Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №  302

    

гр.Сливен,  13 април   2016 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 65/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правното си основание   чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК.

 

Ищецът – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”  ООД   чрез пълномощника си адв. Н.К. *** срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск във връзка с подадено възражение от длъжника П.Д.К.   с адрес: ***    срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4293/2015 г.  по описа на СлРС за парично вземане за доставена и консумирана питейна вода за периода от 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г.  на адрес:   гр.Сливен, ул. Сирак Скитник № 37 А .

В дружеството  „В и К - Сливен” ООД   имало открита партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, ул. Сирак Скитник № 37 А   с титуляр на партидата ответника - П.Д.К..   Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали достави на питейна вода.  Доставената и консумирана питейна вода,  както и отведената такава за периода 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г.   се отчитала по тази партида от представител на дружеството и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата  и ответник по настоящия иск, възниквало задължението в тридесет дневен срок от издаването  да погаси задължението си, съгласно ОУ. Ако не сторил това последният изпадал в забава  и съответно дължал  и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за съответния период.

В конкретният случай ответникът не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г..  независимо от възникналото  задължение,  съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ.  В чл. 42 от същите  било предвидено при незаплащане  на задължението в срок потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

 Предвид възникналото задължение  ответното дружество предприело действия за събиране на дължимите суми като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ЧГД № 4293/2015  по описа на СлРС.  По посоченото дело възоснова на извлечения от сметки била издадена Заповед за изпълнение против длъжника и ответник в настоящото производство  за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за   периода 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото е постъпило Възражение от страна на длъжника, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г.  ищцовото дружество доставило питейна вода в недвижимия имот за който има открита партида на името на ответника и за него възникнало задължение от заплащане на доставената и консумирана питейна вода.  Тъй като не сторил това ответника дължал на „В и К - Сливен” ООД   главница 1 660.50 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 467.66  лева към 1 октомври 2015  г.  и разноски в размер на 43.56  лева.     

Предвид изложеното  моли съда  да  признае за установено по отношение на  ответника   П.Д.К.   с постоянен и настоящ адрес ***,  че дължи   на  „В и К” ООД сумата 1 660.50 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 467.66  лева    към 1 октомври 2015  г.,   както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разноски в размер на 43.56 лева.   

В дадения  срок  ответницата е депозирала Отговор в който  оспорва  предявения иск в частта за главница над размера на сумата 826.20 лева. Задължението в размер на 834.30 лева  за периода от 1 февруари 2010 . до 31 август 2012 г.  било погасено по давност, което касаело и претендираните суми за мораторна лихва. Оспорва исковете за посочения период като погасени по давност.  

     В с.з. ищеца -  „В и К” ООД  чрез  процесуалния си представител  адв. Н.К. ***   поддържа иска  на изложените в ИМ основания.   

            Ответникът, редовно призован  не  се явява  и не се представлява в с.з.      

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г.  ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на ответника по делото П.Д.К.   сума аз изразходвана  питейна за обект в гр.Сливен, ул. Сирак Скитник № 37 А  на обща стойност 1 660.50 лв. върху която сума към 1 октомври 2015   г. изтекла мораторна лихва в размер на 467.66 лв.

На  11.11.2015 г. „Водоснабдяване и канализация” подало заявление до СлРС със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със заповед № 2858  от 12.11.2015 г.  постановено по ЧГД № 4293/2015 г.  състав на СлРС осъдил ответникът по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата   1 660.50 лева главница, за доставена и консумирана питейна вода на адрес: гр.Сливен, ул. Сирак Скитник № 37 А  за периода от 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015   г., лихва в размер на 467.66  лева към 1 октомври 2015 г.,     ведно със законна лихва, считано от 11.11.2015 г. и разноски в общ размер на 43.56 лева.

За периода  1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г.  незаплатената питейна вода е в размер на 1 660.50 лв. върху която сума към 1 октомври 2015  г. изтекла мораторна лихва в размер на 467.66  лева . 

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства,както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е частично основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетото по делото писмени доказателства, ищцовото дружество за периода от 1 февруари 2010 г. до 31 август 2015  г.  е начислило на ответника по делото П.Д.К.   сума аз изразходвана  питейна за обект гр.Сливен, ул. Сирак Скитник № 37 А  на обща стойност 1 660.50 лв. върху която сума към 1 октомври 2015  г. изтекла мораторна лихва в размер на 467.66 лева, което се установява, от извлечението за дължими суми на абонат. 

Ищецът следва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а именно, че е доставил на ответника посочените количества питейна вода.

  Ответникът е въвел като твърдение за не дължимост на част от сумите погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на субективното право поради не осъществяването му в предвидения от закона срок за периода от 01.02.2010 г. до 31.08.2012 г. Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасяват исканията за принудително осъществяване на вземанията.

       Вземането на ищеца е станало изискуемо през месеца, следващ месеца през който е извършена доставката и към момента на предприемане на действие от негова страна за реализиране  на субективното му право – 11.11.2015 г. са били изтекли 3 години за посочения по- горе период, който срок е предвиден в чл. 111, буква В от ЗЗД, тъй като съгласно сочената разпоредба с изтичане на 3 годишна давност се погасяват вземанията на кредитори за наем, лихви и други периодични плащания. Безспорно в случая се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно от 30 след края на месеца, след  който е извършено потреблението.   Задълженията  на ответника за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена питейна вода са повтарящи се ежемесечни и еднородни.  В подкрепа на периодичния характер на вземанията на ответника е и обстоятелството, че лихвата посочена в извлечението е начислена периодично, начиная от края на всеки предходен месечен период за заплащане на съответното задължение.

     Размерът на начислената питейна вода за периода от  01.02.2010 г. до 31.08.2012 г  е  785.70 лв. главница.  С погасяването по давност на вземането за главница се погасяват и произтичащите от нея допълнителни вземания за лихви и разноски съгл. чл. 119 от ЗЗД. Именно заради така признатата не дължимост на главницата не се дължат и мораторните лихви в размер на 339.83 лева.

В останалата си част предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи суми за доставена питейна вода за периода от  01.09.2012 г. до 31 май 2015 г. следва да се уважи като основателен и доказан в размер на 874.80 лв. главница и мораторна лихва в размер на 127.83 лв. Както с отговора на исковата молба, така и в съдебно заседание не е оспорено количеството начислена вода за този период.  

Ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 75 лв. в исковото и 25 лв. в заповедното приозводство заплатена д.т., предвид минимално определените в Тарифа № 1 минимални размери на държавните такси  и   230 лева  адвокатско  възнаграждение. 

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  П.Д.К.     с ЕГН   ********** ***, че  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  сумата 874.80 лв. главница главница за консумирана и неплатена питейна вода за  периода  от 01.02.2010 г. до 31.08.2012 г за обект в гр.Сливен, ул. Сирак Скитник № 37 А,    ведно с мораторна лихва за забава в размер на  127.83 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4293/2015 г. на СлРС. г. 11.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 

 ОСЪЖДА П.Д.К.     с ЕГН   ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД   със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете в размер на 305 лв. в исковото и 25 лв. в заповедното произвадство.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: