МОТИВИ по НОХД №114/ 2015г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимия Я.А.Т. от гр. Самоков, живущ ***   за извърено престъпление   по 116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3  НК вр. чл.115 НК, изразило се в това, че  през нощта на 15 срещу 16 август 2013 г. в гр. Дупница, на ул. „***” № ***, умишлено е умъртвил А. К. С. с ЕГН ********** от гр. Дупница, който се намирал в безпомощно състояние, като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития А. К. С.в.

               По време на съдебните прения прокурорът е заявил, че поддържа обвинението и е направил искане за налагане на  подсъдимия на наказание ЛС не по-малко от  15 години, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.3 вр. с чл.373, ал.2 НПК.

               Защитникът на подсъдимия Т.- адв.Ю.Д. е пледирала за постановяване на съдебен акт при усл.373 вр. с чл.58а НК, като се наложи минималното предвидено за престъплението наказание и се отчетат множеството смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства-самопризнанието на подсъдимия, с което е съдействал   за изясняване на обстоятелствата по делото, изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст, съществувалите добри отношения между него и пострадалия, причината за извършване на престъплението-нанесените обиди от пострадалия към съпругата на подсъдимия, употребеното количество алкохол и ниската степен на образование и интелект на подсъдимия.

                 Подсъдимият Я.А.Т. се е признал за виновен по повдигнатото обвинение, признал е изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт  и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Изразил е съжаление и разкаяние за стореното, като е молил за  по-лека присъда.

                Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид, че признанието на Т.  на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждава от доказателставата, събрани на досъдебното производство, счете  и обяви на осн.чл.373, ал.2 вр. с чл.371, т.2 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва тези факти без да събира доказателства за тях. Предвид на това КОС прие за установена следната изложена в обвинителния акт фактическа обстановак:

                Подсъдимият Я.А.Т. е роден на *** г. в гр. Самоков, Софийска област, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със завършен втори клас, безработен, живущ ***, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Дупница, понастоящем в Затвора гр.Бобов дол,    осъждан през 1984г., но е реабилитиран по право.     

                 На 15.08.2013г. в двора към къщата, обитавана от подс. Я.А.Т. ***, по различно време в късния следобед и привечер пристигали св. В.Д., св.С. С. и пострадалия А. К. С.. Започнали да употребяват алкохол заедно с подс. Т.. Около 23,30 часа св.В. Д. си тръгнал. Малко след това св.С. С. и пострадалия А.С. се скарали, при което св.С. С. ударил няколко пъти в гърдите А. С.. Въпреки тези удари, последният не паднал на земята. Скоро след това си тръгнал и св.С. С., като в двора към къщата на ул.”***” № *** в гр.Дупница останали само подс.Я.Т. и А.К. С.. Между двамата възникнал конфликт, тъй като А.С. псувал подс. Т.  и съпругата му. Подс.Т.    ударил с юмрук в гърдите А. К. С., след което той паднал на земята. Тогава подс. Т. започнал да скача върху С. и да го рита. Подсъдимият бил много пиян,  загубил представа колко време е ритал А. К. С. и е скачал върху него. Пострадалия С. също се намирал в алкохолно опиянение, не разбирал какво се случва, мълчал и не викал. В един момент подс.Т. спрял с нанасянето на ритници и удари  по тялото на пострадалия и се изплашил. Хванал го за дрехите и  извлякъл все още живия А. С.до близките контейнери за боклук в края на улицата, където го изоставил.  

        Именно зад тези контейнери за боклук срещу № ***”  на ул.”***” в гр.Дупница е намерен в около 7,42часа на 16.08.2013г. трупът на вече починалия А. С..

       От   изготвена от д-р В. Н. съдебномедицинска експертиза № 45/16.08.2013г. на трупа на А.К. С.  се установява, че смъртта на А. С. се дължи на множеството травматични увреждания на жизненоважни органи (тежки гръдна и коремна травми с разкъсвания и контузии на сърце, бял дроб, черен дроб, слезка с последваща кръвозагуба от масивни кръвоизливи в гръдната и корем­ната кухини и др.), довели до тежки нарушения на дихателната и сърдечната дейности с последващото им спиране. Според в.л. е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт. Установените по трупа травматични увреждания са причинени по механизма на уда­ри и натиск с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети с различна форма и големина, за тези в областта на гръдния кош и корема и с по-голяма сила, като  предвид вида, формата, големината и разположението им уврежданията отговарят да са получени в резултат на нанесен побой на пострадалия - удари с юмруци, ритници, възможно и с други предмети; удари в околни предмети и падане на земята и при побоя, влачене и др.

В.л. е посочило в заключението, че травматичните увреждания са получени приживе. Повечето от тях, с изключение на малките охлузвания по кожата на крайниците с коричка или отпадаща такава, които са по-стари-с давност от едно до няколко денонощия преди смъртта, нямащи отношение за настъпването й, отговарят да са получени в период от минути до няколко часа преди настъпването на смъртта; възможно е да са получени "едномоментно"- в сравнително кратък период от време от порядъка на минути, като последователността на получаването им не може категорично да се определи. Предвид вида, разположението (в различни плоскости на тялото) и тежестта им, уврежданията са причинени при различни положения на пострадалия спрямо извършителя при побоя - най-веро­ятно първоначално удари или блъскане с ръце в областта на тялото на пострадалия; последващо негово падане назад и нанасяне на удари и натиск с по-голяма сила с крака в областта на гръд­ния кош и корема, и др.; последващо провлачване на пострадалия по неравен терен. Уврежда­нията са причинени от множество (за по-тежките травми)- поне 9-10 удара.

Пострадалият не би могъл да си причини сам всички установени травматични увреждания (особено тежките гръдна и коремна травми)-например при самостоятелни падания, залитания и удари в околни предмети и др. Възможно е при такива самостоятелни действия (например в ре­зултат на алкохолно опиване или др.) да се получат някои от по-леките травми-кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците и др.

По трупа не са установени други травматични увреждания (прободни, порезни, огнестрелни и др.), които да не могат да се получат при горепосочената травма. Не са установени заболявания, които да причинят или подпомогнат настъпването на смъртта.

Установените травматични увреждания не изключват възможността след получава­нето им пострадалият да е могъл да извършва за кратък период от време сравнително по-огра­ничени активни действия – да говори, да се премести или придвижи на малко разстояние и др. Смъртта е настъпила сравнително по-бавно.

 Видно от заключението  на СФХЕ, изготвена от в.л. К.К. е, че в кръвта, иззета от трупа на пострадалия С., е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 7,14 %. В изследваната проба урина, взета от трупа на А. К. С. е установена концентрация на етилов алкохол- 6,66%.

   От СМЕ на в.л. И.Л. се установява, че така установените концентрации на алкохол в кръвта и урината по принцип се отнасят към степен на смъртоносно отравяне с алкохол. Независимо от обстоятелството, че по статистически данни установената концентрация се отнася към смъртоносно отравяне с етилов алкохол, в практиката има отделни случаи, предимно у лица привикнали към алкохол, при които установени стойности и над 7 % не са довели до смъртен изход, какъвто е и конкретния случай. Според заключението вследствие употреденото количество алкохол пострадалият А. С. се е намирал в тежко коматозно състояние. Не е имал възможност да се отбранява, както и да извършва каквито и да било волеви движения. Бил е в абсолютно безпомощно състояние. Налице е било обезчуствяване към болкови дразнители, смущения в дишането и сърдечната дейност.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия Т. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт  пред КОС, което се подкрепя от  събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:

 

            -писмени доказателствени средства-   ПРОТОКОЛ за оглед на местопроизшествие от 16.08.2013 г.   (л.23 от ДП), с приложен към него фотоалбум, ПРОТОКОЛ за оглед на местопроизшествие от същата дата с приложен фотоалбум (л. 30 от ДП), ПРОТОКОЛ за оглед на местопроизшествие от 16.08.2013 г.  с приложен фотоалбум  (л. 37-40 от ДП), ПРОТОКОЛИ за вземане на образци от сравнително изследване- л.133 и л.134 от ДП, ПРОТОКОЛ за доброволно предаване – 2 броя на л.135 и л.136 от ДП.

            -гласни доказателствени средства- обясненията на  обвиняемия  в присъствие на защитник (л.53 и л.62 от ДП) и обяснения на обвиняемия, дадени на досъд.п-во пред на съдия  (л.56-58 от ДП),   показания на св. Д.- л.75, св. Д.- л.77, св.С.- л.79, св.Т.- л.81, св.С.- л.83, св.Н.- л.85,  св.М.- л.87, св.Д.- л.89, св.Г.- л.91, св.С.- л.93 ДП    

            -писмени доказателства- справка за съдимост (л.60 ДП), препис- извлечение от акт за смърт- л.123 от делото, у-ние за наследници- л. 124 от ДП, писмо от „Космо българия Мобайл” – л. 126 от ДП, както и от назначените на досъдебното производство експертизи-съдебномедицинска експертиза на труп № 45/2013г., изготвена от вещото лице  д-р В.Н. (л.96-100 от ДП), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №3/2014г., изготвена от в.л. Р.И.(л.106 от ДП), от СФХЕ № 384/10.10.2013г. на в.л. Катя Костадинова (л.114 от ДП),   Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице  д-р И.Л. (л.117-118 от ДП).

                   КОС счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гласните доказателствени средства, установени чрез показанията на горепосочените свидетели, които в тяхната съвкупност установяват времето и мястото на извършване на престъплението, както и срещата между подсъдимия и пострадалия в двора на подсъдимия и пребиваването на пострадалия в него.  КОС дава вяра на показанията на тези свидетели, доколкото ги намира за последователни, логични, незаинтересовани и безпротиворечиви.  

            Самопризнанието на подсъдимия относно начина на извършване на престъплението и състоянието на пострадалия по време на същото се потвърждава и от съдебно-медицинските експертизи по делото.

            Липсват доказателства, които да опровергават самопризнанието на подсъдимия или да всяват съмнение в неговата достоверност.

 

 

                  По правната квалификация

 

                  Действайки по описания по-горе начин, както от  обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.5 и по т.6, предложение 3 НК вр. чл.115 НК

            Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот. Касае са за едно от ней- тежките посегателства срещу личността, най- ценното благо- човешкия живот, регламентирано в глава ІІ НК „Престъпления против личността”, раздел І от НК- „Убийство”.                      

            От обективна страна, изпълнителното деяние „умъртвяване” се е изразило в действия, осъществени чрез  нанасяне на многобройни удари с юмрук в гърдите и с крака в областта на гръдния кош и корема на пострадалия (около 9-10 броя) по пострадалия А.К. С. В резултат от нанесените удари на С. са причинени множество травматични увреждания в жизненоважни органи- тежки гръдни и коремна травми с разкъсвания и контузии на сърце, бял дроб, слезка с последваща кръвозагуба от масивни кръвоизливи в гръдната и коремната кухини.   Смъртта на пострадалия е настъпила  в резултат от множествена травма, довела  до остро нарушение на дихателната и сърдечната дейност с последващото им спиране. Между изпълнителното деяние и настъпилия престъпен резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Деянието е довършено.  Смъртта е настъпила сравнително бавно.

               Налице са два  квалифициращи признака по чл.116, ал.1 НК-първият по т.5  НК - деянието е извършено по отношение на лице в безпомощно състояние и вторият по т.6, пр.3 от НК- деянието е извършено с особена жестокост.   

            Квалифициращият признак по чл.116, ал.1, т.5 НК  е налице, когато жертвата се намира  в такова състояние, че  е в невъзможност да окаже съпротива на дееца- ППВС №2/16.12.1957, т.17. В настоящия случай пострадалият С. се е намирал в тежко алкохолно опиянение, доколкото съдържанието на алкохол в кръвта му  е било в размер на 7, 14%.  Тази концентрация на алкохол, имаща характер на смъртоносно отравяне, сочи, че пострадалият се е намирал в тежко коматозно състояние, напълно лишен от възможност за самоотбрана и извършване на каквито и да е било волеви движения. Несъмнено  жертвата се е намирала в това състояние обективно, безпомощното му състояние е възникнало независимо от действията на подсъдимия преди вземането на решението за извършването на изпълнителното деяние и е съществувало към момента на началото му. Безпомощното състояние на жертвата представлява такова физическо и психическо състояние, което не й дава възможност да се защити. Несъмнено е по  делото, че тежкото алкохолно опиянение на пострадалия С. освен, че е било обективно  налице,  е и било известно на дееца, доколкото същият при обясненията си изрично сочи, че пострадалият А. е бил много пиян и изобщо не е разбрал какво се случва, както и че не е викал и си е мълчал. Налице е следователно възприятие у подсъдимия, че пострадалия обективно се намира  в безпомощно състояние, което обективно е съществувало преди началото на изпълнителното деяние.   

                Квалифициращият признак на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК- деянието е извършено с особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек- срвн. ППВС №2/16.12.1957г. Особената жестокост представлява външна характеристика на убийството, чрез което се отразяват субективните качества на дееца- срвн. Р-12-96- ІІ НО. За наличието на особената жестокост се съди по броя и силата на ударите и тяхната локация, както и по начинът на действие и характерът на нанесените удари. В случая са нанесени многобройни удари- около 9- 10 броя, в жизнено важни части на тялото на пострадалия. Същите са нанесени с ярост и  тежко поразяващо действие. Свидетелство за това е както обстоятелството, че след ударите  пострадалият фактически не е бил в състояние да се придвижва, а единствено да извършва по- ограничени активни действия. Тези удара освен че са били продължителни и жестоки, но и сами по себе си характеризират дееца като особено жесток, сочат на подчертана ярост и явно изразено желание за лична мъст.  (в същия смисъл и Р-86-11.02.1970- ІІ НО на ВС).

            От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Този си извод КОС мотивира с фактическите действия на подсъдимия. За умисъла се съди и от средствата, с които е извършено деянието- в настоящия случай-  удари с юмруци  в областта на гърдите и многоборйни удари около 9-10 броя  в областта на гръдния кош и корема, от силата на ударите-  с по- голяма сила,  от мястото на нараняването- в жизненоважна област на тялото- гръден кош и корем, от разстоянието, от което се посяга на жертвата-  от непосредствена близост. В този аспект Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е , че  нанася многобройни удари в уязвими части на тялото по отношение на лице, намиращо се във висока степен на алкохолно опиянение, лишено от възможност за самозащита, с ясното съзнание, че неминуемо ще последва смъртта на пострадалия, респ. действувал е при ясното съзнание за общественоопасните последици от деянието и е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат.  Винаги, когато деецът съзнава, че в резултат от нанесения удар, с положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия, е налице убийство, извършено при пряк умисъл ( срвн. ППВС №2/1957г. т.3).

               КОС счете, че третия квалифициращ признак по  чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК-по особен мъчителен за пострадалия начин не е налице, поради което го призна за невиновен и го оправда по това обвинение. Съображенията за това са, че според съдебната практика, това е начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, които носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физически и душевни страдания са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта. Правната доктрина последователно приема, че следва да се установи чрез доказателствата по делото, че пораженията върху пострадалия са особени и той преди да умре е изживявал извънредни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време, че те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство.

                  Следователно, за да се квалифицира убийството като причинено „по особено мъчителен начин за убития”, следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата. Затова и в ПП на ВС №2/1957г., т. 15 са посочени примерни начини на причиняване на смърт по особено мъчителен начин, за да се отграничат тези случаи от обикновените такива на причиняване на смърт, при които безспорно жертвата изпитва страдания, но те не достигат тази степен на интензитет, която е необходима за посочената квалификация. В случая действително  върху тялото на пострадалия са нанасяни силни и многобройни удари с голяма сила, но не може да се приеме, че  е запълнено съдържанието на квалификацията по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 НК, доколкото  пострадалият от една страна  е бил в силна степен на алкохолно опияние, не е разбирал случващото се, нито е пъшкал, нито е викал и на практика е бил в тежко коматозно състояние видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Наличието на такова състояние, респ. на квалифициращия признак „безпомощно състояние” от друга страна сочи, че пострадалият е бил в обективна невъзможност да изпитва  непрекъснато силни и продължителни болки и страдания, доколкото усещанията му за болки и страдания са били притъпени и същият  на практика е бил безчувствен към тях, поради което и не е изпитвал обичайните такива за причиняване на смърт с подобно средство. Липсата на усащания към болката и страданаия сочи, че този квалифициращ признак не е налице.  

                             Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъпление по основния състав на чл.116, ал.1, т. 5 и  т. т.6 пр.3 вр. чл.115 НК- че деянието е  извършено спрямо лице  в безпомощно състояни е и се характеризира с изключителна жестокост и   го оправда по обвинението по  чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 НК- че е осъществено по особено мъчителен за пострадалия начин.

 

 

                    По вида и размера на наказанието

 

        Касае се за индивидуализиране на наказание за тежко по см.на чл.93, т.7 НК престъпление, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1 НК, обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.

 Водейки се от разпоредбата на  чл.54 НК, приложима по препращане съгл.чл.57 НК, съдът счита, че за извършеното престъпление най-подходяща е най-леката от алтернативно предвидените три санкции, каквато е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът приема, че това  е наказанието, което най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на  подсъдимия и целите, които то преследва, така както са посочени в чл.36 НК. Видът на наказанието е определен при лек превес на смекчаващите над отегчаващите  вината и наказателната отговорност обстоятелства.

Като отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете вида на засегнатите обществени отношения ( свързани със защитата на най-ценното човешко благо-живота) и  характера на изпълнителното деяние, изразило се в нанасяне на множество силни удари   по жизненоважни органи на беззащитен човек.    

 Като смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени смекчаващите вината обстоятелства  -чисто съдебно минало, самопризнание и разкаяние за стореното още на досъд.п-во, с което подсъдимият е съдействал за изясняване на обстоятелствата по делото, непостоянна трудова ангажираност и скарване между подсъдимия и пострадалия, с отправени обиди (псувни)  от пострадалия към подсъдимия и съпругата му преди нанасяне на ударите от подсъдимия на пострадалия

            Съдът определи размера на наказанието  лишаване от свобода за  престъплението  при усл.на чл.54 НК, след преценка на посочените в цитираната разпоредба обстоятелства- степен на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и др.смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.  

                     Степента на обществена опасност на деянието  e висока, предвид вида на засегнатите обществени отношения ( тези, които осигуряват неприкосновеността на най-ценното и естествено човешко благо-човешкия живот), времето (нощно, когато е малка вероятността някой да окаже помощ на пострадалия, било за прекратяване на нанасяния му побой от подсъдимия, било за  транспортирането му до болница за оказване на неотложна животоспасителна медицинска интервенция), обстоятелствата, при които е извършено престъплението (нанасяне на жесток побой над лице, намиращо се в безпомощно състояние) и изхвърлянето  му до контейнера с боклук, като непотребна вещ.

                     Степента на обществена опасност на подсъдимия Т. е относително завишена, предвид чистото му съдебно минало; недобрите характеристични данни, разкрити от  извършеното престъпление;  честа злоупотребата с алкохол, по който повод е възникнало и приятелството му с пострадалия; непостоянна трудова заетост предвид ниската му степен на образоване и  липса на умения.

             Причините за извършване на престъплението се дължат в употребеното количество алкохол  и в резултат на това настъпилата избухливост и лесна раздразнителност, както и слаби морално-волеви задръжки и незачитане на чуждата личност и законите в страната.

                      Като смекчаващо отговорността обстоятелство КОС  отчете  чистото му съдебно минало и обстоятелството, че същият, още в началото на разследването е направил самопризнания, като по този начин не е създавал пречки пред разследващите органи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете употребения алкохол, броя на квалифициращите  обстоятелства- две, начина на извършване на престъплението- нощно време, нанасяне на многобройни удари с безпричинна жестокост върху безпомощна жертва, изоставянено на пострадалия край контейнер със смет- все действия, сочещи крайно неуважение към личността, поради което наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

                                 Като прецени посочените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и превеса на отегчаващи такива, съдът счете, че на подс. Т. следва да се наложи наказание ЛС за срок от 18 години,  което  съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК   следва да определи   при усл. на  чл. 58а НК.  КОС намери, че  в случая наказанието следва да се определи при усл.на ал.1 на чл.58а НК, поради което наказанието 18 години лишаване от свобода подлежи на  намаляване с  1/3, т.е. с 6 години. След намаляване на наказанието 18 години ЛС със 6 години на подсъдимия следва да изтърпи наказание  лишаване от свобода за срок от 12 години.

            КОС приема, че такова по вид и размер   наказание е достатъчно  за постигане целите на специалната и общата  превенция, визирани в чл.36, ал.1 НК,  а именно- поправително-възпитателното въздействие по отношение на подсъдимия и предупредително-възпиращото въздействие по отношение на останалите членове на обществото.

                 По отношение на подсъдимия са налице предпоставките по чл.60, ал.1 ЗИНЗС, тъй като той не се отнася към категорията на лицата по чл.59, ал.1 ЗИНЗС, поради което следва да бъде настанен в затвор за изтърпяване на наложеното му наказание.  Видът на затворническото заведение предопределя и вида на  първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, който в случая съгл.чл.61, т.2 ЗИНЗС следва да е строг.  

                 На осн. чл.59, ал.1 НК КОС приспадна  времето, през което Т. е бил задържан  по реда на  чл. 64, ал.2 НПК за времето от 16.08.2013г. до влизане на присъдата в сила.

            С оглед осъждането на подсъдимия,  на осн.чл.189, ал.3 НПК                   КОС осъди подсъдимия Т.  да заплати сторените по делото разноски- 452, 58 лева в полза на РУП- Дупница.

                  На осн. чл.53 от НК КОС се признесе и по въпроса за веществените доказателства, както постанови част от тях (цитирани в диспозитива на присъдата) да се унищожат, а друга част (също цитирани в диспозитива на присъдата) да се върнат на собстевниците им.

   По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                       ЧЛЕН - СЪДИЯ :