Решение по дело №1973/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Я.-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път“ 214, представлявано от управителя Б.С., против Решение № 1002 от 30.06.2023 г., постановено по НАХД № 436/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2200863 от 14.09.2022 г., с което за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда.

Касаторът счита решението на ВРС за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излага само един довод и той е, че въззивният съд е достигнал до неправилния извод, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и връчването му на лице, което не разполага с представителна власт да представлява дружеството в административнонаказателни производства по реда на ЗАНН, което обстоятелство по съществен начин е накърнило правото му на защита и е опорочило по-нататъшното провеждане на производството. Поради това моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго такова, с което издаденото наказателно постановление да бъде отменено.

Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението, постановено от Районен съд – Варна, за правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в нея доводи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу Наказателно постановление (НП) № 03-2200863 от 14.09.2022 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, на „Я.-България“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда.

За да потвърди НП, въззивният съд от фактическа страна е установил следното:

По повод на подаден в ДИТ сигнал от лицето И.В.С.била извършена проверка на „Я. - България“ ЕООД в хода на която свид. Р. П.-актосъставител установила, че дружеството в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето С., работещ на длъжност „монтажник мебели“ преди да е сключил трудов договор . Полагането на труд е било установено при документалната проверка от отчетната форма за явяване на работа през месец юли 2022 г., видно от която лицето е осъществявало дейност в условията на редовна смяна.

На 24.08.2022 г. свид. П. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето И.В.С.като „монтажник мебели“ в обекта , при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение (с липсващ в трудовия договор подпис на служителя). Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, съгласно представено нотариално заверено пълномощно peг.№ 2432/08.08.2022 г., който не вписал в съдържанието му възражения. По преписката не постъпили допълнително възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2200863/14.09.2022 г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ - имуществена санкция над минималния размер.

За да потвърди оспорваното НП, въззивният съд приел от правна страна, че административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон, като, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП са били спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване, както и отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Районният съд не намерил основания да сподели възраженията на въззивника за допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото АУАН е връчен на надлежно упълномощено лично от управителя на дружеството лице, с изрично приложено по преписката копие от пълномощно с нотариална заверка. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, състоящо се в това, че е допуснал до работа И. В. С., без преди това да е сключил писмен трудов договор с лицето, доколкото видно от представеното копие на трудов договор, в същия липсва подпис на служителя по трудовото правоотношение, което е равносилно на липса на подписан трудов договор в писмен вид.

По отношение на размера на наложеното наказание, въззивният съд е приел, че наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2000 лв. до минималния, предвиден в закона такъв, в размер на 1500 лв.

Така постановеното решението на Районен съд - Варна е неправилно и следва да се отмени.

Районен съд-Варна е установил правилно фактическата обстановка. Направените изводи от решаващия съд относно допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН обаче не се споделят от касационната инстанция.

Актът за установяване на административно нарушение е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото производство. Видно от процесния АУАН, същият е предявен и връчен на лице, което не е изрично упълномощено да представлява „Я.-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД пред Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при реализиране на административнонаказателна отговорност. Нарушени са императивните норми на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на това лице, или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия.

В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност. Напротив, ал.2 на чл.83 от ЗАНН предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този ред, разбира се, следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица. Доколкото в конкретния случай обаче се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която съгласно чл.24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административнонаказателната отговорност.

Действително, при условията на закона (чл.40, ал.2 от ЗАНН) се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство. На първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие в два случая: 1.) когото той е известен, но не може да се намери или 2.) когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя (чл.40, ал.2 от ЗАНН). В случая не е налице нито една от посочените две хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя.

При това положение, актосъставителят е бил длъжен да изследва в пълнота представителната власт на пълномощника на дружеството, респективно да предприеме действия по уведомяване на управителя на "Я.-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, предвид липсата на изрична клауза в приложеното по делото пълномощно рег.№ 2432/08.08.2022 г. на Ч. К. Н. да го представлява в хода и по повод на образувано административно-наказателно производство. Видно от отразеното в Търговския регистър (общодостъпен за всички на електронен адрес https://portal.registryagency.bg) като управител и представляващ дружеството е вписан единствено - Б.А.С.. Именно той, в качеството си на управител на дружеството, е упълномощил Н., съобразно отразеното в пълномощното да представлява дружеството пред редица институции, в това число и пред Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. Видно обаче от съдържанието на пълномощното, същият има право да подписва, подава, предава и приема от името на управителя документи на хартиен и магнитен носител и всякакви книжа при и по повод осъществяване на дейността на „Я.-България“ ЕООД, както и да се подписва навсякъде, където е необходимо, във връзка с изброените права. Никъде в пълномощното обаче не е посочено, че Н. има право да получава и подписва АУАН, издаден от ДИТ-Варна, като по отношение на тази институция той е оправомощен да представлява управителя на дружеството единствено във връзка с чл.403а, ал.2 от КТ, но не и да участва в административни процедури, свързани със съставяне на АУАН.

Подписването на акта от страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои въпросът за предварителната защита, която включва: 1.) правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и 2.) правото на възражение непосредствено след това (чл.44, ал.1 от ЗАНН). След като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да връчи акта по предвидения от закона ред на нарушителя, то той е лишил последния от гарантираната му със закона възможност да възрази против констатациите, съдържащи се в акта и да представи доказателства, с които да ги опровергае.

Ето защо съдът намира, че при съставяне и връчване на АУАН са допуснати процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които опорочават административно-наказателното производство още при започването му и същите представляват достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от "Я. БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за основателна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Варна, като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

На основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1002 от 30.06.2023 г., постановено по НАХД № 436/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200863 от 14.09.2022 г., с което за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, на „Я.-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път“ 214, представлявано от управителя Б.С., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: