Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 8985 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 129769/26.05.2017 г., постановено по гр. д. № 65328/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 33 състав, е отхвърлен иска на А.К.А., против ЗАД „А.“ АД, за заплащане на сумата от 22 481, 68 лв. – главница, представляваща неплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди при ПТП за автомобил „Ауди А 5”, с рег. № ******на 29.06.2016 г. в гр. Варна, по щета № 13016030104289/2016 г., ведно със законната лихва от 08.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 638 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищцата А.К.А., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е неправилно, постановено нарушение на материалния и
процесуалния закон. От ангажираните пред СРС доказателства е изпълнила
доказателствената си тежест да установи, че необходимата сума за ремонт на
увредения автомобил възлиза на 22 481, 68 лв. Също така е доказано, че
водачът В. не е бил лишен от право да управлява МПС за съответната категория.
Статусът на документа в БДС „невалиден“ се дължи на счупването на
свидетелството за управление на МПС, но не касае неговото право да управлява
МПС. С оглед на това счита, че отговорността на застрахователя не е изключена.
Съгласно справка от 01.07.2016 г- на КАТ – Варна, водачът В. е притежавал
свидетелство за управление на МПС и контролен талон с 4 контролни точки, което
налага извода, че водачът е управлявал на законно основание лекия автомобил. По
делото не са доказани възраженията на ответника за допусната груба небрежност
от посочения водач и увеличаване на риска от собственика на автомобила.
Изводите на решаващия съд, че водачът не е предприел нито едно обичайно и
разумно действие за опазване на имуществото, са неправилни и необосновани.
Пътният инцидент е настъпил поради управление на автомобила от водача Венцислав
В. с превишена скорост. Това обаче не съставлява действие по смисъла на т.50.3
от Общите условия на застрахователя и не са налице поредица от съзнателни и
целенасочени действия на водача, които да доведат до застрахователното събитие.
Първоначалната причина за ПТП е движението с превишена скорост. Последвалото
качване на тротоара и преминаване на червен сигнал се дължат на загуба на
контрол над лекия автомобил, а не са умишлено и съзнателно действие. Счита, че
с обжалваното решение е налице превратно тълкуване на доказателствения
материал. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения
иск, както и да й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника - ЗАД „А.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по
делото е доказано, че водачът на застрахования автомобил е действал при грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата. Установено е, че водачът
Венцислав В. при управлението на застрахования автомобил е преминал на червен
знак на светофара, като пред него е имало три спрели моторни превозни средства,
които са изчаквали разрешен зелен сигнал. Съгласно показанията на свидетеля Т.Т.посоченият
водач е преминал през тротоара, което не може да е случайно, тъй като тротоарът
е твърде висок, за да бъде случайност навлизането на автомобила на тротоарната
площ. Застрахованият автомобил е бил направляван от водача си за умишлено
преминаване през бордюра, така че да навлезе на тротоарната площ и да премине
на забранен сигнал на светофара. Това налага извода, че е налице грубо
нарушение на правилата за експлоатация, правилата за движение по пътищата и
неполагането на елементарна грижа, както за здравето и имуществото на всички
останали участници в движението, така и за запазването от вреди на
застрахования при ответника лек автомобил. Освен това по делото категорично е
установено, че водачът В. е бил неправоспособен към момента на ПТП, тъй като не
е притежавал валидно свидетелство за управление или разрешение за управление на
съответната категория и вид МПС или е лишено от правото да управлява МПС, което
съставлява изключен риск съгласно т.14.15 от Общите условия на застраховка на
МПС „Каско“. В съставения протокол за ПТП изрично е удостоверено
обстоятелството, че свидетелството за управление на водача В.Т.В. е невалидно. Твърдението на ищцата, което е направено с
въззивната жалба, че статусът „невалиден“ се дължи на счупването на
свидетелството за управление на МПС, не е доказано по делото. Напротив,
представено е копие от добре запазено свидетелство за управление на МПС. Не е
представен и оригиналното свидетелство, въпреки изричното искане за това, което
е направено с отговора на исковата молба. Предоставянето на управлението на
автомобила на неправоспособен водач, който е и многократно наказван за нарушаване
на законодателството по отношение ограничението на скоростта на движение,
съставлява нарушение на Общите условия на застраховката. На основание чл.207,
ал.1 КЗ (отм.) застрахованият има задължение да предприема всички обичайни и
разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС
от вреди. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ
(отм.). Ищецът твърди, че на 22.10.2015 г. е сключила с ответното дружество
застраховка „Каско на МПС“, със срок на договора 22.10.2015 г. – 21.10.2016 г.
Застрахованият обект е лек автомобил марка „Ауди“, модел А 5, рег. № В ******.
Застрахователната сума възлиза на 35 000 лв. На 29.06.2016 г. е настъпило
ПТП с участието на застрахования лек автомобил, управляван от В.Й.В. и лек
автомобил марка „Джееп Гранд Чероки“, с рег. № ******, управляван от водача Г.Т.Т..
Застрахованият автомобил е получил множество вреди, за което своевременно е
уведомил застрахователя, като е образувана щета № 13016030104289/2016 г. С
писмо от 08.08.2016 г. ответникът я уведомил, че не дължи обезщетение, тъй като
на основание Общите условия за застраховка „Каско“ не се покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС, причинени от управление на същото от
лице, което към момента на застрахователното събитие не притежава валидно
свидетелство за правоуправление. Твърди, че посоченият водач е бил
правоспособен към момента на ПТП. Предвид получените щети на МПС, в случая е
налице тотална щета. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 1 250 лв., представляваща част от дължимото
застрахователно обезщетение в общ размер от 22 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди от настъпилото на
29.06.2016 г. събитие, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
С определение, постановено на 27.04.2017 г. открито
съдебно заседание, е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на
неговия размер от 1 250 лв. на 22 481, 68 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва иска. Излага съображения, че в случая е налице изключен
застрахователен риск, тъй като към момента на ПТП застрахованият автомобил е
управляван от водач, който не притежава валидно свидетелство за управление или
разрешение за управление на съответната категория и вид МПС или е лишено от правото да управлява МПС
– изключен риск съгласно т.14.15 от Общите условия на застрахователя. В
съставения протокол за ПТП е удостоверено, че свидетелството за управление на
водача В.Й.В. е невалидно. При предявяване на претенцията пред застрахованеля
не е представено свидетелство за управление на посочения водач, въпреки
неколкократните напомняния за това. Представена е справка – картон на водача,
издадена от МВР, Сектор КАТ – ПП Варна, съгласно което свидетелство за
управление на МПС № ********* е невалидно. Освен това последните 5 наказания на
водача В. са наложени за управление на МПС без да притежава свидетелство за
управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 ЗДвП. Две от тези
административни наказания са влезли в сила. Представения препис от свидетелство
за управление е оспорено от ответника като несъответстващо на оригинала, както
и представен препис на част от документа. С предоставянето на управлението на
автомобила на лице, което е многократно наказвано за нарушения на ЗДвП и с
отнето свидетелство за управление, е допуснато увеличение на риска, което не е
включено в начислената премия и застрахователят не е приел да застрахова
автомобила срещу подобен увеличен риск. Позовава се на нарушение на Общите
условия за застраховка на МПС „Каско“ съгласно които застрахованият, респ.
ползващият МПС, има задължение за предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди
– т.50.3 от Общите условия. Тази клауза е във връзка с чл.207, ал.1 КЗ (отм.),
действала към момента на подписване на застрахователния договор. Счита, че
застрахованият е допуснал груба небрежност при опазването на автомобила от
щети, което също е изключен риск. Груба небрежност е допусната и от водача на
застрахования автомобил – изрично изключен риск, тъй като при настъпването на
удара, същият се е движил с изключително висока скорост, значително над
ограничението за съответни пътен участък в населеното място. Непосредствено
преди да премине на червен сигнал на светофара, застрахованият при ответника
автомобил, управляван от неправоспособния водач, се е движел по десния тротоар
на бул. „Сливница“, ударил е инкасо автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“,
рег. № ********, непосредствено преди светофара е слязъл от тротоара и с висока
скорост е преминал на червен сигнал на светофара, като в кръстовището е бил
ударен от навлизащия на зелен сигнал от ул. „А.С.“, лек автомобил „Гранд
Чероки“, рег. № ******.Счита, че тези нарушения сочат на няколко изключително
сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата, такива, каквито и
най-небрежният не би допуснал и които са довели до произшествието. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Съгласно представената комбинирана застрахователна полица
№ 0306Х0157950На 22.10.2015 г. между страните в производството е сключена
застраховка „Каско“ и „Злополука“, за лек автомобил марка „Ауди“, модел А 5,
рег. № В ******. Уговореното застрахователно покритие е Каско „П“ - Пълно Каско,
допълнително покритие „Асистанс“. Срокът на действие на договора е от 22.10.2015
г. до 21.10.2016 г. Застрахователната сума възлиза на 35 000 лв., а
застрахователната премия – 2 415 лв., платима на две вноски. Съгласно
представените квитанции дължимите вноски са платени от застрахования. В
застрахователната полица е посочено, че застрахованият е запознат и е получил
Общите условия на застрахователя за застраховка на МПС „Каско“. В т.14.15 от Общите
условия за застраховка на МПС „Каско“ като изключени рискове по застраховката е
посочено управление на застрахованото МПС от лице, което към момента на
застрахователното събитие не притежава валидно свидетелство за управление или
разрешение за управление на съответната категория и вид МПС или е лишен от
правото да управлява МПС. Съгласно т.14.5 изключен риск е и умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо се лице, водач на МПС, превозвани с МПС лиза, чиито
действия са предизвикали застрахователното събитие. В т.50.3 от общите условия
на застрахователя е предвидено задължение за застрахования да предприема всички
обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди.
Видно от представения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 190, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР на
29.06.2016 г., на посочената дата, около 19.10 ч., в гр. Варна, на бул.
„Сливница“ и ул. „Акад. А.С.“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ауди“,
модел А 5, рег. № В ******, собственост на ищцата и управляван от В.Й.В. и лек
автомобил марка „Джееп“, модел „Гранд Чероки“, рег. № ******, собственост на Г.Т.Т.
и управляван от него. В протокола са описани видимите щети и пострадалите лица.
За лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 5 е удостоверено, че водачът е
представил свидетелство за управление на МПС № *********, което е невалидно.
Съставена е схема на ПТП.
Във връзка с настъпилия пътен инцидент е
съставен акт за установяване на административно нарушение.
По уведомление на ищцата при ищеца е
образувана щета във връзка с настъпилия на 29.06.2016 г. пътен инцидент.
Съгласно справка – картон на водача, изх.
№ 1191/01.07.2016 г., издадено от МВР – Сектор КАТ ПП – Варна, свидетелство за
управление на МПС № ********* е със статус в БДС – невалиден. Контролни точки –
4 при максимален брой 39. Свидетелството е издадено на 28.09.2011 г. и е
валидно до 16.09.2021 г. Удостоверено е издаването на множество наказателни
постановления и фишове във връзка с нарушения на ЗДвП.
Съгласно изготвения доклад по образуваната
при ищеца щета във връзка с процесния пътен инцидент, е взето решение за отказ
от изплащане на обезщетение, на основание т.14.15, т.14.5 от Общите условия на
застрахователя.
До ищцата е изпратено писмо изх. №
100-5254/08.08.2016 г., с което ответникът я уведомява, че не е възникнало
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като автомобилът е
управляван от лице, с невалидно свидетелство за правоуправление.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Т.С.Т. се
установява, че е бил участник процесното ПТП, настъпило през м.06.2016 г.,
около 18.30 ч. Движил се по бул. „Сливница“, в гр. Варна и на кръстовището с
ул. „Сахаров“ светнал червен светофар. Спрял, стоял около 10 секунди на
светофара и изведнъж се разтресъл буса. Обърнал се към колегата си и м му
казал, че май са ги ударили. Видял на огледалото, че лекият автомобил от дясно
минал през тротоара, навлязъл в кръстовището и там е бил ударен от джипа. При
тях ударът е бил отзад, в дясно. Ударът бил съвсем лек. След това автомобилът
продължил към кръстовището и там е бил ударен от джипа. Минаването през бордюра
е в резултат от управлението на автомобила, а не по инерция. Бордюрът бил
разположен до мястото на свидетеля, той като автомобилът, който управлявал, бил
спрян в най - дясната лента. Бордюрът бил висок около 25 см., около педя.
Ударът бил отзад, в дясно, но с охлузване – водачът е опитал да го заобиколи и
е охлузил автомобила.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Г.Т.Т.. От показанията му
се установява, че е участвал в процесното ПТП, което настъпило на 29.06.2016
г., на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Сахаров“. Преминал кръстовището на
зелен сигнал на светофара, когато в ляво от него изскочил автомобил марка „Ауди“.
Видял го в последния момент, поради което не можал да реагира и настъпил удар
между двата автомобила в средата на кръстовището. Автомобилите от страната, от
която дошъл автомобилът марка „Ауди“, били спрели. Лекият автомобил връхлетял
управлявания от свидетеля автомобил от тротоара, а не от пътното платно.
Свидетелят не може са прецени с каква скорост се е движил лекия автомобил марка
„Ауди“. След удара изхвърчал в посоката си на движение, като изкъртил три
парчета от мантинелата.
Съдът възприема показанията на разпитаните пред СРС
свидетели, тъй като са логични и последователни, както и изцяло кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите са присъствали на
пътния инцидент и лично са възприели обстоятелствата, за които са разпитани.
От заключението на вещото лице инж. А.М.по изслушаната пред
СРС авто – техническа експертиза се установява, че общата сума за ремонт на
лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 5, определена по средни пазарни цени,
възлиза а 22 481, 68 лв., с начислен ДДС и 18 734, 75 лв. – без ДДС.
Към датата на ПТП автомобилът е на 6 години и 1 месец е от производството му и
пускането в експлоатация. Механизмът на ПТП е следният: на Х-образно
кръстовище, което е регулирано, с пътна настилка – сух асфалт, в светлата част
на денонощието, водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 5, навлиза в
кръстовището с висока скорост. След употреба на спирачките, автомобилът се
отклонява надясно и излиза от пътното платно в дясно, след което се връща и се
удря с навлизащия в кръстовището отдясно наляво лек автомобил джип „Гранд
Чероки“ в дясна странична част, слез което се отклонява и се удря в
разделителната преграда на тревния остро, завърта се и се установява в своето
платно за движение. Описаните от застрахователя увредени части са в зоната на
удара на автомобила – предна и дясна странична част, а вредите са в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
След изслушване на свидетелските показания вещото лице е
пояснило, че след употреба на спирачките е настъпил плъзгащ удар в намиращия се
пред него лек автомобил марка „Рено“, както и с оглед повредените части,
скоростта на движение на лекия автомобил марка „Ауди“ е била минимум 70 км/ч.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Между А.К.А. и ответника е съществувало застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско”, сключен на 22.10.2015
г. Обект на договора и съответно на застрахователното покритие е лек автомобил
марка „Ауди”, модел А 5, рег. № В ******. При сключване на застрахователния
договор застрахованият е платил дължимата първа застрахователна премия,
съгласно изискването на чл.192, ал.1 КЗ. Ето защо и на основание чл.187 КЗ
застрахователният договор е влязъл в сила. Предвид обстоятелството, че
застрахованият е приел писмено установените от застрахователя общи условя и на
основание чл.186, ал.1 КЗ, същите са задължителни за страните и регулират
спорното правоотношение.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – на 29.06.2016 г., е настъпило ПТП, при което застрахованият автомобил
е увреден. Застрахователното събитие е настъпило при действието на КЗ, в сила
на 01.01.2016 г. В § 22 от ПЗР на КЗ е регламентирано, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, се прилага част ІV КЗ (отм.)
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Ето защо и
доколкото страните не са уговорили друго, спорното правоотношение се регулира
от КЗ (отм.).
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“
носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие,
предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в
Общите условия към него.
Жалбоподателката релевира довод, че към момента на
настъпване на ПТП водачът не е бил лишен от право да управлява МПС.
Ответникът своевременно е релевирал възражение с писмения отговор по делото, което поддържа и във въззивната жалба, че са осъществени предпоставките на т.14.15 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ и е налице изключен риск, както и че водачът в нарушение на чл.50.3 от Общите условия на застрахователя е причинил пътния инцидент поради груба небрежност. Тези доводи се поддържат и във въззивното производство, с депозирания писмен отговор на въззивната жалба. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните по делото възражения, в какъвто смисъл е и съставения доклад по делото по реда на чл.146 ГПК. От представената справка – картон на водача, издадена от МВР-Сектор КАТ –ПП-Варна се установи, че издаденото на водача лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 5, рег. № В ******, на 16.09.2011 г. свидетелство за управление на МПС към 01.07.2016 г. е невалидно. В този смисъл е и направеното удостоверяване от дежурния ПТП при ОД на МВР в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1910/29.06.2016 г., обсъдени по – горе. Това налага извода, че виновният водач е управлявал горепосочения лек автомобил без валидно свидетелство за управление на МПС, което е в нарушение на т.14.15 от общите условия на застрахователя по застраховка „Каско“.
Неоснователен е поддържания от жалбоподателката довод, че след като водачът е притежавал свидетелство за управление на МПС и контролен талон с 4 броя контролни точки, то същият е управлявал на законно основание лекия автомобил. За да е налице хипотезата на т.14.15 от общите условия на застрахователя по застраховка „Каско“, е релевантно водачът към момента на настъпване на застрахователното събитие да не притежава валидно свидетелство за управление или разрешение за управление на съответната категория и вид МПС или е лишен от правото да управлява МПС. В конкретния случай водачът е притежавал свидетелство за управление на МПС, което е издадено на 16.09.2011 г. Същото обаче не е било валидно към момента на ПТП, доколкото е отнето от водача, поради наложените му множество административни санкции с влезлите в сила наказателния постановления, описани в представената по делото справка – картон на водача. По изложените съображения съдът счита, че е налице изключен риск по смисъла на т.14.15 от общите условия на застрахователя по застраховка „Каско“. Изключеният риск изначално лишава определени от страните събития от покритие при тяхното настъпване. Когато страните са определили неизпълнението на едно задължение на застрахования като изключен риск, това е достатъчно основание за освобождаване на застрахователя от отговорност (определение № 421/20.06.2013 г. по т. д. № 957/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).Независимо от изложеното дори да се приеме, че не е налице изключен застрахователен риск, доводите на жалбоподателката относно липсата на допусната груба небрежност от виновния водач се явяват неоснователни.По отношение понятието груба небрежност в гражданското право, включително и в застрахователното право е формирана практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С нея е разяснено, че понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по – засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по – елементарна степен на загриженост. В застрахователното право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1 КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по - голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие.В конкретния случай се установи, че автомобилът е предоставен от собственика за управление от водач, който е лишен от право да управлява МПС, който многократно е нарушавал ЗДвП и съответно е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Същият е навлязъл в кръстовището със скорост минимум 70 км/ч., което е в нарушение на изискването на чл.47 ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и са пропусне участниците в движението, които имат предимство. Тази скорост е и превишена за движение в населено място, предвид установените в чл.21, ал.1 ЗДвП максимални стойности. При така избраната от водача скорост, същият не само, че не успял да спре преди колоната от спрели на червен сигнал на светофара автомобили, а заобикаляйки същите и качвайки се на тротоара, реализира плъзгащ се удар в автомобила пред него, преминава в дясно по тротоара, навлязъл в кръстовището и осъществил ПТП с преминаващия през кръстовището джип. Тези обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели, които са преки свидетели на пътния инцидент, от заключението на вещото лице, ведно с направените при изслушването му уточнения, както и ангажираните писмени доказателства.По този начин застрахованият, който е предоставил на виновния водач управлението на лекия автомобил, не е изпълнил задължението си да предприеме всички необходими мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Тъй като пътният инцидент е настъпил по изключителна вина на водача на застрахования автомобил, който е нарушил изискванията на ЗДвП за избиране на подходяща скорост, в рамките на разрешената такава в градски условия, при навлизане в кръстовище, се налага извода, че застрахованият е проявил груба небрежност при изпълнението на задълженията си по застрахователния договор. Действията на водача са извършени съзнателно и доколкото от тях се е стигнало до увеличен риск от произшествие, каквото е настъпило, е налице проявена груба небрежност от виновния водач на застрахованото МПС. С поведението си застрахованият е нарушил т.50.3 от общите условия на застрахователя по застраховка „Каско“, като не е изпълнил задължението си да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди.В нормата на чл.207, ал.2 КЗ (отм.) са регламентирани последиците при неизпълнение на задълженията на застрахования по ал.1, свързани с вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. В нея е предвидено, че ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1, застрахователят може да откаже плащането на застрахователно обезщетение, само ако изрично е предвидил това в договора. В чл.211, т.2 КЗ (отм.) е регламентирано, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително, с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В конкретния случай в т.14.5 като изключен риск е предвидено умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо се лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. В тази хипотеза в т.14 е регламентирано, че не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС.По изложените съображения съдът счита, че ответникът е доказал по делото своевременно релевираното с депозирания по делото писмен отговор правоизключващо възражение срещу предявения иск за допусната груба небрежност от виновния водач, довела до настъпване на застрахователното събитие и съответно изключващо отговорността на застрахователя. Предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.207, ал.2, изр.3 КЗ (отм.), застрахованият няма право на обезщетение за причинените имуществени вреди на застрахования лек автомобил, поради което предявеният иск се явява изцяло неоснователен (определение № 36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г.)Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че
по делото не са доказани сторените от ответника по жалбата разноски за един
адвокат, такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 129769/26.05.2017
г., постановено по
гр. д. № 65328/2016 г. по
описа на СРС, I ГО, 33
състав.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.