Р Е Ш Е Н И Е
№
от 11.07.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 3478
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото са предявените от ищците В.И.Б.,
ЕГН **********, С.Н.Б., ЕГН **********, М.И.Б., ЕГН **********, М.Б.Б., ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена
от единствения й правоприемник М.И.Б., ЕГН **********, И.Б.Б.,
ЕГН **********, И. Б.П., ЕГН **********, чрез законния му представител Д.Б.Т., Г.А.В.,
ЕГН **********, Р.В.В.ЕГН **********, Б.К.М., ЕГН **********,
Т.Т.М., ЕГН **********, Е.И.В., ЕГН ********** и П.Д.П.,
ЕГН ********** ***, обективно, субективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.108 ЗС, относно признаването за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор
68134.2815.3037 съгласно КККР на гр.София с площ от 527 кв.м. и построената в
него Сграда за търговия с идентификатор 68134.2815.3034.6 съгласно КККР на
гр.София със застроена площ от 183 кв.м., въз основа на наследствено правоприемство от Т.М.П. и по приращение,
при следните квоти: 3/48 идеални части за В.И.Б., ЕГН **********; 3/48 идеални
части за С.Н.Б., ЕГН **********, 4/48 за М.И.Б., ЕГН **********, 2/48 за И.Б.Б., ЕГН **********, 6/48 за И. Б.П., ЕГН **********, чрез
законния му представител Д.Б.Т., 3/48 за Г.А.В., ЕГН **********, 3/48 за Р.В.В.ЕГН **********, 3/48 за Б.К.М., ЕГН **********, 3/48 за Т.Т.М., ЕГН **********, 6/12 за Е.И.В., ЕГН ********** и 12/48
за П.Д.П., ЕГН **********, както и за осъждането му да им предаде владението
върху процесните имоти.
Ищците основават исковите си претенции с
твърденията, че по силата на наследствено правоприемство
са придобили съответните идеални части от процесния
поземлен имот, който не е бил обект на отчуждителни
процедури, а незаконно е бил завзет от ответника, като в него е била построена
незаконно и процесната сграда, която също е тяхна
собственост по силата на приращението. Излагат искане
съдът да се произнесе инцидентно относно нищожността на АЧОС №3385/03.09.2019г.,
с който процесния поземлен имот е бил актуван като
частна общинска собственост.
В законоустановения
срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника
Столична община. С него предявеният иск по отношение на Сграда за търговия с
идентификатор 68134.2815.3034.6 съгласно КККР на гр.София със застроена площ от
183 кв.м. се оспорва като недопустим, защото с влязло в сила решение на СГС от
05.02.2019г. постановено по гр.д.№6467/2016г.
по описа на СГС, I-12 състав иск със същото правно
основание, между същите страни е бил отхвърлен. Това решение не е обжалвано в
частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е бил отхвърлен,
поради което то е влязло в сила и същият спор не може да бъде пререшаван.
Относно иска касаещ поземления имот, ответникът
възразява, че той е бил предмет на отчуждаване, във връзка с което на правоимащите лица е било изплатено и дадено обезщетение,
поради което имотът не е останал собственост на наследодателя на ищците, нито
може да бъде предмет на реституция. Счита, че той е собственост на общината въз
основа на проведената процедура по отчуждаване, евентуално, че е придобит от
нея чрез упражняване на непрекъснато давностно
владение в периода от 23.11.1997г. до датата на образуване на настоящото
производство-15.03.2021г., като от 23.11.1997г. до 07.04.2009г. не са били
предприемани каквито и да било правни или фактически действия, които да са
прекъснали течащия срок на придобивната давност.
В съдебното заседание ищците не се явиха
лично, те бяха представлявани от пълномощниците им адв.П. и адв.М., които поддържат
предявените искове, молят съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителите
им разноските по делото.
Ответникът не изпрати представител в
последното съдебно заседание и не взе окончателно становище по спора.
Софийският градски съд, ГО, I- 12 състав, след като взе предвид доводите и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представените и приети по делото
писмени доказателства, включително и влезлите в сила съдебни решения, се
установява, че ищците са наследници по закон на Т.М.П., бивш жител ***, починал
на 24.12.1976 г., който е бил собственик (въз основа на договор за доброволна
делба от 14.03.1954 г.) на недвижим имот, а именно: къща и други стопански
постройки с дворно място от около 1 760 кв.м., представляващо парцел VII от кв. 23 по плана на Връбница-София. По КП на
местността с.Връбница от 1956 г. имотът е нанесен с пл. № 4, кад. лист 136, а по регулационния план, одобрен със Заповед
№ 3751 от 06.08.1956 г. на Министерството на НС и благоустройството, за имот пл.
№ 4 е отреден парцел II4, кв. 23, с
отреждане за магазини. Със Заповед от 13.04.1978 г. част от имота с площ от 1
233 кв.м. е отчуждена по реда на чл. 95 ЗТСУ
(отм.) за строителството на жилищен блок. Не е спорно, че мероприятието е
реализирано, а наследниците на Т.М.са обезщетени (част от тях - парично, а
други - с предоставяне на жилищни имоти). Останалата част от имота, която не е
била предмет на отчуждаване, е с площ от 527 кв.м. В сега действащия ПУП за
кадастър, регулация и застрояване на местност "булевард Станке Димитров"
тази част е нанесена като ПИ № 1418. По КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39
от 20.07.2011 г. на ИД на АГКК, имотът е с идентификатор 68134.2815.3034. В
производството по делото не се установи по отношение на този поземлен имот да е
била проведена законосъобразно отчуждителна
процедура, нито той да е бил зает законно от ответната община.
Съгласно представените от ответника и приети
по делото като писмени доказателства договори за наем се установява, че
ответната община в периода от 01.09.1997г. до 09.11.2007г. е отдавала под наем процесната сграда-магазин.
Видно от Решение от 05.02.2019г. постановено
по гр.д.№6467/2016г. по описа на СГС, I-12 състав и Решение №426/18.02.2020г. постановено по в.гр.д.№3563/2019г. по описа на САС,
с решението на СГС предявените от част от ищците по настоящото производство и
от праводателите на останалите ищци по него искове с
правно основание чл.108 ЗС срещу Столична община за признаването за установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици на типов едноетажен
павилион със застроена площ от около 250 кв.м., ползващ се като магазин с
търговска зала, складово помещение и кафене, разположен върху поземлен имот с идентификатор
68134.2815.3034 е бил отхвърлен, при което съдът е разгледал предявеният при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.109 ЗС. Срещу решението на
СГС, с което главният иск с правно основание чл.108 ЗС е бил отхвърлен не е
подавана въззивна жалба и то е влязло в сила още през
2019г. Срещу същото решение, но в частта му, с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.109 ЗС е подадена въззивна жалба
от Столична община въз основа на която е било образувано в.гр.д.№3563/2019г., по
което въззивната инстанция е постановила решение, с
което е потвърдила първоинстанционното решение в
обжалваната част, а решението на САС е било потвърдено с Решение №60151/11.11.2022г. постановено по гр.д.№3471/2020г. по описа на II Г.О. на ВКС.
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че процесният поземлен имот
не е ограден, а сградата в него е в отлично състояние, ремонтирана е и се
използва за магазин от фирмата „Аванти“. Същата тази постройка е изградена в
поземлен имот с планоснимачен №1418, кв.23а,
кадастрален лист 136, попадащ в УПИ I за ОЖС,
ОДЗ, АТЦ, поща, църква, училище и озеленяване по плана на гр.София,
м.бул.Станке Димитров, съгласно скица с площ от 527 кв.м., при граници от три
страни:УПИ I-3a за ОЖС, ОДЗ, АТЦ, поща,
църква, училище и озеленяване, по плана на гр.София и от север улица, описан
съгласно АОС като УПИ XII-за магазин
в кв.23а, ж.к.Връбница-2, съставляващ съгласно КККР поземлен имот с
идентификатор 68134.2815.3034, с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
с начин на трайно ползване –комплексно застрояване, като тя е идентична с
описаната в АЧОС №3323 от 20.03.2019г. сграда за търговия с идентификатор
68134.2815.3034.6 съгласно КККР, находяща се между
блок 609 и бл.610, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2815.3034
с граници на сградата от всички страни поземлен имот с
идентификатор68134.2815.3034 и с тази описана в АЧОС №759/18.03.1997г., а
именно:магазин, находящ се на ул.“Тричко
Велев“ между бл.609 и бл.610, ж.к.Връбница 2, със застроена площ от 255 кв.м. От
експертизата се установи, че върху поземлен имот с идентификатор
68134.2815.3034 няма изградена друга сграда и не е имало друга различна от процесния магазин такава.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Настоящият съд намира, че в производството по
делото се установи, че процесният имот- Сграда за
търговия с идентификатор 68134.2815.3034.6 съгласно КККР на гр.София със
застроена площ от 183 кв.м.е идентичен с имота предмет на отхвърления ревандикационен иск по гр.д.№6467/2016г. по описа на СГС, I-12 състав, а именно:
типов едноетажен павилион със застроена площ от около 250 кв.м., ползващ се
като магазин с търговска зала, складово помещение и кафене, разположен върху
поземлен имот с идентификатор 68134.2815.3034.
Освен
това, съдът констатира, че Решение от 05.02.2019г. постановено по
гр.д.№6467/2016г. по описа на СГС, I-12 състав, с което реавандикационния
иск относно магазина е бил отхвърлен разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на наследници на ищците по
това производство, които съвпадат с ищците по настоящото производство, поради
което спорът по отношение собствеността на същия имот, въз основа на същото
основание и между същите страни и правоприемниците им, не може да бъде
пререшаван, при което на основание чл.299, ал.2 ГПК в тази им част исковете
следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
Съгласно представените удостоверения за
наследници на Т.М.и
предвид установените факти по делото се налага извода, че ищците са
съсобственици на процесния поземлен имот с
идентификатор 68134.2815.3034 при посочените квоти въз основа на наследствено правоприемство.
В производството по делото не се установи
ответната община да е придобила поземления имот чрез упражняването на давностно владение, защото
бяха ангажирани само доказателства за това, че последната е владяла чрез
отдаването й под наем в периода от 01.09.1997г. до 09.11.2007г. процесната постройка-магазин, но не и самият поземления
имот.
От страните по делото не бяха ангажирани
доказателства за това, че ответната община владее процесният
поземлен имот. Напротив, установи се че той не е ограден, а находящият
се в него магазин се ползва от фирмата
„Аванти“, като липсват доказателства, че последната държи магазина за ответната
община. Наред с това, от представените съдебни актове се установи, че ответната
община е осъдена с влязло в сила на 11.11.2022г.
решение по предявен от ищците иск с
правно основание чл.109 ЗС да премахне находящия се в
имота магазин. Поради изложеното се налага извода, че производството по делото
не се установи, че ответникът владее поземления имот, а само, че евентуално
поддържа в него незаконна постройка, с което пречи на ищците да упражняват пълноценно
правото си на собственост, поради което исковете в частите им относно
осъждането на ответника да предаде владението върху имота на ищците, следва да
бъде отхвърлен.
Следва да се посочи, че действително с АЧОС
№3385/03.09.2019г. ответната община е актувала процесния
поземлен имот като частна общинска собственост, без посоченото в него основание
свързано с отчуждаването му да е възникнало. Това обстоятелство не означава, че
административният акт, какъвто представлява акта за общинска собственост е нищожен,
а само, че удостоверителният му ефект отпада в настоящия случай, след като
ищците са признати за собственици на имота.
Предвид изхода на спора по отношение на ревандикационния иск, касаещ процесния магазин, който съдът оставя без разглеждане и
относно частично отхвърления иск по чл.108 ЗС относно поземления имот, разноски
по делото следва да бъдат присъдени в полза на ответната община, но от страна
на ответника до приключване на устните състезания в производството по делото не
са представени доказателства за направени разноски по делото, включително и за
заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това искането на ответника, релевирано в представения писмен отговор на исковата молба следва
да бъде оставено без уважение.
Към момента на приключване на устните
състезания в настоящото производство от страна на ответниците
бяха представени доказателства за направени от тях разноски по делото за
внесена държавна такса в размер на 1400 лв., която е определена въз основа на
данъчната оценка на процесната сграда-магазин и
сумата от 400 лв. за внесен депозит за вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза. Тези разноски са направени от ищците само във
връзка с предявения ревандикационен иск относно процесния магазин, който съдът оставя без разглеждане и по
отношение на който производството по делото се прекратява като недопустимо.
Поради това, тези разноски не следва да бъдат присъждани в полза на ищците и
възлагани в тежест на насрещната страна.
С постъпилата на 12.05.2023г. писмена
защита, представена от пълномощника на ищците адв.П.
е представен договор за правна защита и съдействие от 09.03.2022г., който не е
представен до приключване на устните състезания по делото, макар пълномощниците на ищците да присъстваха лично в последното
съдебно заседание. Затова съдът намира, че не следва да бъдат присъждани
разноски по делото в полза на ищците изчислени съразмерно с уважената част от
исковете за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като към момента на
приключване на устните състезания по делото, доказателство за това, че са
направили такива не беше представено.
Съдът констатира, че по отношение на
предявения ревандикационен иск касаещ
поземления имот, ищците не са внесли дължимата държавна такса за образуване на
делото, която при положение, че съгласно приложеното на л.200 от делото Удостоверение за данъчна оценка, данъчната
оценка на този имот е в размер на 14364,40 лв., то таксата следва да бъде в размер
на 143,64 лв. Затова на основание чл.77 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на СГС тази сума, а предвид частичната основателност на ревандикационния иск относно поземления имот, ответникът
следва да бъде осъден да им заплати половината от нея, а именно сумата от 71,82
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ищците
В.И.Б., ЕГН **********, С.Н.Б., ЕГН **********, М.И.Б., ЕГН **********, М.Б.Б., ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена
от единствения й правоприемник М.И.Б., ЕГН **********, И.Б.Б.,
ЕГН **********, И. Б.П., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, Р.В.В.ЕГН **********, Б.К.М., ЕГН **********, Т.Т.М., ЕГН **********, Е.И.В., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********
*** код по БУЛСТАТ *******, представлявана от кмета Й.Ф., субективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, относно признаването за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на Сграда за
търговия с идентификатор 68134.2815.3034.6 съгласно КККР на гр.София със
застроена площ от 183 кв.м., въз основа на приращение,
при следните квоти: 3/48 идеални части за В.И.Б., ЕГН **********; 3/48 идеални
части за С.Н.Б., ЕГН **********, 4/48 идеални части за М.И.Б., ЕГН **********,
2/48 идеални части за И.Б.Б., ЕГН **********, 6/48 идеални
части за И. Б.П., ЕГН **********, 3/48 идеални части за Г.А.В., ЕГН **********,
3/48 идеални части за Р.В.В.ЕГН **********, 3/48 идеални
части за Б.К.М., ЕГН **********, 3/48 идеални части за Т.Т.М.,
ЕГН **********, 6/12 идеални части за Е.И.В., ЕГН ********** и 12/48 идеални
части за П.Д.П., ЕГН **********, както и за осъждането му да им предаде
владението върху този имот, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Столична община с код по БУЛСТАТ *******, представлявана от кмета Й.Ф., че
ищците В.И.Б., ЕГН **********, С.Н.Б., ЕГН **********, М.И.Б., ЕГН **********, И.Б.Б., ЕГН **********, И. Б.П., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********,
Р.В.В.ЕГН **********, Б.К.М., ЕГН **********, Т.Т.М., ЕГН **********, Е.И.В., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********
са собственици на Поземлен имот с
идентификатор 68134.2815.3037 съгласно КККР на гр.София с площ от 527 кв.м.
въз основа на наследствено правоприемство от Т.М.П.,
починал на 23.12.1976г. при следните квоти: 3/48 идеални части за В.И.Б., ЕГН **********;
3/48 идеални части за С.Н.Б., ЕГН **********, 4/48 идеални части за М.И.Б., ЕГН
**********, 2/48 идеални части за И.Б.Б., ЕГН **********,
6/48 идеални части за И. Б.П., ЕГН **********, 3/48 идеални части за Г.А.В.,
ЕГН **********, 3/48 идеални части за Р.В.В.ЕГН **********,
3/48 идеални части за Б.К.М., ЕГН **********, 3/48 идеални части за Т.Т.М., ЕГН **********, 6/12 идеални части за Е.И.В., ЕГН **********
и 12/48 идеални части за П.Д.П., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците В.И.Б., ЕГН **********, С.Н.Б.,
ЕГН **********, М.И.Б., ЕГН **********, И.Б.Б., ЕГН **********,
И. Б.П., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, Р.В.В.ЕГН
**********, Б.К.М., ЕГН **********, Т.Т.М., ЕГН **********,
Е.И.В., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** *** код по БУЛСТАТ *******,
представлявана от кмета Й.Ф., субективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.108 ЗС, в ЧАСТТА им
относно осъждането на ответната община да предаде владението на ищците върху
Поземлен имот с идентификатор 68134.2815.3037 съгласно КККР на гр.София с площ
от 527 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК В.И.Б., ЕГН **********, С.Н.Б.,
ЕГН **********, М.И.Б., ЕГН **********, И.Б.Б., ЕГН **********,
И. Б.П., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, Р.В.В.ЕГН
**********, Б.К.М., ЕГН **********, Т.Т.М., ЕГН **********,
Е.И.В., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 143,64 лв., представляваща дължима и
невнесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Столична община с код по БУЛСТАТ *******,
представлявана от кмета Й.Ф. да заплати
на В.И.Б., ЕГН **********, С.Н.Б.,
ЕГН **********, М.И.Б., ЕГН **********, И.Б.Б., ЕГН **********,
И. Б.П., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, Р.В.В.ЕГН
**********, Б.К.М., ЕГН **********, Т.Т.М., ЕГН **********,
Е.И.В., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** сумата от 71,82 лв., представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната
община за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за
присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.