Р Е
Ш Е Н И Е
№……../..….10.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1756 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19 / в качеството й на
правоприемник на ЕКСПРЕСБАНК АД / срещу СВИЛЕКС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А, представлявано
от С.Х.И., Т.Т.И. и С.Х.И.,***, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр.
чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на БАНКА
ДСК ЕАД следните суми както следва: сумата от 30000лв, представляваща главница
по договор за кредит Овърдрафт-Партньор
№2016925 от 27.09.16г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.07.19г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 10423,91лв, представляваща
договорна лихва за периода 28.04.18г. - 02.07.19г.; сумата от 64,91лв, представляваща
такси по кредита, за които вземания
по ч.гр.д.№1304/2019г. по описа на РС-Разград е издадена заповед
№2936/05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че
между него и ответника СВИЛЕКС ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за
кредит Овърдрафт-Партньор №2016925 от
27.09.16г., по силата на който е предоставен от банката кредит в размер на 38000лв,
като с анекс №2/27.10.17г. било уговорено разрешения кредит да се погаси в срок
до 26.09.18г. Тъй като в срок не бил погасен ползвания овърдрафт за
кредитополучателя възникнало задължение за незабавно плащане на шест равни
месечни вноски съгласно чл.6 от част Трета от Общи уговорки към договора.
Твърди, че съгласно чл.10 от договора задължението се олихвявало с годишна
лихва в размер на 3 месечния Софибор плюс надбавка в размер на 7,344%. Твърди,
че се дължат на основание т.14 от договора и такси. Излага, че поради неплащане
на вноски с падеж 27.07.18г. на осн. част III от договора е обявено задължението за
предсрочно изискуемо с изпратени до длъжниците покани за добр.изпълнение.
Излага, че длъжниците са солидарно задължени съгласно т.2.1 и 2.2 вр. чл.23.1
от договора. Излага, че подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена
заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №1304/2019г. по описа на РС-Разград против
длъжниците, срещу която последните възразили.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Свилекс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А,
представлявано от С.Х.И., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по
иска или направил възражения, не сочи и не представя писмени доказателства.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Т.Т.И., редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска или направил възражения,
не сочи и не представя писмени доказателства.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът С.Х.И., чрез
назначения особен представител адв.Ж.К., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва исковете по размер, като
твърди липсата на доказателства, които да обосновават търсения размер на
задълженията. Излага, че не било ясно кога и на какво основание е настъпила
предср.изискуемост на кредита. Счита, че следва да бъдат взети предвид
извършените от ответниците частични плащания, извършени след съставянето на
извлечението от сметка.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.
№1304/19г. на РС-Разград по подадено от ЕКСПРЕСБАНК АД / понастоящем „БАНКА
ДСК” ЕАД/ заявление е издадена заповед №2936/05.07.19г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.41 ГПК, като е разпоредено длъжниците Свилекс ЕООД, Т.Т.И. и С.Х.И., да заплатят солидарно на заявителя сумата от
30000лв главница, 10423,91лв-лихва за периода 28.04.18г. до 02.07.19г. и
64,91лв-такса, ведно със законната лихва, считано от 03.07.19г. до изплащане на
вземането, и разноски в производството -959,78лв д.т. и ю.к.възнаграждение.
Срещу така издадената заповед от длъжниците
по делото са постъпили възражения по реда на чл.414 ГПК, които настоящият
състав намира, че са подадени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от приложеният по делото договор за
овърдрафт партньор №2016925/27.09.16г., чието подписване от страните не се
спори, се установява, че помежду им е сключен договор, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя СВИЛЕКС ЕООД кредит- овърдрафт в
размер на 38000лв със срок от 120 месеца. Договорено е в чл.10 от договора, че
за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на 3 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 7,344%, като към
момента на договора приложимия лихвен индекс бил 0,156%. В чл.14 от договора е уговорено
заплащането на такса за ангажимент в размер на 1% годишно върху неусвоената
част на кредита.
Не се спори по делото още, че между
страните са подписани анекс
№1/20.09.17г. и анекс №2, като съгласно последния страните са се споразумели
договорът да продължи действието си до 26.09.18г. и максимално разрешения
размер на кредита през новия 12 месечен период ще бъде 34400лв., който ще бъде
временно ограничаван в посочените в анекса размера и срокове, както и да се
промени договорената лихва в т.10, като същата е в размер на 3 мес.Софибор /
към датата на анекса в размер на 0,083%/, увеличен с надбавка от 7,417%.
Съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от
съда като обективно и обосновано, последният получен по разпл.сметка превод, с
който е погасен частично ползвания овърдрафт, е на 03.08.18г., като към датата
на подаване на заявлението и на исковата молба размерът на задължението по
договора възлиза на 40262,66лв, включващо 30000лв разрешен кредитен лимит и
10262,66лв неразрешен овърдрафт /надвишен лимит/, включващ задължения за лихви,
такси, комисионни и застраховки. Вещото лице дава заключение, че размерът на
начислената лихва по процесния договор за периода 28.04.18г. до 03.07.19г. е
4706,89лв.
Вещото лице установява, че последното
плащане по кредита е извършено на 03.08.18г.,
като плащането е било частично. Ответната страна нито твърди, нито ангажира
доказателства за извършени редовни плащания на дължимите вноски. С оглед на
така установеното следва да се приеме настъпването на предвидения в чл.18.1 от
ОУ факт, пораждащ правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника– кредитополучател, и то преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки – обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Или за
да настъпи предсрочната
изискуемост на кредита е
необходимо волеизявлението за обявяването й да достигне до длъжника и то трябва
да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Волеизявлението на ищеца за обявяване на
цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо е обективирано в покани,
връчени надлежно на ответниците СВИЛЕКС ЕООД и Св.И. на 14.05.19г., и на отв.Т.И.
на 12.06.19г., и не се оспорва от последните. Предвид констатираното редовно
връчване на поканите към 12.06.19г. и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, съдът
намира, че считано от 12.06.19г. вземанията на банката по договора следва да се
считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за това
предпоставки, който момент предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Безспорно е установен факта, че
кредитополучателят е получил и усвоил сумата по кредита, като поради обявената
предсрочна изискуемост за него се е породило задължение да върне същата в пълен
размер. Съобразно заключението на вещото лице размерът на неиздължената
главница възлиза на 30000лв, поради което и предявеният иск за главница в този
размер се явява основателен и следва да се уважи.
Доколкото с
обявяването на предсрочната изискуемост отпада преимуществото на срока, съответно и
правото на ползване на кредита занапред, то след този момент договорна лихва не
се следва. Ето защо претенцията за такава лихва следва да се присъди за периода 28.04.18г. до 12.06.19г. и в размер от 4704,61лв. За разликата
до пълния размер от 10423,91лв и за периода 13.06.19г.-02.07.19г. иска за
догов.лихва следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователна се преценява и
претенцията за такса, уточнена от ищеца като такса за ангажимент, предвид
липсата на ангажирани доказателства, които да установяват нейната дължимост в
претендирания размер.
Доколкото ответниците Т.И. и С.И. са поели
задължението по договора за кредит в качеството си на солид.длъжници, и предвид
не доказването на изплащането на това задължение, то тяхната отговорност за
последното също следва да бъде ангажирана, и то в условията на солидарност
съгл. общите разпоредби на чл. 121 ЗЗД.
Следва да бъде уважено и искането да се
приеме за установено, че ответниците дължат и претендираната със заявлението
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. №1304/19г. на РС-Разград в съда - 03.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство.
Съдът като съобрази установения по-горе
основателен размер на вземането, както и размера на сторените в заповедното
производство разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното производство
разноски са в размер на 822,67лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от
ищцовата страна за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва
да бъде уважено. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се
определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
300лв. Или следващите се на ищеца за производството пред ВОС разноски възлизат
на 2701,86лв–д.т., ю.к.възнаграждение, депозит за вещо лице и
особ.представител.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено в отношенията
между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска №19, СВИЛЕКС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“Мачин“
№2, вх.А, представлявано от С.Х.И., Т.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
СВИЛЕКС ЕООД, ЕИК *********, Т.Т.И., ЕГН **********, и С.Х.И., ЕГН **********, ДЪЛЖАТ солидарно на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, следните суми както
следва: СУМАТА от 30000лв / тридесет хиляди лева/,
представляваща главница по договор за кредит
Овърдрафт-Партньор №2016925 от 27.09.16г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.07.19г. до
окончателното погасяване на вземането; СУМАТА
от 4704,61лв / четири хиляди
седемстотин и четири лева и 61ст/,
представляваща договорна лихва за периода 28.04.18г.
до 12.06.19г., за които вземания по ч.гр.д. №1304/2019г. по описа на
РС-Разград е издадена заповед №2936/05.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за договорна лихва за разликата над 4704,61лв до пълния претендиран за установяване размер
на вземането от 10423,91лв и за периода 13.06.19г.-02.07.19г, както и за
сумата от 64,91лв, представляваща такси по кредита, като неоснователни.
ОСЪЖДА СВИЛЕКС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А, представлявано
от С.Х.И., Т.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Х.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 822,67лв / осемстотин
двадесет и два лева и 67ст./, представляваща направените в
заповедното производство разноски, за които е издадена заповед №2936/05.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №1304/2019г. по описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА СВИЛЕКС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А, представлявано
от С.Х.И., Т.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Х.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 2701,86лв / две хиляди
седемстотин и един лева и 86ст./, представляваща направените по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: