Решение по дело №1822/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Производството по делото е образувано по жалбата, подадена от „Ей ди логистик България“ ООД, ЕИК ********* гр. Варна, чрез адв. Ж. против Решение № 32-233198/12.07.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което се 1) отказва да се приеме декларирания код по ТАРИК на стока № 30 – ********** по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.; 2) Определя се код по ТАРИК 52082296; 3) Отказва да се приеме митническата стойност на стока № 30 в МД MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.; 4) определя се митническа стойност на стока № 30 – ********** по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г. в размер на 6630, 00 лв. и 5) коригирани са данните за стока № 30 – ********** по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г. и са определени дължими суми за довнасяне: ДДС в размер на 844, 87 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и за длъжник е определен „Ей Ди Логистик България“ ООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК, тъй като изложените средни статистически стойности, извлечени от базата данни на ЕС за период от 4 години не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 от МК. Излагат се доводи, че митническите органи са се позовали на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г., но същото не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираната стойност, тъй като в административния акт няма данни за изчислени средностатистически покупни цени на сходни стоки. Сочи се, че покупната цена на стоките е тяхната договорна стойност, докато митническата стойност включва договорната стойност и добавените разходи /транспорт, застраховка и др./ към нея. Твърди, че дружеството е представило допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, поради което остава неясно защо административният орган е преминал към определяне на нова митническа стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК. Излагат се доводи, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството относно платената и подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя не е доказана. Счита, че са допуснати нарушения на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане на МК. Сочи, че не може да се установи дали стоките по цитираната в решението митническа декларация са в действителност сходни, тъй като в изпратеното до дружеството уведомление са били посочени само стойности, но не и номера на митнически декларации. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. Оспорва и определеният от нов тарифен код за стоката. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че при проверката в административното производство са събрани и обсъдени всички относими доказателства. Твърди, че не са представени доказателства за това, че декларираната стойност на стока №30 от процесната декларация е тази, която е била договорена и платена. Счита, че определеният с решението код по ТАРИК е правилен и отговаря на вида на внесената стока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по същество.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

На 24.02.2022 г., „Ей Ди Логистик България“ ООД декларира в ТД „Митница“ – Варна на режим „допускане за свободно обращение“ 33 стоки, 525 колета, 9985 кг. бруто тегло , държава на износ Турция, деклариран произход – Турция, обща стойност на фактурата № EKG 2022000000065/23.02.2022 г. в размер на 53 378.29 EUR, с условие на доставка СРТ Варна. Към митническата декларация били приложени документ за плащане към доставчика, фактури за продажби от дружеството към клиенти, международен договор за продажба, извлечение от банковата сметка на „Ей Ди Логистик България“ ООД в „Райфайзенбанк“ АД.

В митническата декларация е декларирана стока под № 30, която е описана, както следва: „платове от памук и полиестер: ширина – 0.9 м., дължина – 3000 м., код по ТАРИК **********, 940 кг. бруто тегло, държава на износ и произход – Република Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана митническа стойност – 0.80 лв./м. и 2.56 лв./кг.

С писмо изх. № 32-63498/24.02.2022 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195а, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 2203.51 лв., като същото е представено от дружеството на 24.02.2022 г.

Извършена е впоследствие митническа проверка на декларираната стока, резултатите от която са обективирани в протокол № 22BG9940M008016 от 24.02.2022 г. Взета е мостра от стока № 30 за проверка на тарифното класиране.

От дружеството са изискани с писмо № 32-63499/24.02.2022 г. допълнителни документи, необходими за преценката относно декларираната митническа стойност. На 04.03.2022 г. дружеството е представило документи, които са подробно описани и анализирани на стр. 2 и стр. 3 от обжалваното решение.

Иззетата мостра от стока № 30 е изпратена в ЦМЛ – София за лабораторен анализ и определяне на тарифния код. Изготвена е митническа лабораторна експертиза № 16_30.03.2022/12.04.2022 г. и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“ с рег. № 32-124489/14.04.2022 г. Прието е, че анализираната проба представлява парче плат с ива, бял цвят, със сравнително рехава текстура и двустранно развласен чрез кардиране, тъкан с основа и вътък, със сплитка лито. Всички прежди по основата и вътъка са смес от растителни и синтетични щапелни влакна, идентифицирани като памук и полиестер – памучни щапелни влакна – 91 %, полиестерни щапелни влакна – 9 %.

Въз основа на изследванията на ЦМЛ и даденото становище е прието, че стоката следва да се класира в тарифна позиция 5208, в код ********** на КН.

Извършена е и проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“, за периода от 24.02.2021 г. до 24.02.2022 г. и сравнителен анализ за „сходни“ стоки изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време. Установено е , че декларираните митнически стойности за код по ТАРИК ********** са с по-високи стойности.

Отделно от горното, изпратено е писмо с рег. № 32-7625/08.03.2022 г. до Началника на Отдел „Митническа дейност“ на ТД „Митница“ – Варна за становище относно декларираната от дружеството митническа стойност на стоката.

Установено е, че в процесния случай липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, поради което в решението този метод е приет за неприложим.

С писмо № 32-169401/26.05.2021 г. е указано на дружеството на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., че органът ще пристъпи към издаване на решение, като с писмото е посочена възможността да бъде изразено становище в 30-дневен срок, като такова не е постъпило.

По делото са назначени СХЕ и ССчЕ.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По валидността на акта:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно чл.101 §1 и чл.29 от Митнически кодекс на съюза вр. чл. 15, ал.2, т.8 ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма.

По материалната и процесуалната законосъобразност и съответствието с целта на закона:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на която и да е от предвидените в § 2 на чл. 74 МК хипотези, митническото остойностяване се извършва по реда на резервния вторичен метод по §3 на чл. 74 МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило без да се нарушава установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има тяхната договорна стойност по смисъла на чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. (Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.).

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т.4) и т.14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 г. и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Вярно е, че при определяне на митническата стойност по член 74, § 3 МК може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, § 2 от същия Кодекс доколкото така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, § 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.

Независимо от горното, във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 144 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

За да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

По силата на този принцип, лицата, които са адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Това императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на процесните две стоки, като е посочил и защо ги намира за основателни. От друга страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи тяхната декларирана митническа стойност, като интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения.

В митнически производства от рода на разглежданото в тежест на административния орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, което в настоящия случай не е сторено. Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин плащането по процесната фактура № EGK2022000000065/23.02.2022 г. Това се потвърждава и от заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че в счетоводството на дружеството-вносител заплащането по процесната митническа декларация е надлежно отразено в счетоводството на дружеството, като плащането съответства напълно на сумата по представената фактура за конкретните стоки – общата сума е в размер на 53 378, 29 EUR, което се равнява на 104 398, 90 лв. и е отразено по дебита на сметка 400 „Доставчици“, партида „**********“ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в EUR“. Разплащането е извършено чрез валутен превод по сметка на продавача EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D и като основание за заплащане е посочена фактура EGK2022000000065/23.02.2022 г. Обстоятелството, че разплащането между договарящите и представената във връзка с процесния внос фактура е приключило, което е установено от вещото лице, посочвайки изрично в заключението си, че към момента на изготвяне на експертното заключение разчетът с доставчика е закрит. Не са установени други доказателства, които да обосновават съмненията на органа, че по процесната МД са заплатени други по размер суми.

От гореизложеното се обосновава извод, че съмненията на ответника относно декларираната от санкционираното дружество митническа стойност на процесната стока № 30 са останали недоказани и в този смисъл се явяват неоснователни, поради което не е необходимо да бъде използван който и да е от предвидените в МК вторични методи за определяне на нова митническа стойност на същите стоки. Установеното е достатъчно основание за отмяна на акта като материално незаконосъобразен.

Единствено за пълнота на изложението, съдът намира, че, дори и съмненията на ответника да се приемат за основателни по смисъла на чл. 74, § 1 от МК, в случая напълно формално в оспореното решение е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 година. От изложените мотиви в решението става ясно, че все пак при извършения анализ са открити "сходни стоки", но същите, нито са посочени в оспореното решение, нито са изложени мотиви защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на тези стоки за необичайно ниска.

Съгласно чл. 141, § 1 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или буква б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При наличие на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители за съда остава неясно защо административният орган е счел същите за неприложими. Основателно е възражението в жалбата, че нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение е императивна и не дава възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към следващия метод, тъй като са счели, че откритите стойности са необичайно ниски.

Аналогично на изложените по-горе са мотивите на съда относно твърдението на ответника за неприложимост на останалите два вторични метода по § 2 на чл. 74 от Регламент № 952/2013 година.

Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. В тази насока съдът съобрази съдебната практика на ВАС, обективирана в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. по АД № 14433/2019 г., постановено по сходен казус, в което съдът е посочил, че митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност, визирана в чл. 74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката.

При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоки № 8 и № 14 по процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост, съгласно чл. 144 от Регламента за изпълнение, който сочи, че може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В настоящия случай, компетентният орган не е посочил друг „подходящ метод“, а само процесната митническа декларация MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е надлежно обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 3 от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени в частта, в която се отказва да се приеме митническата стойност на стока № 30 в МД 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.

От друга страна, съдът счита за законосъобразна преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на процесната стока.

С оглед характера на тази част от спора, приложимите общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура са тези по т. 1 и по т. 6 от Част първа "Уводни разпоредби", Раздел I "Общи правила" от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната позиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.

В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съдът на ЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

Посоченото основание за промяна на тарифното класиране на стока № 30 е извършен от Централната митническа лаборатория МЛЕ № 16_30.03.2022/12.04.2022 г. Видно от съдържанието на изготвения анализ, пробата с лаб. Код № 1742_2002_22 представлява памучна тъкан, съдържаща тегловно най-малко 85% памук, с тегло 172 г/ кв. м., избелена, със сплитка лито. Декларираният в процесната МД код попада в глава 52 КН в случаите, където се класират тъкани, съдържащи изцяло или преобладаващо памучни влакна. Съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и забележка 2 А) към раздел IX на КН в случаите, когато нито един от текстилните материали не преобладава тегловно, тъканта се класира като изцяло съставена от текстилния материал, който е включен в последната поред позиция от тези, които могат да се вземат предвид. В конкретния случай това е позиция 5208 и определеният с решението код ********** на КН съответства на вида на декларираната стока.

В конкретния случай, от страна на митническите органи е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на представените мостри процесните стоки попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК. Съдът не кредитира заключението на работилата по делото СХЕ, тъй като не дава отговор на въпроса относно състава на стоката, относим за тарифното й класиране.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски в общ размер от 1030 лв., от които: 50 лв. за държавна такса; 480 лв. адвокатско възнаграждение /с ДДС/ съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022 г., изплатено изцяло по банков път, видно от фактура № **********/25.07.2022 г. /л. 10 от делото/ и банково извлечение от същата дата, 200 лв. възнаграждение за вещо лице за изготвената съдебно-счетоводна експертиза и 300 лв. възнаграждение за вещо лице за приетата по делото съдебно-химична експертиза. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т. к. същото е към минималния размер от 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на който в последствие е начислен ДДС на основание пар. 2а от ДР на Наредбата.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32-233198/12.07.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, в частта, в която отказва да приеме митническата стойност на стока № 30 в МД 22BG002002067150R4/24.02.2022 г.; определя се митническа стойност на стока № 30 по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г. в размер на 3389, 87 лв.; коригирани са данните за стока № 30 по МД с MRN 22BG002002067150R4/24.02.2022 г. и са определени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 844, 87 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за длъжник е определен „Ей Ди Логистик България“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ей Ди Логистик България" ООД, гр. Варна в останалата й част.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на "Ей Ди Логистик България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Девня" № 8, представлявано от управителя Д.Г.А. направените по делото разноски в размер на 1030 /хиляда и тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: