О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………...2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на пети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 190
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и
е образувано по въззивна жалба с вх. № 3075/16.01.2019 г. на Х.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 5123/12.12.2018 г., постановено по гр. д. №
12437/2015 г. по описа на ВРС, XХХV състав, В ЧАСТТА, в която е осъден да заплати на Е.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3259.50 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствен имот – ПИ с № I - 1,
находящ се в землището на с. Шкорпиловци, Община
Долни Чифлик, Варненска област, с ЕКНМ 83404, с
площ от 1 945 кв. м., категория на земята трета
и построената в него сграда
– Овчарник, за периода 16.05.2016
год. – 16.01.2018 год., на основание чл. 346 ГПК, вр.
с чл. 31, ал. 2 ЗС.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на направените
от въззивника възражения срещу приетата по делото оценителна експертиза и
безкритичното й приемане от съда. Подчертава, че не са налице доказателства за
еднолично ползване на имота в с. Шкорпиловци от въззивника, както и че не е
взет предвид представения договор за наем от 02.05.2017 г. Настоява, че не е
препятствал достъпа на въззиваемата страна до овчарника и същата е имала
възможност да го ползва през процесния период. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на претенцията.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Е.Л.С., чрез адв. Г., в която се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Намира, че заявените оплаквания са преклудирани и
разглеждането им за първи път от въззивната инстанция
е недопустимо. Акцентира, че няма доказателства за предоставяне ползването на
имота на въззиваемата за ползване съобразно правата й, като посочва, че
представения по делото договор за наем е създаден за целите на процеса. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на нова съдебно-оценителна
експертиза и допускане на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на водене.
Настоящият въззивен състав намира искането за
допускане на повторна експертиза за неоснователно,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
Видно от преписката по приложеното гражданско
дело в проведеното след допускане на делбата съдебно заседание от 27.03.2018 г.
е приета за съвместно разглеждане претенцията по сметки на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС досежно имота в с. Шкорпиловци и е
назначена СОЕ експертиза за изчисляване на средния пазарен месечен наем. В
следващото съдебно заседание на 29.05.2018 г., поради оспорване на експертното
заключение на вещото лице Рени Попова, на основание чл. 201 от ГПК е назначена
повторна СОЕ с друго вещо лице. При изслушване в съдебно заседание на
повторното заключение на вещо лице Цветана Ангелова на 11.09.2018 г.
процесуалният представител на ответника М. не е възразил по приемане на
заключението и не е оспорил същото. Поради това не се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото, които да обосноват извода за наличие на
предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение
от приложението на разпоредбите на чл. 266, ал.
1 от ГПК, постановяващи забраната за събиране
на доказателства във въззивното производството. Следва да се посочи,
че обсъждането на експертното заключение и коя от
назначените експертизи следва да бъде кредитирана от съда е въпрос по същество
на спора, по който съдът се произнася с крайния съдебен акт по делото.
Искането за
допускане на гласни доказателства
посредством разпита на един свидетел при режим на водене е основателно.
Въззивникът се
позовава на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при
събиране на доказателствата. Въззивният състав
констатира, че при приемане на претенцията по чл.31, ал. 2 от ЗС в съдебно
заседание на 27.03.2018 г. районният съд не е дал указания до страните относно
подлежащите на установяване факти, за които носят доказателствена тежест, както
и за кои от тях не сочат доказателства. Когато липсват указания, процесуалното
бездействие на страната не може да има за последица преклудиране
на правото да го извърши, доколкото законът предоставя възможност на страните
да попълнят делото с относимите към спорното право
доказателства. Затова, направеното доказателствено
искане от въззивника за първи път във въззивната жалба за установяване
ползването на процесния имот в периода от 2015 г. до 2018 г., не е преклудирано и е допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК
(така решение №
172 от 31.05.2014 г. по гр. д. № 6229/2013 г. на IV г.о. на ВКС; решение
№ 700/06.12.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. на III г.о. на ВКС и др.).
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК
, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства
посредством разпита на един свидетел при режим на водене от въззивника
Х.М. за установяване ползването на процесния имот в периода от 2015 г.
до 2018 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
Х.П.М. за допускане на повторна съдебно-оценителна
експертиза.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 190/2019 г. по описа на
ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 12.03.2019 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината
от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.