Определение по дело №286/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ от А. Г. Р. против ответника “ЗД Б.. – Г. ГПК, за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в следствие на настъпило на 07.04.2011 г. ПТП в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 2510.66 лв.

При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск или производството по делото се прекрати, е предявен и иск от А. Г. Р. против Е. Г. Д. за заплащане на претендираните от първия ответник суми с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД.

Ищцата А. Г. Р. от Г. сочи в исковата молба, че на 07.04.2010 г. заедно с двете си сестри пътували в лек автомобил марка “П.” с рег. № * ** ** **, управляван от Е. Г. Д.. По време на движение на автомобила в района с.Сборино, обл.Хасково, Д. започнал да превключва каналите на радиостанцията на автомобила, при което отклонил вниманието си от пътя, който в този участък извивал в ляво. В резултат от разсейването си и несъобразената скорост, водачът не могъл да задържи автомобила на пътното платно, колата излязла от пътя, прелетяла през дясно разположената канавка и се блъснала в намиращото се там дърво. В резултат на удара ищцата получила следните увреждания: счупване на лява бедрена кост, с което й било причинено трайно затруднение в движението на левия крак и счупване на дясна мишична кост, с което било причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка. Двете й сестри също пострадали тежко. Причина за настъпилите увреждания било виновното поведение на Е. Г. Д., който при управлението на автомобила нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП, като по този начин осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.”а”, предложение второ, във вр. с ал.1, б.”б”, предложение второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. За извършеното престъпление Д. бил осъден с влязло в сила решение № 62 по НАХД № 63/2010 г. по описа на РС – Ивайловград. Предвид вината на Е. Д. и сключената застраховка “гражданска отговорност” за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на иска. След катастрофата загубила съзнание и по спешност била превозена и приета в травматологията на М. “Д. Ат. Д. – Г.К., където й били направени операции на левия крак и дясната ръка и поставени имплантанти. В болницата престояла до 29.04.2010 г., след което била превозена в дома й, където възстановяването й протичало изключително бавно. Болките, които търпяла били непоносими и нямала физическата възможност да става от леглото. Едва през месец август 2010 г. по препоръка на физиотерапевт започнала да прави по няколко крачки с проходилка, а през месец декември 2010 г. и месец март 2011 г. постъпила в СБАЛФРМ “М.” ООД – Г.Р. за лечение и рехабилитация, където провежданите процедури били доста болезнени и без очаквания ефект за радикално подобрение. Почти не можела да ползува дясната си ръка, нощно време се събуждала от болка при всеки опит да се обърне или премести счупените крак и ръка, дълго не можела да заспи, а когато болката отшумявала продължавала да страда от мисълта за преживяното. През месец април 2011 г. била прегледана от ортопедична ЛКК, която установила, че независимо от проведеното лечение, движенията в областта на дясната й раменна става и лявото й коляно били значително ограничени. Болките не отзвучавали и се движила трудно с две патерици. От направеното рентгеново изследване се установило, че счупването в бедрената й кост изобщо не се калцирало. През месец април 2011 г. се явила пред ТЕЛК - К., която установила 70 % нетрудоспособност. Независимо, че била пенсионерка, се наложило да направи разходи за лечение в размер на 2510.66 лв. Възстановяването й вървяло бавно и по тази причина се наложило да се откаже от досегашния си начин на живот, като се налагало други хора да се грижат за нейното обслужване. Не била в състояние да се изкачва и слиза по стълби от силните болки, поради което не можела да напуска дома си, да се грижи за двора на къщата, в която живее, да работи в различни търговски обекти срещу възнаграждение, да посещава гроба на починалия си съпруг. С оглед на изложеното ищцата оценява причинените й неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Моли съда да осъди ответника “ЗД Б.. – Г. да й заплати сумата в размер на 60 000 лв., представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението – 07.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2510.66 лв., представляваща причинени имуществени вреди – разходи за лечение. Ако искът бъде отхвърлен срещу първия ответник “ЗД Б.. – Г. или производството по делото прекратено, моли съда да осъди втория ответник Е. Г. Д. да й заплати претендираните суми. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове по изложените в исковата молба и в представена писмена защита съображения.

Ответникът “ЗД Б.. – Г. в представен отговор на основание чл.131 от ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, като се твърди, че полицата не била породила действие, ако такава била сключена. Оспорва се наличието на деликт. Направено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва се иска по размер.

╬тветникът Е. Г. Д. в представен отговор на основание чл.131 от ГПК оспорва изцяло предявените искове по основание размер, като счита претенциите за недължими и неоснователно завишени. Оспорва твърдението за настъпване на ПТП на посоченото място, дата, при твърдените обстоятелства и при участието на посочените в исковата молба лица. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка на твърдените увреждания с ПТП. Оспорва твърдението, че има изключителна вина за настъпване на ПТП, като твърди, че ищцата е съпричинила в изключителна степен настъпването на ПТП и последиците му чрез поведението си, изразяващо се в непоставяне на предпазните колани, с които бил оборудван автомобилът му и по този начин не изпълнила задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Оспорва всички твърдения по отношение на настъпване на травматичните увреждания на ищеца, както и твърденията относно продължителността на оздравителния процес и приключването му. Оспорва твърдението за направени разходи за М.менти, използуването им по предназначение, медицински услуги и необходимостта от същите. Твърди, че на ищцата били отпуснати 1800 лв. от Община Крумовград за заплащане на разходи по повод настъпилото ПТП. Оспорва размера на предявените искове, който счита за прекомерен и не кореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Счита, че исковата сума е недължима и на отделно основание прекомерно завишена с оглед принципа, установен в чл.52 от ЗЗД, поради съпричиняване на ищцата по отношение на настъпването на произшествието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 62/22.11.2010 г., постановено от Ивайловградския районен съд по НАХД № 63 по описа за 2010 г. на същия съд, Е. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 07.04.2010 г. в района на с.Сборино, обл.Хасково, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “П.”, с ДК № * **** ** по автомобилен път ІІ-59, нарушил правата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДВП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Г. Р. от Г., изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост, с което е причинено трайно затрудняване в движението на левия крак и счупване на дясната мишнична кост, с което било причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.”а”, предложение второ, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ, във вр. с чл.343, ал.1, във вр. с чл.78а, във вр. с чл.54 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лв., като същият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 8 месеца.

От представените като доказателства по делото заверени копия от комбинирана застрахователна полица № * * 0175040 и свидетелство за регистрация част ІІ, се установява, че ответникът Е. Г. Д. е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника “ЗД Б.. – Г., за лек автомобил марка “П.”, година на производство 1999 г., рама № *, със срок на действие от 26.02.2010 г. до 25.02.2011 г.

С уведомление вх. № 3/08.04.2010 г. ответникът Е. Г. Д. уведомил ответника “ЗД Б.. – Г., представителство Г.К., че при управление на МПС марка “П.”, с ДК № * ** ** **, което имало задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество, на 07.04.2010 г. в района на с.Карловско, общ.Ивайловград, по непредпазливост предизвикал ПТП, в следствие на което причинил множество средни телесни повреди на А. Г. Р., П.Г.А. и К.Г.Д, които се намирали на лечение.

От представените като доказателства по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 191/2010 г., история на заболяването, № 229, епикриза ИЗ № 4708, декларация за информирано съгласие, искане, трансфузионен лист, 5 бр. резултати от образно изследване, регистриране на процедури по клинична пътека № 215, оперативен протокол № 282, 223 с д ата 13.04.2010 г., фиш за клинико-рентгенологичен минимум с дата 24.04.2010 г., медицинско досие на пациент преминал през СПО с дата 07.04.2010 г., 2 бр. фиш за проведени консултации, направление за хоспитализация, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, се установява, че ищцата А. Г. Р. е постъпила в М. “Д. Ат.Д. – Г.К. на 07.04.2010 г. с диагноза: счупване на дисталния край на бедрената кост – лява; счупване на диафизата на хумеруса – дясно.

От представените като доказателства по делото епикриза, изд. от СБАЛФРМ “М.” ООД – Г.Р., с дата 15.12.2010 г., епикриза, изд. от СБАЛФРМ “М.” ООД – Г.Р., с дата 16.03.2011 г., рентгенологично изследване с дата 06.04.2011 г., се установява, че ищцата е провеждала рехабилитационни процедури.

С протокол на Медицинска комисия на ортопедична ЛКК – Г.Р. с дата 06.04.2011 г., ищцата е освидетелствана, като е констатирано, че същата има затруднена накуцваща походка с ляв крак и се движи с патерици, като същата е изпратена на ТЕЛК. С експертно решение № 970 от 26.04.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при М. “Д. Ат.Д. – Г.К. на ищцата е определена 70% трайна неработоспособност за срок от три години с водеща диагноза: счупване на раменен пояс и мишницата и общо заболяване: състояние след фрактура на горната половина на дясна раменна кост - МОС; състояние след многофрагментна фрактура в дисталната трета на лява бедрена кост – МОС.

От представената като доказателство по делото фактура № */16.04.2010 г., изд. от “А.” – Г.П., както и вносна бележка с дата 13.04.2010 г. се установява, че А. Г. Р. е закупила остеосинтезни средства в размер на 1 752.76 лв. Установява се също, от представения приемо-предавателен протокол, че ищцата е получила комбиниран тоалетен стол и проходилка.

Видно от представените по делото фактура № 3402/06.04.2011 г., фактура № 75/28.12.2010 г. и фактура № 344/15.03.2011 г., ищцата е закупила патерици на стойност 30 лв., заплатила е медицинска услуга – рентген на стойност 30 лв. и потребителска такса за болнично лечение в размер на 33.60 лв.

Също така ищцата е заплатила транспортни услуги, видно от представите фактура № 3785/15.11.2010 г. на стойност 65 лв. и фактура № 3489/10.05.2010 г. на стойност 43.53 лв. и двете издадени от М. “Ж.” ЕООД – Г..

От представената като доказателство по делото докладна записка се установява, че с решение на Общински съвет – Крумовград във връзка с възникнала катастрофа на 07.04.2010 г. на пътя Крумовград - Ивайловград на ищцата А. Г. Р. са отпуснати парични средства за операция в размер до 1800 лв.

По делото са представени като доказателства фактури: № */07.05.2010 г., № */03.11.2010 г., № */04.11.2010 г., с дата 09.03.2011 г., № */16.12.2010 г., № */15.12.2010 г. за закупени лекарствени средства, 2 бр. рецепти с дата 01.12.2010 г. и касови бележки, за които не е установено дали имат връзка с причинените на ищцата увреждания, поради което съдът приема, че са неотносими към делото и не ги обсъжда.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка К.Д се установява, че след настъпилото ПТП ищцата А. Р. е била дълго време на легло с невъзможност да се обслужва – да се храни сама, да се измие, да си направи тоалета; започнала да става от леглото с помощта на тоалетен стол, след което започнала да се придвижва с проходилка; придвижванията й били много трудни, като това състояние било около половин година, през което време за нея се грижела жена, на която ищцата заплащала; преди катастрофата ищцата работела като продавач на вестници, грижила се за двора и посещавал гроба на починалия си съпруг, а след това не можела да върши това. Свидетелката посочва също, че не е видяла дали ищцата е имала предпазен колан по време на пътуването в автомобила, като след катастрофата я видяла на пода на колата.

От писменото заключение на вещото лице инж. В. Д. по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че ако пътничката А. Г. Р. е била поставила предпазния си колан, пътувайки на задната седалка на лек автомобил “П.”, с рег. № К 37 23АТ, управляван от Е. Г. Д., в настъпилата критична ситуация по време на ПТП на 07.04.2010 г. на път ІІ-59 в района на с.Сборино, същият щеше да й ограничи движението на тялото под действието на инерционните сили. Нямало е да се стигне до изпадане от седалката и естествено тежестта на настъпилите по нея последици биха били по-малки. Установява се също, че ако коланите са ßили неизправни и колана не е изпълнявал функциите си, които са му възложени за организиране на активната безопасност на пътуващите вътре в колата е възможно да не задържат пътника към седалката и под действието на такива големи спирачни закъснения, тялото на пътника, заедно с колана да се придвижат напред.

От писменото заключение на вещите лица инж. В. Д. Д. и Д. О. Т. Г. по назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза, както и от разпита на същите в съдебно заседание, които съдът приема се установява средното: вещото лице инж. В. Д. дава заключение, че ако пътничката А. Г. Р. е била с предпазен колан, пътувайки на задната седалка на лек автомобил “П.”, с рег. № * **** **, в настъпилата критична ситуация по време на ПТП на 07.04.2010 г., същият би я задържал на седалката и би ограничил движението на тялото й под действие на инерционните сили. Ако същата е била с предпазен колан, силата на удара в части от вътрешността на купето би била по-слаба. Това би довело до намаляване тежестта на настъпилите телесни увреждания. Вещото лице инж. Д. посочва в съдебно заседание, че когато коланът е неизправен, той няма да задържи пътника на седалката и под действието на инерционните сили същият ще се устреми напред и е възможно да се удари някъде в купето. Посочва също, че по принцип е възможно когато коланът е изправен да се получат счупвания на ръце или крака, тъй като крайниците са свободни и е възможно да се ударят в някакъв предмет в автомобила. Вещото лице Д. О. Т. Г. дава заключение, че отговора на въпросите: ако пострадалата е била с предпазен колан, щеше ли при възникване на ПТП да се ограничи свободното движение на тялото й в купето под действието на ударните инерционни сили и щеше ли да запази тялото в относително стабилно положение спрямо седалките; в случай, че пострадалата пътничка си беше поставила обезопасителен колан, щеше ли да намали тежестта на настъпилите по нея телесни повреди е извън възможностите на медицинската експертиза.

От писменото заключение на вещото лице Д. О. Т. Г. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че на А. Г. Р. е било причинено: счупване на тялото на дясна раменна кост, наложило болнично и домашно лечение и стабилизация на счупването чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза; счупване на лява бедрена кост, наложило болнично и домашно лечение и стабилизация на счупването чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Описаните увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет и е възможно да са възникнали по начина, отразен в исковата молба при ПТП. Понастоящем десния горен крайник се намира в състояние на ограничени и болезнени движения в раменната става, отслабена сила на ръката, хипотрофия на мускулатурата. Левият долен крайник се намира в състояние на ограничени и болезнени движения на колянната става, деформация на крайника по ъгъл отворен медиално в долна трета и коляното; ограничение на флексията до 90 градуса; скъсяване на крайника с около 3 см.; нестабилна и анталгична походка, възможна с помощта на патерица. Счупването на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване движението на дясна ръка за около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 8-9 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. От етапна епикриза, изготвена от Д. Лидия Лилова на 08.11.2011 г. се установява, че за периода от 16.05.2010 г. до 08.11.2011 г. се диагностицират: открита рана на дясната мишница и ляво бедро; образувание на млечната жлеза – неуточнено; есенциална (първична) хипертония; други нарушения в плътността и структурата на костите, което според вещото лице най-вероятно се има предвид заболяването “остеопороза”, но това не е упоменато. Установява се също, че способностите ищцата А. Р. едва ли ще се възстановят на 100%, но в значителен обем ще има функция на горния и долния крайник. Това е така, тъй като в единия крайник има скъсяване с около 3 см. в резултат на изкривяване на самия калосообразуващ процес. В резултат на самото изкривяване долният крайник е скъсен с около 3 см. Горният крайник също има такова леко изкривяване, в последствие е установено и увреждане на улнарния нерв, който е лекуван в специализирани болници в Г.Р., но винаги при увреждане на улнарния нерв остава една отслабена сила на крайника и една намалена чувствителност, които с течение на времето могат да бъдат възстановени, но могат и да се стационират.

При тези данни, съдът намира, че предявения от А. Г. Р. против “ЗД Б.. – Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание 226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД е основателен, но завишен по размер. Безспорно е, че в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника Е. Г. Д. на ищцата А. Г. Р. са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на дясна раменна кост, наложило болнично и домашно лечение и стабилизация на счупването чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза; счупване на лява бедрена кост, наложило болнично и домашно лечение и стабилизация на счупването чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Налице е причинна връзка между поведението на ответника Е. Д. и причиненото телесно увреждане. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда, респ. решение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Така, видно от решение № 62/22.11.2010 г., постановено от Ивайловградския районен съд по НАХД № 63 по описа за 2010 г. на същия съд, Е. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 07.04.2010 г. в района на с.Сборино, обл.Хасково, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “П.”, с ДК № * **** ** по автомобилен път ІІ-59, нарушил правата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДВП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Г. Р. от Г., изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост, с което е причинено трайно затрудняване в движението на левия крак и счупване на дясната мишнична кост, с което било причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.”а”, предложение второ, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ, във вр. с чл.343, ал.1, във вр. с чл.78а, във вр. с чл.54 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лв., като същият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 8 месеца. Установява се от данните по делото, че прекият причинител на вредата – ответникът Е. Г. Д., е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника “ЗД Б.. – Г.. Това застрахователно правоотношение поражда възможността увреденият да търси обезщетение пряко от застрахователя, каквато е разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ. В хода на производството ответникът оспори истинността и съдържанието на застрахователна полица с твърдението, че същата не е подписана от оправомощено лице, като бе открито производство по оспорване истинността на този документ. За установяване на това твърдение ответникът “ЗД Б.. – Г. не посочи и не представи доказателства, поради което следва да се приеме, че оспорването е недоказано и застрахователната полица е валидна и е породила желаните правни последици, а именно застрахователно правоотношение между двамата ответници. Впрочем, твърдението на застрахователя, че полицата не е подписана от оправомощено лице не означава, че същата е неавтентична. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по прекия иск за обезщетение на увреденото лице. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за овъзмездяване на ищцата А. Г. Р. са необходими и достатъчни 40 000 лв., предвид обстоятелството, че се касае за две средни телесни повреди, които са били придружени с оперативна репозиция на крайниците и поставяне на остеосинтезни средства. Също така оздравителният процес е продължил около 4-5 месеца за дясната раменна кост и 8.9 месеца за лявата бедрена кост и е бил съпроводен със значителни болки и страдания за ищцата, както и невъзможността да се обслужва сама, да се придвижва и да води нормален живот за един възрастен човек. Съдът съобрази и обстоятелството, че понастоящем десния горен крайник на ищцата се намира в състояние на ограничени и болезнени движения в раменната става, отслабена сила на ръката, хипотрофия на мускулатурата, а левият й долен крайник се намира в състояние на ограничени и болезнени движения на колянната става, деформация на крайника по ъгъл отворен медиално в долна трета и коляното; ограничение на флексията до 90 градуса; скъсяване на крайника с около 3 см.; нестабилна и анталгична походка, възможна с помощта на патерица.

ТÓка определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди следва да бъде намалено до 25 000 лв., предвид обстоятелството, че по делото са налице данни за съпричиняване от страна на ищцата. От показанията на разпитаната по делото свидетелка К.Д – сестра на ищцата, се установява, че след катастрофата свидетелката видяла сестра си на пода на колата. От тези показания може да се направи извод или, че А. Р. е била без предпазен колан, или че същият не е бил изправен и не е задържал пътничката към седалката. Тези две възможни хипотези са разгледани от заключението на вещото лице инж. В. Д., който посочва че ако ищцата А. Г. Р. е била поставила предпазния си колан в настъпилата критична ситуация по време на ПТП на 07.04.2010 г. на път ІІ-59 в района на с.Сборино, същият би ограничил движението на тялото под действието на инерционните сили, като не би се стигнало до изпадане от седалката. Вещото лице посочва също, че ако коланът е бил неизправен, той не би задържал пътника на седалката и под действието на инерционните сили същият ще се устреми напред. От анализа на тези доказателства следва да се направи извод, че ищцата А. Г. Р. е пътувала в лекия автомобил, управляван от ответника Е. Д., без предпазен колан. Такъв извод се налага от показанията на свидетелката Д., която посочва, че е видяла сестра си на пода на автомобила, както и от заключението на вещото лице инж. В. Д., който посочва, че ако коланът е бил поставен, то ищцата не би изпаднала от седалката. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в исковата молба ищцата не излага съображения, че е пътувала в лекия автомобил с поставен предпазен колан, но същият е бил неизправен, в следствие на което след настъпилото ПТП същата е изпаднала от седалката на пода на колата. Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени в представената от процесуалния представител на ищцата писмена защита, че дори и при поставен изправен предпазен колан телесните увреждания биха били същите. В случай, че ищцата е била с поставен изправен предпазен колан, то същият би задържал тялото й на седалката и същата не би изпаднала на пода на колата, каквито данни има установени по делото от показанията на свидетелката Д.. Що се отнася до изложения довод, че не е установено дали в лекия автомобил е имало монтирани предпазни колани на задните седалки, то такова твърдение се въвежда за пръв път с писмената защита и не е изложено в исковата молба, поради което не може да бъде прието. Ищцата не е твърдяла, че в лекия автомобил не е имало предпазни колани на задните седалки и поради тази причина не е поставила такъв. Освен казаното, ответникът Е. Д. посочва в отговора си, че лекия автомобил марка “П.”, година на производство 1999 г., е бил с монтирани предпазни колани на задните седалки, а и това обстоятелство е ноторно и не нуждае от доказване. Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване от пострадалата, което налага да бъде намалено обезщетението за причинените неимуществени вреди до размера на 25 000 лв., до който размер е основателен този иск, като в останалата му част и до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва, считано от датата на съобщаването на застрахователя предвид разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ, т.е. от 08.04.2010 г., видно от представеното уведомление вх. № 3/08.04.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

Основателен до размера на 1929.29 лв. е предявеният от А. Г. Р. против “ЗД Б.. – Г. иск за заплащане на обезщетение за заплащане на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, с правно основание 226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД. От представените като доказателства по делото фактура № */16.04.2010 г. и вносна бележка с дата 13.04.2010 г. се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 1752.76 лв. за остеосинтезни средства. Установява се също, че е заплатена сумата от 38 лв. за патерици, 30 лв. за рентген, видно от фактура № */28.12.2010 г. и фактура */06.04.2011 г. както и сумата в размер на 108.53 лв. за транспортни услуги съгласно фактура № */15.11.2010 г. и фактура №*/10.05.2010 г. Или, сумата, която ищцата е заплатила за лечение, свързано с причинените й телесни увреждания възлиза на 1929.29 лв., до който размер е основателен този иск, като в останалата му част и до пълния му предявен размер от 2 510.66 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Както бе посочено и по-горе, от представените като доказателства по делото фактури: № */07.05.2010 г., № */03.11.2010 Ò., № */04.11.2010 г., с дата 09.03.2011 г., № */16.12.2010 г., № */15.12.2010 г. за закупени лекарствени средства, 2 бр. рецепти с дата 01.12.2010 г. и касови бележки, не може да бъде установено дали имат връзка с причинените на ищцата увреждания, респ. с провежданото лечение. Поради тази причина сумите, заплатени по цитираните документи, не могат да бъдат присъдени на ищцата и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

С оглед обстоятелството, че предявените от А. Г. Р. против “ЗД Б.. – Г. са уважени, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените искове против ответника Е. Г. Д., поради което не излага съображения в тази насока.

В хода на делото е открито производство по оспорване истинността на комбинирана застрахователна полица № */*/0175040 от 25.02.2010 г., издадена от “ЗД Б.. – Г.. Застрахователят не е посочил и представил доказателства, установявани неистинността на застрахователната полица, поради което оспорването истинността на този документ следва да бъде признато за недоказано.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което “ЗД Б.. – Г. да бъде осъдено да заплати на ищцата А. Г. Р. сумата в размер на 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2010 г. по автомобилен път ІІ-59 в района на с.Сборино, обл.Хасково, при пътуване в моторно превозно средство – лек автомобил “П.”, с ДК № * **** **, управлявано от Е. Г. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 08.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част и за разликата от 25 000 лв. до пълния му предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът “ЗД Б.. – Г. следва да бъде осъден да заплати на ищцата А. Г. Р. и сумата в размер на 1929.29 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2010 г. по автомобилен път ІІ-59 в района на с.Сборино, обл.Хасково, при пътуване в моторно превозно средство – лек автомобил “П.”, с ДК № * **** **, управлявано от Е. Г. Д., като искът в останалата му част и за разликата от 1929.29 лв. до пълния му предявен размер от 2 510.66 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото ответникът “ЗД Б.. – Г. следва да бъде осъден да заплати на А. С.М. сумата в размер на 732.45 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно на уважената част от исковете, а по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 1077.17 лв., както и направените по делото разноски в размер на 270 лв., представляващи възнаграждение за вещи лица.

Ето защо и на основание чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, окръжният съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на застрахователна полица № */*/0175040 от 25.02.2010 г., издадена от “ЗД Б.. – Г..

ОСЪЖДА ЗД “Б.. – Г. Р. „. У.”Л.” № 19, ЕИК *да заплати на А. Г. Р. от Г., У.”Б.” № 20, с ЕГН * сумата в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2010 г. по автомобилен път ІІ-59, в района на с.Сборино, обл.Хасково, при пътуване в моторно превозно средство – лек автомобил “П.”, с ДК № * **** **, управлявано от Е. Г. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 08.04.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 25 000 лв. до пълния му предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗД “Б.. – Г. Р. „. У.”Л.” № 19, ЕИК *да заплати на А. Г. Р. от Г., У.”Б.” № 20, с ЕГН * сумата в размер на 1929.29 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2010 г. по автомобилен път ІІ-59, в района на с.Сборино, обл.Хасково, при пътуване в моторно превозно средство – лек автомобил “П.”, с ДК № * **** **, управлявано от Е. Г. Д., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 1929.29 лв. до пълния му предявен размер от 2 510.66 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗД „.Б. – Г. Р. „. У.”Л.” № 19, ЕИК *да заплати на А. С.С.М. АК – Р., У.”А.” № 10, вх.1, .1 сумата в размер на 732.45 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗД “Б.. – Г. Р. „. У.”Л.” № 19, ЕИК *да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 1077.17 лв., както и направените по делото разноски в размер на 270 лв., представляващи възнаграждение за вещи лица.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: