Мотиви по НОХД №1451/2015г. по описа на СНС, 17
състав
Специализираната прокуратура е
повдигнала обвинения и внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт
срещу:
И.М.В.
за това, че:
І. В периода от 01.01.2013г.
до 30.07.2014г. на територията на град С., работил на длъжност В.Н.Д. Началник
на *** при Специализирани полицейски сили към Отдел “***” СДВР, назначен с МЗ рег № *** на длъжност Полицейски инспектор III степен в *** при
Специализирани полицейски сили към Отдел “***” – СДВР , назначен с МЗ рег № *** на длъжност
Полицейски инспектор III степен в ***при Специализирани полицейски сили към
Отдел „***"-СДВР, назначен с МЗ рег.№ ***г. на длъжност Полицейски
инспектор III степен в 01 група на 02 сектор ***към отдел „Специализирани
полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г., на длъжност
В.Н.Д. Началник на 02 сектор ***към отдел „Специализирани полицейски сили"
- СДВР назначен с МЗ рег.№ ***г., и на длъжност В.Н.Д. Началник на 02 сектор
***към отдел „Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен с МЗ рег.№
***г., е ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
(престъпления по чл. 301 от НК), с участници: Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д.
с ЕГН: **********, Ф.Г.М. с ЕГН: **********, В.Г.Н. с ЕГН: **********, С.М.М. с ЕГН: ********** и Л.К.Л. с ЕГН: **********, като
групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при
контрол над действията им по Закон за движение по пътищата), и в групата
участват длъжностни лица- престъпление по чл. 321, ал.З, пр.2 и пр.4, т.1, във вр. с ал.1, пр.2 от НК.
Г.С.Б. в това, че:
В периода от 01.01.2013г.
до 30.07.2014г. на територията на гр. С.в качеството си на длъжностно лице - на
длъжност Полицай в ***към Специализирани полицейски сили към отдел „***" -
СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност Старши полицай в 01 група
на 02 сектор ***към отдел „Специализирани полицейски сили"-СДВР назначен
със заповед рег.№ ***г., е участвал в
организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по
чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В. с ЕГН: ********** и с участници: Й.С.Д. с
ЕГН: **********, Ф.Г.М. с ЕГН: **********, В.Г.Н. с ЕГН: **********, С.М.М. с ЕГН: ********** и Л.К.Л. с ЕГН: **********, като
групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при
контрол над действията им по Закон за движение по пътищата), и в групата
участват длъжностни лица- престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК.
Й.С.Д. в това,
че:
В
периода от 01.01. 2013г. до 30.07.2014г. на
територията на гр. С.в качеството си на длъжностно лице - на длъжност командир
на отделение в ***на Специализирани полицейски сили към отдел „***" - СДВР
назначен със заповед рег.№ *** и на длъжност Командир на отделение на 02 Сектор
***към отдел „Специализирани полицейски сили"-СДВР назначен със заповед
рег.№ ***г., е участвал в
организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В. с ЕГН: ********** и с участници: Г.С.Б. с ЕГН:
**********, Ф.Г.М. с ЕГН: **********, В.Г.Н. с ЕГН: **********, С.М.М. с ЕГН: ********** и Л.К.Л. с ЕГН: ********** , като
групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица при
контрол над действията им по Закона за движение по пътищата), и в групата
участват длъжностни лица, като на осн.чл.
304 от НПК - престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, във вр. с ал.2 от НК.
Ф.Г.М. в това, че:
В периода от 01.01.
2013г. до 30.07.2014г. на територията на гр.С.в качеството си на длъжностно
лице - на длъжност старши полицай в ***към Специализирани полицейски сили при
отдел „***" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***и на длъжност старши
полицай, категория Е -1 степен, в 02 група на 02 сектор ***към отдел
„Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г., е участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В. с ЕГН: **********
и с участници: Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д. с ЕГН: **********, В.Г.Н. с
ЕГН: **********, С.М.М. с ЕГН: ********** и Л.К.Л. с
ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични
средства от лица при контрол над действията им по Закон за движение по
пътищата), и в групата участват длъжностни лица- престъпление
по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, във вр. с ал.2 от НК.
В.Г.Н. в това, че:
В периода от 01.01.2013г.
до 30.07.2014г. на територията на гр.С.в качеството си на длъжностно лице - на
длъжност Полицейски инспектор IV степен в 02 взвод на ***към Специализирани
полицейски сили към отдел „***" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и
на длъжност Полицейски инспектор III степен в 02 група на 02 сектор ***към
отдел „Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№
***г., е участвал в организирана престъпна
група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от
И.М.В. с ЕГН: ********** и с участници: Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д. с ЕГН:
**********, Ф.Г.М. с ЕГН: **********, С.М.М. с ЕГН:
********** и Л.К.Л. с ЕГН: ********** , като групата е създадена с користна цел
(обогатяване с парични средства от лица при контрол над действията им по Закон
за движение по пътищата- престъпление по
- чл. 321, ал.3, пр.2 и пр
4, т.2, във вр. с ал.2 от НК.
С.М.М. в това, че:
В
периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на
територията на гр.С.в качеството си на длъжностно лице - на длъжност командир
на отделение в ***към Специализирани полицейски сили към отдел „***" -
СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност командир на отделение,
категория Д, в 01 група на 02 сектор ***при отдел „Специализирани полицейски
сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г., е участвал в организирана
престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК),
ръководена от И.М.В. с ЕГН: ********** и с участници: Г.С.Б. с ЕГН: **********,
Й.С.Д. с ЕГН: **********, Ф.Г.М. с ЕГН: **********, В.Г.Н. с ЕГН: ********** и
Л.К.Л. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел (обогатяване
с парични средства от лица при контрол над действията им по Закон за движение
по пътищата), и в групата участват длъжностни лица - престъпление
по чл. 321, ал.3, пр.2
и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК.
Л.К.Л. в това, че:
В
периода от 01.01.2013г. до 30.07.2014г. на
територията на гр.С.в качеството си на длъжностно лице - на длъжност старши
полицай, 02 взвод, ***към Специализирани полицейски сили към отдел „***" -
СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност старши полицай, категория Е
-1 степен, в 02 група на 02 сектор ***към отдел „Специализирани полицейски
сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г., е
участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
(престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В. с ЕГН: ********** и с
участници: Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д. с ЕГН: **********, Ф.Г.М. с ЕГН:
**********, В.Г.Н. с ЕГН: ********** и С.М.М. с ЕГН:
**********, като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични
средства от лица при контрол над действията им по Закон за движение по пътищата),
и в групата участват длъжностни лица - престъпление по - чл. 321, ал.3, пр.2 и пр 4, т.2 във вр. с ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите обвинения спрямо всеки един от подсъдимите. Сочи, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установяват фактите,
които СП е възприела при обосноваването на своята обвинителна теза. Счита, че
същите по безспорен и категоричен начин установяват, че в периода 01.01.2013г. до 30.07.2014г. в гр.С., Р.България подс. И.В. е ръководел цялостната дейност на организирана
престъпна група, включваща останалите шестима подсъдими, като всеки един от тях
е имал и качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1 , б “а” от НК. Излага се анализ на доказателствените източници,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство. Пледира се за налагане
на наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, като предлага
конкретни параметри на наказания за всеки един от подсъдимите.
Защитникът на подс.
В. – адв. А. акцентира върху вътрешни противоречия в
обвинителния акт, прави аргументиран
анализ на показанията на свидетелите, като обръща особено внимание на тези на
обвинението - св. Й., св. В.П., св.М.С., св. С.М., свидетели с тайна
самоличност идент. № 88 и №89. Съпоставя същите с
показанията на свидетелите С., В.А. и П.Б.. Моли за оправдателна присъда спрямо
подс. И.В..
Защитникът на подс.И.В.
и подс. Л.Л. – адв. М., счита, че от доказателствата по делото не се
доказва вмененото във вина на подс. В. и подс. Л. престъпление. Моли за оправдателна присъда спрямо
двамата му подзащитни.
Адв. А., защитник
на подс. Б., поддържа, че от доказателствата по
делото не се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, като излага подробни аргументи в
подкрепа на становището си за недоказаност на обстоятелствената част на
обвинителния акт . Моли за оправдателна присъда спрямо подс.
Б..
Защитникът на подс.
М. – адв. П. пледира за оправдателна присъда спрямо
нейния подзащитен, като поддържа, че доказателства за
участието на подс.М. не са събрани в хода на
съдебното следствие.
Адв. Б. – защитник
на подс.Д. също моли за
постановяване на оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен,
като анализира показанията на свидетелите.
Адв. М. – защитник
на подс. М., твърди, че в хода на съдебното следствие
не се доказва фактическа обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния
акт и доказателства за съпричастност на неговия подзащитен
към организирана престъпна група – няма. Моли за оправдателна присъда.
Защитникът на подс.
Н. – адв. А. поддържа становище, че по делото не са
събрани доказателства, от които да може да бъде направен извод, че подзащитният й е участвал в организирана престъпна група, престъпление
не е извършено, като моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият И.М.В. не се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Л.К.Л. – не
се признава за виновен, моли
за оправдателна присъда.
Подсъдимият С.М.М. - не се признава за
виновен, моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Ф.Г.М. –
не се признава за виновен,
моли за оправдателна присъда
Подсъдимият Й.С.Д. – не се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Г.С.Б. – не се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият В.Г.Н. – не
се признава за виновен, моли
за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
становищата на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.М.В. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Г.С.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Й.С.Д. е роден
на *** г. ***, българин, български гражданин, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Ф.Г.М. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият В.Г.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият С.М.М.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Л.К.Л. е роден на *** г. ***, българин, български
гражданин, живущ ***, ЕГН:**********.
В периода от 01.01.2013
г. до 30.07.2014 г. подс. И.В. работил на длъжност
В.Н.Д. Началник на ***при Специализирани полицейски сили към Отдел
„***"-СДВР, назначен с МЗ per. № ***г., на
длъжност Полицейски инспектор 3 степен в ***при Специализирани полицейски сили
към Отдел „***"-СДВР, назначен с МЗ рег.№ ***г., на длъжност В.Н.Д.
Началник на ***при Специализирани полицейски сили към Отдел „***"- СДВР,
назначен с МЗ per. № ***г., на длъжност Полицейски
инспектор 3 степен в ***при Специализирани полицейски сили към Отдел
„***"-СДВР, назначен с МЗ рег.№ ***г., на длъжност Полицейски инспектор 3 степен в 01
група на 02 сектор ***към отдел „Специализирани полицейски сили" - СДВР
назначен със заповед рег.№ ***г., на длъжност В.Н.Д. Началник на 02 сектор
***към отдел „Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен с МЗ рег.№
***г., и на длъжност В.Н.Д. Началник на 02 сектор ***към отдел „Специализирани
полицейски сили" - СДВР назначен с МЗ рег.№ *** г.
Според длъжностната характеристика, подс. В. имал задължения да организира, непосредствено да
ръководи и пряко да участва в цялостната професионална дейност на групата,
свързана с опазване и възстановяване на обществения ред, оказване
противодействие на престъпността и съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения, използвайки бързината, мобилността и проходимостта в градската част
на мотоциклети, като се основава на нормативната уредба, регламентираща
дейността, заповеди и разпореждания; осъществява ръководство, помощ и контрол
на подчинените му служители при изпълнение на функциите им, спазва нормите за
етично поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните
служители; работи за изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите
в институцията и предприема мерки за недопускане прояви на корупция и др.
В периода от 01.01.2013г.
до 30.07.2014г. подс. Г.Б. работил на длъжност
Полицай в ***към Специализирани полицейски сили към отдел „***" - СДВР
назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност Старши полицай в 01 група на 02
сектор ***към отдел „Специализирани полицейски сили"-СДВР назначен със
заповед рег.№ ***г. Според длъжностната характеристика, подс.
Б. имал задължения непосредствено да изпълнява служебни задължения, свързани с
опазване и възстановяване на обществения ред, оказване противодействие на
престъпността и съдействие при разкриване на престъпления и нарушения,
използвайки бързината, мобилността и проходимостта в градската част на
мотоциклети, като се основава на нормативната уредба, регламентираща дейността,
заповеди и разпореждания, възложени му от ръководството на отдела - Директор и
Директор на СДВР; участва в дейността относно осъществяване на охраната на
особено важни обекти от национално значение; участва в провеждането на високо
рискови полицейски операции, самостоятелно и съвместно с други служби на МВР и
Прокуратурата на Република България и охраната при възникнала необходимост и
разпореждане на обекти с дипломатическо и национално значение на територията на
столицата; спазва нормите за етично поведение, залегнали в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители; работи за изграждане на доверие и повишаване
на вярата на гражданите в институцията и предприема мерки за недопускане прояви
на корупция и др.
В периода от 01.01.
2013г. до 30.07.2014г. подс. Д. работил на длъжност командир на отделение в ***на Специализирани полицейски сили към
отдел „***" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност Командир
на отделение на 02 Сектор ***към отдел „Специализирани полицейски
сили"-СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. Според длъжностната
характеристика, подс. Д. имал задължения
непосредствено да изпълнява , ръководи и контролира професионална дейност, на
отделението във взвода, свързана с опазване и възстановяване на обществения
ред, оказване противодействие на престъпността и съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения, използвайки бързината, мобилността и проходимостта в
градската част на мотоциклети, като се основава на нормативната уредба,
регламентираща дейността, заповеди и разпореждания, възложени му от
ръководството на отдела - Директор и Директор на ДСВР; участва в провеждането
на високо рискови полицейски операции, самостоятелно и съвместно с други служби
на МВР и Прокуратурата на Република България и охраната при възникнала
необходимост и разпореждане на обекти с дипломатическо и национално значение на
територията на столицата; спазва и изисква за строго спазване на законността и
служебната дисциплина; спазва нормите за етично поведение, залегнали в Етичния
кодекс за поведение на държавните служители; работи за изграждане на доверие и
повишаване на вярата на гражданите в институцията и предприема мерки за
недопускане прояви на корупция и др.
В периода от 01.01.
2013г. до 30.07.2014г. подс. Ф.М. работил на длъжност старши полицай в ***към Специализирани полицейски сили при отдел
„***" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност старши
полицай, категория Е - I степен, в 02 група на 02 сектор ***към отдел
„Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г.
Според длъжностната характеристика, подс. М. имал
задължения непосредствено да изпълнява служебни задължения, свързани с опазване
и възстановяване на обществения ред, оказване противодействие на престъпността и
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, използвайки бързината,
мобилността и проходимостта в градската част на мотоциклети, като се основава
на нормативната уредба, регламентираща дейността, заповеди и разпореждания,
възложени му от ръководството на отдела - Директор и Директор на СДВР; участва
в провеждането на високо рискови полицейски операции, самостоятелно и съвместно
с други служби на МВР и Прокуратурата на Република България и охраната при
възникнала необходимост и разпореждане на обекти с дипломатическо и национално
значение на територията на столицата; спазва нормите за етично поведение,
залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители; работи за
изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията и
предприема мерки за недопускане прояви на корупция и др.
В периода от 01.01.2013г.
до 30.07.2014г. подс. В.Н. работил на длъжност
Полицейски инспектор IV степен в 02 взвод на ***към Специализирани полицейски
сили към отдел „***" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност
Полицейски инспектор Ш степен в 02 група на 02 сектор ***към отдел
„Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г.
Според длъжностната характеристика, подс. Н. имал
задължения непосредствено да изпълнява, ръководи контролира професионална
дейност, свързана с опазване и възстановяване на обществения ред, оказване
противодействие на престъпността и съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения, използвайки бързината, мобилността и проходимостта в градската част
на мотоциклети, като се основава на нормативната уредба, регламентираща
дейността, заповеди и разпореждания; осъществява ръководство, помощ и контрол
на подчинените му служители при изпълнение на функциите им, спазва нормите за етично
поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители;
пряко участва, ръководи, съгласува и контролира професионалната дейност по
провеждането на разпоредени самостоятелни и съвместно
с други структури, специализирани полицейски операции, заградителни
и отцепващи райони мероприятия, като при изпълнение на функциите използва
мотоциклети, специализирано оборудване и техника; пряко участва в
организацията, обезпечаването и контрола при провеждането на високо рискови
полицейски операции, самостоятелно и съвместно с други служби на МВР и
Прокуратурата на Република България и охраната при възникнала необходимост и
разпореждане на обекти с дипломатическо и национално значение на територията на
столицата; взисква за строгото спазване на законността
и служебната дисциплина, предлага мерки за укрепване на дисциплината;
осъществява ръководство, помощ и контрол на подчинените му служители при
изпълнението на функциите; спазва нормите за етично поведение, залегнали в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители; работи за изграждане на
доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията и предприема мерки
за недопускане прояви на корупция и др.
В
периода от 01.01.2013г. до 30.07.2014 г. подс. С.М. работил на длъжност командир на отделение в
***към Специализирани полицейски сили към отдел „***" - СДВР назначен със
заповед рег.№ ***г. и на длъжност командир на отделение, категория Д, в 01
група на 02 сектор ***при отдел „Специализирани полицейски сили" - СДВР
назначен със заповед рег.№*** Според длъжностната характеристика, подс. М. имал задължения непосредствено да изпълнява,
ръководи и контролира професионална дейност, на отделението във взвода,
свързана с опазване и възстановяване на обществения ред, оказване
противодействие на престъпността и съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения, използвайки бързината, мобилността и проходимостта в градската част
на мотоциклети, като се основава на нормативната уредба, регламентираща
дейността, заповеди и разпореждания, възложени му от ръководството на отдела -
Директор и Директор на ДСВР; участва в провеждането на високо рискови
полицейски операции, самостоятелно и съвместно с други служби на МВР и
Прокуратурата на Република България и охраната при възникнала необходимост и
разпореждане на обекти с дипломатическо и национално значение на територията на
столицата; спазва и изисква за строго спазване на законността и служебната
дисциплина; спазва нормите за етично поведение, залегнали в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители; работи за изграждане на доверие и повишаване
на вярата на гражданите в институцията и предприема мерки за недопускане прояви
на корупция и др.
В периода от 01.01.
2013г. до 30.07.2014г. подс. Л.Л.
работил на длъжност старши полицай, 02 взвод, ***към Специализирани полицейски
сили към отдел „***" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г. и на длъжност
старши полицай, категория Е - I степен, в 02 група на 02 сектор ***към отдел
„Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед рег.№ ***г.
Възложените му правомощия и задължения съгласно длъжностната му характеристика,
сочат на общите и специфични признаци на понятието „длъжностно лице"
формулирано в чл.93, т.1, б."а" от НК. Според длъжностната му
характеристика, подс.Л. имал задължения
непосредствено да изпълнява служебни задължения, свързани с опазване и
възстановяване на обществения ред, оказване противодействие на престъпността и
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, използвайки бързината,
мобилността и проходимостта в градската част на мотоциклети, като се основава
на нормативната уредба, регламентираща дейността, заповеди и разпореждания,
възложени му от ръководството на отдела - Директор и Директор на ДСВР; участва
в провеждането на високо рискови полицейски операции, самостоятелно и съвместно
с други служби на МВР и Прокуратурата на Република България и охраната при
възникнала необходимост и разпореждане на обекти с дипломатическо и национално
значение на територията на столицата; спазва нормите за етично поведение,
залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители; работи за
изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията и
предприема мерки за недопускане прояви на корупция и др.
Възложените на подсъдимите правомощия
и задължения съгласно длъжностните им характеристики, сочат на общите и
специфични признаци на понятието „длъжностно лице" формулирано в чл.93,
т.1, б."а" от НК
В Столична дирекция на вътрешните работи
към Министерство на вътрешните работи функционирал *** към
отдел “Специализирани полицейски сили”. Секторът бил създаден през 1997г. като
***– “***”, подпомагащо КАТ и другите служби в системата на МВР в борбата с
престъпността и охраната на обществения ред. По – късно секторът бил прехвърлен
към отдел “Специализирани полицейски сили” / СПС/ при СДВР. До месец април
2014г. наименованието му било *** към отдел СПС – СДВР, след което със Заповед
рег. № ***. наименованието на групата било променено на ***“***”
към СПС – СДВР.
Подразделението “Специализирани полицейски сили”
/СПС/, в което е и звеното „***“, включвало четири сектора: Първи сектор - „***“, „***“, „***“ и четвърти сектор „***“.
Звеното “***” основно се занимавало с ***, съпровождане, ескорт и охрана на
особено опасни престъпници. В рамките на
подразделението имало екип, който извършвал обход на поделението, имало дежурни
по гараж, дежурни по конюшня, КПП /контролно пропусквателен
пункт/. Извън рамките на поделението звеното изпълнявало в зависимост от
оперативната обстановка временни постове
и маршрути, включващи охрана на защитени
свидетели, охрана на болни в болнични заведения. Задачите се разпределяли от
заместник-директора на СДВР.
Ръководството и организацията на охраната на масови
мероприятия – футболни мачове, концерти на открито, митинги, стачки и др. се
осъществявала от Специализираните полицейски сили. Охраната на масовите
мероприятия се подготвяла винаги предварително и се провеждал инструктаж. На
този инструктаж присъствали всички ръководни служители на всички участници в
даденото мероприятие, включително придадени сили на жандармерията, сили на
районните полицейски управления, както и
сили на СПС от всички сектори. На
базата на този съгласуван на инструктажа план, се изготвяли отделни планове в
самото подразделение, където се поставяли конкретни задачи на служителите от
СПС. В тези планове се изписвали конкретните задачи на дадените служители, като
в големия план, когато са определени оперативни райони се посочвали имената на
отговорниците. Ръководството на съответното мероприятие се осъществявало или от
командира на поделението на СПС или от началника на отдел „***“, като
началниците на сектори, които са от СПС, отговаряли за съответен оперативен
район.
При разговори по радиостанциите при провеждане на
охраната на масови мероприятия се използвала
специална полицейска терминология с цел да не се провеждат дълги
разговори в ефир и изпълняваните указания да не достигат до знанието на
случайни минувачи. Специфичното за първи
сектор, в който действали служителите с джиповете, *** сектор и „***“, с оглед обстоятелството, че същите са
мобилни, било, че в различни периоди от време на едно събитие, те променяли
местоположението си, в изпълнение на различните им поставени задачи, т.е. същите
във всеки един момент от време действали по предварително определена задача и в
предварително определен периметър, като същите били съобразени с динамиката на
охраняваното събитие. Това налагало ръководителят на мероприятието да нарежда
по радиостанциите „Действай по поставените задачи“ или “Разшири периметъра”. В
случай, че при провеждане на събитието възникнели някакви проблеми, същите се
докладвали по станцията, като в Столична дирекция на вътрешните работи имало
команден пункт с позивна „***“, който също
координирал действията по така изготвения план в Столична дирекция на
вътрешните работи.
„Действай по
задачите“ е позивна от терминология, която се използвала в рамките
на ръководството на полицейските сили и означавала изпълнение на задачите,
поставени в големия, основния план, който е подписан от заместник-директора или
от главния секретар и съответно на подплановете, в
които са конкретно разпределени силите с позивни,
състав и конкретните задачи, поставени на съответното звено.
Понятието „Разшири периметъра“ като полицейски термин
се използвал за предислоциране на полицейски екипи в
съответствие с предварително зададените задачи на проведения инструктаж за
мероприятието и в зависимост от динамиката на конкретната оперативна
обстановка, като екипите следвало да са в готовност да действат при усложняване
на съответната обстановка.
Командата “Разшири периметъра” обикновено касаела
мобилните групи, каквито били моторизираното звено “***” и “***”.
Когато нямало масови мероприятия за определения ден, след
анализ на оперативната обстановка, командирът на поделението, подавал в
Столична дирекция на вътрешните работи информация за силите, с които
разполагали, като заместник-директорът на база на оперативната обстановка и
извършените престъпления, разпределял в кое районно какви сили да отидат.
Силите, които щели да бъдат на работа на съответния ден, се изписвали поименно
в ежедневна ведомост, същите се подавали в дежурната част и в съответното
районно полицейско управление, като се посочвало кой екип с каква позивна и с какъв състав ще отиде в даденото районно, като
тази информация се подавала и на главния оперативен дежурен в Столична дирекция
на вътрешните работи заедно с телефон за връзка, като екипът, отивайки в
съответното районно полицейско управление, бил изцяло подчинен на съответното
РУП. В това време ръководството на
поделението не знаело в конкретното РУП съответният екип, който е изпратен, в
кой автопатрулен участък от единната разстановка на районното полицейско управление ще бъде
изпратен.
За командировка в други служби пристигало искане от
Главната дирекция „НСП“ до СДВР, като директорът или съответно ресорният
заместник-директор определяли съответните командировани служители от коя
структура да бъдат. Имената на тези служители се подавали в Столична дирекция
на вътрешните работи, където се изготвяла заповед за съответното командироване,
като това представлявало ежемесечен процес. При изготвяне на графиците за
съответния ден в ***”***” стриктно се спазвал принципът на ротацията, т.е.
всеки един ден служителите били в различен полицейски състав в дадения екип и
бивали изпращани в различно РУП. По заповед на директора всеки един офицер в
рамките на СДВР, включително и от икономическа и криминална полиция бил
задължен да извършва проверки, като ежеседмично се докладвало лично на
директора за броя на извършените проверки и за констатираните нарушения. Така
определените ежедневни графици се изписвали в ежедневна ведомост, която се
изготвяла в дежурната. От дежурната ведомостта се изпращала на главния оперативен
дежурен, изпращала се на съответните РУП, записвала се при дежурния по гараж , както и на КПП.
След като излезе един автопатрул от района на
подразделението, нямало никаква практическа възможност да се извърши смяна на
така изписания екип, който е зададен по наряд. На всеки офицер, включително от
криминална и от икономическа полиция, виждайки полицейски патрул, било разпоредено да извършва проверка на това дали патрулът се намира в съответния автопатрулен участък, в който е изпратен от съответното
районно управление, какъв е състава на автопатрула,
като ежеседмично всички офицери в докладна докладвали лично на директора за
броя на извършените проверки През инкриминирания период не са констатирани
някакви нарушения на носенето на службата от полицейските служители.
Свидетелят В.Й. работел в *** “***” в периода 2001г. –
март 2014г. Същият имал няколко извършени дисциплинарни нарушения. За времето,
в което бил командирован в метрото имал
две наказания, наложени лично от началника на метрото. Наказанията били
докладвани съответно на началника на отдел „***“, тъй като по време на
командировката служителят Й. бил на пряко подчинение на “***”. Служителят Й.
при изпълнение на задачи на КПП през месец февруари 2014г. не се явил на работа навреме, явил се
около обяд, след което подправил документ, което нарушение било докладвано на
заместник-директора на Столична дирекция на вътрешните работи и той разпоредил
да се започне дисциплинарно производство. Документът, който св. Й. поправил,
бил ежедневна ведомост, който е основен документ, който свидетелства за това
дали един служител се е явил на работа и времето, което служителят е работил. В
хода на дисциплинарното производство на св.Й. му било предложено да бъде
преместен на друга работа, за да не бъде уволнен, но същият напуснал по
собствено желание.
В инкриминирания период на територията на столицата се
осъществявал изключително завишен контрол чрез видеонаблюдение
на полицейските коли и мотори от състава на
СДВР, като всички моторните превозни средства се следели с „Джи Пи Ес“
система. Системата позволявала дори и в по-късен етап всеки един екип да може
да бъде проследен и това се осъществявало от служители на Столична дирекция на
вътрешните работи от група „Контрол и
управление на дейността на полицейските служители“, както и от началник групите
и взводния командир. Целта на проследяването с “Джи пи ес” системата била
да се контролират автопатрулите
да не напускат съответния автопатрулен участък и да
се следи за нарушения по патрулната дейност. В Столична дирекция на вътрешните
работи съществувал и видеоконтрол, който се използвал при масовите мероприятия
в помощ съответно на ръководителя на охранителното мероприятие, като там също
следели и записвали действията на всички полицейски служители и полицейските
наряди.
Когато полицейски сили от „***“ били придадени към
съответното полицейско управление или участвали в ***, същите били на пряко
подчинение или към съответното РУП и не изпълнявали задачи и разпореждания на
началника на сектора подс. И.В. или били на
подчинение на съответния началник сектор, ръководещ определена задача
по охрана на масово мероприятие.
В инкриминирания период срещу полицейски служители
били подавани жалби, които били адресирани или до Инспектората на МВР, или до
ГД „Полиция“, или до СДВР. Без значение до къде са адресирани, жалбите минавали
през директора на СДВР, който разпределял съответно кой да провери изложеното в
съответната жалба, като се определял срок за докладване по случая. Основно
жалбите в Столична дирекция на вътрешните работи се отработвали в група „Жалби“, която е към СДВР, секторът,
който е „Контрол и управление на охранителната дейност“ и в отдел КАТ , където
се обработвали жалби, основно свързани със ЗДвП.
По отношение на издаваните от служители на *** “***”
Актове за установяване на административни нарушения/ АУАН/ се осъществявал
строг контрол и се следяло за всяка една бланка, като в инкриминирания период
нямало изгубени бланки за АУАН в рамките на подразделението “***”. Ежегодно служителите в *** “***” се явявали
на изпит в КАТ, след което се издавала Заповед, съгласно която служителите били
оправомощавани да съставят актове за установяване на
нарушения по ЗДвП. Бланките за
актовете се давали на всеки отделен служител от домакина на поделението под
бройка. След като актът бил съставен, същият се въвеждал в съответна компютърна
система. При сгрешени актове, същите се завеждали като празни бланки и се
докладвали на командира на поделението, като тези бланки се пазели. След като били съставяни актовете, същите се
преглеждали за грешки по заповед на св. С. и
на следващия ден след дежурството същите се предавали в дежурната част,
където били отнасяни с куриер в КАТ, в случай, че са по ЗДвП, където се
определяло наказанието. Поделението “***” и неговия ръководител не разполагали
с правомощия и нямали административен -наказателни функции и не налагали
административни наказания в рамките на СПС.
В периода 2014-
2015г. основната задача на поделението “***” била *** и служителите на “***”
били придавани към Районните управления за много кратки периоди от време, тъй
като са били изцяло ангажирани с охраната на масовите мероприятия по площадите,
свързани с митинги, стачни действия и протести. Служителите почивали изключително
кратко, защото полагали извънреден труд поради множеството протести, митинги и
стачки.
По време на масови мероприятия служителите на ***
“***” нямали задачи за контрол по ЗДвП, като същите нямали правомощия по ЗДвП.
В такива периоди проверки по ЗДвП се извършвали само от служители на “Пътна полиция”. При конкретно поставени задачи както за времето,
през което са придадени към съответно Районно управление, така и по време на
охрана на масово мероприятие, служители на “***” участвали в специализирани полицейски
операции, като са спирани коли от съответна марка и цвят по предварително
конкретно зададена им задача във връзка с извършване на тежко криминално
престъпление. Всяка една проверка, която се извършвала, се докладвала в ефир,
за да бъде документирана. След като била докладвана, се записвала и съответно
ръководителят разпореждал какво отношение да бъде взето, т.е не било възможно
да бъде спрян автомобил, без да бъде докладвано по време на такива
специализирани полицейски проверки, които не включвали проверки по ЗДвП. При проверки по ЗДвП в служебната
документация се отразявали данните на проверените лица и автомобили.
Зад
понятието „***“ се разбирало звено,
подготвено за масови мероприятия, подчинено на Началника на отдел “***”, който
ръководел целия охранителен състав в Столична дирекция на вътрешните работи. За
целта бил обособен пункт “***”, действащ по време на масови мероприятия,
представляващ команден пункт на подчинение, както на главния оперативен
дежурен, така и на ръководителя на мероприятието. Позивната
на така изнесения пункт в Столична дирекция на вътрешните работи бил „***“.
Командният пункт “***” бил на подчинение на главния оперативен дежурен с позивна „25“.
Служителите в “***” давали 12 – часови
дежурства – дневни и нощни, като принципът бил след всеки две последователни
дежурства да се почива две последователни денонощия. При дежурствата,
служителите били разделяни на екипи от по двама или по трима служители, като
следвало служителите в екипите да се сменят при различните дежурства на
ротационен принцип с цел недопускане на корупционни практики. Дежурствата
полицаите осъществявали с мотоциклети или с автопатрулни
коли. Когато дежурели с мотоциклети били в екип по двама, всеки от които с
мотоциклет, а когато дежурели в автопатрул били по двама или по трима в автомобил.
Смените се определяли като командирите на отделения и взводните командири
правели предложения, които се утвърждавали от началника на сектора.
За подготвяне на документите на двата
взвода / сведение, ежедневна ведомост, нареждане, седмична справка, месечна
справка/ отговарял св. В.П., главен полицай в *** “***”. Същият всекидневно
описвал документите за постигнатите резултати, като изготвял обобщени докладни
записки, като разделял същите на две групи – за извършена дейност и за разкрита
такава, проверявал информационната карта на екипите, след което разписвал
съответните книжа.
Св. С.И. бил спрян на неустановена дата
за проверка от полицейски служители в гр.С., ж.к. ***.
С цел да не му бъде съставен акт от страна на неустановени
полицейски служители му били поискани пари, като свидетелят И. подал сигнал на телефон 112. След като
срещу него било заведено дело от частен характер, св. С.И. разпознава в лицето
на подс.Д., че
е единият от полицаите, които му искали пари.
На
06.01. 2014г. св. К.В. бил спрян от патрулни полицаи докато се движел по
бул. *** за проверка, като в разговора станало въпрос за даване
на нещо, за да го пуснат. Свидетелят оставил на полицейските служители пари, прибрал се и позвънил
на тел.112. След няколко месеца му позвънили и поискали да даде показания във
връзка с подадения сигнал. Свидетелят не
е дал описание на лицата, поискали му пари и същите останали неустановени. След
няколко месеца получил призовка от Софийски районен съд и установил, че подс. Й.Д. и св. М.С. били завели срещу него дело за
клевета.
На 03.02. 2014г.
св. Й.Т. бил
спрян за проверка от полицейски
екип, тъй като по бул. *** в посока *** на „***“, гр. С.направил нарушение на ляв завой. Служителите на реда искали
да му съставят акт, а свидетелят предложил парична сума, за да се споразумеят.
Не са установени участвалите в проверката полицейски
служители.
Св. Ю.И. бил спрян за проверка от
полицейска кола на 11 февруари 2014г. в района на *** с посока на движение
към паметника ***. В хода на проверката като възникнал спор за извършено от св.И. нарушение
дали е преминал на жълта или червена светлина на светофарната уредба.
Свидетелят след разговор с негов приятел, работещ в КАТ и полученото уверение,
че служителите, които са го спрели не са служители на КАТ, а на Общинска
полиция, дал на същите парична сума и си тръгнал. Полицейските служители не били установени.
Св. Р.А. бил спрян
за проверка на неустановена дата в края на 2013г. ,
началото на 2014г. в района на *** на бул. ***, до
бензиностанцията „***“, като не били констатирани нарушения, извършени от А..
През 2014г. св.
М.С. стопанисвал сервиз за коли в района на ***. При управление
на МПС същият често бил спиран за проверка от полицейски служители. При една от
проверките на 27.01.2014г.,
извършена на неустановено място, същият предложил на полицейските служители да
посетят сервиза му във връзка с предлагани от него услуги, а именно технически
прегледи. По повод на тази проверки бил извикан на разпит, като бил уведомен,
че са прилагани специални разузнавателни средства.
Свидетелят Е.С. в инкриминирания период управлявал транспортна фирма, която
притежавала множество моторни превозни средства, а св. С. притежавал лично
и джип „Паджеро“
с ДК № ***.
Свидетелят С. бил спиран често от униформени служители на реда. Обикновено
говорел на висок тон с полицаите, които го спират, разправял се с тях, тъй като
това помагало. На 22.01.2014г. бил проверен от полицейски служители. Отново
водил спор с полицаите, които му върнали документите, без да му съставят акт.
Св. С. бил викан два пъти в хода на досъдебното производство за даване на
показания, като разпитът протичал под диктовка на данни, извлечени от текстови
записи на специални разузнавателни средства прилагани спрямо телефонни
разговори, за които свидетелят не знаел какви са.
На 30.07.2014г. всички служители на *** “***” били събрани в
зала в поделението, находящо се в гр. С., бул. *** от служители на отдел “Вътрешна
сигурност” към СДВР. Служителите били
разделени на две групи, а подс. И.В. бил показно арестуван, като му били
поставени белезници и изведен от залата. Арестуван бил и подс.
Г.Б.. Със служителите започнали беседи, като същите следвало да отговарят на
предварително формулирани въпроси.
Служител от отдел “Вътрешна сигурност” съобщил на св. С. и св. П., че
били уличени в корупционни престъпления от техни колеги. Двамата били заплашени
с уволнение, арест и присъда.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени материали:
показанията на свидетелите С., В.А., П.Б., В.П., М.С., депозирани
непосредствено пред настоящия съдебен състав, С.М., депозирани непосредствено
пред настоящия съдебен състав, А.М. в коментираните по-долу части, Й. в
коментираните по-долу части, св. В.Р.О. и св. Д.Л., С.И., К.В., Й.Т., Ю.И., Р.А., М.С., Е.С.; съдебно
техническа експертиза, свидетелства за съдимост на подсъдимите, както и от
всички останали документи, веществените доказателства, както и веществени доказателствени средства, находящи
се в материалите от досъдебното производство.
За
да покрие критериите за съвкупна оценка на доказателствения
материал, точно идентифициране на основа на приетите за безспорни факти,
надлежна аргументация при противоречивите доказателства, обсъждане и проверка
на всички обстоятелства по делото и доказателствените
източници, съдът намира по отношение свидетелските показания следното:
В хода на воденото досъдебно производство на свидетелите М.С., С.М. и В.П. са проведени разпити, включително и пред съдия по реда на чл.223 НПК. В хода на
съдебното следствие и след
непосредственото възприемане на изложеното от тези свидетели от съдебния
състав, прави впечатление наличието на съществени противоречия между
дадените показания на досъдебното производство и тези в хода на съдебното
следствие пред настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.281 ал.1
т.2 НПК на всеки от тези свидетели бяха прочетени показанията от досъдебното
производство, в т.ч. и тези, дадени по реда на чл.223 НПК. Съдът с оглед
принципа на непосредственост, регламентиран в чл. 13 НПК кредитира показанията
на свидетелите С., М. и П., дадени пред състава на съда, като водещ в случая е
не само посочения принцип на наказателния процес, а наличието на съответствие
между дадените показания на тези свидетели с останалите доказателства по
делото. Следва да се отбележи, че при прочитане на показанията на свидетелите
същите заявяват, че поддържат казаното
пред настоящия съдебен състав, а не прочетеното от досъдебното производство.
Показанията на горепосочените свидетели дадени в хода на съдебното производство
съдът намира за логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си с
останалия доказателствен материал по делото и се
позовава на тях при постановяването на присъдата. Между същите няма
противоречия досежно значимата за обвинението фактология.
Фактическите
си изводи за структурата и организацията на работа в поделение *** “***” към
СДВР, функциите и правомощията на служителите в поделението, начина на
организация на ежедневния работен процес и изготвянето на документи относно
дейността на МСРБ “***”, начина на командироване на служители, организацията и
ръководството на охраната на масови мероприятия, правомощията за съставянето на
АУАН по ЗДвП и ЗБДС, както и проблемите със служителя Й., съдът изгради въз
основа показанията на св. С., св. К.С., св. Б., св. П., св. А. и св. М.,
депозирани непосредствено пред настоящия състав, които съдът кредитира с доверие. Показанията на св. С. съдът оцени като такива
с висока степен на достоверност и надеждност, тъй като намират опора в гласни и
писмени доказателства по делото, същите са логични, последователни и вътрешно
балансирани. Св. С. е дългогодишен служител в системата на МВР, като в
инкриминирания период подсъдимите и в частност подс.
В. са били на негово подчинение и същият е бил пряк и непосредствен ръководител
и контролиращ орган на действията им и случващото се в поделението. Св. С.
демонстрира задълбочени и детайлни познания в организационните дейности на
работата на поделение “***”, както и на състава на СДВР като цяло, като изложи
пред съдебния състав подробности за действията на служителите при организиране
охраната на масови мероприятия и изпълнение на задълженията на служителите на
“***”. Същият изложи детайлна информация за правомощията на служителите на
“***” при съставяне на АУАН. От показанията на този свидетел съдът изгради
фактическите си изводи за съдържанието, което стои зад позивните
“Действай по задачите”, “Разшири периметъра” и “***”. Показанията на св. С. в
частта им относно разпределението на служителите на *** „***“ по Районни
управления и командироването им в други служби и градове, както и изпълнението
на служебните задължения при действието на принципа на ротацията, намират доказателствена
опора и взаимно се допълват с тези на св. К.С., св. М. и св. П.Б. и др, дадени непосредствено
пред съдебния състав.
Показанията на св. С.
и св. К.С. в частта им, в
която се разяснява смисъла и съдържанието на позивните
“Действай по задачите” и “Разшири периметъра”, от своя страна намират опора и
взаимно се допълват от показанията на св.
В.А. и св. П.Б.. От показанията на последния се изяснява причината за
използване на термините „Разшири периметъра“ и „Действай по задачи“, като целта
на използване на подобен род словосъчетания се дължи на обстоятелството, че
оборудванията за комуникация между служителите по време на провеждане на *** и
футболни срещи висят на дрехите на служителите, което било пречка за подаване
на команди, които да са подробни, тъй като тези команди биха били чути от
гражданите, които се намират до тях. Предварителната разстановка
и предварително дадените указания при подготовката на организацията на охрана
на дадено мероприятие се провеждала, за да може всеки екип да се знае задачите
и на самото събитие да не се съобщава конкретно какво да се направи, за да не
разбират всички наоколо, а да се съобразяват с предварително дадените указания.
От показанията на св. В.А. и св. П. съдът установи
фактическата обстановка развила се при инцидент със св. В.Й., свързан със
закъснение за работа на последния. Съдът кредитира показанията на св. А. досежно преките му впечатления от случилото се по време на
това закъснение.
За трудностите
при работата със св. Й. съдът извлича доказателствени
изводи и от показанията на св. П.Б. в частта им, в която същият излага личните
си впечатления от св. Й., като свидетелства за случай, в който св. Й. оставил
колега по време на дежурство и се качил на такси, за да се прибере в
поделението. Съдът кредитира показанията на св. Б., в които същия твърди, че
св. Й. имал проблем с дисциплината, тъй като в тази им част намират доказателствена опора в показанията на св. А., св. С. и св.
П. и в данните за налагани на свидетеля Й. дисциплинарни наказания.
Обстоятелството, че служителите на “***” често събирали парични
суми за помощ на колеги и за децата на починали колеги по празници и за
началото на учебната година, за пострадали от катастрофи, за екипи с протектори
за предпазване на тялото, се установява от показанията
на
св. Б., св.с тайна самоличност идент. № 89, св. С.,
св. С., св. П. и св. М..
Важен доказателствен източник за организацията
на работа в *** “***” са показанията на св. П.,
който изпълнявал
длъжността главен полицай командир на поделение. От показанията му се
установява, че именно свидетелят изготвял ежедневните ведомости, в които се
разписвали служителите в съответния работен ден. Свидетелят изготвял и сведение
и нареждане за колите, които ще излизат
през деня или нощта, като с това нареждане се разпореждало разпределението на
патрулните автомобили и мотоциклети между полицейските служители. Св. П. дава
подробни разяснения за структурата на сектора, като показанията му
кореспондират на тези на св. С. и взаимно се допълват. Съдът приема за
достоверно изложеното от св. П., че в хода на извършваната от вътрешна
сигурност проверка му били давани указания какви данни да изнесе, под угрозата
да бъде отстранен или уволнен, като мотивирането на свидетеля да свидетелства
за факти и обстоятелства в полза на обвинението се изразявало в
предупреждението, че имало свидетели, които посочвали св. П. като лицето, което
събирало пари за подс. В.. Начинът, по който
свидетелят П. бил мотивиран да свидетелства води до извод, че разследващите
органи са използвани похвати и извънпроцесуални
способи, които не кореспондират с регламентираните в НПК. В този смисъл съдът
приема, че свидетелят достоверно
заявява, че е бил под стрес и разписал каквото му дали. Следва да се отчете, че
този свидетел изложил пред съдия истината, а именно, че не е давал или отчитал
пари на подс. И.В. във
връзка с неговата работа. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на
този свидетел, дадени при спазване принципа на непосредственост и при
заявление, че не поддържа дадените от него показания на досъдебното
производство, като ги приема. Следва да се кредитира с доверие и изложеното от
свидетеля, че не е споделял със св. М.,
че са събирани и отчитани пари към подс. В.,
като показанията на св. П. са логични и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят П.
е категоричен, че не е давал пари на никого.
Той заявява, че подс. В. не му е искал пари и
не е пращал никой да му иска пари във
връзка с работата му. Същевременно на фаза досъдебно производство св. В.П. е
депозирал показания, от които става ясно, че на последния му е известно, тъй
като чул и се говорело сред колегите за създадена практика за “щавене” на
водачи на МПС, но нямал лични впечатления от това. Свидетелят не сочи източника
на чутата информация.
От разпита на св. М.С., депозирани
непосредствено пред настоящия състав се установява начина на започване на
проверката на служители от отдел “Вътрешна сигурност” към СДВР и начина на
провеждане на разпита му в хода на досъдебното производство, а именно със
съобщаване за наличие на данни за корупционни дейности, извършвани от св. С. и
със заплахи за уволнение, арест и присъда. Съдът кредитира показанията на този
свидетел и в частта им, в която същият твърди, че му били поставени белезници
след като отказал да свидетелства против подс. И.В. и
подс. Г.Б.. Съдът дава вяра на св. С. и по отношение
на заявеното от него, че именно белезниците го мотивирали, притеснен за болните
си родители, за които се грижел и евентуално продължителния му арест, да се съгласи
да бъде насочван какво да пише в обясненията си, като същото повторил пред
наблюдаващ прокурор и пред съдия, придружаван от служител на отдел “Вътрешна
сигурност”. В показанията си пред настоящия съдебен състав свидетелят е
категоричен, че подс. И.В. не е давал указания на
подчинените си да взимат пари от шофьори и да се разплащат после с него и никой
друг не им е давал такива указания, като заявява, че с подс.
Г.Б. не е говорил за даване на пари. Св. С. е категоричен, че служителите на
звено “***” не излизат от поделението специално, за да работят по ЗДВП.
Свидетелят сочи, че служители на *** „***“ давали патрули в различни части на
С.към различни РУП, където им поставяли задачите за деня и им давали маршрута,
където трябвало да работят. Поддържа, че често водачите на МПС парадират с
различни имена, но при нарушение винаги се процедира със съставяне на акт.
Свидетелят е категоричен, че не е имал указания да се обажда на подс. В., в случай, че водач спомене неговото име, нито е
имало случай да не изпълни задълженията си по
ЗДвП при констатирано нарушение. Свидетелят сочи, че докато е
работил в „***“ е имало срещу него
сигнал за подкуп, като след проверката се установило, че в това време той е бил
на друго, различно място от твърдяното в сигнала, а именно на ***,
където има камери на всички кръстовища, а сигналът бил подаден от улица ***.
При прочитане показанията на св. С. на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, дадени пред съдия в протокол
за разпит от 31.07.2014 г., свидетелят заявява, че същите са неверни, с
изключение на посочени от същия части. От показанията на свидетеля С. се
установява, че след случая, той не бил отстранен от длъжност и останал на работа, както му било обещано от разследващите. По –късно свидетелят работил в
сектор, който бил под шапката на „Вътрешна сигурност“.
В хода на съдебното следствие за
разпитани в качеството на свидетели две лица с тайна самоличност и
идентификационни номера съответно 88 и 89.
От показанията на свидетел с тайна
самоличност № 88 се установява, че свидетелят притежава знания за това, че подс. В. бил сформирал
група от служители, сред които С.М., Й. П., В.П., С.А.,
В.Н., Й.Д., И. Г., Ф.М., Л.Л., В. Д.и Н.В. Групата била образувана, за да се
занимава със спиране на шофьори, които са в нарушение на ЗДвП, като служителите
следвало да склоняват шофьорите към подкупи. Според свидетеля нарядите се
изготвяли от взводните офицери или командири, но подс.
В. нареждал кой с кого да работи и в кой район на гр. С.да се работи, като
предавал нарежданията си на взводните командири подс.
С.М. и подс. Й.Д..
Нарядите се правели, така че хора, които не участват в групата за
събирането на подкупите и рекетирането на шофьорите, не излизали наряд с
участващите в групата. Свидетелят заявява, че имало сума, която се давала на месец
от участващите в организираната група, както и сума, която се давала ежедневно
чрез подс. С.М., подс. Д.,
или подс. Б. на подс.
В.. Според свидетел с тайна самоличност
№ 88 подс. В. употребявал по телефона кодови
нареждания: „Действайте по задачите“ или
„Разширете периметъра“, което
означавало, че могат да работят извън С.или извън границите на Столична
Дирекция на вътрешните работи.
Свидетелят излага знания за случаи, без да
посочва конкретика, свързани със спиране на лица -
водачи на МПС, които са част от активния криминален контингент и които
управлявали без СУМПС или били в друго нарушение на ЗДвП, когато нарушителят
лично се обаждал на подс. В., който нареждал на
старшия на наряда, лицето да бъде освободено. Според свидетеля - на
служителите, които отказвали да участват в групата се създавали усложнения при носенето на
службата, изразяващи се в командироване на служителя в Метрото или на КПП на
поделението, за да се дават дежурства или служителят бивал свалян от наряд на
мотоциклета. Свидетелят посочва, че тези факти ги знае, защото не били голяма
тайна и всички работели в един коридор, не посочва конкретни лица – източник на
неговите знания. Свидетелят твърди, че му е предлагано да участва в тази група,
но той отказал, като след това върху него бил упражнен натиск, свързан с
натоварване с повече работа.
Свидетелят с тайна самоличност
идентификационен номер 88 твърди, че когато някой от посочените от него лица
отсъствал от работа, било поради болест или отпуск, към екипа се присъединявал
произволен служител, като по този начин и той също участвал в екипите, които
рекетирали шофьорите. В такива ситуации свидетелят лично присъствал на
рекетиране от страна на служители на “***” на водачите на МПС, като
оправданието било, че “парите са за шефа”, но не посочва конкретни случаи.
Свидетелят не сочи конкретика относно изнесените от
него твърдения, твърди, че събраните от
граждани пари се предавали на подс. Г.Б., който лично
ги предава на подс. В., като свидетелят не е присъствал на самото предаване и нямал преки
лични впечатления от това.
Свидетелят излага информация, според
която участниците в групата работели в участъци, където не им е позволено да
работят и извън работно време, като използвали полицейски мотори, които нямали GPS, като на свидетеля не му е известно да е имало
информация да се е изисквало извънредно да работят.
Свидетелят твърди, че са му известни случаи, в които
той е съставял АУАН на водач, вземал му е контролния талон или свидетелство за
регистрация на автомобила, в зависимост от нарушението, като при повторна
проверка свидетелят установявал, че документите са върнати на водача.Свидетелят
твърди, че св. Й. бил много добър служител на „***“, който бил принуден от подс. В. да напусне системата.
Анализирайки показанията на свидетел с
тайна самоличност идентификационен номер 88 и преценявайки тяхната
достоверност, съпоставяйки ги с останалите гласни и писмени доказателства по
делото, съдът се ръководи от контролните въпроси, зададени на свидетеля,
свързани с посочване на конкретика и източник на
изложената от свидетеля информация. Така съдебният състав констатира, че на
всички въпроси, касаещи посочване на конкретика
свидетелят заявява, че не си спомня. Например на въпрос на защитата за
посочване на данни за лице, действащо като активен криминален контингент, което
е било спряно в нарушение и след обаждане на подс. В.
било освободено, прави впечатление, че свидетелят от една страна твърди, че
лично на него му е известно преди спирането кое е лицето и с какво се занимава,
като не му е правил справка, и същевременно заявява, че не си спомня имената на
лицето, кога и къде се е случила въпросната ситуация, което прави показанията
на свидетеля не само вътрешно противоречиви, но и за съда се създава пречка да
провери тяхната достоверност. Прави впечатление, че въпреки че свидетелят
възприема въпросната ситуация като нередност, същият не сигнализирал
ръководството на МВР за случилото се. Съдът отчита и че *** “***” разполага с
правомощия за констатиране на нарушения по ЗДвП и ЗБДС, но не притежава компетентност
да задържа лица, за които служителите знаят, че се занимават с престъпна
дейност. Вътрешно противоречиви са показанията на св. идент.№
88 и в частта, в която твърди, че служителите, отказали да се присъединят към
твърдяната организирана престъпна група се наказвали с командироване на работа
на КПП или в метрото, като на конкретно зададен въпрос, свидетелят заявява, че
той е отказал да участва, но не е бил командирован да работи на КПП или в
метрото, което противоречи на изложената от него теза за наказанията.
За ниската степен на достоверност и
обективност в показанията на св. идент. № 88, с която
съдебният състав оцени същите, допринесе и отказа на свидетеля да посочи факти
и обстоятелства, свързани с подадени срещу него сигнали за нарушения или
корупционни действия, като не можа да отговори дали му е налагано наказание,
както и не можа да отговори на
въпрос в кой период е бил служител в „***“. Съдът намира, че с отговорите на
тези въпроси не би се разкрила самоличността на свидетеля, тъй като самите
въпроси са общи, а не конкретни, както и предвид многобройния числения състав
на *** “***”. Напротив отговорите на поставените въпроси биха могли да бъдат
използвани за установяване на контролни факти, свързани с изложените твърдения
на свидетеля за лични негови впечатления.
Демонстрираната липса на познания
относно съдържанието на заповедите: “Разшири периметъра” и “Изпълнявай
задачите”, както и дали в рамките на СДВР се осъществява в реално време видеонаблюдение на полицейските автомобили и мотори,
създаде във вътрешното убеждение на съдебния състав впечатления за
недобронамереност в изложените пред съда показания на този свидетел и за
целенасоченост към дискредитиране на подсъдимите лица. Впечатленията на съда в
тази насока се подкрепят и от вътрешно противоречивите твърдения на свидетеля,
че възприемал служители от взводовете
/С.М., Й.Д., Л.Л., Ф.М., В.Н., А.С., И. Г., Й. П./ да
патрулират със служебни МПС извън работно време, а същевременно е информиран в
отделни случаи, че взводовете, които почиват, следва да се явят на работа
извънредно.
Липсата на знания за дейността на
поделението и функциите по издаване на Наказателни постановления въз основа на
изготвени от служителите на “*** “ АУАН и използването на това незнание от
свидетеля против подс. В., съдът намира за
недобронамерено поведение от страна на този свидетел. Съдът като взе предвид,
че свидетелят твърди, че част от актовете са предоставяни лично на подс. В., за да бъдат унищожени и неизпратени на КАТ,
съпостави тази част от показанията на св.С. с факта, че липсващи актове от
предоставените на служителите на “***” не са установени и всички са изпратени
на съответния административно наказващ орган, който се намира извън състава на
“***”, за издаване на Наказателно постановление и установи невъзможността
свидетелят да посочи конкретика, за да бъдат
проверени неговите показания, прие, че показанията на този свидетел и в тази им
част не следва да бъдат приети за достоверни.
На следващо място съдът констатира, че
показанията на св. идент. № 88 в частта им, че не е
работил с подсъдимите, които били част от организираната престъпност и не се
спазвал принципа на ротация, противоречат на показанията на св. идент. № 89, на показанията на св. С. за пълно спазване на
ротационния принцип, на показанията на св. К. С., както и не намират опора в
писмени доказателства по делото.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля с
тайна самоличност идентификационен
№ 89 в частта им относно структурата на МГБР „***“, начина на работа на
служителите там на установен ротационен принцип, както и че са събирани от
служителите пари за дрехи и за помощ на колеги, тъй като тази част от
показанията на коментирания свидетел намира доказателствена
опора в други гласни и писмени доказателствени
източници по делото. Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля с тайна
самоличност идент. № 89 в частта им относно
твърдяната от свидетеля съществуваща
схема за събиране на пари по улиците от нарушители на ЗДвП и участниците
в нея. Липсата на кредит на доверие, с което съдът се отнася към показанията на
този свидетел се дължи на това, че същите са вътрешно противоречиви. От една
страна свидетелят твърди, че е отказал да участва в подобна схема, предложена
му от подс. В., но от друга сочи за неконкретизиран
случай, в който той лично се е обаждал на подс. В.
във връзка със спрян от свидетеля водач на МПС.
На следващо място свидетелят твърди, че който не бил съгласен да участва
в схемата, бивал командирован в метрото или на КПП, но свидетелят, въпреки че
отказал не бил командирован и работел на ротационен принцип навсякъде и с
различни колеги, тоест показанията на този свидетел създават съмнения в съда
имало ли е подобна “наказателна” дейност след като от една страна свидетелят
отказвал да участва в нея, а от друга не бил командирован, а продължавал да
работи на ротационен принцип.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля
с идент. № 89 в частта им, в която същият твърди, че подс. Г.Б. събирал пари от колеги под различен претекст,
които носил на подс. В., тъй като свидетелят заявява,
че за това е чул от колеги, чиито имена не посочва, като съдът е изправен пред
невъзможност да провери достоверността на показанията в тази им част.
Настоящият съдебен състав е категоричен,
че не може да извлича доказателствени факти от
показанията на свидетели, които демонстрират знания и пресъздават слухове,
достигнали до тях от неустановени източници по делото, без да пресъздават лични
свои впечатления и без да са възприели факти и обстоятелства, касаещи предмета
на доказване по настоящото производство лично и непосредствено. Отделно от
горното съдът е длъжен да посочи принципното си разбиране, че фигурата на защитения свидетел е възприета в нашето
законодателство въз основа на европейските препоръки към държавите членки на ЕС
с цел да се гарантира сигурността на дадено лице, явяващо се като свидетел в
наказателния процес и в същото време спрямо същото лице да не бъде насочена
каквато и да било агресия от страна на
подсъдимите лица. Срещу това задължение на държавата да предпази своя гражданин
– свидетел, задължавайки органите на съдебната власт да вземат мерки за
неговата защита, в случая – скриване на самоличността му, се противопоставя
правото на обвиняемото лице на справедлив процес. А това право включва
подсъдимите и техните защитници да имат пряк и непосредствен достъп до всички,
събрани по делото доказателства, въз основа на които съдът ще постанови своята
присъда. И доколкото разпитът на свидетел със защитена самоличност представлява
отклонение от принципите на състезателност и равнопоставеност,
законодателят е предвидил възможността на подсъдимите и техните защитници,
макар и посредством съдебния състав, да поставят въпроси на такъв свидетел след
неговия разпит, за да се провери надеждността и правдивостта на показанията му.
В този смисъл практиката на Европейския съд е константна като нееднократно и
едностранчиво в много свои решения, Европейският съд
прокламира възможността на всеки обвиняем или подсъдим, да оспори твърденията
на свидетел и да му поставя въпроси във връзка с дадените от същия показания.
Именно тази възможност е залегнала и в българския НПК като в хода на съдебното
следствие на подсъдимите и техните защитници, както и на прокурора се
предоставя описаната възможност. В настоящия
случай подсъдимите и техните защитници,
макар да не са възпрепятствани да упражнят правото си на защита чрез задаване
на контролни въпроси по отношение на свидетелите с тайна самоличност, с
отговорите на конкретните свидетели в настоящото производство, изцяло базирани
на плоскостта и принципното им разбиране, че биха разкрили самоличността си, се
възпрепятства съда да установи надеждността и достоверността на показанията на
тези двама свидетели.
Специално внимание съдебният състав
обърна на анализа на показанията на св. В.Й., отчитайки заявеното от
свидетеля, че повече от година подс. И.В. му оказвал
натиск лично и чрез отдельонните
командири С.М. и В.П., които му предавали думите на В.. Интерпретациите на св.
Й. на думите на подс. В., които според свидетеля му
били отправяни от подсъдимия, в насока дали ще работи както трябва, които
свидетелят тълкувал като да работи в група, в която той определя кой къде ще
работи и по какъв начин, съдът отчита, че не представляват доказателствен
източник, доколкото съдържат аналитична дейност на свидетеля, не намират опора
в останалите доказателства по делото и не кореспондират с установения от съда
постоянен ротационен принцип на работа в *** “***”. Съдът отчита, че свидетелят
е наказван неколкократно за различни видове
нарушения, като е водил и дела срещу СДВР, като този факт безспорно е създал у
свидетеля негативни отношения към системата на работа в СДВР.
Съдебният състав не кредитира показанията на св. Й. в
частта им, в която той твърди, че психическият тормоз, оказван спрямо него бил,
защото той отказал да участва в групата на подс. В..
Тези показания на свидетеля не се подкрепят от други доказателствени
източници от една страна, а от друга налице са доказателства, че св. Й. не
зачитал възприетите правила на служба в състава на Звено “***”, позволявал си
поведение, което е неприемливо за служител в системата на МВР, което от своя
страна довело до редица наказания спрямо него. Съдът не изгражда фактическите
си изводи за наличие на специално отношение както към свидетелят Й., така и към
останалите служители в *** “***” въз основа на предположенията на св. Й.,
свързани с наблюденията му, че определени служители, без да ги посочва
конкретно, стоят с моторите си на място, където на него никога не му било
позволено да застава. От една страна предположението на свидетеля не
кореспондира с останалите възприети от съда доказателства, а от друга
местонахождението на служители, за които св. Й. претендира, че не стоят на
място, което е позволено, предвид липсата на изложена от този свидетел конкретика относно време, място и лица, поставя процесуални
пречки изложеното от този свидетел да бъде надлежно проверено от съдебния
състав. Обстоятелството, че изложеното от свидетеля се гради на негови предположения,
съдебният състав извлича и от категорично заявеното от този свидетел, че той не
е видял никой да дава на другиго пари.
Съдът не възприема показанията на св. Й., че всяка
вечер, след всяка дневна смяна С.М. или В.П. по нареждане на подс. И.В., правели списък и събирали по 5 или 10 лева от
човек под различни предлози. Показанията
на св. Й. в тази им част не кореспондират с показанията на останалите
свидетели, които заявяват, че в действителност често се налагало да се събират
пари за колеги, пострадали, за деца на пострадали колеги, за защитно облекло.
Изводите на св. Й., че след като не участвал в събирането на такива средства,
започвали проблемите, тъй като му се отправяли упреци, че се “цепи от колектива”, не следва да се възприемат като годен доказателствен източник, тъй като не намират доказателствена опора в други доказателства и по своето
естество представляват субективни възприятие на този свидетел, а напротив
опровергава се от кредитираните от съда гласни доказателствени
източници, посочени в настоящото изложение.
Съдът не кредитира и заявеното от
свидетеля Й., че за да отсъства един ден от работа заплатил на подс. В. 50 лева, като се консултирал с неустановени негови
колеги за размера на сумата, тъй като свидетелят не посочва конкретика
относно време и лица, имащи отношение към ситуацията, чрез разпита на които съдът да може да провери
показанията му. Отново като субективно възприятие на свидетеля следва да се
анализира и заявеното от него, че при командироването му в Метрополитен и на
поста му на КПП не е имало нужда от него и той възприел това като назидание,
тъй като съдът отчита, че натовареността или липса на такава не може да се
третира като назидание. Обстоятелството, че св. Й. предпочита по –динамична и
интензивна натовареност на работния ден, съдът извлича и от показанията му в
частта им, в която последният твърди, че работата по районните управления и на мотор е
по – благоприятна за кариерното израстване на един служител отколкото охрана на
мероприятия, като свидетелят сочи, че на тези постове служителите могат да
извършват проверки, които се отчитат в
личното досие на служителя.
Относно заявеното от свидетеля, че при
спиране на нарушители на пътя, следвало да се консултират с подс.
В., за да се прецени как да се процедира с него, съдът намира, че свидетелят
некоректно осъзнава и пресъздава задълженията на служителите на звено “***” при
осъществяване на служебните им функции. Задължението при всеки спрян водач на
МПС да се информира дежурен, особено при ***, не може да се възприеме като
търсене на решаване на въпроса със спрения водач от подс.
В.. Показанията на св. Й. противоречат на показанията на св. П., депозирани
пред съдебния състав, които съдът кредитира и от които се установява, че
проверката по ЗДвП включва обявяване в ефир “на
*** – това е дежурният на СДВР”, като се обявява кода, напр.код ***, че
е с нарушение и номера на автомобила, като тази информация се записвала в
дневници. Същевременно св. Й. не посочва конкретика,
свързана с факти за време, място, данни за спрян водач и данни за извършено от
този водач нарушение на ЗДвП, като по този начин съдът е затруднен в проверката
на изложеното от него.
Съдът отчита, че не може и е недопустимо
от процесуална и доказателствена гледна точка да
гради фактически изводи за осъществено престъпление въз основа на субективните
представи на този свидетел, въз основа на личната му неудовлетвореност от
работата му, както и въз основа на негови предположения, изградени на база
събития, в които свидетелят не е участвал.
При решаване на въпроса дали да
възприеме като достоверни показанията на св. С.М., депозирани пред настоящия
съдебен състав устно и непосредствено, или да възприеме показанията на същия,
дадени в хода на досъдебното производство, съдът прие, че следва да кредитира
показанията на този свидетел, депозирани в съдебната фаза на процеса, поради
следните съображения:
В хода на досъдебното производство св.
М. е разпитван за факти и обстоятелства, които е чул и за които имал знания. В
хода на съдебното производство св. М. излага факти и обстоятелства, на които
лично е свидетел и които е възприел непосредствено. Още в хода на досъдебното
производство свидетелят е заявил, че не е виждал да се взимат или дават
финансови средства от страна на служители към началника, като в съдебна зала заявява,
че е чувал това от други свои колеги. При прочитане на показанията, дадени от
свидетеля в хода на досъдебното производство, същият не поддържа същите. Поради изложените съображения и с оглед
обстоятелството, че св. М. е поискал преразпит с
нарочна молба до СП, а такъв му е отказан, както и че при направено доказателствено искане от защитата, също е бил отказан
разпит, съдът приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля, дадени
непосредствено пред съдебния състав. Относно депозираните от св. М. показания в хода на
досъдебното производство, съдът отчита: преживения от свидетеля стрес във
връзка с осъществените арести на колегите му пред него; продължилия в тъмната
част на денонощието разпит; отказания му достъп до адвокат; при действаща забрана да използва мобилен
телефон; без да му се даде възможност да си тръгне, докато не даде показания.
Съдът кредитира частично показанията на св. А.М., като
отчита, че същият е участвал във воденото разследване срещу подсъдимите лица,
като оказващ оперативна подкрепа на разследващия екип. Показанията на св. М.,
които съдът кредитира с доверие, се ограничават до частите, в които св. М. има
лични и непосредствени възприятия, но не и по отношение на информацията,
изложена от този свидетел, която представлява оперативна такава, тъй като
последната следва да бъде проверена за нейната достоверност, като предвид
наличието на ВД във връзка с прилаганите Специални разузнавателни средства,
съдът не обсъжда показанията на този свидетел в посочената част. Същото се
отнася и до показанията на св.М. представляващи преразказани показания или
проведени разговори. В кредитираната от съдебния състав част от показанията на св.М.
същите се подкрепят от показанията на останалите свидетели. Така съдът установи, че св. М. като служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към
Министерство на вътрешните работи изпълнявал оперативни функции във връзка със
сигнал за съществуваща схема за корупционни действия в ***и свързана с
несанкциониране на граждани, нарушили ЗДвП, а се вземат подкупи от тях като
част от тези пари се предават лично на Началника на групата И.В.. Съдът намира, че следва да приеме като
достоверни показанията на св. М. в частта им, в която същият твърди, че е имало
служители на „***“, които твърдели, че няма случаи и че не им е известно за
случаи на даване на пари на подс.И.В. и че тези лица не са разпитвани като свидетели, тъй
като в тази им част свидетелят обективира факти и
обстоятелства, които лично е възприел и които факти кореспондират с
доказателствата по делото, от които се установява, че от страна на държавното
обвинение не са посочени свидетели, които не подкрепят обвинителната теза.
От
показанията на свидетелите С.И., К.В., Ю.И., Р.А., Й.Т., М.С., С. се установява, че като водачи на МПС въпросните свидетели
били спирани за проверки от полицейски служители, като спрямо свидетелите били
упражнени корупционни действия. От
разпита на посочената група свидетели съдебният състав не установи каквато и да
е конкретика, която да ангажира участието на
подсъдимите лица, както и доказателства за участие на същите в осъществени
спрямо тази група свидетели корупционни действия. Същевременно се установи, че
на конкретните дати нито един от подсъдимите не се е намирал в коментираните от
свидетелите райони.
Съдът кредитира
и показанията на св. В.Р.О. и св. Д.Л. относно инцидент, свързан със св. С.М.,
като прие показанията на свидетелките за достоверни, логични и вътрешно
непротиворечиви. Показанията на св. С.М. съдът постави под съмнение доколкото
свидетелката не сочи детайли, разпиляна е в изказа си, непоследователна, а
показанията й вътрешно противоречат на показанията на св. О. и св. Л.. Въпреки
това съдът не използва показанията на тази група свидетели, доколкото същите не
допринасят за установяване авторство на престъпно деяние, осъществено от някого
от подсъдимите лица.
На фона на
законосъобразно изведените ценими показания на
свидетелите от съдебната фаза, третираната във ВДС-те информация и нейното
съдържание според съдебният състав не спомага за разкриване на обективната
истина и за извеждане на инкриминираната престъпна дейност, при това и по
отношение и на седемте подсъдими лица.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението
на СТЕ, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област и кореспондиращи на останалата достоверна доказателствена
съвкупност. Заключението не се оспори от страните.
Съществен за съда е въпросът за доказателствената сила на данните, получени при използване
на специални разузнавателни средства, тъй като специалните разузнавателни
средства, като способ за доказване, предполагат засягане на правата и свободите
на гражданите и компенсацията на това е предвиждането на известни ограничения
при оценката на тези доказателствени средства. По
отношение на доказателствената сила на данните,
получени чрез използване на СРС, НПК съдържа изрични разпоредби в чл. 177. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 177 от НПК
съдържа забрана обвинението и присъдата да се основават само на данните от
специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на
свидетели с тайна самоличност. Това законодателно решение е продиктувано от
спецификата на тези доказателствени средства и е
насочено към обезпечаване правото на справедлив процес. Ако в хода на
производството са събрани само ВДС, изготвени въз основа на използвани СРС,
съдържащи фактически данни в подкрепа на обвинителната теза, без други
обективни доказателства, е недопустимо постановяване на осъдителна присъда.
Осъждане на подсъдимите не може да се постанови и когато обвинителните
доказателства се съдържат само в данните от СРС и показанията на свидетели с
тайна самоличност. За да се произнесе осъдителна присъда, е необходимо доказателствените данни в тези доказателствени
средства да кореспондират и да се подкрепят от фактически данни, изводими от
други безспорни доказателствени средства по делото.
Тъй като в настоящото производство липсват други доказателствени
източници, в подкрепа на обвинителната теза, съдебният състав счита, че не може
да се позовава при постановяване на крайния си съдебен акт на изготвените чрез
специални разузнавателни средства – веществени доказателства по делото.
Относно доказателствената сила на резултатите от СРС, с
разпоредбата на чл.177, ал.1 НПК се въвежда забрана за поддържане на
обвинението и постановяване на осъдителна присъда само въз основа на такива.
Забраната се отнася и до случаите, когато са получени резултати от различни по
вид прилагани специални разузнавателни средства. Напр. резултатите от способа
„разследване чрез служител под прикритие" се приобщават към доказателствените материали по наказателното дело под
формата на показания на свидетел (чл.172, ал. 4 НПК). Разследването чрез
служител под прикритие е законово установен оперативен способ, който съставлява
елемент на специалните разузнавателни средства. Затова ограничението по чл.177,
ал.1 НПК е приложимо и когато данните от разпита на служителя се подкрепят
единствено от други специални разузнавателни средства (Решение №10 от
28.09.2010г. по конституционно дело №10/ 2010г. на КС). Липсва изрична законова
забрана обвинението да се основава на комбинация на данни от специални
разузнавателни средства и показания на анонимни свидетели. КС обаче сочи , че:
,,..в изключително редки хипотези обвинението може да се е позовало само на
съчетанието от показанията на свидетел (респ. свидетели) с тайна самоличност и
данните от специални разузнавателни средства с абсолютно същия източник на
информация (например, при телефонно подслушване релевантни към предмета на
доказване се оказват единствено изявленията на неизвестни за страните лица,
като същите се разпитват и като свидетели с тайна самоличност), като при такива
случаи „ в духа на практиката на ЕСПЧ по чл.6, т.1, изр.1 КЗПЧОС съдът не би
следвало да постанови осъдителна присъда без други доказателства, подкрепящи
обвинението.
Чл. 6, пар.3, б. Д от Конвенцията гарантира не само равенството на
страните, така както прави това пар.1 от Конвенцията,
но изисква всички доказателства, на които разчита обвинението, да бъдат
представени публично в открито съдебно заседание в присъствие на обвиняемия и
на неговия защитник, в което заседание те да могат да ги оспорят, ако желаят.
Използването в хода на съдебния процес на показания, дадени на предишната фаза
/досъдебната/ , се приема от Европейския съд, че не противоречи на Конвенцията.
Единственото условие е да е осигурена адекватна възможност на обвиняемия и
защитата му по време на самото даване на показанията или на по-късен етап да
оспори тези показания / Решения по Делата Д. /19.12.1990/, С. /20.09.1993/ , У.
/20.09.19938, А. /26.04.1991/, И. /19.02.1991/ и др./.
За да отговори
на изискванията на чл.6, пар.3, б. Д на ЕКЗПЧОС и
практиката по неговото приложение, че правото на справедлив процес е
гарантирано, когато съдът взема решенията си на основата на доказателства,
събрани в публична състезателна процедура от него или в същата процедура, макар
и не в съдебно заседание, българският законодател създаде института на
съдебните разпити на досъдебната фаза на наказателния процес / ЗИД на НПК - ДВ бр. 70/99 г./. С въвеждането им законодателят гарантира принципа на
равенството на страните и на техните възможности да участват в събирането на
доказателства в условията на състезателност. Разпоредбите на чл. 222 и чл. 223
от НПК имат двуяка цел - от една страна, те
способстват на обвинението да закрепи важни доказателства за нуждите на бъдещия
съдебен процес, а от друга - обезпечават правото на обвиняемия лично или чрез
защитник да участва в събирането на гласни доказателства , които съдът би могъл
да ползва при решаване на делото. Чрез въвеждането на съдебните разпити се
сведе до минимум възможността държавата ни да бъде санкционирана от Съда в
Страсбург, заради несъответствието на наказателната ни процедура с изискванията
на чл. 6, пар.3, б. Д от ЕКЗПЧОС. Важна стъпка към
гарантиране равенството на страните в наказателния процес и по този начин
осигуряване на справедлива наказателна процедура се формира чрез чл. 223 ал.4 и
чл. 281 ал.4 от НПК, които дават право на обвиняемия и неговия защитник също да
поискат разпит на посочен от тях свидетел пред съдия. Когато това искане не
бъде уважено, те имат право да поискат прочитане на показанията на свидетел,
дадени пред орган на досъдебното производство, и така да бъдат приобщени към
доказателствата по делото. Това е още една допълнителна гаранция за равнопоставеност на страните в българския наказателен
процес, която дава право не само на едната страна /по-силната/ да поиска
събиране на гласни доказателства пред съдия на досъдебното производство, но
гарантира тази възможност и на обвиняемия и защитата му, като им предоставя
инициативата за това . Освен това чл. 281 ал.4 от НПК е гаранция за обвиняемия
/подсъдимия/ и своеобразна санкция за органите на досъдебното производство да
търпят противопоставянето на показанията на свидетел, който е бил посочен от
противната страна и не е бил разпитан пред съдия на досъдебното
производство.
Приемайки , че използването на показания на свидетели, дадени в хода на
досъдебното производство, не е несъвместимо с принципите на б. Д на чл. 6 пар.3, Европейския Съд в решенията си обсъжда и въпроса,
доколко приобщаването на показанията на анонимни свидетели към доказателствата
по делото съответства на тези принципи. Съдът избягва да се произнася дали
показанията на анонимните свидетели са допустими като доказателства, като
оставя това на преценката на националните правни системи. Задачата му е да
прецени дали процедурата и начина , по който са били снети тези показания, е
била справедлива. Анонимните свидетели по дефиниция не се разпитват присъствено
за страните по делото в съдебната му фаза. За обвинението обаче такъв свидетел
не е съвършено анонимен още от досъдебния процес. При него се пазят данните за
самоличността му и той е, който следва да ги предостави на съда. В нито един от
етапите на производството обвиняемият и неговият защитник нямат достъп до този
свидетел и не могат да го разпитват пряко. Те имат право да му задават писмени
въпроси , но характерът и техният обхват са значително ограничени поради
запазената в тайна самоличност. Така страната е лишена от възможността да
доказва неговата предубеденост, враждебност или ненадеждност. Именно поради
факта, че такива показания не са събрани в състезателна съдебна процедура, те
трябва да се ползват особено прецизно и не могат да бъдат единственото доказателствено средство за виновността на дееца. В
противен случай сериозно се накърняват правата на защитата , което е
несъвместимо с идеята за справедливо правораздаване в едно демократично
общество.
Практиката на Европейския съд по този въпрос е едновременно ясна, но и
изтънчена и може да се обобщи както следва. Ако не е съществувала
"адекватна и подходяща възможност" за обвиняемия да задава въпроси на
свидетеля, присъдата не може да се основава изцяло или главно на показанията
му. Практиката като че ли не оставя много място за изключения от това правило.
Използването като доказателство на показания, дадени в досъдебната фаза от
лице, което след това в съответствие с националния закон откаже да даде
показания пред съда, само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Тези
показания обаче могат да доведат до присъда само при условие, че съществуват
други доказателства, които ги подкрепят (решението U. от 24 ноември 1986 г.). Същото важи
за показания на свидетел, който е изчезнал и не може да бъде призован да се яви
пред съда (решението A. от 28 август 1992 г.). Същият подход
е отразен в практиката, разработена от Съда, относно допустимостта на анонимните
свидетели. В решението K. от 20 ноември 1989 г., както и в
решението W. от 27 септември 1990 г., Съдът е
постановил, че липсата на пряка конфронтация със свидетеля не може да се
поправи от възможността въпросите да се задават в писмена форма. Узнаването на
самоличността на свидетелите е от решаващо значение, за възможността на
защитата да оспори техните показания:
"Ако
защитата няма представа за самоличността на лицето, което иска да разпита, тя
може да бъде лишена точно от тези особености, които позволяват да се установи,
че това лице е предубедено, враждебно настроено или че не може да бъде
кредитирано. Свидетелските показания или други уличаващи изявления могат да
бъдат съставени преднамерено като неверни, или да са просто погрешни, и защитата
едва ли ще може да извади това на светло, ако й липсва информацията,
позволяваща надеждността на автора им да се подложи на проверка или да се
хвърли съмнение върху годността му да бъде кредитиран. Очевидни са опасностите,
които подобна ситуация крие. "
Съдът е възприел в известна степен по-различна отправна точка в решението
D. от 26 март 1996 г., според което следва да има баланс между интересите на
защитата и интересите на свидетелите или жертвите, призовани да дават
показания. По-нататък Съдът е взел под внимание обстоятелствата по делото и е
заключил, че причините за анонимността на някои свидетели са относими [към случая] и достатъчни. Накрая Съдът е посочил,
че спънките пред защитата са били задоволително неутрализирани чрез
процедурите, следвани от съдебните власти. Съдът е основал този извод на
няколко факта. Свидетелите са били разпитвани от съдия-следовател, който е
познавал самоличността им; благодарение на неговия доклад националният съд е
могъл да направи изводи за надеждността на свидетелите; на защитника е била
дадена възможност да им задава въпроси, с изключение на такива относно тяхната
самоличност.Проблемен е
въпросът доколко фигурата на анонимния свидетел , която е сравнително нова за
българския наказателен процес /създадена със ЗИД НПК - ДВ бр. 64/97г./, се
съвместява с изискването за справедливост на процеса, основни проявления на
който са устността и равните права и възможности на
страните. Уредбата на разпита на "анонимния свидетел" - чл.141 от НПК
сочи на това, че българският законодател е предвидил с оглед спецификата на
института редица процедурни гаранции, които могат да се считат за достатъчни с
оглед практиката на ЕС. Предоставянето на копие от протокола за разпит на
анонимен свидетел на обвиняемия и неговата защита е оптималната възможност ,
която гарантира спазването на чл. 6, пар.3, б. Д от
Конвенцията - правото на обвиняемия и защитника му да участват в разпита на
свидетеля. Основният недостатък на тази процедура е, че обвиняемият и
защитникът му не участват по време на разпита, а след това. Те са в
неравностойно положение с органа на досъдебното производство, за когото
самоличността не е тайна и който има непосредствен достъп до този свидетел.
Оттук произтичат и другите негативни последици - невъзможност да се оспорва
годността на лицето да свидетелства, неговата непредубеденост, лична
заинтересованост, както и обективната невъзможност за провеждане на очни ставки
между този свидетел и обвиняемия или друг свидетел. Недостатъците, констатирани
от ЕС по делата К. /20.11.1989/, У.
/27.09.190/ и др., се проявяват и при приложението на института на анонимния
свидетел у нас. При такъв разпит се накърняват равните възможности на страните
да участват в събирането и проверката на доказателствата. Начинът, по който е
регламентиран разпитът на анонимния свидетел в НПК, съответства на стандартите
на чл. 6 от ЕКЗПЧОС , гаранция за което е и възможността, предвидена в чл. 123,
ал.5 от НПК, защитата също да иска разпит на анонимен свидетел. Съдът винаги
трябва особено щателно да преценява необходимостта от запазване в тайна на
самоличността на свидетел, тъй като колкото и акуратно да е проведен неговия
разпит, той винаги ще страда от недостатъците , които ЕС констатира по всички
дела с разпитан по тях анонимен свидетел.
Съдът прие и обсъди многобройните
писмени доказателства по делото.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, изградена единствено на база обсъдените доказателства и доказателствени източници, които са надлежно събрани и
изготвени по реда на НПК, съдът прие за установено от правна страна
следното:
Материалният закон - чл. 93, т. 20 от НК
съдържа легална дефиниция на понятието "организирана престъпна
група", според което, същата представлява: структурирано трайно сдружение
на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага. За съществуването на
организирана престъпна група е необходимо "Сдружението да е структурирано
и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците,
продължителност на участието или развита структура". По смисъла на т.20 на чл. 93, ако
организираната престъпна група няма структура, тя не може да се определи като
такава. Структурата на престъпното
сдружение е неговата основна качествена определеност, тя отразява вътрешната му
организация и характера на връзките между участниците. За нея се съди по
наличието на йерархия и обособеност на звена по един или повече признаци, които
най-често биват функционален и териториален. Тя се проявява в утвърдени
механизми за управление на дейността, контрол и обмен на информация и вътрешни
правила за поведение на участниците. Трите възможни характеристики на организираната
престъпна група, които изрично са определени като белези на структурираност са
продължителността на участието, развитостта на
структурата и наличието на формално разпределение на функциите между
участниците, като от редакцията на текста на чл.93, т.20 от НК следва, че
наличието на който и да е от тези признаци обуславя извод за структурираност.
Предвид липсата на достатъчно конкретика, както и с оглед изтъкнатите противоречия,
решаващият съдебен състав приема, че обсъдените гласни доказателства на досъдебната
фаза не могат да бъдат използвани за
сигурна основа на фактически констатации в посоката, поискана от представителя
на държавното обвинение.
От значение е да се отбележи и че в
съдебно заседание са разпитани и
множество свидетели, с чиито показания, депозирани под страх от наказателна
отговорност по чл. 290, ал.1 НК, се закрепват контролни факти от съществено
значение за преценката за приетата недостоверност на показанията на коментираните прочетени показания на ДП.
Съдът зае становището, че по делото не
се доказа по небудещ съмнение начин подсъдимите да са извършили престъпленията,
за които са обвинени. Само когато всички факти, включени в причинно
–следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени
безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда,
което в случая не се е случило.
Относно обвинението за организирана престъпна група / по чл. 321, ал.3 , пр.2 т. 1, вр. ал.1 от НК за подс. В. и по чл. чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК за останалите подсъдими/, а именно, че подс. В., за това че ръководил организирана престъпна
група, а на другите подсъдими – за това, че участвали в такава група, създадена
с користна цел и за да извършва престъпления по чл. 301 от НК.
Поначало участието и ръководеното на организирана
престъпна група се определя като форма на предварителна престъпна дейност,
доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най – вече
за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Участието в престъпна структура
следва да се разграничи от приготовлението като стадий в развитието на
умишленото престъпление и форма на предварителната престъпна дейност.
Приготовлението се изразява в умишлено създаване на условия, създаващи
възможността или улесняващи извършването винаги на конкретно индивидуално
определено престъпление. Между участниците в задружно осъществяване на
приготовление липсва устойчивата организационна връзка на йерархическа субординация.
Основната и най– съществена разлика
между престъпното сдружаване и приготовлението се изразява в това, че
първото е довършено престъпление, а второто е стадий на умишлена престъпна
дейност.Оттук се налага и изводът, че
приготовлението /което е наказуемо
само в изрично предвидените в закона случаи, съгласно чл. 17 ал.2 от НК/ доколкото е стадий на умишлена престъпна
дейност, образно казано, се „поглъща“ от опита и довършеното престъпно
посегателство. Приготовлението може да има собствено наказателно правно
значение, единствено когато престъплението, което деецът подготвя, не е
стигнало до фазата на изпълнението.В този смисъл, принципно положение е, че
наказателната отговорност за стадиите, предшестващи довършването на умишленото
престъпление е субсидиарна, като довършеното
престъпление, „поглъща“ опита, а последният
изключва самостоятелната отговорност за евентуалното приготовление. От
друга страна, престъпното сдружаване, макар
и имайки подготвителен характер, е
уредено от законодателя като самостоятелно престъпление, за което се
носи наказателна отговорност, независимо дали се е стигнало до осъществяване на
вторична престъпна дейност. Разлика се
открива още на плоскостта на това,
че приготовлението е стадий на предварителна престъпна дейност, при
който поначало условията за осъществяването на определено престъпление могат да
се създадат и от едно само лице. За състава на чл. 321 ал.1 – ал.3 от НК във
всички случаи е необходимо участието на три или повече лица и се касае до
своеобразна форма на задружна престъпна дейност. За разлика от
приготовлението, при престъпното сдружаване дейността не е инцидентна, за
някакво определено и конкретно престъпление, а напротив, тя обхваща съгласието на отделните лица в
групата относно създаване на предпоставки за извършване на множество
престъпления от определен вид.
В обобщен вид, както бе посочено по –
горе организираната престъпна група, съгласно чл.93 т.20 от НК, може да се
дефинира като структурирано трайно сдружение на три или
повече лица, действащи обединено и с общата цел, съгласувано да извършват в
страната или в чужбина престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване
от свобода, като дейността им не е инцидентна – за някакво точно определено и
конкретно престъпление, а обхваща и съгласието на отделните лица в групата
относно създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления от
определен тип, като те съзнават, че с дейността си подпомагат постигането на
общи престъпни резултати.
За участието в такава група е достатъчно
всяко едно от лицата да прояви воля да се включи организационно в дейността, да
приеме и да участва в конкретно възложените задачи и изпълнението им, което е
фактическия израз на неговото съгласие да участва в група с характера на
организирана за извършване на умишлени престъпления, за които се предвижда
наказание повече от три години.
Изяснено е в теорията и практиката,
че престъпната група съществува за
определен период от време, а не временно и инцидентно за реализиране на
определено престъпление, като напротив, тя е извършване на повече престъпления. /
Така и Решение № 415 / 23.02.2012 г. по н.д. № 2161/2011г., ІІ н.о. на ВКС:„
..трайността произтича от данните за времето на продължителност на
съществуването и продължаваща усложнена престъпна дейност на повече от три лица
при липса на основание да бъде определена като инцидентна, т.е. възникнала по
повод на конкретно деяние при обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 НК…“.
Изяснено е още, че групата не се създава
за извършване на едно конкретно престъпление, с осъществяването на което
съответно да прекратява и своето съществуване, а същата има за специфична цел
извършването на повече престъпни посегателства
от определен вид. / Така и Решение № 408 / 5.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 1990/2011 г. , III н. о., НК,
: „… в случая е налице организиране на група за извършване само на едно
престъпление …., а както вече се посочи, чл. 93, т. 20 от НК изисква освен
останалите елементи, наличие и на факти за организиране на престъпления, т. е.
повече от едно престъпление….. При граматическото тълкуване на нормата на чл.
93, т. 20 от НК се налага извод, че законодателят е предвидил като задължителен
елемент на престъплението по чл. 321, ал. 1-5 от НК групата да е била създадена
за извършване на две или повече престъпления…“/.
По настоящото дело се доказва, че
действително подсъдимите се познавали и
комуникирали помежду си в рамките на служебните си ангажименти почти ежедневно.
Установява се и че подсъдимите имали взаимоотношения по повод именно на
осъществяваната от тях дейност в МСБГ „***“ при СДВР. По никакъв начин обаче не
се установява подсъдимите да са се сдружили с цел да вършат престъпления по чл.
301 от НК. От кредитираните свидетелски показания по делото, както и от подслушаната
телефонна комуникация и останалите ВДС
не е защитима тезата на прокуратурата, че подс.
В. бил ръководител на престъпно сдружение с участници – другите шест подсъдими
лица.
Всъщност, от това, че подсъдимите
действително са се познавали и контактували,
включително с оглед осъществяване служебни дейности, съвсем не следва еднозначно, че те са изпълнявали обща воля и са преследвали
обща престъпна цел, което е същностен,
определящ, белег за всяка, в това число и престъпна организация.
Изследвайки осъществеността
на признаците на организирана престъпна група в настоящото производство, съдът
констатира, че по делото освен броя на подсъдимите и обвързаността им на база
служебни йерархични взаимоотношения, както от подсъдимите Л.Л., С.М., Ф.М., Й.Д., Г. Б.,
В. Н., така и
с подс. И.В., не са събрани доказателства между подсъдимите
да е налице изискуемата от закона свързаност, необходима за покриване
критериите за организирана престъпна група.
Така относно един от елементите от
обективна страна, а именно - сдружаване, за да се вършат съгласувано
престъпления, съдът не откри доказателства по делото, а единствено обвързаност
на база служебни отношения, което обаче не изпълва критерия за трайно
сдружение, създадено да върши престъпления, тъй като въпросните подсъдими по
настоящото производство работят в структурата на МВР, в *** “***” и между тях
са налице колегиални отношения, като обвързаността между същите е на основа
служебни отношения, като за противното липсват и доказателства, а на следващо
място трайността на отношенията на подсъдимите се сформира единствено на база
продължителност на служебните и трудовите отношения. Не е налице
структурираност на групата, като макар и закона да не изисква формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието или развита структура, то предвид
неустановеност на необходимата структурираност, не може да се счита за доказано
наличието на организирана престъпна група.
Съдът намира, че в настоящето
производство макар и някой от
посочените белези от обективна страна да са привидно налични и да отговарят на
критериите на закона за организирана престъпна група формално, доказателствата
по делото сочат, че са налице единствено
служебни отношения между подсъдимите лица. Не се установява подс.
В. да е координирал дейността на другите подсъдими, извън осъществявания
контрол във връзка с изпълнение на служебните им задължения, да им е давал
незаконосъобразни нареждания, указания и заповеди. Доколкото подсъдимите Д., М.
и М. са дължали отчет за извършеното от тях, в хода на изпълнение на служебните
им задължения, какъвто е естествения ход на отношенията – висшестоящ служител - подчинен, то
действително посочените подсъдими са били в зависимост на създадена структура,
която обаче е подчинена на служебна и организационна йерархия в системата на
МВР, съобразно действащи закони и подзаконови нормативни актове. По делото не
беше установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите Л.Л., С.М., Ф.М.,
Й.Д., Г. Б., В.
Н.,
ръководени от подс. И.В. са извършвали правно
неразрешена или забранена дейност, с която да са подпомагали група за
осъществяване на престъпления, нито да са се сдружили с цел осъществяване на
подобни престъпления.
Съдебният състав както беше развито по –
горе намира, че за да е налице организирана престъпна група, а не намиране на съучастник, като
типична форма на приготовление (чл. 17, ал. 1 от НК), е необходимо да бъде
постигнато съгласие между поне три лица за вършене на повече от едно
престъпление. Тук е много важно да
се уточни, че когато става въпрос за участниците, субектите на престъплението,
не следва автоматично да се смята, че ако бройката е три и повече лица ще е
налице при всички положения организирана престъпна група. Това е така, тъй като
между тези участници в организираната престъпна група задължително следва да
има съгласие и то такова, което да създава необходимата организация за
извършване на деяния. При това, пак за разлика от намирането на съучастник,
като типична форма на приготовление, не е нужно престъпленията, заради които е
образувана групата, да бъдат конкретизирани и индивидуално определени, като е
достатъчно те да бъдат определени по принцип, като вид престъпления. В този
смисъл и наличните по делото неконкретизирани данни, съдържащи се в показанията
на редица свидетели, че неустановени по делото лица- полицейски служители са
злоупотребявали, на неустановена дата и място са извършвали спрямо водачи на
МПС корупционни действия при изпълнение на служебните си задължения, не водят
на категоричен и несъмнен извод, че същите участват в организирана престъпна
група, а още по –малко на извод, че тези неустановени по делото полицейски
служители са именно подсъдимите Л.Л., С.М.,
Ф.М., Й.Д., Г. Б.,
В. Н. и И.Н..
В настоящото производство държавното обвинение
не изложи някакви аргументирани правни доводи, нито направи необходимото за
събиране на доказателства в хода на съдебното следствие относно това къде,
кога, как и от кого е организирана претендираната
престъпна група и дали изобщо същата е организирана и дали е съществувала. Това
е необходимо с оглед изискването за
задължително съгласие за сдружение и то такова, което да създава
необходимата организация за вършене на престъпления. Независимо, че не е
необходимо посочване на лице, което е организирало отделните участници в
организираната престъпна група, съдът счита че е наложително да се установи, че
тази група съществува, че три или повече лица формират и се подчиняват на обща
воля - да вършат определена категория престъпления, т.е, че е създадена с
определена цел, преди още да започне да функционира.
В настоящото производство от страна на
СП се твърди, че подс. В. е осъществил форма на
изпълнително деяние - ръководене на организирана престъпна група. Ръководство
на организирана престъпна група е налице тогава, когато деецът възлага общи или
конкретни задачи или им дава указания за постигане на поставените цели.
Ръководенето представлява управление на престъпната дейност на участниците в
него и контрола над нейното изпълнение. Престъпният резултат е достигането на
нареждането на ръководителя до един или няколко членове на организирана
престъпна група. При тази форма на изпълнителното деяние същественото е
съответното волеизявление от ръководителя на групата, чрез възлагане на
определени задачи или указания. Това волеизявление обаче при всички положения
следва да е свързано с постигане на поставените цели, свързани с реализация на
деянията, за които е създадена престъпната организация. Не е нужно
волеизявлението, нареждането, указанието и т.н. да е отправено към всички или
да е достигнало до всички участници в групата, достатъчно е само един от тях да
го е приел и чрез останалите членове на ОПГ и тяхно съгласие за изпълнение или реализация на това
волеизявление, за да се достигне до осъществяване на съответната цел.
Ръководството не е пряко свързано с изпълнението на тези задачи, въпреки че в
пълна степен двете форми на изпълнителното деяние могат да се съчетаят.
В хода на съдебното следствие от страна
на СП не беше събрано нито едно доказателство относно това как, къде и с какви
действия, при какви обстоятелства подсъдимият В. е ръководил инкриминираната
престъпна група. По делото няма никакви доказателства относно извършени от подс. В. действия, свързани с ръководенето на групата Ръководенето на престъпна група предполага
действия, които по съществото си са продължена във времето дейност. Няма я трайността на сдружаването, няма умисъл,
че се вършат престъпления, както и че останалите участници съзнават дейността
на другите, така че всяко едно от тези лица да е действало с умисъл, с ясното
съзнание, че освен неговата личност, тази претендирана
от СП престъпна деятелност е в резултат
на усилията на три или повече лица.
Друга проявна
форма на изпълнителното деяние е участието в такава група, участието е формално
продължено престъпление, довършено е с изразяване на съгласие на дееца за
участие в дейността на сдружението. При
нея деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица в групата,
като в случая се касае до фигурата на продължено престъпление. В тази хипотеза
престъплението е формално, няма предвиден престъпен
резултат. Самото членство е достатъчно само по себе си да реализира тази форма
на изпълнителното деяние.
В този смисъл се установи,
че подсъдимите Л.Л., С.М., Ф.М., Й.Д., Г.
Б., В.Н. извършват
своите задължения в съответната структура на *** „***“, всеки съобразно поста,
който заема, длъжностната си характеристика, квалификацията и правомощията си
за отделни дейности, представляващи част от единния процес по осъществяване на
строго законово регламентирана дейност на държавната структура към МВР – СДВР,
а именно *** “***” и поради тази причина всеки един от тях е имал
съзнанието, че в процеса на изпълнение на
служебните им задължения участват
лицата - служители дори и такива, извън кръга на подсъдимите, но не и че вършат
престъпление. Доказателствата за осъществяваната правно – регламентирана
дейност са не само в находящите се към делото писмени
доказателства, но и същите напълно кореспондират със събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, които съдът кредитира и подробно анализира
по-горе. Материалната обезпеченост, свързана с осъществяване на контрол над
полицейски служители, наброяващи около 100 души от една страна и
многобройността и разнообразието на задълженията, правомощията и компетенциите
на *** “***”, ръководено от подс. В. от друга,
изключват противоправността на тази дейност.
Действително подсъдимите са съзнавали, че всеки един от тях подпомага с
конкретната си дейност общите цели и че
представлява част от структурата на извършваната от *** “***” дейност, но не и
че са подчинени на конкретния ръководител на структурата – подс.
В. с оглед извършването на престъпна дейност.
Така по отношение на
обвинението, възведено на подсъдимите лица за престъпление по чл.321, ал.3 от НК, а именно, че през периода от 01.01.2013г. до
30.07.2014г. в гр.С.подс. И.В. ръководил организирана
престъпна група в която участвали лицата Л.Л., С.М., Ф.М., Й.Д.,
Г. Б., В.Н., съдебният
състав прие, че обвинението не е доказано /предвид описания анализ на
доказателствата/, а именно, че подсъдимите имат касателство
това престъпление. Не бе доказано, че за извличане на облага от обща
замислена престъпна дейност, подсъдимите съгласували трайно усилията си за
осъществяване на нерегламентирани действия с цел извличане на печалба, както и подс. В. да е ръководел организирана престъпна група. От
установената по - горе фактическа обстановка не се разкриха взаимоотношения
между претендираните членове на ОПГ - подсъдимите Л.Л., С.М., Ф.М.,
Й.Д., Г. Б., В.
Н., трайност на отношенията помежду им във връзка с целенасочена
устременост към постигане на целения резултат, изразяващ се в
лично облагодетелстване, чрез извършването на престъпления свързани с
нарушаване на служебни и законови задължения.
Доказателственият
материал по делото е крайно недостатъчен, за да се направи категоричен извод,
че именно подсъдимите В., Л., М., М., Д., Б.
и Н. са авторите на престъплението и че са извършили действията, описани в обвинителния
акт. И понеже разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да
почива на предположения, а от събрания доказателствен
материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимите
са осъществили престъплението, за което им е повдигнато обвинение с настоящия
обвинителен акт, то на основание чл.304 от НПК, съдът приема, че обвинението срещу подсъдимите не е
доказано, поради което оправдаването им за извършено престъпление по чл.321 от НК е единствения правно издържан извод.
Председател: