№ 15347
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110132051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 122246/12.01.2022 г. на М. Ц. Н., ЕГН
**********, гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3, адрес за кореспонденция: гр. София, кв. ., ул. „. №
79, магазин за хранителни стоки, чрез адвокат С. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 3,
Търговски дом, кантора ., срещу Б. С. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „.“, бл. 1Б, вх. В,
ет. 1, ап. 36, настоящ адрес: с. ., двор на манастир „. Спас“, със съдебен адрес: гр. София, ул.
., бл. 52, вх. А, чрез адвокат В. П. с която са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2900 лв., главница, представляваща заплатени депозитни
вноски по договор за наем и сумата от 21 лв., представляваща лихва за забава от 17.05.2022
г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба 14.06.2022 г. до окончателното плащане на задължението,
както и за присъждане на разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните на 29.06.2017 г. е сключен
Договор за наем на недвижим имот, съставляващ Апартамент № 36, находящ се в гр. София,
кв. ., ул. „.“, бл. 1Б, вх. В, ет. 1. Твърди, че договорът е продължаван многократно между
страните, като същият бил прекратен на 31.03.2022 г., поради отдаване на процесния имот
на друг – нов наемател, като ищцата го е освободила същия ден. Твърди, че ответницата
завела ненадейно друг наемател на 26.03.2022 г., въпреки че срокът по последно сключения
между страните договор за наем изтичал на 01.08.2022 г. Сочи, че даденият й срок за
освобождаване на имота бил 31.03.2022 г. и тя го освободила. Сочи че не бил съставен
протокол между страните за съС.ието на имота, не били заявени забележки или претенции
по отношение на имота и неговото съС.ие, а ключовете от имота и чиповете от входната
врата за сградата били предадени на 31.03.2022 г. Твърди, че след прекратяването на
наемните правоотношения между страните, ищцата е заплатила дължимите суми по фактури
към момента за последния месец преди да освободи имота за ток и за вода, като е предала
разписките на ответницата. Сочи, че в едномесечен срок след прекратяването на наемните
отношения, ответницата следвало да върне на ищцата сумите, внесени под формата на
депозит, служещи за неустойка, съгласно чл. 92 от ЗЗД и залегнали в договорите между
1
страните, но това не се е случило. Сочи, че е отправила покана до ответницата за доброволно
изпълнение, като поканата била получена на 10.05.2022 г. Изпълнение не е настъпило,
поради което претендира исковата сума, в това число сумата от 700 лв., предоставена по
договор за наем на 29.06.2017 г., сумата от 100 лв., заплатена на 05.02.2019 г., сумата от 100
лв., заплатена на 07.03.2019 г., сумата от 900 лв., заплатена при подписване на договора от
29.06.2020 г., сумата от 500 лв., заплатена за месец юни 2021 г., сумата от 500 лв., заплатена
на 11.06.2021 г. Претендира и лихва за забава от датата на изтичане на срока за доброволно
изпълнение до предявяването на иска, както и от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че на 31.03.2022 г. е освободила
отдаденото под наем жилище, поради отдаване на процесния имот на друг наемател.
Твърди, че в началото на месец март 2022 г. ищцата се е обадила на ответницата и заявила,
че може евентуално до края на месеца да освободи наетото от нея жилище, тъй като си
намерила друга по-евтина квартира. Ответницата е попитала дали е удобно да прави огледи
с други наематели и ищцата е дала съгласие за това. Разговорът бил проведен в
присъствието на приятелка на ответницата, тъй като телефонът бил включен на
високоговорител.
На 26.03.2022 г. ответницата в присъствието и със съгласието на ищцата е провела
оглед на жилището с нови наематели. На 31.03.2022 г. ищцата се е свързала с ответницата,
заявила, че е освободила имота и е помолила да вземе ключовете от жилището. Ответницата
е попитала кога ще занесе ключовете и да съставят констативен протокол за издаване на
жилището, при което ищцата заявила, че е заета в магазина, в който работи и щяла да
изпрати свой роднина Павел Здравков, който обитавал имота, да предаде на ответницата
ключовете за жилището. Павел Здравков отключил апартамента, който бил изпразнен от
вещите на наемателката и върнал ключа. При влизането си в жилището си в присъствието
на Павел Здравков и съпруга си, ищцата установила множество увреди на имуществото,
находящо се в процесния имот. Пожелала да се състави констативен протокол за съС.ието на
имота, като Павел Здравков отказал категорично, като заявил, че титуляр по договора е
ищцата и съответно тя трябва да носи и отговорност за евентуални щети в имота и за
неплатени сметки за наем и консумативи и си тръгнал.
Ответницата установила, че ключът за мазето не й бил върнат и същия ден малко по-
късно бил донесен отново от Здравков. Твърди, че ищцата била напуснала жилището,
въпреки надлежно сключен договор, действащ до 11.07.2022 г., без надлежно едномесечно
писмено предизвестие, съгласно разпоредбите на договора, като връчила ключовете на
жилището на наемодателя чрез трето лице, което не е страна по договора за наем и без да е
съставен констативен протокол за съС.ието на имота. Твърди, че ищцата не е заплатила един
месечен наем за целия месец, в който е ползвала имота и не е заплатила за периода от
22.03.2022 г. до 31.03.2022 г., както и дължимите суми за ток и вода. Оспорва, че дължи на
ищцата претендираните депозити по сключените във времето договори за наем и анексите
към тях. Сочи, че жилището е било ползвано от наемателката без наем за два месеца срещу
освежаване на стените в жилището с латекс по договора от 29.06.2017 г. Оспорва, че е
получила доплащане с още 100 лв. при подписването на анекс през месец декември 2018 г.
Твърди, че с посочения анекс е променена наемната цена за процесния имот от 350 на 450
лева, като сумата от 100 лв. се явявала доплащане на наемната цена, а не депозит. Оспорва и
останалите твърдения за заплащане на допълнителни суми за депозит, като сочи, че са
направени съответните прихващания на суми за насрещни задължения, тъй като ищцата
била затруднена и не можела да заплаща депозитите по договорите за наем. Сочи, че ищцата
дължи на ответницата сумата от 800 лв. за неизплатен депозит по последния договор за
наем, сключен между страните, и анекса към него. Твърди, че след като ищцата е напуснала
имота в много увредено съС.ие с множество щети, което било констатирано с констативен
протокол от 01.04.2022 г., съставен в присъствието на новите наематели в процесния имот, в
това число причинени щети в размер на 7800 лв. Сочи, че ищцата я поканила на среща след
2
повече от месец от напускане на имота в присъствието на адвокат С. В. пред магазина, който
ползвала под наем, находящ се в гр. София, кв. ., ул. Мара Бунева № 79, при който
ответницата е заявила на ищцата, че не е коректен наемател, напуснала е жилището
внезапно и без надлежно месечно писмено предизвестие, съсипала е апартамента и не е
платила последния месечен наем и режийните разноски за жилището, както и че е отказала
да бъде съставен предавателно-приемателен протокол, а изпратила трето лице да предаде
ключовете от жилището.
На 09.05.2022 г. ответницата получила покана, изготвена от адвокат В., която била без
нотариална заверка и без пълномощно за адвоката, без дата в адвокатското пълномощно, с
която покана ответницата била поканена да заплати пари, без да се посочват изрично как е
формирана конкретната сума. Сочи, че е получила поканата чрез „Еконт“, обадила се на
телефона на адвокат В., посочен за връзка и при проведения разговор, адвокат В. й заявил,
че се намира в болница. По-късно ответницата се е свързала с адвокат В. и е посочила
неизпълнението на договорните задължения от страна на ищцата. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Счита, че депозита
следва да я бъде оставен за компенсация на щетите и неплатените разноски в имота й, като
моли съда да отхвърли исковите претенции и да й присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът с определение 21.09.2022 г. като безспорни ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните е отделил факта на сключване между тях на Договор за наем
на недвижим имот от 29.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, кв. ., ул. „.“, бл.1 Б, вх.
В, ет. 1, ап. 36, за наемна цена от 350 лв., със срок на договора една година, както и
подписване от страните на следните документи: Схема за плащане по Договор за наем от
01.07.2017 г., подписана от двете страни; Протокол от 05.09.2017 г., Анекс от 12.2018 г. за
промяна на наемната цена на 450 лв., Договор за наем на недвижим имот от 29.06.2020 г. за
същия имот с наемна цена 450 лв. със срок до 29.06.2021 г., като тези обстоятелства се
подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.
Видно от представения по делото Договор за наем на недвижим имот от 29.06.2017 г.,
в чл. 4.4 страните са уговорили заплащане от страна на наемателя в полза на наемодателя
безлихвен депозит в размер на 700 лева, който съгласно изречение второ от цитираната
разпоредба подлежи на възстановяване от наемодателя на наемателя в едномесечен срок
след изтичане срока на действие на сключения между страните договор или при неговото
прекратяване. Страните са уговорили още, че от него ще бъдат приспаднали евентуално
дължимите и неизплатени задължения по чл. 3.1 от договора (наемната цена, консумативни
разходи за топло и електроенергия, вода, телефон, поддържане на входа), както и разходи за
възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети но имота, виновно
причинени от наемателя към датата на освобождаване на имота.
Между страните по делото не е спорно и видно от представения по делото писмен
документ озаглавен „Схема за плащане по договор за наем от 01.07.2017 г.“ страните са
уговорили, че депозита по договора се плаща на две вноски по 350 лева, първата от която на
29.06.2017 г. и втората на 30.06.2017 г., като в документа изрично е посочено, че към
момента на съставянето му наемателят е заплатил в полза на наемодателя сумата от 350
лева. В т. 1 от „Схема за плащане“, страните са уговорили, че два наема в общ размер на 700
лева, дължими за периода от 01.07-31.08.2017 г. се предоставят на наемателите за
извършване на освежителен ремонт, който следва да бъде извършен до 31.08.2017 г. и да
бъде приет с протокол. Следва да се посочи, че макар в чл. 4.4 от договора да е употребен от
страните глагола „предостави“, дължимите под формата на депозит суми са предоставени
допълнително на наемодателя, като предаването им е обективирано в отделна разписка.
Не е спорно и видно от представения по делото Протокол от 05.09.2017 г., страните
са установили изпълнение на поетите от наемалите задължения по договор за наем от
3
29.06.2017 г., както и че с предоставената сума в размер на 700 лева са освежени всички
помещения в жилището.
По делото като писмено доказателство е приет е Анекс от м.12.2018 г. към договор за
наем от 29.06.2017 г., видно от който страните са уговорили промяна в наемната цена, като
същата се променя от 350 лева на 450 лева, считано от м.02.2019 г. В края на анекса страните
са уговорили „Доплащане към депозит – 100 лева“, след което изречение е положен подпис
от страна на наемателя ответник – М. Н..
Не е спорно между страните, доколкото ответникът с отговора на исковата молба
признава и е видно от представените и приети по делото разписка за получена сума от
05.02.2019 г. и разписка за получена сума от 07.03.2019 г., наемателят е извършил още две
плащания на посочените в разписки дати за депозит по договора за наем, всяко от които в
размер на 100 лева. Видно от представеното по делото копие на разписка за получени суми
от 07.03.2019 г., в края на същата с ръкописен текст е изписано, че „така депозитът става 900
лева, за да се изравни на 2 месечни наема“. Разписката е представена от ищеца в оригинал,
като при извършена в открито съдебно заседание проверка, съдът е констатирал, че
представеното по делото заверено копие съответства на оригинала. Следва да се посочи, че
заверено копие от цитираната разписка е представено и от ответника, в което копие, прието
по делото отново се чете същият текст.
По делото като писмено доказателство е приет и договор за наем от 26.06.2020 г.,
видно от който от една страна, ищцата М. Н. и Павел Николов, в качеството му на наемател,
и от друга страна ответницата Б. Н., в качеството и на наемодател е сключен нов договор за
наем на недвижим имот, който като предмет на договор и съдържание е еднотипен със
сключения между страните от 29.06.2017 г., като в него единствено промяна има в новия
срок на договора, а именно от 29.06.2020 г. до 29.06.2021 г., като различна е и наемната цена,
а именно в размер на: 450 лева. Страните отново са уговорили представянето на депозит по
договора за наем в размер на два наема. По делото не са изложени твърдение и не се
представят доказателства, че предходно предоставения депозит в общ размер на 900 лева
във връзка с отдаването под наем на същия имот, между същите страни е върнат на
наемателя преди подписването на договора за наем от 26.06.2020 г.
По делото като писмено доказателство е приета и разписка за получени суми от
11.06.2021 г., видно от която ответницата Б. С. Н., в качеството си на наемодател по договор
за наем в кв. ., до ул. „.“, бл. 1у вх. В, ет. 1, ап. 36, е получила от ищцата М. Н. и Павел
Николов, като депозит по договор за наем от 01.07.2021 г. сума в размер на 500 лева. Същата
е двустранно подписана от страните и в законоустановените срокове не е оспорен положения
от ответника подпис.
При така представените и приети по делото писмени доказателства и с оглед
становището на ответника, съдът намира за безспорно и доказано в отношенията между
страните, че ищецът в качеството на наемател е заплатил в полза на ответника наемодател
сумата в общ размер на 900 лева – депозит по договор за наем от 29.06.2017 г. и анексите
към него, а именно: на 29.06.2017 г. – 350 лева и на 30.06.2017 г. – 350 лева (двете плащания
извършени съгласно схема за плащане от 29.06.2017 г.); на 05.02.2019 г. – 100 лева, съгласно
разписка за получена сума от същата дата, както и на 07.03.2019 г. – 100 лева, съгласно
разписка за получена сума от същата дата. Съдът приема за доказано по делото и
предоставянето на депозит в размер на 500 лева, за който е издадена разписка за получени
суми от 11.06.2021 г., поради което съдът намира, че общо предоставеният на ответника
депозит по процесния договор за наем е в размер на 1 400 лева.
Ищецът не доказва иска си в останалата част до сумата от 2 900 лева. С анекс от
м.12.2018 г., в която страните са посочили, че следва да се извърши доплащане по депозит в
размер на 100 лева, съдът намира, че не е обективирано реално предаване на такава сума.
Следва да се посочи, че лишено от правна и житейска логика е твърдението на ищцата, че
със сключването на договор за наем от 29.06.2020 г. на ответника е предаден нов депозит в
размер на 900 лева, доколкото цитираният договор за наем се явява продължение на
4
правоотношенията между страните и доколкото предходно предоставения такъв в размер на
900 лева не е възстановен. На отделно основание, с оглед констатираните от съда трайни
отношения между страните и практика в тях, че за предаване на суми по договора се съставя
разписка, следва да се посочи, че за предаването на депозит в размер на 900 лева по договор
за наем от 29.06.2020 г. разписка по делото не е представена, не са и наведени твърдения от
страните за съществуването на такава. Не се доказва и предаването на депозит в размер на
500 лева по страница втора от документ, в който е посочено, че договорът се сключва за срок
от една година за периода от 01.07.2021 г. до 01.08.2022 г., доколкото същият отново не
представлява разписка за предадени суми.
С оглед установената от съда сума в размер на 1 400 лева, предадена като депозит на
ответника във връзка с договор за наем, съдът намира, че следва да бъдат разгледани
възраженията на ответника за липса на основание за връщането и.
На първо място, ответникът, в качеството си на наемодател излага твърдения, че от
платения от ищеца наем следва да бъде приспадната сумата в размер на 600 лева,
представляваща, дължим за м. 7.2022 г. наем. Ищецът не представя писмени доказателства в
този смисъл, като за установяване плащането на дължимата наемна цена за м. юли 2022 г. са
изслушани свидетелски показания на свидетеля Павел Николов, които показания съдът цени
по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е вписан като наемател заедно с ищцата в част
от представените по делото писмени доказателства. Свидетелят дава показания, че за
последния месец наемът е заплатен на сина на ответницата, като не е получил разписка за
извършеното плащане, доколкото последният е посочил, че майка му е във влошено
здравословно съС.ие и след като оздравее ще им даде разписка. Съдът намира възражението
на ответника за основателно, доколкото ищецът при условията на пълно и главно доказване
не установи по делото точно изпълнение на задълженията си по договора за заплащане на
наемната цена за м. 07.2022 г., доколкото предвид трайно установените отношения между
страните и уговореното в договора, за заплащане на наемната цена се изготвя разписка,
каквато по делото не е представена. Доколкото в чл. 4.4 от договора страните са уговорили,
че депозитът подлежи на възстановяване, след като от него се приспаднат евентуално
дължими и неизпълнени задължения, съдът намира, че от сумата в размер на 1 400 лева,
следва да бъде приспадната дължимата за м. 7.2022 г. наемна цена в размер на 600 лева.
На отделно основание, ответникът посочва, че от заплатената под формата на
депозит сума, следва да бъде приспаднат и размера на вредите, нанесени под формата на
щети у собствения на ответника имот, предмет на договора за наем. За установяване на
насените от ищеца щети в имота, ответникът представя Констативен протокол от 01.04.2022
г., съставен между нея и новите наематели в имота. Видно от представения по делото на
протокол, били констатирани множество увреждания сред които липсващо плътно перде на
прозореца, липсващи кюнци на печката, разбити панти и вратички и др. Между страните по
делото не е спорно обстоятелството, че договорът за наем между тях е прекратен на
31.03.2022 г. когато ищцата е освободила наемният имот и ключовете са предадени на
ответника от свидетеля Павел Здравков, както и че при предаването на ключовете от имота,
между страните не е съставен приемо-предавател протокол. Съдът обаче намира, че при така
представените от ответника писмени доказателства не се установява наличието на нанесени
от ищцата увреждания в имота, доколкото не е съставен протокол в присъствието й, нито са
представени годни доказателства, които да установят размера на вредите. Между страните
не е спорно, че на 26.03.2022 г., ответницата заедно с новите наематели е извършила оглед в
наемния имот, при който е имала възможност да констатира съС.ието му и при евентуални
претенции относно него, същите са следвало да бъдат отправени. Не се навеждат и не се
представят доказателства, ответникът да е предявил претенции или да е направил
възражение за съС.ието на имота преди образуване на настоящото производство. В
допълнение, от изслушаните по делото свидетелски показания на свидетеля Павел Здравков
и свидетеля Цветослав П. се установява, че при напускане на наетия имот, наемателите са
извършили освежителен ремонт, в това число боядисване с латекс, за да бъде предаден
имота в съС.ието, в което е получен. Предвид изложеното, съдът намира, че неоснователно
5
се явява възражението на ответника за наличието на увреждания в наетия имот, виновно
причинени от ищцата в качеството на наемател, чийто размер следва да бъде приспаднат от
внесената под формата на депозит сума. Недоказано се явява и възражението за непогасени
консумативни разходи.
По тези съображения, съдът намира, че сумата в размер на 800 лева, представляваща
платена по договор за наем сума под формата на депозит, намалена с неплатената за м.
7.2022 г. наемна цена в размер на 600 лв., следва да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца, до който размер и предявения главен иск следва да бъде уважен, ведно с дължимата
законна лихва за забава считано от 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
като за разликата от 800 лева до пълния предявен размер от 2900 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на процесното
вземане по давност, доколкото от настъпване изискуемостта на същото на 31.04.2022 г.,
доколкото страните са уговорили едномесечен срок за връщането й, до депозиране на
настоящата искова молба не е настъпил срока на погасителната давност.
С оглед уважаване на главния иск, следва да бъде разгледан и акцесорния такъв за
законна лихва за забава за периода от 17.05.2022 г. до 13.06.2022 г., чийто размер съдът на
основание чл. 162 ГПК определя в размер на 6,22 лева, до който размер искът следва да бъде
уважен, а в останалата част за сумата над 6,22 лева до 21 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се следват
и на двете страни. Ищецът претендира разноски в размер на 1366 лева, от които сумата в
размер на 116 лева, представляваща заплатена по делото държавна такса, както и сумата в
размер на 1250 лева, заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно,
предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. и и по-точно
разпоредбата на ал. 9, според която, при защита по дело с повече от две съдебни заседания,
за всяко следващо се заплаща допълнително адвокатско възнаграждение по 250 лв.
С оглед уважената част от иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски в размер на 377,03 лева. Ответникът е сторил разноски в
размер на 600 лева – заплатен адвокатски хонорар, от които с оглед отхвърлената част от
иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 432,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „.“, бл. 1Б, вх. В, ет. 1, ап. 36,
настоящ адрес: с. ., двор на манастир „. Спас“, да заплати на М. Ц. Н., ЕГН **********, гр.
София, кв. ., ул. „.“ № 3, адрес за кореспонденция: гр. София, кв. ., ул. „. № 79, магазин за
хранителни стоки, чрез адвокат С. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 3, Търговски
дом, кантора ., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 800 (осемстотин) лева,
ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
представляваща подлежащ на възстановяване депозит по договор за наем и анексите към
него за недвижим имот, съставляващ Апартамент № 36, находящ се в гр. София, кв. ., ул. „.“,
бл. 1Б, вх. В, ет. 1, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 6,22 лв. (шест лева и
двадесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 17.05.2022 г.
до 13.06.2022 г., кат ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск за сумата над 800 лева до пълния
предявен размер от 2 900 лева, като и акцесорния иск за законна лихва за сумата над 6,22
лева до пълния предявен размер от 21 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. С. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „.“, бл. 1Б, вх. В, ет. 1, ап. 36,
настоящ адрес: с. ., двор на манастир „. Спас“, да заплати на М. Ц. Н., ЕГН **********, гр.
6
София, кв. ., ул. „.“ № 3, адрес за кореспонденция: гр. София, кв. ., ул. „. № 79, магазин за
хранителни стоки, чрез адвокат С. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 3, Търговски
дом, кантора ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 377,03 лв. (триста
седемдесет и седем лева и три стотинки) за разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА М. Ц. Н., ЕГН **********, гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3, адрес за
кореспонденция: гр. София, кв. ., ул. „. № 79, магазин за хранителни стоки, да заплати на Б.
С. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. „.“, бл. 1Б, вх. В, ет. 1, ап. 36, настоящ адрес: с. ., двор
на манастир „. Спас“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 432,00
(четиристотин тридесет и два) лева за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7