Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 753 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./, съединен
с иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, съединени с евентуални искове по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба на А.В.И. се твърди,
че на 05.05.2015 г., около 16,10 часа, в гр. Любимец,
мотоциклет „Сънсто Аванс 150“ с рег. № *****,
управляван от Б.Г.Д., без сключена застраховка „ГО“, нарушил правилата за
движение по пътищата като предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
неимуществени вреди на ищцата като пешеходец. Твърди се, че вината на
причинителя на ПТП била установена от наказателния съд по нохд
970/2016 г. по описа на РС – Свиленград. Изложени са твърдения, че от пътното
произшествие ищцата получила тежки травматични увреди, изразяващи се в комоцио церебри, контузио капитис, фрактура нази, експулсио дентис, вулнус лацероконтузум нази, травма в
областта на дясно коляно. Постъпила за лечение в болнично заведение, отделение
по неврохирургия, а впоследствие и в отделение УНГ. Твърди се, че в резултат на
травмите в областта на лицето й липсвал горен десен резец, алвеолата е
незараснала като правело невъзможно отхапване и дъвчене. Под наркоза, на
19.05.2016 г., бил екстрахиран 21 зъб и отстранен корен от зъб, било извършено
открито наместване на фрактура на нос, наместване на костната пирамида и
поставена гипсова лонгета. Твърди се, че в резултат
на хирургическите интервенции към настоящия момент ищцата била с протези на
мястото на двата липсващи резеца и загрозена от направените шевове на лицето. С
оглед травмата на ляво коляно била налична ставна ригидност,
скованост на мускулите, трудно сгъване на коляното и слабост при ходене.
Настъпило увреждане и на очите – диплопия /двойно
виждане/, което било налично и към датата на депозиране на исковата молба,
появил се астигматизъм в дясно око, а в лявото око същият се засилили. Била
констатирана и церебрастия, след преглед при
невролог, извършен на 22.10.2015 г.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП-то, на проведеното лечение
и остатъчните трайни увреждания на здравето й ищцата страдала от тежък
посттравматичен стрес. Будела се нощем от болки и кошмари,била жертва на чести
подигравки и нападки. Твърди се, че Г.Ф. е изплатил извънсъдебно обезщетение в
размер на 17 500 лв., което не репарирало в справедлив еквивалент
понесените от нея болки и страдания. Поради което е мотивиран правен интерес от
исковете и е сезирала съда с искане да осъди ответника Г.Ф. да й заплати сумата
от 62 500 лв., дължимата според нея сума след приспадане на тази,
изплатена по извънсъдебен път, съобразно допуснато увеличение на иска по реда
на чл. 214 ал.1 от ГПК в съдебно заседание от 06.07.2020 г. както и сумата от
3 253, 44 лв. – лихва върху изплатената по извънсъдебен път главница в
размер на 17 500 лв. за периода от датата на увредата
/05.05.2015 г./ до изплащане на сумата /02.03.2017
г./. Заявени, при условията на евентуалност са и искове срещу Б.Г.Д. за сумата
от 4 712, 37 лв. – лихва върху главницата от 62 500 лв. за периода от
05.05.2015 г. – 06.10.2016 г., както и за сумата от
3 253, 44 лв. – лихва върху извънсъдебно заплатената главница от
17 500 лв. за периода 05.05.2015 г. – 02.03.2017
г. Претендира се законна лихва върху главницата, както и сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани
в същия възражения, включително такова за съпричиняване.
Претендира разноски.
Евентуалният ответник Б.Г.Д., редовно уведомен, оспорва исковете в писмен
отговор по чл. 131 от ГПК с наведени в същия възражения.
Исковата молба се поддържа в открито
съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Възраженията на евентуалния ответник се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/02.06.2015
г. на РУП – Свиленград. От съдържанието на същия се установява, че на 05.05.2015 г. , около 16,10 часа, в гр. Любимец, на ул.
„Републиканска“, пред дом № 17, в посока центъра е настъпило ПТП между мотоциклет
„Сънсто Адванс 150“ с рег.
№ Х *****В, управляван от Б.Г. Д., без валидно сключена застраховка, покриваща
риска „ГО“ и без СУ на МПС и пешеходеца А.В.И., от което пострадала пешеходката
с диагноза – счупени два зъба, предни отгоре, счупен нос и охлузни
рани по лицето. Като причини за ПТП е посочено, че водачът на мотоциклета застига
и блъска движещата се отдясно на пътното платно пешеходка.
По делото е представен протокол от 16.12.2016 г. по нохд
970/2016 г. по описа на РС – Свиленград, в който е обективирано
одобрено от съда споразумение, съгласно което Б.Г.Д. се признава за виновен в
това, че на 05.05.2015 г. в гр. Любимец, при
управление на МПС – мотоциклет „Сънсто Адванс“ с рег. № Х *****В, без да има необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение – чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на А.В.И. средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъби /двата горни резеца/, без които се затруднява дъвченето и
говоренето.
Видно от доказателствата по делото е представена молба вх. № 24-01-398/06.07.2016
г. до Г.Ф., от което е видно, че е поискано изплащане на обезщетение на А.В.И..
Представено е писмо на ГФ изх. № 24-01-398/16/06.02.2017 г., от което е
видно, че на А.В.И. е одобрено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
35 000 лв., което е намалено с 50% поради допринасяне на вредоносния
резултат като сумата за изплащане е 17 500 лв.
По делото е допусната и изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.,
ортопед – травматолог, от което се установява, че вследствие на ПТП-то ищцата е
получила контузия на лява колянна става и охлузвания
в същата област. Обективиран е извод за наличие на
белег от рана от вътрешната страна под капачката – лява колянна
става, както и причинно-следствена връзка между телесните увреди, засягащи лява
колянна става и претърпяното ПТП.
По делото е допусната и изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р П.С.П.,
неврохирург, от което се установява, че вследствие на ПТП-то ищцата е получила
черепно-мозъчна травма със следните компоненти: мозъчно сътресение, контузия на
главата и разкъсно-контузна рана на носа. Посочено в
заключението е, че възстановителният период при сътресение на мозъка е 3-5
седмици като обичайно неврологичния статус не показва отклонения от нормата. Посочено
е, че разкъсно-контузната рана на носа оздравява за
период от 3 седмици като конците се свалят на 7-8 ден от поставянето им.
Посочено е, че травматичната церебрастения е болестна
слабост на главния мозък като за този синдром при ищцата е проведено лечение от
невролог като няма клинични данни за огнищна
неврологична симптоматика и в този аспект трайни последици няма и не се
очакват. Локомоторната атаксия
се характеризира с промяна на походката като при проведения преглед при ищцата
не са констатирани нарушения в походката. Обективиран
е и извод за наличие на причинно-следствена връзка между увредите и процесното ПТП.
По делото е допусната и изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р И.Н.М.,
офталмолог, от което се установява, че от 2015 г. досега при офталмологични прегледи, ищцата дава данни за диплопия като е възможно да има остатъчна лезия /увреждане/ на черепно-мозъчен нерв от транспортната
травма, но такова увреждане следва да бъде потвърдено от изследвания в Неврохирургично отделение. Посочено е, че при травма със
счупване на черепни кости, най-вече орбитни, е
възможно да се получи диплопия като не може да се
прогнозира период на нейното траене.
По делото е допусната и изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Д.И.М.,
дентален лекар, че от ПТП-то ищцата е получила полифрагментарно счупване на костите на носа с крепитация на носните кости при опипване, разкъсно-контузна рана в областта на носа, оток и хематом в
областта на носа с деформация на външния нос и изкривена надясно носна
преграда. Обективиран е извод за осъществено
оперативно лечение за репозиция на счупването на
носните кости под наркоза. Обоснован е извод за възможно наличие на преходно
нарушение на обонянието, както и извод, че при такава травма в областта на носа
е била налице намалена носна проходимост, дължаща се на травматичния оток и
хематом в областта на носа, деформация на носна пирамида и изкривяване на носна
преграда. Посочено в заключението, че ищцата е получила и травматични
увреждания в областта на зъбите на горна челюст – травматично избиване на първи
горен зъб вдясно /11 зъб/, травматично счупване в областта на зъбния корен на
първи горен зъб вляво /21 зъб/. Посочено е, че е извършена хирургична
интервенция за последващо оперативно изваждане като
тези зъби не подлежат на самовъзстановяване и
загубата им е постоянна. Обективиран е извод, относно
оздравителният период на венечната лигавица от
порядъка на 20-25 дни, а този за възстановяване на костната структура на
горната челюст в областта на липсващите зъби в срок от три до шест месеца.
Допусната и изслушана е и повторна СМЕ, дентална
такава, изготвена от вещото лице д-р К.М.И.. В заключението си вещото лице,
посочва, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила разкъсно-контузна
рана на носа с множествена фрактура, с деформиране на външния нос и разместване
на носни кости, изместване надясно на носна преграда, оток и хематом. Посочено
е, че е извършена репозиция на счупването на носните
кости. Вещото лице е допуснало, че може да се предположи, че увредите са довели
до влошаване на обонянието, както е посочило, че има данни за намалена
проходимост, вследствие на травмата на носа. Посочено е, че в повечето случаи
тези травми са с преходен характер и могат да бъдат коригирани хирургично и
терапевтично. Обективиран е и извод, че загубата на
двата централни резеца почти напълно нарушава функцията отхапване, нарушава
естетиката и създава сериозен социален дискомфорт у
пострадалата. Обективиран е извод за изработена при
ищцата постоянна метало-керамична мостова конструкция
с мостоносители двата горни втори зъба,
възстановяваща естетиката и в известна степен функцията отхапване. Посочено е,
че оздравителният процес при фрактури на носа започва бързо,е в рамките на
7-10тия ден и след извършената хирургическа интервенция могат да се очакват
стабилни резултати в рамките на 2-3 месеца и пълно завършване на оздравителния
процес в рамките на година.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В същото, вещото лице е обосновало
извод, че произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, слънчево
време, нормална видимост, суха пътна настилка, на прав участък от пътното
платно. Посочено е, че пешеходецът се е движил попътно и с гръб към
мотоциклета. Посочено е, че скоростта на движение на мотоциклета към момента на
удара е била от порядъка на 30 км/ч с
опасна зона за спиране от 13,50 метра. Обоснован е извод, че водачът на
мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца и да спре
преди мястото на удара или да заобиколи пешеходеца.
Обоснован е и извод, че пешеходецът е имал техническата възможност да се движи
в района на тротоарната площ.
В съдебно заседание от 05.11.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р.А.М., И.Р.Т., баба на ищцата, и М.И.В., а в съдебно
заседание от 22.04.2019 г. на свидетеля Е.Д.Д., леля
на ищцата и майка на евентуалния ответник.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ/отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и е причинено от моторно превозно средство по
отношение на което не е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска
отговорност”. Потестативната възможност лицата да
предявят претенцията си пред съда
е поставена в зависимост от условието, претенцията
за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г.Ф.. В настоящия
случай по делото са налични
доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника, с оглед,
на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./.
Страните не са формирали спор, че на 05.05.2015 г.
е реализирано ПТП, от което пострадала се явява А.В.И..
Не е формиран спор, че другият
участник в ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя се установява от сключеното
споразумение пред наказателния
съд, което е задължително за настоящия съдебен състав с оглед императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.
Механизмът на извършеното ПТП е установен от заключението на САТЕ.
Установено по делото е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то
е субективното поведение на водача на мотоциклета.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от изслушаните по делото многобройни /пет/съдебно-медицински
експертизи, установяващи характера на получените увреждания на ищцата. От получените
травми са последвали болки и страдания за същата, установени от заключенията на
вещите лица, изготвили СМЕ респ. от събраните свидетелски показания, тези на
свидетелката Т., ценени при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените травматични увреди представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се вземе предвид
възрастта на пострадалата /16 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период и
страданията, които е преживяла същата от медицинска гледна точка и
ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от нея
дейности, извършените хирургични интервенции респ. трайните остатъчни
последици, изразяващи се в избиване и счупване на двата горни централни резеца,
които не подлежат на възстановяване респ. затруднено носно дишане и налични
белези. При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е в размер на
60 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване. Видно от изслушаната по делото САТЕ, ищцата
се е движила по платното за движение, попътно на движението на МПС. Поведението
й е в противоречие с разпоредбата на чл. 108 ал.1 от ЗДвП, изискващи
пешеходците да се движат по тротоарната площ. Липсват и условията, посочени в
ал. 2 на същия член, правещи допустимо пешеходците да се движат по платното за
движение респ. дори и да са били налице тези условия, ищцата се е движила по
начин, непозволен от ЗДвП, а именно движението е следвало да е в противоположна
посока от посоката на движение на ППС-ва. Константна
е съдебната практика, че неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването
на определено действие, респ. за въздържане от
действие, не следва изначално да бъде квалифицирано
като създаване на условия за
настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на
неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването
на тези правила
само по себе
си е причинило увреждането /решение 93
/29.06.2017 г. по гр.д. 60355/16 г. на Първо ГО на ВКС/. В настоящата хипотеза,
съдът в решаващия му състав намира, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Същата, при наличие на широка тротоарна
площ, се е движила на платното за движение на „около 1 метър вляво от десния му
край“, попътно на движението на ППС като с поведението си сама се е поставила в
опасност и като крайна последица е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване
от страна на ищцата е в размер на 20% с колкото следва да бъде редуцирано т.е.
дължимото справедливо обезщетение възлиза на сума в размер на 48 000 лв.,
от която следва да бъде извадена сумата, платена от предпочитания ответник
извънсъдебно / 17 500 лв./. С оглед на тези съображения, настоящият
съдебен състав намира, че искът е основателен и доказан за сумата от
30 500 лв., като за горницата до пълния предявен размер същият подлежи на
отхвърляне.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва върху определеното
обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната съдебна
практика /определение 893/20.11.2014
г. по търг.дело 1114/2014 г. на Първо ТО на ВКС, определение 105/27.02.2015 г. по
търг.дело 1537/2014 г., на
Второ ТО на ВКС и др./. Ищцовата претенция е заведена при ответника на 06.07.2016
г., предвид което началния период на законната лихва следва да се счита 07.10.2016
г. /денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма
тримесечен срок/.
С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм., но
релевантен с оглед датата на процесното ПТП/ ГФ дължи
обезщетение за забава от деня, следващ датата на изтичане на тримесечния срок,
посочен в цитираната разпоредба. Процесният период на
втория заявен иск за обезщетение за забава върху изплатената извънсъдебно сума
от 17 500 лв. касае 05.05.2015 г. – 02.03.2017
г. т.е същия предхожда във времево отношение началният момент на забавата за
този ответник, поради което този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие, настоящият съдебен състав следва да разгледа заявените искове срещу
евентуалния сочен ответник.
Предмет
на исковете срещу този ответник са обезщетения за забава върху платена
извънсъдебно главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на деликт респ. такова по отношение на
главница, дължима от сочения предпочитан ответник в рамките на настоящото
производство. Мораторната лихва за вземания,
произтичащи от непозволено увреждане тече от датата на вредоносното деяние като
по арг. на чл. 84 ал.3 от ЗЗД длъжникът изпада в
забава и без покана. С оглед липсата на сключена застраховка „ГО“, право на
увредения е да претендира репарация за причинените му вреди от Г.Ф., което
право ищцата в настоящото производство е упражнила. Съобразно цитираната вече неколкократно разпоредба на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм., но
релевантен с оглед датата на деликта/ фондът изплаща обезщетения
по реда, определен с правилника за устройството и дейността на фонда,
и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът
за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от
датата на завеждане на претенцията
по реда на
ал. 9. В
настоящото производство, видно от ангажираните доказателства, фондът е сезиран
от ищцата с претенция на 26.01.2017 г. респ. обезщетението, което е определено
и изплатено доброволно в рамките на посочения по-горе тримесечен срок е в
размер на 17 500 лв. С оглед изплатената главница и по изложените вече
съображения, че обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи от
датата на деликта, то отговорен за същото е прекият
причинител. В настоящото производство това е евентуалният ответник, установено
с влязло в сила споразумение на наказателния съд, задължително за настоящия
съдебен състав с оглед посечената вече норма на чл. 300 от ГПК респ. нормата на
чл. 413 ал.3 от НПК. Същото се следва от 05.05.2015
г. до 02.03.2017 г., датата на изплащане на обезщетението от фонда, доколкото е
сторено в посочения 3-месечен срок. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК
за сочената главница искът е доказан и по размер за сумата от 3 250, 17
лв., до който размер същият следва да бъде уважен и отхвърлен като
неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 3 253, 44 лв.
Другият
иск срещу евентуалния ответник касае обезщетение за забава върху претендираната главница от предпочитания ответник в размер
на 62 500 лв. за периода 05.05.2015 г. /датата
на увредата/ – 06.10.2016 г. /изтичане на тримесечния
срок по чл. 288 ал.7 от КЗ отм./, съобразно допуснатото изменение на иска,
съгласно молба от 09.04.2020 г. /стр. 267 в делото/. В тази молба размер на
претенцията не е посочен, поради което настоящият съдебен състав намира, че
релевантен е размерът, посочен с уточнителната молба
от 29.01.2018 г. /стр. 88 в делото/, а именно сумата от 4 712, 37 лв.
Съобразно изложените в настоящото решение съображения на ищцата се следва
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 500 лв. като за
горницата до пълния предявен размер от 62 500 лв. главният иск е
неоснователен. Предвид акцесорния характер на
претенцията за забава не съществува правно основание същата да се изчислява на
основата на претендираната главница, а следва да се
изчисли върху размера на приетата за дължима такава /30 500 лв./. Изложени са
вече съображения досежно дължимостта
на същата в рамките на настоящото решение, поради което съдът намира за
безпредметно да преповтаря същите. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК
размера на обезщетението за забава върху главницата от 30 500 лв. за претендирания период възлиза на сумата от 4 419, 18
лв., до която сума искът е основателен като за горницата до пълния претендиран размер от 4 712, 37 лв. същият подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК, депозиран от ищеца /стр. 252
в делото/ е заявено искане да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда
на ЗА. Съобразно приложеният договор от 11.04.2017 г. /стр. 253 в делото/ е
посочено, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от
ЗА. Ангажирани са и доказателства, че процесуалният
й представител е лице, регистрирано по ЗДДС /стр. 254/. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия по делото, цената
на заявените искове, броя на съдебните заседания, съобразено с минималните
адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение за главните искове възлиза на
сумата от 3 606 лв. с ДДС, а в неговата припадаща се част, съобразно
уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 759, 73 лв. с ДДС. По
отношение на исковете спрямо евентуалния ответник адекватния размер на
възнаграждението с оглед извършените процесуални действия и цената на заявените
искове, настоящия съдебен състав определя на 876 лв. с ДДС. Припадащият му се
размер, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 844, 40 лв. с
ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на предпочитания ответник се следва сумата
от 386, 40 лв. – разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, припадащата се
част, съобразно отхвърлената част от главния иск.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на евентуалния ответник се следва припадащата
се част от сумата, посочена в списъка по чл. 80 от ГПК. По делото са ангажирани
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв. Досежно размера е заявено своевременно възражение по
смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, което настоящия съдебен състав намира за
основателно при съвкупна преценка на посочените по-горе в решението критерии.
Съобразно същите, съдът в решаващия му състав намира, че адекватния размер е
сумата от 1 530 лв. Припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК на този ответник, при
съблюдаване основателното възражение за прекомерност, заявено от ищцовата страна, съразмерно отхвърлената част на
евентуалните искове възлиза на сумата от 68, 48 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК предпочитания ответник следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 756, 80 лв. – дължима ДТ,
съобразно уважената част от главните искове и припадащата се част от
разноските, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от главните
искове.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК евентуалният ответник следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС сумата от 306, 77 лв. – ДТ съобразно уважената част
от исковете, заявени срещу него.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ на А.В.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Е.Б. сумата от 30 500 /тридесет хиляди и петстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП,
осъществено на 05.05.2015 г. в гр. Любимец, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.10.2016 г. до окончателното им изплащане като отхвърля искът до
пълния предявен размер от 62 500 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният А.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Б. иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Г.Ф.,
с адрес: *** за заплащане на сумата от 3 253, 44 лв. – мораторна
лихва върху платената извънсъдебно главница от 17 500 лв. за периода 05.05.2015 г. – 02.03.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Г.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплати на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД на А.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. Е.Б. сумата от 3 250,
17 лв. – обезщетение за забава в периода
05.05.2015 г. до 02.03.2017 г. върху извънсъдебно
платената главница от 17 500 лв. от Г.Ф. като отхвърля иска за горницата
до пълния предявен размер от 3 253, 44 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Г.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплати на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД на А.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. Е.Б. сумата от 4 419,
18 лв. - обезщетение за забава в периода 05.05.2015
г. до 06.10.2016 г. върху главницата от 30 500 лв., присъдена в настоящото
производство спрямо Г.Ф. като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 4 712, 37 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Е.Б. сумата от 1 759, 73 лв. с ДДС – дължимо
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Г.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Г.Д. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв.
Е.Б. сумата от 844, 40 лв. с ДДС – дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Е.Б. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата
от 386, 40 лв. – разноски.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Е.Б. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Б.Г.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от 68, 48 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 1 756, 80 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от главните
искове.
ОСЪЖДА Б.Г.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Г.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 306,
77 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: