Р Е Ш Е Н И Е
№
193 27.05.2019 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …………осми май.……………………… две хиляди и деветнадесета
година
в публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Р.К…………….………………………..…….
И
прокурора ……………………………….…………….…..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 161….
по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 752/21.12.2018
година, постановено по гр.д. № 612/2018 година, РС-Хасково е отхвърлил
предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД -
София против О.О.М. *** иск за установяване по отношение на ответника М., че
той дължи на ищеца сумите както следва 535,17 лева главница, 49,24 лева
договорна лихва от 04.01.2016 година /падеж на първата неплатена вноска/ до 06.06.2016
година /падеж на последната погасителна вноска/;
112,70 лева – сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода 04.01.2016 година до 06.06.2016 година; 265,65
лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 55, 47 лева –
лихва за забава по договора за заем от 05.01.2016 година до датата на подаване
на заявлението в съда; 35,91 лева – лихва за забава по договор за допълнителни
услуги; ведно със законните лихви; които суми били дължими по договор за
паричен заем Креди Хоум № *** година и
по договор за допълнителни услуги към заем Креди Хоум № *** година, двата
сключени между ответника и „Микро Кредит“ АД; вземанията по които са било
цедирани от посоченото дружество на ищеца с Приложение № 1/08.04.2016 г. към рамков
договор за цесия от 16.01.2015 г.; за които суми е издадена заповед № 1278 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2017 г. по ч.гр.дело
№ 2459/2017 г. на Районен съд - Хасково.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК адв. Б.Д. - особен
представител на въззиваемия/ответника в първоинстанционното производство О.О.М.
подава писмен отговор, който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Хасковският
окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по
делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и
е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При
проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Първоинстнационният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ал.1,
вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Искът е предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу О.О.М. ***. Ищцовата претенция е основана на
твърдение за сключени на 31.10.2015 г. между „Микро Кредит“ АД, като заемодател,
и ответника, като заемател, договор за паричен заем Креди Хоум № ***
година и по договор за допълнителни
услуги към заем Креди Хоум № *** година. По първия договор дружеството
отпуснало на ответника заем в размер на 700 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. По втория договор дружеството се задължило да
предостави на заемателя пакет допълнители услуги, а заемателят се задължил да
заплати пакетна цена в размер на 151, 90 лева, на вноски. Освен това, по втория
договор дружеството-ищец, като застрахователен посредник предоставило за
заемателя финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника
Живот“ АД. Съответно, заемополучателят се задължил да върне на ищцовото
дружество застрахователната премия на погасителни вноски, в общ размер 358, 05
лева. Условията били уредени в договора и приети от заемателя. Последният се
задължил да върне кредита до крайния срок 06.06.2016 година. На основание ЗПК и
двата договора, на длъжника били начислени лихви за забава за периода от 05.01.2016
година (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Длъжникът не
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, както и задълженията по
договора за допълнителни услуги. Погасената до момента сума била в размер на 338
лева, от която били погасени – 164, 83 лева – главница, 41,57 лева договорна
лихва, 39, 20 лева допълнителни услуги и 92, 40 застрахователна премия. Доколкото
срокът на договора бил изтекъл, предсрочната изискуемост не била обявявана.
Ищецът твърди, още, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г.и приложение № 1 към него от 08.04.2016 година, сключени
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, придобил
процесното вземане. Заявява, че е уведомил длъжника по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия с уведомително писмо, отправено от „Микро Кредит“ АД,
чрез ищцовото дружество. Ответникът не бил изпълнил задължението си, поради
което ищецът се снабдил със заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение. И тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящия иск.
Ответникът О.О.М. се представлява в исковото
производство от особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Адв. Д. е оспорила
иска по основание и размер, като едно от въведените възражения е за
неуведомяването на длъжника за извършената цесия.
При
разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на
всички направени от страните възражения. Обсъдил е в съвкупност
събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което го е отхвърлил.
Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които
да дават основание за извод, различен от направения от
решаващия съд.
Няма спор по делото относно това, че между ответника в качеството му на заемател и „Микро Кредит” АД – гр.София – заемодател е
възникнало облигационно отношение по силата на сключения помежду им договор за
паричен заем. Безспорно е установено и това, че с горепосочения рамков договор
от 16.01.2015 година и приложение към него от 08.04.2016 година заемодателят „Микро
Кредит” АД – гр.София е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ООД –
гр.София, чийто правоприемник се явява ищецът, вземанията си по договора за
заем, сключен с ответника. С договора за цесия е предвидена клауза, с която продавачът упълномощава купувача да изпраща писмени
уведомления до длъжниците от името на продавача, с които да им съобщи за
прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на
тези договорни клаузи е изготвено пълномощно, прието като писмено доказателство
по делото, ведно с уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/,
изпратено на ответника на адрес – гр.***. От начина на оформяне на
представеното по делото известие за доставяне следва, че уведомлението не е
било връчено на адресата (с отбелязване „пратката не е потърсена от
получателя).
При така установената по делото фактическа обстановка, основателни
са въведените от особения представител на ответника възражения, основаващи се
на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото се установи, че вземането
на заемодателя по договора за заем,
сключен с ответника, въз основа на който основава вземането си, заявено в
заповедното производство, е било прехвърлено на праводателя на ищеца, по силата
на договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане
на съгласие за сключването му, вземането към ответника по договора за заем е
преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става
носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално
правната му легитимация. За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да
му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му. По силата на принципа за свободата на договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа и
изискване за срок за съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и
начинът, по който цесията ще се съобщи
на длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или
писмено, включително и по пощата.
От представените по делото доказателства се установява,
че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента, е изпратил съобщение за извършената цесия, но
същото не е получено от длъжника. Обстоятелството, че пратката не е потърсена
от получателя не е автоматично свързано с настъпването на неблагоприятни за
него последици, а именно, че е налице редовно връчване на съобщението.
Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е
равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно предвидена фикция, че
непотърсената пратка е връчена. За да е в съответствие с принципа на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, от страна на последния следва да се
установи наличието на определени
предпоставки и / или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положил дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, при която би могло да
се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е
променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В разглеждания
случая тази хипотеза не е налице, доколкото по делото липсват доказателства за
това, ответникът да е променила адреса си. При липса на ясно разписани други
предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема, че не е налице
фингирано връчване на съобщението. В подкрепа на този извод, а именно, че
кредиторът не е положил необходимата грижа уведомлението
за извършената цесия да стигне до знанието на длъжника, следва да се посочи и
това, че в искането за сключване на договор за паричен заем е посочен телефонен
номер на самия заемател, на баща му, на още едно лице за контакт, както и
месторабота на О.М.. С оглед наличието на допълнителни данни за установяване
контакт с ответника, ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез
предприемане на ново връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени, включително и такива,
от които да се установи, че заемателят е бил уведомен за извършената цесия по
телефона.
Поради това съдът приема, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна
сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи
действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не
може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на
вземането, доколкото връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в
рамките на заповедното и исковото
производства, редовността на
които не може да санира
допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на
принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения. Следователно, както правилно приема
РС-Хасково, процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не
дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в
полза на цесионера – ищцовото дружество.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Хасково в атакуваното
решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
По
тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени
от ХОС, въззивната жалба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – София се явява неоснователна, а атакуваното
решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 752/21.12.2018
година, постановено по гражданско дело № 612/2018 година по описа на
РС-Хасково.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.