РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. ***, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през *** хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 751 от 20.11.2022 г. по гр.д № 774 /2022 г. на РС - ***,
съдът е осъдил ответника БИОВЕТ АД на основание чл.200 КТ да заплати на
ищеца И. Б. О., сумата 9618,11лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него в периода 15.04.2019г.-02.08.2021г. имуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 09.04.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от 20.04.2022г. до окончателното и изплащане и е отхвърлил иска до
първоначално предявения размер от 9629,47лв. като неоснователен. На
основание чл.86 ал.1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
2659,52лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху сумите по представените разходо-оправдателни
документи от момента на извършване на съответния разход до 18.04.2022г., а
до първоначално предявения размер е отхвърлен като неоснователен. Както
да заплати сумата 894,43лв. за сторените разноски от ищеца за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
1
от 6,68 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е подадена жалба от БИОВЕТ АД чрез
пълномощник, който счита решението за недопустимо и неправилно, поради
което моли да бъде отменено, като вместо него бъди постановено такова, с
което исковете да бъдат отхвърлени. В жалбата се излагат съображения за
това, че не са преценени правилно събраните доказателства, по-конкретно
представената по делото експертиза, по която не са били изследвани всички
обстоятелства, около представените документи, като същата не следва да бъде
кредитирана. Сочи, че съдебният акт е немотивиран, като не е посочено защо
съдът намира, че претендираните разходи са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяната злополука, това от кого са направени. Изразява
несъгласие с приетия от съда момент, от който започва да тече погасителната
давност. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е
решил изхода на спора, като е приел, че е налице пряка причинно следствена
връзка между претърпените вреди и процесната трудова злополука. Както
това, че застрахователната полица не покривала рисковете временна и трайна
неработоспособност и смърт в резултат на трудова злополука, тъй като нито в
полицата, нито в общите условия се определя по изключващ начин вида на
вредите, които се обезщетяват, поради което е налице хипотезата на чл.200
ал.4 КТ. В условията на евентуалност моли да бъде уважено направено
възражение за прихващане, доколкото изплатеното от работодателя
обезщетение подлежи на връщане от служителя. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК другата страна депозира отговор. Намира
подадената жалба за неоснователна и необоснована. Излага съображения по
направените във въззивната жалба възражения, които счита за неоснователни,
лишени от правно основание и недоказани. Намира, че първоинстанционния
съд е стигнал до правилни и съответстващи на събраните доказателства
изводи относно осъществяване на фактическия състав на чл.200 КТ, поради
което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
В с.з. жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа
жалбата. Сочи, че ищецът е получил обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в пълен размер от работодателя. В последствие завел
2
щета пред застрахователя, който имал сключена застрахователна полица с
работодателя за риск трудова злополука на служителите, която е доброволна.
На служителя с оглед на това е изплатена пълна застрахователна сума по
полицата. Получил обезщетение в размер над 110000лв. за имуществени
вреди в пълен размер. Излага в писмена защита съображения за
приложението на чл.200 ал.4 КТ, като намира неправилни констатациите на
районния съд досежно това, че застрахователната полица не покрива
разходите по сумите за сторените от О. разходи, тъй като застрахователната
полица покрива рисковете временна и трайно намалена работоспособност и
смърт в резултат на трудова злополука. Като нито полицата нито в общите
условия се определя по изключващ начин вида вреди, които се обезщетяват.
Че доводите на първоинстанционния съд са повторени от ищеца в отговора на
въззивната жалба, където посочва, че застрахователното обезщетение е
изплатено за загуба на трудоспособност, която всъщност е резултат от
трудовата злополука, но не и вреда. Подчертава, че застрахователното
обезщетение се изплаща за заведена щета за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, като начинът за определянето на размера е без
значение относно застрахователното покритие, а застрахователното
обезщетение е в определен и точен размер. В условията на евентуалност за
произнасяне по възражението за прихващане, което сочи, че районният съд не
е обсъди в пълнота.
Ответната страна депозира писмено становище в с.з. Поддържа
подадения отговор, като моли да бъде постановено решение, с което да
остави без уважение подадената от Биовет АД въззивна жалба и да се
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
***ският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му
компетентност и по надлежно предявен иск по реда на чл.200 ал.1 КТ и по
чл.86 ЗЗД. При разглеждане на делото и при постановяване на решението,
3
първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК,
не е нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита
на страните. Правилно и съответно на търсената защита е разпределена
доказателствената тежест и в рамките на дължимото по смисъла на чл.140 и
сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея
факти. В настоящото производство не се правят доказателствени искания,
нито се навеждат нови доводи, от които да следва различна от установената
фактическа обстановка.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства и за да се произнесе
по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Предявен е иск от И. Б. О. с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ, за
осъждането ответното дружество - Биовет АД да заплати сумата 9629,47лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова
злополука настъпила на 09.04.2019г., представляващи сторени разходи за
възстановяването му за периода от 15.04.2019г. до 02.08.2021г., законната
лихва от подаване на молбата, както сумата 2724,61лв. представляваща
мораторна лихва дължима върху сумите по претендираните разходо-
оправдателни документи, начислена от момента на извършване на съответния
разход до 18.04.2022г. - датата на депозиране на исковата молба. По делото е
установено безспорно, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с
ответника, като на 09.04.2019г. по време на работа претърпял злополука, при
която получил телесно увреждане изразяващо се в счупване на латаралния
меалеол/външен глезен/ вляво, счупване на гръбначния стълб в поясната
област, закрито, фрактура Л2. Процесната злополука е призната за трудова с
Разпореждане №6/03.06.2019г. на ТП на НОИ-***. Ищецът е предявил иск на
основание чл.200 ал.1 КТ срещу ответника за претърпени болки страдания и
неудобства, вследствие на получените при процесната трудова злополука
увреждания, като с решение по гр.д. №1218/2019г. на РС-*** ответното
дружество е осъдено да заплати сумата 100000лв. за неимуществени вреди. С
решение по в.гр.д. №144/2020г. на ОС-*** първоинстанционното решение е
частично отменено, като присъденото от РС-*** обезщетение е редуцирано
до сума в размер на 58200,71лв. За процесния период 15.04.2019г. –
4
02.08.2021г. ищецът е представил следните документи обосноваващи
сторените от него разходи: Фактура № **********/15.04.2019 г., издадена от
„МБАЛ Света Анна - Варна“ АД - за медицински изделия, представляващи
полисегментна гръбначна стабилизация и конектор, на стойност от 6 400 лв.,
придружена с Платежно нареждане от 15.04.2019 г., ведно с два броя талона
за медицинско изделие; Талон за платена такса от 20.04.2019 г., издаден от
„МБАЛ Св. Анна - Варна“ АД, разход на потребителска такса, на стойност
46,40 лв.; Фиш за болничен престой № 636/22.04.2019 г. издаден от „МБАЛ
Св. Иван Рилски - ***“ АД - разход на потребителска такса, на стойност 17,40
лв.; Талон № 20/22.04.2019 г. издаден от „МБАЛ Св. Иван Рилски – ***“ АД -
за рентгенография, на стойност 5 лв.; Фактура № **********/13.05.2019 г.,
издадена от „Вита - Мед – Асистънс“ ЕООД - за медицинско изделие,
представляващо лумбостат корсет, на стойност 75 лв., ведно с фискален бон;
Фактура № **********/16.05.2019 г. издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД -
лекарства, на стойност 52,23 лв., ведно с фискален бон; Фактура №
**********/16.05.2019 г., издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД - лекарства, на
стойност 27,58 лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/16.05.2019
г., издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД - лекарства и медицински
консумативи, на стойност 46,58 лв., ведно с фискален бон; Фактура №
**********/30.05.2019 г., издадена от „Танчев“ ЕООД, 3 - разходи за
медицински изделия, представляващи резервни части на патерица, на
стойност 12 лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/30.05.2019 г.,
издадена от „Мултимед 2014“ ЕООД, разходи за лекарства на стойност
46,28лв.; Фактура №**********/21.06.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД
- за рехабилитационни процедури, представляващи скенар терапия, масаж и
кинезитерапия, на стойност 500 лв., ведно с фискален бон; Фактура №
**********/22.07.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - рехабилитационни
процедури, представляващи кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 300
лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/05.08.2019 г., издадена от
„АСМИ - ИП - Д-р Анна Вълканова“ ЕООД - за рехабилитационни
процедури, представляващи кинезитерапия и криотерашия, на стойност 88
лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/06.08.2019 г., издадена от
„МЦ Света Анна“ ЕООД - разходи за медицински прегледи и изследвания,
на стойност 120 лв., ведно с три броя фискални бонове; Фактура №
**********/19.08.2019 г., издадена от „Вита - Мед - Асистънс“ ЕОО, - за
5
медицинско изделие, представляващо постоперативен корсет, на стойност 33
лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/29.08.2019 г., издадена от
„Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи
лечебен масаж и терапия, на стойност 255 лв., ведно с фискален бон; Фактура
№ **********/30.09.2019 г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за
рехабилитационни процедури, представляващи лечебен масаж, на стойност
200 лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/02.10.2019 г., издадена
от „СБР - НК“ ЕАД - за престой в специализирана болница за рехабилитация,
на стойност 181 лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/09.11.2019
г., издадена от „Калива ИК“ ООД - за рехабилитационни процедури,
представляващи кинезитерапия и лечебен масаж, на стойност 300 лв., ведно с
фискален бон; Фактура № **********/27.12.2019 г., издадена от „Калива ИК“
ООД - за рехабилитационни процедури, представляващи кинезитерапия и
лечебен масаж, на стойност 200 лв., ведно с фискален бон; Фактура №
**********/07.01.2020 г., издадена от „МЦ Света Анна“ ЕООД - за
медицински преглед, на стойност 50 лв., ведно с фискален бон; Фактура №
**********/27.07.2020 г., издадена от „СБР - НК“ ЕАД - за престой в
специализирана болница за рехабилитация, на стойност 182 лв., ведно с
фискален бон; Фактура № **********/18.01.2021 г., издадена от „УМБАЛ -
Канев“ АД - за магнитно-резонансна томография на гръбначен стълб, на
стойност 300 лв., ведно с фискален бон; Фактура № **********/02.08.2021 г.,
издадена от „СБР - НК“ ЕАД, 4 - за престой в специализирана болница за
рехабилитация, на стойност 192 лв., ведно с фискален бон.
С ЕР ТЕЛК №***/*******г. е определен процент трайно намалена
работоспособност – ***%, срок на определения % ТНР – за *** години. С
покана от 27.10.2021г. ищецът поискал от ответното дружество да му заплати
сума в размер на 10448,98лв. за имуществени вреди вследствие на трудовата
злополука.
Ответната страна не оспорва наличието на трудово правоотношение,
настъпването на трудовата злополука, получаването на покана с вх. №5993 от
27.10.2021г., като оспорва факта, че претенциите на ищеца са останали
неудовлетворени. Твърди, че ищецът е завел щета пред застрахователя
Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България, като на 16.02.2022г. е получил
плащане на застрахователна сума в размер на 56060,82лв. за застраховка
трудова злополука, сключена между работодателя и Колонад Иншурънс Ес
6
ЕЙ – клон България. Поради което твърди, че е налице основание за
изключване отговорността му по смисъла на чл.200 ал.4 КТ. Прави
възражение за изтекла давност-повече от три години след злополуката. Както
за липса на доказателства, че претендираните разходи са в пряка причинно-
следствена връзка с регистрираната трудова злополука. Медикаментите в
посочените изрично в отговора фактури са закупени без рецепта, лекарско
предписание или направление, че липсват доказателства, че са заплатени
лично от ищеца. В случай на неприемане пряко приложение на чл.200 ал.4
КТ, прави възражение за прихващане на суми дължими от служителя към
работодателя, надхвърлящи исковите претенции.
В заключението си вещото лице по изготвената съдебно-медицинската
експертиза сочи, че при възникналата трудова злополука ищецът е получил:
счупване на латералния малеол/външен глезен/ на левия крак; счупване на
тялото на 2-ри поясен прешлен. След инцидента транспортиран до Спешно
отделение при МБАЛ *** и след направени образни изследвания настанен в
ОТО при МБАЛ-***. Лечението продължило в Клиниката по неврохирургия
при МБАЛ Св.Марина-Варна /12-20.04.2020г./, където е извършена
оперативна интервенция за закритото счупване на гръбначния стълб в
поясната област – фрактура Л2/2-ри поясен прешлен/ Бил е временно
неработоспособен до 03.03.2020г. Гипсовата имобилизация на счупения
глезен е свалена на 28.05.2019г. и е насочен за рехабилитация. Проведен
амбулаторен курс рехабилитация за последици от други счупвания на долен
крайник 06-17.06.20219г., в последствие – стационарно лечение в СБАЛФРМ
Медика ООД –Русе 19-26.06.2019г., правени рентгенологични изследвания,
консултации с неврохирург - 08.08.19г., 07.01.2020г.; ортопед-травматолог
06.08.2019г. Последвал амбулаторен курс физикална и рехабилитационна
медицина за последиците от счупване на гръбначния стълб/16-20.08.19г./ и
стационарно лечение в СБАЛФРМ Медика ООД –Русе/20-27.08.19г./ На
21.11.2019г. с ЕМГ е установено L4-5 двустранна тежко изразена
преднокоренчева увреда и тежка периферностволова за нн. Перонеус
Назначена терапия с Koatarox /Etoricoxib/ поради постоянната болка, наличие
на сетивни и двигателни прояви неповлияващи се при амбулаторно лечение с
медикаменти, се налага лечение в балнеосанаториални условия. Повод това
увреждане – нов амбулаторен курс физикална и рехабилитационна медицина
за периода 22-28.11.2019г., както и стационарно лечение в СБАЛФРМ
7
Медика ООД –Русе 04-11.12.2019г. Трикратно е бил на балнеолечение в СБР
НК ЕАД София филиал Банкя Карловско:-02-12.10.2019г.; 16-
27.07.2020г.;19.07.-02.08.2021г. Ищецът освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ
*** на ******г. с ЕР №0*** и определена *** ТНР за срок от *** години.
Приложените документи удостоверяващи плащанията за: закупуването на
медицинско изделие/остеосинтеза/, потребителска такса за болничен престой
запис на рентгеново изследване на СД, стабилизиращ корсет и
постоперативен корсет, медикаменти-Детралекс табл, Волтарен форте гел,
Келтикан форте капс., Мидокалм филм табл Гело ривой табл., Ферогер
твърди капсули, Дестилирана пречистена вода, Лагоса драже, Елеснциале
макс капс, Хепароид Зентива унгв, Репарил Н гел, Троксевазин гел,
медицински прегледи ортопед и неврохирург, рентгенова снимка, резервни
части за патерици, скенар терапия, масаж и кинезитерапия, криотерапия и
лимфопреса, услуги по профилактика и рехабилитация 2019г., 2020г., 2021г.,
СБР НК ЕАД София филиал Баня Карловско, за които експертизата счита, че
са относими към процеса на лечение, наблюдение и възстановяване след
възникналата трудова злополука на 09.04.2019г., с изключение на Гело
Ривойс/медикамент за облекчаване на гърлото/
Според представена от работодателя застрахователна полица за риска
"злополука" са застраховани работниците и служителите - 782 лица с
месторабота ***, със срок на застраховката, в рамките на който попада и
датата на трудовата злополука. Покрити са рисковете "смърт от злополука",
"трайна загуба на работоспособност от злополука" и "временна загуба на
работоспособност от злополука".
По заведена от ищеца претенция №*******/***г. по застрахователна
полица №********, е калкулирано обезщетение съгласно общите условия на
застраховка „Групова застраховка злополука“ за временна пълна загуба на
трудоспособност от злополука и трайна загуба на работоспособност от
злополука-по представени от ищеца болнични за над 330 дни/от 09.04.2019г.-
03.03.2020г. включително/ - над 120 дни 100% от трудовото възнаграждение,
а именно 1303,74лв. *** трайна намалена трудоспособност съгл. ЕР ТЕЛК от
******г., което е изчислено в общ размер на 56060,82лв. Същото е изплатено
на ищеца от застрахователя на 16.02.2022г.
На 18.11.2021г. ищецът е подал уведомление входирано при
8
застрахователя Колонад Иншурънс-клон България, по застрахователна полица
№********, към което приложил процесните разходни документи посочени в
исковата молба, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 10448,98лв. В кореспонденцията между ищеца и
застрахователя/л.253/ последният е отговорил, че по подадени от първия
документи на 18.11.2021г. - фактури за медицински разходи, няма основание
да бъдат изплатени, тъй като към датата на събитието застрахователната
полица няма такова покритие с валидност 20.10.2018г.-19.10.2019г.
Предвид изложеното от фактическа страна от правна намира
следното: За да е изпълнен фактическия състав на чл.200 ал.1 от КТ е
необходимо да се установи, че ищецът е бил в трудово правни отношения с
ответното дружество към момента на злополуката, наличие на претърпяна
трудова злополука, причинена при или по повод на възложена работа,
наличие на причинна връзка между трудовата злополука претърпени вреди за
периода от време, за който ищецът претендира. В т. 6 на Постановление № 4
от 30.10.1975 г на Пленума на ВС, която не е загубила действието си и намира
приложение и понастоящем при КТ е посочено, че се дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случая тези предпоставки се доказват и предвид влязло в сила решение по
в.гр.д. №144/2020г. на ОС-***, по което е налице произнасяне за наличието на
процесната трудова злополука. В случая се претендират имуществени вреди
като "претърпени загуби", като елемент от фактическия състав на
обезщетението за вреди. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на имотното състояние на актива на кредитора. В
този смисъл по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
загуби кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда, довела да
негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна
връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била
налице, ако задължението беше изпълнено.
По отношение на сторените от ищеца разходи във връзка с лечението,
са събрани писмени доказателства – приложени разходни документи,
изготвена е и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение няма
причина да не бъде кредитирано, като компетентно и обосновано. Вещото
лице е категорично, че сумите за които са представени разходо-оправдателни
документи, са относими към процеса на лечение, наблюдение и
9
възстановяване след трудовата злополука на 09.04.2019г., с изключение на
„Гело Ривойс“. Като в с.з. вещото лице пояснява, че закупените хранителни
добавки, не са класически медикаменти, но са елемент от възстановяването,
по преценка на лекуващия лекар. За някои от физиотерапевтични процедури
има препоръка от ортопед-травматолог и насочване към специалист, за някои
няма изричен документ, но факта че са приложени фактури, в които са
вписани манипулациите и като кинезитерапия имат отношение към
възстановяването. Пациентът се е възползвал от финансираното от НЗОК, но
това не е било достатъчно и за това някои от процедурите са извършени в
лечебни заведения за извън болнична помощ. Услугите вписани като
„профилактика и рехабилитация“ са за извършени услуги в специализирана
болница за рехабилитация национален комплекс – филиал Банкя Карловско,
не само по НОИ, а част от тях доплатени от пациента. С посочените
доказателства, ищецът е установил стойността на стоките услугите и
лечението към датата на съответния разход. С изразходване на средства в
размер на 9618,11лв./ която сума се получава като от общата сумата за
направените разходи в размера на 9629,47лв. се приспадне сумата 11,36лв.
стойността на неотносимо към уврежданията от трудовата злополука
лекарство/, имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла, което е в
причинна връзка с претърпяната трудова злополука. Поради което
предявеният иск за причинени имуществени вреди в посочения размер на
9618,11лв. е доказан. Възражението на ответника за погасяване на
претенцията по давност е неоснователно, тъй като предвиденият в чл.358 ал.1
т.3 КТ тригодишен срок не е изтекъл. Обезщетението за имуществени вреди
по чл.200 ал.1 КТ е изискуемо от влизане в сила на ЕР ТЕЛК, в този смисъл и
практика на ВКС – Решение №72 от 9.05.2018г. по гр.д. №3123/2017г. III г.о.
ВКС. В случая от последното ЕР ТЕЛК №****** ******г. до предявяване на
иска - 20.04.2022г., този срок не е изтекъл. Предвид основателността на
главния иск, е основателен и акцесорният за забава върху сумата по
направените разходи до 18.04.2022г. Вземането на ищеца за вреди от
трудовата злополука е станало изискуемо от деня на настъпване на събитието,
като работодателят, отговарящ обективно увреждания е изпаднал в забава и
без покана/чл.83 ал.4 ЗЗД/ в случая давността е започнала да тече от деня
злополуката, както по отношение на обезщетението за вреди, така и спрямо
лихвите за забава върху това обезщетение.
10
По отношение възражението на ответника за приложението на чл.200
ал.4 КТ: Според тази разпоредба дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Съгласно определението дадено в ал. 3 на чл.
200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Следователно дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и се кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното
намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злаполука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
застрахователя на работника или служителя, за настъпило застрахователно
събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на
дължимото обезщетение, би довело до двукратно обезщетяване за една и
съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя
обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния
договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява "дължимото
обезщетение", законът не предвижда намаляването да се извършва само в
случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди - в този
смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК - Решение №227 от 25.10.2016г.
по гр.д. №1405/2016г. IV г.о ВКС. Според Решение №186/1.02.2019г. гр.д. №
4922/2017г. III г.о. - застрахователното обезщетение обезпечава
отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука, поради
което застрахователят отговаря до размера на задължението на работодателя.
Плащането на обезщетение от работодателя и плащането на застрахователно
обезщетение от застрахователя имат една и съща стопанска цел - да
обезщетят вредите. По тази причина платеното застрахователно обезщетение
11
(в случай, че е по-малка величина) се приспада от задължението на
работодателя да плати обезщетение за вреди, за да не се допусне
неоснователно обогатяване. В случая от събраните доказателства се
установява, че по сключена доброволна групова застраховка „Злополука“ от
Биовет АД и застрахователно дружество Колонад Иншурънс Ес ЕЙ – клон
България действала към момента на злополуката, са били застраховани
работещите лица в *** в т.ч. ищецът, със застрахователно покритие – смърт
от злополука, трайна загуба на трудоспособност от злополука, временна
пълна загуба на трудоспособност от злополука. По заведената от ищеца
претенция №********/***г. е изплатено застрахователно обезщетение,
калкулирано от застрахователя в размер на 56068,82лв. за покритие -
временна пълна загуба на работоспособност от злополука трайна загуба на
работоспособност от злополука. По застрахователна претенция съгласно
подадено уведомление от ищеца входирано при застрахователя с вх.
№418/18.11.2021г. за заплащане на сторени разноски съгласно приложените
документи предмет и на настоящото производство, застрахователят не е
заплатил претенцията по посочените по-горе съображения, посочени от него в
кореспонденцията между двамата. Както бе вече отбелязано, имуществените
вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. В случая на ищеца
не са били заплатени от застрахователя сторените разноски за лечение и
медицински услуги представляващи имуществени вреди като претърпени
загуби, а е била изплатена сума от застрахователя, представляваща
пропуснатите ползи-изразяващи се в загуба на работоспособност,
компенсирана с парично обезщетение изплатено съгласно застрахователната
полица на база на брутно трудовото възнаграждение на ищеца и дните
отсъствие от работа. Ищецът може да получи обезщетение само за вредите,
които са останали неудовлетворени и които са друг вид, както се претендира
в случая. Същият не е бил обезщетен от застрахователя за претърпените от
него загуби като вид имуществени вреди, изразяващи се в сторените разноски
за лечение. Това се дължи и на обстоятелството, че застраховка „Злополука“
няма пряка обезщетително действие, т.к. при проявление на
застрахователното събитие, не се дължи компенсиране на настъпилите вреди
в размера, в който са причинени, а единствено плащане на предварително
уговорена в договора сума. Няма да е налице неоснователно обогатяване т.к.
в случая не се плаща два пъти за едно и също нещо, респ. два пъти да се
12
задоволява един и същи интерес. Получаването на ***те обезщетения -
обезщетението от застрахователя, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение и обезщетение за имуществени вреди от работодателя не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до
пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди/в аналогичен
смисъл Р-е №54/23.04.2019г. гр.д. №3649/2018г. III г.о. ВКС/ Поради което на
ищецът се следва посочената сумата за сторените разходи за лечение, тъй
като такова обезщетение не e било изплащано от застрахователя, за да бъде
приспадано по смисъла на чл.200 ал.4 КТ.
По отношение направеното в евентуалност от ответника възражение за
прихващане - между предявените искове и вземане за надплатено от
застрахователя Колонад Иншурънс Ес Ей-клон България, което се равнява но
56060,82лв., доколкото вземането на работодателя надхвърля предявените в
исковата молба претенции. Сочи се за наличие на свръхобезщетение, тъй като
ищецът получил обезщетение в размер на 58200,71лв. по влязло в сила
решение за претърпени неимуществени вреди. А вследствие предявил щета и
получил застрахователна сума в размер на 56060,82лв., общо получил суми в
размер на 114261,53лв., които надхвърлят определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди, както и претендираното в настоящото производство
обезщетение за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1
от ЗЗД прихващането е възможно когато *** лица си дължат взаимно пари
или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако
неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл.
104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД в посочения смисъл, което да достигне до другата
страна в правоотношението. Законът не обвързва момента, в който
прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по
чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД
прихващането има обратно действие като ***те насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши. В случая, конкретно задължение от страна на ищеца
към ответника не се установява, по изложените и по предходното възражение
съображения. Както бе посочено, изплатеното застрахователно обезщетение
не следва да се приспада от установения размер на направените от ищеца
разходи за медицинско лечение консумативи и процедури, тъй като същото
13
има за предмет-покритие на застрахователната полица за временна пълна
загуба на трудоспособност от злополука и трайна загуба на работоспособност
от злополука, за която е получил сума в размер на 56060,82 лв. от
застрахователя, изчислено според получаваното брутно трудово
възнаграждение. От своя страна обезщетението установено с влязло в сила
решение №144/2020г. на ОС-***, което ответникът следва да заплати на
ищеца в размер на 58200,71 лв., е за претърпени от последния неимуществени
вреди. Поради което е неоснователен довода на ответната страна, че за едни и
същи вреди се следва една и също обезщетение, което в случая не е така.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за претърпени от работника
вреди е неограничена, докато отговорността на застрахователя е само по
отношение на поетото със застрахователния договор задължение да плати
определена по размер застрахователна сума при настъпване на риска. А
плащането от застрахователя освобождава напълно работодателя от
собствената му отговорност, когато платената застрахователна сума е равна
или надхвърля по размер сбора на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, които дължи работодателят. Присъденото с
посоченото съдебното решение обезщетение, съответно изплатеното от
застрахователя такова, са за различен вид вреди и на ищеца не е платено в
повече, за да се търси евентуално надплатена сума. Поради е
неоснователно възражението за прихващане, което следва да бъде оставено
без уважение.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват направените разноски във
въззивното производство в размер на 1800лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, ***ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 751 от 20.11.2022 г. по гр.д № 774 /2022 г.
на РС - ***.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********, със
14
седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39,
съдебен адрес гр.София, район Слатина, ул.Кадемлия №1, ет.3 за
прихващане – между предявените искове от И. Б. О., ЕГН********** с адрес
гр.***, ******** и вземане за надплатено от застрахователя Колонад
Иншурънс Ес Ей-клон България обезщетение, като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пещера, ул. „Петър Раков“ № 39, съдебен адрес гр.София,
район Слатина, ул.Кадемлия №1, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. О.,
ЕГН********** с адрес гр.***, ******** сумата 1800лв./хиляда и осемстотин
лева/ разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15