Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 247
гр.Габрово, 28.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осми октомври
през две хиляди и деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:К.Големанова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа в.гр.д. №294 по
описа за 2019г., докладвано от съдия Големанова, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит
България”ЕООД, срещу постановеното Решение № 211/10.06.2019г. по гр.д.№147
/2019г. на Габровски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
за главница за горницата над 3213,95лв. до размера на 14657,32лв. и за неустойка
за сумата от 1053,97лв. Ответника по делото е осъден да заплати на
ищеца-жалбоподател сумата от 189,92лв.-разноски, а жалбоподателя е осъден да
заплати на ответника сумата от 795,44лв.-разноски по делото.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на съда, че
договора за кредит не отговаря изцяло на законовите изисквания е не включва
достатъчно яснота за задълженията по нето е неправилен. Клиентът сам бил
инициирал възникването на договорните отношения, като отправил молба за
отпускане на кредит. В раздел 6 от договора била посочена сумата,на кредита,
срока, за който се отпуска, размера на месечните вноски, общото задължение по
кредита, както и падежната датата на вноските. Посочени били ГЛП и ГПР, както и
лихвения процент на ден. Освен това н ОУ към договора били описани процедурите,
които са приложими спрямо договорното правоотношение. Следователно страните
били наясно какво задължения възникват и за какъв период. Едва след като
ответницата била спряла да погасява месечните вноски кредитора обявил кредита
за предсрочно изискуем.
Неправилни били изводите на съда, че уговореното в договора
договорно възнаграждение е неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави.страните
се били договорили съобразно принципа на свободното договаряне да сключат
договора с ГЛП 76,89% и ГПР 110,70%. Освен това договора за кредит имал
характера на търговска сделка за кредитора, поради което и за другата страна
приложими били разпоредбите за търговските сделки. Неправилни били и изводите
на съда, че не е настъпила предсрочна изискуемост на заема. Ответникът бил
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, чрез изпращане на
уведомително писмо на посочения от него адрес, въпреки, че жалбоподателя нямал
задължение да го уведомява, тъй като бил небанкова институция и чл.69 ЗКИ не
бил приложим по отношение на него. Предсрочната изискуемост била настъпила
преди подаване на заявлението. Претендира се за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска за отхвърлените суми, както ида бъдат
присъдени направените съдебни разноски пред настоящата инстанция, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото не е депозирал отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание процесуалния му представител оспорва жалбата като
неоснователна. моли съда да я остави без уважение и да присъди направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните
доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Постановеното от ГРС решение е валидно и в обжалваната част
допустимо.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел
следното :
На 02.01.2014г. е сключен
представеният по делото договор за потребителски кредит №********** между
„Профи Кредит България" ЕООД като кредитор от една страна и Л.В.Д., като
длъжник и ответника М.В.Д., като солидарен длъжник от друга страна. По силата
на договора дружеството-ищец предоставя на кредитополучателя Л.Д. кредит в
размер на 4800лв. Посочени са следните условия на
отпуснатия кредит: срок на кредита – 48месеца, размер на вноска – 324лв., дата
на погасяване - 15-ти ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР
%) - 110.70, годишен лихвен процент – 76,89%, общо задължение - 15552лв.
Договорът е подписан при Общи условия, за които кредитополучателят и солидарния
длъжник са декларирали, че са получили и с които са се запознали и са приели. С
преводно нареждане 270PMWP********* от 02.01.2014г. дружеството-ищец е изпълнило задължението си по договора, като
превело по сметка на кредитополучателя Л.Д. сумата 4800лв.
С анекс от 19.06.2014г. страните по първоначалния договор са
уговорили, че вноски №4 и №5, ще бъдат отложени, като същите ще бъдат заплатени
в края на погасителния план. За целта е изготвен нов погасителен план, като
съгласно същият крайния срок за погасяване на кредита е 15.05.2018г. Видно от представеното
извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № общият размер на
извършените по договора плащания възлиза на 1586,05лв.
Районният съд приел, че ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, съответно ищецът
се явява кредитор, поради което при разглеждане съдържанието на процесния договор за
кредит и на поетите с него права и задължения, съдът следва да съобрази
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Първоинстанционният съд приел, че процесното
съглашение по форма и съдържание отговаря в значителна степен, но не изцяло на
изискванията съдържащи се в чл. 9-11 от ЗПК.
Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на кредитора, а от там с добрите нрави се
включва в основанията за нищожността му, предвидени и по специалния закон като
общо към частно основание за нищожност.
Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не
е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. За да се приеме за основателно
така наведеното възражение е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер,
който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване, поради което районният съд приел, че уговорката
за заплащане на възнаградителна лихва(ГЛП) в размер на 76,89% е за ГПР в размер
на 110,70% са в противоречие с добрите нрави, поради което са нищожни. По
отношение на ГПР съдът приел, че тъй като кредитът е краткосрочен, надлежно
обезпечен определянето на този процент ГПР без да е установен механизмът за
изчисляване на този процент съставлава нарушение на принципа на добросъвестно
упражняване на права. Посочените клаузи драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Освен това в процесния договор не се съдържа информация за условията за
прилагането на годишният лихвен процент на възнаградителната лихва и индекс или
референтен лихвен процент, свързан с първоначалния, ако има такъв. Не е ясно
каква част от посочената погасителна вноска съставлява възнаградителната лихва,
при посочения в договора лихвен процент, като се има предвид, че става въпрос
за краткосрочен договор за потребителски кредит - за 48месеца - за срок от
4години. Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалния годишен
процент на разходите по кредита (110,70% ГПР), общата сума, при съответния
годишен процент на разходите, дължима от потребителя към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение №1 от
ЗПК начин.
Поради недействителността
на процесния договор за потребителски кредит, ответникът, като солидарен
длъжник, следва да върне само чистата стойност на кредита. Тъй като кредитополучателят
е получил сумата от 4800лв., като е извършил плащания в размер на 1586,05лв. оставащата
дължима сума е в размер на 3213,95лв., за която сума предявеният се явява основателен и доказан, а за
горницата над тази сума следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за неустойка районният съд
приел, че такава не се дължи, тъй като върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи мораторна лихва от поканата - по арг. чл.84, ал.2 ЗЗД, която в процесния случай се
явява датата на връчване на заявлението по чл.410 от ГПК
на ответника - 05.11.2018г.
Въззивният съд намира следното :
Договорното правоотношение между страните по процесния
договор за кредит е възникнало преди 23.07.2014г. и за него е приложим чл.10 и
чл.22 от ЗПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014г.,
което следва от §13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК, съгласно който законът в новата му
редакция, в сила от 23.07.2014г., не се прилага за договорите за кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения
или неустойки.
По делото не се спори, а това се установява и от
доказателствата, че отпуснатия заем в размер на 4800лв. е бил усвоен.
Наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на
изводите на първоинстанционния съд относно недействителността на клаузите от
договора за ГЛП и ГПР, са неоснователни.
При внимателен прочит на договора за кредит се установява,
че в претендираната сума от 14657,32лв.-се включва както главницата по
предоставената заемна сума, така и възнаградителната лихва. И в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл.422 ГПК ищецът е
посочил, че претенцията му относно тази сума е само за главница. Поради
изложеното предявения иск е основателен само по отношение на главницата от
4800лв., от който размер следва да се приспадне размера на заплатената от
ответника сума по договора 1586,05лв., като дължима остава главница в размер на
3213,95лв. Предявения иск за горницата над този размер е недоказан, на
заявеното от ищеца основание. Тъй като исковата претенция за главница за
горницата над 3213,95лв. е недоказано въззивния съд не следва да обсъжда
наведените от жалбоподателя възражения във връзка с приетото от
първоинстанционния съд нарушение на добрите нрави и недействителност на
договора на това основание.
По отношение на претенцията за неустойка въззивния съд
намира следното :
Уговорения размер на неустойката съгласно чл.12.4 от ОУ в
размер на 50% върху остатъчния размер на задължението по погасителен план е в
изключително завишен размер и се явява противоречащ на добрите нрави. Освен
това уговорката за неустойка е и неясна, предвид липсата на погасителен план (такъв
е изготвен и представен на кредитополучателите едва с анекса към договора),
поради което не е ясно върху каква база е изчислена тази неустойка.
Непредставянето на кредитополучателите погасителен план прави невъзможно установяването на договорените плащания
и сроковете за тях, а оттам създава невъзможност да се извърши преценка относно
изискуемостта на вноските. Непредставянето на погасителен план съставлява нарушение
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, което според чл.22 от ЗПК(в редакцията му
действаща към датата на сключване на договора) прави договора недействителен, тази
недействителност не е частична, а обхваща целия договор, в това число и
клаузата за неустойка по чл.12.4 от ОУ,
поради което претенцията за неустойка е неоснователна.
Поради
съвпадение на крайните изводи на съда постановеното от районния съд решение, в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено. В останалата част същото не е
обжалвано и е влязло в сила.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и че изводите на първоинстанционния
съд за недействителност на договора поради противоречие с добрите нрави са
правилни, а възраженията на жалбоподателя в тази насока - неоснователни. В конкретния
случай е предоставена сума от 4800лв. срещу задължението на заемополучателя да
върне 15552лв. за срок от 48месеца, при годишен лихвен процент 76,89, а
годишния процент на разходите е определен на 110,70%. Определени по този начин
лихвата и ГПР безспорно се явяват такива, уговори в нарушение на добрите нрави,
което е основание за нищожност по смисъл на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Договорът
не би бил сключен от кредитора без уговорката за възнаграждение под формата на
лихва и тази уговорка не може да бъде заменена от повелителна норма на закона,
поради което на това основание договорът е изцяло недействителен.
Поради оставяне на въззивната жалба без уважение на
жалбоподателя не се следват разноски за тази инстанция. Жалбоподателя следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 850лв.-разноски пред въззивната
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е под минимума определен по реда на
чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1.
Останалите разноски посочени от ответника в списъка по чл.80 ГПК са присъдени от първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска и не
следва да бъдат присъждани отново в настоящата инстанция. Следва да се отбележи
и че в списъка си ответната страна е посочила разноски за заплатена ДТ за
въззивна жалба, каквито разноски в настоящото производство не са направени, тъй
като ответника по иска не е подавал въззивна жалба.
Предвид изложеното, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211/10.06.2019г. по гр.д.№147 /2019г.
на Габровски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК175074752,със
седалище гр.София,бул.”България”№49, бл.53 Е, вх.В да заплати на М.В.Д., с ЕГН ********
от гр.Г., ул.Ч. №**** сумата от 850лв.(осемстотин и петдесет лева)- разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :