Решение по дело №3183/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2020г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета, година в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

 

 

при секретаря Елена Воденичарова

в присъствието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 3183/2019г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

 

 

Образувано е по касационна жалба на П.П.Б. от гр.София, чрез адв.Д.Д. против Решение № 1473/18.07.2019г., постановено по НАХД № 1766/2019г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление № 408115/414569/ 13.02.2019г. на зам.Директор на ТД на НАП - Варна, с което за нарушение на чл.38 ал.1, във връзка с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, на основание чл.74 ал.1 от с.з. му е наложена глоба в размер на 200лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на съдопроизводствените правило; твърди, че НП и АУАН са издадени от некомпетентни лица; счита, че в случая е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.  Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.П.Б. против Наказателно постановление № 408115/414569/13.02.2019г. на зам.Директор на ТД на НАП – Варна.

За да постанови решението си, първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 28.08.2018г.  инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си задължения,  извършил проверка в Търговския регистър,  информационните масиви на НАП-Варна и на Агенцията по вписванията.При проверката било установено, че  „Белор България“ АД,  представлявано от П. Б. до 02.07.2018г. не е публикувало ГФО за 2017г. в Търговския регистър.Поради това  до  дружеството по ел. поща и чрез препоръчана пощенска пратка била изпратена  покана за явяване в ТД на НАП-Варна  на техен представител за съставяне на акт за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството. Те били получени на адреса на дружеството съответно на 11.09.2018г. и на  17.09.2018г., но в указания срок представител не се явил. Междувременно, на 04.09.2018г. в ТР било подадено заявление за публикуване на годишния финансов отчет.  На  01.10.2018г. против Б. бил съставен   акт  за установяване на административно нарушение, за това, че в качеството си на управител и ръководител на „  Белор България”  АД, в качеството си на задължено лице, не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията-Търговския регистър, на годишния финансов отчет за 2017г. в законоустановения срок - до 02.07.2018г. Нарушението било квалифицирано като такова  по чл.38 ал.1 т.1, вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч. След съставяне на акта били предприети действия за негово връчване, като до въззивника били изпратени съответните покани. На 09.01.2019г. актът бил връчен на надлежно упълномощено лице.В срока по   чл.44 ал.1 от ЗАНН от Б. били депозирани писмени възражения, в които посочил, че след неговото назначаване като управител и ръководител на дружеството, не е имало приет и подписан годишен финансов отчет за 2017г. от общото събрание на съдружниците и стария ръководител в сроковете за публикуването му.Едва след това е бил направен одит с лицензиран одитор и са били направени корекции в ГДД и ГФО за 2017г. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38 ал.1 т.1, вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч. Депозираното възражение било разгледано и с оглед липсата на спорни обстоятелства било прието за неоснователно. Поради това и на основание чл.74 ал.1 от ЗСч  административно-наказващият орган  наложил на  П.Б. наказание „ Глоба”  в размер на 200лв.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено извършването на нарушението. Счел е, че правилно са определени санкционната норма и размерът на наложената имуществена санкция. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира въззивното решение за неправилно, а подадената срещу него касационната жалба за основателна, макар и по съображения различни от изложените в нея.

Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва дата и място на извършеното нарушение. Актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ са посочили само датата на извършване на проверката, но не е посочена конкретната дата и мястото, на която касаторът е извършил административното нарушение, за което е санкциониран. Дори да се приеме, че посочената в наказателното постановление дата е тази на извършване на проверката – 28.08.2018г., последната не представлява датата на извършване на административното нарушение, а датата на неговото установяване от контролните органи.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч.  дата и място на извършване на нарушението – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата и място не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Въпреки изхода на спора касаторът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

По гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Варненският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1473/18.07.2019г., постановено по НАХД № 1766/2019г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 408115/414569/13.02.2019г. на зам.Директора на ТД на НАП – Варна, с което на П.П.Б. за нарушение на чл.38 ал.1, във връзка с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, на основание чл.74 ал.1 от с.з. му е наложена глоба в размер на 200лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

 

                                       2.