Мотиви
към Присъда № 12/09.03.2020 г. постановена по НОХД № 117/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково
Окръжна
Прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение против подсъдимия М.М.Л. *** за
това, че на 18.02.2020г. в с.Минерални Бани обл.Хасково, дал
дар –20 български лева на длъжностно лице имащо качеството „полицейски орган“,
а именно на А.Д.Д. – **** в ***** към *****, за да не извърши действие по
служба, а именно да не състави Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/- за нарушения по чл.139 ал.2 т.1 ,т.2 ,т.3 и т.4 от ЗДвП- престъпление
по чл. 304а, вр. чл.304 ал.1
от НК.
Производството
по делото протече по реда на глава XXVII, при условията
на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите, а самопризнанието му да се ползва при
постановяване на присъдата. Съдът намери, че
самопризнанието на подсъдимия се покрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителя
на Окръжна прокуратура – Хасково
поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано. Предвид направеното
от подсъдимия самопризнание и преминалото по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК съдебно следствие,
иска съдът да го признае за виновен и му определи наказание при
условията на чл.55 и чл.58а ал. 4 от НК, като замени предвиденото наказание
лишаване от свобода, с пробация за срок 2 години, без налагане на кумулативно
предвиденото наказание глоба.
Защитникът
на подсъдимия намира обвинението за доказано. Твърди липсата на значителни или
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55
от НК и иска да му се наложи наказание „ лишаване от свобода“ за срок около 6
месеца, чието изпълнение се отложи по реда на чл. 66 от НК, за три години.
Подсъдимия
в личната си защита се придържа към изложеното от защитникът си, в последната
си дума иска условна присъда за да можел да работи извън страната.
Съдът
като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на чл.373 ал.3 от НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия
бил правоспособен водач на МПС за категории „В, М“. Водел се на отчет в ОД МВР –
Кърджали, на 19.11.2019г. му било преиздадено СУМПС № *****. Като водач бил многократно наказван за
нарушения по ЗДвП и КЗ, наложените му с последните две влезли в сила НП № №19-1947-000473
и 19-1947-000439 наказания „глоба“ в общ размер 440 лв., не били заплатени в срока
по ЗДвП. На 18.02.2020г. подсъдимия със **** - Ф.М.М. и **** Ю.А.Л., потеглили с
л.а „Мерцедес Спринтер“ с **** рег.№ *****
управляван от подсъдимия, от гр.Кърджали към с.Бяла река обл.Пловдив, за сватбено
тържество. Автомобила бил с дясна дирекция и отпред в ляво се возел синът на
подсъдимия, на задната седалка бил племенникът му без поставен предпазен колан
и около 16:30 часа навлезли в с.Минерални бани, обл. Хасково. По същото време свидетелите
А.Д.Д. и Х.Ф.Х., както и М. А. К. - тримата *******, извършвали контрол по
спазване правилата за движение. Били с патрулен автомобил „ВАЗ“ с рег. ****** обозначен
с надпис „Полиция“, облечени с униформи с надпис „Охранителна полиция“ и
светлоотразителни жилетки. Св. Д. преценил, че управлявания от подсъдимия
автомобил се движел в населеното място с висока скорост и го спрял за проверка
при която установил, че св.Л. е без предпазен колан и им поискал документите за
проверка. Подсъдимия дал на св. Д. свидетелството си за управление на МПС,
личната карта, два акта с изтекъл срок, нямал контролен талон който му бил
отнет за предишни нарушения, дал му и свидетелство за регистрация на МПС на *****
език. При проверката св.Д. установил, че в автомобила нямало изискуемото по
чл.139 ал.2 от ЗДвП оборудване- триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна
жилетка и заявил на подсъдимия, че ще му състави АУАН, а на пътника - фиш за непоставения
колан. Преместил се до служебния автомобил и започнал да попълва АУАН за нарушението
по чл.139 ал.2 т.1,2,3,4 от ЗДвП, наведен над предния капак. На около метър от
него стоял другия ***** - св.Х.. Подсъдимия през това време предвид множеството
си нарушения и за да не бъде отново санциониран за установеното, решил да даде подкуп на полицейския служител
да не му състави АУАН за нарушението по ЗДвП, сгънал две банкноти по 10 лева
със серийни номера ***** и **** в дясната си ръка, отишъл до св. Д. и се опитал
да му сложи парите 20-те лева, в ръката. Св. Д. избутал настрани ръката на подсъдимия,
който оставил парите на капака на полицейския автомобил до папката документите и
му казал, че били да се почерпи, да не пише акта и да не го занимава с глупости,
понеже бързал за с.Бяла река, да вземе булка. Св.Д. му заявил, че извършил
престъпление, съобщил за случилото се на полицейския служител К., случилото се
били възприето и от св. Х.. Св. Д. докладвал за случая и на прекия си
ръководител и на дежурната оперативно-следствена група, до чието пристигане
съставил против подсъдимия АУАН бл. № 0669296 за нарушението по чл.139 ал.2 ЗДвП и АУАН с бл. № 0669297 за нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП. След това бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който паричната сума предмет на подпука е иззета и по
– късно огледана като ВД. Към инкриминираната дата съгласно справката за
заеманата длъжност и типова длъжностна характеристика, св.А.Д. бил назначен на
длъжност *********. Според разпоредбите на 14 ал.1, чл. 31 т.1, чл. 42 ал.2 вр.
ал.6, чл.56, чл.57, чл.37, чл.142 ал.1
т.1 ЗМВР св. Д. бил държавен служител – полицейски орган и сред правомощията му
влизало дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението, включително съставяне на АУАН по смисъла на чл. 170 и чл. 189 от ЗДвП.
Описаната
и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия,
подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията
на свидетелите А.Д., Х.Х. , Ф.М. , Ю.Л. ,
прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
предявеното по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство, които съдът
кредитира изцяло. Посочените доказателства са конкретни, взаимносвързани и
непротиворечиви, кореспондират по между си и подкрепят изцяло направеното от
подсъдимия самопризнание, поради което съдът го кредитира и обяви, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.
304а вр. чл.304 ал.1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
От
обективна страна безспорно се установи, че към момента на деянието св. Д. бил
назначен на служба ***** *******. Същия имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.„А“ от НК - изпълнявал
със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение, несъставляваща дейност
само на материално изпълнение. Бил държавен служител - полицейски орган по
смисъла чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР изпълняващ охранителна и контролна дейност,
включително по ЗДвП и имал правомощия за съставяне на АУАН за нарушения по ЗДвП
- т.е годен обект на престъплението активен подкуп по чл.304а вр. чл.304 ал.1
от НК. На него подсъдимият се опитал да даде като подкуп инкриминираната сума
от 20 лв. за да не извърши свидетеля действие по служба – да не му състави АУАН
за нарушения по чл.139 ал.2 т.1,т.2,т.3,т.4 от ЗДвП. За да бъде довършено престъплението активен
подкуп, е необходимо освен да се даде дар на длъжностното лице за да извърши
или не, действие по служба, още и имотната облага да е приета от длъжностното
лице. В конкретния случай това не е сторено и деянието е останало във фазата на
опита поради което и престъплението не е довършено поради независещи от дееца
причини. В този смисъл е задължителната
практика на ВС обективирана в т.2 от П 8/1981г. по н.д. №10/1981г., на ПлВС. От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл като форма на вината. Последният е съзнавал общественоопасният му
характер и искал настъпването на общественоопасните последици, което се
установява от действията му. Причина за извършване на престъплението е явното и
грубо незачитане на установеният в Р. България правов ред от страна на
подсъдимия.
Ето
защо съдът го призна за виновен в това, че на 18.02.2020г. в с.Минерални Бани обл.Хасково,
направил опит да даде дар –20 български лева на длъжностно лице имащо
качеството „ полицейски орган“, а именно на А.Д.Д. – *******, за да не извърши
действие по служба, а именно да не състави Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/- за нарушения по чл. 139 ал.2 т.1,т.2,т.3 и
т.4 от ЗДвП, като деянието е останало недовършено поради независещи
от дееца причини, -
престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК и по повдигнатото обвинение
за довършено престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, на осн чл. 304 от НПК го оправда.
Подсъдимия М.М.Л. е роден на ***г***, ЕГН **********, *****гражданин,
****, ******, *****, с ****** образование, с постоянен и настоящ адрес ***. Характеристичната му справка е отрицателна,
многократно е наказван за нарушения по ЗДвП. В личната си декларация посочил,
че има едно непълнолтно дете, няма имущество и доходи. За престъплението по
чл.304а от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 10 години и
„глоба“ до 15 000 лв. При определяне
на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите и отегчаващи вината му
обстоятелства. Посоченото деяние, е с висока степен на обществена опасност. За
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете негативните му
характеристични данни, множеството наказания по ЗДвП, това, че чрез деянието е
засегнал значително обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие на практика
настъпилата реабилитация която заличила последиците от предходните осъждания на
подсъдимия, липсата на други след 2001г., изразеното съжаление, самопризнането
направено и на досъдебното производство, невисоката стойност на предложената
като подкуп сума, това че се касае за опит и обстоятелствата по чл.58 б.„А“ от НК свързани със степента на недовършване на престъплението и намери, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на
чл.55 от НК при които и най – лекото предвидено за престъплението наказание, ще
се окаже несъразмерно тежко. Ето защо съдът му определи наказание при условията
на чл.58 а ал.4, вр. чл. 58 б. „А“ вр.чл.55 ал.1 т. 2 б. „ Б“ от НК , което е по
- благоприятно за подсъдимия. Доколкото предвиденото за престъплението
наказание е „лишаване от свобода“ без долен минимум, съдът замени същото и
осъди подсъдимия на наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от 8 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за същия срок от 8 месеца, като му наложи и
кумулативно предвиденото наказание „ Глоба“ в размер на 300 лв. На основание
чл.307А от НК, съдът отне в полза на Държавата предметът на престъплението - две банкноти с номинал от по 10 лева със
серийни номера: БГ 2672157 и БЛ 7471358 . С така постановената присъда съдът намира, че ще се постигнат целите на личната и генерална превенция по отношение на
осъдения и обществото,
по смисъла на чл.36 от НК.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: