МОТИВИ към присъда №260000/25.02.2022г. по нохд №763/2020г.
по описа на АРС ІІІ н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград /сега Териториално
отделение Асеновград към Районна прокуратура Пловдив/ е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия А.Д.К. *** и същият е предаден на съд за извършени
престъпления по:
чл.150, ал.1 от НК, а именно затова, че на
неустановена дата през лятото на 2015 г. в ****, чрез употреба на сила и
заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление спрямо лице, навършило 14-годишна възраст – Е.К.С. /родена на ***
г./ изразяващи се в проникване с половия си член в аналното отвърстие на Е.К.С.,
чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, а именно за
това, че на неустановена дата през лятото на 2016 г. в гр. С., обл. Пловдивска,
се е съвкупил с лице от женски пол , ненавършило 18 – годишна възраст - Е.К.С., родена на *** г., като я принудил
към това със сила и заплашване
чл. 149, ал.1 от НК, а именно за това, че на
неустановена дата през месец февруари 2017 г. в гр. С., обл. Пловдивска, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
спрямо лице, ненавършило 14-годишна възраст – С.К.С., родена на *** г.,
изразяващи се в опипване на гърдите й и проникване с пръст във вагината й.
В хода на съдебното производство подс. А.Д.К. се явява с упълномощените от него защитници адв.
Х.Х. и адв. Р.Д..
В проведено на 25.05.2021г. съдебно заседание, беше
разгледана постъпилата молба от пострадалата С.К.С. подадена чрез адв.С.Х., в
качеството му на особен представител на непълнолетната пострадала, с оглед
предявяване на граждански иск против подсъдимия К. и конституирането на
пострадалата в качество на граждански ищец и частен обвинител по делото. Въз основа на така депозираната молба, по
делото бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от С.К.С., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия А.Д.К.
за общата сума от 5000,00лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат от извършеното спрямо нея през месец февруари
2017г. престъпление по чл.149, ал.1 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на внасяне на
обвинителния акт- 01.10.2020г. до окончателното изплащане, както и бе приета
претенцията на особения представител за присъждане на възнаграждение съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пострадалата С.К.С.
бе конституирана по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В хода на съдебното производството гражданската ищца и частен обвинител С.К.С. се явява лично ведно с назначеният й особен
представител адв. С.Х. ***.
В проведено на 25.05.2021г. съдебно заседание, беше
разгледана и постъпилата молба от пострадалата Е.К.С. подадена от нея на
03.11.2020г. в качеството й пострадала, с оглед предявяване на два граждански
иска против подсъдимия К. и конституирането на пострадалата в качество на
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Въз основа на така депозираната молба, по делото бяха приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство следните граждански искове
от Е.К.С., с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия А.Д.К.:
-за общата сума от 5000,00лв., представляващи
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат от извършеното
спрямо нея на неустановена дата през лятото на 2015г. престъпление по чл.150,
ал.1 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на внасяне на обвинителния акт- 01.10.2020г. до
окончателното изплащане,
- за общата сума от 5000,00лв., представляващи обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат от извършеното спрямо нея
на неустановена дата през лятото на 2016г. престъпление по чл.152, ал.2,т.1 вр.
ал.1,т.1 и т.2 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на внасяне на обвинителния акт- 01.10.2020г.
до окончателното изплащане, както и бе приета претенцията на пострадалата Е.К.С.
за присъждане на направените от нея разноски включително и тези свързани с
назначаването на служебен защитник по ДП. Пострадалата Е. К.С. бе конституирана по делото, в качеството
на граждански ищец и частен обвинител. В хода на съдебното производство
гражданската ищца и частен обвинител Е.К.С. се явява лично и ведно с упълномощения
от нея устно в качество на повереник адв. С.Х. ***.
В проведено на 28.09.2021г. съдебно заседание, преди
даване ход на съдебното следствие, защитника на подс. К., адв. Р.Д. направи
искане от свое име и от името своя подзащитен, делото да премине и се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие, като се заяви желанието на подсъдимия и на двамата защитници
да се възползват от процедурата предвидена в чл. 373, ал.1 вр. чл.372, ал.3
вр.чл.371, т.1 от НПК, като съответно да не се разпитват свидетЕ.те И.Й.С., К.А.С.,
Д.Р.Х., Д.И.Й., Р.Б.Г. и А.Г.А.. Със същото защитника заяви, че дават съгласие
показанията на тези свидетЕ. да се ползват, без посочените лица да се разпитват
в съдебно заседание, като при постановяване на присъдата да се ползват
непосредствени съдържанието не техните протоколи от досъдебното
производство. Също така защитника заяви,
че дават съгласие да не се разпитват и
вещите лица д-р М.К.Б. и д-р П.М.Д., изготвили съответните СМЕ, като при
постановяване на присъдата да се ползват непосредствено съдържанието на техните
експертни заключения от досъдебното производство.
Адв. Х.Х. подкрепи изцяло това искане и също даде
съгласие да не се разпитват посочените от адв. Д. свидетЕ. и вещи лица.
Подс. А.К. също даде съгласие да не се разпитват
посочените от адв. Д. свидетЕ. и вещи лица.
Адв. С.Х. в качеството му на особен представител на частната
обвинителка и гражданска ищца С.К.С. и на повереник на частната обвинителка и
гражданска ищца Е.К.С. също даде съгласие делото да се гледа по този ред и да
не се разпитват посочените от адв. Д. свидетЕ. и вещи лица.
Съдът уважи, това
искане на защитата, като преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия,
защитниците и особения представител и повереник бяха разяснени правата им от
НПК. Пред вид изразеното съгласие, съдът одобри същото и делото премина по реда
на съкратеното съдебно следствие съобразно правилата предвидени в чл.373,ал.1
от НПК.
В проведено на 14.12.2021г. съдебно заседание, на
основание чл.287, ал.1 от НПК, представителят на РП Пловдив, ТО Асеновград,
направи изменение на повдигнатото спрямо подс. А.К. обвинение, в частта му,
както относно фактите, а така и относно диспозитивите на двете престъпления пострадала
от които се явява Е.К.С.. Искането на
прокурора бе уважено от съда, като съответно с протоколно определение от същата
дата, бе допуснато и така направеното изменение, като съответно освен
изложените от прокурора факти, касаещи промяната в обстоятелствената част на
обвинението, изрично се записа в съдебния протокол, че следва да се счита, че
по отношение на извършеното спрямо пострадалата Е.К.С., на подс. К. се повдига ново обвинение и същия следва
да се счита предаден на съд за това, че:
- На неустановена дата през лятото на 2015 г. в ****,
се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст - Е.К.С.,
родена на *** г., като я принудил към това със сила и заплашване, което
съставлява престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК;
- На неустановена дата през лятото 2016 г. в гр. С.,
обл. Пловдив, чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо лице, навършило
14-годишна възраст – Е.К.С. /родена на ***
г./, изразяващи се в проникване с половия си член в аналното отвърстие на Е.С.,
което съставлява престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК;
По отношение на пострадалата С.К.С. повдигнатото
спрямо подс. К. обвинение и съответно това за което е бил предаден на съда,
остава така, както е било посочено в изготвения обвинителен акт.
Във връзка с допуснатото изменение на обвинението, в
съдебно заседание проведено на 22.02.2022г. бе допуснато и направеното от
страна на адв. С.Х., в качеството му повереник на частната обвинителка и
гражданска ищца Е.К.С., уточнение във връзка с предявените и приети за съвместно
разглеждане от нейна страна спрямо подс. К. два граждански иска, съобразно
депозираната писмена молба.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна
прокуратура Пловдив, Териториално отделение Асеновград, поддържа трите обвинения,
първите две от които изменени по реда на чл.287, ал.1 от НПК, а третото така
както е било повдигнато с внесения обвинителния акт и съответно счита същите за
доказани по несъмнен начин. Намира, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, се е установила
фактическа обстановка подкрепяща изцяло трите обвинения, за които подс. К. е
бил даден на съд. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, за
отделните извършени престъпления да се наложат наказания „лишаване от свобода”,
както следва: за извършеното престъпление по чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК да се наложи наказание „Лишаване от свобода в размер на 7 години, за
престъплението по чл.150 а, ал.1 от НК, да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 4 години и за престъплението по чл.149, ал.1 от НК да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 4 години.На основание чл.23 от НК, представителя на
прокуратурата счита, че спрямо подс. К. следва да се опредЕ. едно общо най
тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на 7 години, което да се изтърпи
при първоначален „ строг” режим, на основание чл. 57, ал.1,т.2 б.“а“ от ЗИНЗС.
По отношение на приетите за разглеждане гражданските искове, счита същите за
доказани по основание и размер и предлага да се уважат в пълен размер. По
отношение на направените по делото разноски, то представителя на държавното
обвинение е на становище, че те следва да възложат на подсъдимия.
Адв. С.Х. в качеството му на особен представител на
частната обвинителка и гражданска ищца С.К.С. и на повереник на частната
обвинителка и гражданска ищца Е.К.С., по същество подкрепя становището на
представителя на държавното обвинение. Анализирайки събраните по делото доказателства,
той счита, че делото за изяснено от фактическа и правна страна, като намира
трите обвинения за които подс. К. е бил предаден на съд за доказани в пълнота.
По отношение на вида и размера на общото наказание което следва да бъде
наложено на подсъдимия адв. Х. се солидаризира с изразеното становище на прокурора.
Не взема отношение спрямо приетите за съвместно разглеждане граждански искове.
Частната обвинителка и гражданска ищца С.К.С. не се
явява в последното проведено по делото съдебно заседание.
Частната обвинителка и гражданска ищца Е.К.С. също не се явява в последното проведено по
делото съдебно заседание.
Защитника на подс. К., адв. Х.Х. по същество счита, че
по делото са извършени необходимите процесуално следствени действия, но въпреки
това трите повдигнати обвиненията са останали недоказани. Анализирайки
събраните по делото гласни доказателства, най-вече показанията на двете
пострадали, то защитника е на становище, че същите са изключително противоречиви,
което обстоятелство води и до голямо съмнение относно тяхната достоверност.
Поради липса на други подкрепящи ги доказателства, защитника заявява, че
версията на представителя на държавното обвинение е останала недоказана, поради
и което подс. К. следва да бъде признат за невинен и напълно оправдан. Във
връзка с това пледира да бъдат оставени без уважение и приетите за съвместно
разглеждане граждански искове от двете пострадали.
В качеството си на защитник на подс. К., адв. Р.Д. се солидаризира
с казаното от своя колега, като на първо място пледира за пълното оневиняване
на подсъдимия и неговото оправдаване. Като алтернативно, ако съдът все пак
признае виновността на подс. К. относно извършеното престъпление по чл.152,
ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, то пледира наказанието му да се опредЕ. при
условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като същото бъде под предвидения в закона
минимум от три години. По отношение на същото, е на становище, че предвид
продължилото във времето наказателно производство, може да се приложи текста на
чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му се отложи с изпитателен срок от три
години.
Подс. А.Д.К. не се признава за виновен и моли де бъде
оправдан.
Съдът, след
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
А.Д.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, вдовец, работещ като шофьор в градски транспорт във фирма
„Чолакови“ - гр. Пловдив, осъждан-реабилитиран, живущ ***, ЕГН **********.
Св. Н.Б.К. е майка на подс. К., като до 2017г. тя живеела
в къща на адрес в гр.С., ул.“Райко Даскалов“ №10. Св. В.И.Ж. и нейния син-св. И.Й.С.
били непосредствени съседи на св. К., като двамата обитават къща на адрес в гр.С.,
****. Докато живеЕ. в съседство отношенията между тях били добри, като двете
жени често си ходили на гости.
Пострадалата Е.К.С. е родена на ***г***, а нейната
сестра пострадалата С.К.С. е родена на ***г***. РодитЕ. на двете сестри са свидетЕ.те
В.К.Б. и К.А.С.. Докато родитЕ.те живеЕ. заедно, те нямали
сключен брак. През първата половина на 2005г., свидетЕ.те Б. и С. си намерЕ.
работа в животновъдството и семейството се установило да живее в района на един
краварник в с. Ч.. Двете деца били отглеждани в много лоша и неподходяща за тяхната
възраст среда, която се формирала от мизерните условия в които те били
поставени и постоянните конфликти между двамата родитЕ.. По същото време, св. В.К.Б.
се запознала с подс. А.К.,*** и отглеждал животни там. С течение на времето
между тях започнала връзка, което довело до фактическа раздяла между св. В. Б.
и св. К.С.. На 20.08.2005г. св. К.А.С., напуснал семейството си и заживял в с. ***, обл. Пловдивска. Междувременно във
връзка с лошото отглеждане на двете момичета, бил подаден сигнал в Дирекция
„Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. Първомай. По случая в последствие било
образувано дело в РС Първомай, въз основа на което било постановено и решение,
като при условията Закона за закрила на детето, пострадалите Е. и С. С. били настанени в Дома за деца
лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) с.Зелениково /сега вече закрит/. В
последствие децата били преместени в ДДЛРГ „Княгиня Мария – Луиза“ гр. Пловдив,
където останали до около 2014г.
Междувременно св. В. Б. успяла да получи съдебно решение с което
настаняването на двете й деца било прекратено, като тя прибрала момичетата при
себе си. В последствие св. Б., Е. и С. С.,
заедно с подс. К. и един от синовете му заживЕ. под наем в къща, намираща се в ****.
Известно време след това, синът на подс. К. се изнесъл от жилището. Докато живеЕ.
в Ц., св. Е.С., учела в СУ „Братя Миладинови“ гр. Пловдив /справка лист 168 от
ДП/, а св.С.С. учела в основното училище в селото. Към онзи момент подс. К.
работел като шофьор на автобус, а св. Б. работела като кондуктор. Тяхното често
отсъствие от дома им и липсата на заинтересованост към двете деца, отново формирали
изключително лоша семейна среда за живот, като за двете момичета не се полагали
необходимите грижи и те реално били оставени на произвола на съдбата. Случвало
се св. Б. да се прибира в нетрезво състояние и в компания от непознати мъже.
Освен горното, св. Б. се държала грубо в домът им и често отправяла обиди
спрямо двете си дъщери, като предизвиквала и скандали с подс. К., който пък си
позволявал да я бие. Разправиите помежду им се случвали пред очите на двете
момичета, които макар и малки осъзнавали случващото се около тях, като те неодобрявали
поведението на тяхната майка. С течение на времето отношението на св. Б. спрямо
двете пострадали ставало все по-отблъскващо и неадекватно, като това довело до голямо
отчуждение между нея и двете момичета. Въпреки, че изпълнявали безусловно
всички прищевки на майка си, свидетелките Е. и С. С. я намразили, като започнали
да я наричат помежду си с думи като „оная“ или „Вила“. В началото на
съвместното им съжителство с подс. А.К., той се държал сравнително добре с
двете пострадали момичета, като те го възприемали като приятел на майка им.
Въпреки честите скандали между подсъдимия и св. В. Б., причини за които били
най-вече нейното пиянство и липсата на финансови средства, за разлика от сестра
си С., св. Е.С. демонстрирала към А.К. известни външни прояви на привързаност и
доверие.
На неустановена дата, през лятото на 2015 г., през
деня, св. Е.С. и подс. А.К. се намирали сами в къщата в с. Ц.. Същият този ден,
св. Е.С. била облечена с рокля.Около обяд, подс. К. влязъл в стаята, в която се
намирала и св. Е.С., като затворил вратата и прозорците на помещението. Без да
й казва нищо, подс. К. се приближил към нея и й свалил гащета, съблякъл й
роклята, като при това и я обърнал с гръб към себе си. В последствие я съборил
на леглото, извил й ръцете зад гърба и я навел напред, като й натиснал главата
надолу. В следващия момент, въпреки опитите за оказване на съпротива от момичето,
подс. К. проникнал с половия си член във влагалището на св. Е.С., като започнал
да се движи. Тя от своя страна изпитала остра болка и започнала да вика и да
крещи. За да заглуши виковете й, подс. К. взел една възглавница и затиснал с
нея пострадалата зад врата. Известно време след това, подсъдимия еякулирал,
като се изпразнил на леглото. Преди да напусне стаята, подс. К. заплашил св. Е.С.,
че ако каже на някой, ще я удуши. След ставането си, пострадалата установила,
че има кръв, както по тялото й, а така и по леглото. Тъй като била много
изплашена, а освен това я било гнус, св.Е.С.
изхвърлила изцапания чаршаф. След случилото се с нея, св. Е.С. се
чувствала ужасно, като й се искало да сподЕ. с някой. От страх и срам не
посмяла да каже на сестра си С., която пък към онзи момент била и доста малка.
Същата вечер, все пак св. Е.С. казала за случилото се на своята майка. Св. Б.
от своя страна й се развикала и я набила, като я упрекнала, че е лъжкиня и
обвинява без причина А.К..
След този случай, макар и никога да не била питана
дали желае или не, със знанието и съгласието на св. Б., за св. Е.С. станало нещо
нормално да заспива в едно легло с подс. К.. Именно това направило впечатление
на свидетелката Н.Б.К., която на няколко
пъти гостувала в квартирата в с. Ц.. Въпреки, че не било нормално, подс. К. да спи в едно легло с една от доведените си
дъщери, която при това била и непълнолетна, то предвид страха който изпитвала
от синът си и липсата на каквато и да е критичност от страна на св.Б., на възрастната
жена никога не й достигнала смелост да му отправи забележка за това му неприемливо
поведение. Все пак видяното било шокиращо за св. К., като за същото тя сподЕ.ла
на своята съседка-св. В.Ж..
С течение на времето, подс. К. и св.Б. изпаднали във
финансови затруднения, които не им позволявали да изплащат наема за квартирата
в с. Ц.. Това станало причина през 2016г., всички те, включително и двете
пострадали момичета, да се преместят в къщата на св. Н.К. ***. Към онзи момент,
съпругът на св. К. вече бил починал, като тя живеела съвместно с двама от
синовете на подс. К.. След преместването
си, подс. К. и св. Б. се установили да живеят с
двете пострадали момичета в стая на първия етаж на къщата, а втория се обитавал
от св. К. и двамата й внуци. На 12.04.2016г. пострадалата Е.С. била записана,
като ученичка в VІІІ-ми клас в ОУ „Гео Милев“, а в последствие през учебната
2016г./2017г. като ученичка в ІХ-ти клас в Професионална Селскостопанска
гимназия /ПССГ/ в гр. С.. На 12.04.2016г. св. С.С. била записана, като ученичка
в VІ-ти клас в основното училище в гр.С., а през учебната 2016г./2017г. като
ученичка в VІІ-ми клас в същото ОУ /справка лист 166 от ДП/. Известно време след като
подс. К. и членовете на новото му семейство се установили да живеят при св. К., двамата му
синове напуснали къщата в гр.С. и се преместили да живеят в с. Ч.. Това дало
възможност на сестрите Е. и С. С., да се качат на втория етаж на къщата. Там те
започнали са обитават обща със св. К., като трите спЕ. на отделни легла. Малко
след това, подс. К. и св.Б. също се качили на втория етаж, като двамата спЕ. на
спалнята в другата свободна стая. Преместването на двете пострадали момичета в
гр.С. в къщата на св. Н.К., не било свързано с някакви особени и значителни промени
в установения още в с. Ц. техен начин на живот. Подс. К. продължава да работи
като шофьор на автобус, а св. В. Б. като кондуктор. Отношението на св.Б. към
двете й дъщери било същото както и по времето когато те живеЕ. в квартирата Ц.. Тя продължавала да се държи зле към тях,
да им вика, да ги обижда и да не полага необходимите грижи. Както и преди се
било случвало, така и сега, св. Б. си позволявала да се прибира в нетрезво
състояние, като предизвиквала скандали с подс. К.. Той пък от своя страна си позволявал да удря
и св. Б. и майка си-св.Н.К..
Освен от елементарни грижи, двете момичета имали нужда
от нормални отношения и семейна среда, както и домашен уют. Съвсем естествено,
с течение на времето, двете деца намерили необходимите им условия в дома на св.
В.И.Ж. и св. И.Й.С.. Тъй като св.Н.К. често посещава дома на св. Ж., то и двете
пострадали момичета също започнали да ходят там. Св. Ж. и св. С. също
забелязали, че за двете деца не се полагат необходимите грижи, като същите освен,
че се хранЕ. нередовно, то се случвало да са облечени в неподходящо за сезона
облекло или да ходят с вехти дрехи. Въпреки, че и св.К. изразявала своето неодобрение
от поведението на св. В. Б., то към онзи момент, от страна на св.Ж. и нейния
син-св. И.С. не били предприети някакви по-решителни действия, с цел промяна положението
на двете сестри. СвидетЕ.те се държали малко резервирано, като не се стигнало
до подаване сигнали до компетентните служби. Те не проявили съответната решителност,
дори когато забелязали, че в отсъствие на св.Б., пострадалата Е.С. къпела на
двора на къщата голия А.К.. Те проявили търпение дори когато св. И.С. видял, че
св. Е.С. бръснела гениталиите на подс. К.. Нямало адекватна реакция от тяхна
страна, дори когато, един ден св. В.Ж. отишла в къщата на св. Н.К., където заварила
подс. К. да бръсне под мишниците и областта на окосмението между краката на св.
Е.С.. Всичко това, в действителност шокирало св. Ж., като тя си позволила
единствено да отправи упреци спрямо св. Б., като й казала, че позволява пред
очите й да се случват такива неща.
На неустановена дата, една вечер през лятото на 2016
г., св. Н.К., св.В. Б., подс. К. и св. Е.С. се намирали в обитаваната от тях къща.
Докато подс. К. бил в една от стаите на първия етаж, св. Б. казала на св. Е.С.
да му занесе слипове. При влизането на пострадалата в същата стая, тя видяла, че подс. К. е гол от
кръста надолу. Без да се церемони с нея, подс. К. й казал да си съблича дрехите.
Въпреки липсата на по-голяма конкретика в думите му, то св. Е.С. предположила
какви са и намеренията му и какво може да последва за нея. В резултат на това започналата
да се съпротивлява. Подс. К. обаче й свалил дрехите и след като я сложил по
корем на леглото, намирайки се върху нея, успял да проникне с члена си в
аналното й отверстие. В резултат на това проникване, св. Е.С. изпитала болка и започнала
да вика силно. Докато подс. К. бил върху пострадалата, в стаята влязла св. Н.К.,
която видяла случващото се. Въпреки виковете на св. Е.С. обаче, св. К. не предприела
нищо за оказване на помощ. Все пак влизането на св. К., смутило подсъдимия и с
това действията му спрямо св. Е.С. били прекратени. След ставането си от
леглото, св. Е.С. установила, че под нея име петно от кръв. В същото време тя
чула, че на горния етаж от къщата е възникнала разправия между св. К. и св.Б..
От гласовете разпознала този на св. К., която отправила към св.Б. репликите:„Как
може? Тя ти е дъщеря. Той не й е никакъв“. На това св.В. Б. й отвърнала „Я
стига това е лъжа“, като нарекла дъщеря си курва и отправила други обидни
епитети спрямо нейната личност. Поради колебанието си, страха и срама, които
изпитвала към онзи момент, св. Е.С. не посмяла да каже на никой за случилото
се, като счела, че е безсмислено да се оплаква и на своята майка.
Една вечер, на неустановена дата през месец февруари
2017 г., св. С.С. се намирала в дома на св. Ж., като била облечена с пижама и
бельо. В един момент, дошла св. Б. която казала на св. С.С., че подс. К. чакал
и че тя трябва да си ляга. Св. С.С. я послушала и тръгнала с майка си. Св.С.С.
тръгнала да се качва по стълбите към втория етаж, като вървейки, се разминала
със сестра си – св. Е.С.. След като отворила врата на стаята в която се
намирало нейното легло, св.С.С. установила, че в помещението е тъмно. Въпреки това св.С.С. видяла, че на
леглото си стои завита св. Н.К.. Намиращите се в същата стая, други две единични
легла обаче, били събрани, като върху тях лежал подс. К.. Св. С.С. запитала
майка си с кой ще си ляга, като св.Б. й отвърнала „ С А.“, при което я бутнала върху събраните
легла. Св. С.С. паднала при лежащия мъж, а св.Б. излязла навън и заключила
врата на стаята. Падайки на едната си страна до подс. А.К., св. С.С. се оказала
с гръб към него. Подс. К. се наместил до нея, като й свалил долнището на
пижамата и бельото й, вследствие на което, от кръста надолу тя останала гола. Подс. К. започнал да я опипва с едната си
ръка по гърдите, като после прокарал ръката си и между бедрата на момичето. В
един момент подс. К. бръкнал с пръст във влагалището на св. С.С., при което тя изпитала
силна болка и започнала да вика за помощ. Подс. К. не изпитал никакво
съжаление, а напротив, всичко това го забавлявало и той й се изсмял. Св. С.С.
направила опит да стане, но не успяла тъй като подс. К. я дръпнал назад, като
тя отново се оказала легнала до него. Тогава подс. К. я заплашил, че ако
продължи да вика и ако сподЕ. на някого това, което се е случило, ще я удуши с
възглавница. Св. С.С. се уплашила и притихнала. Така останала до около 5 часа
сутринта, през което време подс. К. спял. Рано сутринта той станал, излязъл от
стаята и започнал да се приготвя за работа. С намерение да се измие, след него станала
и св. С.С., При изправянето си от леглото тя забелязала, че на мястото където преди
това е лежала, имало петно от кръв. Същата се изплашила и избягала в къщата на
св. В.Ж.. Там св. С.С. седнала на един фотьойл, като св. Ж. забелязала, че детето
е само по гащички и с голи крака, които в областта на бедрата били изцапани с
кръв. Тъй като С.С. била смутена и мълчала, св. Ж. помислила първоначално, че детето
може да е получило менструално
кръвотечение. С думите „Софи не се притеснявай, моето дете, ставаш тинейджърче“
св. Ж. се опитала да я успокои, като продължавала да си мисли, че този естествен
физиологичен процес, може да е първи такъв за детето. Докато св. Ж. говорила на
св.С.С., тя забелязала, че по двете ръце, както и в областта на шията, тя има
червени следи . В един момент, св. С.С. станала от фотьойла и отишла да се
измие. Като се върнала, тя се разплакала, а св. Ж., поискала от нея да й
разкаже какво се е случило. Пострадалата й отвърнала, че няма да й каже нищо,
тъй като подс. К. я бил заплашил с убийство, ако каже нещо. Докато двете си
говорили, в къщата влязла и св. Н.К., която казала на св.Ж.: „В. какъв цикъл?!
Наско го изнасили. Така цирикаше това дете, аз се завих през главата, направо
се задушавах, умирах, разбираш ли?!“ Казаното от св. Н.К. било потвърдено и от думите на от
св. С.С., която разказала все пак за случилото се на св. Ж.. В думите й се
съдържали подробности, за това,как била придружена от св. Б. в стаята, където на събраните от майка й две легла
я чакал подс. К., как св. Н.К. била завита на съседното легло, как подс. К. я стиснал за двете й ръце така, че тя не
можела да мръдне и че после правил с нея секс, като накрая й се изсмял и я заплашил,
че ще я убие. Св. Ж. не издържала и отишла в съседната къща, където отправили
упреци спрямо В. Б., че въпреки виковете на дъщеря й, не е взела никакво
отношение . Последната й отвърнала, че това не било вярно, като я заплашила, че
ще каже на подс. К., който пък щял да ги изтрепе. На по-късен етап, за случката
между подс. К. и св. С.С., разбрала и св. Е.С.. За това тя научила от св. Ж.,
която й казала, че знае някои от нещата и от св. Н.К.. В тази насока св. Ж.
предала думите на св. К., която била видяла с очите си как св.В. Б. събрала
леглата, като после С. много викала и пищяла. Св. Е.С. се опитала да говори с
майка си и сестра си. При това първата от тях й заявила, че това не е вярно и
че двете със сестра й лъжат. Опитът й да проведе някакъв смислен разговор със С.
се оказал неуспешен, като на св. Е.С. направило впечатление, че сестра й е
много мълчалива и затворена в себе си. Към онзи момент поведението на подс. К.
към двете сестри вече се било променило, като същия се държал грубо с тях и си
позволявал да ги обижда, псува и да им се заканва. Това му отношение намерило
по конкретен израз спрямо св. Е.С. и това се случило, след като той научил, че
тя вече си има приятел в лицето на нейния съученик св. К. ***.
През 2017г. подс. К. продал къщата в която до тогава
живеЕ. заедно с неговата майка св. Н.К.. Тъй като останала без дом, от Община С.
предоставили на св. К. стая за живеене. Останали също без жилище, подс. К. , св.Б.
и двете пострадали момичета били приютени в къщата на св. Ж.. Там те останали да
живеят за период около три месеца.
Междувременно св. В. Б. посетила Отдел „Закрила на
детето“ /ОЗД/ към Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Първомай в гр.
Първомай, като поискала да ползва услугите на психолог. Във връзка с издаденото
направление, св. А.Г.А. работещата като психолог в Центъра за Обществена
подкрепа /ЦОП/ към ОЗД гр. Първомай, провела среща със св. Б., като изяснила
причините за нейното посещение. При разговора, св.Б. заявила, че изпитва
притеснение от честите закъснения и скандали с по-голямата си дъщеря Е.С.. При
събеседването св. Б. заявила също така, че има и по-малка дъщеря, която пък
можела да се повлияе от поведението на по-голямата й дъщеря. В последствие бил изготвен
график за срещи, като св. А.А. провела разговори и с двете пострадали сестри.
При срещата си със св. Е.С. на св. А. направило впечатление, че тя е
изключително мълчалива, като в продължение на около 40 минути, гледала само през
прозореца и не казала нито една дума. По добре минала срещата със св.С.С.,
която разказала на св.А. за училището и за проблемите с приятеля на Е.С., който
бил от ромски произход. В последствие двете пострадали момичета спрЕ. да идват
на срещите със св. А., което станало и причина за прекратяване на заявената от
св.Б. услуга.
През месец Май 2017г. св. Е.С. заминала с група нейни
съученици на ученическа практика в
Италия. След завръщането си от там, св. Б. предизвикала разправия със св. Е.С.,
която била съпроводена с нанасяне на удари спрямо детето и скубане на коси. По
същото време, св. Е.С. разбрала, че майка й и подс. К., имат намерение да се
преместят да живеят в с.Ч.. За нея самата, предвид тормоза на който били подложени
заедно със сестра й –С., това решение
било неприемливо, като тя решила да потърси помощ. На 16.05.2017г. св.С.С.
сама отишла в ЦОП към ОЗД гр.Първомай, където отново се срещнала със св. А.Г.А..
При проведения разговор с нея, св. Е.С. й разказала, че в момента живеят в дома
на св. Ж., както и сподЕ.ла за извършените от страна на подс. К. спрямо св. С.С.
блудствени действия. В хода на разговора, макар и със спестявана на по-големи
подробности, св. Е.С. казала на св. А., че както със сестра й, доведеният й баща
е правил същото и спрямо нея. Във връзка с получената от страна на св. А. информация,
били съставени формуляри за приемане на
устни сигнали с №№ СИГ /Д-РВ-ПМ/143 от 16.05.2017г. и СИГ /Д-РВ-ПМ/144 от
16.05.2017г. /листи 5 и 6 от ДП/. След завеждането и докладването на тези
сигнали, бил сформиран мултидисциплинарен екип по прилагане на Координационен
механизъм за взаимодействие при работа с деца, жертви на насилие или в риск от
насилие. В екипа била включена и св. Р.Б.Г.-Началник ОЗД към Дирекция „Социално
подпомагане“ /ДСП/ – Първомай. При проведения, от участващите в екипа служител,
разговор със св. Е.С. се потвърдило това, което същата сподЕ.ла на психолога А.А..
Участващите в екипа служитЕ. посетили и домът на св. В.Ж. ***, където била
заварена и св. В. Б.. При проведения разговор със св. В.Ж. се потвърдила изцяло
информацията, относно казаното от страна на св. Е.С. във връзка с тормоза на
който тя и нейната сестра били подложени от страна на подс.К. и св. Б.. СлужитЕ.те
провЕ. разговор и със св.Б., като същата
видимо не била изненадана от това което научила от тях. В хода на разговора,
св. Б. нито отрекла, нито пък потвърдила, споделената и събрана от служитЕ.те в
хода на проверката информация. СлужитЕ.те разяснили на св. Б., че една от възможностите
за решаване на проблема, е двете й деца да бъдат отделени от съвместното им
съжителство с подс. К.. На същото св. Б. не реагирала по никакъв начин, като
останала безучастна и не дала каквито и да индикации, че желае децата да
останат при нея. Предвид установеното, проверяващите казали на св.Б., че децата
не могат да останат повече в семейството и че ще трябва да бъдат настанени в
кризисен център, за което било необходимо да бъдат събрани личните им вещи. В отговор
на това,св. В. Б. веднага събрала личните вещи и документи на двете си дъщери и
ги предала на служитЕ.те. Докато траел разговора със св. Б., св. С.С. била на
училище, поради и което срещата с нея се състояла в последствие. При
проведената беседа с нея, същата първоначално не потвърдила думите на своята
сестра Е.. На въпроса зададен от служитЕ.те,
дали подс. К. я е опипвал, св. С.С. се притеснила и не отговорила, но се
разплакала. Същата все пак потвърдила това, че в дома им често е имало
скандали, като подс. К. е отправял обиди и псувни. Установеното в хода на
проверката от служитЕ.те участващи в сформирания мултидисциплинарен екип, било
оформено в съставените от тях протокол и 2бр. социални доклади / листи от 8 до
13 от ДП/. Въз основа на събраната информация със Заповеди издадени от
Директора на ДСП- Първомай двете пострадали свидетелки били настанени в
Кризисен център към Комплекс за социални услуги /КСУ/„Олга Скобелева“ гр.
Пловдив. С писмо № СИГ /Д-РВ-ПМ/143-006 от 30.05.2017г. на
Директора на ДСП- Първомай,
материалите по случая били изпратени по компетентност на РП Асеновград /сега ТО
Асеновград към РП Пловдив/. С постановление от 05.06.2017г. на прокурор в РП
Асеновград срещу подс. К. било образувано ДП № 452/2017г. с оглед извършено от
него в началото на 2017г. престъпление по чл.149, ал.1 от НК пострадала от
което се явява С.С..
Като изминали три месеца, от страна на служитЕ. при
Кризисен център към КСУ „Олга Скобелева“ гр. Пловдив, били изготвени
заключителни доклади по отношение на всяка една от пострадалите, въз основа на
които били издадени Заповеди с номера-№ЗД/Д-РВ-186/12.09.2017г. и
№ЗД/Д-РВ-184/12.09.2017г. двете на Директора на ДСП Пловдив. Въз основа на тях
било прекратено настаняването на свидетелките Е. и С. С. в Кризисния център,
като двете момичета бил настанени за отглеждане в дома на св. И.Й.С. ***.
/листи от 140 до 152 от ДП/
От заключението на вещото лице-д-р М.К.Б. по
назначената по ДП по отношение на св. С.К.С. СМЕ №96/01.02.2018г. /листи от 68
до 60, от ДП/, прочетено при условията на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, се
установява, че при извършеният на 26.01.2017г. /касае за техн. грешка тъй като
посочената в изх. номер на документа година, не е 2017 а 2018г./ медицински преглед, не са били установени
следи от видими травматични увреждания по главата, шията, гръден кош, корем,
горни и долни крайници. При гинекологичен преглед е установено наличие на стара
дефлорационна щърбина към 6 часа за обозначение по хода на часовниковия
циферблат, с давност повече от 7 дни. Разкъсването на девствената ципа е
причинено от действието на твърд, тъп предмет, какъвто може да бъде мъжкия
полов член във възбудено състояние.
От заключението на вещото лице-д-р П.М.Д. по
назначената по ДП по отношение на св. Е.К.С. СМЕ №210/2018г. /листи от 73 до
75, от ДП/, прочетено при условията на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, се
установява, че при извършеният на 17.06.2018г. медицински преглед на
пострадалата, не са били установени следи от видими травматични увреждания по
главата, шията, гръден кош, корем, горни и долни крайници. При гинекологичен
преглед е установено наличие стара дефлорационна щърбина, стигаща до основата
на девствената ципа към 9 часа, с давност повече от 10-12 дни. Посочено е също
така, че разкъсването на девствената ципа е причинено от действието на твърд,
тъп предмет, какъвто може да бъде мъжки полов член във възбудено състояние.
От заключенията на вещите лица-д-р Р.Ц.Д. и психолога А.Я.Д.
по назначените и изготвени в хода на ДП по отношение на св. С.К.С.: комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза-КСППЕ от 30.03.2018г. /листи от 79
до 90 от ДП/ и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза-ДКСППЕ от 03.01.2019г. /листи от 114 до 118 от ДП/ и от извършения
разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие се установява, че пострадалата
не страда от психично заболяване, като не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение в ЦПЗ- Пловдив. Според експертите, при прегледа е установено, че физическото и
интелектуално ниво на св. С.С. отговаря на възрастта и на образователното ниво.
Същата е могла е да участва пълноценно в
наказателното производство и да възприема фактите от заобикалящата я среда.
Била е способна да прави самостоятелни оценки на фактите, но поради ниската
степен на зрялост е могла да се повлиява от страна на значими за нея възрастни.
Могла е да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни
обяснения. Според експертите тя е преживяла неприятни за нея, неудоволствени
изживявания от действия, на които не е била в състояние да се противопостави и
да получи подкрепа. Случилото се е създало опасност за физическото, душевно или
морално развитие на св. С.С..
От заключенията на вещите лица- д-р Р.Ц.Д. и психолога
А.Я.Д. по назначените и изготвени в хода
на ДП по отношение на св. Е.К.С.: комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза-КСППЕ от 05.04.2018г. /листи от 96 до 108 от ДП/ и
допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза-ДКСППЕ от 04.01.2019г. /листи от 122 до 127 от ДП/ и от
извършения разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие се установява,
че тя не страда от психично заболяване, като не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение в ЦПЗ- Пловдив. Според експертите, при прегледа е
установено, че физическото и интелектуално ниво на св.Е.С. отговаря на
възрастта и на образователното ниво. Същата е могла е да участва пълноценно в наказателното производство и да
възприема фактите от заобикалящата я среда. Била е способна да прави
самостоятелни оценки на фактите, но поради ниската степен на зрялост е могла да
се повлиява от страна на значими за нея възрастни. Могла е да участва
пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни обяснения. Според
експертите тя е преживяла неприятни за нея, неудоволствени изживявания от
действия, на които не е била в състояние да се противопостави и да получи
подкрепа. Случилото се е създало опасност за физическото, душевно или морално
развитие на св. Е.С..
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие от съда свидетЕ.:
Е.К.С., С.К.С., В.И.Ж., Н.Б.К., В.К.Б. и К.Г.Г., както и и от показанията на свидетЕ.те
А.Г.А., К.А.С., Д.Р.Х., Д.И.Й., Р.Б.Г. и И.Й.С. прочетени на основание чл.373,
ал.1 вр.чл. 283 от НПК, приложените и събрани по делото писмени и веществени
доказателства, както и от заключенията вещите лица д-р М.К.Б. и д-р П.М.Д. по изготвените
от тях СМЕ прочетени при условията на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, както и
от заключенията и разпитите на вещите лица д-р Р.Ц.Д. и психолога по
изготвените от тях КСППИ и ДКСППЕ приети от съда в хода на съдебното следствие,
които съдът кредитира.
Съдът кредитира в по-голямата им част показанията на
свидетелката Е.К.С. даден в хода на съдебното следствие, както и част от тези
прочетени при условията чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени по реда на
чл.223 от НПК и закрепени в протокол за
разпит на свидетел по ЧНД 302/2019г. на
АРС /листи 41 и 42 от ДП/. За това си решение съдът отчете няколко
обстоятелства, които са от значение преценката на годността и достоверността на
показанията на тази свидетелка. На първо място, нейните показания следваше да
бъдат преценени с оглед нейната двояка роля - от една страна като пострадала,
настоящ граждански ищец и частен обвинител, а от друга страна - като свидетел,
а по отношение на някои обстоятелства и единствен очевидец с оглед характера на
извършените от подс. К. две престъпления по отношение на Е.С.. Втория фактор,
който също има немалко значение за достоверността и качеството на нейните показания
това е изминалото време от извършване на инкриминираните две престъпления
пострадала от които се явява Е.С.. Третия фактор оказващ влияние върху обективността
на нейните показания това е възрастта на която е била пострадалата Е.С. към времето
на извършените спрямо нея две деяния и тази на която се е намирала тя при
снемане на нейните показания. Четвъртия фактор който също оказва влияние върху
качеството на нейните показания е свързан отново с възрастта на пострадалата и видимите
за съда, изпитаните от нея в съдебната
зала естествени смущения и неудобство . Св. Е.С. макар и вече пълнолетна, следваше
отново да разкаже за случилото с нея, като при това тя следваше да възпроизведе
своите възприятия и спомени за неща, за които като пострадала от сексуално
посегателство, не показа особено желание
да говори с охота. За установяване годността и достоверността на нейните
показания бе необходимо същите да бъдат съпоставени изцяло с останалия
доказателствен материал по делото.
От показанията на св. Е.С. се установява, как и къде
са преминали първите години от живота й, като в тази насока са и показанията на
свидетЕ.те С.С., В.Ж., Н.К., К.С. и В. Б.. От нейните показания се установява и
каква е била причината за настаняването
й в ДДЛРГ с.Зелениково, а в последствие и в ДДЛРГ „Княгиня Мария – Луиза“ гр.
Пловдив. Въпреки противоречивите показания на св.В. Б. в тази насока, то по делото се установи, че именно
липсата на грижи и внимание от страна на майката са станали причината,
родителските права над двете й дъщери да бъдат ограничени и те да бъдат настанени
за отглеждане в социални домове. В тази насока съдът не кредитира показанията
на св. Б., която пред съда заяви, че едва ли не за св. Е.С. /а и за С.С./, били
полагани необходимите грижи за нейното нормално израстване. От показанията на
св. Е.С. се установяват и обстоятелствата свързани с условията на техния живот
в къщата в Ц.. В тази насока, те намират подкрепа и от показанията на св. С.С.,
а в някои части и от показанията на св. Н.К.. По отношение на извършения през
лятото на 2015г. в квартирата в с. Ц. от
страна на подс. К. насилствен полов акт със св. Е.С., то съдът изцяло кредитира
нейните показания дадени в хода на съдебното следствие, като отчете и наличните
противоречия с тези в показанията й прочетени
при условията чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени по реда на чл.223
от НПК и закрепени в протокол за разпит
на свидетел по ЧНД № 302/2019г. на АРС. По отношение на обстоятелствата
свързани с извършения спрямо нея насилствен полов акт, показанията на св. Е.С.
се явяват единствените преки доказателства.Съпоставката между нейните показания
установява, че в действителност между депозираните от нея на 29.09.2021г.
в хода на съдебното следствие показания/
листи от 205 до 207 от съд.дело/ и тези закрепени в протокол за разпит на
свидетел по ЧНД № 302/2019г. на АРС /листи 41 и 42 от ДП/, е налице
противоречие. Това противоречие на практика се отнася както за твърдените за
извършени през лятото на 2015г. в Ц., от подс. К. спрямо пострадалата Е.С.
действия, свързани с нейната полова неприкосновеност, а така и относно нейните
твърдения, относно извършени от подс. К. спрямо нея през лятото на 2016г. в гр.С.
действия. Основните различия са две: Докато в разпита си по ЧНД № 302/2019г. на
АРС, св. Е.С. е заявила, че през лятото на 2015г. в Ц. подс. К. е извършил спрямо нея насилствени
блудствени действия, изразяващи се в проникване с половия му член в аналното й
отвърстие, то в разпита си в хода на съдебното следствие, същата свидетелка
заяви, че тези действия са били извършени спрямо нея от подс. К. през лятото на
2016г. в гр.С.. Отново в разпита си по ЧНД № 302/2019г. на АРС, св. Е.С. е
заявила, че през лятото на 2016г. гр. С.,
подс. К. е извършил полов акт, изразяващи се в проникване с половия му член
в нейното влагалище, то в разпита си в хода на съдебното следствие, същата
свидетелка заяви, че това проникване, представляващ насилствен полов акт е бил осъществен спрямо
нея от подс. К. през лятото на 2015г. в Ц.. Съдът като анализира в пълнота всички
събрани по делото доказателства, както и дадените показания пред съда от страна
на св. Е.С. и тези съдържащи се в протокола за разпит на свидетел по ЧНД №
302/2019г. на АРС, с оглед логичната им връзка, със събраните по делото други
гласни доказателства, като отчете детайлността и по-голяма конкретност на
обстоятелства в показанията дадени от пострадалата в хода на съдебното
следствие, кредитира именно тях. В този смисъл прие версията изложена от пострадалата
Е.С. пред настоящия съд и тази възприета съответно от представителя на
държавното обвинение, в който смисъл бе допуснато и направеното изменение на
обвинението. От показанията на св. Е.С., депозирани пред съда, от които се
установява, че през лятото на 2015г. в Ц., от страна на подс. К. спрямо нея,
чрез използване на сила и заплаха, е бил осъществен насилствен полов, като при
това извършителят е проникнал с половия си член в нейното влагалище. Изложените
обстоятелства от страна на св. Е.С. във връзка с осъщественото съвъкупление от
страна на подс. К. изключват каквото и да е съмнение относно достоверността на
разказаното от нея. В действителност предвид изминалото време и липсата на реакция
относно извършеното спрямо непълнолетната към онзи момент Е.С., не дават
възможност да се конкретизира датата и месеца на осъщественото от страна на
подс.К. деяние. Събраните други доказателства обаче, някои от които косвени, в
лицето на показанията на св. С.С., св. К.С. и св. Н.К. и св. В.Ж. водят до
извода, че подс. К. още в с. Ц. е посегнал именно по този начин на полова
неприкосновеност на Е.С.. Осъщественото грубо посегателство над личността на
св. Е. С., която е била в още детска възраст към онзи момент, липсата на
какъвто и да житейски опит, отправените от страна К. заплахи за живота, липсата на каквато и да е подкрепа от страна
на майката в лицето на св.Б., са все обстоятелства станали причина, за настъпване
на промени в поведението на св. Е.С. и за последвалите недотам адекватни
постъпки от нейна страна. Предвид средата в която е била поставена, за св. Е.С.
не е била налице възможност, освен да мълчи за извършеното спрямо нея сексуално
посегателство. От друга страна, св. Е.С. е следвало да се съобразява изцяло с
желанията на своята майка и на мъжа с който тя е съжителствала, като поради
липсата на житейски опит, за нея към онзи момент не е била налице друга
алтернатива, освен да им се подчинява. Вследствие на всичко това, за св. Е.С. е
станало нещо нормално да спи с подс. К. в едно легло. Тези отношения между
подс. К. и св. Е.С., на т.н. “близост“ между тях, макар и да се отричат от
последната, все пак са били възприети пряко от свидетЕ.те Н.К. и В.Ж.. От
показанията на първата от тях се установява, че е при отиването й в къщата в Ц.
й направило силно впечатление това, че нейния син- А. си ляга и спи в едно
легло с пострадалата Е.С.. Втората свидетелка заявява, че след установяването на
семейството в гр.С., на същата й направило впечатление, че много често св. Е.С.
сядала на крака на подс. К., като тя имала фриволно поведение към него и че той
на няколко пъти си позволявал да пошляпва с ръка по задните части. Косвено за
такива отношения говори в показанията си и св. К.С., който разказва за това
какво точно му е сподЕ.ла св. С.С., във връзка с отношенията между сестра й Е.
и подс. К.. От прочетените при условията на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК,показания на св. К.С. се установява, че през месец Февруари 2017г. двете му
дъщери-С. и Е., били дошли на гости в дома му в с.***, като при проведения с
тях разговор те му се оплакали от грубото поведение от страна на подс. К. и св.Б..
Освен това св. Е.С. се изпуснала и казала на баща си, че подс. К. си позволявал
да обарва С., като влизал с нея в банята, където я бръснел „под мишниците“ и
„отдолу“. Съвсем по детски, явно за да покаже на баща си, че и тя е видяла и знае
нещо свързано с подс. К., св. С.С. заявила“ Како недей да споделяш много, за да
не кажа аз, как А. си го вадеше и ти го търкаше на устата“. Горните
обстоятелства само илюстрират средата в която двете пострадали са били
поставени и принудени да живеят, като в никакъв случай тя не може да бъде охарактеризирана,
с думи като „нормална“, „подходяща“ или „хармонична“. Макар и пред съда, св. Е.С.
да заяви, че от страна на подс. К. спрямо нея е бил извършен един единствен
полов акт, осъществен през лятото на 2015г., то наличните и събрани косвени
доказателства в лицето на депозираните показания от страна на св. Н.К. и св. В.Ж.
опровергават частично това нейно твърдение. В показанията на двете свидетелски
се съдържат факти от които се придобива реална представа относно това, какви са
били отношенията между подс. К. и св. Е.С..
От показанията на св. Н.К. става ясно, че тя е ходила няколко пъти на
гости на сина си А. в Ц.. При това посещение в къщата, където са били и двете пострадали,
на св. К., най-силно е направило впечатление, че подс. К. и св. Е.С. спят, като
„съпрузи“ на едно легло. От показанията на св. В.Ж. става ясно, че тя също е възприела
лично, твърде „близките“ според нея отношения между подс. К. и св. Е.С..
Въпреки, че излизат извън предмета на делото и обвиненията за които подс. К. е
предаден на съд, то настоящия състав намира, че няма как да не обсъди в тази им
част показанията на св. Ж., като това стане именно във връзка с обсъждане
достоверността на показанията на св. Е.С.. За св. В. Ж. освен, че е било шокиращо това да види, как св. Е.С. къпе на
двора подс. К., както и да разбере, че двамата се бръснат взаимно по окосмените
интимни части на телата, а и това, че те двамата поддържат интимни отношения. Предвид
разликата във възрастта между св. Е.С. и подс. К., наред с факта, че той се
явявал неин доведен баща, който в същото време живеел с майката в едно
домакинство, както и обстоятелството, че Е.С. била непълнолетна,
демонстрираното от двамата неприкрито поведение във връзка с тези интимни
отношения, за св. Ж. това са били все неприемливи за една нормална жена
обстоятелства. Именно поради тези обстоятелства, за разлика от привързаността
си към св. С.С., св. Ж. е проявявала и поддържала известна дистанцираност към св.
Е.С.. Именно поради тази си резервираност, св. Ж. не е проявила никаква
реакция, след като св. Е.С. й е признала, че е правила секс с подс. К. ***. Отново
именно поради тази си резервираност, св. Ж. не е проявила никаква реакция, след
като подс. К. й е признал, че ще вземе Е. и ще избяга с нея някъде далече.
Макар и косвено свързани с предмета на повдигнатите спрямо подс. К. обвинения,
разкритите от св. Ж. обстоятелства, касаещи отношенията между А.К. и св. Е.С.
са от изключително значение. От тях, освен другото става ясно, че подс. К. и
св. Е.С. са имали интимни отношения, включващи и извършване на секс помежду им.
Тези им отношения, са започнали още докато те са живЕ. съвместно в с. Ц.. В тази
насока са и показанията на св. К., която е видяла, че те спят на едно легло,
„като мъж и жена“. След като още в Ц. подс. К. е подържал интимни отношения със
св. Е.С., включващи и секс, то е ясно, че
няма как да са достоверни нейните твърдения относно броя на
осъществените между тях полови актове. На първо място, се явяват недостоверни
нейните твърдения, закрепени в протокол за разпит на свидетел по ЧНД №
302/2019г. на АРС, относно това, че извършения през лятото на 2016г. в гр. С.
против волята й от страна на подс. К. насилствен полов акт се явява първия
такъв за нея в живота й. В тази насока се явяват достоверни нейните показания
дадени в хода на съдебното следствие, където тя заявява, че именно осъществения
от страна на подс. К. насилствен полов акт през лятото на 2015г. в Ц. е бил
първия такъв за св. Е.С.. В тази насока са и коментираните по-горе
доказателства. Недостоверността на показанията на св. Е.С. обхваща и
действителната бройка на осъществените между нея и подс. К. полови контакти, но
пък доколкото липсват други доказателства, то единствено този осъществен през
лятото на 2015г. в Ц. е бил без нейно съгласие, като същия включва елементи на принуда,
сила и заплашване. В този смисъл съдът кредитира показанията на св. Е.С. в тази
им част депозирани в хода на съдебното следствие, като не кредитира в
съответната им част тези депозирани от нея по ДП закрепени в протокол за разпит
на свидетел по ЧНД № 302/2019г. на АРС.
След като съдът прие, че показанията на св.Е.С. са достоверни по
отношение на извършеното от подс.К. спрямо нея през лятото на 2015г. в Ц., то
логично и съответно прие за достоверни нейните показания депозирани в хода на
съдебното следствие и по отношение на извършеното спрямо нея от подс. К. през
лятото на 2016г. в гр.С.. В тази насока, съдът изключи показанията на св. Е.С.
закрепени в протокол за разпит на свидетел по ЧНД № 302/2019г. на АРС, с която
тя заявява, че описаните от нея
блудствените действия от страна на подс. К. са били извършени през
лятото на 2015г. в къщата Ц.. За това си решение съдът се съобрази и с прочетените
при условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1,т.1 от НПК, показания на св. Ж.
намиращи се на втора страница на лист 45 от ДП. От същите се установява, че
след настаняването на свидетелките Е. и С. С. в нейния дом след извеждането им
от Кризисния център, тя е провела разговор и с двете. В хода на същия, св. Е.С.
е признала , че първия полов акт осъществен с нея от подс. К. е бил в Ц., като
при това тя е била изнасилена, а той се бил изпразнил в нея. В последствие вече,
той е започнал редовно да прави секс със нея, като са спЕ. на едно легло като
мъж и жена.
Каквито и обаче да са били създадените в последствие от
страна на подс. К. отношения между него и св. Е.С., то свързаните с тях
обстоятелства, нито го оневиняват, нито оправдават извършените от него действия
спрямо св. Е.С., нито пък правят недостоверни дадените от страна на пострадалата
показания във връзка с осъществените спрямо нея сексуални посегателства. Това
се отнася по отношение на извършеното на
неустановена дата през лятото на 2015г.
в с. Ц., съвъкупление от страна подс.К. с пострадалата Е.С., за което същия е
използвал сила и заплашване. Същия извод, се отнася и по отношение на извършените на неустановена
дата през лятото на 2016г. в гр. С., чрез използване на сила и заплашване от
страна на подс.К. спрямо св. Е.,блудствени действия, изразяващи се в проникване
с половия му член в аналното й отвърстие. По отношение на обстоятелствата
свързани с тези две посегателства, съдът изцяло кредитира показанията на св. Е.С.
дадени в хода на съдебното следствие, като съответно не кредитира в тази им
част тези дадени по реда на чл.223 от НПК по ЧНД №302/2019г. на АРС. От
показанията на св. Е.С. се установява, че именно постоянния тормоз на който са
били подложени двете сестри , са станали причина, по-голямата от тях да отиде
при св.А.Г.А. –тогава работеща като психолог в ЦОП при ДСП Първомай. В действителност
при този разговор освен обстоятелствата свързани с промяната на семейното
жилище, св. Е.С., е разказала и за извършените от страна на подс. К. спрямо св.
С.С. блудствени действия, като е умишлено е пропуснала да разкаже за тези,
извършени спрямо нея. Предвид изпитвания срам и страха който е имала от подс. К.,
това поведение и реакции на св. Е.С. са напълно обясними. Доколкото в случая се
касае за извършени посегателства спрямо половата неприкосновеност, то е съвсем
нормално за дете на 16 години / на каквато възраст е била св. Е.С. към онзи
момент/ да не желая да споделя за това
на което тя самата е станала обект на посегателство. В този смисъл са и
заключенията на назначените КСППЕ и ДКСППЕ , както спрямо св. Е.С., а така и
спрямо св. С.С.. Макар и с голяма доза резервираност, в един момент у св. Е.С.
е надделяло желанието да сподЕ. с някой затаената в съзнанието й информация. При
наличните и създадени специфични условия за това, включително и отношения на
разбиране и доверие, тя е започнала да споделя тази информация. На въпросът
дали такива отношения са били налични между св. Е.С. и св. А.А. съдът няма как
да отговори в пълен обем. Все пак видно от показанията на психолога, прочетени
при условията на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, то на същата са били сподЕ.
известни обстоятелства свързани с фактите предмет на делото. По същество
показанията на св. Е.С., се подкрепят и от прочетените при условията на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, показанията на св. Р.Б.Г.. От
същите се установява, че във връзка с образуваното производство в ДСП гр.
Първомай и сформирания мултидисциплинарен екип, св. Г. също е провела разговор
със св. Е.С.. В хода на този разговор са били събрани данни за условията на
живот на двете сестри, като Е. се оплакала от тормоза на който е била подложена
от страна на подс. К. и св. Б.. В хода на разговора, св. Е.С. е разказала без
много подробности за два отделни случая на блудствени действия, свързани с
опипване по телата на двете момичета, от страна на подс. К.. При единия описан
от нея случай пострадала е била С. , а при втория самата св.Е.С.. Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. Е.С. във връзка с отношенията й с със св.
К.Г.Г.. От тях се установява, че двамата са имали приятелска връзка, която не е
била одобрявана от подс.К. и св. В. Б..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С.К.С.
даден в хода на съдебното следствие, както и част от тези нейни показания
прочетени при условията чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени по реда на
чл.223 от НПК и закрепени в протокол за
разпит на свидетел по ЧНД № 301/2019г. на АРС /листи 38 и 39 от ДП/. За това си
решение съдът отчете същите обстоятелства, които бяха отчетени и при обсъждане
показанията на св. Е.С., които също се явяват от значение преценката на годността
и достоверността на показанията на тази свидетелка. На първо място, показания
на св. С.С. следваше да бъдат преценени с оглед нейната двояка роля - от една
страна като пострадала, настоящ граждански ищец и частен обвинител, а от друга
страна - като свидетел, а по отношение на някои обстоятелства и единствен
очевидец с оглед характера на извършеното от подс. К. спрямо С.С. едно
престъпление. Втория фактор, който също има немалко значение за достоверността
и качеството на показанията на св. С.С., това е изминалото време от извършване
на инкриминираното престъпление, пострадала от които се явява именно тя. Третия
фактор оказващ влияние върху обективността на показанията на св. С.С. това е
възрастта на която е била тя самата, към времето на извършеното спрямо нея
деяние и тази на която се е намирала свидетелката при снемане на нейните
показания. Четвъртия фактор който също оказва влияние върху качеството на
показания на св. С.С. е свързан отново с възрастта на пострадалата и видимите
за съда и страните, проявени от непълнолетната свидетелка в съдебната зала
смущения и неудобство. Пострадалата от сексуално посегателство С.С. следваше
отново да разкаже за случилото, като при това за нея се наложи да възпроизведе
своите възприятия и спомени за неща, за които не изрази особено желание да
говори с охота. За установяване годността и достоверността на нейните показания
бе необходимо същите да бъдат съпоставени изцяло с останалия доказателствен
материал по делото.
От показанията на св. С.С. се установяват
обстоятелствата във връзка преминаване на първите години от живота й, като в
тази насока са и показанията на свидетЕ.те Е.С., В.Ж., Н.К., К.С. и В. Б.. От нейните
показания се установява и каква е била
причината за настаняването й в ДДЛРГ с.Зелениково, а в последствие и в
ДДЛРГ „Княгиня Мария – Луиза“ гр. Пловдив. Въпреки противоречието с показания
на В. Б. в тази насока, то по делото се установи, че именно липсата на грижи и
внимание от страна на майката са станали причината, родителските права над
двете й дъщери да бъдат ограничени, а те да бъдат настанени за отглеждане в
домове. В тази насока съдът не кредитира показанията на св. Б., която пред съда
заяви, че едва ли не, за св. С.С. са били полагани необходимите грижи за нормалното
й израстване. Макар и да е била твърде малка към 2005г. то показанията на св. С.С.
също се установяват известни обстоятелства свързани с условията на техния живот
в къщата в Ц.. В тази насока, те намират подкрепа и от показанията на св. Е.С.,
а в някои части и от показанията на св. Н.К.. По отношение на извършения през
лятото на 2015г. в квартирата в с. Ц. от
страна на подс. К. насилствен полов спрямо св. Е.С., то показанията на св. С.С.
са твърде оскъдни. Все пак от нейните показания, става ясно, че на С.С. още
тогава е направило впечатление, че през деня, докато тя е била на училище в
селото, се е случвало, сестра й Е. и подс. К., да остават сами в квартирата. От
показанията на св. С. също се установява, че през 2016г. всички те са се
преместили да живеят от квартирата в Ц. в къщата на св. Н.К. ***. От нейните
показания става ясно също така, че в самото начало те са обитавали една стая на
първия етаж, в която С.С. е спяла на пода, а подс. К., св. Б. и св. Е.С. са спЕ.
тримата на пружинено легло. Същата свидетелка потвърждава и това, че след
напускането на къщата от страна на двамата синове на подс. К., тя и сестра й Е.
са се качили на втория етаж, където са започнали да обитават обща стая със св. Н.К..
Съпоставката и анализа на депозираните в пода на съдебното следствие показания
от страна на св. С.С. и тези показания прочетени при условията чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
дадени по реда на чл.223 от НПК и
закрепени в протокол за разпит на свидетел по ЧНД № 301/2019г. на АРС, установява,
че същите са логични, точни и безпротиворечиви поради и което съдът ги
кредитира изцяло. От тях се установява къде се е намирала св.С.С. преди спрямо
нея да бъдат извършени блудствените действия от страна на подс. К.. Установяват
се и обстоятелствата относно това, каква е била причината тя да си тръгне от
дома на св.Ж. и начина по който, детето е попаднало в една стая при лежащия
върху събраните две легла А.К.. В пълна степен и в подробности от нейните
показания се установяват в подробности извършените от подс. К. блудствени
действия и гаврите на които св. С.С. е била подложена от него. От нейните
показани също така се установява, че едва на сутринта за нея се открила
възможност да напусне стаята, като при това тя веднага е отишла в дома на св. В.Ж..
По отношение на разказаното от св. С.С. във връзка с извършените спрямо нея
блудствени действия от страна на подс. К.,
нейните показания изцяло се подкрепят и от показанията на св. В.Ж.. Същата от
първо лице е възприела не само думите на пострадалото дете, но и външния вид на
св.С.С.. Въпреки, че св. Н.К. отрече, да е била очевидец на извършените от
страна на подс. К. блудствени действия спрямо св. С.С., то показанията на св. В.Ж.
в тази насока са твърде убедителни за да бъдат игнорирани. Явно е че и св.Н.К.
е била потресена от това на което е станала пряк очевидец, като страха който е
изпитвала от синът си А., е бил основната причина тя да не се намеси същата
вечер. Все пак преживяното от св. Н.К. е било толкова разтърсващо за нея, че тя
сама още на сутринта е отишла и разказала истината на своята съседка В.Ж..
Както и по отношение на св. Е.С., то поради изминалото време и ненавременната
реакция от страна на околните хора, няма как да бъде установено с по-голяма
конкретика точната дата на извършените спрямо С.С. от страна подс. К.
блудствени действия. Все пак събраните доказателства в пълна степен говорят, че
такива са били извършени, като това е станало през месец Февруари на
2017г. в гр.С..
Във връзка с решението си да кредитира изцяло
показанията на св. С.С., съдът се съобрази и с показанията на свидетелката В.И.Ж.
депозирани от нея пред съда, както и тези нейни показания намиращи се съответно
на втора страница на лист 43 от ДП, в частта им прочетени при условията на чл.
281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както и тези нейни показания намиращи се съответно
на втора страница на лист 45 от ДП, в частта им прочетени при условията на чл.
281, ал.5 вр. ал.1,т.1 от НПК. Внимателния прочит на цитираните показанията на
св.Ж. води до извода ,че по отношение на извършеното спрямо св. С.С. сексуално
посегателство, в тях се съдържа едно съществено противоречие. Същото се състои
в това което самата пострадала С.С. е сподЕ.ла на св. Ж. относно начина по
който подс. К. е проникнал във влагалището на детето. От прочетената част на
показанията на св. Ж., намиращи се на втора страница на протокол за разпита на
свидетел от 05.07.2017г. лист 43 от ДП, се установява, че освен
другите обстоятелства свързани със сексуалното посегателство, С.С. била
разказала на св. Ж., че подс. К. е търкал пръста си по нейните гениталии, при
което тя изпитала болка. В тази насока са и показанията на св. С.С.,пред съда,
която заяви, че подс. К. е вкарал пръста си в нейното влагалище. От прочетената
част, на показанията на св. Ж., намиращи се на втора страница на протокол за
разпит от 16.07.2018г. лист 45 от ДП, се установява, че освен
другите обстоятелства свързани със сексуалното посегателство, С.С. е променила
версията, като е разказала на св. Ж., че подс. К. се бил качил върху нея и
правил секс. Именно в тази насока са и дадените в хода на съдебното следствие
от страна на св. Ж. показания. Доколкото обаче в случая, св. Ж. възпроизвежда
чужди възприятия, т.е. тези на пострадалата С.С., то съдът няма как да приеме
за достоверни единствено показанията на св. Ж. в която тя твърди, че подс. К.
бил извършил насилствен полов акт със св. С.С.. За това си решение се съобрази
изцяло и с това, което самата пострадала С.С. твърди, че се случило с нея. След
като пострадалата С.С. заяви пред съда, че при това сексуално посегателство
подс. К. си е вкарал пръста в нейното влагалище, то няма как да се приемат за
достоверни показанията на св. Ж. в
частта им които тя завява, че имало насилствен полов акт от негова страна.
В случая съдът кредитира в по-голямата им част,показанията
на свидетелката В.И.Ж. депозирани пред съда, както и тези нейни показания
намиращи се съответно на втора страница на лист 43 от ДП, в частта им прочетени
при условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както и тези нейни
показания намиращи се съответно на втора страница на лист 45 от ДП, в частта им
прочетени при условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1,т.1 от НПК, като отчете, че
предвид изминалото време от момента на заживяването на момичетата в къщата на
св. Н.К. до датата на разпита на свидетелката в хода на съдебното следствие, е
изминал период около пет години от време, за което е нормално тя да забрави
някои обстоятелства. По отношение на обстоятелства за които бяха прочетени част
от нейните показания, при налично дадено съгласие от страна на защитниците и
подсъдимия, съдът счете, че те не остават изолирани, а се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетЕ.те
Е.К.С., С.К.С., Н.Б.К., А.Г.А., К.А.С., Д.Р.Х., Д.И.Й., Р.Б.Г. и И.Й.С. както и
заключението на вещите лица по назначените КСППЕ и ДКСППЕ. От показанията на
св. В.Ж. се установя, че тя познава отдавна майката и бащата на подс. К., като
познава и него самия и членовете на неговото семейство. Близките й отношения
със св. Н.К., са дали възможност на св. Ж. в един момент, тя да получава
информация относно съвместното му съжителство със св.В. Б. и двете й деца-Е. и С.
С.. Реално преките възприятия на св. Ж. по отношение на техния съвместен живот
са от 2016г. когато подс. К. и св. В. Б. се настанили да живеят в къщата при
св. Н.К.. Именно от показанията на св. Ж. се установява в какви мизерни условия
са били поставени да живеят Е. и С. С. и долнокачествената храна която им е
била осигурявана. В тази насока показанията на св.Ж. са категорични, като те
намират подкрепа и от показанията на
двете пострадали свидетелки, а така и от показанията на свидетЕ.те А.Г.А.,
Д.И.Й., Р.Б.Г. и И.Й.С., а по същество в пълна степен намират логическа опора
от предприетите действия по тяхното настаняване със Заповеди издадени от Директора на ДСП- Първомай,
с които двете пострадали свидетелки били настанени в Кризисен център към
Комплекс за социални услуги /КСУ/„Олга Скобелева“ гр. Пловдив. По отношение на
тези обстоятелства, предвид наличието и многобройността на подкрепящите ги
доказателства, съдът не кредитира противоречивите им показанията на св. Д. и св. В. Б., в които те заявяват, че за двете
пострадали момичета били полагани съответни грижи както от майка им а така и от
подс. К.. От показанията на св. Ж. се установява, че за известен период от
време, особено към момента на заживяването им в гр.С., подс. К. и св.Е.С. са
демонстрирали едни сравнително близки отношения помежду си. За разлика от тях,
св. В. Б. се е държала доста грубо с двете си деца, като същата е имала и чести
разправии с подс. К.. От показанията на св. Ж. се установяват и важни
обстоятелства свързани с извършените спрямо св. С.С. от страна на подс. К.
блудствени действия. В действителност св.Ж. не е била пряк очевидец на това
сексуално посегателство, но пък доколкото същата в първо лице, пряко е
възприела състоянието на св. С.С. и то на сутринта, непосредствено след като с
нея е било блудствано, то показанията й няма как да не бъдат кредитирани изцяло.
В тази им част те са в пълен синхрон с показанията на св. С.С. и тези на св. И.С.,
като съдът ги кредитира изцяло, дори и в частта им относно думите и споделеното
от страна на св. Н.К..
С посоченото по-горе изключение касаещо вида на
извършеното спрямо св. С.С. сексуално посегателство, съдът кредитира в
съответните им част показанията на св. В.Ж.
дадени пред съда, а и тези от ДП прочетени в съответните им части.
В случая съдът кредитира и част от показанията на
свидетелката Н.Б.К. депозирани пред съда, като отчете, че същата е майка на
подс. К. и като такава следва да се счита, за заинтересована от изхода на
делото. Освен обстоятелствата свързани с личния живот на св. К., от нейните
показания се установяват и някои обстоятелствата относно времето през което
същата е живяла заедно със св. Б. и двете пострадали момичета. В показанията си
св. К. отрича да е ставала очевидец на каквито и да сексуални посегателства от
страна на синът си, спрямо което и да е от двете пострадали момичета. По
конкретно отрича да е станала пряк очевидец и на извършеното посегателство
спрямо св. С.С., както и да е виждала
кръв по тялото на момичето, както и отрича, някога да е виждала събрани едно до
друго, двете от леглата намиращи се в общата стая. В тази насока св. К.
заявява, че едва ли не твърдяното спрямо подс. К., представлява едно
„скалъпено“ от страна на нейната съседка обвинение, в подкрепа на което, св. В.Ж.
е поискала от нея да свидетелства. Това пълно отричане на всички обстоятелства
по делото от страна на св. К. буди недоумение, но пък както бе посочено и
по-горе предвид факта, че нейния син в случая е подсъдим, то това й поведение,
в подкрепа на защитната версия е напълно обяснимо. Същата свидетелка дори
отрича, да е забелязала установилата се „близост“ в отношенията между подс. К.
и св. Е.С., която дори си е позволила да коментира със св. В.Ж.. При положение,
че св. В.Ж. никога не е ходила в квартирата в с. Ц. обитавана от подс. К., св.Б.
и двете й деца, то същата няма как и да
знае за наличието на определени обстоятелства свързани с техния живот и
отношения. След като св. Ж. в своите показания твърди, че св. К. й е сподЕ.ла
за това, че при посещението си квартирата е станала очевидец на т.н. близост
между подс. К. и св. Е.С. то очевидно това е било така. След като по отношение
на тази същата „близост“ в техните отношения са налице и показанията на св. С.С.,
а и показанията на св. Ж., също очевидка на определени обстоятелства, то отричането им от страна на св. Н.К. се явява
несъстоятелно. В тази насока съдът не кредитира нейните показания с които тя
отрича, че да е ставала очевидец на демонстрираната близост в отношенията между
подс. К. и св. С.С., както и по отношение на извършеното сексуално
посегателство от същия спрямо св. С.С., а също и по отношение на споделеното от
страна на св. Н.К. спрямо св. В.Ж.. В останалата им част съдът кредитира
показанията на св. Н.К. включително и по отношение на факта, че между нея и
подс. К. на няколко пъти е имало разправии, при които той си е позволявал да
удря майка си.
В случая съдът кредитира и част от показанията на
свидетелката В.К.Б. депозирани от нея пред съда, като отчете от една страна, че
тя към настоящия момент живее на съпружески начала и в едно домакинство с подс.
К., а от друга страна е във влошени отношения с двете си дъщери, настоящи
граждански ищци и частни обвинитЕ. по делото, които обстоятелства я правят
заинтересована от изхода на делото. От показанията на св.Б. се установяват
редица обстоятелства свързани с раждането на свидетелките Е. и С. С., както и
такива свързани със съвместния й живот със св. К.С.. Св. В. Б. не отрича, че
двете й дъщери са били настанени в домове за отглеждане на деца, но пък същата
няма обяснение за причината поради която това се е случило. Според нейните
показания, по времето когато са живЕ. заедно с Е. и С. С., тя самата и подс. К.
били полагали необходимите грижи за тяхното отглеждане, като отрича да се е
държала грубо към тях. В показанията си, св.Б. също така не отрича, че към
настоящия момент отношенията й с двете й дъщери са влошени, но заявява, че вина
за това има най-вече св. В.Ж., която била направила всичко по силите си, за да
ги отчужди от майка им и от доведения им баща. Съдът не кредитира в тази им
част показанията на св. Б., като отчете, че по делото са налице множество
доказателства които изцяло ги опровергават. От приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетЕ.те Е.С., С. С., В.Ж., И.С. и К.С., които са и преки очевидци, а и
от тези на свидетЕ.те Д.И.Й., Р.Б.Г. и А.Г.А.,
чийто показания са косвени, безспорно се установява, че именно и най-вече,
поведението и отношението на св. Б. към двете й дъщери са станали причина
същите да бъдат настанени ДДЛРГ в с.Зелениково, а в последствие и в ДДЛРГ „Княгиня Мария – Луиза“ гр. Пловдив. От
анализа на същите свидетелски показания, се установява и това, че след
прекратяването настаняването им, именно
лошите грижи и отношение от страна на св. Б. и подс. К. към двете момичета, са
станали причина за тяхното спешно
настаняване в Кризисен център към Комплекс за социални услуги /КСУ/„Олга
Скобелева“ гр. Пловдив. Отричането на тези обстоятелства от св. Б., както и на
това, че тя е имала информация за сексуалните посегателства на които Е. и С. С.
са били подложени от страна на подс. К., съдът намира за нейна защитна позиция.
Няма как да са приеме за нормално такова грубо и неадекватно поведение, на една
майка спрямо собствените й деца, същото включващо насилие и употреба на ругатни и обиди. Не може да се
приеме за нормално и това нейно поведение, да гледа безразличие на гаврите на
които същите те са били подложени, а после да няма свое логично обяснение
за негативно им лично отношение към нея
самата и за причините поради които децата са й били отнети, още повече да
твърди, че едва ли не някой друг е режисирал всичко това. По отношение на
горните обстоятелства, съдът на кредитира в тази им част показанията на св. В. Б.
поради това, че същите са нелогични и противоречиви, а освен това и недостоверни тъй като същите противоречат на
останалите доказателства които съдът кредитира.
В случая съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелят К.Г.Г., депозирани пред съда, като отчете, че същия не се намира в
близки отношения с която и да е от страните по делото, което обстоятелства го
прави незаинтересован от изхода на делото. От показанията на св. Г. се
установява, че когато той е бил ученик в 12 клас в Професионална
Селскостопанска гимназия в гр. С., той се запознал със св. Е.С., която по това
време била в 10 клас в същото училище. Известно време след това двамата се били
сближили, като станали гаджета. От показанията на св. Г. се установява, че през
месец май 2017г. той участвал в същото обучение в Италия, на което била и св. Е.С..
Известното време след тяхното завръщане
връзката между св. Г. и св. Е.С. била прекратена. По същество показанията на св. Г. са относими
към предмета на делото, доколкото от тях се установява, че св. Г. и св. Е.С. не
са имали интимни отношения докато са
били заедно. Доколкото същите са обективни, подробни и добросъвестни, то
предвид липсата на каквито и да е противоречия с останалите събрани по делото
доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на св.Г..
В случая съдът кредитира и изцяло показанията на
свидетелят И.Й.С., депозирани от него на 17.10.2017г. закрепени в протокол за
разпит на свидетел на листи от 47 и 48 от ДП № 452/2017г., същите прочетени при
условията на чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК. За това си решение съдът изцяло се
съобрази и с обстоятелството, че свидетелят С. е син на един от основните
свидетЕ.-очевидци по делото-св. В.Ж., както и с факта, че след извеждането им
Кризисния център към КСУ „Олга Скобелева“ гр. Пловдив, двете пострадали
свидетелки, са били предоставени на грижите именно на И.С.. Въпреки тези обстоятелства, съдът като
прецени и съпостави показанията на св. С. спрямо всички останали събрани доказателства, кредитира изцяло
показанията му, като добросъвестно депозирани, обективни и логични. От
показанията на св. С. се установява, че като съсед същия познава св. Н.К., а
чрез нея и нейния син подс.К.. С течение на годините св. И.С. разбрал, че подс.
К. живее заедно със св.В. Б. и нейните две дъщери Е. и С.. По отношение на
последните две, той разбрал и това, че
техния баща се казва К.С., който въпреки, че имал друго семейство се
интересувал от живота на двете си дъщери и дали техния доведен баща полага
грижи за тях. От показанията на св.С. се установява, че преките му наблюдения
върху живота на двете пострадали и средата в която те били постановени да
живеят, започнали на практика след смъртта на бащата на подс.К. и след
преместване на момичетата в къщата на св. К. ***. По отношение на периода на
тяхното съвместно съжителство, то показанията на св. С., макар и оскъдни от към
обстоятелства, то същите са красноречиви. Същия заявява, че св. В. Б. и подс. К.
не живеЕ. добре, като двамата непрекъснато се карали. Освен това, св. В. Б. често се карала и на двете си деца,
като си позволявала да ги бие и скубе. Св. С. заявява, че към онзи момент двете
момичета постоянно били в неговата къща, като той самия и майка му се грижили
за тях, обличали ги и хранЕ.. Според неговите показания, той и майка му поЕ.
изцяло грижите над двете момичета. При честите посещения на двете момичета и
техния доведен баща в дома на свидетеля С., на последния било направило също
впечатление, че подс. К. все гледал да вземе в скута си св.Е.С.. Въпреки известните съмненията, които имал
относно сексуалните посегателства спрямо двете деца, св. С. заявява, че не бил
ставал очевидец на такива действия от страна на подс.К.. Същия не отрича, че
много се бил привързал към двете
момичета, като предполагал, че в по-голямата си част, известната на другите информация,
относно посегателствата над двете деца му била спестявана, с цел той самия да
не се ядосва.
В случая съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелят К.А.С., депозирани от него на 16.08.2017г. закрепени в протокол за
разпит на свидетел на листи от 53 и 54 от ДП № 452/2017г., същите прочетени при
условията на чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК. За това си решение съдът изцяло се
съобрази и с обстоятелството, че свидетелят С. е баща на двете пострадали
свидетелки Е. и С. С., което логично би поставило неговите показания под
известно съмнение. Проявената липса на каквато да е заинтересованост от страна
на св.С. относно съдебното разглеждане на делото и неговото развитие обаче,
изключва каквото и да съмнение относно
достоверността на неговите показания. Предвид и което, съдът като прецени и
съпостави показанията на св.С. спрямо всички останали събрани
доказателства по делото, кредитира
същите изцяло, като добросъвестно депозирани, обективни и логични. От
показанията на св.С. се установяват обстоятелствата относно съвместния му живот
със св. В. Б. и раждането на двете им дъщери-свидетелките Е. и С. С.. От
неговите показания се установява, че докато те са живЕ. заедно, майката не е
полагала необходимите грижи за двете момичета, като дори си е позволявала да ги
изпраща да просят. Св. С. ясно завява и
датата на раздялата му със св.Б. и причината за това, като според него св.Б. се
е установила да живее с двете си деца при подс.К. ***. От показанията на св.С.
се установява и това, че същия е знаел за настаняването на двете му деца за
отглеждане в дом. Същия не отрича, че е създал ново семейство с което живее в
с.***, но пък заявява, че не е спирал да се интересува от развитието на двете
си дъщеря. От показанията на същия
свидетел, се установява, че той е разбрал за сексуалните посегателства над
двете му дъщери едва на по-късен етап. Първоначално, той получил информация за
това от страна на св.В.Ж., която в телефонен разговор му сподЕ.ла, че техния
доведен баща- А.К. се гаври с двете деца. Споделеното в разговора със св. Ж. се
потвърдило, след като през месец февруари 2017г., Е. и С. С., гостували в дома
на баща си в с. ***. На св. С. направило впечатление, че децата му са зле облечени. В хода на проведения с тях
разговор, те се оплакали на баща си, че се подложени на тормоз от страна на
майка си и подс. К., които освен, че ги биЕ.,
не полагали необходимите грижи за тях. Св. С. ги попитал дали това което
св.В.Ж. му е казала по телефона е вярно, при което Е.С. заявила, че подс. К.
обарвал сестра й С. и влизал с нея в банята да я бръсне. От своя страна, св. С.С.
заявила на сестра си, да не споделя много, защото пък тя щяла да каже, как
„подс. К. си го бил вадел и го търкал на устата й“. От показанията на св. С. се
установява и това, че св. Ж. му е казала и за случката с извършеното блудство
спрямо С.С., както за това, че подс. К. си позволявал да обарва по гърдите Е.С..
В случая съдът не кредитира в пълнота показанията на
свидетелката Д.Р.Х., депозирани от нея на 04.08.2017г. закрепени в протокол за
разпит на свидетел на лист 57 от ДП № 452/2017г., същите прочетени при
условията на чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК. По отношение на тази свидетелка се
установи, че не е близки отношения с никоя от страните по делото, което я прави
незаинтересована от изхода на делото. Въпреки това, съдът не кредитира в
пълнота нейните показания, тъй като при техния анализ и съпоставка с останалите събрани по делото
доказателства, се констатират съществени противоречия, особено с тези
доказателства, които съдът кредитира. При наличните по делото множество събрани
доказателства относно мизерните условия в които двете пострадали са били
поставени и принудени да живеят, няма
как да се приемат за достоверни показанията на св. Х., че подс. К. е полагал
грижи за тях, като им е купувал храна,
дрехи и телефони. Няма как да се приемат за достоверни и нейните
показания в частта им относно това, че майка им също се била грижела за тях. В
тази насока, показанията на св. Х. изцяло се опровергават от преките показания
на двете пострадали свидетелки, св. В.Ж., св. И.С., св. К.С. и косвените такива
на свидетелките Д. С., Р.Г. и А.А.. Едва ли ако за двете деца бяха полагани
съответните грижи и същите не са били обект на гаври, те биха били мотивирани
да потърсят по-подходящата за тях среда в дома на св. Ж. и св.С.. В останалата
им част съдът кредитира показанията на св. Х., като от тях се установява, че тя
живее в гр.С. в къща, в непосредствена близост до къщата на св. Ж. и св.С.,
поради и което освен тях познава и св. Н.К.. Във връзка с това им съседство,
св. Х. с течение на времето разбрала , че подс. К. е заживял със св.Б., която
пък имала и две дъщери. С последните три лица , св. Х. се запознала, след
тяхното фактическо заживяване в къщата на св. Н.К.. Твърдението на св. Х., че
св. В.Ж. искала да вземе при нея си свидетелките Е. и С. С., което пък желание
я било мотивирало да говори против
тяхната майка и подс. К., не почива на някаква обективни данни по делото, а
дори звучи и абсурдно.
В случая съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетелката Д.И.Й., депозирани от нея на 01.08.2018г. закрепени в протокол за
разпит на свидетел на листи 58 и 59 от ДП № 452/2017г., същите прочетени при
условията на чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК. По отношение на тази свидетелка се
установи, че тя няма връзка с която и да е от страните по делото, което я прави
незаинтересована от неговия изход. По тази
причина съдът кредитира изцяло нейните показания, като обективни,
логични, добросъвестни и подкрепящи се и останалите доказателства които съдът
кредитира. От показанията на св. Й. се установява, че за времето от
01.02.2017г. до края на месец Февруари 2018г. тя е работела като „Психолог“ в
Кризисен център при КСУ „Олга Скобелева“ в гр. Пловдив. По повод на своята
работа, св. Й. се е запознала и със свидетелките Е. и С. С., които са били настанени в центъра във връзка с подаден
сигнал от страна на А.А.-психолог в ЦОП при ДСП гр.Първомай. Според показанията
на св. Й., в сигнала са се съдържали данни за оказан психически и физически
тормоз над двете деца от страна на майка им и нейния партньор, като освен това,
те са били и свидетелки на скандали и побои между двамата партньори. От показанията на св. Й. се установява и
това, че докато свидетелките Е. и С. С. са били настанени в Кризисния център,
тя е провела няколко разговора с тях. При тях двете са сподЕ.ли факта, че са
били настанени за отглеждане в ДДЛРГ, като в последствие майка им си ги е
прибрала. Освен това, без наличие на особени обяснения от страна на майка,
двете деца се били примирили с нейните изисквания, да живеят заедно с
партньора й и с положението на „домашни прислужници“, в което те били
поставени. От споделеното от страна на Е.С., св. Й. научила, че между майка й и
нейния партньор възниквали чести скандали, част от които придружени и с
физическа саморазправа. Според получената от св.Й. информация, то се били
събрали данни за физическо посегателство и спрямо двете деца. На св. Й.
най-силно впечатление направило признанието на Е.С., че докато майката била
извън жилището, нейния партньор правел опити да ги опипва. По голямата сестра,
също така сподЕ.ла със св.Й. и това, че една вечер, партньорът на майка им, бил
легнал в леглото до по-малката С. и се опитал да я съблече. Според споделеното,
вследствие на това се била вдигнала врява и той излязъл. Майката която също
била в стаята, ги нарекла „Курви“ /което и друг път се било случвало/“, като
обвинила двете си дъщери, че искали да прелъстят нейния партньор. Според
показанията на св. Й., пострадалата Е.С.
й била казала и това, че е сподЕ.ла за някои от нещата на своя приятел, който я
бил окуражил да даде гласност на всичко случващо се и да потърси помощ.
В случая съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетелката Р.Б.Г., депозирани от нея на 06.07.2017г. закрепени в протокол за
разпит на свидетел на листи 61 и 62 от ДП № 452/2017г., същите прочетени при
условията на чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК. По отношение на тази свидетелка се
установи, че тя няма връзка с която и да е от страните по делото, което я прави
незаинтересована от неговия изход. По тази
причина съдът кредитира изцяло нейните показания, като обективни,
логични, добросъвестни и подкрепящи се и останалите доказателства които съдът
кредитира. От показанията на св. Г. се установява, че тя работи като Началник
Отдел Закрила на детето / ОЗД/ при ДСП гр. Първомай. Във връзка с работата си
св. Г. била запозната и със случая на двете сестри- свидетелките Е. и С. С..
Това станало по повод подаден на 16.05.2017г. сигнал от страна на А.А.-психолог
в ЦОП при ДСП гр.Първомай. Според показанията на същата свидетелка, в сигнала
са се съдържали данни за оказан психически и физически тормоз над двете деца,
от страна на майка им и нейния партньор. По този повод бил сформиран
мултидисциплинарен екип по прилагане на Координационен механизъм за
взаимодействие при работа с деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В
екипа били включени св.Г., Г.В.- социален работник служител в ОЗД , К.Ж.-мл.
Полицейски инспектор в Полицейски участък в гр. С. и Е. С. – служител в
Общинска администрация /ОбА/ гр. С.. В тази насока са и писмените доказателства
съдържащи се на листи от 5 до 13 от ДП.
В хода на извършената проверка от участниците в екипа, били установени
родствените връзки на свидетелките Е. и С. С., както било установено и това, че
след раздялата с техния баща, майка им В. Б. заживяла на съпружески начала с
подс.К.. След напускането им от дома в който били настанени за отглеждане,
двете деца били реинтегрирани в семейството което майка им вече била създала с
подс. К.. Съдържаща се в сигнала информация била потвърдена и от разговорите,
които св. Г. провела с психолога А.А. и пострадалата Е.С.. Освен данните за
оказан им физически и психически тормоз, Е.С. разказала и за два случая на
сексуални посегателства над тях извършени от подс. К.. Първият касаел С.С.,
която в последствие разказала за случилото се на Е.С.. По-малката сестра сподЕ.ла с по-голямата, че подс. К.
отишъл при нея в леглото и я опипал по дупето. След като разказала за случилото
се със сестра й С., Е.С. признала на св. Г., че и тя самата била обект на
сексуално посегателство от страна на подс.К.. Без да изнася подробности, Е.С.
разказала на свидетелката Г., че докато спяла, при нея дошъл подс. К. който си
бил мушнал едната си ръка под блузата, а
с другата я опипал по дупето. В следствие на тези му действия момичето се
събудило и го избутало. Св. Г. заявява и това, че според казаното й от Е.С., тя
и сестра й били заплашени от страна на подс.К., което било и причината двете да
мълчат и да не кажат на никой до дотогава за тези посегателства. В резултат на
събраните данни, членовете на екипа взЕ. решение двете деца да бъдат настанени
в Кризисен център. Докато Е.С. била в ЦОП при ОЗД Първомай, св. Г. и останалите
членове на екипа посетили дома на св. В. Ж. ***. Там те заварили и майката на
двете деца-В. Б.. В хода на разговорът си св. Ж., последната потвърдила пред
св.Г. изцяло информацията съдържаща се, както в сигнала на психолога А.А., а
така и тази от разказа на Е.С.. При посещението в къщата, св. Г. и другите
служитЕ., провЕ. и разговор с В. Б.. На същата била споделена и информацията
събрана в хода на проверката, при което Б. останала безучастна и нито я
отрекла, нито пък я потвърдила. На същата било казано, че децата ще бъдат
настанени в Кризисен център, като на св. Г. направило впечатление, че майката
не изразила каквото и да е желание С. и Е.
да останат при нея, а дори напротив, тя веднага им събрала документите и
дрехите и ги предоставила на проверяващите. Според показанията на св. Г., на
същия ден, но в по-късен час, бил проведен и разговор с по-малката сестра С.. В
хода на разговора същата не потвърдила думите на своята сестра, относно
сексуалното посегателство от страна на подс. К., но в резултат от въпросите
очевидно се смутила и се разплакала. От показанията на св. Г. се установява и
това, че в резултат на проверката, със заповеди на Директора на ДСП Първомай,
двете пострадали свидетелки Е. и С. С. бил настанени в Кризисен център при КСУ
„Олга Скобелева“ в гр. Пловдив.
В случая съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетелката А.Г.А., депозирани от нея на 09.08.2017г. закрепени в протокол за
разпит на свидетел на лист 63 от ДП № 452/2017г., същите прочетени при
условията на чл.373, ал.1 вр.чл. 283 от НПК. По отношение и на тази свидетелка се установи, че тя няма
връзка с която и да е от страните по делото, което я прави незаинтересована от
неговия изход. По тази причина съдът
кредитира изцяло нейните показания, като обективни, логични, добросъвестни и
подкрепящи се и останалите доказателства които съдът кредитира. От показанията
на св. А. се установява, че към 16.05.2017г. е работила като психолог в Център
за Обществена подкрепа /ЦОП/ гр. Първомай. Във връзка с работата й, св. А.
познавала и двете сестри- свидетелките Е. и С. С.. Запознанството им станало по
повод на това, че двете дошли с направление от
Отдел Закрила на детето / ОЗД/ при ДСП гр. Първомай. Според показанията
на св. А., тя самата била разбрала, че майка
на двете момичета се била явила в ОЗД Първомай, като потърсила съдействие, тъй
като по-голямата от сестрите-Е. закъснявала вечер и това станало повод за чести
разправии с нея. Майката също така изразила и своите притеснения, че с
поведението си, че Е. можела да повлияе на по-малката от сестрите-С.. Във
връзка това, според показанията на св.А. бил изготвен график, съгласно който
двете сестри следвало да посещават психолога. Поради отсъствието на двете
момичета, срещите били прекратени, като на практика те разговаряли със св. А. само
по един път. При срещата си с Е.С., продължила около 40 минути, на св.А.
направило впечатление, че момичето е изключително мълчаливо, като в тя предимно гледала навън
през прозореца. По-добре минала срещата със С. която разказала на св. А. за
проблемите в къщи и за това, че сестра й се среща с момче от ромски произход.
От показанията на св. А., се установява и това, че около един месец след
прекратяване на заявената от страна на св. Б. услуга, при психолога се явила по собствено желание Е.С..
В хода на разговора си със св. А., Е.С. разказала, това че подс- К. е продал
къщата на майка си. Освен това й казала,
че подс. К. е блудствал със сестра й С., като е предала думите на неговата
майка-Н.К., която била чула как С. пищи и като влязла в стаята видяла, че К.
бил проникнал в дупето на сестра й. Без да изнася каквито и да е подробности, Е.С.
казала на св. А., че подс. К. правил с нея това, което бил направил със С.. От
показанията на св.А. се установява и това, че в разговорите си със С.С., тя
била отрекла да са били извършвани блудствени действия с нея. Бил проведен и
разговор с майката на двете момичета, която пък само мълчала.
Съдът не кредитира обясненията на подс. А.Д.К. пред
съда, закрепени в протокол от съдебно заседание от 11.11.2021г. проведено по
настоящето дело на листи от 217 до 219 от съд.дело. В случая отчете, че тези
негови обяснения бяха депозирани преди направеното и допуснато съществено
изменение на обстоятелствената част на обвиненията спрямо подс. К., като в този
случай за неговите обяснения важи забраната по чл. 287, ал.4 от НПК. В
действителност след повдигане и предявяване на новото обвинение на подс. К.
беше дадена възможност да даде нови обяснения, но същия само заяви, че поддържа
предходно дадените. Това обаче негово изявление обаче, не представлява основание,
да бъдат обсъждани дадените от него обяснения в проведено на 11.11.2021г. съдебно заседание.
Съдът кредитира и приложени по делото писмени
доказателства, тъй като същите си кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира.
Съдът кредитира заключенията на експертите по
назначените и извършени в хода на досъдебното производство две СМЕ, двете
комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертизи, както и заключенията
по двете допълнителни комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответните области на
науката, като те се потвърждават от събраните по делото доказателствени
материали.
От събраните и проверени по реда и със средствата
предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява
извършването на трите престъпления от страна на подс. А.Д.К. предмет на
настоящето наказателно производство, тяхното авторство, време и място на
осъществяване.
От
правна страна:
Подсъдимия А.Д.К. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, а именно, за това, че на неустановена дата през лятото на 2015 г. в ****,
се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст - Е.К.С.,
родена на *** г., като я принудил към това със сила и заплашване.
По делото се установи, безспорно и това, че подсъдимия
А.Д.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава и на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, а именно това, че на
неустановена дата през лятото 2016 г. в гр. С., обл. Пловдив, чрез употреба на
сила и заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление спрямо лице, навършило 14-годишна възраст – Е.К.С.
/родена на *** г./, изразяващи се в проникване с половия си член в аналното
отвърстие на Е.С..
По делото се установи, безспорно и това, че подсъдимия
А.Д.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл. 149, ал. 1 от НК, а именно това, че на неустановена дата през месец
февруари 2017 г. в гр. С., обл. Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо лице, ненавършило 14-годишна
възраст – С.К.С., родена на ***г., изразяващи се в опипване на гърдите й и
проникване с пръст във вагината й.
По тези три правни квалификации, съдът го призна за
виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи,
че на неустановена дата през лятото на 2015 г. в ****, подс. К. е
осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, като се е
съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст - Е.К.С., родена
на *** г., като я е принудил към това
със сила и заплашване. В конкретния случай, употребените сила и заплашване от
страна на подс. К. спрямо едва навършилата 14 годишна възраст пострадала Е.К.С.
се безспорно установени. Употребата сила от страна подс. К. е било свързано със
сломяване на каквато и да е съпротива от нейна страна, като неговите действия
са съпровождали свалянето на дрехите на пострадалата, поставянето й в позицията
при която е бил осъществено насилственото вагинално проникване от страна на
извършителя, упражнения от него натиск с ръце в основата на врата й,
включително и поставянето на възглавница в същата област с цел заглушаване на
нейните викове. Отправените заплахи от страна на подс. К. спрямо пострадала, в
хода на извършения спрямо нея на насилствен полов акт, са също безспорно
установени. В този смисъл спрямо подс. К. е налице квалифициращия признак по
т.2, на чл.152, ал.1 от НК. Детската възраст на пострадалата и доверието което
е имала към него, факта, че същата е била още девствена и се явява дъщеря на
жената с която подс.К. е живял на съпружески началата, не са оказали възпиращи
фактори, които да повлияят върху намеренията му да осъществи насилствен полов
акт. Сломявайки и малката му оказана съпротива от страна на пострадалата, той след
като й свалил дрехите, я е положил в удобната нему позиция върху леглото,
където проникнал с половия си член във влагалището. Упражнената сила и заплахи
спрямо пострадалата се установяват пряко от нейните от нейните показания дадени
в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира.
Престъплението е осъществено от подс. А.К., при
наличие и на квалифициращия признак на чл. 152, ал.2, т.1 от НК, т.е. той се е
съвкупил с лице от женски пол-Е.К.С., която към онзи момент не е била навършила
18-годишна възраст. Това, че Е.К.С. е родена на ***г. и упражнената спрямо нея принуда
при извършеното съвъкупление чрез
упражнените от стана подс. К. сила и заплашване, правят съставомерно неговото
деяние именно по този текст.
От доказателствата по делото безспорно се установи,
че на неустановена дата през лятото 2016 г. в гр. С., обл. Пловдив, подс.А.К. е
осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл.150, ал.1 от НК,
изразяващо се в това, е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на Е.К.С., която към онзи момент е
била с навършени 14 години. По делото се установи, че предпоставките за
извършването на деянието от страна К. са били създадени, както от него самия, а
така и от св. В. Б.. Установи се безспорно това, че въпросната вечер, майката е
изпратили пострадалата Е.С. да занесе слипове
на подс. К.. Влизайки в стаята на първия етаж от къщата, св. Е.С. е видяла, че
подс.К. е гол от кръста надолу. Извършените от него спрямо св. Е.С. действия
говорят в достатъчна степен за това, че същия е имал намерение и готовност да й
посегне сексуално. В тази насока са и
показанията на пострадалата, която заяви пред съда, че без много обяснения
подс. К. й е свалил дрехите и след като
я положил по корем на леглото проникнал в половия си член в нейното анално
отвърстие. Начина на това проникване и употребената от страна на подс. К. сила
и заплашване за сломяване на съпротивата на пострадала, в пълна степен доказват
извършените блудствени действия. Доколкото липсва осъществен полов акт с
пострадалата Е.С., то извършеното анално проникване от страна на подс.К. без
достигане до еякулация, извършеното от негова страна, следва да се квалифицира,
като извършени действия, с цел възбуждане и удовлетвори полово желание без
съвкупление. В този смисъл, предвид и факта, че към онзи момент пострадалата не
е била навършила 18 години, то следва и извода, че извършеното от подс. А.К.
следва да се квалифицира като престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
По делото се установи, безспорно и това, че на
неустановена дата през месец февруари 2017 г. в гр. С., обл. Пловдив, подс. А.К.
, е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.149, ал. 1 от НК, а именно, е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо лице, ненавършило
14-годишна възраст – С.К.С., родена на *** г., изразяващи се в опипване на
гърдите й и проникване с пръст във вагината й. По делото се събраха категорични
доказателства относно извършените от страна на подс.К. спрямо св. С.С. блудствени
действия. Както и по отношение на св. Е.С., то и спрямо пострадалата С.С., се
установи, че предпоставките за извършването на деянието от страна К. са били
създадени, както от него самия, а така със съдействието на св. В. Б.. От
събраните доказателства се установи безспорно това, че въпросната вечер, св. С.С.
се е намирала в дома на св. В.Ж.. В един момент, там е дошла св.Б. която е
заявила, че С., че трябва да се прибира, тъй като подс. К. я чакал. Без да
подозира, че там я чака подс.К., още повече без да предполага и какви са били
неговите действителни намерения, св. С.С. изпълнила безусловно желанието на
майка си, като се прибрала в къщата, където обикновено те спЕ.. Влизайки в
стаята си, св. С.С. установила, както присъствието на завитата на леглото си
св.Н.К.,а така и това, на лежащия на двете събрани легла А.К.. Осигуряването на
св.С.С. в стаята и последвалото й бутане върху двете събрани легла, където се е
намирал и подс. К. в пълна степен говорят за съпричастността на В. Б. към
извършеното сексуално посегателство спрямо нейната дъщеря. В тази насока, няма
как да не се отчетат и показанията на св. В.Ж., която заявява, че не от кой да
е, а именно от Н.К. тя е научила, за това, че именно майката била събрала
леглата. По отношение на извършените спрямо св. С.С. блудствени действия от
страна на подс.К., започнали с това, че същия е опипвал по гърдите, продължили
с прокарване на ръка между краката и завършили с проникване с пръст във вагината
й, показанията на пострадалата за достатъчно точни и ясни. Изпитаните от нея в
резултат на действията на подс. К. болки, страдания и страх, а в последствие
срам и неудобство също се установяват пряко от показанията на св. С.С. и тези на св. В.Ж.. Въпреки опита на св. Н.К.
да отрече факта, че е станала пряк очевидец на извършените блудствени действия
от страна на подс. К. спрямо св. С.С., то все пак и това обстоятелство за съда
е безспорно. В тази насока, няма как отново да не се посочат показанията на св.
В.Ж., която освен преките си възприятия относно това, как е изглеждала самата
пострадала при идването й в дома на сутринта, то възпроизвежда редица важни
обстоятелства научени от разговорът й със св. Н.К.. Доколкото липсват данни за осъществен
полов акт с пострадалата С.С., то извършените от подс. К. спрямо нея действия,
следва да се квалифицират, като такива, с цел възбуждане и удовлетвори полово
желание без съвкупление.
Всяка едно от трите деяния, е извършено от подсъдимият
при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал техния общественоопасен
характер, предвиждал е и е искал настъпването на техните общественоопасни
последици.
Като причини за осъществяване на всяка едно от трите
деяния съдът вижда в ниския морал на
подсъдимия и незачитането от негова страна на личната свобода на индивида,
както и половата му и нравствена неприкосновеност. В случая са засегнати
обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и свободата за
избор на полово общуване на двете пострадали.
По наказанието:
Съдът опредЕ. наказания за
всяко едно от престъпленията както следва:
Като взе предвид степента на
обществената опасност на престъплението по чл.152,ал.2,т.1 вр.ал. 1, т. 2 от НК, значително висока, като отчете санкцията предвидена в закона за неговото
извършване / от три до десет години лишаване от свобода/ и с оглед обществените
отношения, които засяга, обуславящи се от половата неприкосновеност на
личността, разпространеност на тези деяния в страната и последиците от същите,
като отчете смекчаващите вината обстоятелства, това, че подсъдимия е трудово
ангажиран, както и факта, че от извършване на това, деяние до настоящия момент
са изминали около седем години, като отчете и наличните отегчаващи вината
обстоятелства каквито се явяват спецификата на извършените от подс. К. действия по полово удовлетворение, начина и
степента на засягане на телесния и полов интегритет на пострадалата, безспорния
факт, че реализирания от К. насилствен полов акт е бил придружен с активни
действия от негова страна по сломяване съпротивата на пострадалата свидетелка и
упражняване на сила от страна на извършителя, свързана с извиването на ръцете
зад гърба и фиксирането й в една позиция, лишаваща пострадалата от каквито и да
е възможности за съпротива, но в максимална степен улеснила него самия да
осъществи насилствения полов акт, както и факта, че престъплението е извършено
спрямо пострадалата С.С., която се пада доведена дъщеря на извършителя, която към онзи момент е била на една детска
възраст, а освен това е имала и пълно доверие на подс. К., то счете, че следва
да се опредЕ. наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, при лек превес на
отегчаващите спрямо смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете
горното, както взе предвид разпоредбата и цЕ.те на чл.36 от НК,относно
генералната и индивидуална превенция,съдът прецени, че на подсъдимия следва да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на седем години. В
случая безспорно, по отношение и на подс. К. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват изключителни или многобройни, поради и което
съдът не опредЕ. наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
По отношение на второто
деяние, съдът, в случая взе предвид степента на обществената опасност на
престъплението по чл.150,ал.1 от НК, висока, като отчете санкцията предвидена в
закона за неговото извършване / от две до осем години лишаване от свобода/ и с
оглед обществените отношения, които засяга, обуславящи се от половата
неприкосновеност на личността, разпространеност на тези деяния в страната и
последиците от същите, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, това, че
подсъдимия е трудово ангажиран, както и факта, че от извършване на това, деяние
до настоящия момент са изминали около шест години, като отчете и наличните
отегчаващи вината обстоятелства каквито се явяват спецификата на извършените от
подс. К. действия по полово удовлетворение,
начина и степента на засягане на телесния и полов интегритет на пострадалата,
безспорния факт, че реализирания от К. насилствено анално проникване е бил
придружено с действия от негова страна по сломяване съпротивата на пострадалата
свидетелка и упражняване на сила от страна на извършителя, свързана с полагането
й на леглото по корем и фиксирането й в позиция, недаваща й големи възможности
за съпротива, както и факта, че и това престъпление
е извършено спрямо доведената дъщеря на извършителя- пострадалата Е.С., която към онзи момент е била на една детска
възраст, то счете, че следва да се опредЕ. наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като отчете горното, както взе предвид разпоредбата и цЕ.те на
чл.36 от НК,относно генералната и индивидуална превенция, то съдът прецени,
че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на пет години. В случая
безспорно, по отношение и на подс. К. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват изключителни или многобройни, поради и което
съдът не опредЕ. наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
По отношение на третото
деяние, съдът, в случая взе предвид степента на обществената опасност на
престъплението по чл.149,ал.1 от НК, висока, като отчете санкцията предвидена в
закона за неговото извършване / от една до шест години лишаване от свобода/ и с
оглед обществените отношения, които засяга, обуславящи се от половата
неприкосновеност на личността, разпространеност на тези деяния в страната и
последиците от същите, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, това, че
подсъдимия е трудово ангажиран, както и факта, че от извършване на това, деяние
до настоящия момент са изминали повече от пет години, като отчете и наличните
отегчаващи вината обстоятелства каквито се явяват спецификата на извършените от
подс. К. действия по полово удовлетворение,
начина и степента на засягане на телесния и полов интегритет на
пострадалата, като в случая освен, че подс. К. е опипвал по гърдите пострадалата
и е покарал ръката си между краката й, той проникнал в пръст в нейното
влагалище, което обстоятелство и било придружено с причиняване на силна болка,
причиняване на кръвотечение и и
значителен дискомфорт. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
отчетат и упражнените от страна на подс. К. спрямо пострадалата С.С. заплахи и
сила за сломяване съпротивата на пострадалата свидетелка, които обстоятелства
не са били включени в състава и квалификацията на престъплението, както и
факта, че и това престъпление е извършено спрямо доведена дъщеря на извършителя,
каквато в случая се пада пострадалата С.С., която към онзи момент е била на едва на около
13 години, то счете, че следва да се опредЕ. наказание при условията на чл.54, ал.1
от НК, при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
отчете горното, както взе предвид разпоредбата и цЕ.те на чл.36 от НК,относно
генералната и индивидуална превенция,съдът прецени, че на подсъдимия следва да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца. В случая безспорно, по
отношение и на подс. К. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са
явяват изключителни или многобройни, поради и което съдът не опредЕ. наказанието
при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
В случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше осъден подсъдимия, са извършени от него в условията на съвкупност -
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това,
съдът наложи едно общо най-тежко измежду тях, а именно „Лишаване от свобода” в
размер на седем години. Съдът счете, че така наложеното на подс.К., общо-най
тежко наказание се явява справедливо, като същото ще изпъни в максимална
степен, цЕ.те заложени в чл.36 от НК, поради и което спрямо него не приложи
текста на чл.24 от НК и не увЕ.чи размера на същото.
На основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража, съдът постанови така наложеното общо
най-тежко наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи подс. К. при
първоначален строг режим.
Предявените от страна на Е.К.С.
два граждански иска са с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. Същите са
основателни. Установи се, че в резултат на
извършените спрямо нея две престъпления, пострадалата Е.С. е претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки, страдания,страх и неудобство. Като
прецени конкретните такива, които са претърпени, степента на уврежданията,
времето, необходимо за възстановяването на пострадалата, причинените й
психически травми, материалното положение на подсъдимия и с оглед принципа на
справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди по
чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че всеки един от гражданските искове следва да бъде уважен в
пълен размер от по 5000 лв. за всяко едно от извършените спрямо пострадалата две
престъпления. Предвид и което съдът осъди подс. К. да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител Е.К.С. общата сума от 10 000 (десет хиляди) лева, или
както следва:
- сумата от 5 000 лева, представляваща
причинени й неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея на
неустановена дата през лятото на 2015 г.
престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на същата.
- сумата от 5 000 лева,
представляваща причинени й неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо
нея на неустановена дата през лятото на 2016 г. престъпление по чл. 150, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.10.2020 г. до
окончателното изплащане на същата.
Предявеният от страна на С.К.С.
граждански иск е с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. Същият е основателен.
Установи се, че в резултат на извършеното спрямо нея престъпление, пострадалата
С.С. е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки, страдания, страх и
неудобство. Като прецени конкретните такива, които са претърпени, степента на
уврежданията, времето, необходимо за възстановяването на пострадалата,
причинените й психически травми, материалното положение на подсъдимия и с оглед
принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че гражданския иск следва да
бъде уважен в пълен размер на сумата от 5000 лв. за извършеното спрямо нея
престъпление. Предвид и което съдът осъди подс. К. да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител С.К.С. сумата от 5 000 (пет хиляди) лева,
представляваща причинени й неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо
нея през месец февруари 2017 г.
престъпление по чл.149, ал.1 от
НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на същата.
С оглед изхода на делото,
съдът намери, че искането на адв. С.Х., в качеството му на особен представител
на гражданския ищец и частен обвинител С.К.С. и на повереник на гражданския
ищец и частен обвинител Е.К.С., за присъждане на възнаграждение за осъществено
от него процесуално представителство на двете пострадали се явява основателно и
то бе уважено. За това си решение съдът се съобрази изцяло с разпоредите на Наредба
№ 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
осъди подсъдимия А.Д.К. да заплати на адв. С.Х. общата сума от 4 910 лева. Този
размер бе определен, на основание чл. 13, ал.4 и ал.3 вр. ал.1, т.3, чл.13,
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.3 и чл.16 от Наредбата, като отчете, че адв. Х. е бил
назначен като особен представител на С.К.С., още от досъдебното производство, по
което има извършени следствени действие с негово участие, като отчете и това, че в съдебната
фаза, той е защитавал и съдействал на двете граждански ищци и частни обвинитЕ.
в производство с общо три обвинения, най-тежкото от които предвижда наказание
до 10 години лишаване от свобода, като съответно има предявени общо три
граждански иска от двете пострадали, всеки един от по 5000лв. което пък е
критерий за определяне на допълнително възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3,
както и факта, че в хода на съдебното производство адв. Х. депозира частна
жалба против определение на съда.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия А.Д.К. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 240 лв., представляваща разноски по водене на
делото, както и сумата от 600 лева, представляваща държавни такси върху
уважените размери на трите граждански иска.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия
А.Д.К. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР -
Пловдив, сумата от 2299,08 лв., представляваща разноски по водене на делото.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: