ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
260177
гр.Добрич 24.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Георги Павлов
Членове: 1. Павлина Паскалева
2.
Георги Пашалиев
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно частно
гражданско дело №58/2021г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от “А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София 1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1 срещу
разпореждане, обективирано в заповед изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №260706/21.12.2020 г. по ч.гр.д.№3715/2020
г. на Добричкия районен съд, с което
частично е отхвърлено заявлението на горното дружество за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника С.П.И., ЕГН ********** *** за следните
суми: 951,66 лева – неустойка по Договор
№ ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4176898, 577,48 лева – неустойка по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4652273 и
196,29 лева по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М6143425. Изложени
са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява
за отмяната му и за издаване на разпореждане за издаване на заповед за
изпълнение и за горните суми, респ. за разноските в заповедното производство в
пълен размер. Претендират се и разноските сторени в настоящото производство.
Жалбата е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира
следното:
По подадено заявление от “А 1 България” ЕАД в развилото се производство по ч. гр. д.№3715/2020 по описа на ДРС е издадена Заповед №260706/21.12.2020
г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът С.П.И., ЕГН **********
*** да заплати на заявителя следните
суми:
1/ по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4176898 за периода 28.10.2019г. – 25.05.2020г.:
- 993,02 лева – неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата
от 17.12.2020г. до окончателното плащане;
- 1434,56 лева – неплатени суми за
устройство на изплащане, ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2020г.
до окончателното плащане;
2/ по Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М4652273 за периода 01.11.2019г. – 19.05.2020г.:
- 323,04 лева – неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата
от 17.12.2020г. до окончателното плащане;
- 1287,54 лева – неплатени суми за
устройство на изплащане, ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2020г.
до окончателното плащане;
3/ по Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М6143425
за периода 28.10.2019г. – 25.05.2020г.:
- 194,21 лева – неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата
от 17.12.2020г. до окончателното плащане;
- 455,76 лева – неплатени суми за
устройство на изплащане, ведно със законната лихва върху сумата от 17.12.2020г.
до окончателното плащане;
4/ разноските по делото:
- 93,76 лева
– платена държавна такса;
- 36,54 лева – възнаграждение за
упълномощения юрисконсулт.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните
суми: 951,66 лева – неустойка по Договор
№ ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4176898, 577,48 лева – неустойка по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4652273 и
196,29 лева по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М6143425.
Въззивният съд констатира, че в частта за неустойката
заявлението по ч.гр.д.№3715/2020г. по описа на ДРС е нередовно. Със заявлението се претендира неустойка по три договора, сключени с
длъжника, посочена в глобален размер по всеки от договорите и уточнена в т.12
на заявлението в табличен вид. В посочената таблица обаче не се посочва основанието
на което се претендира всяка от неустойките /по договор М4176898 – 19 претенции за неустойка; по договор
М46552273 – 7 претенции за неустойка; по договор М6143425 – 6 претенции за
неустойка/. По някой от претенциите се сочи единствено „неустойка“. Други от
тях са посочени многократно. Например спорната „неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС“ се претендира
в 7 позиции по договор М4176898, в 2 позиции по договор М46552273 и
договор М6143425. В случай, че се касае
за месечни такси за различни услуги е следвало заявителят да посочи същите,
както и размера на месечните такси. Неуточнена е и претенцията с наименование
„неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“, също претендирана множество
пъти. Заявителят е следвало да посочи вида/наименованието на услугата, цената на последната и размера
на ползваната отстъпка. Същото касае и
претенциите за „неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството“. Не е
конкретизирано устройството, не е посочена цената му, както и размера на
отстъпката.
Редовността на заявлението, материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за
изпълнение е поставена в зависимост от изпълнението на
императивните разпоредби на чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК – тези за редовност на искова молба. Необходимостта от спазването от страна на заявителя
изцяло на всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно
препращане в чл.410, ал.2 от ГПК, а и от санкционната процесуалноправна норма на
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, приложението на която в случая е аргумент на настоящата
инстанция за постановяване на отказ за издаване на заповед за
изпълнение за неустойка. Редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение изисква пълна индивидуализация на същото с оглед на конкретния
произход и белези на вземането, като с оглед принципа на равенство на страните в процеса е недопустимо
длъжникът да бъде поставен в положение на неяснота или съмнения за произхода на
кредиторовото вземане. Следователно, за да бъде
спазено гарантираното от законодателя право на защита на длъжника, заявеното в заповедното производство вземане на
кредитора трябва да е определено и индивидуализирано в достатъчна степен, което в случая не е
сторено.
При това следва
извода, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди, а депозираната срещу него частна жалба – оставена без
уважение.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в заповед
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260706/21.12.2020 г. по ч.гр.д.№3715/2020 г. на Добричкия районен съд, с което
частично е отхвърлено заявлението на “А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София 1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1 за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника С.П.И., ЕГН ********** *** за следните
суми: 951,66 лева – неустойка по Договор
№ ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4176898, 577,48 лева – неустойка по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден номер М4652273 и
196,29 лева по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден номер М6143425.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.