№ 1840
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110153189 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ЮЛ, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ***********, положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за
установено, че ответника **********, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, дължи на ищеца ЮЛ сумата 794,30 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайни
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени
на товарен автомобил „*********“, с рег. № *********** от настъпило на 24.10.2023 г.
в ********** ПТП по вина на водача на лек автомобил „*******“ с рег. № ********,
за който бил налице сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №24223/02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43916/2024 г.
по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът ЮЛ извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
24.10.2023 г. в ********** е настъпило пътнотранспортно произшествие между
товарен автомобил „*********“, с рег. № ***********, по отношение на който бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил „*******“ с рег.
№ ********, за който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на
застрахования при ищеца автомобил били причинени вреди, за отстраняването на
които ищцовата страна заплатила сума в размер на 779,30 лева, като сторила и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП
имал водачът на застрахованото при ответника МПС, който при движени със
несъобразена скорост с интензитета на движение и неспазване на дистанция е ударил
спиращият пред него на червен сигнал на светофара, товарен автомобил „*********“,
с рег. № ***********. Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите за управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със
заплащането на застрахователното обезщетение по сключената имуществена
застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по
1
гражданска отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата
от 794,30 лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му. След изпратена
регресна покана, ответното дружество неоснователно поискало допълнителни
документи, което ищецът счита за отказ да заплати регресното задължение. Поради
изложеното моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира и сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът „********** е подал отговор на искова молба по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск при възражение за недопустимост на претенцията при
твърдения, че ищецът не е представил оригиналните документи във връзка с
регресната претенция. По основателността на иска възразява, че протоколът за ПТП не
е съставен в съответствие с изискванията на ЗДвП и Наредба I3-41 за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, тъй като не е налице
съгласие на участниците относно вината на водача на застрахованото при ответника
МПС. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и размера на
настъпилите вреди, тъй като не отговаря на действителния размер на вредите. Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване с доклада по делото, а и от представената по делото
застрахователна полица № ************ от 05.10.2023 г. се установява, че на същата
дата ищецът и застраховано лице ЮЛ, са сключили договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” за товарен марка „*********“, с рег. № *********** с
период на покритие на застраховката от 00:00 часа на 23.10.2023 г. до 23:59 часа на
22.10.2024 г. при клауза „Пълно каско“.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения застрахователен
договор за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на в размер 779,30 лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Не се спори и относно обстоятелство за наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил „*******“
с рег. № ******** при ответното дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.10.2023 г., искане за оценка на вреди по застраховка, анкетна
карта, протокол за извършен оглед на МПС, опис на претенция № ***********,
възлагателно писмо, фактура, ликвидационен акт и платежно нареждане от 11.01.2024
г., се установява, че в срока на застрахователното покритие - на 24.10.2023 г. в ******
е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил „*********“,
с рег. № *********** и лек автомобил лек автомобил „*******“ с рег. № ********. От
същите писмени доказателства се установява, че в резултат на удара и след оглед при
ищеца са констатирани следните увреждания по отношение на товарен автомобил
„*********“, с рег. № *********** – задна броня, лайсна задене капак и заден капак,
основа задна броня.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, получена на
09.05.2024 г., видно от поставения входящ номер при ответното дружество.
В отговор на регресната претенция, ответното дружество е поискало изпращане
на оригиналните документи и е върнало изпратените от ищеца копия на документи.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля В. П. Д., от показанията на който се
установява, че същият е претърпял ПТП с управляван от него автомобил „*********“,
което се случило миналата година в **********, до ********. Свидетелят спрял на
2
червен светофар, като бил втора по ред кола. Светофарът светнал зелено, но първата
кола не потеглила, били в спряло положение и изведнъж отзад го ударил друг
автомобил. Участниците слезли, за да констатират щетите, но не са сигнализирали на
органите на МВР. Щетите по отношение на управлявания от свидетеля автомобил
били в бронята – била изкривена. Не са имали разногласия за вината, като водачът на
другия автомобил поел вината, тъй като бил отзад. След предявяване на протокола за
ПТП на л. 11 от делото свидетелят потвърждава своите данни в протокола, както и
съставената схема на ПТП-то.
В хода на делото е прието заключение по назначената първоначална и
допълнителна съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като
обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице по изготвеното
заключение е посочило механизма на настъпване на ПТП, а именно на 24.10.2023 г.
около 17,20 часа автомобил „*********“, с рег. № ***********, с водач В. Д., се
движел по ********** в ******. В района на ******** водачът спира на забранителен
сигнал на светофарна уредба, като пред него е имало друг спрял неустановен
автомобил. В същото време лек автомобил „*******“ с рег. № ********, управляван от
Величко П. се е движел попътно зад автомобил „*********“ в същата лента, като
водачът не е предприел спиране и следва удар с предната част на лек автомобил
„*******“ в задната част на лек автомобил „*********“. След удара лек автомобил
„*********“ е отхвърлен напред и следва контакт между предната му част и задната
част на неустановения автомобил, намиращ се пред него. Вещото лице е заключило, че
причините за процесното ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил
„*******“, който не е осигурил безопасна дистанция с намиращия се пред него лек
автомобил „*********“. Според вещото лице констатираните повреди по отношение
на лек автомобил „*********“ могат да настъпят в резултат на процесния удар.
Вещото лице е установило стойността на ремонта, необходим за възстановяване на
увредения автомобил, в размер на 779,30 лв. с ДДС, съгласно приложената по делото
фактура, а средната пазарна цена на ликвидационни разноски е между 10-50 лв.
Съставена е динамична скица на процесното ПТП. Според вещото лице стойността,
необходима за възстановяване на възникналите вследствие на процесното ПТП
увреждания, изчислена по средни пазарни цени на алтернативни части възлиза на
794,25 лв., а средната стойност на труд е 24 лв. без ДДС, на конкретния автосервиз
стойността на час е 24 лв. без ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място съдът намира искът за допустим по повод изрично наведените
от ответника доводи в този смисъл с твърдение, че ищецът не е представил оригинали
на документите, които е изпратил с регресната претенция. От анализа на разпоредбата
на 412, ал. 1 и с от КЗ не може да се изведе изискване за представяне на оригинал на
документи, които се представят при подаване на регресна претенция. Представянето на
всички документи има значение единствено по отношение на поставянето на
ответника в забава, като в случая такъв иск не е предявен.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че се
явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него
3
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованото при ищеца по
застраховка „Каско“ товарен автомобил „Р*********“, с рег. № **********, от
виновното поведение на водача на лек автомобил „*********“, с рег. № ********,
последното застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това
число писмени, гласни и от заключението по изготвената съдебна автотехническа
експертиза, може да се обоснове несъмнен извод за механизма настъпване на ПТП, а
именно на 24.10.2023 г. около 17,20 часа автомобил „*********“, с рег. №
***********, с водач В. Д., се движел по ********** в ******. В района на ********
водачът спрял на забранителен сигнал на светофарна уредба, като пред него е имало
друг спрял неустановен автомобил. В същото време лек автомобил „*******“ с рег. №
********, управляван от Величко П. се е движел попътно зад автомобил „*********“ в
същата лента, като водачът не е предприел спиране и следва удар с предната част на
лек автомобил „*******“ в задната част на лек автомобил „*********“. В резултат на
удара лек автомобил „*********“ е отхвърлен напред и следва контакт между
предната му част и задната част на неустановения автомобил, намиращ се пред него.
Съдът намира, че при така установения механизъм на настъпване на процесното
ПТП, вината за същото е на водача на лек автомобил „*******“ с рег. № ********,
който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според който водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В случая от доказателствата по делото е несъмнено
установено, че лек автомобил „*********“, с който е реализиран удара, е бил в
неподвижно състояние – спрял на забранителен сигнал на пътен светофар и изчакващ
потегляне на автомобила, намиращ се непосредствено пред него. Следователно
причина за процесното ПТП е единствено субективното поведение на водача на лек
автомобил „*******“.
Спорен между страните е въпросът за размера на вредите, като съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че претенцията е в завишен размер. Размерът
на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на настъпилата вреда. В случая от неоспореното заключение на САТЕ
се установи, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 794,25 лв.,
която стойност, от една страна е по-висока от размера на определеното и заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение, а от друга страна по делото не се доказват
наведените от ответника твърдения за завишеност на разходите за ремонт.
На основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., съставлява обичаен разход за определяне на застрахователното
обезщетение по смисъла на посочената разпоредба, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки,
които обуславят възникването на спорното материално право, поради което искът е
основателен в предявения пълен размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство, които са в размер 25 лева - заплатена държавна
4
такса и 480 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, които са в размер 25 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице
по САТЕ, 80 лева депозит за призоваване на свидетел и 480 лв. реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮЛ, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ***********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, че **********, с ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: *********** ДЪЛЖИ НА ЮЛ, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: ***********, сумата 794,30 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и обичайни ликвидационни разноски по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на товарен автомобил
„*********“, с рег. № *********** от настъпило на 24.10.2023 г. в ********** ПТП по
вина на водача на лек автомобил „*******“ с рег. № ********, за който бил налице
сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №24223/02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43916/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА **********, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *********** да заплати на ЮЛ, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: *********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 505 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата 835 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5