Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 10.05.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД №
83/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от А.П.И. ***П., САК, против Решение № 199/ 22.12.2021 г.
по НАХД № 668/ 2021 г. по описа на
Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21
- 0851 - 000008 от 19.01.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Добрич, Сектор
„Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания – глоба в
размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца.
Касаторът иска да бъде отменено
първоинстанционното Решение като незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Оспорва извода на
съда, че е издаден талон с бланков № 0049420 за медицинско изследване. В тази
връзка се позовава на обстоятелството, че такъв не е цитиран нито в АУАН, нито
в НП. Добавя, че в самия талон няма подпис на А.П. и няма отбелязване на какво е свидетел
подписаният Христо Михайлов – дали, че проверяваното лице отказва да подпише
талона, че отказва да го получи или отказва да избере начин на изследване.
Според касатора съдът не е отчел, че талонът не е попълнен съгласно образеца. С
оглед тези доводи претендира, че водачът няма задължение да бъде изследван, тъй
като талонът за изследването е издаден незаконосъобразно, което съдът не е
отчел. Добавя, че по делото не са твърдени и не са установени външни признаци,
реакции или поведение у лицето за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с оглед на което претендира, че НП е издадено при липса на фактическо
основание, в каквато насока счита, че е налице съдебна практика и настоява, че
съдебното решение противоречи на установената съдебна практика. Излага становище,
че първоинстанционният съдебен акт е необоснован, тъй като са игнорирани
аргументите на защитата, касаещи факта, че са наложени две наказания за едно
деяние съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Настоява, че ТР № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/ 21 г. на Общото
събрание на съдиите на ВАС, Първо и Втора колегия е неприложимо, като
постановено след процесния случай. Останалите доводи касаят твърдения за
незаконосъобразно фактическо задържане на касатора, които не са предмет на
настоящия спор. Претендира сторените по делото съдебно - деловодни разноски за
двете инстанции, за които представя доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази наведените касационни основания и задължението си за
служебна проверка по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Производството
пред РС - Добрич е образувано по подадена жалба от А.П.И. *** срещу Наказателно
постановление № 21 - 0851 - 000008 от 19.01.2021 г. на Началник сектор към
ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение по чл.
174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
НП
е издадено за това, че на 02.01.2021 г. в 19.01 часа в гр. Добрич, на ул. Цар
Освободител в посока ул. Каменица, като водач на лек автомобил, е управлявал
лек автомобил марка „Ситроен“ С 3, 1.6 ХДИ, с рег. № ТХ3344ХК, когато пред бл. 41
в ж.к. Балик е спрян за проверка от полицейски служители към Първо РУ на ОД на
МВР - Добрич. В хода на проверката възникнала необходимост от тестване на
водача за наличие на упойващи вещества. За съдействие бил повикан патрул на Сектор
„Пътна полиция“ – Добрич. Водачът е поканен да бъде изпробван с техническо
средство, но отказал. Това обстоятелство е обективирано в Протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, който касаторът е
отказал да подпише. Издаден е Талон за медицинско изследване за наркотични
вещества или техни аналози, в който е отразен отказ за тестване за наркотични
вещества. Не е извършено и медицинско изследване поради отказ на лицето,
удостоверен от д-р М.Т.в нарочния за целта Протокол, подписан от А.И..
Въззивният
съд е потвърдил обжалваното Наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа
на събраните по делото и обсъдени в Решението писмени и гласни доказателства,
приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата
нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен
начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което на жалбоподателя са наложени предвидените в
закона по вид и размер административни наказания.
Решението на въззивния съд е постановено при
правилно приложение на закона и съответно на събраните по делото доказателства.
Последните са еднопосочни и установяват по безспорен и категоричен начин
поведението на водача, което е в разрез с разписаните нормативни правила.
Районният съд е отговорил на всяко едно от твърденията, изложени пред него от въззивника.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От
посочената нормативна регламентация се налага изводът, че законът предвижда в условията
на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява
съставът на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „отказ за
установяване употребата на упойващи вещества от водачите на моторни превозни
средства“, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и 2. неизпълнение на предписанието
за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение и на издаденото въз основа на него Наказателно
постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние,
регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Неоснователно
е възражението на касатора за липсата на талон за медицинско изследване, тъй
като такъв не бил описан в АУАН и НП. Административнонаказателната преписка е
едно цяло, ведно с всички издадени документи при проверката. В случая, освен
Талонът за медицинско изследване, по делото са приложени като доказателства
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Трите
документа са в една съвкупност, като отказът на лицето да бъде изследвано е
удостоверен и в трите документа. Освен това, за налагане на наказанието е
достатъчно наличието на отказ с техническо средство/тест. Останалите действия
са в насока да се установи наличието на забранените вещества след отказа с
техническо средство/тест, но в случая и те са съпроводени с отказ. Както беше
посочено по – горе, законодателят е предвидил алтернативно предпоставките за
налагане на санкцията - … който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл деянието, за което е
повдигнато обвинение, както правилно е счел първоинстанционният съд, е
установено безспорно.
Еднопосочни
с писмените доказателства са събраните в първоинстанционното производство
гласни такива.
Настоящият
състав намира с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, че не
е необходимо да преповтаря мотивите на ДРС, които възприема изцяло.
При
установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на
административнонаказателното обвинение за извършено от А.П.И. нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, правилно въззивният съд е
потвърдил Наказателното постановление. Не са налице твърдените касационни основания.
Служебната проверка сочи, че обжалваното Решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд - Добрич, касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/
22.12.2021 г. по НАХД № 668/ 2021 г. по
описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 21 - 0851 - 000008 от 19.01.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР –
Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение по чл. 174,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: