Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Д. Т. К., с [ЕГН], от [населено място], [жк], вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. Д. З. против Заповед № 23 – 0340 - 000231/04.12.2023 г. на Началник Районно управление „Септември“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик /ОДМВР - Пазарджик/, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил Фиат 500 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за нейното налагане и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага, че извършването на административното нарушение, налагащо прилагане на принудителната административна мярка, не е установено по безспорен начин. Твърди се, че оспорващият отпътува от Великобритания в Република Гърция със самолетен полет от Лондон до Превеза, на 15.03.2023 г., след което се е придвижил с автобус от Солун до София. Поддържа се, че от страна на административния орган не е изпълнено задължението за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява. С писмено становище излага подробни съображения за отмяна на оспорената заповед, преповтарящи се с тези, релевирани с жалбата.

Ответникът– Началник на Районно управление „Септември“ при ОДМВР Пазарджик, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 01.12.2023 г. в 22:12 ч., в [населено място], [улица]при проверка от служители на ОДМВР – Пазарджик, е констатирано, че Д. К. управлява собствения си лек автомобил Фиат 500 с рег. № [рег. номер] по [улица]срещу бензиностанция „*****“, в посока от [населено място] към [населено място], със свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ ***********, издадено от Кралство Великобритания. След направена справка в Граничен контрол с ОДЧ при РУ Септември, е установено, че последното влизане на водача в Република България е на 10.10.2022 г. през ГКПП Кулата. В. К. не е заменил СУМПС след изтичане на

Въз основа на така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA № 875831/01.12.2023 г., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, вр. чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Със Заповед № 23-0340-000231/ 04.12.2023 г. издадена от началника на РУ „Септември“ при ОДМВР – Пазарджик, за установеното нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил Фиат 500 с рег. № [рег. номер], собственост на Д. К., за срок от шест месеца.

Приобщен към доказателствения материал по делото е електронен билет за пътуване № **********, издаден на Д. К., относно еднопосочно пътуване на 29.10.2023 г., от [населено място] до [населено място].

Осъществяването на пътуването от Д. К. е потвърдено от превозвача на 20.12.2023 г., видно от приложеното на л. 10 от делото електронно писмо.

В хода на съденото производство, е изискана информация от Главна дирекция „Гранична полиция“ – София относно влизанията и излизанията на Д. Т. К. от и в Република България, за периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2023 година.

Видно от приобщеното писмо с. д. № 2387/ 19.02.2024 г., от Главна дирекция „Гранична полиция“ – София е предоставена информация, че на 10.10.2022 г. лицето Д. Т. К. е влязъл на територията на Република България през ГКПП Кулата Шосе. Посочено е още, че във фонда не се съдържат изчерпателните данни за всички пътувания, тъй като лицата, ползващи се от правото на свободно движение не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на Министерство на вътрешните работи.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с административната преписка Заповед № 312з-1237/ 14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР-Пазарджик и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е издадена от компетентен орган – Началник на Районно управление „Септември“ при ОДМВР-Пазарджик, при упражняване на предоставените му правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В настоящата хипотеза, от оспорващия не са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП регламентира възможността на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумение за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач - арг. от чл. 150 от ЗДвП. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В разпоредбата на чл. 151а ЗДвП изрично е предвидено, че лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория.

Ноторно известно е, че считано от 31.12.2020 г. Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия напуска Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. С оглед последното, издадените до тази дата СУМПС са валидни на територията на Република България, тъй като са издадени от държава-членка на Европейския съюз, респ. за тези водачи не възниква задължение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Ето защо, релевантен относно преценката за осъществен състав на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, е моментът на издаване СУМПС от Кралство Великобритания. В случая, въпросът относно датата на издаване на СУМПС и неговата валидност не е изследван от административния орган, като в административната преписка липсват каквито и да е данни относно тези релевантни факти.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 3 АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Независимо от горното, дори и да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 162, ал. 1 ЗДвП жалбоподателя от приобщените по делото писмени доказателства (бордна карта, автобусен билет), безспорно се установява факта на пристигане на жалбоподателя в Република България, на 29.10.2023 г. Този извод не се опровергава от данните, съхранявани от ГД „Гранична полиция“, с оглед изрично посочената от органа възможност за неизчерпателност на предоставената информация. Следователно, към датата на издаване на оспорения акт – 04.12.2023 г., нормативно регламентирания тримесечен срок не е изтекъл. Ето защо, налице е и друго самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваната в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ.

По изложените съображения, налага се извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което същата и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя направените за водене на производството разноски, в общ размер от 510 лева, изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, АдмС - Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 23 – 0340-000231/04.12.2023 г на Началник Районно управление „Септември“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, с която на оспорващия е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство Фиат, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Т. К., за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на Д. Т. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк] [адрес], ап. ** сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща извършени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.