№ 432
гр. Варна , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
в присъствието на прокурора Женя Емилова Енева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100101532 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искове на П. Г. М., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна,
ул. „*****“ №*, вх.*, ап.8,с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на
Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за
сумите:
- 30 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни
страх от осъждане, душевни страдания, накърнени авторитет и добро име сред близки,
познати и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви
мисли, депресия, тревожност и отключени кардиологични заболявания с лекарствено и
оперативно лечение и още захарен диабет тип 2, всички от които – в резултат на задържане
за 24 часа по ЗМВР на 23.10.2016г. и главно на неоснователното му привличане като
обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София на 24.10.2016г. и повдигането
на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС, за престъпление по чл.339, ал.1,
пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да
произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за
което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г. присъда;
- 4768.94лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:
2300лв. – цена на 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“ в периода 01.05.2017г.-
28.10.2019г. във връзка с наказателното производство; 1519.69лв. – сбор от всички платени
средства за лекарства, добавки и лечебни пособия с оглед физическите и психологични
увреждания на здравето на ищеца във връзка с наказателното производство (сред които
лекарствата Престариум, Конкор, Моксогама, от 2019г. Аторис,Калипра, Егирамлон,
Молсидомин, Аванор, Метфогама, Нолипрел форте, Валсакор, от 2020г. Розмарик и Трифас,
описани по дати на закупуване в молба от 06.10.2020г. на л.55-59 от делото); и 949.25лв. –
пазарна стойност на притежаваните от ищеца, но отнети при наказателното производство
пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет
„Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, с антикварна стойност, с
боеприпаси; всички материални вреди – в резултат на задържане за 24 часа по ЗМВР на
1
23.10.2016г.; отнемане от служители на МВР на оръжията на 24.10.2016г. и невръщане на
същите от ответника и досега; и главно на неоснователното му привличане като обвиняем
по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София на 24.10.2016г. и повдигането на
обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС, за престъпление по чл.339, ал.1,
пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да
произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това), за
което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г. присъда;
- ведно със законната лихва върху главниците от датата 06.01.2015г. до пълното
изплащане на всяка от сумите.
Ищецът твърди, че през есента на 2016г. в гр. София, получил от негови близки
пистолет „Макаров“, който бил подарък на баща му за заслугите му към МВР. С оглед
сантименталната стойност на оръжието ищецът го прибрал при своите и законно
притежавани два други пистолета, въпреки че знаел, че няма разрешение за това.
Твърди още, че на 23.10.2016г., след семеен празник и възникнал на него скандал, е
бил задържан за 24 часа по ЗМВР и отведен в ареста, където той се почувствал много
унизително. Тъй като при ареста носил пистолета си „Валтер РР“, последният бил
доброволно предаден на органите на МВР.
На следващия ден 24.10.2016г. бил освободен и се прибрал в жилището си в София,
придружен от служители на МВР. След като отворил касата, която имал в жилището си, в
нея се установили и били доброволно предадени други две оръжия – пистолет „Астра 100“,
калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него и пистолета на баща му „Макаров“ с
боеприпаси. Когато било установено, че П.М. притежава разрешение за неговите „Валтер
РР“ и „Астра 100“, но не и за пистолета на баща му „Макаров“ с боеприпаси, било
образувано ДП по пр. преписка №46022/16г. на СРП.
По-късно на на 24.10.2016г. ищецът сочи, че бил привлечен за обвиняем по
въпросното ДП за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК (че е държал огнестрелно
оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, както и
боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това). Не е била наложена на обвиняемия
мярка за неотклонение, но били извърешни по ДП действия с негово участие.
Впоследствие (без да сочи кога) на ищеца било повдигнато и обвинение за
престъплението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК по соченото ДП. По обвинителния акт било
образувано НОХД №1889/2018г. на СРС, по което с присъда от 24.04.2019г. на СРС
подсъдимият бил признат за виновен. След обжалване на присъдата от подсъдимия М. било
образувано ВНОХД №2293/2019г. на СГС, по което с присъда от 01.07.2019г. била отменена
присъдата на СРС, като подсъдимият П.М. бил признат за невиновен по възведеното на
същия обвинение по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Присъдата на СГС не била протестирана от
Прокуратурата на РБ и влязла в законна сила на 16.07.2019г. Въпреки това обаче на М. не
били върнати (тогава, а и до днес) отнетите и притежавани на законно основание пистолети
„Валтер РР“ и „Астра 100“. А след присъдата на СГС били издадени още пет съдебни акта
по делото, последният от които на 28.10.2019г., едва след което наказателното производство
било приключило.
Ищецът твърди също, че в резултат на незаконното обвинение (в т.ч. и на
задържането му на деня преди това и на отнемането на личните му оръжия), ищецът
претърпял страх от неоснователно осъждане, душевни страдания, негативни отношения със
семейството, близки и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушаване на сън и на
апетити, започнали натрапчиви мисли, депресия, тревожност, отключили се освен това
кардиологични заболявания с лекарствено и оперативно лечение и още захарен диабет тип 2,
и други силни негативни преживявания. Допълнително и конкретно твърди, че изгубил
работа в дружество „Лейбъл мениджмънт“ към „Солвей соди Девня“; че на 30.10.2017г., на
2
13.03.2018г., на 07.08.2019г., на 12.12.2019г. и на 26.02.2020г. постъпвал в болници с тежки
и влошаващи се кардиологични заболявания, които наложили и няколко сериозни операции
за запазване на живота и здравето му; отделно се отключил и захарен диабет тип 2 – всички
от които преживявания влошили още повече състоянието на ищеца, като всички те твърди
да са пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с негово участие и всички относими по ЗОДОВ факти,
включително отражението на наказателното производство върху него, моли за обезщетение
в претендирания справедлив според него размер, както и също за законна лихва за забава
върху обезщетението, от конкретно сочена дата, като в подкрепа на искането си развива
правни съображения.
По отношение на имуществените вреди твърди, че в резултат на общото му влошено
състояние от повдигнатото му обвинение и поради отключените кардиологични заболявания
с приемане в болници и операции на 30.10.2017г., на 13.03.2018г., на 07.08.2019г., на
12.12.2019г. и на 26.02.2020г., както и получения захарен диабет, в периода от 27.07.2017г.
до 29.07.2020г. ищецът се налагало да приема постоянно лекарства (Престариум, Конкор,
Моксогама, от 2019г. Аторис, Калипра, Егирамлон, Молсидомин, Аванор, Метфогама,
Нолипрел форте, Валсакор, от 2020г. Розмарик и Трифас), описани по дати на закупуване в
молба от 06.10.2020г., за които заплатил общо 1519.69лв. Пак във връзка с обвинението, ДП
и НОХД ищецът твърди, че в периода от 01.05.2017г. до 28.10.2019г. е направил 23
пътувания Варна-София с автобус „Биомет“, на обща стойност 2300лв. И пак във връзка с с
обвинението, ДП и НОХД, както и невърнатите му и досега, но иззети негови пистолет
„Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и боеприпаси към него, както и пистолет „Валтер РР“,
калибър 7.65, №275833Р с щампа на орел, следвало да получи стойността им 949.25лв. Или в
обобщение претендира сбора от тези суми в размер на общо 4768.94лв., като материални
вреди от незаконното обвинение и производство срещу него, ведно със законната лихва
върху това обезщетение, също от конкретно сочена дата.
В о.с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа всички свои
твърдения, на които основава предявените искве.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
привличането на ищеца като обвиняем, задържането му, повдигането на твърдяното
обвинение срещу него, образуваното по обвинението НОХД и финалното му оправдаване по
него.
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това
навежда следните групи доводи: 1/ разходите за 23 пътувания от Варна до София са
напълно недоказани по реализиране и по връзка с обвинението, още повече с оглед
твърденията на ищеца, че живял и в София през целия или през част от периода; 2/
разходите за лекарства също са недоказани, нямат и връзка с обвинението, евентуално
всички или част от тях се поемат от НЗОК, а отделно самите заболявания на ищеца са били
хронични; 3/ няма никаква пряка причинна връзка между сочените болести на ищеца и ДП и
НП, защото се касае за хронични и дългогодишни заболявания, резултат от начина на живот,
начина на хранене, възрастта, вредни навици и други, поради което и никакви морални или
материални вреди по повод заболяванията не следва да са задължение на Прокуратурата на
РБ; 4/ недоказаност за влошаване на отношение на ищеца с неговото семейство, напротив
данни за отдавна влошени такива, включително и с оглед сигнала, след който е бил
задържан за 24часа по ЗМВР; 5/ точно това задържане по ЗМВР няма никакво отношение
към ДП и не е извършено с оглед на това ДП, нито от органи по разследването на ДП; 6/
ПРБ не е огласявала по никакъв начин самото ДП; 7/ ДП не е повлияло на труда на ищеца,
първо тъй като той е бил вече пенсионер към привличането му и второ защото е работил
3
през цялото време на ДП и НП; 8/ пистолетите и боеприпасите са отнети не от ответника, а
от МВР, служба КОС, и не по повод ДП,а по повод издадени срещу ищеца Заповеди за
защита от домашно насилие и отнемане на разрешително за оръжията; 9/ размерът на
търсената сума за морални вреди е силно завишен и силно несъответен на принципа на
справедливостта, включително с оглед естеството на делото, на срока на разглеждане на
същото и на другите висящи производства срещу този обвиняем; 10/ по ТР на ВКС законна
лихва по ЗОДОВ се дължим само от деня на влизане в сила на оправдателната присъда.
В о.с.з. ответникът поддържа всички свои възражения, като въвежда още и довод за
това, че привличането на ищеца за обвияем е било на различна и много по-късна дата от
твърдяната в исковата молба.
По същество моли за отхвърлително решение по исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приетото в оригинал НОХД №1889/2018г. на СРС, ведно с
ВНОХД №2293/2019г. на СГС и ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София, П. Г. М. е
бил привлечен за обвиняем по това ДП на 16.06.2017г. за деяние по чл.339, ал.1, пр.2 НК –
че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда
изстрели, заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това. На М. не е била
взета никаква мярка за неотклонение по това ДП, както и впоследствие по образуваното
НОХД. След привличането обвиняемият само е бил разпитан и са му били предявени
материалите по разследването, без да са извършвани други действия по ДП с негово
участие.
Видно е от материалите по приетото в оригинал НОХД №1889/2018г. на СРС, ведно с
ВНОХД №2293/2019г. на СГС и ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР-София още, че с
Обвинителен акт от 25.01.2018г. на СРП на лицето П. Г. М. било повдигнато обвинението за
престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК – че е държал огнестрелно оръжие пистолет
„Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него,
без надлежно разрешение за това. По обвинителния акт е било образувано именно НОХД
№1889/2018г. на СРС, по което след проведени няколко открити заседания и с участието на
подсъдимия, с Присъда от 24.04.2019г. на СРС подсъдимият бил признат за виновен.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия, в резултат на което с Присъда от 01.07.2019г.
по ВНОХД №2293/2019г. на СГС, актът на СРС е бил отменен, като подсъдимият е П.М.
бил признат за невиновен по възведеното на същия обвинение по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.
Присъдата на СГС не е била протестирана от Прокуратурата на РБ и е влязла в законна сила
на датата 16.07.2019г.
В материалите по цитираното ДП се съдържат още много документи, но всичките
касаят обстоятелства много преди привличане на ищеца за обвияем по ДП за деянието по
чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Сред тях са и представените по настоящото дело преписи от
Протокол за обиск от 23.10.2016г., Заповед пак от 23.10.2016г. за задържане на П.М. за 24
часа по ЗМВР, още Протокол от 24.10.2016г. за доброволно предаване на оръжия и
боеприпаси. Доколкото в съдебната практика трайно се приема за меродавна начална дата по
искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – датата на привличане като обвиняем, обстоятелствата към
м.10.2016г. нямат отношение към исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а биха могли да имат
отношение към други искове по ЗОДОВ за действия на МВР или към деликтни искове на
общо основание, каквито не са предявени по делото.
С приложена по делото Заповед от23.06.2020г. на началника на РУ при ОД на МВР –
Варна са отнети в полза на държават предходно законно държани и притежавани от П.М.
пистолети „Валтер РР“калибър 7.65, №275833Р, Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и
боеприпаси към тях. Видно от приложени фактури и касови бонове към тях тези вещи са
4
били собствени на М..
На л.19-26 и след това л.60-63 от делото са приети няколко епикризи на П.М., които
установяват здравословното му състояние и предписаните му медикаментозни терапии и
извършените интервенции с оглед състоянието, в периода след м.10.2017г. Към тях са
приложени още преписи от рецептурната книжка на П.М. и касови бонове за закупувани
лекарства през същия период. Всички медицински документи са съобразени от вещото лице
по СМЕ, при даване на заключението по СМЕ.
На л.27-31 от делото са приложени документи с характеристични данни за П.М.,
които свидетелстват за богатия му професионален опит и за авторитета му в част от
професионалните му среди (при отчитана и на гласните доказателства по тези въпроси).
На л.87 от делото е приета служебна бележка от „Глобал Биомет“ ЕООД, която
свидетелства, че редовната цена на еднопосочен билет по дестинацията Варна – София или
обратно, в периода 2017г. – 2020г., е в размер на 32.00лв.
От заключението по приетата СОцЕ, което съдът цени, като обективно и като
неоспорено, се изяснява, че средната пазарна цена на исковите пистолети „Валтер
РР“калибър 7.65, №275833Р и Астра 100“, калибър 9х19, №W9298, с боеприпасите към тях,
възлиза общо на 614.10лв., разбита по компоненти. При изслушването в о.с.з. се
потвърждава, че това е средната им пазарна цена.
Заключението по приетата комплексна СМПсЕ съдът кредитира изцяло, като
обективно, подробно мотивирано, защитено в о.с.з. и неоспорено. От него се установява
следното: За периода 01.01.2017г. – 30.09.2020г. при П. М. са налице следните заболявания:
исхимична болест на сърцето – ангина пекторис (гръдна жаба) при усилие; коронарна болест
на сърцето –перкутанна коронарна интервенция с двукратно стениране и балонна
дилатация; хипертонична болест на сърцето 3-ти стадий; хронична левостранна сърдечна
недостатъчност; още състояние на постоянна електрокардиостимулация след дългогодишни
синус арест и мъждене; неинсулинов диабет тим 2; дислипидемия; хроничен гастрит;
доброкачествена простатна хиперплазия; хронична обструктивна белодробна болест; и
подаград. Касае се изцяло за хронични заболявания, които предимно са с прогресиращ
характер, като описаната им изява по време на болничната хоспитализация показва
дългогодишна анамнеза. Повечето заболявания са и взаимно утежняващи се във времето, но
са с добър контрол при медикаментно лечение. Вналичната медицинска документация няма
данни за състоянието на пациента преди 2017г. С оглед посочения хроничен характер на
заболяванията и данните по делото не може да се изведе извод за нововъзникнали болести у
П.М. от и след 2017г. Единствено е прецизирано лечението на диабет, който в момента на
делото е с добър контрол. Предвид изложеното и характера на заболяванията не може да се
обоснове пряка причинна връзка между тях и появата им от една страна и повдигнатото през
2016-2017г. обвинение от друга. Не са настъпили и остри усложнения в общото състояние
на М. след 2017г.
От психологичната част на комплексната СМПсЕ се установи, че общото
психологично състояние на П.М. към момента се отличава с умерена тревожност и лека
депресивност, които са формирани под влияние на комплекс от фактори, включително
здравословни, личностни, семейни и също воденият срещу него наказателен процес. Има
индикации, че повдигнатото му обвинение е допринесло за известно влошаване на
психологичното му състояние. Касае се за отражение на обвинението най-вече върху
създадените от М. добро име и авторитет в годините, в които той е бил на престижна
служба. Накърнено е неговото честолюбие и достойнство, както и името му в служебните
среди, а тях М. е възприел като високи за него ценности, поради което преживява и
болезнено накърняването им. Има и повишено чувство за вина спрямо близки и семейство.
Нарушен е и сънят. Повишена е умерено степента на тевожност и е налице лека депресия. В
голямата си част тези психологични промени могат да се приемат за настъпили вследствие
5
повдигнатото обвинение, но съвместно и с другите характеристики на пациента – възраст,
заболявания, харатер и т.н., но точната степен на допринасяне е научно невъзможно да се
диференцира (така и разясненията на вещото лцие в о.с.з.).
Показанията на св. А. К. съдът преценява за обективни, както и за непосредствени в
известна част. От тях се изяснява, че свидетелят е бивш колега на П.М.. М. е бил бивш
служител в държавна сигурност, бил е с огромен опит и се е ползвал с уважението на
колегите си. Помагал им често, разказвал им за своя опит и знания на държавната служба.
Помагал и с каквото може на полицията (където работел временно и свидетелят). М. бил
много приятен човек, присъствал на служебни събирания и често ставал „център на
компанията“. Всичко това обаче се променило рязко преди около три годидни, когато М.
напуснал тогавашната си работа, освободил квартирата си във Варна и заминал за София във
връзка с някакво дело срещу него за някакви оръжия. Около година и половина не се е
връщал във Варна и не се е обаждал на свидетеля или други хора от компанията им.
Отказвал обаче да разкаже за какво е делото, отказвал да присъства на събирания, отказвал
да се срещи или ако отивал стоял малко „за половин час, гледа си само чинията“, бил
потиснат и затворен, не говорил за проблемите се, изглеждал обиден и притеснен. Макар че
сред самите колеги авторитетът му изобщо не се е изгубил, сред тях било очевидно, че М. се
е променил негативно, най-вече заради доброто му име на офицер от държавна сигурност,
обвинен сега в престъпление. През другата година и половина (извън тази, в която бил
постоянно София) М. пътувал от Варна до София и обратно също постоянно, заради делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й
е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е
била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези
случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия
на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на
наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице.
Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да
докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в извършване на
престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на
подсъдимия за невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/
конкретно претърпяни имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка
между производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на
обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, са напълно безспорни, а доказани от
представените писмени доказателства, в това число оригиналите на относимите НОХД и
6
ДП, първите две от предпоставките на разглежданото субективно право, поради което тези
обстоятелства се явяват изяснени. Спорът между страните по делото е относно останалите
три елемента от състава на субективното право (вредите, причинната връзка и размера) и по
тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
За пълнота съдът не споделя възражението на ответника, че следва да се освободи
изцяло от отговорност, поради приетото от наказателния съд наличие на предпоставките по
чл.9, ал.2 НК. Тази норма е относима към всички надзорни, контролни и решаващи органи в
накзателния процес, в т.ч. и ПРБ, в т.ч. и при преценката за внясане или не на обвинителен
акт, която подлежи на контрол от съда – очевидно който в случая е в различен смисъл, като
в крайна сметка наказателна отговорност не е реализирана спрямо ищеца по делото.
За имуществените вреди: Тези веди представляват, от принципна гледна
точка,намаляване на имуществото на едно лице в резултат от неоснователните срещу него
действия на ответника. В зависимост от вида им се касае за реално претърпяни
вреди(регистрирани пасиви) или за пропуснати ползи (неувеличени сигурни активи). В
настоящия случай се претендират няколко отделни реално претърпяни вреди, което налага
пълно и главно доказване, че всеки отделен и самостоятелен компонент от щетите реално е
настъпил по размер, основание и момент на настъпване; че той касае задължително
правната сфера на ищеца; и че всичко това е пряк резултат единствено от неоснователно и
противоправно поведение на ответника по повод обвинението на ищеца в престъпление.
За сочените средства за 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“ в периода
01.05.2017г.-28.10.2019г. такова доказване не беше проведено. Няма по делото нито едно
доказателство, че ищецът действително е пътувал точно с автобус „Биомет“ (а не например с
друг автобус, при друга тарифа); че пътувал изобщо всеки път с автобус (а не например с
влак с друга цена на билета или с друг вид транспорт, включително с поделени разходи с
други хора); че реално е плащал точно еднократно сочената сума на съответно сочената
дата; че винаги е ползвал редовната билетна цена (а не такава за двупосочен билет или
такава за пенсионер, какъвто ищецът несъмнено е); и т.н. Поради неконкретността им
общите показания на свидетеля, че ищецът за година и половина редовно е пътувал от от
Варна до София и обратно, са крайно недостатъчни в изискуемия смисъл. По същата
причина и служебната бележка за принципната редовна цена на един билет по линията
Варна – София или обратно, не доказва нищо повече от това на каква цена се предлага такъв
вид билет. Поради това и макар че е възможно в действителност твърденията на ищеца да са
верни, останали недоказани по реда на пълното и главно доказване в гражданския процес, те
не могат да бъдат основание за уважаване на предявените относно тях искове.
За сочените платени средства за лекарства, добавки и лечебни пособия, с оглед на
заболяванията на ищеца, крайният изход от спора е същият, но по други причини.А именно
че съобразно кредитираното и неоспорено заключение по СМПсЕ, в медицинската й част,
всички заболявания на М., за които има документални данни за периода 01.01.2017г. -
30.09.2020г., са изцяло хронични, предимно с прогресиращ характер и взаимно утежняващи
се във времето, като
описаната тяхна изява по време на хоспитализацииите показва дългогодишна анамнеза.
Поради тези им характеристики не може да се изведе нито извод за нововъзникнали болести
у П.М. от след 2017г., нито нито заключение за наличие на пряка причинна връзка между
тях и появата им от една страна и повдигнатото през 2016-2017г. обвинение от друга. Още
повече че няма също и настъпили и остри усложнения в общото състояние на М. след 2017г.
При тези медицински и експертни данни съдът няма как да приеме нещо различно, освен
недоказаност на причинната връзка в тази част, тъй като нито страните, нито съдът,
разполагат със специални знания в сферата на медицината. Така недоказаността на
причинната връзка по делото налага отхвърляне и в частта.
За сочените стойност на притежаваните от ищеца, но отнети огнестрелни оръжия
7
пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и пистолет „Валтер РР“, калибър 7.65,
№275833Р с щампа на орел, ведно с боеприпаси към тях, също се налага отхвърляне на
исковете, по различни спрямо горните причини. Видно е от акта за привличане на П.М. за
обвиняем, както и от внесеният от ПРБ обвинителен акт срещу него, че М. е бил привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал
огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели,
заедно и с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за това). Ето защо и
предхождащото през 2016г. отнемане на законно притежаваните „Астра 100“ и „Валтер РР“
с боеприпаси, изобщо не е съставомерен елемент от обективната страна на възведената
спрямо М. престъпна деятелност поДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София и по
НОХД №1889/2018г. на СРС. Когато щетите по искове по ЗОДОВ са извън съставомерните
елементи на деянието, за което е бил привлечен ищецът към наказателна отговорност, тези
щети се явяват над и извън обхвата на отговорността на ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Отделен е и въпросът, че доколкото в съдебната практика трайно се приема за меродавна
начална дата по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – датата на привличане като обвиняем,
обстоятелствата преди този момент (в случая към м.10.2016г.) нямат отношение към
настоящите исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а биха могли да имат отношение само към
други искове по ЗОДОВ за действия на МВР или към деликтни искове на общо основание,
каквито не са предявени по делото. Ето защо и тези искове за имуществени вреди следва да
се отхвърлят.
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността от
накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от физиологичната и психо-
емоционалната сфера на едно лице, в това число честта му и името му в обществото.
Въпреки че се касае за засегнати морални ценности на лицето, на общо основание те
подлежат на доказване от ищеца. Степента на доказване обаче е донякъде редуцирана
спрямо всички други обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност. Конкретно за вредите
по ЗОДОВ практиката приема, че досежно базисните негативни изживявания от незаконно
повдигнато му обвинение ищецът може да се ползва от базисна презумптивност. Но когато
се претендира обезщетение за конкретни негативни изживявания извън и над основните,
тогава те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. Като на отделно,
самостоятелно и цялостно доказване подлежи и пряката причинна връзка между вредите и
деянието по ЗОДОВ. Обобщено и аналитично изцяло в този смисъл е и съдебната практика,
от която само за пример: Решение №165 от 16.06.2015г. по гр.д. №288/2015г. на 3-то ГО на
ВКС; Решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г., 4-то ГО на ВКС; Решение
№288/19.01.2016г. по гр.д. №6774/2014г., 3-то ГО на ВКС; и други).
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата
предполага се обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на пострадалия и
претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес,
депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното им
проявление върху личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия,
възрастта на последния, изминалото от увреждането време, прогнозите за преодоляване на
последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д. №1179/2012г. на ВКС, 4-
то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д. №1328/2012г., 3-то ГО; Решение
№115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по
гр.дело № 1389/09г.на ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но
моралния характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
8
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерии
при преценката за спаведливост са конкретно още и: характерът на престъплението, за което
подсъдимият е бил обвинен или привлечен; периодът на наказателното преследване;
извършените с негово участие процесуални действия; вида на наложената мярка за
процесуална принуда; личността, средата и възрастта на увредения; положението му в
обществото; отражението на обвинението върху семейния, обществения и професионалния
живот на подсъдимия; данните за предишни противоправни по НК прояви; начинът му на
живот и обичайната му среда; и други(Решение №113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от 2020г. на
ВКС, 3-то ГО; Решение №236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО; и
други), които следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай се изясни, че участието на ищеца в наказателното производство,
като обвиняем/подсъдим е продължило около две години. Тук отново следва да се посочи
споделеното от съда възражение на ответника, че релевантен по искове по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е само периодът от привличане за обвиняем до окончателно преустановяване на
наказателното производство, в която и да е от фазите му, спрямо ищеца. За времето преди
привличане и след влизане в сила на крайния по отношение на лицето акт за накзателното
производство, ПРБ не отговаря по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В случая видно от
оригиналите на ДП и НОХД, привличането е на на 16.06.2017г., като на 16.07.2019г. е
влязла в сила и окончателната оправдателна присъда на съдът по въззивния контрол. Този
период от гледна точка на привлечения П. М. е значим, защото по данните от СПсЕ и
гласните доказателства през този период и с оглед обвинението са настъпили
неблагоприятни промени в психологичното му състояние. Заедно с това, макар обективно
периодът да не е прекомерен, с оглед че се касае за формално деяние (държане на оръжие
без разрешение) би бил мислим и малко по-кратък, което има значение при определяне на
сумата за обезщетение на моралните вреди. На следващо място възведеното деяние е за
„тежко“ по смисъла на НК престъпление, с оглед предвиденото за него наказание „лишаване
от свобода“ от две до осем години, което е и второто обективно обстоятелство, утежняващо
отговорността на ответника.
От съществено значение на следващо място е, че въз основа на гласните и
експертните доказателства по делото се установи, че цялостното наказателно преследване
спрямо П.М. му се е отразило неблагоприятно в личен и психологичен аспект. От
заключението по СПсЕ се установи, че повдигнатото на М. обвинение е допринесло за
влошаване на психологичното здраве на ищеца. Отражението е най-вече върху създадените
от П.М. добро име и авторитет в годините, в които той е бил на престижна държавна
служба. Още са накърнени неговото честолюбие и достойнство, както и престиж в служебни
среди, а тях М. е възприел като високи за него ценности. По тези причини и накърняването
на тези ценности е преживяно болезнено от ищеца. Наблюдава се след обвинението и досега
умерена тревожност и лека депресивност, както и нарушения на съня, заедно с чувство за
вина спрямо близки и семейство. Като в голямата си част тези психологични промени са
настъпили като следствие повдигнатото обвинение, съвместно и с други характеристики на
лицето, без да е възможно научно диференциране степента на въздействие на факторите. От
показанията на св. Кирилов, също кредитирани от съда в тази част, се изясни в
потвърждение на горното, че П.М. е бил бивш служител в държавна сигурност, бил е с
огромен опит и се е ползвал с уважението на колегите си. Помагал им често, разказвал им за
своя опит и знания на държавната служба, съдействал и с каквото може на полицията
(където работел временно и свидетелят). П.М. бил много приятен човек, присъствал на
служебни събирания и често ставал „център на компанията“. Всичко това обаче се
променило рязко преди около три годидни, когато М. напуснал тогавашната си работа,
освободил квартирата си във Варна и заминал за София във връзка с някакво дело срещу
него за някакви оръжия. Около година и половина не се е връщал във Варна и не се е
обаждал на свидетеля или други хора от компанията им. Отказвал да разкаже за какво е
делото, отказвал да присъства на събирания, отказвал да се среща с хората или ако отивал,
9
стоял малко – „за половин час, гледа си само чинията“. Бил потиснат и затворен, не говорил
за проблемите си, изглеждал обиден и притеснен. Макар че сред самите колеги авторитетът
му изобщо не се е изгубил, сред тях било очевидно, че М. се е променил негативно, най-вече
заради доброто му име на офицер от държавна сигурност, обвинен в престъпление.
Съвкупния анализ на обсъдените гласни и експертни доказателства мотивира съда да
приеме описаните обстоятелства за доказано настъпили и във връзка с обвинението в
престъпление, при липсата на други данни в обратен смисъл, като обстоятелствата
несъмнено са с важно и утежняващо отговорността на ответника значение.
И на последно място още една група завишаващи фактори са и чистото съдебно
минало на П.М. преди обвинението и дългогодишно заемана важна длъжност, без данни за
нарушения на служебните задължения, донякъде колидиращи с обвинението му за
извършено престъпление по НК. Както и че се касае за престъпление „държане на оръжие
без разрешение“ спрямо лице, за което няма съмнение, че е разполагало с разрешение за две
други огнестрелни оръжия и най-вероятно е познавало отлично начина за и рисковете за
ползване на такова, с оглед разрешението му, кумулативно и със служебното му минало.
Като значим редуциращ фактор следва да се отчете мотивираната по-горе от съда
недоказаност на пряката причинна връзка между обвинението и установените през 2017-
2019г. заболявания на ищеца, според заключението на СМПсЕ в медицинската й част. Друг
редуциращ фактори е, че действията по ДП с участието на П.М. са ограничени до
привличане като обвиняем, разпит и предявяване на материалите по разследването. Пак
релевантни към намаляване отговорността на ответника са и липсата на каквато и да е мярка
за неотклонение спремо М. през цялото НП, а също и непротестирантето на въззивната
оправдателна присъда, довело до по-бързото й влизане в сила.
При обсъдените данни в заключение, отчитайки както обективните факти относно
вида на повдигнатото обвинение, данните по мярката за неотклонение, извършените с
участието на ищеца процесуални действия, периода от време на провеждане и приключване
на наказателното производство и други; така и субективните елементи относно личност на
ищеца, възприемане на случващото се и неговото влияние върху здравето, професионалната
и семейната и среда на ищеца, върху личния му психичен и емоционален свят, и върху
здравето му; а също и всички останали релевантни и обсъдени по-горе обстоятелства, съдът
в заключение намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер на
8000лв. (приблизително по 4000лв. на година). Така искът следва да бъде уважен до тази
сума, над който да бъде отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва до окончателно изплащане на
задължението, но тъй като съобразно ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността
на държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква едва от влизането в сила на оправдателната присъда
за престъплението, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
върху присъденото обезщетение, това е и началният момент, който следва да се разпореди в
случая – 16.07.2019г. По тази причина и акцесорното искане следва да се отхвърли по
период, от първия предявен ден – 06.01.2015г. до определения дължим такъв.
По разноските: Ищецът се защитава по чл.38 ЗАДв, поради което и не му се дължат
разноски за адвокатски хонорар. Отделно няма и списък на разноски.
С оглед предмета на делото и на ответника не се следват разноски.
На осн. чл.38 ЗАдв ответникът дължи на адвоката на ищеца разноски за процесуална
защита, в минимален размер според уважената част от интереса.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да понесе припадащата се част от
сторените от БСВ разходи по делото (общо 670.00лв. за експертизи), но съразмерно с
уважената част от интереса, тоест сумата от 154.16лв.
10
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев, да заплати на П. Г.
М., ЕГН**********, с посочен адрес по делото гр. Варна, ул. „*****“ №*, вх.*, ап.8, сумата
от 8000.00лв. (осем хиляди лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяните страх от осъждане, душевни страдания, накърнени авторитет
и добро име сред близки, познати и колеги на ищеца, социално дистанциране, нарушени сън
и апетит, натрапчиви мисли, депресия и тревожност – всичките от които са в резултат на
неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР –
София и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС, за
престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет
„Макаров“, в изправност и годност да произвежда изстрели, заедно и с боеприпаси за него,
без надлежно разрешение за това), за което обвинение е признат за невинен с влязла в
законна сила на дата 16.07.2019г. присъда; ведно със законната лихва върху главницата от
16.07.2019г. до пълното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска: за разликата над
8000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 16.07.2019г. до пълното
изплащане; за соченото търпяно увреждане на физиологичното здраве на ищеца; за сочените
обстоятелства от м.10.2016г.; както и изобщо за законната лихва за периода от 06.01.2015г.
до 16.07.2019г.,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Г. М., ЕГН**********, с посочен адрес по делото гр. Варна,
ул. „*****“ №*, вх.*, ап.8, за осъждане на Прокуратурата на Република България,
седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван
Гешев, за сумата в размер на общо 4768.94лв. – обезщетение за всички имуществени вреди,
формирани от сумите: 2300лв. – цена на 23 пътувания Варна-София с автобус „Биомет“ в
периода 01.05.2017г.-28.10.2019г. във връзка с наказателното производство; 1519.69лв. –
сбор от всички платени средства за лекарства, добавки и лечебни пособия с оглед
физическите и психологични увреждания на здравето на ищеца във връзка с наказателното
производство (сред които лекарствата Престариум, Конкор, Моксогама, от 2019г.
Аторис,Калипра, Егирамлон, Молсидомин, Аванор, Метфогама, Нолипрел форте, Валсакор,
от 2020г. Розмарик и Трифас, описани по дати на закупуване в молба от 06.10.2020г. на
л.55-59 от делото); и 949.25лв. – пазарна стойност на притежаваните от ищеца, но отнети
при наказателното производство пистолет „Астра 100“, калибър 9х19, №W9298 и
боеприпаси към него, както и пистолет „Валтер РР“, калибър 7.65, №275833Р с щампа на
орел, с антикварна стойност, с боеприпаси; всички материални вреди – в резултат на
задържане за 24 часа по ЗМВР на 23.10.2016г.; отнемане от служители на МВР на оръжията
на 24.10.2016г. и невръщане на същите от ответника и досега; и главно на неоснователното
му привличане като обвиняем по ДП №727/2017г. на РУ при ОД на МВР – София и
повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1889/2018г. на СРС, за престъпление по
чл.339, ал.1, пр.2 НК (че е държал огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, в изправност и
годност да произвежда изстрели, ведно с боеприпаси за него, без надлежно разрешение за
това), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 16.07.2019г.
присъда, ведно със законната лихва върху главниците от датата 06.01.2015г. до пълното
изплащане на всяка от сумите,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев, да заплати в полза
11
на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 154.16лв. –
припадащата се част от сторените от БСВ разноски (за експертизи), според уважената част
от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев, да заплати адв. А.А.
от ВАК сумата 730.00лв. – адвокатски хонорар за защитата на ищеца по делото, в
минимален размер съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12