РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Благоевград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградМилена
Милева Милева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600781 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа
на постъпила жалба от адв. З.Р. А., в качеството си на служебен
защитник на ЛЮБ. Н. М., ЕГН **********, срещу определение №
156/25.08.2021 г., постановено по ЧНД №942/20.по описа на РС - Б.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
неправилен и незаконосъобразен. Изложени са съображения в насока,
че съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 18 от
10.03.2016 г. по н. д. Ns 1600/20. г. на ВНС, 3-то н. отд. и цитираната в
него практика), съдът прилага разпоредбата на чл. 24 НК само ако
приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния и че със същото
това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната
репресия. В тази връзка от значение са броят, видът, характерът и
обществената опасност на извършените престъпления, както и
обществената опасност на самия деец. В настоящия случай ЛЮБ. Н.
М. бил осъден за две престъпления, като са му наложени две отделни
наказания „лишаване от свобода", съответно за срок от 10 месеца по
НОХД № 653/20. г. по описа на Окръжен съд - Б. и за срок от 9 месеца
1
по НОХД № 476/20. г. по описа на Районен съд - Б. Престъпленията,
за които били наложени горните наказания, не се отличавали с висока
степен на обществена опасност. В тази връзка жалбоподателят счита,
че с изтърпяването изцяло на наказанието, наложено по НОХД №
653/20.г. по описа на Окръжен съд – Б., по отношение на М. са
постигнати целите по чл. 36 НК. Допълнително е посочено, че след
изтърпяването на това наказание, данни последният да е извършвал
други общественоопасни прояви или още по-малко престъпления.
Моли се ОС да отмени обжалваното определение в частта, с
която, на основание чл. 24 НК, определеното по отношение на ЛЮБ.
Н. М., ЕГН **********, общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода" за срок от 10 месеца, е било увеличено с още 2 месеца, като
се намали срока на това увеличение от 2 на 1 месец или бъде
определен по-кратък срок.
В съдебно заседание Л.М. се явява лично и със своя защитник.
Поддържат изцяло въззивната жалба.
Представителят на ОП - Б. оспорва жалбата, като намира същата
за неоснователна. Счита, че като правилно и законосъобразно,
първоинстанционното опредебение следва да бъде потвърдено.
Страните не представят нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:
С проверявания съдебен акт, РС определил по отношение на
ЛЮБ. Н. М., с ЕГН **********, най-тежкото измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 653/20. г. по описа на Окръжен съд - Б. и
НОХД № 476/20. г. по описа на Районен съд - Б., а именно това по
НОХД № 653/20.г. по описа на Окръжен съд - Б. - наказание
„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца. На основание чл.24, ал.1
от НК увеличил така определеното общо наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 10 месеца с 2 месеца. На основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС определил първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определения
общ размер на наложеното наказание, приспаднал времето, през което
осъденият ЛЮБ. Н. М. е изтърпял наказание „лишаване от свобода”,
наложено му по НОХД № 653/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б.,
считано от 04.11.2019 г. до 19.08.2020 г.
За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за
установено следното във фактическо правно отношение:
В РС – Б. постъпило предложение от Районна прокуратура - Б., с
правно основание чл. 306, ал.1,т.1 от НПК, за кумулиране и
определяне на общо наказание по реда на чл. 23-25 от НК, на
наказания „лишаване от свобода”, наложени с различни присъди на
осъдения ЛЮБ. Н. М., роден на 22.09.1980 г. в гр. Б., общ. Б. живущ в
2
гр. Б., ул. “К. и Н.Х.“ № 49, българин, български гражданин, осъждан,
със средно образование, неженен, с ЕГН **********. От събраните в
хода на делото доказателства се установило, че до този момент М. е
бил осъждан общо 21 пъти с влезли в сила съдебни актове по
наказателни дела, като по-голяма част от наказанията са фактически
изтърпени.
След последното групиране били налице две нови осъждания:
1. С протоколно определение № 5574/27.12.20. г. по НОХД №
653/20.г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила на
27.12.20. год. за извършено за времето от 01.11.20.г. до 04.11.20. г.
престъпление по чл.354а, ал. 1 изр. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10
/десет/ месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
2. С протоколно определение № 904721/14.06.20. г. по НОХД
№ 476/20.г. по описа на Районен съд - Б. влязло в сила на 14.06.20.
год. за извършено 16.07.20. г. престъпление по чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
/девет/ месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
От писмо на ГД „ИН“ гр. С. се установява, че осъденият е
пребивавал в затворите на страната в различни периоди, като
последно е изтърпявал наказание в периода м.ноември 2019 г. -
м.08.20. г., както и че не е търпял наказание „пробация”, поради
наложено наказание „лишаване от свобода“. От справка на НСлСл е
видно, че същия е пребивавал в арестите на страната както следва: в
периода 17.02.2006 г. - 15.06.2006 г.; 26.08.2006 г. - 24.01.2007 г.;
21.10.2010 г. и 05.11.2019г.- 30.12.2019 г., когато е приведен в затвора
в гр.Б. Д.
След анализ на наложените на осъдения наказания РС приел, че в
разглеждания казус на групиране подлежат наказанията, наложени на
Л.М. по НОХД № 653/20.г. по описа на Окръжен съд - гр.Б. и НОХД
№476/20. г. по описа на Районен съд - гр.Б., като тези осъждания са за
престъпления, извършени при условията на реална съвкупност и всяко
едно от деянията е извършено преди за другото да е била влязла в
сила присъда, а именно: деянието, за което е осъден по НОХД №
653/20. г., е извършено в периода 01.11.20. г. - 04.11.20. г. ., като
съдебния акт, с който е наложено същото е влязъл в сила на 27.12.20.г.
Деянието, за което е осъден по НОХД № 476/20. г. е извършено
16.07.20. г., като съдебният акт, с който е наложено, е влязъл в сила на
14.06.2021 г. По аргумент на чл.23 НК същите формирали група
осъждания. По тези дела са налагани наказания от един и същи вид, а
именно „лишаване от свобода” с различен срок, както следва: по
НОХД №653/20. г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 10 месеца, по НОХД №476/20 г. - „лишаване от свобода” за
3
срок от 9 месеца. При преценка и съобразяване на наказанията по така
формираната група, най - тежко се явявало наказанието, наложено по
НОХД №653/20 г., а именно „лишаване от свобода” за срок от
10месеца, поради което именно то следвало да бъде наложено като
общо наказание. Като приела, че са налице и условията на чл.24 от
НК, първата инстанция увеличила размера на така определеното общо
наказание с 2 месеца, като определила и съответен първоначален
режим за изтърпяването му. Същевременно присванала и времето,
пред което Л.М. изтърпял наказанието – „лишаване от свобода“ по
НОХД №653/20.г. по описа на Окръжен съд – Благоевград , считано
от 04.11.20. г. до 19.08.20. г.
Въззивната жалба е депозирана в срок от страна, притежаваща
активна процесуална легитимация, подадена е чрез съответния орган и
е насочена срещу определение, подлежащо на проверка по реда на
инстанционния контрол, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, първата инстанция е правилно е извела фактическа
обстановка по делото. Впрочем, същата не се оспорва и от страните.
На тази база законосъобразно е било прието, че са налице законовите
предпоставки на чл.25, ал.1, във вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на
едно общо наказание по присъдите, постановени по НОХД №
653/20.г. по описа на Окръжен съд - гр.Б.и НОХД №476/20 г. по описа
на Районен съд - гр.Б, доколкото осъденият е извършил всяко от
престъпните деяния по посочените съдебни актове преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях. При определяне на
общото наказание по тази съвкупност от присъди решаващата
инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и
е наложила като общо наказание най-тежкото от двете наказания, а
именно 10 месеца лишаване от свобода.
Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт
досежно увеличаването на размера на така определеното общо
наказание. Преценката на РС за приложение на разпоредбата на чл.24
от НК е правилна. Видно от справката за съдимост на името на Л.М. е,
че същият е многократно осъждан, което навежда на извод за трайно
установена у осъдения престъпна упоритост, както и на личност с
висока степен на обществена опасност. Заедно с това и самите деяния,
във връзка с които са били наложени наказанията, попадащи в
съвкупността, са със също такава степен на обществена опасност. Ето
защо и преценката на първоинстанционния съд, че за постигане на
целите на наказанието е нужен един по-дълъг срок на
общоопределеното наказание „лишаване от свобода“, е правилна и
обоснована. Въззивната инстанция отчете и сравнително ниския
4
размер на увеличението, определено по реда на чл.24 от НК. Същото
се явява оптимално за постигане целите на наказанието, поради което
и не следва да бъде редуцирано по начина, предложен във въззивната
жалба.
Правилно, на основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
първостепенният съд е определил първоначален общ режим на
изтърпяване на така увеличеното общо наказание лишаване от
свобода.
Проверявайки изцяло атакуваният съдебен акт съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира основания
за неговото изменение или отмяна. Като законосъобразен и правилен
същият следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156/25.08.20 г., постановено по
ЧНД №942/20 по описа на РС - Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5