Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
Гр. Перник, 29.01.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 529/2020 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по жалба на Ч.Н.Г.
с ЕГН **********,***, чрез адвокат А.Г. от АК Благоевград с адрес *** против
Решение № 2-1820 от 11.06.2020 година на Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта относно Ч.Н.Г.. Процесуалният представител на жалбоподателя излага
становище, че оспореният административен акт е нищожен, а в условията на
алтернативност моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на материалния закон и на администратинопроизводствените
правила. Моли съда да отмени оспореното решение.
В проведеното съдебно заседание на 18.01.2021 година жалбоподателят
Ч.Н.Г., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на 18.01.2021 година ответникът
по жалбата – Комисия за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия, чрез процесуалните си представители
началник отдел „Правно – административен“ Д.С. – Т. и юрисконсулт М.А. молят
съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Началник отдел „Правно – административен”
Д.Т.подробни съображения развива в хода по същество. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство пред Комисията за разкриване на документите и обявяване
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българска народна армия /Комисията/ е образувано във връзка проверка
на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – членове на управителни и
надзорни органи на общински дружества, на дружества с 50 и повече на сто от
капитала. Проверени са 117 лица, като четири лица не подлежат на проверка по
силата на чл. 26, ал. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
От
Решение № 4696/14.08.2012 година по адм. дело №396/2011 година, приложено по
адм. дело № 6033/2020 година на Административен съд – София град е видно, че в представените
при разглаждането на делото писмени доказателства фигурират следните
документите, въз основа на които е установена принадлежност на настоящия
жалбоподател към органите на ДС и РС на Република България и които отново са
представени към административната преписка: предложение за вербовка на агент,
относно Ч.Н.Г. от 07.10.1987 година; рапорт за извършена вербовка на Ч.Н.Г., под
псевдиним „К.” от 22.10.1987 година; предложение за изключване на агент „К.”;
регистрационна бланка за регистрация от 16.10.1987 година; регистрационен
картон Образец №4 по дело №ІА-1444/МФ/ - 2 броя, като към настоящата преписка е
приложено заверено копие от Картон обр. 4 /л.40 от адм. дело № 6033/2020 година
на АССГ/, от който е видно, че Ч.Н.Г. е изключен от ДС и РС на Република
България 1990 година, съгласно Протокол за унищожаване на лично дело № IA-1283 вх. № 1266/09.03.1990 година
същото било унищожено по отношение на настоящия жалбоподател.
От
Регистрационна бланка от 16.10.1987 година /л. 54/ е видно, че настоящият
жалбоподател Ч.Г. е бил регистриран като агент в окръжно управление, Отдел ДС,
Отделение ЛКРО на същата дата – 16.10.1987 година с псевдоним „К.”.
По
делото са приложени писмени доказателства, от коите е видно, че с Решение № 284/16.11.2011
година е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона на
настоящия жалбоподател, с Решение № 2-1484/20.11.2018 година е обявена
принадлежност на същото лице към органите по чл. 1 от закона – като лице, което
е заемало, заема или кандидатства за публична длъжност и извършва или е
извършвало публични дейности .
Решение № 284/16.11.2011 година на комисията
за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български
граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия е обжалвано от настоящия жалбоподател пред Административен съд –
София град, който с Решение № 4696 от 14.08.2012 година, постановено по
административно дело № 11369/2011 година е отхвърлил жалбата. Така
постановеното съдебно решение е обжалвано пред Върховния административен съд,
който с Решение № 13705/21.10.2013 година, постановено по административно дело
№ 12389/2012 година е оставил в сила решението на административния съд /с
особено мнение на съдия от състава на съда/ и е оставил в сила решението на КРДОПБГДСРСБНА.
С оспореното в настоящето съдебно производство
Решение № 2-1820 от 11.06.2020 година на комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта относно Ч.Н.Г. е обявена принадлежност на лицето към органите
по чл. 1 от закона, в качеството му на
агент, с псевдоними „К.“ за пореден път /трети/, с оглед на посочените по –
горе писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган –
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия, която по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
е оправомощения от закона административен орган да извършва обявяването на
принадлежност на лице, заемащо публична длъжност към органите по чл. 3, ал. 1,
т. 14 – т. 26 от същия закон.
При издаването му е
спазена предписаната от закона писмена форма и актът има съдържанието по чл.
29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението е подписано от всички членове на
Комисията, които са участвали в заседанието й /председател, заместник председател,
секретар и четирима членове/.
Спазени са и
процесуалните правила по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно
цитираната разпоредба установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е
задължително за лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и
извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 година до
извършването на проверката.
Решението в частта, с
която е обявена принадлежност на жалбоподателя не съответства на материалния
закон.
Видно от съдържанието на оспореното решение,
че комисията след като е проучила и обсъдила наличните материали е обявила „установената
и обявена с Решение № 2-1484/20.11.2018 година –принадлежност към органите по чл. 3 от
Закона на Ч.Н.Г. /настоящ жалбоподател/. Наред с това в
съдебното заседание, проведено на 18.01.2021 година процесуалният представитл
на ответника по жалбата представи и Решение №284/16.11.2011 година на КРДОПБГДСРСБНА,
с което през 2011 година също е била установена и обявена принадлежност на
жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. Това решение на комисията от
2011 година е било предмет на обжалване по адм. дело №11369/2011 година по
описа на Административен съд – София град, който е потвърдил оспорения
административен акт. Решението на АССГ е било предмет на касационна проверка и
ВАС е постановил решение № 13705/21.10.2013 година, с което е оставил в сила
съдебния акт на Административен съд – София град. Тук е мястото да се отбележи,
че в преписката, представена по делото не се съдържат нови писмени
доказателства, различни от представените такива от момента на постановяване на
решението от 2011 година на административния орган. Т.е. постановеното решение №
2-1484/20.11.2018 година, предмет на съдебен контрол в настоящото производство,
почива на същите факти и обстоятелства, на които се базира и Решение № 284/16.11.2011
година на КРДОПБГДСРСБНА.
Следователно по отношение установяването и
обявяването на принадлежността на настоящия жалбоподател към органите по чл. 1
от Закона въз основа на същите документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания –
агент с псевдоним „К.“ КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла вече веднъж преди
постановяване на оспореното решение, предмет на проверка за законосъобразност в
настоящото съдебно производство, което е второ по поред.
Тук е мястото да се направи едно разширено
тълкуване на правните норми включени в раздела на закона. Формулировката на
раздела включва глаголни форми от сегашно историческо време /установява-не,
обявява-не/, което по своята същност означава, от една страна, че действието се
извършва в момента, а от друга отразява минало действие, т.е. установяването на
принадлежност на Ч.Н.Г. се извършва сега за отчитане на извършено действие
преди, т.е. преди прекратяване на неговата регистрация като агент от 1990
година. Важно е да се отбележи, че в текста са използвани и други глаголни
форми от различни глаголни времена /заемали, извършвали, се извършва/ като
съвместната употреба на глаголните времена се определя преди всичко от
отношенията на събитията, за които се съобщава към момента на говоренето, т.е.
към момента на установяването на принадлежност. То зависи също и от отношенията
на второстепенните събития към основните – дали са едновременни с тях,
предходни или следходни.
В текста сегашното историческо време се
употребява по – често от останалите глаголни времена, един вид доминира,
фигурира в заглавните текстове, както и във формулировката на отделните членове,
които рамкират отделните точки на законовата разпоредба, от което следва
извода, че сегашното историческо време е водещо – основно глаголно време и
предава основни събития, които вече са били /агентурното минало на настоящия
жалбоподател/ и които следва да се установят /установени с решение
№284/16.11.2011 година/, да се докажат /доказани с приложените от Комисията
писмени доказателства/ и да се завършат /извършени с действията на Комисията
при постановяване на Решение № 284/2011 година и потвърдени от две съдебни
инстанции/. Което означава, че следва да се установи еднократно, нещо което се
е случило преди, нещо което може да е имало степен на цикличност или
повтаряемост, но е било и в своята цялост е свършило /м.св.вр./. Именно заради
това си свойство сегашното историческо време е предпочитана глаголна форма за
научни текстове и именно заради това законодателят го използва във формирането
на законовия текст.
Както се посочи по – горе Решение № 284/16.11.2011
година на комисията е потвърдено с Решение № 4696/14.08.2012
година, постановено по административно дело № 11369/2011 година по описа на
АССГ, което, след обжалване от страна на настоящия жалбоподател, е оставено в
сила от Върховния административен съд.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че по отношение на въпроса за установяване и обявяване принадлежността
на настоящия жалбоподател към органите по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА е налице стабилен административен акт. При
това без значение се явява фактът в какво определено качество на лицето е
станало това. Комисията не е разполагала с правомощието да се произнесе за
пореден път /трети – 2011 година, 2018 година и 2020 година// по
принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА след като вече е установила и обявила
неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество – агент с
псевдоним „К.“, нито да обявява установената и обявена негова принадлежност.
Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение
на едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено
и само в хипотезата на чл.
28 от Закона, когато се появят нови доказателства за принадлежност
към органите по чл. 1
от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Мотиви в
тази насока в спорното решение не се съдържат. Принадлежността на жалбоподателя
към органите по чл. 1
от Закона е била установена и обявена в едно и също качество
на сътрудничество – агент „К.“ и то на база документи по чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с
документите, въз основа на които е обявена установената и обявена принадлежност
на това лице към същите органи с оспореното в настоящото съдебно производство решение.
Ето защо произнасянето на КРДОПБГДСРСБНА в оспореното решение е при липса на
материална компетентност, което води на извод за неговата нищожност. В
посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на
Република България, обективирана в Решение № 14 799/04.12.2017 година,
постановено по административно дело № 10 450/2016 година, ІІІ отделение
/по напълно идентичен казус/, Решение № 9523/18.07.2017 година, постановено по
административно дело № 4894/20016 година, ІІІ отделение и Решение №
8272/04.06.2019 година, постановено по административно дело №
14 487/2018 година, ІІІ отделение.
Относно разноските:
От страна на жалбоподателя разноски не се претендират,
следователно такива не се дължат.
С оглед изхода
на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния
представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2-1820
от 11.06.2020 година на Комисията за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта относно Ч.Н.Г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14–дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/