Определение по дело №1033/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1366
Дата: 12 юли 2018 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20182100501033
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№1366             12.07.2018 г.       град Бургас

 

                                             

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен  граждански състав, на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастачева

                                                                            Членове:      1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                         1.Пламена Върбанова

                               2.мл.с. Марина Мавродиева

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1033 по описа за 2018 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 23295 от 06.06.2018г. от Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от В. Гайдажиева – прокурор в Районна прокуратура Бургас срещу Решение № 989/18.05.2018г., постановено по гр.д. № 203 по описа на Районен съд Бургас за 2018г., в частта, с която РС Бургас е осъдил Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на И.А.М. сума в размер от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпяната от ищеца И.А.М. неимуществена вреда – психически и емоционален дискомфорт, последица от незаконосъобразното действие на Прокуратурата на Република България по повдигане и поддържане на незаконно обвинение през периода от 01.03.2015 год. до 26.09.2017 год., по което е било образувано ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, прекратено с постановление от 12.09.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2500 лева, начиная от 26.09.2017 год. до окончателното й изплащане, КАКТО И в частта, с която Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на И.А.М., сума в размер от 300 лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпяната от ищеца И.А.М. имуществена вреда, състояща се в заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, сключен на 24.07.2015 год. във връзка с ДП № 24/2015 год. на ОСлС-Бургас, прекратено с постановление от 12.09.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законна лихва за забавено плащане на сумата, начиная от 26.09.2017 год. до окончателното й изплащане.

Въззивникът счита първоинстанционното съдебно решение за неправилно, постановено при нарушения при обсъждане на доказателствата. Твърди, че искът на И.М. за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на Прокуратурата на РБългария е останал недоказан по основание и по размер, счита, че от събраните доказателства не се установяват реално претърпени вреди, техния размер, както и липсва причинна връзка между вредите и действията на Прокуратурата. Излага становище, че неправилно РС Бургас е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Мартин Данаилов Славов.

При условията на евентуалност се твърди, че размерът на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като го счита за завишен, както и че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Не се правят искания за събиране на доказателства.

С оглед на изложеното се претендира отмяна на обжалваното решение в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на И.А.М. сумата в размер на 2500 лева за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни действия на Прокуратурата по ДП № 24/2015г. на ОСлС- Бургас, ведно с обезщетение в размер на законната лихва заради забавено плащане на главницата от 26.09.2017г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 300 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по същото дело, ведно с обезщетение в размер на законната лихва заради забавено плащане на главницата от 26.09.2017г. до окончателното изплащане. Като законна последица, се претендира отмяната на първоинстанционния съдебен акт и в частта за разноските. В случай, че предявеният иск се намери за основателен, при условията на евентуалност, моли да бъде намален размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, както и размера на присъденото адвокатско възнаграждение като несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото.

Препис от решението на РС Бургас е връчен на въззивника Прокуратурата на РБългария на 25.05.2018г. като въззивната жалба е подадена на 06.06.2018г.

Настоящият въззивен състав намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, същата отговаря на изискванията за редовност, съобразена е с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Препис от въззиваната жалба е връчен на ответната страна на 08.06.2018г. като в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК – на 12.06.2018г. от И.А.М., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Р. Д. Н. *** с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“, № 102, ет. 1, ап. 1 е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. № 24459/12.06.2018г. Обжалва се частично Решение № 989/18.05.2018г., постановено по гр.д. № 203 по описа на Районен съд Бургас за 2018г.

Излага се становище, че РС Бургас е допуснал нарушение при обсъждане на събраните доказателства, поради което решението е неправилно, а размерът на определеното обезщетение не съответства на критерия за справедливост. Сочи аргументи относно дължимост на обезщетение за пропуснати ползи, като счита, че искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е доказан по основание и размер, а вредите са в причинна връзка с незаконосъобразните действия на Прокуратурата.  Намира изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията за неправилен.

Не се правят искания за събиране на доказателства.

При служебна проверка за редовност и допустимост на насрещната въззивна жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена от И.М. чрез пълномощник адв. Р.Н.,***. Пълномощното на сочения процесуален представител се намира на л.11 от първоинстанционното производство като в него липсва посочване по кое дело се осъществява процесуалното представителство, поради което е налице нередовност. На основание чл. 263 вр. чл. 261, т. 2 ГПК следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на настоящото определение да представи писмено пълномощно за представителната власт на адвокат Р.Н. пред въззивна инстанция и да потвърди извършеното подаване на насрещна въззивна жалба.

Жалбоподателят в изложението на насрещната въззивна жалба посочва, че претендираното пред първа съдебна инстанция обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия на Прокуратурата, добре отговаря на действително претърпените от него вреди. В същото време искането от въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за горницата над 2500 лева до 10000 лева (вместо предявените с исковата молба, уточнена с молба на л. 37 - 17000 лева), ведно с обезщетение за законна лихва върху тази сума считано от 22.09.2017г. до завеждане на исковата молба и от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Констатираното противоречие между обстоятелствената част на изложението в насрещната въззивна жалба и искането относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е съществено, поради което съдът счита, че следва да даде възможност на И.М. в седемдневен срок от датата на получаване на настоящото определение да уточни претенцията си като посочи размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което претендира.  

С въззивната жалба се иска отмяна на решението на РС Бургас и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за вреди - пропуснати ползи в размер на 6900 лева като се претендира заплащане на обезщетение в размер на законна лихва  върху главницата, начиная от 22.09.2017г. до завеждане на исковата молба и от него до окончателното й изплащане.

 Пред първа инстанция жалбоподателят е претендирал заплащане на обезщетение за забава в размер на законна лихва върху предявените главници - за неимуществени вреди и за имуществени – пропуснати ползи за периода от 12.09.2017г. до окончателното изплащане, в какъвто смисъл делото е докладвано от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че с претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 22.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда, жалбоподателят предявява нов иск, което е недопустимо във въззивното производство. В същото време, с оглед вече констатираната нередовност на въззивната жалба по отношение на главните искове, съдът намира, че следва да даде възможност на жалбоподателя в същия, седемдневен срок, от получаване на определението да уточни и искането си за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от претендираните главници като посочи  основанието, на което счита, че му се дължи обезщетение, падежа на твърдяното вземане и периода, за който се претендира.  

С насрещната въззивна жалба се иска като законна последица преразглеждане на присъдените от РС Бургас разноски. Претендират се разноските, сторени пред въззивната инстанция при съобразяване на разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.  

Предвид изложеното и на основание чл. 267, съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 23295 от 06.06.2018г. от Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от В. Гайдажиева – прокурор в Районна прокуратура Бургас и насрещна въззивна жалба с вх. № 24459/12.06.2018г. от И.А.М., ЕГН **********, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на жалбоподателя И.А.М. в седемдневен срок от датата на получаване на настоящото определение да представи писмено пълномощно за представителната власт на адв. Р.Н. пред въззивна инстанция и да потвърди извършеното подаване на насрещна въззивна жалба. В същия седемдневен срок да отстрани констатираните съгласно мотивната част на определението нередовности относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди и искането за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от претендираните главници.

УКАЗВА на жалбоподателя И.А.М., че при неотстраняване на констатираните нередовности, насрещната въззивна жалба ще бъде върната, а производството, в тази част, прекратено.

ВНАСЯ в.гр.д. № 1033/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 26.09.2018 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

След отстраняване на нередовностите или изтичане на срока за това, делото да се докладва.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.мл.с.