№ 43981
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110161614 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника Р. В. К., с която се иска съдът да
допълни първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят
сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на
разноските направени в заповедното производство, а именно 360 лв.
адвокатско възнаграждение за защита по образуваното в.ч.гр.д № 8509/2022г.
по описа на СГС, както и 25лв. разноски за иницииране на същото
производство.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да
се измени решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна, не е депозирала
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
1
съображения:
С Възражение с вх.№ 23004179/26.05.2022г. Р. К., чрез адв. П. е
депозирала възражение пред СГС, против издадената по ч.гр.д.№ 9249/2021г.
Заповед за изпълнение. Претендирала е разноски. Към възражението са
приложени банково бордеро за платена държавна такса в размер на 25 лв.,
както и договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. П. и Р. В.
на стойност 360 лв.
С определение № 9258/26.09.2022г., по в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа
на СГС, съдът е приел на основание чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, възражение от Р.
К. срещу Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 9249/2021г., по описа
на СРС, като на осн. чл. 423, ал.3, изр2 ГПК е спрял изпълнението на
заповедта за изпълнение.
С Определение № 5293/27.04.2023г. по в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа
на СГС, инициирано с молба, по реда на чл. 248 ГПК от страна на Р. К., съдът
е оставил последната без уважение, като е приел, че разноските в това
производство следва да бъдат разпределени от съда, разглеждащ
установителния иск за вземанията по заповедта при съобразяване изхода на
делото.
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се
присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т.
3 и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай,
заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси
вземането си единствено по исков ред.
Във всички останали случаи, какъвто е настоящият, произнасяне по
дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в
хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/.
Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение
2
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и
от разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, с оглед изложеното, съдът следва да допълни решението си в
частта за разноските, като присъди направените от ответната страна разноски
в производството по реда на чл. 423 ГПК, които възлизат в общ размер на 385
лв. (360 лв. заплатено адв. възнаграждение, както и 25 лв. ДТ)
Ето защо искането за изменение на постановеното по делото решение,
чрез неговото допълване в частта му за разноските е основателно и следва да
бъде уважено.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА съдебно Решение № 17262/24.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 61614/2022 г., по описа на СРС в частта за разноските, направени от
ответника в производството по чл. 423 ГПК по образуваното в.ч.гр.д №
8509/2022г., по описа на СГС, като:
ОСЪЖДА БДЖ - пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от инж. Х.И. ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, сумата от 385 лв., представляваща направените от ответника
съдебни разноски в производството по в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа на
СГС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3