РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. Д., чрез пълномощника адв.Н., против
решение № 862/27.07.2022 г. по гр.д. № 5087/2021 г. по описа на Районен съд– Перник.
Решението се обжалва частично- в отхвърлителната му част за разликата от уважения
размер на иска от 6000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв. По подробно
изложени в жалбата доводи се твърди, че:
Определения от първоинстанционния съд размер на дължимото в полза на
жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не отговаря на
заложеното в чл.52 от Закона за задълженията и договорите изискване за справедливост. В
подкрепа на това се твърди, че следствие на процесното ПТП Е. Д. е започнала да изпитва
силни болки във врата, главата и корема, както и замайване за период от 2-3 месеца. По-
нататък по делото било установено, че претърпяната злополука е оставила съществени
негативни последици върху психологическото състояние на ищцата изразило се в получения
******, като ежедневието й сериозно се е променило. Същата развила високи нива на
тревожност, депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия, несигурност.
От изслушаната и приета СПЕ ставало ясно, че нанесената психологическа травма все още
не е преодоляна и описаните в експертизата нейни проявления продължават да съпътстват
живота на Д.. Всичко това и проявленията на стрес и развитите трайни страхови
1
преживявания у пострадалата не било отчетено от районния съд при отмереното
обезщетение. В жалбата се добавя също, че процесното ПТП е станало причина за появата
при пострадалата на страх от шофиране и пътуване с автомобил. От съдържащата се СПЕ
информация става ясно, че всяко пътуване с кола, дори само като пасажер, й носи негативни
емоции, повишава тревожността й, като й връща спомена за преживения инцидент. В
обжалваното съдебно решение не било отчетено също така, че пътният инцидент е станал
източник на продължително във времето притеснение за Д. относно състоянието на все още
нероденото към онзи момент нейно бебе. Както била посочила свидетелката Е.А., след
катастрофата тя често пътувала до *** за лекарски прегледи, тъй като я е било страх дали
всичко е наред с бебето, а след раждането, преживеният стрес е намерил допълнително
отражение върху способността й пълноценно да полага грижи за бебето си.
В заключение се сочи, че икономическата конюнктура в страната към датата на
ПТП-то и към настоящия момент, както и актуалната съдебна практика по сходни случаи,
налагат извода, че обезщетение за претърпените от Е. Д. неимуществени вреди, в размер на
10 000 лв., би компенсирало както болките и страданията й, така и допълнително
свързаните с тях неудобства и ограничения.
Претендират се съответни разноски.
От ответното дружество е постъпил отговор на въззивната жалба и е изразено
писмено становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Сочи, че първия съд в цялост е обсъдил всички събрани и
приети по делото доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни и
правилни изводи относно дължимото застрахователно обезщетение.
Поддържа се, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от
Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. В този смисъл се напомня, че от
произшествието ищцата е получила мозъчно сътресение, без открита вътре черепна травма
при което няма не възстановени травми и липсват данни за ексцес. В конкретния случай
общото състояние би могло да се определи като леко увредено без пряк риск за живота на
болния. В съдебно заседание вещото лице поясни, че инцидентните кръвотечения от носа не
кореспондират с механизма на настъпване на ПТП и същите са резултат от слаби капиляри.
Заключението по психологичната експертиза било оспорено. Твърди се, че в същност
получените мозъчно сътресение и остра стресова реакция са със срок за възстановяване
около 21 дни.
Според ответното дружество налице е и съпричиняване, тъй като видно от
заключението на САТЕ - ищцата се е движила с ниска скорост при пътен участък с режим на
движение на МПС до 80 км./час (пътен знак „В 26”)
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
2
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това.
С доклада по делото първата инстанция е обявила на страните, че приема за
безспорно между тях къде, кога, с какъв автомобил и чия собственост е станало процесното
ПТП. Това обявяване не е оспорено. Като безспорно е отделено и времето на настъпване на
събитието, наличието на валидна полица „Гражданска отговорност“ и предявяване на
извънсъдебната претенция към ответника на 15.06.2021 г.
По делото е изслушана САТЕ. От заключението по същата и събраните писмени
доказателства първия съд вярно е заключил, че ПТП е настъпило в населено място, на прав
пътен участък, с режим на движение на МПС до 80 км/ч, в равнинен участък с добра
видимост. Механизма на удара и деформациите по двата л.а. при попътно движение
обуславя това, че ищцата е управлявала лекия си автомобил със скорост между 60-70 км/ч, а
делинквентът се е движил със скорост около 80-90 км/ч., като ПТП е настъпило поради
занижено внимание и неспазване на безопасна дистанция от водача на л.а. “Форд Фокус“.
Същевременно вещото лице по САТЕ изяснява, че управляваният от ищцата
автомобил се е движил правомерно в своето пътно платно в дясната пътна лента със
съобразена скорост на движение. В конкретния случай ПТП е настъпило без намаляване
скоростта на движение на л.а., управляван от Е. М. Д.. В този смисъл са и показанията на
свид. Л.Р. и свид. Е.А. - баба на ищцата и очевидец. Последната изяснява и това, че по
настояване на ищцата била извикана полиция, която взела проби за алкохол и не установила
ищцата да е консумирала такъв. Междувременно, докато чакали линейката и полицията,
ищцата седнала на мястото до шофьорското, тъй като не можела да стои права, получила
силни болки в главата, врата и корема, а в болницата било установено и мозъчно
сътресение.
От приложената медицинска документация и приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че ищцата е получила контузия на главата в тилна област и лек
отток. Вещото лице изяснило, че срокът на възстановяване е в порядъка на около един
месец, като състоянието на бременност в конкретния случай няма влияние върху травмите и
възстановителния период, доколкото промените в мускулите и сухожилията настъпват на
по-късен етап от бременността, когато организмът вече се подготвя за раждане.
Същевременно предприетото медикаментозно лечение не влиза в конфронтация с
3
бременността.
Относно състоянието на ищцата след инцидента е изслушана и СПЕ. От
заключението по същата се установява, че предвид преживяното травматично събитие,
психологическото състояние на Е. Д. не е достатъчно стабилно. Наблюдава се *******. Това
е свързано с високи нива на тревожност, депресивни симптоми, тенденция за социална
изолация, апатия, наличие на тревожност, несигурност, вследствие на което се появяват
затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. Регистрира
се неустойчивост на емоционалното състояние, проявяващо се като чести колебания на
настроението, повишена умора, тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност от себе
си, апатия.
Така изложените факти, както е приел и районния съд са несъмнени.
Правилно и в точно приложение на материалния закон в обжалваното решение е
мотивирано, че при така установените факти предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД е основателен. Това не се оспорва и от ответното дружество, а не е и
предмет на жалбата.
Невярно е твърдението с жалбата, че отмереното от първата инстанция
обезщетение е несправедливо. Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение на това
обстоятелство- индивидуализиране размера на обезщетението е отделено значително място,
като са изложени подробни доводи кои факти и обстоятелства са отчетени и какъв е техния
принос. Към този разбор настоящата инстанция напълно се присъединява, поради което не
се налага преповтарянето им.
Правилно при горната дейност първия съд се е ръководил съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД за справедливост и задължителните в тази връзка
указания дадени с ППВС № 4/1968 г. за изясняване на това понятие.
На първо място, отчетено е настъпилото физическо увреждане и неговата степен-
сътресение на мозъка, контузия на главата в тилна област с лек отток и възстановителен
период около един месец. Тези наранявания и назначеното медикаментозно лечение не са
повлияли на бременността на пострадалата. Правилно, на базата на заключението по СМЕ е
отхвърлена обусловеността на констираното кръвотечението от носа и болката в кръста с
настъпването на процесното ПТП.
Наравно с горното, основно място в мотивите на първия съд, правилно, е заел
разбора на нарушенията в психичното здраве на пострадалата и тяхното компенсиране.
Отчетено е значителното въздействие на настъпилото ПТП върху психологичното състояние
на ищцата – непосредствено след инцидента, а и след това.
При всичко изложено до тук, относно размера на обезщетението правилно и в
точно приложение на закона районния съд е приел, че с оглед възрастта и здравословното
състояние на ищцата възстановителния период на физическите травми и интензитета на
същите не са прекомерни, нито значителни. Обосновано е даден приоритет на
психологическата травма, като е отчетено, че са доказани затруднения и симптоматика от
4
целия спектър - физически, когнитивни, емоционални и поведенчески. Отчетено е това, че
по този начин обичайните дейности на ищцата и ежедневието й са били нарушени,
включително грижите за отглеждане на детето, нарушенията в съня, обстоятелството, че
събитието е настъпило по време на бременността на ищцата и притесненията с оглед
настъпилото ПТП и възстановителния период, съпътстван от посттравматичен стрес,
включително в контекста на обстоятелството, че детето е било желано и очаквано от дълго
време.
При всичко това е прието, че адекватното заместващо обезщетение за болките,
преживения от ищцата стрес, уплаха и дългосрочни последици за нормалното психично
функциониране, следва да бъде в размер на 6000 лв.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъди юк
възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. Наредбата за заплащане
на правната помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 862/27.07.2022 г. по гр.д. № 5087/2021 г.
по описа на Районен съд– Перник.
ОСЪЖДА Е. М. Д., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на ЗК „Лев ИНС“
АД гр.София сумата от 100 лева- разноски във въззивното производство за юк
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5