Р Е Ш Е Н И Е
№1914/8.5.2018г.
Гр. Варна,08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на
тринадесети април , през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане
гр. дело № 18 994 по описа за 2017 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
заведена във ВРС искова молба с регистрационен
входящ номер 73524/15.12.2017 г., депозирана от ищеца С.Ж.К., ЕГН **********, с адрес /на обекта на потребление на
ел.енергия/ - *, чрез адв. Р. С.от ВАК със съдебен адрес:***,
против „Е.
П. П.“ АД, с ЕИК*, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д. и Г. К..
Исковата
молба е коригирана/съгласно указанията на съда, обективирани
в проекто –доклада по делото ,т.к. са били
констатирани очевидни фактически грешки,допуснати в петиума
на иска /.Уточнението на исковата молба е сторено с писмена молба
вх.рег. № 20452/26.03.2018 г. от адв. Р. С., която
молба е приобщена към делото ,пректо –доклада по
делото коригиран и обявен за окончателен.
Отправеното
до ВРС искане е да бъде постановено Решение, по силата на което ответното
дружество да бъде осъдено да върне /да заплати/ на ищеца сумата от 1081,96 лева (хиляда
осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), от които: 1075,69 лв. по корекционна фактура и лихва за просрочие
6,27 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, която сума е начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е.
П. П.“ АД, за обект, находящ се на адрес: *, за периода от 28.01.2016 г. до 27.01.2017 год. по фактура №
**********/31.03.2017 г. за клиентски номер *и абонатен номер */т.е. платената и получена от
ответника без правно основание сума/, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение 1-во, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективирано е и искане за присъждане на сторените
от ищеца съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът Св. К. твърди, че е клиент на
ответното дружество, респ. потребител на ел.енергия на адреса, където бил домът
му и в това си качество заплащал редовно консумираната от него електрическа
енергия по клиентски номер *и абонатен номер *. Твърди се, че на дата 27.1.2017
г. по информация на дружествата „Е. П. П.“ АД и „Е. П. М.“ АД научил, че била
извършена проверка на СТИ, обслужващо адреса на потребление на ел.енергия.
Посоченото СТИ, според ищеца било монтирано в шкаф, извън апартамента му, за
ограничаване на достъпа до СТИ в табло, до което нямал никакъв достъп, дори и
не знаел къде се намирал електромерът му. Отделно от горното ищецът релевира, че при монтажа на същият електромер от страна на
„Е. П. М.“ АД, съгласно ОУДПЕЕПЕМ на същото това дружество би следвало да
бъдело извършена първоначална проверка а и периодични такива по реда на ЗИ,
ПИКЕЕ, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
средствата за измерване. Проверката, пояснява ищецът, се извършвала от
упълномощено физическо или юридическо лице а съгласно Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол електромерите се пускали
на пазара и или в действие след одобряване от типа и след одобряване на типа на
първоначална проверка и подлежали на последваща
проверка.-Резултатите от проверката и демонтажа на СТИ, твърди ищецът, според
ответното дружество били описани в Протокола от проверката на електромера от
дата 27.1.2017 г. който ищецът категорично оспорва. Оспорва ищецът да е била
направена проверка на точно СТИ, отчитащо ел.енергията в дома му, като счита,
че не били спазени правилата за извършване на проверка на СТИ а и не било и
ясно защо корекцията е точно за периода от 28.1.2016 – 27.1.2017 г. Оспорва се
също така от страна на ищеца и КП от
27.1.2017 г. както по форма така и по съдържание, като се твърди,че на
проверката ищецът не е присъствал, оспорва се и демонтирането на 27.1.2017 г.
СТИ да било монтирано с нулеви показатели по всички тарифи а и да липсва врата
и щит на таблото. Тъй като ищецът бил „поставен под заплахата да бъде спряно
ел.захранването на обекта, ако не плати
ел.енергията“, именно поради това ищецът сезира РС Варна с
предявения иск като навежда следните
основания: 1. Съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на „Е. П. М.“ АД това дружество
изготвяло справки и коригирало количеството пренесена ел.енергия за изминал
период от време в посочените изчерпателно от ищеца случаи. 2. Съгласно ОУ на
ответното дружество в тези случай това дружество изготвяло справка и в 7 дневен
срок представяло данните на „Е. П. П.“ АД за коригираните количества пренесена
ел.енергия. Всички измервателни системи се доставяли, обслужвали поддържали и
контролирали в съответствие с действащото законодателство а произведената
ел.енергия и ел.енергията ползвана от потребителите се измервала със СТИ, които
били собственост на преносното или разпределително предприятие. Процесното предприятие, подчертава ищецът, било длъжно да
доставя, монтира и поддържа СТИ като заявява, че той не е манипулирал СТИ, не е
ползвал ел.енергията, начислена за периода 28.1.2016 - 27.1.2017 и нямал
възможност да следи показанията на СТИ и изобщо състоянието на електромера,
понеже не бил собственик на СТИ а отговорност на последното носел само и
единствено собственика му, който собственик, според ищеца, се явявало ответното
дружество. 3. На трето място се сочи в исковата молба, че ако във оспорения
протокол от 27.1.2017 г. имало упомената видима намеса в схемата на
електромера, то следвало да се уведомят органите на реда за установяване на
извършителя на това неправомерно въздействие. В конкретния случай не била
извършена проверка от компетентен орган, нямало издадено Наказателно постановление
а на протокола имало подпис и имена на лица, които не били от домакинството на
ищеца. Извън изложеното по-горе ищецът завява, че освен „Е. П. М.“ АД, които
имали достъп до уредите за търговско измерване били и хора от улицата, които
можело да извършват всякакви манипулации и то дистанционно. В тази връзка
ищецът счита, че ответникът черпел права от неспазване на задълженията си по ОУ
на „Е. П. М.“ АД, следователно да се споделяла отговорността с потребителя било
несъстоятелно.4. На следващо място ищецът оспорва и начина и методиката и
основанието на фактурата издадена за процесната сума, като ги намира за неправилни и за
незаконни. Твърди се отново че всички сметки ищецът бил платил; липсвала
справка с начина ни основанието за начисление на корекцията, не били
представени и доказателства че СТИ било първоначално монтирано с нулеви
показатели и не били представени доказателства за ежемесечно отчитане на СТИ и
издадени съответно фактури. 5. На пето място ищецът счита, че било налице незаконосъобразно
протичане на цялата корекционна процедура. В тази
връзка ищецът се позовава на Заповед А 412/16.8.2014 г. на Председателя
Държавната Агенция по метрология и технически надзор, в която било определено
на основание чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията кога следва да се
извършван последващи проверки на СТИ и именно Е. П.
М.АД като собственик на ел.съоръженията и на СТИ било длъжно да заявява
техническата им изправност – каквито данни нямало по делото. Не на последно
място ищецът акцентира върху обстоятелството че двете енергийни дружества били
свързани и отговорността за неизправност на СТИ следвало да бъде по реда
на чл. 50 ЗЗД, респ. и да се носи от ответника.Във връзка с оспорването
на корекционната процедура ищецът се позовава и на
нормата на чл.1 от ТЗ като сочи ясно, че цената за ел.енергия се дължи за
реално потребена ел.енергия а не за коригирана сметка
в който смисъл се цитира и съдебна практика на касационната инстанция а и
Директива 2006/32/ЕО от 5.4.2006 на Европейския парламент.
В обобщение ищецът твърди, че към
момента нямало и ОУ с валидни формулировки и разпоредба която да препраща към
чл. 48 ПИКЕЕ на основание на които ответника да може да извършва корекция на
сметки като подчертава и факта,че ПИКЕЕ са отменени с Решение на ВАС, респ. и
че със плащането на исковата сума от страна на ищеца към ответника ответникът
се бил обогатил неоснователно дори и въпреки подадената Жалба на ищеца до
ответника на която жалба от 16-ти май 2017 г. до датата на подаване на исковата
молба нямал отговор. С оглед на гореизложеното, ищецът е обосновал правния си
интерес от избраната форма на искова защита и желае съдът да уважи иска му
ведно с присъждане на разноските по делото като представя писмени доказателства
към исковата си молба - заверени за вярност с оригинала копия на
документи.Други искания ищецът не е направил като изрично се е противопоставил
на евентуално искане на ответната страна да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.
Н. Б.от ВАК, с който намира предявеният иск като допустим, но изцяло неоснователен. В отговора на искова молба на първо
място а и по същество се твърди, че е налице правно основание за възникване на оспорването материално право
- а именно вземането на Е. П. П.АД към ищеца за сумата от 1 081,96 лева
конкретизирано по размер по фактура № **********/31.03.2017 г. Процесната сума – според ответното дружество -
представлявала цена на реално доставена и потребена
от абоната ел.енергия в размер на
7 422 кВТч и се дължала от ищеца на основание
чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Не се
оспорва в отговора на искова молба, че страните по настоящия спор се намират в
облигационно договорно правоотношение (относно продажбата на ел.енергия) по
силата на което ищецът има качество потребител на доставяна от ответното
дружество ел.енергия. Потвърждава се в отговора на искова молба от ответника и
обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на СТИ на посочения
в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол. Ответникът
своевременно в отговора на искова молба е навел възражения срещу иска и
обстоятелствата на които те се основават: 1. Общите условия на „Е. П. М.“
АД и на „Е. П. П.“ АД, сочи ответната страна имали обвързваща сила между страните. Общите
условия били годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете
енергийни предприятия, на осн. чл. 20а, ал.1 от ЗЗД а
обвързващото им действие било последица от следните факти: 1. ОУ били съставени
и одобрени от ДКЕВР по надлежния ред съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЕ, чл. 89, ал.1 вр. чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката, приета с ПМС 124 от 10.6.2004 г. ОУ били действащи към
датата на извършване на проверката на
СТИ и били издадени на осн. чл. 98 а ЗЕ. 2. Същите ОУ били публикувани съгласно
изискванията на чл. 98 а ЗЕ; 3. Липсвало допълнително писмено споразумение
между страните по чл. 98 а, ал. 5 ЗЕ и чл. 93 ал. 3 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката, резултат
от изразеното несъгласие на потребителя с ОУ.4.Приетите и одобрени по
съответния ред ОУ били задължителни за
ползвателя на осн. чл. 98 а ал. 4 ЗЕ, без да било
необходимо изричното му писмено съгласие.Отделно от горното ответникът отбелязва /така както и ищецът/,
че с Решение № 1500/6.2.2017 на ВАК, 5-ет членен състав, Първа колегия се
обезсилвало Решение № 12897/1.12.2015г. постановено по адм.дело
№ 9462/2014 по описа на ВАС, в частта, в която се отменят чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 г. на
ДКЕВР, следователно в този см. посочените разпоредби на ПИКЕЕ били валидни в
тази им част.В раздел II – ри в отговора на искова молба ответникът се спира на
твърдения затова, че било налице основание за възникване на вземането за потребена ел.-енергия: 1. Между страните по спора
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия
през ЕРМ на „Е. П. М.“ АД. Ответното дружество изпълнявало поетите в договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение
а имено да доставя непрекъснато ел.енергия на обекта на потребление - *,
кл.№ *и аб.№ *. 2. На
27.01.2017 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Е. П. М.“ АД в присъствието на 2-ма свидетели,
които не били служители на ответника. Отделно от горното дружеството нямало
вменено задължение да известява потребителите за проверките, извършвайки
правата си на собственик а и лицензиант /съгласно
валидна лицензия Л – 138/13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР/, т.к. това известяване
щяло да обезсмисли проверките. 3. За същата проверка бил съставен КП №
1301036/27.1.2017 г., като при проверката било установено че в регистър
1.8.3. има показания в размер на 007422 кВТч; в
регистър 1.8.1 - 000412 кВТч; в регистър 1.8.2 -
001613 кВТч; а в скрития регистър 1.8.3 показанията
били от 007422 кВТч. Потребената
ел.енергия в регистъра 1.8.3 не била визуализирана на дисплея и съответно и не
била отчетена и платена от абоната. Процесният
електромер, релевира ответното дружество бил демонтиран,
подменен с нов такъв, поставен в индивидуална торба, пломбиран с пломба
№447943. КП твърди ответната страна, отразявал действителното фактическо
положение а извършена проверка на електромера с фабр.№
1115031500789322 на неговата цялост и функционалност имала съответната
юридическа стойност. Безспорно, твърди ответната страна, в имота на ищеца била
консумирана ел.енергия, която не била платена а ако абонатът потребил количество, различно от отчетеното, то той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка. 4. Не на последно място
ответното дружество релевира, че от протокола за
метрологична експертиза на БИМ – ГД МИУ – РО РУСЕ № 2239/16.03.2017 г. се
установявала осъществената намеса в софтуера на електромера, констатирано било
още и че СТИ не съответствало на техническите характеристики. При софтуерното
четене на електромера, подчертава ответната страна, от страна на БИМ установили
че по трета тарифа имало преминала
ел.енергия от 007422.8 кВТч, която тарифа не била
визуализирана на дисплея. КП С оглед
характера на протокола и обективираното в същия
ответникът сочи, че протоколът на БИМ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. 5. При така извършената проверка на
СТИ и след метрологичната експертиза, ответникът пояснява, че от страна на Е.
П. М.АД, на дата 23.3.2017 г. било съставено СТАНОВИЩЕ за начисляване на
ел.енергия, като бил конкретизиран размера на вземането - ел.енергията в
регистър 1.8.3 от 7 422 кВТч. В тази връзка и
съгласно чл. 50 ПИКЕЕ и предвид характера на вмешателството в СТИ сумата
представляваща стойност на установеното количество ел.енергия се дължала от
абоната към ответника 6. И на последно място ответникът сочи, че на дата
31.3.2017 г. бил издал процесната фактура на стойност
1 075,69 лв., която стойност представлявала цената на потребена, но неплатена от абоната ел.енергия установена
като количество след извършена проверка на СТИ а с писма от 30 и 31 март 2017
г. на двете енергийни дружества абонатът бил уведомен за извършената проверка,
като към писмата били приложени и КП от проверка ведно с фактурата, което не се
оспорвало от ищеца. В заключение ответната страна твърди, че въпреки, че била
извършена корекция на осн. чл. 50 ПИКЕЕ, ел.енергията
натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от абоната и ищец, респ. на осн.
чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 79, ал.1 и чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се дължало плащането на
сумата. В подкрепа на
изложеното по-горе ответникът желае съдът да остави без уважение исковата молба
и да присъди в полза на ответното дружество разноските по делото.За доказване
на възраженията си и твърденията си ответната страна представя заверени за
вярност с оригинала копия на писмени документи описани от т.1 до т. 9 вкл., обективира искане за допускане на СЕТЕ /раздел II/ и искане
за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на О. К.- със служебен номер * – служител на Е. П. М.АД от
показанията на който свидетел да бъдат установени обстоятелствата относно
извършване на проверката и неточното отчитане на ел.енергия, както и съставяне
на КП № 1301036/ 27.01.2017 г.
В откритото съдебно
заседание от 13.04.2018 г. ищецът представляван
от адв.Р.С.желае съдът да уважи ищцовата претенция като безспорно доказана ведно с възлагане в тежест на ответната страна на сторените съдебно –деловодни разноски .
В същото открито
съдебно заседание ответната
страна представлявана от адв.М.изразява
становище за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция, като препраща към
подробните аргументи в
отговора на искова молба.Ответната страна също е
отправила искане за присъждане
на разноските по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото не е спорно
и с окончателния доклад по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че: Ищецът
се намира в облигационна връзка с ответното дружество с предмет продажба и
доставка на ел. енергия, като потребяваната от ищеца
ел.енергия се отчита по партида, водена при ответника с кл.номер
*и абонатен номер *;че на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена
проверка на СТИ, обективирана в констативния протокол
съставен от служителите на не участващото в спора дружество „Е. П. М.“ АД и че при
проверката на СТИ абонатът и ищец лично не е присъствал.
Не се спори по делото а и от
ангажираните с искомата молба писмени доказателства –
заверени за вярност с оригинала копия на фактура № **********/31.03.2017 г.;
фискален бон от 16.05.2017 г. се установява,че исковата сума е платена на 16
–ти май 2017г.от ищеца къ ответното дружество,като
освен сумата от 1 075, 69 лв./начислена по процесната
фактура / ищецът е платил и неустойка от 6,27 лева.- ОБЩО 1081,96 лв.
Т.е. основните факти и
обстоятелства по делото не са спорни и съдът следва да се спре върху
установените и изяснени по делото факти и обстоятелства въз основа на които да
обоснове съответните правни изводи.
Установява се по делото от
ангажираните от ответната страна в срока по чл.131 ГПК писмени доказателства /
заверени за вярност с оригинала копия на: Констативен
протокол № 1301036/27.01.2017 г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 239/16.03.2017 г.;
становище от дата 23.03.2017 г. за начисление на електрическа енергия относно
Констативен протокол № 239/16.03.2017 г., абонатен № *, клиентски № *и
извършена техническа проверка; фактура № **********/31.03.2017 г.; писмо изх. №
4456461/30.03.2017 г. от „Е. П. М.” АД; писмо изх. № 4456461/31.03.2017 г.от „Е.
П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне от 04.04.2017
г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
22.12.2017 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към
дата 21.12.2017 г. за клиент с клиентски № *; Констативен протокол №
11147869/12.12.2015 г., че ищецът и ответната страна
се намират в договорни правоотношения с предмет продажба на ел.енергия за
битови нужди пред ЕРМ на трето на спора юридическо лице – тогава „ Е. П. М. „
АД / вече „ Е. С.“ АД.
Изяснява се въз основа на цитираните
писмени доказателства и заключението по допуснатата Съдебно-електротехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.Н.В.,
че на 27.01.2017 год. е била извършена проверка на електромер с фабричен номер
1115 0315 0078 9322, обслужващ обекта на потребление на ел.енергия, за което е
съставен Констативен протокол № 1301 036 27.01.2017 год. Провереният СТИ ,видно
и от материалите по делото и от заключението по допусната СТЕ е бил от типа CARAT – M 02 с ток 5/60 А,произведен през 2015
година, монофазен,статичен .Изяснено е по делото ,че
служителите провели проверката на електромера
и отразили резултатите от същата в КП
са снели показания по отделните
тарифи на СТИ както следва:.1.8.1. –
000 412 Kwh ; 1.8.2.- 001 613 Kwh; 1.8.3.- 007 422 Kwh и 1.8.4. – 000 000 Kwh. СТИ
е било демонтирано и предоставено
за експертиза в БИМ , като метрологичната експертиза на този електромер е била
проведена в БИМ – ГД – МИУ Русе , за което е съставен Констативен протокол №
239 от дата 16.03.2017 г.
Видно и от съдебната електротехническа
експертиза и от самият протокол от метрологична експертиза, служителите на БИМ
за констатирали и записали в протокола ,че е „осъществена външна намеса в
софтуера на електромера / в тарифната схема / ; наличие на преминала ел.енергия
на тарифа 1.8.3. – 7 422 Kwh,
която не е визиуализирана на дисплея; електромерът не
съответства на техническите характеристики ; Тарифа 1.8.3. не се изписва на
екрана при редовен отчет ;наличието на
показания в регистър 1.8.3. показва
неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране
на отделните тарифи/регистри/“.Безспорно се изяснява по делото въз основа на
заключението на вещото лице В. а и от самия КП на БИМ,че при метрологичната
експертиза не е било отразено нарушение на целостта на метрологичната и
ведомствената пломби , което заключава в.л. В. , показвало ,че СТИ не е било
отваряно с цел неправомерен достъп. Т.е.
налице е било софтуерно петарифиране по отделните
регистри, като е било въздействано през инфрачервения
порт на електромера а количеството ел.енергия от 7422 Kwh е било отразено в приложената по
делото фактура № 0252 9007 91 /31.03.2017 г. на стойност 1 075, 69 лева.
Изяснено е още по делото,че горната
искова сума е била определена след като от страна на дружество „ Е. П. М. „ АД
е било съставено становище за
начисляване на ел.енергия от 23.03.2017
г. , като това дружество е определило датата 23.03.2017 г. като крайна ,
отчитайки факта ,че проверката на СТИ е
била проведена точно на 23.03.2017 г.Със същото становище е бил определен
периода за който се дължи количеството ел.енергия от 7422 Kwh а именно за 1 година или 365 дни –
т.е. от 28.01.2016г. до 23.03.2017 г. и според нормата на чл.50 ПИКЕЕ ,
цитирана в същото Становище/ л. 26 – ти от делото / .
Въз основа на този начин на
установяване на количеството ел.енергия в регистър 1.8.3. ,при приложението на
нормата на чл. 50 ПИКЕЕ и ответната страна е била издала процесната
фактура на стойност от 1 075, 69 лева .
Изяснява се още по делото, въз основа
на заключението на експерта инж. В., че процесният
електромер е от бил произведен през 2015
година и същата година е минал и задължителната проверка на годност към БИМ.
Към датата 26.11.2015 г. същият електромер е бил вече монтиран в обекта на
потребление на ел.енергия – * а
срокът на метрологична годност на СТИ е
от 6 години, респ. ще изтече през
2021 година.При тези обективни данни по
делото вещото лице В. прави и извода,че към датата на проверката на
електромера - 27.1.2017 г. СТИ е било годно техническо средство .
Констатира се по делото въз основа на
отговорите на поставените на вещото лице въпроси, че е
било извършено неправомерно претарифиране по отделните регистри с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива
на електромера 1.8.1 - нощна ел.енергия и 1.8.2 – дневна
ел.енергия , като софтуерното въздействие
цели да се пренасочат показания в
следствие на консумация на ел.енергия от
видимите на дисплея тарифни зони
към скрития регистър 1.8.3.
И на последно място от
заключението на вещото лице В. / л. 59, 60 / се установява,че математическите
изчисления във фактурата , издадена от ответното дружество са верни, съответстват
на цените на ел.енергия утвърдени от ДКЕВР
от 0,14493 за 1 Kwh- по технологични разходи,средно за периода или количеството
ел.енергия от регистър 1.8.3. от
7422 Kwh струва точно
1 075,69 лв.с ДДС, както и че основанието на което е проведена корекцията
на сметката на абоната е нормата на чл.50 ПИКЕЕ .
Допълнително по делото, от
проведения разпит на в.л.В. се доизяснява, че обективно не може да се установи,
че периодът посочен в Становището на „Е. П. М. „АД е бил точно една година.Този
период, обяснява вещото лице на въпроси поставени му от съда обикновено се
съобразявал с чл. 50 ПИКЕЕ като не може
да се установи началната дата на софтуерното претарифиране
.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният осъдителен главен иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД е
процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели ответното дружество – „Е. П.
П.” АД да върне на ищеца исковата сума, за която ищецът твърди да я е заплатил
без правно основание. Страните по делото не спорят, поради което и в първото и
последно открито съдебно заседание, с Определение по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото : фактът на валидно сключения договор за продажба на електрическа по
силата на който С.К. ***, потребяващ ел.енергия в село
Зведица,е битов
клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в
исковата молба адрес на потребление; факта на извършената от служители на дружеството „Е. П. М.” АД техническа проверка на СТИ,
обслужващо обекта на клиента, както и факта, че ИСКОВАТА СУМА Е ПРЕДАДЕНА от потребителя на доставчика.
Не е и
спорно, че Св.К. не е присъствал на проверката на електромера, обслужващ обекта
на потребление на ел.енергия в с.* на 27.01.2017 г.Видно и от отразеното в КП от проверката на СТИ
/л.22,23/ - ПРОВЕРКАТА на електромера е била извършена в присъствието на лицата
Й. Й. Й. и С. Н. П. / вероятно съседи на абоната,съдейки от записванията в
същия протокол /.
При само
тези факти, безспорно установени и изяснени по делото, настоящият състав
намира,че предявеният
от ищеца иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение І-во
ЗЗД и с цена 1081,96 лв. и акцесореният иск по чл. 86,ал.1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главното вземане, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 15.12.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, са и основателни и доказани.
Предявеният
осъдителен главен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предложение
първо ЗЗД е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели ответното
дружество – „Е. П. П.” АД да върне на ищеца исковата сума, за която ищецът
твърди да я е заплатил без правно основание.
С оглед установеният по делото факт, че ищецът е абонат
на ответника и че заплатил исковата сума ( индивидуализирана подробно в
исковата молба ) в тежест на ищеца по делото бе в условията на пълно и главно и
доказване да установи правното основание на което е получил от ищеца исковата
сума . В конкретния случай ответната страна следваше
да установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в Справката за корекция на сметка, че това количество не
е било отчетено, поради което е начислила служебно исковата сума, в съответствие със одобрените и приети ПИКЕЕ,
която сума съответства на доставената и потребена ел.
енергия.
От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на
исковата претенция е било доставено на ищеца за релевирания
период, респективно годно правно основание, на което е начислена и в
последствие заплатена исковата сума.Установяването на тези обстоятелства бе
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за
търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.Установено по делото бе, че корекционната
процедура е извършена по реда на обнародваните в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013
г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
издадени от Председателя на Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, в сила от 16.11.2013 год.,
а проверката на СТИ е извършена при действието на ПИКЕЕ на дата 27.01.2017 г.. Цитираните правила са
издадени от Председателя на ДКЕВР (приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г.) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т.
6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система
се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2,
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат характеристиката на подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните и именно те са правно релевантните .За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че с Решение
№ 12897/01.12.2015 г. на ВАС ІV отделение по адм.д. №
9462/2014 г. чл.чл.48,49,50 и 51 ПИКЕЕ са ОТМЕНЕНИ,
което Решение е било обжалвано пред V членен състав на ВАС. С Решение №
1500/6.2.2017 г. постановено по адм.дело № 2385/2016
г. на V членен
състав на ВАС, влязло в законна сила са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от
чл. 1 до 47 и от 52 до 56 ,т.е. към датата на проверката на СТИ са
действали нормите на 47 – 51 ПИКЕЕ .С оглед горното съдът следва да съобрази
към момента на проверката на процесния електромер
дали е била спазена процудурата по неотменените
текстове на ПИКЕЕ .
Съгласно разпоредбата на ПИКЕЕ, чл. 48.(1)„При липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: точка 2.б) при липса на точен
измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета
от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса
на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово
натоварване.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 от ПИКЕЕ
операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за
съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя
констативен протокол – чл. 47 от ПИКЕЕ, който се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител.
В случая корекцията е извършена само въз основа на
данните от констативния протокол,който
КП като частен документ не обвързва потребителя с констатациите в него, тъй
като абонатът не е участвал при проверката .Видно от разпоредбата на чл. 47, ал.1 ПИКЕЕ - При извършване на
проверки по реда на Чл. 43 и 44
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който протокол се
подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител съгласно ал.2.Изяснено е
по делото,че основанието на което е била определена исковата сума на ищеца е
нормата на чл.50 ПИКЕЕ . От материалите по делото се установява, че обектът на потребление се е
намирал в с.Звездица , като е бил присъединен към ел.мрежата правомерно ,СТИ е
преминало метрологичната необходима проверка, но при извършване на проверката
на електромера и последващата метрологична експертиза
от БИМ е било установено софтуерно въздействие върху СТИ – наличие на натрупана
в скрития регистър 1.8.3. ел.енергия.
Въпреки факта,че е установено
софтуерно манипулиране на СТИ ,според настоящия състав ответната страна не
установи и не доказа правно основание за получаване на исковата сума -
извършване на корекционната процедура, при спазване на всички предпоставки,
визирани в ПИКЕЕ ( чл.50 ), за
определяне на количеството доставена и заплатена ел. енергия и периода, през
който е доставена същата.В тази връзка съдът напълно кредитира като компетентно
и обективно, безпристрастно даденото заключение по допусната съдебно-електротехническа експертиза,
от което става ясно, че именно исковата сума се явява стойността на потребената и неотчетена от СТИ ел.енергия максималния едногодишен период , така както
повеляват правилата на ПИКЕЕ и корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ при математически точни
изчисления, при установеното претарифиране на СТИ .Ето
защо, след като абонатът –потребител на ел.енергия не е присъствал на
проверката , КП не го обвързва с констатациите в него на първо място.На второ
място следва да се посочи,че исковата сума
е определена стойност на ел.енергия по технологични разходи,след прочит
на СТИ и установяване на количеството ел.енергия в регистър 1.8.3.Въпреки
ясната дата на която е била извършена проверката на СТИ ,по делото ответникът
не доказа ,че именно в период от 365 дни е била доставена на абоната и потребена от него ел-енергията за която е била издадена процесната фактура.Нещо повече – само от разпита на в.л.В.
се изяснява,че и в процесния случай практиката на
ответното дружество да начислява ел.енергия за максималния период от време е
спазена и не може да бъде установен началния период на претарифирането.
При всичко изложено се налага единственият извод,че след като не е ясно а и не
може да бъде установено от коя начална дата е било осъществено претарифирането на СТИ,то не е доказано, че имено за исковия
период от време ответникът е доставил точно определеното количество ел.енергия
на абоната .Още по-малко може да се
изведе извод,че точно определеното въз основа на Становището на дружеството Е.
П. М. АД количество ел.енергия е било потребено от
абоната . При всичко изложено по –горе и при лиса на категорични доказателства
от които съдът да изведе извод,че са налице елементите на фактическия състав
на чл.1 ТЗ и / или чл.200 ЗЗД съдът прави извода че ответникът не установи и не
доказа годно правно основание на което да е получил исковата сума от ищеца .
С оглед
анализа на доказателствата по делото, съдът прави извода за основателност и доказаност на иска, тъй като ищецът е установил и доказал
факта на плащането на исковата сума за релевирания
период ,но ответникът не установи и доказа правното основание на което е
получил исковата сума,поради което исковата сума подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал.1 пр.1 –во ЗЗД. При изхода на спора по
главния иск, съдът намира и за основателно и за доказано акцесорното
искане на ищеца за присъждане на законна лихва върху исковата сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда
а именно 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата
страна, съдът присъжда в полза на ищеца сторените по делото реално разноски.
Видно от представения
списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира
разноски в общ размер на 353,00 лева от които : за заплатен адвокатски хонорар
– 300,00 лева и 53.00 лева заплатена такса /50 лв. + 3 лв.преводна такса/. С
оглед факта, че по делото са представени надлежни писмени доказателства за
извършените от ищеца разноски (посочени по основание и по размер-л.2,л.8 ) съдът
присъжда в пълнота разноските в общ размер от 353 лева в полза на ищеца, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество „Е. П. П.“ АД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д. и Г.
К.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.Ж.К., ЕГН **********, с адрес на обекта на потребление на
ел.енергия - *, СУМАТА от 1081,96 лева (хиляда
осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), от които: 1075,69 лв. по корекционна фактура и лихва за просрочие
6,27 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, която сума е начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е.
П. П.“ АД, за обект, находящ се на адрес: *,
за периода от 28.01.2016 г. до
27.01.2017 год. по фактура № **********/31.03.2017 г. за клиентски
номер *и абонатен номер */т.е. платената
и получена от ответника без правно основание сума/, на основание чл. 55,
ал. 1, предложение 1-во, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д. и Г.
К.
ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.К., ЕГН **********, с адрес на обекта на потребление на
ел.енергия - * СУМАТА от ОБЩО 353.00 лева (триста петдесет и три лева
) сторените по делото от ищеца съдебно -
деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок
пред Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :