РЕШЕНИЕ

№ 1519

гр.Бургас, 19.09.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 09 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1354 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е К.К.Н. ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвора Бургас, ЗО с.Дебелт, община Средец. В производството ищецът участва лично, както и чрез осъществяващ правна помощ адвокат К.А. ***.

Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Тодор Чанев.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че в периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт.  Престоят на ищеца в затворническото общежитие бил осъществен при битови условия, чрез които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. По-конкретно оплакванията на лишения от свобода са, че постоянно бил нахапван от дървеници и това му причинявало болки и безсъние. Помещението било пълно и с хлебарки. Ръководството на затвора организирало мерки за дезинсектация и дератизация на помещенията, но без резултат. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 8 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ответникът оспорва основателността на иска с депозирано по делото подробно писмено становище. Оспорва както изложените от ищеца факти, така и правните изводи за наличието на незаконни действия и бездействия на затворническата администрация, довели до причиняване на неимуществени вреди за Н.. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя доказателства.

Прокурорът счита, че исковата претенция е неоснователна, доколкото установените лоши условия в затвора не са генерирали в съвкупността си степен на суровст на наказанието лишаване от свобода, която да се квалифицира като подлагане на  унизително или нечовешко отношение. Ако съдът приеме наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение, според прокурора, претендираният размер от 8 000лв. е прекомерен.

За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представена е справка от началника на Затвора Бургас, от която се установи, че К.Н. изтърпява там наказание лишаване от свобода в размер 12 години, при първоначално постановен строг режим от 02.05.2018г. за извършени престъпления по чл.149 и чл.152 от НК, като е постъпил в затвора на 14.03.2017г. За периода от 14.06.2018г. до 26.02.2019г. е бил настанен в трета затворническа група в затвор Бургас. Помещението, в което Н. е бил настанен е със стандартното за затвора оборудване. Същото не се обсъжда подробно от съда по настоящото дело, тъй като не е предмет на оплакванията на ищеца. От 26.02.2019г. до настоящия момент Н. е настанен в затворническо общежитие Дебелт, втора затворническа група, спално помещение № 216, заедно с още трима лишени от свобода. Оборудването на помещението е стандартно за затворническото общежитие – четири легла, четири метални шкафа за лични вещи, маса и столове. От справката и приложените документи се установи, че ГДИН има сключен договор със специализирана фирма за обезпаразитяване, като по делото няма спор, че през процесния период такова е било извършвано периодично, съобразно утвърден  график.

Като свидетел по делото е разпитан И.Х., който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт, като през период от  няколко месеца в началото на 2019г. е бил заедно с ищеца в едно спално помещение. Свидетелят сочи, че в спалното помещение има дървеници, които хапят почиващите затворници, като пиели от тях кръв. Ухапаното място на тялото се подувало. Затворниците коментирали помежду си притесненията си, че сред тях има болни от хепатит и „полови болести“ и чрез дървениците може да се разпространи заразата. Наред с това в помещенията имало и хлебарки, които също са разпространители на зарази. Обезпаразитяване се извършвало през период от около 2 месеца, но насекомите не измирали.

Като свидетел е разпитан и Д.И., също изтърпяващ наказание лишаване от свобода заедно с ищеца. Свидетелят И. потвърждава показанията на Х. относно условията за изтърпяване на наказанието и в частност наличието на дървеници и хлебарки в помещенията. Свидетелят уточнява, че не всяка вечер, но често се случвало така, че лишените от свобода не могат да спят поради болезнените постоянни ухапвания от дървениците. И. сочи,  че ищецът се оплаквал често от главоболие и невъзможност да спи нощем, поради дървениците.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно наличието на насекомите в спалните помещения и последиците от това, тъй като тези показания не са в противоречие помежду си и с останалия доказателствен материал.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В процесния случай предпоставките за носене от страна на държавата на отговорност по цитираните разпоредби са налице отчасти. Съгласно чл.12 ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 ЗОДОВ, който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 ЗИНЗС. По отношение на ищеца ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 ЗИНЗС.

Дирекцията е допуснала Н. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Липсата на нормални битови условия е установена по делото и тя произтича от наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения. Наред с общото занижаване на хигиената, насекомите през процесния период са засягали директно и здравето на ищеца – чрез постоянните болезнени ухапвания, включително водещи до невъзможност за междудневен сън, както и чрез възможността за предаване на заразни болести от други лица. Подобни обстоятелства са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Обстоятелството, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване не може да освободи ответника от отговорност, тъй като задълженията му по закон не са да взема мерки, а за определен резултат - да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 ЗИНЗС. Затова съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед горните констатации, и след цялостно обсъждане на доказаните и недоказаните по делото оплаквания на ищеца, както и всички изложени по-горе данни относно престоя му в затвора през процесния период, съдът приема, че причинените неимуществени вреди са с интензитет, предполагащ обезщетение в размер далеч по-нисък от претендирания. Касае се за исков период с продължителност няколко месеца, при който установените отклонения от нормите за битови условия не са довели до настъпването на допълнителни негативни последици за здравето ищеца.

Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че неимуществените вреди, които ответникът е причинил умишлено на ищеца с деянието си, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до размер 180лв., а в останалата му част до 8 000лв. да се отхвърли.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на К.К.Н. ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт, община Средец, сумата 180лв., представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Бургас и ЗО Дебелт, за периода от 30.11.2018г. до 10.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение в останалата му част до 8 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :