Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Варна, ....................2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН
КОЛЕВ
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия
Александрова и прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия
Пеловски КАНД № 1996 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.И.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***, офис 1, чрез адв. А.Д., срещу Решение № 1014/22.07.2022 г.
постановено по АХД № 20223110201816/2022 г. по описа на Районен съд-Варна
(ВРС), с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление (НП) № 03-013277/30.09.2020
г. издадено от директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Дирекция „ИТ“ –
Варна), като за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал.
2, и на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 5000 лв.
С жалбата касаторът поддържа, че решението
на ВРС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, съставляващи
отменителни касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане на чл. 63в ЗАНН. Счита, че неправилно ВРС е приел, че земеделския
производител (ЗП) С.И.Д. е осъществил нарушението за което му е наложено
наказанието, тъй като по въззивното дело са се събрали доказателства, от които
не се доказва по безспорен начин, Д. да е осъществявал дейност като търговец.
Твърди, че неправилно по делото е кредитирано като доказателство „Декларация
подписана от И.К.К.“, тъй като към момента на съставянето й същият е бил
непълнолетен. Сочи, че непълнолетни деца (на възраст от 14 до 18 години)
изразяват информирано съгласие заедно с един от своите родители, а липсата на
това обстоятелство опорочава изразената в декларацията информация. В условията
на евентуалност и в случай, че НП не бъде отменено, прави искане за изменение
на наказанието до предвидения в чл. 414, ал. 3 КТ минимум от 1 500 (хиляда
и петстотин) лева, доколкото административнонаказващият орган не е изложил
конкретни мотиви за налагането на санкция в размер на 5 000 (пет хиляди)
лева. Претендира отмяна на Решението и на НП изцяло и присъждане на направените
по делото разноски за двете инстанции, съгласно представения списък.
Ответната страна – Дирекция „ИТ“ – Варна не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за основателност на жалбата. Сочи, че нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ
предвижда сключване на трудов договор в писмена форма, а от фактите изложени в
обжалваното постановление се установява допускане на работа на лице без наличие
на сключен трудов договор. Счита решението на ВРС за незаконосъобразно и
предлага да бъде отменено.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост
и следва да бъде разгледана по същество. Наведените доводи представляват касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК, приложим по препращане на чл.
63в ЗАНН.
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
С Решение № 1012/22.07.2022 г. по АХД № 1816/2022 г.,
ВРС е ПОТВЪРДИЛ НП № 03-013277/30.09.2020 г. на директора на Дирекция „ИТ“ –
Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1,
ал. 2, и на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на С.И.Д. е наложена административно наказание
„глоба“ в размер на 5000 лв.
За да постанови това въззивния съд установил от събраните
по делото доказателства от фактическа страна, че на 17.09.2020 г. служители на
Дирекция „ИТ“ – Варна, сред които свид. М.М.Ж., извършили проверка за
спазването на трудовото законодателство на щанд за грозде, находящ се в гр. Варна,
ул. ***, срещу входа на зеленчукова борса, се установило, че ЗП С.И.Д. в
качеството си на работодателя е допуснал да полага труд лицето И.К.К. , ЕГН **********,
изпълнявайки функциите на „общ работник“. Въз основа на доказателствата РС
установил в решението, че при проверката Костадинов попълнил декларация на
основание чл. 402 КТ, в която посочил, че полага труд като общ работник, с
работно време от 12:00 часа до 17:00 часа и уговорено трудово възнаграждение в
размер на 40,00 лева на ден, като включително за деня предхождащ
проверката е получил такова
възнаграждение. РС установил, че свид. М.Ж.съставила на 24.09.2020 г. на С.И.Д.
*** АУАН за това, че на 21.09.2021 г. в качеството му на работодател е
допуснало лицето на И.К.К. да извършва
трудови функции, при определено работно място, определено работно време и
договорено трудово възнаграждение, без между тях като страни по трудовото
правоотношение да е сключен трудов договор в писмена форма, с което били
нарушени чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ. РС установил,
че въз основа на АУАН на 30.09.2020 г. изпълняваща длъжността директорът на
Дирекция „ИТ“ – Варна издал НП № 03-013277, в което възприел изцяло описаната
от актосъставителя фактическа обстановка и извода, че е извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, за което на основание чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството наложил имуществена санкция в размер на 5000
лв.
РС намерил фактическата обстановка свързана с
нарушението за отразена обективно, всестранно и пълно от проверяващите, въз
основа на правилна преценка на възприетото на обекта от тях при проверката на
място, от данните в попълнената декларация от работника на обекта и събраните
доказателства. ВРС е приел, че размерът на санкцията наложена с НП е правилно
определен и съобразен със степента на обществената опасност на деянието, като е
отчетено поведението на въззивника при извършената проверка и факта, че на
обекта са се намирали на работа повече от едно непълнолетни лица, за които не е
имало сключени трудови договори. Въззивният съд е счел, че липсват основания за
приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно ЗП С.И.Д.
е било глобено.
Настоящата касационна
инстанция намира решението на районния съд за неправилно като постановено при
наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т.
2 НПК - при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, състоящо се
в липса на мотиви.
Не се установява
конкретните факти по делото да са отнесени към правото с обосноваване на
неоснователността на конкретните възражения на наказаното лице. Решението
съдържа основно описание на фактическата обстановка, като ВРС не се е
произнесъл по направени от наказаното лице възражения. Не е посочено и обсъден
въпроса допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, без да се излагат съображенията на
съда за неоснователността на конкретните възражения на наказаното лице не
покрива критериите за мотивираност на съдебния акт. Напротив приравнява се на
липса на мотиви и е основание за отмяна на съдебния акт и връщането му за ново
разглеждане от районния съд.
Касационната
инстанция установява, че въззивният съд не се е произнесъл по отношение
твърдението на наказаното лице за липса на основен реквизит на акта за
установяване на нарушението и на наказателното постановление по чл. 42, ал. 1,
т. 4 ЗАНН, а именно мотиви, компетентността на административно-наказващия орган
(АНО), спазване на сроковете, както и по
твърдението за липсата на яснота на нарушенията.
Липсват мотиви и по
отношение възраженията на наказаното лице, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 52, ал. 4 ЗАНН. ВРС е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил направеното от въззивника
твърдение, че при провеждане на административнонаказателното производство е
допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият орган не е
проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, съответно
издаването НП съдържа ли формално изискуемите реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респ. обстоятелствената им част отговаря ли на разпоредителната и в частност.
Създаването
на организация на трудовия процес е необходим елемент от правомощията на всеки
работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на
участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни
трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно
изпълнение на тези трудови функции и т. н., а видно от материалите по
административната преписка, тези въпроси изобщо не са изследвани. Липсата на
пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, както в
съдържанието на съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление,
винаги е съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
На следващо място ВРС
не е извършил преценка за наличие на основание чл. 33 ЗАНН основания за
прекратяване на административнонаказателното производство, доколкото по делото
се установява, че нарушението е извършено по отношение на непълнолетно лице, а
именно към момента на извършване на нарушението И.К.К. е на 15 годишна възраст,
респ. опорочено ли е НП в този аспект.
Необективирането на
конкретни правни изводи на съда по отношение на доводите на наказаното лице за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила по отношение на основни изисквания в
административнонаказателното производство, води до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице. Същевременно е недопустимо касационната инстанция да
санира пропуска на районния съд, произнасяйки се за първи път по конкретните
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид установеното
съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд,
касационната жалба се явява основателна и следва да се отмени обжалваното
решение на РС – Варна, и да се върне делото на районния съд за ново
разглеждане.
По искането на
касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при
новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221,
ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният
съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1014 от 22.07.2022
г., постановено по АНД № 20223110201816/2022 г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от Районен съд – Варна от друг състав на съда.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.