Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №1188 от 27.12.2011 година и с Решение №864 от 28.08.2012 година, постановено по реда на чл.247 от ГПК, неразделна част отРешение №1188 от 27.12.2011 година, и двете постановени по ГР.Д.№2630 по описа за 2011 година на В. районен съд, е: Допусната да се извърши съдебна делба между всички ищци и първия ответник на недвижим имот, находящ се в с.А.. Индивидуализиран е имота в диспозитива на решението. ДеÙбата е допусната при квоти: ј идеална част за М. Й., ј идеална част за С. П., 1/8 идеална част за М. А., 1/8 идеална част за К. Т. и ј идеална част за С. Т.. Обявена е на основание чл.76 от ЗН за относително недействителна по отношение на съделителите-ищци М. Й., С. П., М. А. и К. Т. покупко-продажбата, оформена с нотариален акт №301, том II, В. рег. №3225, дело №291/19.04.2007 година, на нотариус Д. Р., рег. №430 в Регистъра на нотариалната камара, с която сънаследникът С. Т. е продал на ответниците Л. Т. и Ц. С. по време на брака й с Д. С. описания в нотариалния акт недвижим имот, за 1/4 идеална част от процесния имот. Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, индивидуализиран, съгласно изискуемите се реквизити в диспозитива на решението, по отношение на ѕ идеални части, по предявения иск от М. Й., С. П., М. А. и К. Т. против С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С.. Отменен е на основание чл.537, ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, индивидуализиран с оглед изискуемите се реквизити в диспозитива на решението, по предявен иск от М. Й., С. П., М. А., К. Т. против С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С.. Присъдени разноски в полза на ищците. Постъпили са въззивни жалби в законоустановения срок, подадени от съделителите С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С., чрез процесуалните им представители по пълномощие адв. Десислава Петкова и адв. Светозар Арнаудов. Обжалват се посочените две решения в тяхната цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността им. Изложени са доводи във връзка с твърденията. Направеното е искане да бъдат отменени обжалваните решения изцяло и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният иск за делба и предявеният иск по чл.76 от ЗН, както и направените искания за отмяна на процесните два нотариални акта, като недоказани и неоснователни. Направено е алтернативно искане, да се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Направено е доказателствено искане. Постъпили са в законоустановения срок отговори на двете въззивни жалби, подадени от останалите съделители, чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. К.. Оспорена са подадените въззивни жалби. Заето е становище, че са неоснователни и че решенията на първоинстанционния съд не страдат от пороците, посочени в жалбите. Изложени са доводи и съображения във връзка със заетото становище. Изразено е становище във връзка с направеното доказателствено искане с двете въззивни жалби. Изложено е твърдение, че същото е недопустимо. Изложени са съображения във връзка с твърдението за недопустимост и е направено искане да бъде оставено без уважение доказателственото искане. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение с неговата неразделна част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решениетос неговата неразделна част е валидно и допустимо. Относно валидността на решението с неговата неразделна част. Решението с неговата неразделна част е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като В.ГР.Д.№256/2012 г. ВТОС волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението с неговата неразделна част. Решението с неговата неразделна част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение с неговата неразделна част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за неправилно в частта, в която е отменен нотариалния акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като в останалата част решениетос неговата неразделна часте правилно. Съображенията за този краен извод са следните: По отношение установените по делото факти. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд. Освен товаот установените конкретни факт чрез депозираните в двете инстанции свидетелски показания, които факти настоящият състав счита, че не е необходимо да възпроизвежда, съдът прави обобщен извод: Нито един от разпитаните свидетели в двете инстанции не установява факти, от които може да се направи обоснован извод, че ответникът, сънаследник с ищците, с конкретни действия е „манифестирал” намерението си за „своене” и на частите на другите съсобственици-сънаследници, и това „манифестиране” да е достигнало до съзнанието на всички сънаследници. Отказите на въззивния съд да допусне до събиране във въззивната инстанция сочените от жалбоподателите доказателствени средства са мотивирани с постановените протоколни определения в проведеното на 25.06.2011 година публично съдебно заседание и с протоколно определение, постановено в последното по делото съдебно заседание. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, и от приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявен е иск за делба на недвижим имот, придобит по наследство, като е оспорено правото на собственост на ответниците за ѕ идеални части от процесния делбен имот, за които идеални части първият ответник се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, и ги е прехвърлил на останалите ответници с нотариален акт. Освен това ищците, като сънаследници на основание чл.76 от ЗН са упражнили правото си да искат прогласяване на относителната недействителност на сделката, сключена между техния сънаследник-първия ответник и другите ответници по делото, по отношение на другата ј идеална част от процесния делбен имот. В исковата молба е изложено освен твърдения, че първият ответник не е придобил по давност придобитите по наследство от ищците идеални части от процесния делбен имот, поради което купувачите по сделката не са придобили собствеността, и следното: „Нотариалният акт за покупко-продажба е недействителен на основание чл.76 от ЗН.” Настоящият състав счита, че изложеното е достатъчно за да се направи извод –ищците-сънаследници са упражнили правото си да искат прогласяване на относителната недействителност по чл.76 от ЗН на сделката, сключена между техния сънаследник-първия ответник и другите ответници по делото, по отношение на ј идеална част от процесния делбен имот. Без значения са употребените изразни средства. Не е нужно да се използват точните правни и законови понятия при излагане на твърденията. Съдът е длъжен да установи действителната воля на ищцовата страна, като има пред вид твърдяните факти и вида на търсената защита. Щом се твърди, че сделката е недействителна на основание чл.76 от ЗН, то ищците-сънаследници са упражнили правото си да искат прогласяване на относителната недействителност по чл.76 от ЗН на сделката чрез възражение. Само в делбеното производство, когато е предявен иск за делба на сънаследствено имущество, част от което е предмет на разпореждане от сънаследник, е допустимо другите сънаследници, притежаващи право да се позоват на относителната недействителност на акта на разпореждане с дела от сънаследствено имущество, да го упражнят до приключване на устните състезания в първа инстанция и чрез възражение. С оглед на изложеното съдът надлежно е сезиран с искане по чл.76 от ЗН от ищците. Съдът е задължен да се произнесе с отделен диспозитив независимо, че искането е под формата на възражение. Касае се за предявено преобразуващо право, което се реализира само чрез постановен съдебен акт с диспозитив. Това е така защото: Прогласената в чл.76 ЗН недействителност по своята правна същност е относителна недействителност. При този вид недействителност актът на разпореждане е валиден, поражда действие В.ГР.Д.№256/2012 г. ВТОС между страните по сделката и спрямо трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници на имуществото, част от което е предýет на разпореждане. Поради което неучаствалите в сделката сънаследници имат правната възможност да защитят правото си и чрез възражение в първата фаза на делбеното производство. Целта на това възражение - видът на търсената защита е обявяване /прогласяване/ на сделката за относително недействителна по отношение на неучаствалите в нея сънаследници и то при участието на преобретателите по сделката, които са необходими другари на прехвърлителя при упражнено право по чл.76 от ЗН. Само ако при извършване на делбата сънаследствената вещ, с която се е разпоредил сънаследник бъде възложена в негов дял, сделката ще се стабилизира. В изложения смисъл е ТР №1 от 19.05.2004 г. по тълк. гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, мотиви т.1 и диспозитив т.1. Съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за правоприлагащия съд. Търсената защита с правно основание чл.76 от ЗН е преюдициален въпрос спрямо спора - кой притежава права на собственост върху процесния делбен имот – т.е. между кои лица следва да бъде допусната делба и при какви права. Същевременноотносно основателността на претенцията с правно основание чл.76 от ЗН е преюдициален спорът – първият ответник, сънаследник с ищците, придобил ли е правото на собственост върху целия делбен имот по давност. Отговорът на този въпрос е отрицателен. За този извод съдът е мотивиран от следното: Общите наследодатели на страните по делото са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по давносно владение в режим на СИО. Това обстоятелство е доказано чрез приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и чрез депозираните в двете инстанции свидетелски показания. Освен това този факт не се оспорва от ответниците. Още повече, че твърдените от тях права, произтичат и от този факт. След смъртта на общите наследодатели правото на собственост върху процесния недвижими имот е придобито в съсобственост от законните им наследници – ищците и първия ответник, при права, определени на основание чл.5, ал.1 от ЗН и чл.10, ал.1 от ЗН. Придобито право на собственост по наследство от всеки едни от законните наследници на общите наследодатели не може да “се изгуби” с факта, че един сънаследник упражнява фактическата власт върху целия делбен имот, а другите сънаследници не упражняват фактическа власт върху имота. Съсобствениците-сънаследници ще „изгубят” правото си на собственост само, ако сънаследникът, упражняващ фактическата власт, го придобие по давност. За да се направи извод, че ответникът-сънаследник е придобил правото на собственост и върху частите на другите сънаследници, по делото трябва да са доказани всички кумулативно изискуеми се елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно: - установено непрекъснато, явно и несъмнено „своене” върху целия имот; - момен‗ът, от който е започнало „своене” върху целия имот; - манифестиране на промененото намерение да се свои частта на другите съсобственици-сънаследници; - достигане до знанието на другите съсобственици-сънаследници на промененото намерение; - изтичане на изискуемата се десет годишната придобивна давност, през който период съсобствениците-сънаследници, са знаели за осъществяваното „своене”. За да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност, не е достатъчно съсобствениците-сънаследници да не упражняват фактическата власт, а тя да се упражнява от един от съсобствениците-сънаследник, постоянно и непрекъснато, и с намерение за своене в продължение на повече от десет години с установен начален момент. Необходимо е по делото да бъдат установени такива факти, конкретни действия, че да може да бъде направен обоснован извод за „манифестиране” на намерението за своене, и това „манифестиране” да е достигнало до съзнанието на съсобствениците-сънаследници. Тежестта на доказване на тези факти лежи върху лицето, което твърди, че „свои” и частите на другите сънаследници. Презумпцията на чл.69 от ЗС е неприложима в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността е възникнала от наследяване. В изложения смисъл е и ТР №1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №1/2012 г., на ОСГК на ВКС на РБ. Съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за правоприлагащия съд. По делото не са събрани доказателства, установяващи посочените обстоятелства. Не са установени конкретни действия, извършени от ответника-сънаследник, от които да може да се направи обоснован извод, че промененото му намерение да „свои” частта на другите съсобственици-сънаследници е достигнало до знанието им. С оглед на изложеното оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Всички твърдени факти не са от категорията факти, които могат да обосновават извод, че промененото намерение на ответника, сънаследник на ищците, да „свои” частта на другите съсобственици-сънаследници, е достигнало до знанието им. В.ГР.Д.№256/2012 г. ВТОС Изложеното обосновава извод за неосъществен фактически състав на придобивната давности ответникът, сънаследник с ищците, не е придобил право на собственост върху процесния делбен имот на твърдяното основание - изтекла в негова полза придобивна давност. Неосъществяването на основанието, от което ответникът, сънаследник на ищците, твърди, че черпи права; придобитото и „не изгубено” право на собственост от другите сънаследници са обстоятелства, обосноваващи извод: процесният делбен имот е придобит в съсобственост от законните наследници на общите наследодатели - ищците и първия ответник, при права, определени на основание чл.5, ал.1 от ЗН и чл.10, ал.1 от ЗН. Горното обосновава и извод, че чрез процесната сделка другите трима ответници не са придобили и не притежават право на собственост върху ѕ идеални части от делбения имот, тъй като техният праводател не ги е придобил и не ги е притежавал към момента на сключване на процесната сделка. Посочените идеални части са придобити по наследство и се притежават от другите законни наследници на общите наследодатели –ищците по делото. По отношение на придобитата от ответника, сънаследник на ищците, по наследство ј идеална част от делбения имот. Както се посочи по-горе, ищците са упражнили правото си да се позоват на относителната недействителност на акта на разпореждане на сънаследника-първия ответник, с частта, получена от него по наследство, в полза на трети лица, другите ответници. Правната последица от упражненото право е връщане на имуществото, предмет на акта на разпореждане, в делбената маса. По изложените съображения следва да бъде допусната да се извърши съдебна делба между всички ищци и първия ответник върху процесния делбен имот при права приети от първоинстанционния съд, които съответстват на правата им по закон. Направено е и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК както по отношение на нотариалния акт, с който първия ответник, сънаследник с ищците, е признат за собственик на целия процесен недвижим имот, така и по отношение на нотариалния акт, с който първият ответник, сънаследник с ищците, е прехвърлил правото на собственост върху целия процесен недвижим имот на другите ответници по делото. Искането да бъде отменен нотариалния акт, с който първия ответник, сънаследник с ищците, е признат за собственик на целия процесен недвижим имот, за ѕ идеални части, е основателно и следва да бъде уважено. По изложените по-горе съображения са опровергани констатациите в издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка. Той не отразява действителните права на вписаното в него лице. Като охранителен акт, който засяга правата на трети лица, извън посоченото в него, и който не отразява действителното фактическо и правно положение, действителните права на вписаното в него лице, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде изменен – да бъде отменен частично за ѕ идеални части от описания в него недвижим имот. Искането да бъде отменен нотариалния акт, с който е оформена процесната сделка е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. За този извод правоприлагащия съд е мотивиран от задължителното на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ приложение наТР №3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. №3/2012 г., на ОСГК на ВКС на РБ. Цицат: „На отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.” С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на първоинстанционния съд е неправилно частта, в която е отменен нотариалния акт, с който е оформена процесната сделка, и правилно в останалата обжалвана част, включително и неразделната му част. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в посочената неправилна част, като в останалата част, включително и неразделната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото първия ответник следва да бъде осъден да заплати на първата ищца направените във въззивната инстанция разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, в размер на 480 лв., а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответник направените разноски във въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 5 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТВЕНЯ РЕШЕНИЕ №1188 от 27.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№2630 по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, в частта, в коятое отмененна основание чл.537, ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН нотариален акт №301, том II, В. рег. №3225, дело №291/19.04.2007 година, на нотариус Д. Р., рег. №430 в Регистъра на нотариалната камара, по предявения иск от М. П. Й., С. Т. П., М. К. А., К. К. Т. против С. П. Т., Л. С. Т., Ц. С. С. и Д. С. С., вместо което ПОСТАНОВЯВА: В.ГР.Д.№256/2012 г. ВТОС ОТХЪВРЛЯ направеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане да бъде отменен нотариален акт №301, том II, В. рег. №3225, дело №291/19.04.2007 година, на нотариус Д. Р., рег. №430 в Регистъра на нотариалната камара, с който С. П. Т. продал на Л. С. Т. ина Ц. С. С. по време на брака й с Д. С. С. недвижим имот, намиращ се в с. А., община В. Т., подробно описан в нотариалния акт. ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №1188 от 27.12.2011 година и РЕШЕНИЕ №864 от 28.08.2012 година, постановено по реда на чл.247 от ГПК, неразделна част от Решение №1188 от 27.12.2011 година, и двете постановени по ГР.Д.№2630 по описа за 2011 година на В. районен съд, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН-*, с адрес с. А., ул. „1.”, община В. Т., да заплати на М. П. Й., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”И. Д.” №7, В.В, А.17, направените във въззивната инстанция, разноски в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/. ОСЪЖДАМ. П. Й., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”И. Д.” №7, В.В, А.17, да заплати на Ц. С. С., ЕГН-*, с адрес гр. Хасково,, ул.”Г.К.” №19, .1, направените във въззивната инстанция, разноски в размер на 5 лв. /пет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |