РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Велико Търново , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500042 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази: Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на „Е.С.“ АД Варна против Решение № 822 от, 30.11.2020 г.
по Гражданско дело № 20204110101768 по описа на ВТРС, с което е прието за
установено , че С. П. УДВ. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново, ул." П."
№ ..като законен наследник на починалия на 27.08.2019 г. неин баща П. П. У.
НЕ ДЪЛЖИ на „Е.С." АД , ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр. В.,
район "В. В.", В. таурс- Е, бул. "В. В." № ..сумата от 3153,35 / три хиляди сто
петдесет и три лева и 35 ст./ за начислени служебно 15792 квтчс
електроенергия за периода 5.03.2020 г. - 2.06.2020 г. по фактура
№../29.06.2020 г. издадена по кл.№ ...за абонатен номер .... В жалбата се
навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, както следва :
-Не кореспондират с доказателствата по делото изводите на съда за
недоказаност на хипотезата на чл. 50 ,ал. 1 , б.“б“ПИКЕЕ. По делото е
установено, че промяната в схемата на средството за измерване, чрез
свързване съм схемата му на допълнително електронно устройство, е
нарушило схемното му решение и е довело до неизмерване на потребената от
абоната ел. енергия. Това обосновава наличието на хипотезата на цитираната
норма от ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск.
1
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищцата С. П. УДВ. твърди, че е собственик на
недвижим имот находящ се в с.П., ул."К. и М." № . , придобит от нея по
силата на наследствено правоприемство от починалия на 27.08.2019 г. неин
баща П. П. У. Той бил потребител на електрическа енергия, която се заплаща
по кл.№ ..за аб. номер ... Твърди, че след извършена проверка от служители на
ответното дружество получила фактура с начислена сума за заплащане след
извършена корекция на стойност 3 153,35 лева. Счита, че не дължи
посочената сума по подробно изложени в молбата съображения. В тази
връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено между страните, че като наследник по закон на починалия си баща
ищцата не дължи на ответника процесната сума.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
2
ответникът оспорва иска. Твърди, че сумата се дължи от ищеца на основание
чл. 50,ал.5, вр. с ал.1, б. "б" от ПИКЕЕ. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска.
По оплакванията в жалбата :
Единственото оплакване на жалбоподателя е, че първоинстанционният съд
неправилно е счел, че не е доказано наличието на елементите от фактическия
състав на хипотезата на чл. 50,ал. 1 , б.“б“ПИКЕЕ.
Въззивният съд счита, че оплакването е несъстоятелно.
От доказателствата по делото се установява, че при извършена от
служителите на ответника проверка на процесното СТИ е установено, че при
проверка с еталонен уред средството измерва с грешка – 57,18 %.
Формално, при редовно съставен констативен протокол по реда на чл. 49
ПИКЕЕ, така установеното от проверяващите отклонение в точността на
измерване при процесното СТИ , би могло да доведе до прилагането на
разпоредбата на чл. 50 , ал. 1 , б. „а“ ( а не б. „б“) от ПИКЕЕ, доколкото е
налице измерване, но то е с грешка над допустимата. Чл. 50 , ал. 1 , б. „б“ от
ПИКЕЕ, на която разпоредба се позовава ответникът, обхваща случаите, в
които СТИ въобще не измерва. След като категорично по делото не е
установено състояние на СТИ , при което то не измерва преминалата през
3
него ел. енергия, то очевидно е, че за ответника не е възникнало правото да
коригира сметката на ищеца на основание Чл. 50 , ал. 1 , б. „б“ от ПИКЕЕ.
Имайки предвид само това, съдът следва да уважи предявения от ищеца
отрицателен установителен иск.
За яснота въззивният състав намира, че следва да се посочи и това, че
констатациите, изложени в констативния протокол са оборени от останалите
по делото събрани доказателства, а именно- протокол от изследване на
метрологичната годност на процесното СТИ, издаден от БИМ и заключението
на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и обосновано.
Категорично протоколът от изследване метрологичната годност на
процесното СТИ, издаден от БИМ сочи, че СТИ измерва с грешка под
допустимата. Действително при проверката е констатирано, че към трите
измервателни системи в схемата на електромера е запоена допълнителна
платка с елементи. Наличието на допълнително устройство, което променя
схемата на свързване на електромера е една от предпоставките на чл. 50 , ал. 2
от ПИКЕЕ , но и тази хипотеза не е доказана в конкретния случай. Дори и
ответникът да се бе позовал на тази разпоредба , в случая липсват
доказателства, които да установяват втората кумулативно необходима
предпоставка от хипотезата й, а именно че в следствие на промяна в схемата
на свързване СТИ не измерва правилно или точно преминалата през него ел.
енергия.
След като се е позовал на конкретна разпоредба от ПИКЕЕ , ответникът
следва да докаже именно, че са налице предпоставките от хипотезата й .
Доказателствата по делото не само не установяват, но и изключват наличието
на предпоставките на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 , б. „б“ от ПИКЕЕ. При
това положение исковата претенция, с която се претендира да бъде
установена недължимост на сумата по извършена корекция на основание
горната разпоредба следва да бъде уважена.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд напълно
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за
правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение.
Същото не страда от пороците , посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
Водим от горното,Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 822 от, 30.11.2020 г. по Гражданско дело №
4
20204110101768 по описа на ВТРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5