№ 243
гр. Плевен, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500290 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 53 от 20.03.2023година., постановено по гр.д. №
637/2022г. Районен съд-Левски е признал за установено по отношение на М.
С. Г. и Д. И. Г., двамата от гр. Белене и Б. Г. Л. от с.гр., че М. С. Г. и Д. И. Г.
са собственици на избено помещение с площ от 5,40 кв.м., със съседи: изток –
външен зид на сграда, запад – избено помещение, север – коридор, юг –
абонатна станция, представляващо складово помещение, принадлежност към
притежаваното от тях жилище – апартамент ***, който е самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.602.157.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на ИД
на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 11.09.2018 г., с адрес на имота:
гр. Белене, ул. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с
идентификатор ***.602.157.1, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.602.157, с предназначение на самостоятелния обект:
1
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ
88,87 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.602.157.1.8, под обекта ***.602.157.1.6, над обекта ***.602.157.1.12 –
съгласно схема № 15-423239-19.04.2022 г. на СГКК гр. Плевен. Присъдил е
разноски в полза на ищците в размер на 1183,02 лв. Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. Г. Л. от гр.Белене,
чрез пълномощника му адв.О. Л. от ПлАК. В жалбата се правят оплаквания,
че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата, основното от които
е, че избеното помещение не е придобито от ищците на твърдяното от тях
правно основание – придобивна давност, тъй като законът и съдебната
практика по прилагането му не допускат такъв придобивен способ по
отношение на принадлежност, каквато е мазето, отделно от главната вещ, към
която принадлежи, в случай, че тази пренадлежност/складово помещение/ е
единствена за самостоятелния обект в сградата/жилищен/, а законът
задължително предвижда наличието на такова. Въззивникът моли окръжния
съд да отмени решението на Левченски РС и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск и
да му бъдат заплатени разноските за въззивната инстанция направени за
държавна такса.
Ответниците по жалбата М. С. Г. и Д. И. Г., чрез пълномощника
си адв.Е. Р. от ПлАК са взели становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на Левченски районен съд – правилно и законосъобразно, по
съображенията изложени подробно в отговора на въззивната жалба и в
пледоарията по същество.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск за установяване право на собственост върху избено
помещение, предявен от етажни собственици спрямо друг етажен собственик,
2
който с титул за собственост – нотариален акт за покупко-продажба, се
легитимира като собственик на жилищен недвижим имот-апартамент в ЕС,
към който спорното избено помещение е принадлежност. Ищците се
позовават на първичен придобивен способ-придобивна давност, като твърдят,
че са владели избеното помещение/мазата/ в изискуемия от закона срок, като
свое с намерение да го придобият.
В исковата молба се твърди и е безспорно между страните, че
ищците са собственици на недвижим имот – апартамент ***, намиращ се в гр.
Белене, ул. ***, в жилищна сграда блок № ***, построена върху държавна
земя в стр. кв. 51, със застроена площ по документа за собственост 84,66
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, ведно с прилежащото
избено помещение *** с полезна площ 5,15 кв.м., както и 1,300% идеални
части от общите части на сградата и общите помещения от 863 кв.м., като
съгласно схема № 15-423239- 19.04.2022 г. на СГКК гр. Плевен по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
58/24.09.2007 г. на ИД на АГКК имотът е с идентификатор № ***.602.157.1.9,
на адрес: гр. Белене, ул. *** в сграда с идентификатор ***.602.157.1,
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***.602.157, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ 88,87 кв.м., прилежащи части – не се чете, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***.602.157.1.8; под обекта:
***.602.157.1.6; над обекта: ***.602.157.1.12. Твърди се, че имота е придобит
с Договор от 11.09.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, въз основа на заповед № 685 от
05.09.1990 г. на Председателя на ИК на ОНС гр. Белене, че още от 1986 г., т.е.
преди да станат официално собственици на апартамента са живели в него.
Безспорно е и твърдението им, че от дълги години ползват за склад избено
помещение, което индивидуализират чрез неговите съседи, както следва: на
север – коридор; на запад – маза, прилежаща към ап. 12; на юг – абонатна
станция; на изток – външен зид.
Безспорно е и твърдението им, че през 2021г. ответникът е
закупил съседния апартамент *** в същата жилищна сграда и започнал да
предявява претенции към ищците за ползваната от тях маза, която той считал,
3
че е маза *** и принадлежи към закупеното от него жилище. Не се спори, че
те категорично са отказали да сторят това, тъй като считат въпросната маза за
тяхна собственост, заявявайки му, че в сградата има незаети мази и
ответникът спокойно може да поиска да бъде настанен в съответна на
параметрите на мазата му по документи. Безспорно е, че описаното в
нотариалния акт, с който ответника се легитимира като собственик, мазе,
съответства като граници на ползваното от тях-предмет на делото. Това е
н.акт № 164, том. 4, рег.№ 5848, дело № 427/2020г. на нотариус С. Л., с район
на действие РС-Левски, вписан на 16.12.2020г. в Службата по вписванията гр.
Левски като акт № 109 том VII, дело № 1145/2020г./на л.25 от делото на РС/.
Безспорно е, че праводателят на ответника – Б. Й. Н. е придобил
собствеността върху апартамент ***, ведно с принадлежащата му маза ***
въз основа на покупко-продажба, с нотариален акт № 159, том 13, рег.№ 4456,
дело № 512 от 2009г., вписан на 26.06.2009г. като акт № 122, том V, дело №
740/2009 г. на СВ Левски, а предходната придобивна сделка е била
осъществена на 09.05.1996г. с нотариален акт № 12, том II, дело № 456/1996г.
на нотариус при РС Левски,
В исковата молба е изложено и следното: Въпреки, че доста от
обитатели на сградата вече са били настанени в нея от 1986 г. /когато било
довършено строителството й, а през 1987г. била официално пусната в
експлоатация/, непосредствено след сключването на договора за покупко-
продажба, били въведени и официално във владение на закупените
апартамент и маза от г-жа Л. К. – отговорник за жилищната политика в
строителното предприятие ЕСМ Белене, която ги завела до апартамента и
мазата към него и им предоставила вторите ключове за тях, тъй като първите
им били предоставени при настаняването, преди сключване на договора.
Самите избени помещения в сградата не са били номерирани, като ищеците
твърдят, че в жилищната сграда не съществува мазе със съседите описани в
документа им за собственост, което те смятат за допусната грешка. Владяното
от тях избено помещение съответства по площ на посоченото в договора им
за покупко-продажба, но други документи за индивидуализирането му не са
открили в община Белене и Държавен архив-Плевен. В исковата молба са
изложили предположение, че прилежащата към *** маза неправилно е била
описана в нотариалния акт на праводателя на ответника с граници и съседи,
които съответстват на границите и съседите на ползваната от тях маза и това
4
описание механично се е пренасяло във всеки следващ нотариален
акт.Твърдят също, че повече от 30 години са ползвали и ползват понастоящем
мазата, която им е показана от г-жа Л. К., че са я владели през целия период
добросъвестно и необезпокоявано със съзнанието, че са нейни
собственици.Ищците считат, че облигационните отношения на ответника с
неговите „праводатели“ нямат действие по отношение на тях като
действителни собственици на мазата, както поради закупуването и още през
1990г. и осъществения им въвод във владение тогава, така и поради
придобивна давност.
В отговора на ответника е взето становище, че предявеният иск
положителен установителен иск за собственост, е неоснователен. В отговора
на исковата молба се твърди, че ищците не са собственици на ползваното от
тях избеното помещение *** и те не разполагат с документ, който да
удостоверява правото на притежание върху него, тъй като тази маза
представлява принадлежност към апартамент *** – собственост на ответника
Б. Г. Л.. Сградата, в която се намират жилищните имоти е със статут на
етажна собственост. Ищецът счита за голословно твърдението за някакви
механично пренесени грешки в поредицата от документи за собственост на
предишните собственици на апартамент ***.Ползването на избеното
помещение, индивидуализирано като *** в нотариалния акт на ответника, е
ставало със съгласието на предишните собственици на апартамент *** и това
фактическо положение е известно на всички съседи в жилищната сграда. За
разлика от предишните собственици, ответника е имал реална нужда от
помещението и след покупката на жилището е отправил претенции към
ищците да го освободят, но добронамерените разговори не са постигнали
някакъв резултат, освен предявяването на настоящия иск.
Ответникът е възразил, че ищците Г. не са имали никога различен
статут от този на държатели на мазата, а ако са живели с някакво различно
съзнание, то не е имало разбираема външна проява за действителните
собственици. Основното възражение на ответника е, че придобивният способ,
на който се позовава ищеца-давностно владение, е неприложим за случая, тъй
като избеното помещение се явява единствена принадлежност към
самостоятелен обект /апартамент ***/ и няма предадено към него друго
складово помещение или таван. Избените помещения нямат статут на
5
самостоятелен обект на право на собственост, поради което и не подлежат на
отразяване в кадастралната карта и не им се следва придаването на
самостоятелен идентификатор, а в качеството им на принадлежност те
следват статута на обекта, чиято принадлежност са. Поради тези
съображения, ответникът счита обстоятелството, че в жилищната сграда
имало незаети мази и че можел да ползва друга - съответна на неговата по
квадратура, за великодушно, но абсурдно в юридически смисъл предложение.
Основният спорен въпрос между страните е придобили ли са
ищците право на собственост чрез давностно владение, което твърдят че са
осъществявали в период от 30 години, на избено помещение - описаното в
титула за собственост на ответника като избено помещение ***, с полезна
площ 5.10кв.м., при съседи:изток-външен зид, запад –избено помещение ***,
север-коридор, юг-абонатна станция.
За да се произнесе по спорните въпроси въззивният съд съобрази
следното :
Преди всичко следва да се отбележи, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и формулираният петитум дават
основание както на първоинстанционният съд, така и на въззивния да
приемат, че не се касае за установителен иск за собственост предявен на две
различни основания, в условия на евентуалност, а само на претенция за
признаване на право на собственост върху избено помещение/маза/, въз
основа на давностно владение. Ищците не твърдят, че описаното в техния
титул за собственост избено помещение е това което считат за свое, нито, че
процесното из.помещение съобразно проекта на сградата е принадлежност на
техния апартамент ***. Следователно те не претендират право на собственост
въз основа на покупко-продажбата от 11.09.1990г. Правилно РС е възприел
доводите за придобиване на мазата чрез давностно владение и се е
произнесъл по действително предявения установителен иск за собственост
именно на това основание. Твърденията, че те са били въведени във владение
при закупуване на апартамент ***, в процесната маза, която считали за такава
с ***, е само за обосноваване на добросъвестност от тяхна страна. Тъй като
правото на собственост може да бъде придобито по давност от лице, което не
притежава това право на друго основание, то и РС правилно е преценил, че
ищецът не е въвел в предмета на делото придобиване на друго предхождащо
6
основание, което би се отразило и на петитума на исковата молба. Косвен
аргумент в тази връзка е и обстоятелството, че ищецът не е поискал
обезсилване на решението, с което е бил разгледан иска за собственост,
придобита на основание давностно владение.
От разпитаните пред РС свидетели се е установило, че от много
години, почти от закупуването на апартамент *** от ответниците те са
ползвали процесното избено помещение и не е имало спорове относно него
преди ответника Б. Л. да поиска освобождаването му.
От приетото от районния съд заключение на съдебно-техническа
експертиза, се установява, че ВЛ инж. С. С., след запознаване с приложените
в делото доказателства, документи намиращи се в Техническа служба при
Община Белене и след оглед и измерване на място, е стигнало до следните
изводи: Предмет на спора е маза, ситуирана срещу стълбището, чиито
размери са 2,35м/2,30м. или маза със застроена площ 5,40кв.м., отразена на
схемата към заключението в синьо. Към момента на огледа мазата е със
съседи: изток.външен зид на сграда, запад-избено помещение, север-коридор,
юг-абонатна станция.При съобразяване съседите на това избено помещение
от представените документи за собственост, категорично е заключението на
ВЛ, че мазата оцветена в синьо принадлежи на апартамент *** и представлява
избено помещение ***.И в двата документа за собственост маза *** и маза
*** са съседни, но не съществува маза със съседите описани в документа за
собственост на ищците: изток-маза, запад-коридор, север-абонатна станция и
юг-коридор.
За да уважи иска, Левченски РС е правилно е приел, че ищците и
ответника притежават недвижими имоти – апартаменти в жилищната сграда
на ***, построена върху държавна земя в строителен квартал 51 по плана на
гр. Белене. Обоснована е и констатацията, че така както е описано избеното
помещение с *** в договора за продажба на ДНИ от 11.09.1990 г. на ищците
Г., като мазе със съседи: изток – маза, запад – коридор, север – абонатна
станция и югкоридор – не съществува и че от придобиването на недвижимия
имот през 1990 г. на апартамент *** с прилежащо избено помещение ***,
ищците са започнали да ползват избеното помещение /обоено в синьо в
скицата от заключението на вещото лице/, като от закупуването на
апартамент *** от ответника Б. Л. на 16.12.2020 г., същия е започнал да
7
претендира, че владяното от Г. избено помещение е негово.
Изхождайки от правилното разбиране, подкрепено и със
съответната съдебна практика, че избено помещение в сграда в режим на
етажна собственост може да бъде придобивано по давност от собственик на
самостоятелен обект в сградата, ако в сградата различни лица притежават
самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово
помещение, и такова помещение съществува като принадлежност към всеки
самостоятелен обект, е стигнал до необоснования извод, че са налице
предпоставките за такова придобиване и в настоящия казус.Въпреки че в
мотивите на решението е посочено, че собственикът на всеки един
самостоятелен обект следва да притежава собственост и върху складово
помещение към него, и за да породи действие придобиване по давност на
складово помещение, такова придобиване не следва да има за последица
лишаване на друг самостоятелен обект от такова помещение, е уважил иска и
е признал такава правна последица.
Съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.98 ЗС, избените помещения
не са самостоятелни обекти на собственост, а представляват придадени към
жилищните обекти складови помещения и следват собствеността на
жилището. Същите биха могли да бъдат придобивани по давност или на
друго основание, но само от лице, притежаващо самостоятелен обект на
собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то при
условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на
друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се
предвижда наличието на такова (напр. на жилище, което няма таванско или
друго помещение с подобно предназначение). Съгласно решение № 1368 от
3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2007г., IV г.о., ГК, изба може да се
придобие самостоятелно само ако е променен статута й по начин, даващ
възможност за притежаването й като обособен обект. Допустимо е избеното
помещение да се придобие и без преустройство от лице, притежаващо в
същата сграда, която е в режим на етажна собственост друг самостоятелен
обект. По този начин избата става прилежаща част към него. В такъв случай
обаче избеното помещение не трябва да е единственото складово на друг
обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на
такова (например жилищата, ако нямат таванско или друго помещение с
8
подобно предназначение). В противен случай отделянето му е невъзможно. В
същия смисъл е и Решение № 27 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2741/2021 г., I г. о., ГК.
Посочената практика на ВКС е трайна и непротиворечива в
разбирането, че избено помещение може да бъде придобито на основание
давностно владение отделно от главната вещ, към която принадлежи, по
изключение в следната хипотеза: когато избеното помещение не е
единственото складово помещение към самостоятелния обект в сграда етажна
собственост и позоваващият се на придобивна давност владелец също е
етажен собственик в сградата.В случая не е налице първата от двете
предпоставки.
Въззивният съд намира, че за случая придобивният способ на
който се позовава ищеца, е неприложим. Безспорно е, че в етажната
собственост няма други обекти със складово предназначение, освен мази и
ако се признае придобиване по давност на принадлежащото към *** избено
помещение, то апартамент *** ще остане без тази законово необходима
принадлежност. Предложението на ищеца, ответника да ползва друго
свободно избено помещение, дори да има такова със съответната на
посочената в нотариалния му акт площ, е без правно значение за казуса, тъй
като такова фактическо положение няма да придаде статут на принадлежност
към апартамент *** на ползваната маза. Тъй като е единствено, складовото
помещение *** - принадлежност към жилищния обект ***, собствеността
върху същото следва собствеността върху жилището и е било невъзможно
придобиването му чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
предвиден в закон, включително и чрез придобивен способ по чл.97 ЗС, тъй
като строителните правила и норми изискват към всяко жилище да бъде
придадено поне едно складово помещение. Ето защо фактическото ползване
на избеното помещение, представляващо принадлежност към жилището на
ответника, няма вещноправно действие и не води до промяна в
принадлежността на правото на собственост върху същото. Същото е
описано, наред с апартамента чиято принадлежност е, в нотариалния акт за
покупко-продажба, легитимиращ ответника като собственик, както и в
нотариалния акт на праводателя му.
Поради изложеното, без правно значение са обстоятелствата
9
колко дълго и с какво намерение ищците са владели или държали процесната
маза, дали са осъществявали владение, явно и външно обективирано по
начин, че да достигне до знанието на съседа – собственик на ***. Поради това
показанията на свидетелите относно посочените обстоятелства, не следва да
се обсъждат подробно.
Поради изложеното иска за собственост се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Решението следва да бъде отменено и на основание
чл.271 ал.1 ГПК, следва да бъде постановено друго по същество в посочения
смисъл.
При този изход на делото, ответника – въззивник има право на
направените по делото разноски, от които претендира само заплатената ДТ за
въззивно обжалване в размер на 25лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 53 на
Левченски районен съд, постановено на 20.03.2023г. по гр.д. № 637/2022г. по
описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения на основание чл.124, ал.1 вр. чл.108
ЗС от М. С. Г., ЕГН **********, от гр. Белене, ул. *** и Д. И. Г., ЕГН
**********, от с.гр. и адрес против Б. Г. Л., ЕГН **********, от гр. Белене,
***, за признаване за установено, че М. С. Г. и Д. И. Г. са собственици на
избено помещение с площ от 5,40 кв.м., със съседи: изток – външен зид на
сграда, запад – избено помещение, север – коридор, юг – абонатна станция,
представляващо складово помещение като принадлежност към
притежаваното от тях жилище – апартамент ***, който е самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.602.157.1.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-58/24.09.2007 г. на ИД
на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 11.09.2018 г., с адрес на имота:
гр. Белене, ул. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с
идентификатор ***.602.157.1, с предназначение: жилищна сграда –
10
многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.602.157, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ
88,87 кв.м.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН ********** от гр. Белене, ул. *** и Д.
И. Г., ЕГН ********** от с.гр. и адрес да заплатят на Б. Г. Л., ЕГН
**********, от гр. Белене, *** направените по делото разноски в настоящото
производство за ДТ в размер на 25лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11