РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Кюстендил, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.а
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. К.а Въззивно гражданско дело №
20221500500479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 294 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 274/2022 г. по описа
РС- Дупница Е. Т. К. е осъден да заплати на Д. М. Д. сумата от 14 600 лв. ,
представляваща главница по договор за заем, ведно със законна лихва от 16.02.2022 г.,
като претенцията за 14 765 лв., представляваща законна лихва за минал период е
отхвърлил като неоснователна.
Д. М. Д. чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. З., АК –
Кюстендил обжалва посоченото по- горе решение в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата 14 765 лева, представляваща законна
лихва за минал период.
Въззивникът сочи доводи за неправилност на решението поради необоснованост
и незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради протИ.речие с материалния закон. Счита
мотивите на съда относно предявения иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за
неразбираеми, неясни и противоречиви, а фактическите му констатации несвързани със
събраните по делото доказателства. Акцентира, че в чл.2 от процесния договор за заем
страните свободно и доброволно са договорили възнаграждението за ползване на
заетата сума за периода на действие на договора в пълно съответствие на чл.240, ал.2
от ЗЗД като самата възнаградителна лихва, която се претендира в случая, е уговорена в
размера на законната лихва.
Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
му част и уважаване на предявения иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна Е. К..
Е. Т. К. чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. И. Г. обжалва
посоченото по- горе решение в частта, в която е осъден да заплати на Д. М. Д. сумата
14 600 лв., представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.02.2022 г.
Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на
съдебното решение, като същото се счита постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че районният съд не се е произнесъл по направените възражения в писмения
отговор по съществото на спора, свързани с настъпване на изискуемостта и началото
на погасителната давност по процесния договор. Подчертава се, че доколкото в случая
задължението по договора за заем е без определен падеж, то първоинстанционният съд
е следвало да приеме за приложима разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД. Аргументира
се, че при безсрочни задължения като процесното, погасителната давност започва да
тече от възникване на задължението (датата на сключване на договора) и доколкото
нотариалната покана, с която се определя падеж, е връчена след изтичане на срока по
чл.110 от ЗЗД, то вземането вече е било погасено поради изтекла давност.
Иска се отмяна на решението на Районен съд – Дупница в обжалваната част и
отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. М. Д., чрез
пълномощника адв. В. З. от АК – Кюстендил, с който се поддържа становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Оспорват се като неоснователни
аргументите от въззивната жалба за начало на изискуемостта и изтичане на
погасителната давност за вземанията. Сочи се съдебна практика в подкрепа на
твърдението, че в случая при неуговорен срок за връщане на заемната сума, с изтичане
на едномесечен срок от получаване на поканата по чл.240, ал.4 от ЗЗД, задължението за
връщане на заетата сума става изискуемо и се поставя начало на забавата на длъжника.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с исканията на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 03.02.2012 г. в град Дупница е сключен договор за заем между Д. М. Д., в
качеството му на заемодател и Е. Т. К., в качеството на заемател, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 14 600 лв. В чл.2 на процесния
договор страните са договорили, че за периода на действие на договора заемателят
дължи лихва в размер на законната лихва. Изрично не е уговорен срок за връщане на
заемната сума. Представена е и разписка, подписана от страните, с която се
удостоверява, че сумата предмет на договора за заем е получена от заемателя.
На 14.01.2022 г. на Е. Т. К. е връчен екземпляр от нотариална покана, с рег. №
***, том ***, акт №***, чрез нотариус С.М., с Район на действие РС- Дупница, рег.
№*** на НК. С тази покана кредиторът Д. М. Д. е определил 14- дневен срок, считано
от получаване на поканата, в който доброволно да бъде изплатена предоставената в
заем сума в размер на 14 600 лв., ведно с набраните до момента лихви в размер на 14
765.28 лв.
В съдебно заседание пред окръжен съд ищецът в първоинстанционното
производство е уточнил периода, за който се претендира възнаградителна лихва, а
именно от получаване на сумата – 03.02.2012 г. до датата на получаване на
нотариалната покана - 14.01.2022 г.
От така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
2
Въззивните жалби като подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лица, имащи право и интерес от обжалване и
отговарящи на изискванията на закона се явяват допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по правилността му е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като има служебно правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се
обсъдят релевираните доводи на жалбоподателите относно неговата правилност.
Безспорно възникналото между страните правоотношение се квалифицира като
договор за заем по чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Този договор е реален, неформален, поначало
безвъзмезден, но по изричната разпоредба на чл.240, ал.2 от ЗЗД може да бъде
уговорен и като възмезден с писмена уговорка за дължима лихва. В случая е
констатирано както съгласието на страните да сключат договор за заем, така и
реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя.
По отношение на възражението за погасяване на исковете по давност
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че исковете за
заем и за възнаградителна лихва са погасени по давност. В тази връзка следва да се
посочи следното:
В случая следва да се даде отговор на въпроса за началния момент на настъпване
на изискуемостта на вземането, за да се прецени дали за същото е изтекъл 5-
годишният давностен срок по чл.110, ал.1 от ЗЗД към момента на отправяне на
нотариална покана до длъжника.
Съдът намира за приложима разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, според която
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. В настоящия казус безспорно се
установява, че на 03.02.2012 г. между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем
на сумата от 14 600 лв., като в същия не е уговорен срок за връщане на заема. В този
случай приложение намира общата разпоредба на чл.69, ал.1 от ЗЗД според която ако
задължението е в срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Съгласно
чл.240, ал.4 от ЗЗД, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на 1
месец от поканата. Тези разпоредби обаче не променят момента, от който започва да
тече погасителната давност за изпълнение на задължението за връщане на заема по
горепосочения договор и който е определен изрично в специалната норма на чл.114,
ал.2 от ЗЗД. Следователно в настоящия казус, доколкото задължението за връщане на
получената в заем сума по договора е възникнало от датата на даване на заема (
03.02.2012 г.), а исковата молба по делото е постъпила в съда на 16.02.2022 г., то
вземанията на ищеца са погасени по давност, поради изтичане на предвидения в чл.110
от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Първоинстанционният съд е приел, че давността е започнала да тече от
получаване на нотариалната покана без да мотивира така направеното заключение. При
тълкуване на закона, което води до такъв извод за начало на давностния срок,
съвпадащо с момента на получаване на нотариалната покана се стига до правно
положение, което протИ.речи на смисъла, заложен от законодателя в института на
погасителната давност и духа на закона. Определянето на началния момент на
3
погасителната давност е оставено изцяло на волята на кредитора, което обезсмисля
съществуването й като механизъм за подтикване на същия към действия, с които да
удовлетвори законния си интерес от изпълнение в разумен срок и санкциониране на
бездействието му.
На посочените основания Кюстендилският окръжен съд приема, че направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете е
основателно.
Предвид изложеното, съдът ще отмени обжалваното решение в частта, в която Е.
Т. К. е осъден да заплати на Д. М. Д. сумата 14 600 лв., представляваща главница по
договор за заем и в вместо него ще постанови друго решение, с което ще отхвърли
иска. В останалата част решението е законосъобразно и ще го потвърди.
С оглед неснователността на предявените искове, на основание чл.78 ал.3 от ГПК
и според приложения по делото Списък на разноските по чл.80 от ГПК, на ответника
по първоначалното производство Е. Т. К. следва да се присъдят разноски в общ размер
1 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първа и втора инстанция.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 294/21.06.2022 г., постановено по гр. дело № 274 по описа
на Районен съд – Дупница за 2022 г. в частта, в която Е. Т. К., с ЕГН ********** е
осъден да заплати на Д. М. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“
№**** сумата 14 600 лв., представляваща главница по договор за заем, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2022 г., както и в частта, в която е
осъден да заплати сумата 3 000 лв. разноски по делото
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕДЯВЕДЯВЕНИЯТ от Д. М. Д., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „***“
№***срещу Е. Т. К., с ЕГН ********** от гр. ****, ул. „***“ №*** иск с правно
основание чл. 240, ал.1 във вр. чл. 79, ал.1 за сумата от 14 600 лв., главница по договор
за заем, ведно със законна лихва от 16.02.2022 г. ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН ********** да заплати на Е. Т. К., ЕГН **********
деловодни разноски пред двете съдебно инстанции в размер на 1 300 /хиляда и триста/
лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4