Решение по дело №348/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на М. Я. М. (подадена от М. Я. М., със същия ЕГН и адрес, но имената са уточнени след извършена справка в Национална база данни „Население“-л.49-л.50, относно собственото и бащиното, с които е вписан в официалните регистри на населението, потвърдени лично в съдебно заседание) от гр. Тутракан, подадена чрез представител по пълномощие адв. П. Н. от АК-Варна, против Заповед №24-0362-000297/18.09.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по вид „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят счита, че не са били налице фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Същият бил засегнат от пороци по смисъла на чл.146 т. 3 – т. 5 АПК, вкл. и при неспазена форма, тъй като бил издаден при отсъствие на условията от чл. 5, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ, бр. 61/17 г., посл. Изм. ДВ, бр. 81/23г.),за извършване изобщо за проверка от процесния вид. Липсвали мотиви относно част от предмета на административния процес, относима към срока на принудителната мярка, чието определяне било поставено в дискреционната власт на органа, поради което задължително следвало да бъде мотивирано, каквото процесното не било. Твърди, че производството било приключило при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг. чл. 35 АПК), довело до нарушаване на принципа от чл. 7 АПК за истинност. Обжалваната ЗППАМ била и материално незаконосъобразна, защото главната предпоставка за приложение на разпоредбата от ЗДвП - „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, тъй като административната принуда е наложена въз основа на показанията на Drugtest 5000, с фабричен №ARNA-003644, отчел употреба на „амфетамин“ и „бензодиазепами“, при полицейска проверка на водача, които (показания), били оспорени.Същият дал биологичен материал за химико-токсикологичен анализ, в която връзка твърди, че процесният резултат от т.нар. “полеви тест“, при наличие на дадена проба за лабораторно изследване, не бил годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, респ. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, а тежестта за неговото доказване била нормативно възложена на ответника. На същия терен въвежда и оплакване, че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел, с оспорената заповед. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл. 171 ЗДвП, както и с чл. 22 ЗАНН, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат.

Твърди, че поради здравословни проблеми, приемал незабранени лекарства, каквито са намерени в автомобила към момента на полицейската проверка, а именно „Paxera“ и „Rexapim“, което счита, че е дало отражение на резултата, отчетен от Drugtest-a. В този контекст счита, че след като е дал надеждни проби за медицинско изследване, неговите изводи за наличие/ отсъствие на следи от употреба на наркотични вещества, са определящи. Поддържа, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира извод за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил, бил нарушил закона.

С допълнителна молба,подадена от упълномощен адвокат Д. Д. от АК-Добрич (л. 58 – л. 59), в ракурса на въведеното оплакване за несъответствие на оспорената ЗППАМ с нормативната цел, релевира довод за пряко нарушение на принципа за съразмерност от чл.6 АПК. Това било така, защото редът за установяване на употребата на наркотични вещества бил определен с Наредба №1/19.07.2017г. и при добросъвестно дадени биологични проби за химико-токсикологично изследване от оспорващия, се активирали правилата от чл. 3а и чл. 6, ал. 10 от с.н. Съгласно тях съставомерното обстоятелство се установява въз основа на показанията на Drugtest-a, в случаите на отказ за получаване на талона за изследване; при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване, какъвто настоящият случай категорично не бил. С молба вх. № 457/10.03.25г. на АС-Силистра (л.111 – л.112), жалбоподателят е уведомил съда, че е оттеглил пълномощията и от двамата адвокати, като е предоставил процесуалната власт на адв. В.В. от АК-Силистра. Последният въвежда допълнително довод, че оспорващият страдал от „тревожно разстройство“, за което бил лекуван в Частен медицински център „Силиври Яшам“, Психиатрична поликлиника, гр.Истанбул, Турция и поради продължителния му престой в България след приключване на лечението (24.04.2024г.), посетил лекарската практика на д-р Ю. Н. - специалист по нервни болести, който на 12.08.2024г. му предписал лечение с Диазепам 5мг., издавайки му специална рецепта (зелена). От заключението на Съдебно-химическа експертиза, представена по делото с вх. № 437/06.03.25г., се установявала ниска стойност на „диазепам“ и негов метаболит „нордазепам“, квалифицирани от законодателя като наркотични вещества от категорията „рискови“. Това се дължало на употребата по лекарско предписание на медикамента Диазепам, видно и от ниската му концентрация в кръвната проба на оспорващия. Заради всичко това, се настоява оспорената ЗППАМ да бъде отменена. Претендират се съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Ответникът - Началник на Районно управление гр.Тутракан към Областна дирекция на МВР гр.Силистра, чрез представител по пълномощие В. А. – главен юрисконсулт в ОД МВР гр.Силистра (л. 71), в съдебно заседание на 13.01.2025г. и с Писмено становище (л. 118 – л. 120), поддържа не-основателност на жалбата. На базата на представените с административната преписка доказателства твърди, че процесният индивидуален административен акт бил допустим и валиден, издаден от компетентен полицейски орган. Същият бил и материално законосъобразен, като моли при решаване на спора, ако химико-токсикологичното изследване не е извършено от ВМА-Варна, съдът да вземе предвид резултата от скрининговия тест, направен на биологичните проби, дадени от оспорващия на 18.09.2024г. Поддържа, че била доказана предпоставката за прилагане на атакуваната административна принуда по чл.171 т. 1 б.“б“ ЗДвП, с изправен Drugtest 5000, от одобрен тип и преминал периодичен контрол; при спазена процедура от чл. 5 Наредба №1/2017г. Ето защо, действайки при обвързана компетентност, ответният орган бил процедирал съответно на закона и неговата цел, фактите и обстоятелствата по случая, поради което настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като заявява, в условията на евентуалност, възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения хонорар от жалбоподателя за един адвокат.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; подлежащ на съдебен контрол (арг. чл. 171, ал. 5 ЗДвП); при наличие на правен интерес и в законоустановения срок от чл. 149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № 24-0362-000297/18.09.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Свидетелство № 283864 026 е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение, серия AД № 144395/18.09.2024г., съгласно регламентацията от чл. 172, ал. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, извършено от М. Я. М., при управление на лек автомобил „АУДИ КУ 8“, с рег.№****, собственост на „Его Бау“ЕООД, с ЕИК: *********.

Административната принуда е приложена по отношение на оспорващия, като водач на автомобила, затова че на 18.09.2024г., в гр.Тутракан, на кръстовището на ул. “Силистра“ и ул. “Д.Благоев“, в посока път II-21, го е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същият е бил изпробван с Drugtest 5000, с фабричен номер: ARNA-0036 и тестова касета ARSH-0211, като дисплеят му е отчел положителен резултат за бензо диазепами и за амфетамин, с проба № 016. Показанията били оспорени от водача. Издаден му е Талон за изследване № 127726 (л.15) и същият дал биологичен материал за лабораторен анализ (л. 13 – л. 14; л. 17 – л. 18), видно от представените доказателства от Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) гр.Тутракан. С административната преписка е представен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 13 – л. 14), съставен от д-р [населено място], медицински специалист във ФСМП гр.Тутракан. Видно от същия е, че жалбоподателят отрича да употребява наркотици, но вземал лекарства за регулиране на кръвното налягане „Paxera“ и „Rexapin“, давайки допълнително информация, че получавал „паник атаки“, но не е съобщил за предписани му други лекарства.

С Мотивирана резолюция № 24-0362-М000088/18.09.24г. за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП гр.Силистра, ТО гр.Тутракан, с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С писмо вх. № 1785/03.12.2024г. на АС-Силистра (л. 64), прокурор при РП-Силистра, в отговор на служебно изискана информация, е уведомил съда, че по повод процесните факти, е образувано на 18.09.2024г. досъдебно наказателно производство ДП № 362 3М-211/2024г. по описа на РУ-Тутракан, пр. пр. № 2802/24г., в рамките на което е назначена Съдебно-химическа експертиза на дадените проби от жалбоподателя, чието извършване е възложено на експерти при ВМА гр.Варна, но заключение не е представено.

Настоящият състав е изискал (двукратно) отговор за резултата от химико-токсикологичното изследване от ВМА „МБАЛ-Варна“ гр.Варна и с вх. № 437/06. 03.2025г. по делото е депозирано писмено заключение по Съдебно-химическа експертиза, назначена по ДП № 362-ЗМ-211/2024г. по описа на РУ-Тутракан. Съгласно същото, при предварителния експресен поливалентен тест, направен при получаване на пробите, се е установило наличие на бензодиазепини. При извършения анализ по газхроматографски метод се е доказало наличието на диазепам и нордазепам, но не е открито наличие на амфетамин и/или метамфетамин. Определена е концентрацията на диазепам в кръвната проба от 270ng/ml, което предвид референтните плазмени концентрации в диапазона 200-2000 ng/ml, представлява ниска стойност, намираща се в долната терапевтична граница. Експертът е пояснил, че диазепамът е психоактивен медикамент от групата на бензодиазепините, а нордазепамът е неговият основен активен метаболит. И двете вещества са класифицирани като наркотични по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и са включени в Списък III - Рискови вещества, представляващ Приложение № 3 към чл. 3, т. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (Обн. ДВ, бр. 87/11г.,посл. изм. ДВ, бр. 39/13.05.25г.). Диазепамът се отпуска само по лекарско предписание (със зелена рецепта) и е поставен под специален забранителен режим, съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 27 – чл. 31 ЗКНВП. Следователно, открива се наличие на диазепам и метаболита му нордазепам, които са от категорията рискови наркотични вещества, а концентрацията им в кръвта на оспорващия е определена на 270 ng/ml.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху въпроса установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните доказателства, следва да получи положителен отговор. Съгласно регулацията от чл. 170, ал. 1 АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е възложена на ответния орган. Същият е представил Справка за нарушител/водач (л. 19 – л. 20), както и посочения по-горе Протокол за медицинско изследване, подписан от д-р С. А. С. при ФСМП-Тутракан. Видно от същия е, че освен намерените в автомобила, управляван от жалбоподателя на процесната дата,медикаменти за контролиране на кръвно налягане, последният не е споменал да употребява (дори епизодично) други лекарства, но е отрекъл категорично употребата на наркотици. За употреба на психоактивни медикаменти по лекарско предписание не се споменава и в молбата му, подадена чрез адв. Д. Д. с вх. № 1768/ 28.11.24г. на АС-Силистра, нито при личното му участие в съдебното заседание на 13.01.2025 година.

Заключението на СХЕ е постъпило по делото на 06.03.2025г. и всички процесуални представители на жалбоподателя са били с разрешен достъп до електронното дело. На 10.03.2025г. на електронния адрес на АС-Силистра, с вх.№ 457 са постъпили документи за лечението му в гр.Истанбул, Частен медицински център, Психиатрична поликлиника, за периода от 23.02.24г. до 24.04.24г., като са посочени медикаментите, с които е осъществено лечението и измежду тях не се среща Диазепам, а относно състава на посочените такива в документа (с надлежен превод) не е поискано експертно мнение или друго доказателствено средство, което да установи евентуалната им релевантност към формирания със СХЕ резултат. В съдебното заседание на 12.05.2025г., процесуалният му представител представя Амбулаторен лист №24225В0В6В 3В от 12.08.24г., издаден от д-р Юл. Н., с основна диагноза „неврастения“ и терапия - Диазепам 5 мг, с твърдение, че медикаментът е закупен със зелена рецепта и употребяван по 3-4 дни при получавани „паник атаки“. За такива, обаче, липсват каквито и да е доказателства, както и за начина (дозировката), времето и продължителността на приема му, вкл. до и непосредствено около релевантната дата 18.09.2024 г. В настоящото административно производство не е достатъчно да се внесе съмнение относно осъществяването на правонарушението по повод на което е издаден административният акт. Нормативно определената материална доказателствена сила на АУАН обръща тежестта на доказване в процеса, като жалбоподателят следва да обори констатациите му при пълно и пряко доказване, каквото в настоящия процес не е проведено. Въпросният Амбулаторен лист и съпътстващите го твърдения ще стоят на вниманието на обвинителната власт, която ако приеме, че не е доказано деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, ще приключи по благоприятен за оспорващия начин производството, което означава, че ще настъпи и прекратителното основание от процесната ЗППАМ „… до решаване на въпроса за отговорността му …“.

За целите на настоящото произнасяне, обаче, не са налице убедителни доказателства, оборващи презумптивната доказателствена сила на АУАН. А видно от доказателствата по делото е, че два по вид „бързи тестове“- с Drugtest 5000, извършен на място от полицейските служители и скрининговия в Химико-токсикологичната лаборатория на ВМА-Варна, са дали положителен резултат за наркотици бензодиазепами (за амфетамин резултатът от химико-токсикологичното изследване е отрицателен). Нещо повече, макар и в ниска концентрация наличието на диазепам и метаболита му нордазепам, са установени с категоричност от СХЕ. Срещу тях противостои единствено АЛ издаден от д-р Н., без убедителни доказателства изпълнена ли е предписаната терапия на жалбоподателя; евентуално кога и в какъв обем (дозировка) е приемал медикамента Диазепам, за който сам твърди, че го е употребявал при наличие на „паник атака“, за каквато липсват доказателства.

С двете групи документи (административната преписка и представените след служебна намеса на съда, вкл. от жалбоподателя) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор, поради което същите подлежат на извършеното обсъждане. Коментираният Амбулаторен лист, сам по себе си, не е от категорията доказателства, които са годни да разколебаят доказателствената сила на АУАН, регламентирана с чл.189, ал. 2 ЗДвП. В този контекст на анализа на доказателствената съвкупност, настоящият състав приема за установено управлението на автомобила от оспорващия след употреба на наркотични вещества на процесната дата, при съблюдаване и на правилото от чл.142 ал.1 АПК.

Поставен в горния ракурс случаят сочи, че оспореният акт е съответен и на нормативната цел. Още повече, че от обсъдената Справка за нарушител/ водач е видно, че жалбоподателят е бил административно ограничаван с прилагани мерки от същия вид (по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП) за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на деянието - 14.02.2009г., а именно ДВ, бр. 51/2007г.,според която „Водачът на пътно превозно средство е длъжен … 3. Да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.“, като впоследствие същата по вид забрана е уредена с новата ал. 3 на чл. 5 ЗДвП. Следователно, наложената административна принуда тогава със ЗППАМ № 277/2009 от 24.02.2009г., не е постигнала целите от чл. 22 ЗАНН, респ. специалната от чл. 171 ЗДвП. По хипотеза, принудителните административни мерки не са с измеренията на санкция (не са резултат от наказателна процедура), а целят предотвратяване на пътно-транспортни произшествия от водачи, които участват в движението след употреба на наркотични вещества, т.е. целят подобряване на пътната обстановка и обезпечаване живота и здравето на участниците в движението.

При горните установявания се налагат следните правни изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл. 21, ал. 1 АПК. Издадена е от материално, по степен и териториално компетентен полицейски орган, съгласно Заповед рег. № 342з-1315/30.12.2021г., която е служебно известна на съда, издадена на основание МЗ №8121з-1632/02.12.21г. (л. 26 – л. 27) и Служебна бележка на л. 29 от делото, удостоверяваща, че издателят на процесната ЗППАМ изпълнява длъжността „Началник на Районно управление гр.Тутракан при ОД на МВР гр.Силистра“. Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началниците на районни управления от състава на Областната дирекция, какъвто именно е издателят на оспорения акт, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 2, т.е. вкл. по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, което сочи на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния чл. 172, ал.1 ЗДвП. Спазена е и нормираната с чл.172, ал.1 ЗДвП писмена форма. Както бе обсъдено, не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Същият е и материално законосъобразен, вкл. съответен на нормативната цел.

Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно чл.171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест …, като при наличие на изследване от кръвна проба …, установените стойности са определящи. За да е материално законосъобразна процесната ПАМ, следва да е приложена при установено управление на автомобила от оспорващия, след като е употребил наркотични вещества, защото това именно е централният съставомерен факт и без неговото осъществяване/установяване няма правонарушение. В случая, ответният орган е квалифицирал фактите по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за което нарушение няма предвидена самостоятелна административна санкция (наказуем е отказа от изпробване за употреба на наркотици, съгласно чл.174 ал.3 ЗДвП или субекта на отговорността за предоставено МПС за управление от водач, употребил наркотици, съгласно чл.177 ал.1 т.3 б.“б“ ЗДвП). В настоящия случай обаче е безспорно установено, че при проверката на водача на 18.09.2024г. за употреба на наркотици с Drugtest 5000,същият е отчел наличие на амфетамин (със СХЕ е изключено) и на бензодиазепами (потвърдено от СХЕ). Жалбоподателят не е приел резултата от теста и е дал биологични проби за химико-токсикологично изследване. Това е и нормативният ред, съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредба №1/17г., издадена по законовата делегация от чл. 174, ал. 4 ЗДвП, който систематично е подреден в Глава седма „Административно-наказателна отговорност“ на ЗДвП. Налагането на административно наказание е санкция, вкл. в контекста на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.4 §1 от Протокол №7 към КЗПЧОС, разгледани в светлината на ТР №3/22.12.2015г. по т.д.№3/15г., ОСНК на ВКС, поради което административното нарушение следва да бъде доказано несъмнено. Прилагането на ПАМ е превенция, целяща да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършено нарушение, вкл. не само за лицето, а и за останалите участници в движението. Ето защо, принудителните административни мерки следва да се прилагат при достатъчно данни, а в случая са налице категорични доказателства, за извършено правонарушение, чието предотвратяване, преустановяване или отстраняване на създаваните от него опасности или вреди, е нормативната цел от чл.171, ал.1 ЗДвП, която не е в противоречие с общо дефинираната с чл. 22 ЗАНН.

По делото не се твърди, че показанието на дисплея на Drugtest-а се дължи на неговата негодност (вж. Протокол за сервизна проверка от 01.04. 2024г. на л.25), или на друга техническа причина. Напротив, настоява се за прилагане на разпоредбите от Наредба №1/17г., в частта ѝ на чл.3а; чл.6 ал.10 и др., но самата наредба е извикана за живот за да обслужи безспорното доказване на административно нарушение, респ. престъпление и няма значими допирни точки с регламентацията на административните принудителни мерки. С чл. 36, ал. 2 ЗАНН е предвидено нормативно изключение, в чиито обхват попада и настоящото, независимо от приложения АУАН, тъй като с Мотивирана резолюция е прекратено административно-наказателното производство и преписката е изпратена на РП гр.Силистра, ТО гр. Тутракан, с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Какъв ще е резултатът от посоченото досъдебно наказателно производство е ирелевантен въпрос за настоящото административно, щом са налице достатъчно убедителни данни за извършено правонарушение към датата на издаване на административния акт. Следователно, за своевременното преустановяване на процесното право-нарушение, съответно на закона, е издадена именно оспорената ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, защото друг, предвиден в закона способ (арг. от чл. 23 ЗАНН), за временно отнемане на възможността на жалбоподателя за продължаване на констатираното правонарушение или за извършване на друго от същия вид, няма. Доколкото липсват данни жалбоподателят да е привлечен като обвиняем за престъпление по глава единадесета, раздел II от особената част на НК, е неприложима и разпоредбата на чл.69а ал.1 НПК.

Законодателят е въвел строги регламентации на правилата за движение, вкл. е разписал правата и задълженията на водачите на пътни превозни средства. Една от забраните, която е въведена с цел опазване на живота и здравето на участниците в движението, е забраната на водач на МПС да го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Забраната е абсолютна и за да гарантира спазването ѝ, нормотворецът е предвидил санкции за нарушаването ѝ, които в случая са само по НК. Принудителната административна мярка, макар също като наказанието - за административно нарушение или престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има цел, различна от целта на наказанието. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца (да санкционира неправомерното му поведение), а е насочена към правните последици от неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови нарушението (чл.22 ЗАНН). За да бъде едно лице адресат на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката - управление на моторно превозно средство и наличие на наркотични вещества или техни аналози, които настоящият състав приема за установени във висока степен, достатъчна за прилагане на процесната административна принуда, вкл. зачитайки материалната доказателствена сила на АУАН серия АД №144395/18.09.2024г. и заключението на Съдебно-химическата експертиза (макар и изготвена за целите на друго производство). Актът е съставен от компетентен орган, редовен е от формална страна и с оглед на това има обвързваща съда доказателствена сила до доказване на противното. Такова насрещно и пълно доказване жалбоподателят не е провел.

В този контекст следва да се отбележи още и това, че ако за реализиране на наказателната отговорност, вкл. административнонаказателната, ответният орган е бил длъжен да изчака резултата от Химико-токсикологичното лабораторно изследване, то за прилагането на ПАМ органът не е обвързан от това ограничение. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение - виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило или би могло да причини обществено опасни последици. Точно такова по своята правна природа е и престъплението, като разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието. Ето защо, винаги когато едно лице е извършило правонарушение (разбрано в широкия смисъл), което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление,органът е длъжен да приложи ПАМ, на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административно-наказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо от това за административната принуда е релевантно, че е налице правонарушение. По аргумент за по-силното основание (per argumentum a fortriori), щом с цел да се предотврати и преустанови едно административно нарушение, законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на ПАМ, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което е престъпление. По-интензивните общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но и задължително прилагането на административната принуда. Изцяло в такъв смисъл е и съдебната практика, като е достатъчно да бъдат посочени Решение №5356/10.04.2019г.,адм.д.№13413/17г., VIIО на ВАС, както и Решение №13216/23.10.2020г.,адм.д.№ 11024/2019г., IIIО на ВАС и др.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал. 1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила. При този изход на процеса, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на ответния орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Основателно поисканите разноски, в определения по-горе размер, следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта - Областна дирекция на МВР гр.Силистра,по аргумент от §1, т. 6 ДР АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР, воден от което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. “посл.“ АПК, Административният съд Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Я. М. от гр.Тутракан против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0362-000297/18.09.24г., издадена от Началника на Районно управление гр.Тутракан към Областна дирекция на МВР гр. Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

 

ОСЪЖДА М. Я. М. от гр.Тутракан, [улица], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, бул. “Македония“ № 144 и ЕИК: ********* сумата от 100.00 (Сто) лева - съдебни разноски.

 

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.