№ 567
гр. Ловеч, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600540 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 НПК
Подадена е частна жалба от Б. МЛ. Ш., ЕГН **********, с.Кирчево, ул.
„А.С. чрез служебен защитник адв. ИР. С. КР., АК – Ловеч, гр.Ловеч, ул.
„Търговска“ № 1 срещу определение, обективирано в Протокол № 796 от
02.12.2021 г. по НОХД № 20214310200460 по описа на РС – Ловеч, с което не
са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимията Б. МЛ. Ш. и на пострадалия.
В жалбата са формулирани и обосновани доводи за неправилност на
атакуваното определение. Твърди се, че в обвинителния акт в частта относно
субективната страна на престъплението се съдържа единствено изявлението,
че се касае за евентуален умисъл и определянето на този вид умисъл, като не
са изложени абсолютно никакви конкретни факти и обстоятелства, които
водят до този извод на прокурора. В жалбата се навеждат доводи, че макар
излагането на факти и обстоятелства относно субективната страна на
престъплението в обвинителния акт (ОА) не е част от изложените реквизити
по чл.246 НПК, то съдът е следвало да приложи стандартите, дадени в ТР
1
2/2002 на ОСНК на ВКС, а именно т.4. „в обстоятелствената част на ОА
задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят
обективните и субективните признаци на престъплението, както и
участието на обвиняемия в него“. Излага съображения, че не става ясно кои
общественоопасни последици вероятно е предвиждала подсъдимита. Счита,
че съдът неправилно е приел, че това е съществено отстранимо процесуално
нарушение, неспазвайки разрешенията на ВКС като по този начин районният
съд се е произнесъл с неправилен акт и не е прекратил съдебното
производство. Моли съда да отмени атакуваното определение като вместо
него постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушение при
изготвянето на обвинителния акт.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило писмено възражение от
страна на прокурора или частния обвинител и граждански ищец или неговия
повереник.
Окръжен съд - Ловеч преценява въззивната жалба за допустима,
като подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3
НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
въззивна проверка. Разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно специалната норма на разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НПК,
регламентираща реда за разглеждане на частната жалба и частния протест,
при отмяна на първоинстанционното определение въззивната инстанция няма
правомощие да върне делото на съда за ново разглеждане, а е длъжна да се
произнесе по съществото на частната жалба или частния протест.
Разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК е неприложима по
силата на препращащата норма на разпоредбата на ал. 3, чл. 345 НПК, тъй
като цитираното по-горе особено правило изключва приложението на общото
такова въз основа на принципа lex specialis derogat legi generali.
Съгласно чл.345, ал.3 вр. чл.314 НПК предмет на въззивната проверка в
настоящото производство е правилността на цялото определение, независимо
от основанията посочени в жалбата, за разлика от разпоредбата на чл. 269
ГПК. Ето защо настоящият състав се произнесе по валидността на цялото
атакувано определение.
2
След като се запозна с наведените в жалбата доводи, доказателствата по
делото и като извърши служебна проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, Окръжен съд - Ловеч преценява, че не са
нарушени процесуалните правила. Не е допуснато съществено процесуално
нарушение, не са ограничени правата на подсъдимия нито досежно изготвяне
на ОА- да научи за какво престъплeние е привлечен в това качество и
основанията, посочени в чл.249, ал.4, т.1 НПК. Ето защо атакуваният съдебен
акт, като постановен при правилно тълкуване и прилагане на процесуалния
закон, следва да бъде потвърден и съдопроизводствените действия по делото
да продължат.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Районна Прокуратура – Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Б. МЛ.
Ш. от с.Кирчево, обл.Ловеч, за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. По
така внесените материали е било образуван НОХД 460/21 г. по описа на РС -
Ловеч.
На 02.12.2021г. е било проведено разпоредително заседание, в което
защитникът е изложил доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата при
изготвяне на ОА. С определение от 02.12.2021г., съдебният състав на Районен
съд– Ловеч е отхвърлил възраженията на защитата, като е приел, че
внесеният обвинителен акт съдържа всички факти и обстоятелства, посочени
в чл.246, ал.3-3 НПК. В мотивите е конкретизирано,че формата на вината не е
сред задължителните изисквания, на които следва да отговаря обвинителен
акт, поради което искането за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение. Посочил е, че субективната страна на престъплението се
извежда на базата на обективните факти, които подробно са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като прокурорът е уточнил, че
става въпрос за евентуален умисъл. Ето защо е приел, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
подсъдимия като се е позовал на ТР 2/2002 ОСНК на ВКС.
Видно от обвинителния акт (л.6 от НОХД 460/21 по описа на РС -
3
Ловеч) са описани конкретни какви факти и обстоятелства досежно
деянието („в това време Ш. влязла в магазина“, „А.Б. й извикала „чакай ма,
заслужаваш ли да видиш детето““, “Обвиняемата бутнала с ръце А.Б.“,
„вследствие на упражнената сила, последната паднала....“, „при падането
си....ударила дясното си рамо и усетила болка“, „от СМЕ ....., че е причинено
изкълчване на дясната раменна става.....“). Дадена е правна
квалификация на деянието – деецът е „осъществила от обективна и
субективна страна признаците на състава по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК“.
Направен е правен извод („от субективна страна деянието е извършено при
евентуален умисъл..... Обвиняемата е съзнавала.....“) за формата и вида на
вината, при гореизложената фактическа обстановка. В диспозитив на
овинителния акт е записано, че „на 06.02.2021г. с.Кирчево....умишлено
причинила средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната
раменна става......-пристъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК“. Следователно
предвид описаните факти и обстоятелства, прокурорът е внесъл сезиращ акт,
който съдържа изискуемите реквизити по описание на деянието от обективна
и субективна страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно следва да се разбира, Нарушението на правото на защита на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество е
съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.249, ал.4, т.1 НПК. В разпоредбата на чл.246 НПК изчерпателно посочва
кои са реквизитите на обвинителния акт и неговата структура като в
обстоятелствената му част се посочват – престъплението, мястото, времето и
начина на извършване, пострадалото лице, вредите.
Съгласно ТР 6/19.02.2018г. по тълк.д. № 6/2017 на ОСНК на ВКС ,
съображенията на ОСНК на ВКС в ТР № 2/2002г. относно недостатъците на
обвинителния акт, даващи основание за връщане на делото на прокурора,
намират приложение по новия НПК и не са загубили своята актуалност,
въпреки законодателните промени.
4
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя,
довели до ограничаване на правата на подсъдимия за бланкетно
формулираното основание по извършване на деянието при евентуален
умисъл- чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Прокурорът правилно е описал всички факти – какво се е случило в
магазина, кога, кои лица са били там, какви действия са извършени, какъв е
резултатът. Това е квалификацията на деянието от обективна страна или
т.нар. факти и обстоятелствата.
В останалата част обвинителният акт съдържа правни изводи на
прокурора, че деянието, въз основа на описаната фактическа основа, е
извършено при условията на евентуален умисъл. Съжденията на прокурора
относно умисъла на престъплението е правен извод, изведен от
доказателствения анализ и доказателствените изводи. Съгласно ТР
6/19.02.2018 г. по т.д. № 6/2017 на ОСНК на ВКС , не е постановено
изискване към прокурора да анализира доказателствата и да излага подробна
аргументация от него за правна квалификация на деянието и същото не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е
основание за връщане на делото.
В наказателния процес, подсъдимият и неговият защитник се бранят
срещу фактите, а не срещу правните изводи на прокурора. В хода на
съдебното следствие фактическата обстановка може да се измени и да се
преквалифицира обвинението в по-леко. Ето защо неоснователно е
възражението в частната жалба, че липсват факти и обстоятелства относно
субективните признаци на деянието. Прокурорът в пълна степен е описал
фактите по делото, въз основа на който е направил правен извод за наличието
на умисъл.
Разпоредбата на чл.249, ал.2 вр. ал.3 НПК определя връщане на делото
на прокурора, когато са допуснати съществени грешки, които са отстраними в
хода на досъдебното производство , а не такива които са отстраними в хода на
съдебното производство. Нарушенията във връзка с правния извод за умисъла
се отстраняват в хода на съдебното следствие по събиране и оценка на
доказателствения материал, с оглед принципа за непосредственост (л.18
НПК). Както се казва в ТР № 2/07.10.2002г. по тълк.д. № 2/2002 на ОСНК
на ВКС „за конкретизация на престъплението е достатъчно в
5
постановлението да се посочат времето и мястото на извършването му, в
обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и
приложимата правна норма от особената част на НК“.
Тези доводи обосновават извода на съда, че твърдяното от частния
жалбоподател нарушение не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1 НПК. Тя визира допуснатите в хода на досъдебното производство
отстраними процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия,
които налагат връщане на делото на прокурора (когато обвиняемият не
може да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава
или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на
разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език).
Въззивната инстанция приема, че атакуванато първоинстанционното
определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, тъй
като не се констатираха наличие на отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Ето защо
определение, обективирано в Протокол № 796 от 02.12.2021 г. по НОХД №
20214310200460 по описа на РС – Ловеч, с което не са констатирани
допуснати на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия, следва да бъде потвърди.
По изложените съображения на основание чл. 345, ал. 2 вр. чл. 338
НПК, Окръжен съд – Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, обективирано в Протокол № 796 от
02.12.2021 г. по НОХД № 20214310200460 по описа на РС – Ловеч, с което не
са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7