№ 3324
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100513396 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 13932/14.08.2023 г. по гр.д. № 15358/2022 г. е признато
за установено по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД
срещу Столична община иск с правно основание чл. 410 КЗ, че Столична
община, дължи на ищеца ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД сумата от 1606.98 лв.,
застрахователно обезщетение за вреди на л. а. „Опел Корса“ с рег. № ****,
настъпили вследствие ПТП на 16.06.2021 г., ведно със законната лихва от
31.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът
за горницата над присъдената сума от 1606.98 лв. до пълния предявен размер
от 1671.16 лева.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният
от Столична община, в условията на евентуалност, обратен иск срещу
привлеченото от ответника трето лице – помагач „Т.Г.Х.“ АД за сумата от
1671.16 лв. – обезщетение за вреди в размер на първоначално предявената
главна искова претенция, дължимо от ответника на основание неизпълнение
на сключен договор за поддръжка и ремонт, по който „Т.Г.Х.“ АД е
изпълнител.
Първоинстанционното решение, в частта му, касаеща предявения
главен иск по чл. 410 КЗ, не е обжалвано от страните, поради което е влязло
в сила.
В срока по чл. 259, ал. 1 КЗ е постъпила въззивна жалба от
Столична община срещу решението на Софийски районен съд, в частта му, с
1
която предявеният обратен иск е отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че ответникът
по иска е изпълнил в цялост поетите със сключения договор задължения за
текуща поддръжка и ремонт на пътната настилка. Сочи, че независимо, че
възложителят Столична община е осъществявал текущ контрол за нивото на
изпълнение на задълженията на „Т.Г.Х.“ АД, констатирането на неравността
на пътното платно е било невъзможно да се осъществи от обикновен оглед.
Намира, че самото обстоятелство, че по делото е доказано наличието на
необезопасена неравност е достатъчно основание да се приеме, че ответникът
по обратния иск не е изпълнил договорните си задължения за поддръжка на
пътната настилка. С оглед на това отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявеният обратен иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата /ответник по
предявения обратен иск/ „Т.Г.Х.“ АД подава отговор със становище за
нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Не претендира присъждането на съдебни
разноски.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема за установена следната,
релевантна за спора пред въззивния съд, фактическа обстановка:
Установява се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от неоспорената от страните съдебна автотехническа
експертиза, че на 16.06.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, при което л.а.
„Опел Корса“ с рег. №СВ **** АМ, управлявано от С.К., движейки се по ул.
„Севастократор Калоян” в кв. „Бояна“ и в района на кръстовището с ул.
„Белите брези“ попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно – пропаднала шахта и изпъкнала част от пътната настилка, в
резултат на което на посочения автомобил са нанесени имуществени вреди.
Във връзка с горните вреди е образувана застрахователна щета при
ищеца по главния иск „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД и на увреденото лице е
изплатено застрахователно обезщетение, предмет на главната искова
претенция срещу ответника Столична община на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.
Във връзка с предявения и приет за разглеждане в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД от
Столична община против привлеченото в производството трето лице -
помагач “Т.Г.Х.” АД, пред СРС са ангажирани следните писмени
доказателства:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по
делото е договор №СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г., ведно с Приложение 6, и
допълнително споразумение №СОА20-ДГ 55-323/04.06.2020 г. към договор
№СОА19-ДГ55-431/24.06.2019, че между страните по спора е налице
2
облигационна връзка, по силата на която Столична община е възложила на
„Т.Г.Х.“ АД поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения в райони “Витоша”, “Лозенец” и “Триадица“.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Договора, за посочените в списък
Приложение 6 улици и булеварди /сред които е и процесната улица
„Севастократор Калоян“/, поддържането /текущо и превантивно/ се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното
в приложението ниво на поддържане.
Видно от таблицата на л. 57 от делото, договореното между страните
ниво на поддръжка е определено като буква „В“ /за разлика от други улици с
ниво „А“ и „Б“/.
Видно от представени са 2 бр. констативни протоколи от 27.05.2021 г.
и от 30.06.2021 г. в индикаторите на изпълнение на „Ниво В“ са посочени
конкретни допустими стойности в процентно измерение или като конкретен
брой за отделните елементи на пътната настилка /пукнатини, дупки,
пропадания, банкети, тротоари, ел. огради и парапети, канавки, бордюри,
водостоци, дренажи, откоси, мостове/.
Установява се от представените от ищеца по обратния иск писмени
документи, че възложителят извършва текущ ежемесечен контрол над
дейността на изпълнителя и едва след одобрение на работата изплаща
договореното възнаграждение за абонаментно обслужване.
Установява се от представени 2 бр. протоколи за месечна инспекция,
извършени на 25.05.2021 г. и на 30.06.2021 г., както и от представените 2 бр.
констативни протоколи от 27.05.2021 г. и от 30.06.2021 г., подписани от
представител на Столична община, че в рамките на проведените две текущи
проверки не е установено неизпълнение на задълженията на изпълнителя,
като обектите, в това число процесната улица, са приети без забележки от
възложителя.
По делото са представени 2 бр. фактури №**********/14.06.2021 г. и
№**********/21.07.2021 г. , както и дневни извлечения №061 за дата
19.07.2021 г. и дневно извлечение №075 за дата 18.08.2021 от банковата
сметка на „Т.Г.Х.“ АД, видно от които Столична община е изплатила на
„Т.Г.Х.“ АД дължимите суми по сключения договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че в обжалваната
3
му част първоинстанционното решение е валидно, но частично
недопустимо.
Обратният иск има за предмет регресно притезание, което значи, че
съдът го разглежда само и до размера, до който е уважил главния иск срещу
ответника – ищец по обратния иск.
С оглед на това, недопустимо първоинстанционният съд е разгледал
спора по регресната претенция на Столична община срещу „Т.Г.Х.“ АД и в
онази част от главния иск по чл. 410 КЗ на първоначалния ищец против
ответника Столична община, която е била отхвърлена /за сумата над 1606.98
лева до 1671.16 лева./
Предвид изложеното, в тази му част първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено като недопустимо. /В този смисъл и Решение №
238 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 655/2020 г., IV г. о., ГК/
В останалата му обжалвана част решението е допустимо, като не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението в обжалваната част, касаеща предявения по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск, съдът намира следното:
За основателността на предявения обратен иск с правно основание чл.
82, вр. с чл. 79 ЗЗД, ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване,
да установи наличието на валидна договорна връзка между него и ответника
по иска, както и договорно неизпълнение от страна на последния на
конкретно съществуващо задължение, в резултат на което неизпълнение, за
ищеца за възникнали твърдените вреди.
В конкретния случай, не е спорно между страните, че същите са
обвързани от валиден договор за възлагане на текущо поддържане и ремонт
от 2019 г. за срок от 48 месеца – т.е. действащ към датата на процесното ПТП
от 2021 г.
По силата на този договор изпълнителят се е задължил да извършва
текущо поддържане на пътната настилка в границите на определено от
възложителя ниво „В“.
От страните не са ангажирани конкретни доказателства, от които да
бъдат установени всички параметри на постигнатите договореност, но видно
от представеното Приложение № 6, поетите от изпълнителя задължения
включват осигуряването на ниво на поддръжка на конкретната улица в
процент, по-нисък от 100%
Така сключения между страните по спора договор разкрива
характеристиките на договор за изработка.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна
или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния
резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат
резултат, както на физически, така и на интелектуални усилия.
4
При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или
предоставя извършваната услуга на възложителя.
От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Веднъж приел, той прави признание за съответствие. Възражения
срещу изпълнението предвид уговореното, с оглед на неговата цел, добрата
търговска практиката и добросъвестността, се преклудират, с изключение на
възраженията срещу скрити недостатъци.
Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането,
веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от страните.
От това следва, че възложителят, щом е приел изрично или чрез
конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска поправяне на
работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на
възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от
пълното или неточно изпълнение.
В конкретния случай, видно от представените по делото констативни
протоколи, възложителят Столична община изрично е одобрил и приел
извършената от изпълнителя работа без възражения, като по този начин е
признал, че свършената работа отговаря на поставените от него задания.
Не е налице и твърдяното от въззивника изключение, във връзка с
наличието на скрит недостатък – неравностите върху пътното платно са лесно
установими при извършването на обикновен оглед, без необходимост от
използването на специална техника и изискване за специалния знания /с
каквито всъщност представителите на възложителя, от гледна точно
инженерното им образование, разполагат/.
Предвид изложеното, предявения обратен иск до размера на сумата
от 1606.98 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, в който смисъл е
и постановеното първоинстанционно решението, което обосновава
потвърждаването му като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата
страна. Последната не е претендирала заплащането на такива, с оглед на което
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 13932/14.08.2023 г. по гр.д. № 15358/2022
5
г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Столична
община, БУЛСТАТ ****, в условията на евентуалност, обратен иск с правно
основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД срещу „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК **** за сумата над
1606.98 лева до 1671.16 лева – регресна претенция, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на сключен договор №
СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13932/14.08.2023 г. по гр.д. №
15358/2022 г. в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Столична община, БУЛСТАТ ****, в
условията на евентуалност, обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл.
79 ЗЗД, срещу „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ****, за сумата от 1606.98 лева –
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор № СОА19-ДГ55-
431/24.06.2019 г., в размер на уважената главната искова претенция с правно
основание чл. 410 КЗ, предявена от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД срещу Столична
община, БУЛСТАТ ****.
Решението не подлежи на обжалване по аргументи от чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6