№ 380
гр. Сливен , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Свилена С. Давчева
Секретар:Марияна С. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена С. Давчева Административно
наказателно дело № 20202230201103 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от Д. Щ. Д., против НП № 22-
0000163 от 24.07.2020 год., издадено от и.д. Директор на РД „АА“ Бургас, с
което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТС
на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на
2000.00 лева на основание чл. 93,ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание чл. 181,
ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 143, ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50.00 лева.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призовано не се явява
Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност
и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.07.2020 г. в гр. Сливен, на главен път II-66 до „Пармаш“, около
13.30 часа, служители на РД „АА“ Бургас – свидетелите Стоянка Атанасова и
Станимир Димитров извършили проверка на товарен автомобил марка
1
„Мерцедес“, с рег. № СН **** АМ, категория N2, управляван от
жалбоподателя Д.Д.. При направената проверка свидетелите установили, че
Димов извършва превоз на товари без да притежава валидна карта за
квалификация за водач на МПС. Същият представил такава, но с изтекъл срок
на 07.03.2019 год. Констатирали също, че автомобилът не е представен на
задължителен технически преглед и притежава валидно удостоверение за
техническа изправност до 02.07.2020 год. Процесното МПС било собственост
на „П. 74“ ЕООД. За констатираните нарушения на жалбоподателя, в негово
присъствие, бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 158 от 03.07.2020 год. Въз основа на съставения акт било
издадено и обжалваното НП, в което административнонаказващият орган е
посочил като нарушени чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на
МТС за което е наложил административно наказание - глоба в размер на
2000.00 лева на основание чл. 93,ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание чл. 181,
ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 143, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложил глоба в
размер на 50.00 лева.
Въз основа на събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е и
основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Не се спори между страните, а и безспорно се установи по делото, че в
деня на проверката – 03.07.2020 год. жалбоподателят е управлявал процесното
МПС без да притежава валидна карта за квалификация за водач на МПС,
както и че процесното МПС не е преминало годишен техническо преглед.
Съдът намира обаче, че неправилно в случая административно
наказващия орган е санкционирал жалбоподателят за установените
нарушения.
Относно първото нарушение, това по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 год. въпреки липсата на издадена карта за квалификация за водач
на МПС към датата на извършване на проверката от служителите на на РД
„АА“ Бургас, видно от приложеното по делото Удостоверение за
2
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 133-
003378/15.06.2020 год., към дата 15.06.2020 год. /преди датата на проверката/,
жалбоподателят е притежавал професионална компетентност за водач на
МПС за извършване на обществен превоз на товари. Именно въз основа на
това удостоверение, видно от което само по себе си то „е достатъчно
доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с
изискванията на Наредба № 41 и Директива 2003/59“, се издава и изискуемата
по закон карта за квалификация на водач на МПС. Самата карта за
квалификация е издадена на водача на 28.07.2020 год. Предвид наличие на
издадено удостоверение към датата на извършване на проверката, съдът
намира, че в настоящия казус безспорно се установи, че жалбоподателят
притежава необходимите познания, придобити чрез посещения на курсове и
полагане на изпит. Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал.3 от ЗАвП именно
тогава изискването на квалификация на водача е изпълнено. Картата за
квалификация по същество представлява официален свидетелстващ документ,
удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал
началната квалификация или задължителното периодично обучение. С други
думи конкретният водач може да извършва превоз, когато притежава
познания, придобити чрез посещение в курсова за обучение, и е положил
успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на
познанията. Съдът счита, че картата за квалификация е необходима, още
повече, че е изискуема по закон и директива, но доколкото се касае за първо
нарушение / не се събраха доказателства за противното/, и тя се явява само
едно обективиране на изпълнението на условията за нейното притежаване,
административнонаказващия орган е следвало да предупреди водача, че при
следващо констатиране на нарушение ще понесе съответната санкция. В този
смисъл, настоящият състав намира, че в конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, деянието представлява маловажен случай,
поради което и издаденото наказателно постановление в тази му част следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Досежно второто нарушение - това по чл. 147, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, пътните превозни средства
подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност, като
товарните, специалните автомобили, ремаркетата и полуремаркетата с
3
допустима максимална маса над 750 kg, от чиято първоначална регистрация
са минали не повече от 10 години - всяка година, след което - на всеки 6
месеца. И относно това нарушение не се спори между страните и безспорно
се установи по делото, че процесният товарен автомобил към дата 03.07.2020
год. не е бил представен за годишен технически преглед, като
удостоверението за техническа изправност на автомобила е било валидно до
02.07.2020 год. Съгласно разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, въз основа на
която е санкциониран жалбоподателят обаче, административнонаказателна
отговорност носи собственикът на МПС, който не го представи в
законоустановения срок за технически преглед или длъжностното лице, което
е натоварено с изпълнението на това задължение. В настоящия случай се
установи по делото, че собственик на автомобила не е жалбоподателят, а
търговско дружество „П. 74“ ЕООД. Същевременно представянето на МПС за
технически преглед се вменява като задължение само собствениците или от
длъжностните лица, на които е възложено това. За непредставяне на
автомобила за извършване на технически преглед не могат да бъда
санкционирани други лица, извън собственикът или длъжностното лице.
Следователно наложеното наказание на Димов по чл. 181, т.1 от ЗДвП е
необосновано и наказателното постановление и в тази му част следва да бъде
отменено. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се събраха
доказателства, че Димов е собственик на „П. 74“ ЕООД или длъжностно лице,
натоварено с функциите по представяне за технически преглед на МПС. Но
дори и в този случай, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
тъй като и в АУАН, и в НП е посочено, че Димов е нарушил разпоредбата на
чл. 147, ал.3, т.4 от ЗДвП и е санкциониран на основание чл. 181, ал.1 от
ЗДвП именно в качеството си на водач на процесното МПС, а не като
собственик на търговското дружество или като длъжностно лице, натоварено
с функции по представяне на МПС за технически преглед, което безспорно
нарушава правото му на защита.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отмени изцяло
атакуваното НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът намира претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски за основателна, но до минималния размер от
373.50 лева, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба
4
№1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се отличава с
фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение до този размер.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0000163 от 24.07.2020 год., издадено от и.д. Директор на
РД „АА“ Бургас, с което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 год. на МТС на Д. Щ. Д. ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева на основание чл.
93,ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание чл. 181, ал.1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 143, ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Щ. Д. ЕГН ********** сумата от 373.50 лева сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5