РЕШЕНИЕ
№260013/12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на пети септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при
протоколист Искра Василева, като
разгледа докладваното НАХД № 184/2020
г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, инициирано е по жалба на „Агрос-98“ООД, ЕИК ********* гр. Варна, представлявано от Управителя Т.П.В.,
чрез процесуален представител адв. А. Д. против Наказателно
постановление № 03-011287, издадено на 29.05.2019 г. от Директора
на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 9 т. 1 от Наредба №10
от 17.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари, на основание чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда
на въззивника е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна,
алтернативно – с искане за намаляване размера на наложената санкция до
минималния, предвиден в закона. В първото по делото с.з.,
редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който излага, че нарушението не е доказано, тъй като липсват
доказателства, че работодателят е знаел за управлението на мотокара. Освен това
счита, че се касае за маловажен случай на нарушение, предвид липсата на
настъпили вредни последици от допуснатото нарушение и факта, че същото е
отстранено веднага след установяването му. Излага също, че обжалваното наказателно
постановление е необосновано по отношение на размера на наложената санкция,
който не е съобразен с имотното състояние на нарушителя.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.05.2019 г. свидетелите Д.И.И. и Р.Н.П. – служители в Дирекция ”ИТ” -
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на
въззивното дружество „Агрос-98“ООД – зърнобаза, находяща се в гр. Суворово. При
проверката било установено лицето Г. Г. И., ЕГН: ********** да управлява кар,
без да притежава документ, удостоверяващ придобита правоспособност и
свидетелство за работа с кари. В хода на проверката И. саморъчно попълнил
декларация, в която вписал, че работи във фирма „Агрос Грейн Груп“ООД гр.
Суворово от 06.12.2018 г. на длъжност машинен инженер и има сключен трудов
договор. За така извършената проверка бил съставен протокол
№ПР1914645/22.05.2019 г., а на въззивника била връчена призовка да се яви в
Д“ИТ“ – Варна и да представи необходимата с оглед проверката документация. След
преглед на представената документация се достигнало до извод за допуснато от
въззивинка нарушение на чл. 9 т. 1 от горецитираната Наредба, поради което на
22.05.2019 г. в присъствието на управителя бил съставен АУАН. В законоустановения срок пред административно
– наказващия орган не постъпило възражение по акта, при което той възприемайки
изцяло фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на
нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на
нарушителя предвидената в чл. 413 ал.2 от КТ санкция в размер малко над
минималния.
В хода на съдебното производство проц. представител на въззивното дружество
представя документи, удостоверяващи добита на 28.05.2019 г. правоспособност от
Г. И. за работа с електро и мотокари.
Така
описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на
кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени
лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по
делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната
съвкупност не налагат различни фактически изводи. Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, като той оспорва превните
изводи на АНО.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от
съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ
- ръководителя на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция
„ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му.
В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на
защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана
в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Възражения за допуснати в
хода на административно – наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила не се правят и от въззивнка.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
Административно – наказателната отговорност на въззивното дружество е
ангажирана на основание чл. 413 ал. 2 от КТ, съгласно който работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. За да се
наложи санкция по този законов текст следва на първо място да се докаже
качеството „работодател“ на нарушителя. По делото АНО върху когото единствено
тежи доказателствената тежест в настоящия процес не е ангажирал каквито и да
било доказателства в тази връзка. Напротив – към АНП е приложена декларация от
водача на кара – Г. И. /приобщена като доказателство по делото по реда на чл.
283 от НПК/, в който той собственоръчно е изписал, че негов работодател е друго
юридическо лице, а не наказаното. Разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя също заявява, че в проверявания обект са констатирани две
дружества, без да уточнява кои. При така наличните по делото доказателства не
може да се приеме по несъмнен начин, че именно дружеството – въззивник е
допуснало до управлението на кара лице без нужната правоспособност. Дори
напротив налице са данни, че друго ЮЛ е работодател на водача на кара, при
което въззивникът е бил неправилно санкциониран. Издавайки обжалваното
наказателно постановление при липса на безспорни доказателства за авторството
на нарушението АНО е постановил един незаконосъобразен акт, който подлежи на
цялостна отмяна от съда.
Само за пълнота на изложението, съдът ще отбележи, че
споделя тезата на защитата за маловажност на процесното нарушение. В
разпоредбата на чл. 415в от КТ законодателят конкретно
е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да
се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място е предвидено
нарушението “да може да се отстрани веднага по реда, предвиден в този кодекс” и
на второ – “от него да не са произлезли вредни последици за работници или
служители”. Когато законодателят изчерпателно е възвел критерии за
квалифициране на деянието по определен състав, недопустимо е да се прибавят и
други критерии при прилагането на тази норма. Отделно от това
нормата е императивна. Тя не дава оперативна самостоятелност на АНО, а и на
съда, да прецени по целесъобразност дали следва да приложи тази норма.
Нарушението не само може да бъде отстранено веднага след установяването му, но
и реално е било отстранено, като само след 5
дни водача на кара се е сдобил с нужната правоспособност. От нарушението
не са настъпили вредни
последици. При тези обстоятелства, според
съда, АНО е бил длъжен да приложи
привилегирования състав на нарушение по чл.415в и да наложи санкция в размер от
100 до 300 лева.
Основателно е и възражението за необоснованост на
наложената санкция, предвид липсата на каквито и да било мотиви изложени в тази
връзка.
Поради констатираната незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011287, издадено на 29.05.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което на „Агрос-98“ООД, ЕИК ********* гр. Варна за нарушение по чл. 9 т. 1 от Наредба №10 от 17.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, на основание чл.
413 ал. 2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: