№ 16428
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110137776 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 200 КТ и насрещни искове по чл.203, ал.2 КТ.
Ищците Д. Д. Т., Г. К. Т. и К. Г. К. твърдят, че на 27.02.2020 г. около 11.30 часа К. Г. Т.-
син на първия и втория ответник и брат на третия ответник, управлявайки товарен
автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“, с рег.№ СВ 4024 АТ, претърпява ПТП на второкласен
път II-62 Самоков-Дупница, в района на с.Клисура, като е транспортиран в тежко състояние
в УМБАЛ „Света Анна“ АД-София, но на 10.03.2020г. е починал. Заявяват, че с
Разпореждане №8/17.06.2020г. злополуката е призната за трудова. Поддържат, че загубата на
син/брат е изключителна травма, повлияла негативно на психическото имсъстояние/всеки
ден посещават гроба на К., затворили са се, както помежду си, така и с други хора/. Твърдят,
че К. бил тяхната опора в живота. Заявяват, че К. бил за К. не само брат, но и най-близък
приятел. Поддържат, че са получили застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“
от „...........“ АД в размер на 27 300 лева на 23.10.2020 г., която сума следва да се приспадне
от обезщетението. Претендират ответника да бъде осъден да заплати сумата от 80 000 лева
на Д. Д. Т. ; сумата от 80 000 лева на Г. К. Т. и сумата от 30 000 лева на К. Г. К.,
представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина
им/брат му К. Г. Т., ведно със законната лихва от датата на увреждането-27.02.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът „..........“ АД е получил препис на исковата молба и в едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че изцяло К. Г. Т. е отговорен за ПТП-то.
Твърди, че действията на пострадалото лице, представляват груба небрежност при трудова
злополука. Поддържа, че пострадалото лице и ищците не са живеели в едно домакинство.
1
Заявява, че началния момент на исковите претенции е смъртта на пострадалото лице-
10.03.2020 г., а не датата на ПТП-27.02.2020 г. Твърди, че според Тълкувателно решение
№1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК при ВКС братята са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на техния близък по изключение и при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени вреди от смъртта му, като в случая се заявява една формална
родствена връзка и отношения, които не се различават от едни добри семейни отношения.
Поддържа, че предявените претенции са в завишен размер. Прави насрещно възражение за
прихващане с вземането по насрещния иск с правно основание чл.203, ал.2, във връзка с
чл.211 КТ. Претендира разноски.
Ответникът „..........“ АД по първоначалните искове в срока по чл.131 ГПК е предявил
насрещени искове по чл.203, ал.2 КТ. Заявява, че единствената причина за настъпване на
вредоносния резултат- смъртта на К. Г. Т. е поведението на същия, явяващ се и пряк
причинител на описаната трудова злополука. Твърди се, че с настъпване на ПТП-то,
породено от поведението на К. Г. Т., последния сам на себе си е причинил травматични
увреждания, довели до усложнения на здравословното състояние и в крайна сметка до
смъртта му. Поддържа се, че наследниците и ищци по първоначалните искове са приели
наследството на К. Г. Т. и в тази връзка са ответници по настоящите насрещни искове,
вместо наследодателя си, за причинените от него вреди на работодателя „..........“ АД.
Претендира ответникът Д. Д. Т. да бъде осъден да заплати сумата от 28 500 лева, предявен
като частичен от 95 000 лева; ответникът Г. К. Т. да бъде осъден да заплати сумата от 28 500
лева, предявен като частичен от 95 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 22.11.2021 г. до окончателното изплащане. Прави възражение за прихващане със
присъдените суми по главните/ първоначалните искове. Претендира разноски.
Ищците по първоначалните искове и ответници по насрещните искове Д. Д. Т. и Г. К.
Т. са получили препис от молбата по насрещните искове и в срока по чл.131 ГПК са подали
отговор. Заявяват, че за да се търси неограничена отговорност от работника/служителя
следва да е налице умишлено причиняване на вреда на работодателя. Твърдят, че
досъдебното производство е образувано за причиняване на смърт по непредпазливост по
чл.343, ал.1, б. „в“ НК. Поддържат, че причината за ПТП-то е неустановена. Заявяват, че с
настоящите искове не са посочени какви конкретно имуществени вреди е претърпяло
дружеството „..........“ АД. Твърдят, че дори К. Г. Т. да е нарушил правилата за движение, това
не може да доведе до заключение, че умишлено е увредил работодателя си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че К. Г. Т. се е намирал в трудово правоотношение с
ответника, което е възникнало по силата на Трудов договор № 134/12.09.2019 г. за
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 (дванадесет) и повече тона“, както и че на
27.02.2020 г. около 11.30 часа на второкласен път II-62 Самоков-Дупница, в района на с.
2
Клисура настъпила злополука, призната за трудова с влязло в сила Разпореждане №
8/17.06.2020 г. на НОИ, при която през работното време и по повод на извършваната работа
– на 27.02.2020 г., управлявайки товарен автомобил собственост на „..........“ АД гр. София-
клон Дупница, на второкласен път II-62 Дупница - Самоков, в района на с. Клисура, община
Самоков в посока Дупница и вследствие на настъпило ПТП, К. Г. Т. е получил тежко
увреждане на здравето, довелo до смъртта му.
Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на сключен от ответното
дружество със ЗАД „...........“ АД договор за застраховка „Трудова злополука“,
застрахователното дружество е заплатило на ищците застрахователно обезщетение в размер
на 27 300 лева на 23.10.2020 г.
От представената по делото Епикриза № 214 г. на УМБАЛ „Света Анна“ АД - София
е видно, че К. Г. Т. е постъпил на 27.02.2020 г. с анамнеза: снета по данни на екипа на
ЦСМП. Пострадал при катастрофа като водач на ТИР,транспортиран в тежко общо
състояние в Шокова зала на УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, като след консултация с
неврохирург се приема за оперативно лечение по витални индикации. Диагноза: тежка
черепно-мозъчна травма, фрактура на челната кост и предна и средна черепна основа в
дясно, мозъчна контузия, фрактура на зигоматична кост и дясна зигоматична дъга, фрактура
на латерална и фронтална стена на десен максиларен синус, Obs. белодробна тромбемболия,
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, екзитус леталис. Обективно състояние:
тежко общо състояние. Консултативни прегледи: Кардиолог - оперативно лечение по
витални индикации; Анестезиолог/реаниматор - ASA V Е клас. Ход на заболяването:
Пациентът е опериран по витални индикации. След операцията остава в крайно тежко общо
състояние, поставен в медикаментозна кома, като в следващите дни седацията е постепенно
спряна, пациентът възстановил съзнание, екстубиран и с цел по-добро обдишване и тоалет
на трахеобронхиадното дърво е трахеостомиран; в следващите дни е бил в ясно съзнание,
контактен, изпълняващ елементарни нареждания, без двигателен дефицит, хемодинамично
стабилен, афебрилен и приведен в клиника по Неврохирургия за продължаващо активно
наблюдение и лечение. На 10.03.2020г. в 00:05 часа пациентът получил внезапно задух и
цианоза, при което са започнати реанимационни мероприятия от реаниматор в пълен обем,
въпреки които в 01:00 часа настъпва екзитус леталис с картината на остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №31,
съставен от Стоян Г. Ников-младши автоконтрольор при РУ-Самоков, дежурен ПТП при ОД
на МВР се установява, че товарен автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“, с рег.№ СВ 4024 АТ,
управляван от К. Г. Т.се е движел на второкласен път № 62, км. 62 /Дупница-Самоков/, като
съгласно протокол за химическо изследване № 138/2020 г. са налице 0.00 промила алкохол.
От представената по делото преписка по Досъдебно производство № 67/2020 г. по
описа на ОСлО при СОП, се установява, че с Постановление № 902/03.09.2020 г. на СОП
наказателното производство по чл. 343, ал. 1. б, „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК е
прекратено на основание чл. 199, във връзка с чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от
3
НПК, поради липса на престъпление.
От представените по делото Удостоверение за наследници(изх.№1199/16.03.2020 г.),
издадено от гр.Дупница се установява, че ищцата Д. Д. Т. е майка на К. Г. Т.; Г. К. Т. е баща
на К. Г. Т., а от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки(изх.№5708/09.11.2020 г.) се
установява, че К. Г. К. е брат на К. Г. Т..
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза/СМЕ/ се установява, че в
резултат на претърпяното ПТП, К. Г. Т. е получил тежка, открита черепно-мозъчна травма
изразяваща се в импресионно счупване на дясна челна и слепоочна кости на черепа вкл. на
кости от черепната основа на дясно предна и средна черепни ямки с тежка контузия на
главен мозък в дясна хемисфера; тежка лицево-челюстна травма изразяваща се в двустранен
периорбитален хематом, счупване на горно орбитален ръб и задна стена на орбита в дясно,
счупване на дясната зигоматична /яблъчна, скулна/ кост; счупване на предна и странична
стени на десен горночелюстен синус с излив на кръв в синуса, като основана начална
причина за смъртта на Т. се приема получената от него тежка черепно-мозъчна травма.
Заявява се в експертизата, че въпреки проведеното активно лечение, на базата на тежката
черепно-мозъчна травма и последвалото я коматозно състояние с обездвижване, при
пострадалия са се развили дистрофични и възпалителни промени изявени с тежък мозъчен и
белодробен оток и двустранна бронхопневмония, довели в развитието си до непреодолима
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, което е и непосредствената причина за
смъртта на Т.. Вещото лице дава заключение, че между причинените травми и констатирани
непосредствено след ПТП травми и настъпването на смъртта е налице пряка и непрекъсваща
се причинно-следствена връзка. Посочва, че травмата на водача се дължи на действие с
голяма травмираща сила на твърд тъп предмет в дясна половина на главата и лицето, същата
е причинена от съприкосновение на дясна част на лицето и главата на водача с предното
челно стъкло, което е „..напукано в горната си лява част, като в горния ляв ъгъл се
наблюдава кръг с концентрация на счупването предното стъкло на товарния автомобил...”,
като пояснява, че не би могла да се причини, при положение, че пострадалия е бил с
поставен предпазен колан, тъй като приналичие на колан тялото му би се фиксирало към
седалката в началните хилядни от секундата след ПТП и главата му не би достигнала с
такава кинетична енергия, за да се причинят установените травми при удари в челното
стъкло. Посочва теоретично, че дори при поставен изправен инерционен колан, при
фиксиране на тялото към седалката след ПТП, е възможно свободноподвижната глава на
водача да достигне до челното стъкло и да се удари в него, но не и с такава сила, за да се
причинят регистрираните тежки лицева и черепно-мозъчна травми с регистрирани
счупвания.
От изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза/СТЕ/, която съдът
кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена се установява, механизма на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, а именно: на 27.02.2020 г.,
около 11:20 часа, водачът К. Г. Т. управлява товарен автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“ с
peг. № СВ 4024 АТ по републикански път II-62 в посока от гр. Самоков към гр. Дупница,
4
като в района на км.62-ри, пътят извършва ляв завой при спускане, като отдясно на платното
за движение е налично уширение тип отбивка. Скоростта на движение на товарния
автомобил в района на км. 62-ри е 48 км/ч.Водачът управлява автомобила в светлата част на
денонощието, асфалтовата настилка е мокра. В района на около 8-10 метра след края на
уширението, товарният автомобил се отклонява вдясно, считано по посоката си на движение
и напуска платното за движение. Товарният автомобил преминава през десния банкет, след
което настъпва инициален удар на предната дясна част на товарния автомобил във
вертикален скат, намиращ се от дясната страна на пътя, считано по посоката на движение на
товарния автомобил. Предната част на автомобила продължава надлъжното си движение
около 3-4 метра върху ската, като автомобилът се завърта около вертикалната си ос. При
това движение цялата предна долна част на товарния автомобил е осъществила контакт със
ската. В следващ етап, товарният автомобил се отделя от ската и се връща върху платното за
движение, със задната си част към оста на пътя. При това движение, върху пътното платно
изпадат увредени части от автомобила. Завъртайки се, товарният автомобил преминава
диагонално през платното за движение. На разстояние от около 15 метра след разпилените
по платното за движение части, товарният автомобил преминава през мантинелата от
южната страна на платното за движение. След това движение, товарният автомобил се
спуска назад по ската от южната страна на пътното платно, воден от задната си част, при
което се завърта в посока на часовниковата стрелка. Товарният автомобил се установява
върху колелата си, насочен с предната си част към с. Клисура, а със задната си част - към гр.
Дупница. Причина за настъпване на процесното ПТП е отклонението на товарния автомобил
вдясно спрямо посоката му на движение, като водачът на автомобила К. Т. е допуснал да
загуби контрол върху органите за управление. Същият е допуснал отклонението на
управлявания от него товарен автомобил надясно, последвалото напускане на пътното
платно, ударът в ската, както и последвалото диагонално преминаване през платното за
движение и спускане по ската от южната страна на платното за движение. Посочва, че
процесното пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо от страна на водача на
товарен автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“ - К. Т., ако същият не бе допускал загуба на
контрол върху управляваното МПС. Вещото лице не може да даде категорично заключение
дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но заключава, че всички описани
деформации и повреди по товарния автомобил са настъпили при процеснотото ПТП, като
отбелязва, че данните за деформациите на предно панорамно стъкло показва, че същото е
възможно да е счупено както от съприкосновението на товарния автомобил с части на
релефа, така и вследствие на действието на инерционните сили на намиращите се в кабината
части, детайли, включително и от тялото на водача.
От събраните по делото показания на свидетеля Е.К.В., се установява, че същата
познава ищците. Посочва, че е работела с Д. Т. дълги години, познава мъжа й, както и
загиналият й син. Посочва, че са били много задружно семейство, като децата К. и К. дълги
години са били в Италия. Твърди, че живеели заедно в къща, която е на два етажа. Навежда
твърдения, че от случилото се Д. развила диабет, Г. отслабнал, а Краси е станал по –
затворен. Посочва, че всяка обедна почивка децата са звъняла, за да чуят майка им как е,
5
като всяка сутрин я карали и всяка вечер я прибирали от работа. Сочи, че К. и К. имали
братски отношения, уважаващи, поддържащи.
От показанията на свидетеля В. К. К., се установява, че познава цялото семейство от
детството си. Посочва, че с К. са били колеги във фирмата, в която е претърпял злополуката.
Твърди, че разбрал от колега, че има лош участък при Клисура, където е станало
произшествие, като не знае какво точно е станало. Навежда твърдения, че има снимки след
ПТП-то, на които се вижда К., който е в съзнание до камиона и обикаля около него. Посочва,
че участъка от пътя, има неравности по плътното и лоши завои, наклон. Твърди, че като
работник и колега К. бил много стриктен, винаги внимавал с всяко негово действие и
отговорен към всички. Посочва, че автомобилите, които карали не били чисто нови, а стари
такива. Разказва, че К. му е споменавал, че машинката на колана на Мерцедеса, който е
карал, заяжда и не иска да го слага. Предишният водач на камиона, който е пенсионер също
е казвал, че колана не работи. К. се грижел най-стриктно за автомобила. Посочва, че е
живеел в Бистрица откакто го познава, с майка му, брат му и баща му в къща на два етажа.
Винаги са били приятели и братя, като не ги е виждал да спорят. Навежда твърдения, че
забелязва промяна в семейството, посочва, че са съсипани след инцидента, майка му
отслабна, няма усмивка в тях, а трагедията е голяма.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл.200 КТ
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
По предявените искове в тежест на ищците е да докажат следните правопораждащи
факти: 1) наличието на трудово правоотношение между К. Г. Т. и ответника; 2) реализиране
на трудова злополука, довела до смъртта на К. Г. Т.; 3) вреди(неимуществени) за ищците в
твърдения от тях размер, настъпили вследствие на ПТП-то; 4) както и причинно-
следствената връзка между трудовата злополука и причинените вреди.
При установява на посочените предпоставки в тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си, че К. Г. Т. е допринесъл за трудовата
злополука, като е проявил груба небрежност при изпълнение на задълженията си.
Претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно
правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени
вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука (Решение № 115/15.11.2018 г. по
гражданско дело № 4455/2017 г. на III ГО при ВКС; Решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по
гражданско дело № 1577/2010 г. на ІV ГО при ВКС; Решение № 140/24.07.2013 г. по
гражданско дело № 1328/2012 г. на III ГО при ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди
6
от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от
предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в
различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е
приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така
съгласно т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление
№ 5/24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България е допълнена т. 2 от
Постановление № 4/ 25.05.1961 г. в следния смисъл: имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, имащо задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1,
т. 1 ГПК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В настоящия случай обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудовата злополука се търси от Д. Д. Т., която е майка, Г. К. Т., който е баща и К. Г. К., който
е брат на пострадалото лице (К. Г. Т.).
За доказване на претендираните вреди, претърпените от ищците- болки и страдания
вследствие на загубата на син/брат в резултат на процесното събитие и неговите последици,
отношенията между същите, в производството са разпитани свидетелите Е.К.В. и В. К. К.,
чиито показания са непосредствени, достоверни, непротиворечиви и се кредитират от
настоящия съдебен състав. Свидетелите заявяват, че отношенията в семейството са били
установени при условия на взаимност и подкрепа, близост и непрекъснат контакт, като
несъмнено ищците, в качеството си на най-близките хора на загиналия, изпитват страдание
от неговата смърт. С приетите по делото гласни доказателства е установено, че в
семейството са съществували отношения без пререкания и скандали, с привързаност,
топлина, близост, взаимопомощ, поради което за ищците моралните вреди от преживяната
смърт са с голям интензитет. Безспорно внезапната смърт на К. Г. Т. е причинила дълбоки и
непреодолими страдания.
Предвид така изложеното, съдът намира, че ищците по делото са търпели болки и
страдания от загубата на своя син/брат, за които неимуществени вреди имат право на
обезщетение.
Спорен между страните въпрос е налице ли е съпричиняване от страна на Т. на
7
вредоностния резултат, с оглед своевременно въведеното от ответника възражение по чл.
201, ал. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил
груба небрежност. Според нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е
настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата,
т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че
работника е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност (Решение № 60/05.03.2014 г. по гражданско
дело № 5074/2013 на ІV ГО при ВКС; Решение № 719/10.11.2009 г. по гражданско дело №
2898/2008 г. на I ГО при ВКС и други). По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи - само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но
вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на
предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя и извода за наличие на груба
небрежност не може да се основава на предположение. При липса на доказателства за
осъществени от пострадалия конкретни действия в разрез с изискванията за безопасност на
движението и за механизма на пътно-транспортното произшествие, категоричен извод за
допусната груба небрежност не може да се направи и възражението за съпричиняване
поради проявена от работника груба небрежност не е доказано (в този смисъл Решение №
62/24.02.2015 г. по гражданско дело № 2798/2014 г. на ІV ГО при ВКС).
След съвкупния анализ на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен
състав достигна до извода, че пострадалия не е допуснал груба небрежност при
управлението на МПС, т.е. да е допуснал такова тежко нарушение на правилата за движение
по пътищата, с което да е съпричинил вредоносното събитие. От събраните доказателства се
установява, че управляваното от К. Г. Т. МПС-товарен автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“,
с рег.№ СВ 4024 АТ се е движил с разрешена и съобразена с пътните условия скорост (48
км/час, според съдебно-автотехническата експертиза), няма данни да се е поставил
съзнателно в състояние да не може адекватно да управлява МПС (0.00 промила алкохол,
според Протокол за химическо изследване №138, обективиран в Канстативен протокол за
ПТП с пострадали лица №31/13.03.20202 г.). Няма данни внезапната загуба на контрол върху
автомобила да е в резултат от конкретно поведение на водача, което е несъвместимо със
задълженията му при управление на МПС. Действително по делото се установява, че
пострадалото лице не е изпълнило задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да използва
обезопасителен колан при управлението на МПС, но само по себе си това не е достатъчно да
обоснове наличието на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За целта е нужно да се
установи пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и реализираното
увреждане (в този смисъл са и разясненията в ППВС № 17/18.11.1963 г.), каквато би била
налице, ако при правилно поставен предпазен колан би могло да се избегне вредоносния
резултат или да се намалят по обем вредоносните последици. Установява се от
8
свидетелските показания на свидетеля К., че машинката на колана на процесния автомобил
заяждала, поради което К. не го употребявал, същото е било споменавано и от предишният
водач на камиона, който е казвал, че колана не работи. Според вещото лице по приетата и
неоспорена съдебномедицинска експертиза „теоретично и при поставен изправен колан, при
фиксиране на тялото към седалката след ПТП е възможно свободноподвижната глава на
водача да достигне до челното стъкло и да се удари в него, но не и с такава сила, за да се
причинят регистрираните тежки лицева и черепно-мозъчна травми с регистрирани
счупвания“. Обстоятелството, че смъртта на пострадалия би настъпила и в случай, че той е
бил с поставен колан, не се и оспорва в отговора на исковата молба. При това положение
неизпълнението на задължението за поставяне на колан не може да се приеме за
съпричиняване на вредоносния резултат. При наличните в настоящото производство данни
може да се приеме, че водача не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП- да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Доказа се по делото,
че автомобила се е отклонил и е напуснал платното за движение, но не е установена
причината за внезапната загуба на контрол от страна на водача, поради което не може да се
изключи външно въздействие, което обективно да го е лишило от възможността да реагира
(в този смисъл Определение № 763/ 06.11.2017 г. по гражданско дело № 2079/2017 г. на III
ГО при ВКС). В тази връзка настоящият състав намира, че при установената по делото
фактическа обстановка не може да се направи извод, че починалия работник е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, чрез допускане на такова тежко
нарушение на правилата по извършваната дейност, с което да е съпричинил вредоносното
събитие.
С оглед гореизложеното, всички наведени от ответника възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, поради допусната от К.
Таушанов груба небрежност, следва да се приемат за недоказани.
Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение при причиняване на
смърт и съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД са изяснени в
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят
всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на
извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия,
общественото му положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение,
както и всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в
пари, съдът при определянето на дължимите обезщетения съобрази следното:
Заявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди са за сумата от 80 000
лева на Д. Д. Т.; за сумата от 80 000 лева на Г. К. Т. и за сумата от 30 000 лева на К. Г. К..
Дължимото обезщетение следва да се намали, съобразно чл.200, ал.4 КТ с размера на
платеното в полза на ищците застрахователно обезщетение в размер на 27 300 лева.
9
Съобразявайки всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
доколкото понесените морални страдания могат да бъдат определени в техния паричен
еквивалент, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, то следва да бъде определено по справедливост, както и отчитайки размера на
полученото застрахователно обезщетение, предявения от Д. Д. Т. иск следва да бъде уважен
за сумата от 68 334 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева следва
да бъде отхвърлен; предявения от Г. К. Т. иск следва да бъде уважен за сумата от 68 334
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева следва да бъде отхвърлен и
предявения от К. Г. Т. иск следва да бъде уважен за сумата от 26 032 лева, като за разликата
до пълния предявен размер от 30 000 лева следва да бъде отхвърлен. На основание чл.212
КТ, във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД на ищците следва да бъде присъдена и законната лихва от
датата на увреждането-27.02.2020 г. до окончателното изплащане.
По насрещните искове с правно основание чл.203, ал.2 КТ
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
Имуществената отговорност на работника или служителя е отговорност за причинени
вреди на работодателя при и по повод изпълнение на неговите трудови задължения.
Вредите, които работодателят търпи, се реализират на плоскостта и в рамките на
индивидуалното трудово правоотношение. Тя е отговорност за виновно неизпълнение на
задължението на работника или служителя да пази имуществото на работодателя, което му е
поверено или с което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа (чл.
126, т. 8 КТ). Когато вредите са причинени небрежно при или по повод изпълнение на
трудовите задължения, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ. А когато са
причинени умишлено или в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение
на трудовите задължения, тогава отговорността се определя от разпоредбите на гражданския
закон (чл. 203, ал. 2 КТ). В тези три случая законодателят е изключил прилагането на
благоприятното разрешение за ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда
и е предвидил пълна обезвреда за причинените вреди. Гражданският закон, към който
препраща разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ е Законът за задълженията и договорите и по-
специално неговите разпоредби относно деликтната (чл. 45 – 54 ЗЗД) и договорната
отговорност (чл. 79 – 82 ЗЗД). В различните хипотези, в зависимост от обстоятелствата,
изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба на ЗЗД.
Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като
вредата може да е причинена от работника или служителя умишлено, без деянието да
съставлява престъпление (Решение № 8/01.02.2018 г. по гражданско дело № 1111/2017 г. на
ІV ГО при ВКС; Решение № 215/26.05.2015 г. по гражданско дело № 234/2015 г. на ІV ГО
при ВКС).
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ следва да се
установят елементите на фактическия състав на този текст. В тежест на ищцовото
10
дружество е да докаже наличието на всеки от елементите, включени във фактическия състав
на чл. 203, ал. 2 КТ а именно: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента
на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, както и че ответника е причинил умишлено твърдените вреди
или в резултат на престъпление.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа наличие на
един от елементите от фактическия състав на предявената искова претенция, а именно
вредите да са причинени от К. Т., вследствие на извършеното от него престъпление. От
приложеното към делото Досъдебно производство №67/2020 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура по прокурорска преписка №902/2020 г.
на Софийска окръжна прокуратура се установи, че причината за настъпването на ПТП-то и
последвалата смърт на К. Г. Т. са действията и решенията на самия Т., който като водач е
нарушил правилата за движения по пътищата, регламентирани в Закона за движенията по
пътищата, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, т.е.
не е изпълнил задължението по чл.20, ал.1 ЗДвП. Именно това нарушение на правилата за
движение по пътищата, допуснато от пострадалия е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат. От изложеното следва, че смъртта на К. Т. не се
дължи на виновно неправомерно поведение на друго лице/различно от пострадалия/, т.е.
липсва извършено деяние, което да осъществява състав на престъпление по НК. По тази
причина с Постановление от 03.09.2020 г. е прекратено наказателното производство по
Досъдебно производство №67/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Софийска
окръжна прокуратура, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342,
ал.1 НК, поради липса на престъпление. В хода на самото разследване не се доказа
действията на К. Т. да съставляват престъпление, а по-скоро административно нарушение,
представляващо неизпълнение разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, тъй като Т., като водач не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал.
По делото ищецът („..........” АД) не успя да докаже и че вредите са причинени
умишлено от К. Т.. В българското гражданско право не се съдържа дефиниция на вината, за
разлика от наказателното право, където има разпоредби, уреждащи нейните форми. Затова
често в съдебната практика, а и в доктрината вината в наказателното и гражданското право
се разглежда като единно явление. Това е дало основание да се приеме, че деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или е допускал настъпването на тези последици.
Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк и евентуален, или се касае за
непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства,
установени по делото (Решение № 9/31.01.2018 г. по гражданско дело № 1504/2017 г. на ІV
ГО при ВКС). Умисълът е съзнателна форма на вината, чиято обществена укоримост е по-
голяма в сравнение с тази на непредпазливостта, като умисълът може да бъде пряк и
евентуален. Деянието е извършено при пряк умисъл, когато субектът е предвиждал
сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е
11
съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването, тоест конкретните
общественоопасни последици са били цел на дееца. Деянието е извършено при евентуален
умисъл или още косвен умисъл, когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на
неговите конкретни общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния му
характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат /отнесъл се е безразлично
към последиците/. Основното разграничение между прекия и евентуалния умисъл е в техния
волеви момент, а именно при прекия умисъл деецът цели именно настъпилите
общественоопасни последици, а когато действия при евентуален/косвен умисъл, той само се
съгласява с тяхното настъпване в обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се доказа да е налице нито една от
формите на умисъла, доколкото от страна на ищцовото дружество не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства, че К. Т. е извършил действия, с които е целял умишлено
причиняване на вреди на ищеца, нито такива при които е съзнавал, че ще причини вреди, но
се е отнесъл безразлично към настъпването им.
С оглед на гореизложеното предявения срещу Д. Т. иск за сумата от 28 500 лева(като
частичен от 95 000 лева), както и предявения срещу Г. Т. иск за сумата от 28 500 лева(като
частичен от 95 000 лева) следва да бъдат отхвърлени като неоснователни/недоказани.
В тази връзка възражението за прихващане се явява неоснователно.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените от тях разноски. В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на Д. Д.
Т. следва да бъде присъдена сумата от 2930 лева(половината от 5860 лева по Договор за
правна защита и съдействие от 11.06.2021 г.), представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение; на Г. К. Т. следва да бъде присъдена сумата от 2930 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение и на К. Г. Т. следва да бъде
присъдена сумата от 1430 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, да заплати на Д. Д. Т., ЕГН ********** и адрес: с.Бистрица,
община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
сумата 68 334 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от смъртта на сина й К. Г. Т., настъпила на 10.03.2020 г., причинена
вследствие на трудова злополука от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането-27.02.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 80000 лева.
12
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, да заплати на Г. К. Т., ЕГН ********** и адрес: с.Бистрица,
община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
сумата 68 334 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от смъртта на сина му К. Г. Т., настъпила на 10.03.2020 г., причинена
вследствие на трудова злополука от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането-27.02.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, да заплати на К. Г. К., ЕГН ********** и адрес: с.Бистрица,
община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
сумата 26 032 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от смъртта на брат му К. Г. Т., настъпила на 10.03.2020 г., причинена
вследствие на трудова злополука от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането-27.02.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, срещу Д. Д. Т., ЕГН ********** и адрес:
с.Бистрица, община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, иск по чл.203, ал.2
КТ, за сумата 28 500 лева(като частичен от 95 000 лева), представляваща регресно вземане за
обезщетението, което „..........“ АД следва да плати на Д. Т. за неимуществени вреди от
смъртта на К. Т., вследствие на трудовата злополука от 27.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, срещу Г. К. Т., ЕГН ********** и адрес:
с.Бистрица, община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, иск по чл.203, ал.2
КТ, за сумата 28 500 лева(като частичен от 95 000 лева), представляваща регресно вземане за
обезщетението, което „..........“ АД следва да плати на Г. Т. за неимуществени вреди от
смъртта на К. Т., вследствие на трудовата злополука от 27.02.2020 г.
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, да заплати на Д. Д. Т., ЕГН ********** и адрес: с.Бистрица,
община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 2930 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, да заплати на Г. К. Т., ЕГН ********** и адрес: с.Бистрица,
община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 2930 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Г. Раковски“ №128, ет.8, да заплати на К. Г. К., ЕГН ********** и адрес: с.Бистрица,
община Дупница, област Кюстендил, ул.„Отец Паисии“№6, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
13
сумата 1430 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14