№ 163
гр. Велико Търново , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
Секретар:ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
Прокурор:Светослав Калчев Калчев (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20204000600312 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 33/2020 г. на
Районен съд – Кнежа с посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Навежда се
довод, че определението по НОХД № 33/2020 г. на Районен съд – Кнежа, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото, е постановено при съществени
нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Съдът не е изследвал данните кога са изтърпени наложените наказания на
осъдения Т. К. преди да направи извод, че за тях е настъпила реабилитация по чл. 86 и
чл. 88а НК. Налице е неправилно приложение на материалния закон, свързано с
приложение института на условното осъждане. Като е одобрил споразумението, съдът
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е следвало да
констатира, че същото не отговаря на изискванията по чл. 382, ал. 7 НПК, да предложи
промени в него съгласно правомощията си по чл. 382, ал. 5 НПК и ако същите не бъдат
приети, да не одобрява споразумението. Иска се възобновяване на производството по
НОХД № 33/2020 г. на РС – Кнежа, като се отмени определението, с което е одобрено
споразумението за решаване на делото и да върне за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура
поддържа направеното искане по изложените в него съображения.
Адвокат Б. К., защитник на осъденото лице, възразява, че искането не е
подадено лично от Главния прокурор на Република България, както и че липсва
1
упълномощаване на лицето, което да го е подписало, поради което моли
производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно оспорва основателността
на искането. Моли същото да се остави без уважение.
В правото си на последна дума осъденият Т. К. моли искането да се остави без
уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на
наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на
правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на посочените в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е подадено от Заместника на Главния прокурор при ВКП. Същият се явява
процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК, съгласно Заповед № РД-05-
2162/20.07.2020 г. Искането е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл.
421 ал. 1 НПК. Сочи се оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.
422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Разгледано по съществото,
искането е основателно по следните съображения:
С определение от 02.03.2020 г. по НОХД № 33/2020 г. на Районен съд – Кнежа
е одобрено споразумение, с което Т. К. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Наложено му е наказание единадесет месеца
лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за
срок от три години. Определението е влязло в законна сила на същата дата. Същото
неподлежи на редовен инстанционен контрол.
От справката за съдимост на Т. К. е видно, че същият има множество
осъждания. С определение по НОХД № 188/2009 г. на СРС същият е осъден за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 НК му е наложено наказание обществено порицание. Съдебният акт е влязъл в
сила на 22.01.2009 г.
С присъда по НОХД № 2015/2009 г. на СРС Т. К. е осъден за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, като във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б.
,,б“ НК му е наложено наказание обществено порицание. Съдебният акт е влязъл в
сила на 03.07.2009 г.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наложените
наказания по НОХД № 188/2009 г. на СРС и по НОХД № 2015/2009 г. СРС, като е
определено общо такова обществено порицание.
На следващо място Т. К. е осъден по НОХД № 1732/2011 г. на СРС за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК
изпълнението му е отложено за срок от три години. Съдебният акт е влязъл в сила на
02.02.2011 г.
С присъда по НОХД № 310/2011 г. на СРС Т. К. е осъден за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 55,
2
ал. 1 НК му е наложено наказание пробация, състоящо се от пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на
12.05.2011 г.
С присъда по НОХД № 16660/2010 г. на СРС Т. К. е осъден за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като му е наложено наказание една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Съдебният
акт е влязъл в сила на 27.02.2012 г.
С присъда по НОХД № 9147/2009 г. на СРС Т. К. е осъден за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода. Изпълнението му е отложено за срок от три години.
Съдебният акт е влязъл в сила на 29.03.2013 г.
С определение от 12.09.2013 г. на СРС е определено общо наказание измежду
наложените му такива по НОХД № 1732/2011 г., по НОХД № 310 /2011 г., по НОХД №
16660/2010 г. и по НОХД № 9147/2009 г. всички на СРС, което е най-тежкото от тях от
една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Със споразумение по НОХД № 4729/ 2013 г. на СРС подсъдимият К. е осъден
за извършено продължавано престъпление през периода 31.10.2012 г. – 01.11.2012 г. по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Наложено му е наказание от една година и три
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдебният акт е влязъл в
сила на 08.04.2013 г.
В искането на Главния прокурор са изложени съображения, че с оглед
предходните осъждания на К., не са били налице предпоставките за отлагане
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 33/2020 г. на
РС – Кнежа по реда на чл. 66 НК. Приложението на този институт предполага като
абсолютна предпоставка лицето да няма предишни осъждания на лишаване от свобода
за извършени престъпления от общ характер.
С оглед изложените по-горе данни е видно, че на Т. К. са наложени наказания
по НОХД № 1732/2011 г., по НОХД № 310 /2011 г., по НОХД № 16660/2010 г. и по
НОХД № 9147/2009 г. всички на СРС. Същите са групирани, като е определено общо
наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг
режим, което е изтърпяно на 24.04.2013 г. Настоящият състав на Апелативния съд
счита, че по отношение на тези осъждания на К. не е настъпила реабилитация по чл.
86, ал. 1 т.2 НК, както е посочено в искането на Главния прокурор. За да настъпи
такава лицето следва да е осъдено на лишаване от свобода до три години и в течение на
три години от изтичане на срока на наложеното наказание да няма извършено друго
престъпление. В инкриминирания случай осъденото лице има наложени три наказания
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по чл.66 ал.1 НК. Същите са
групирани, като е определено общо наказание в размер на една година и е постановено
ефективното му изтърпяване. К. има извършено и друго престъпление през периода
31.10.2012 г. – 01.11.2012 г., за което е осъден по НОХД № 4729/2013 г. на СРС.
При направеното групиране е наложено общо наказание от една година. За да е
приложима реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 НК е необходимо от изтърпяване на
3
наказанието да е изминал срок от три години, в който осъденият да не е извършвал
друго престъпление. В инкриминирания случай К. има извършено и друго
престъпление, което предхожда определения законов срок от три години.
Следователно по отношение на групираното общо наказание не може да настъпи
реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 НК.
Налице е последващо осъждане на К. по НОХД № 4729/ 2013 г. на СРС. Спрямо
това осъждане не е приложима реабилитацията по чл.88 а НК, тъй като не е изтекъл
срокът по чл. 88а, ал. 2 НК. Съгласно последната разпоредба, срокът за настъпване на
реабилитация по чл.88 а НК не може да бъде по-малък от десет години, когато
наложеното наказание е повече от една година и не е отложено изтърпяването му по
чл.66 ал.1 НК. Наложеното наказание на К. е от една година и три месеца лишаване от
свобода с ефективно изтърпяване. По делото няма данни кога е изтърпяно същото.
Зачетено е времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 1.11.2012 г. При съпоставката на тази дата с размера на
наложеното наказание, както и с датата на извършеното деяние, за което е осъден по
НОХД № 33/2020 г. на РС Кнежа е видно, че срокът по чл. 88а, ал. 2 НК не е изтекъл
към момента на извършване на последното престъпление. Следователно не са били
налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК при налагане на наказанието
по посоченото дело, поради което доводите в искането за възобновяване, че е налице
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1 т. 1 НПК, са основателни. В случая не
е настъпила нито реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 НК, нито по чл.88 а НК по отношение
предходните осъждания на К.. Първостепенният съд преди да одобри споразумението
за решаване на делото в изпълнение разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, е бил длъжен
да провери дали споразумението не противоречи на закона и на морала, да констатира
допуснатото нарушение на закона във връзка с приложението на чл.66 ал.1 НК и да
предложи промени в споразумението, съобразно правомощията си по чл. 382 ал. 5
НПК. При неотстраняване на противоречието му със закона, съдът не е следвало да
одобрява споразумението. Визираните нарушения дават основание за възобновяване на
производството по делото и отмяна на постановеното определение. Делото следва да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените
съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 33/2020 г. на Районен съд –
Кнежа.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 02.03.2020 г. по НОХД № 33/2020 г. на Районен
съд – Кнежа.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кнежа.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5