№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело № 249/2022
г. по описа на КАС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр.
с чл.
65, ал. 4 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане
на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на
стратегии за водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно
развитие" от ПРСР за периода 2014-2020г.
Образувано е по жалба от
„Декса Технолоджис“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник,
против Заповед за отказ №03-РД/1154/05.04.2022
г., издадена от изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено проектно
предложение с наименование „Закупуване на 2 броя гранулатори,
част от технологичното оборудване на предприятието за производство на органична
тор“ на „Декса
Технолоджис“ ООД,
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура
за подбор на проекти № BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна,
като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и в несъответствие с приложимия материален закон и с неговата цел. Намира
за неправилен извода в обжалвания акт, че лицето Д. З., като собственик на *** % от дяловете на „***“ ЕООД и на *** % от дяловете и управител на „Декса Технолоджис“ ООД е субект, упражняващ стопанска дейност, респ., предприятие,
по смисъла на приложимите норми на правото на Общността и на националното законодателство.
Счита, че в случая, при приетото наличие на свързаност чрез управителя, по смисъла
на чл.4, ал.8 от Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/, следва да се установи
не само връзка чрез физическото лице /а в случаите на чл.4,
ал.7 ЗМСП – чрез предприятие/, но и от това да следва извод за контрол, изразяващ
се в някое от отношенията по чл.4, ал.5, букви а) — г)
от ЗМСП, или на някоя от конкретните хипотези на чл.2, §2, букви а) — г) от Регламент /ЕС/ 1407/2013. Такива отношения
не били установени с процесната заповед. В тази връзка сочи, че актът е немотивиран
и необоснован, тъй като не било ясно, коя от горните хипотези на контрол чрез физическо
лице, е прието да е осъществена. Жалбоподателят
счита също, че в разглеждания случай на отпускане на помощта de minimis, органът
е следвало да се позове и да приложи пряко относимите правила на чл.2, §2, букви а) — г) от Регламент /ЕС/ 1407/2013 на Комисията
от 18 декември 2013 година относно
прилагането на членове
107 и 108 от Договора за функционирането
на Европейския съюз към помощта de minimis / Регламент
/ЕС/ 1407/2013/, а не на разпоредбите на ЗМСП. Въпреки това, излага съображения
за липса на свързаност по смисъла на чл.4, ал.8 ЗМСП, чрез управителя Д. З., поради
някое от отношенията по чл.4, ал.5, букви а) — г)
от ЗМСП, тъй като последното лице, макар и управител на „Декса Технолоджис“ ООД,
не осъществява контрол в последното дружество, защото няма необходимия дял, позволяващ
такова влияние. Твърди и неправилно приложение на разпоредбата на чл.4в, ал.2, т.3,
пр.първо от ЗМСП, защото при кумулиране на показателите на двете дружества, не било
взето предвид, че Д. З. е едно и също лице. Последното е довело и до неправилния
извод, че кандидатът е малко предприятие, тъй като за финансовата 2018 г. кумулираният
средносписъчен състав на персонала бил не 10, а 9 заети лица, и съгласно чл.4б,
ал.3 от ЗМСП, не било налице изискването предприятието да е превишило границите
по чл.3, ал.1, т.1 от ЗМСП, през две последователни финансови години. Отделно от
горното оспорва и извода, че двете дружества извършват
своята дейност на вертикално свързан пазар, като счита, че макар и суровата птича тор да е суровина за предприятието–кандидат,
то предаването на тази птича тор от „***“ ЕООД, не представлява предоставяне
на стока или услуга на пазара, на който се конкурира с други участници, тъй като
последното дружество е нормативно задължено да предаде за обезвреждане този отпадък. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
и в представено писмено становище, поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.
Излага и допълнителни аргументи за липса на основанието по чл.54, ал.1, т.5а ЗОП.
Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна
и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в писмено становище.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На 30.09.2020
г., жалбоподателят „Декса Технолоджис“ ООД е подал проектно предложение с рег.№ BG06RDNP001-19.279-0002, с наименование „Закупуване на 2 броя гранулатори, част от технологичното оборудване
на предприятието за производство на органична тор на „Декса Технолоджис“ ООД“,
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура
за подбор на проекти с код BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г., подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“ на МИГ ***-***. Към проектното предложение са приложени
изискуемите документи, в т.ч. бизнес план
и декларация по чл.3 и чл.4 от ЗМСП /на л.178 от делото/, в която е декларирано,
че кандидатът „Декса
Технолоджис“ ООД е независимо микропредприятие по смисъла на чл.3 и чл.4
от ЗМСП.
Видно от Оценителен
доклад на Комисията за подбор на проектни предложения /на л.62/,
на 23.12.2020 г., проектното предложение на
„Декса Технолоджис“ ООД е допуснато до етап Техническа и
финансова оценка и е предложено за финансиране, с резултат
– 65 т. и общ размер на безвъзмездната
финансова помощ- 71 325 лв. На 05.01.2021 г.,
оценителния доклад на КППП е одобрен от Управителния съвет на „Местна
инициативна група-общини ***“,
видно от приложения Протокол №1/05.01.2021 г.
Със
Заповед №03-РД/2533/05.08.2021 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, на основание
чл.60, ал.5 от Наредба №22/14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане
на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка
19 „ВОМР“ от ПРСР 2014-2020 г. /Наредба №22/2015 г./, процедурата за подбор на проектни
предложения е одобрена, като законосъобразно проведена.
Във
връзка с окончателна проверка за допустимост и съответствие на проектното предложение,
с писмо изх. №07-2600/6278/26.10.2021 г. на зам.изпълнителния
директор на ДФЗ, „Декса Технолоджис“ ООД е уведомено за
констатирани несъответствия и за необходимостта от отстраняването им. В отговор, дружеството е представило
писмени обяснения, като е приложило изисканите документи,
в т.ч. и коригиран
бизнес план.
Със Заповед №455850/04.01.2022 г. на началник отдел „РТИ“ към ОД на ДФЗ-Кърджали /л.259, 260/, по повод докладна записка изх.№07-2600/6278#1/14.12.2021
г. на директор Дирекция „ДПМРСР“,
е наредена проверка на място на кандидата „Декса Технолоджис“ ООД.
В хода на проверката кандидатът е представил и писмено
обяснение / л.269/ относно декларирания
статут на дружеството като независимо микропредприятие /вкл. и нова декларация по чл.3 и чл.4 от ЗМСП, подписана
на 07.01.2022 г. от управителя Д.
З./; Отчети за заетите лица, средства за работни заплати за 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. на „Декса Технолоджис“ ООД и на „***“ ЕООД. Изготвен е контролен лист за извършената
проверка, подписан и от Д. З., който съдържа само констатацията, че към момента
на проверката не са закупени 2 броя гранулатори.
Копие от контролния лист е изпратено на дружеството - жалбоподател и според приложеното по делото уведомително писмо изх.№01—092-2600/2/11.01.2022 г., издадено от началник отдел „РТИ“ на към ОД
на ДФЗ-Кърджали. Последното писмо
съдържа уведомление за констатирани несъответствия, описани
в приложения контролен лист, като е указана възможността,
както и срок за подаване на възражения. Няма данни това УП да е надлежно връчено на адресата.
Във връзка с извършената
проверка е изготвена и Докладна записка изх.№05-2-092/6 от 11.01.2022 г. от началник
отдел „РТИ“ към ОД на ДФЗ-Кърджали, адресирана единствено до директора на Дирекция „ТИ“ на ДФЗ-София, според която, поземлен имот с идентификатор *** /включващ ПИ
с идентификатори *** и ***/, ведно с находящите се в имота сгради,
е собственост на „Декса Технолоджис“ ООД.
С Доклад № 03- 0416/1515 от 24.03.2022 г. за
извършена окончателна проверка за допустимост, изготвен от зам.изпълнителния директор
на ДФЗ, е направено предложение за пълен отказ на проектното предложение на „Декса Технолоджис“
ООД, на основание чл.54, ал.1, т.5а от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/, във връзка с т.2 от т.11.1 „Видове допустими кандидати“ от Условията
за кандидатстване по процедура за подбор BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г., подмярка 6.4.1 „Инвестиции
в подкрепа на неземеделски дейности“ на МИГ „***“ /Условията за кандидатстване/.
Въз основа на горния доклад, със Заповед за отказ №03-РД/1154/05.04.2022
г., издадена от изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, предмет на настоящия спор, на основание
чл.54, ал.1,т.5, б.а от ЗОП, във вр.
с т.2 от т.11.1 „Видове допустими кандидати“ от Условията за кандидатстване, е отхвърлено изцяло проектното предложение на „Декса
Технолоджис“ ООД,
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура
за подбор на проекти № BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г. в размер на *** лв., от които *** лв. от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони /ЕЗФРСР/ и *** лв. национално съфинансиране от държавния бюджет
на Република България. В заповедта е отбелязано, че при проверка по реда на чл.60,
ал.5-10 от Наредба №22/2015 г. е констатирано, че „Декса Технолоджис“ ООД е свързано
малко предприятие,
въпреки посочения в декларациите по чл.3 и чл.4 от ЗМСП статут на независимо микропредприятие. Посочено е също, че физическото лице Д. З. е управител и собственик на *** % от капитала на „Декса Технолоджис“ ООД и едновременно с това е собственик на *** % от капитала на „***“ ЕООД, ЕИК ***. Поради това, че „***“ ЕООД е доставчик
на суровини (сурова птича тор) за дейността на „Декса Технолоджис“ ООД е прието, че двете дружества извършват своята дейност на вертикално свързан
пазар. Във връзка с предвиденото в рецитал 4 от Преамбюла на приложимия Регламент
(ЕС) 1407/2013 г., според който „предприятие“
по смисъла на правилата за конкуренция, посочени в ДФЕС, е всеки субект, упражняващ
стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който се финансира,
както и постановеното от Съда на ЕС, че всички
субекти, които се контролират /де юре или де факто/ от един и същ субект, следва
да се разглеждат като едно и също предприятие, е прието,
че „Стопанска дейност безспорно е налице по отношение на Д. З.…“, поради прякото
й участие в управлението на двете търговски дружества, като собственик на „***“
ЕООД и управител на „Декса
Технолоджис“ ООД. По аргумент от горното е направен извод, че двете дружества са свързани
предприятия, на основание чл.4, ал.8 от ЗМСП, поради което декларацията по чл.3
и чл.4 от ЗМСП, подадена на 30.09.2020 г. била с невярно съдържание. С невярно съдържание
била и новата декларация /от 07.01.2022г./, в която отново не били декларирани взаимоотношенията
по чл.2, пар.2, б. а-г от Регламент /ЕС/ 1407/2013, с „***“
ЕООД. След кумулиране на данните за персонала на двете дружества за 2018 г. и
2019 г. е посочено, че през 2018 г. заетите лица са общо 10, а през 2019 – 15 души. Въз основа на така установения брой на персонала
е прието, че „Декса
Технолоджис“ ООД,
е малко, а не микропредприятие. На 11.04.2022 г., процесната заповед е оповестена чрез ИСУН
/л.17/, а жалбата
срещу нея е подадена на 26.04.2022 г.- първия работен ден, предхождан от 4 неработни
дни.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен
акт, съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице с правен интерес от оспорването и насочена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1, във връзка
с чл.146 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:
Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Заповед
№03-РД/1154/05.04.2022
г., издадена от изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено изцяло
проектното предложение на „Декса Технолоджис“ ООД, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти
№ BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г. на МИГ „***“. Предвид естеството на проведената процедура,
касаеща отпускане на финансова помощ по подмярка
6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, която се отпуска като помощ
de minimis, приложими са правилата на Регламент /ЕС/№1407/2013 и Наредба
№22/14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките
на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „ВОМР“ от ПРСР
2014-2020 г. /Наредба №22/2015 г./.
Според чл.65, ал.1, т.2 от Наредба №22/2015 г., за изпълнение на дейностите
по стратегия ВОМР, за предоставяне на финансова помощ от ЕЗФРСР, ДФЗ извършва проверка
за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране
разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране
от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, видно и от решението
по т.14.2 на приложения протокол №189/02.03.2022 г. от заседанието на УС на ДФЗ.
В случая, проектното
предложение е отхвърлено на основание чл.54, ал.1,т.5, б.а от ЗОП, във вр. с т.2
от т.11.1 „Видове допустими кандидати“ от Условията за кандидатстване, по съображения,
че кандидатът не отговаря на критериите за административно съответствие и допустимост,
тъй като е свързано и малко предприятие, въпреки посочения в декларациите по чл.3
и чл.4 от ЗМСП статут на независимо микропредприятие. Органът се е позовал на рецитал
4 от Преамбюла на приложимия Регламент (ЕС) 1407/2013 г., на чл.4, ал.8 от ЗМСП
и на данни от Търговския регистър, като приел, че „***“ ЕООД и „Декса Технолоджис“
ООД са свързани предприятия, чрез физическото лице Д. З., която пряко участвала
в управлението на двете търговски дружества, като собственик на „***“ ЕООД и управител
на „Декса Технолоджис“ ООД и поради това, че двете дружества извършват своята дейност
на вертикално свързан пазар.
Според т.2 от т.11.1
„Видове допустими кандидати“ от Условията
за кандидатстване, допустими кандидати по процедурата са микропредприятия, регистрирани като еднолични
търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона
за вероизповеданията.
Съгласно предложение 4 от Преамбюла
на Регламент (ЕС) 1407/2013 г.,
„Предприятие
по смисъла на правилата за конкуренцията,
посочени в Договора, е всеки субект,
упражняващ стопанска дейност, независимо
от правния му статут и начина, по който той се финансира.
Съдът на Европейския съюз е постановил,
че всички субекти, които се контролират
(де юре или де факто) от един и същи субект,
следва да се разглеждат като едно и също предприятие.
С оглед на правната сигурност и за да се намали
административната тежест, настоящият регламент следва да
съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва
да се разглеждат като едно и също предприятие. От ясно посочените критерии за определяне на „свързани предприятия"
в определението за малки и средни предприятия (МСП) в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията и в приложение I към Регламент
(ЕО) № 800/2008 на Комисията, Комисията избра тези, които са подходящи за целите на настоящия регламент. Критериите са вече
известни на публичните органи и, предвид приложното поле
на настоящия регламент, следва да се прилагат както за МСП,
така и за големите предприятия. Тези критерии следва да гарантират, че група
от свързани предприятия се разглежда като едно и също предприятие за целите на прилагането
на правилото de minimis, но че предприятия,
които нямат друга връзка помежду си, с
изключение на това, че всяко от тях е пряко свързано с един
и същ публичен орган или органи, не се третират като свързани
помежду си. Следователно се отчита специфичното положение
на предприятията, контролирани от един и същ публичен орган
или органи, които могат да разполагат със самостоятелно
правомощие за вземане на решения.“.
От пълния текст на
горните правила,
на които се е позовал и органът, става
ясно, че по отношение на помощта de minimis, регламентът съдържа списък с ясни критерии
за определяне на случаите, в които две или повече предприятия
трябва да се разглеждат като едно и също предприятие, както
и че не всички критерии за определяне на понятието „свързани предприятия"
в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията и
в приложение I към Регламент (ЕО)
№ 800/2008 на Комисията са приложими,
а са избрани само тези /посочени в чл.2,
т.2, букви а) - г)/,
които са подходящи за целите на Регламент
(ЕС) 1407/2013 г.
Според определението, съдържащо
се в чл.2, т.2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 г.: „За целите на настоящия регламент
„едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните
взаимоотношения:
а) дадено предприятие притежава
мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право
да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния
или надзорния орган на друго предприятие;
в) дадено предприятие има право
да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен
с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
г) дадено предприятие, което
е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата
на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството
от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Предприятия, поддържащи
едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви а) — г), посредством едно
или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.
От сравнителния анализ
на понятията „свързани предприятия" в чл.3,
т.3 от приложението към Препоръка
2003/361/ЕО на Комисията и в чл.3, т.3
от приложение I към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията
/които впрочем са аналогични с разпоредбите на чл.4, ал.5 и ал.8 от ЗМСП/
и „едно и също предприятие" в чл.2, т.2 от приложимия Регламент (ЕС) 1407/2013 се установява, че последния регламент
не съдържа правилото, според което, като свързани се определят и предприятията, които имат
едно или друго такова взаимоотношение /по букви
а) — г)/ чрез физическо лице или група от физически лица, действащи заедно, ако те се занимават със своята дейност или с част от своята дейност на
същия релевантен пазар или на съседни пазари /последното
правило е сходно и с предвиденото в чл.4, ал.8 от ЗМСП/. Или, конкретно
за целите на правилото de minimis, горното изискване
е неприложимо при определяне на предприятията като „свързани“, респ., като „едно и също предприятие“.
Следва обаче да се държи сметка за предвиденото
в предложение 4, изр.2-ро от Преамбюла
на приложимия регламент, според което всички субекти,
които се контролират (де юре или де факто)
от един и същи субект, следва да се разглеждат
като едно и също предприятие.
Горните правила,
отнесени към конкретния
случай водят до
извода, че за да се приемат „***“ ЕООД и „Декса Технолоджис“ ООД за свързани предприятия,
следва по отношение на тях да е налице някоя от хипотезите на чл.2, т.2, букви а) — г) от Регламент (ЕС)
1407/2013, или горните две дружества да се контролират от един и същи
субект /без значение
физическо или юридическо лице/. Настоящия състав намира за абсолютно необосновани
доводите в оспорената заповед, че физическото
лице Д. З., тъй като е собственик на едното дружество и управител и съдружник с
35% дялово участие в другото дружество, упражнява стопанска дейност, респ. е предприятие
по смисъла на Регламент (ЕС) 1407/2013. Такава дейност безспорно се упражнява от
всяко едно от двете търговски дружества,
като юридически лица по ТЗ, не и от физическото лице - собственик на капитала, съдружник
или управител на ЮЛ. Горното следва и от разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от ЗДДС,
според която, не е независима икономическа дейност дейността на физическите лица,
които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон,
по управление и контрол на юридически лица. По делото няма твърдения, нито се установява
от приложените доказателства, някое от двете търговските дружества „***“ ЕООД и
„Декса Технолоджис“ ООД-предприятия по определението на приложимия регламент, да поддържат помежду си някое от взаимоотношенията
по чл.2, т.2, букви а)-г) от Регламент
(ЕС) 1407/2013. Не се установява също така,
физическото лице Д. З., като собственик на
едното дружество и управител и съдружник с ***
% дялово участие
в другото дружество, да има възможност да контролира
дейността на някое от двете дружества. Притежаваният от лицето миноритарен дял в
предприятието – кандидат „Декса Технолоджис“ ООД, не дава възможност за осъществяването
на такъв контрол нито по отношение на последното дружество, нито „Декса Технолоджис“
ООД, чрез управител и/или съдружник с *** %дялово участие, може да контролира
дейността на „***“ ЕООД. Това е така, тъй
като решенията, свързани с контрола на ООД се вземат от общото събрание на дружеството
/чл.137, ал.1 от Търговския закон/, като според чл.137, ал.2 от ТЗ, всеки съдружник
има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала. От своя
страна, управителят на дружеството организира и ръководи дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание и има представителни функции /чл.141,
ал.1 и ал.2 от ТЗ/, но тези дейности не предполагат възможност за контролиране
на дружеството. От
изложеното следва, че „***“ ЕООД и „Декса Технолоджис“ ООД, не са „едно и
също предприятие",
тъй като по отношение на тях не е налице никоя от хипотезите на чл.2, т.2, букви а) — г) от Регламент (ЕС)
1407/2013, включително и чрез физическото лице Д. З., което не се установи да контролира
тези предприятия.
От приетите за установени факти, не може да се приеме, че горните две предприятия
са свързани и по смисъла на чл.4, ал.8 вр. с ал.5 от ЗМСП.
Според
чл.4, ал.8 от ЗМСП, предприятия,
осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо
лице или група от физически лица, които действат съвместно,
се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар
или вертикално свързани пазари. Т.е., в хипотезата на чл.4, ал.8 ЗМСП, за да се приеме,
че предприятията са свързани е необходимо да се обоснове,
че тези предприятия осъществяват помежду си някое от отношенията
по ал. 5, чрез физическо лице /група от физически лица, действащи съвместно/.
От своя страна, разпоредбата
на чл.4, ал.5 ЗМСП съдържа четири
хипотези, които водят до отношение на свързаност между предприятията. Според, чл.4,
ал.5 ЗМСП, към
която препраща ал.8, „свързани предприятия“
са предприятията, между които съществува някое от следните
отношения: 1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото
събрание на другото предприятие; 2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината
от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния
орган на другото предприятие; 3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие
по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор
или друг учредителен акт; 4. предприятие,
което е акционер, съдружник или член в
друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината
от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение
с други акционери, съдружници или членове. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата не е посочено, коя от хипотезите на
чл.4, ал.5 ЗМСП се приема да е налична,
за да е налице свързаност на двете предприятия, чрез физическото лице Д. З.. Следва да се отбележи, че изложените в заповедта факти относно притежаваните от физическото
лице дялове от капитала на двете дружества /***
% от дяловете на „***“ ЕООД и *** %
от дяловете на „Декса Технолоджис“ ООД/ и участието й в управлението на двете търговски дружества, не обосновават приложението на нито една от хипотезите на чл.4,
ал.5 ЗМСП. Предвид
притежаваните от лицето дялове в „Декса Технолоджис“ ООД /както беше посочено и по-горе/, нито „***“ ЕООД, нито „Декса Технолоджис“ ООД,
чрез Д. З., притежават
повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие
/чл.4, ал.5, т.1/,
както и нито едното от горните две дружества, има възможност, чрез физическото лице Д.
З., да назначава или освобождава мнозинството
от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния
орган на другото дружество. Тъй като няма твърдения,
нито са представени данни за сключени договори, споразумения, клаузи в устав или учредителен
договор, хипотезите на чл.4, ал.5,
т.3 и т.4 ЗМСП,
се явяват неотносими и не следва да се обсъждат.
От изложеното следва, че неправилно
органът е приел, че „***“
ЕООД и „Декса Технолоджис“ ООД са свързани предприятия, поради което кумулирал данните за персонала на двете
дружества, като приел, че „Декса
Технолоджис“ ООД е малко предприятие и поради това е недопустим кандидат, съгласно предвиденото в т.2,
т.11.1 от Условията за кандидатстване.
По отношение на отразеното в заповедта основание по чл.54,
ал.1, т.5, б.а от ЗОП за отхвърляне на проектното предложение, поради това, че подадените от кандидата
/на 30.09.2020г. и на
07.01.2021 г./ декларации
по чл.3 и чл.4 от ЗМСП били с невярно съдържание, тъй като в тях не били декларирани
взаимоотношенията по чл.2, пар.2, б. а-г от Регламент /ЕС/ 1407/2013 с „***“ ЕООД:
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т.5,
б.а от ЗОП
(изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), възложителят отстранява от участие в процедура
за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено, че
е представил документ с невярно съдържание, с който се доказва декларираната липса
на основания за отстраняване или декларираното изпълнение на критериите за подбор.
На първо място, предвид
изложеното по-горе, следва да се приеме, че
подадените от кандидата декларации по чл.3 и чл.4 от ЗМСП, не са с невярно
съдържание, по отношение на посочения в тях статут на дружеството като независимо
микропредприятие.
На второ място, в процесния
случай, предвид естеството на процедурата по предоставяне на финансовата помощ и
етапа, на който се намира същата, компетентният орган – ИД на ДФЗ, разполага с правомощията
по чл.65, ал.1, т.2 от Наредба №22/2015 г. – да извърши проверка за допустимост
на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи
и да одобри или отхвърли изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ
проекти. Въпреки, че разполага с правомощията да отстрани недопустим
кандидат, при преценката си органът следва да се ръководи от правилата за допустимост,
приложими към съответната процедура. Приложената
от органа разпоредба на чл.54 ал.1, т.5, б.а от ЗОП,
касае отстраняване на участник от участие в процедура за възлагане на обществена
поръчка и е неотносима към случая. В тази връзка следва да се посочи, че в т.11.3 „Критерии за недопустимост
на кандидатите“ от Условията за кандидатстване /л.28 от делото/, е предвиден критерий за недопустимост, а именно: акт на компетентен
орган по отношение на кандидат или негов представител, че е представил документ
с невярно съдържание, удостоверяващ липсата на основание за отстраняване или изпълнението
на критериите да допустимост.
На следващо място,
визираните от органа факти – представяне на декларация с невярно съдържание, не
кореспондират с приложената правна норма. Горната разпоредба касае хипотеза, при
която участник е представил документ с невярно съдържание, с който се доказва декларираната
липса на основания за отстраняване или декларираното изпълнение на критериите за
подбор. В случая, кандидатът „Декса Технолоджис“ ООД е декларирал изпълнението на
критериите за подбор по т.2 от т.11.1 от Условията за кандидатстване, с декларация
по чл.3 и чл.4 от ЗМСП /Приложение 9/. От съдържанието на приложената от органа
разпоредба следва, че съдържанието на последната декларация изобщо не е относима
при преценката на основанието за отстраняване, тъй като такова основание /по чл. 54, ал.1, т.5,
б.а от ЗОП/ биха били документи с невярно съдържание, с които се доказва
декларираното изпълнение на критериите за подбор /напр. представените от дружеството
Отчети за заетите лица, средства за работни заплати за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
на „Декса Технолоджис“ ООД и на „***“ ЕООД/. В тази връзка основателни са и възраженията
на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.
По
тези съображения обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменена.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването
му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указаното в мотивите към решението.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и предвид своевременно
направено искане за деловодни разноски,
на жалбоподателя се следват разноски в размер на
1 000 лв., от които: 50 лв. за внесената държавна такса, както и
950 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС от 09.08.2022 г. Предвид високата фактическа и правна сложност на делото и активното участие
на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, вр.
чл.173, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за отказ №03-РД/1154/05.04.2022
г., издадена от изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено проектно
предложение с наименование „Закупуване на 2 броя гранулатори,
част от технологичното оборудване на предприятието за производство на органична
тор“ на „Декса
Технолоджис“ ООД,
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура
за подбор на проекти № BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр.София за произнасяне
при спазване изискванията на закона и изложеното в мотивите към решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на „Декса Технолоджис“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на РБ, в 14 -
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: