Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 4771 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Р.Т.Т., Т.Т.Т. и Т.Т.Т. субективно съединени осъдителни искове
против З. „Л.И.“ АД *** с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 250 000лв.
за първата ищца и по 200 000лв. за другите двама ищци, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
04.11.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 04.11.2016г.
на път ІV-53065 пътно-транспортно произшествие, при което водачът на л.а.БМВ с
ДК № ****** Ж.Ж.Д., виновно и в нарушение на правилата за движение, блъснал
велосипед, управляван от Т. Д.Т., и като последица причинил смъртта му. Ищците
са наследници на починалия, съответно съпруга и синове, които твърдят да са
претърпели неимуществени вреди. Първата ищца загубила спътника си в живота, към
когото била много привързана, депресирала се и била много разстроена, ежедневно
плачела и не можела да се примири със загубата. Твърди поради страданията да се
е влошило здравословното й състояние, изразяващо се в получени сериозни
сърдечни увреждания-диастолна дисфункция, разширено ляво предсърдие, тежка
форма на митрална инсуфициенция и начална пулмонална хипертония, поради които
претърпяла през м.03.2017г. операция по смяна на митрална клапа с механична
протеза. Твърди, че преди смъртта на съпруга си не е имала проблеми със сърцето
и не се е лекувала от сърдечни заболявания. Синовете на починалия сочат да са
живели с починалия в едно домакинство, който много се грижил за семейството,
бил активен, без здравословни проблеми и отношенията им били основани на
взаимна обич и подкрепа. Те също много тежко приели загубата му. Претенциите са
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди насочват против ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за произшествието водач.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението, че
починалият е управлявал велосипеда и се е движел по пътното платно по начин и
на място, когато това не е било безопасно. Нарушил е разпоредбата на чл.79
ЗДв.П, тъй като не притежавал устройство за излъчване на бяла и жълта добре
различими светлини отпред и червен светлоотразител отзад, както и бели или
жълти светлоотразителни или отразяващи елементи отстрани на колелата. Твърди
също да се е движил неправилно по пътното платно в нарушение на чл.80 и чл.81
ЗДв.П. В случай, че е бил пешеходец, бутайки велосипеда, навежда на
съпричиняване поради нарушение на чл.107, т.2 ЗДв.П, чл.108 ЗДв.П и чл.113
ЗДв.П. Навежда доводи за прекомерност на претендираните обезщетения, както и
липса на причинно-следствена връзка между произшествието и твърдяните от
първата ищца сърдечни заболявания.
В допълнителната искова молба
ищците поддържат, че техния наследодател не е бил пешеходец, а управлявал
велосипед, като считат за неоснователни възраженията за съпричиняване. Ищецът Т.Т.
навежда поради тежко преживяната загуба на баща си да се е отключило за втори
път депресивно разстройство, изразяващо се в напрегнатост, безпокойство,
безапетитие и лесна раздразнителност, което не е имало проявление от 2008г.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.
Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал застрахователя с
искане за плащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 КЗ и при
наличие условията предвидени в чл.498, ал.3 КЗ-застрахователят не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно, че
на 15.12.2016г. ищците предявили извънсъдебна претенция за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди с постановен от ответника отказ, както и
подаване на исковата молба след изтичане тримесечния срок по чл.496 КЗ от
предявяване на искането, поради което исковете са процесуално допустими.
Уважаването им предпоставя
валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност",
покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия
състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Не е
предмет на спор сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към
деня на произшествието за л.а. БМВ с ДК № ******, покриваща отговорността на
водача Ж.Ж.Д., страна по която е ответникът.
На
04.11.2016г. на път ІV-53065 в общ.Тунджа, обл.Ямбол настъпило ПТП с участието
на л.а.БМВ, управляван от Ж.Д., и управлявания от Т. Д.Т. велосипед. Механизмът
на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от събраните
по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед
на ПТП/ и заключението на вещо лице по неоспорената от страните САТЕ. Видно от
същите участъкът от пътя е с двупосочно движение с по една лента, остър завой
по посока движението на превозните средства, а пътното платно е било мокро от
дъжд. Велосипедът, управляван от Т.Т., се движил на около 0.75м. в ляво от края
на платното с посока на движение с.Кабиле. В обратната посока се движил л.а.БМВ
с висока скорост около 113 км.ч. и наклон изкачване при десен завой. След рязка
употреба на органите за управление поради мокрото пътно платно загубил контрол
върху автомобила и се плъзнал наляво с ротация около вертикалната ос посока
обратна на часовниковата стрелка с навлизане в платното за насрещно движение,
при което блъснал велосипеда с предна дясна странична част. От удара велосипедистът
отскочил напред и се плъзнал до предното челно стъкло, което счупил, а самия
велосипед се разпаднал на части. Автомобилът продължил движението си наляво,
излязъл извън пътното платно и се ударил в намираща се на мястото ограда,
където изпаднало и тялото на велосипедиста. Според заключението на вещото лице
причина за произшествието са субективните действия на водача на автомобила по
загубване контрола върху него при управление на мокър и хлъзгав път и високата
скорост на движение при десен завой. Сочи, че видимостта в случая е била леко
ограничена поради сумрак с дъжд и от хълма, който автомобилът изкачвал.
Произшествието станало при спускането, но това обстоятелство не е дало
отражение върху загубата на контрол върху автомобила преди възприемането на
велосипедиста в насрещното платно като опасност. В случая ударът е бил
непредотвратим. Вещото лице по СМЕ /стр.351-352/
дава заключение, че при произшествието Т.Т. е получил травматични увреждания
несъвместими с живота, поради което и налице пряка причинна връзка между и
неговата смърт.
Горното
обуславя извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя
по застраховката „Гражданска отговорност“. Нарушил е разпоредбите на чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗДв.П, които задължават водача да контролира непрекъснато
превозното средство, както и при избиране на скоростта на движение да се
съобразява с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. В случая застрахованият е управлявал автомобила с висока
и надвишаваща разрешената за пътния участък скорост-113 км./ч. при ограничение
по чл.21, ал.1 ЗДв.П от 90км./ч. и поради несъобразяване релефа на местността и
конкретните пътни условия загубил контрол и станал причина за реализирането на
ПТП с последица причиняване смъртта на велосипедиста.
Релевираните
от ответника възражения за съпричиняване са неоснователни. Починалият не е бил
пешеходец, а управлявал велосипед, поради което разпоредбите на чл.107, т.2 ЗДв.П,
чл.108 ЗДв.П и чл.113 ЗДв.П са неприложими. Доказателствата по делото не
установяват да се е движил в нарушение на някое от правилата по чл.81, т.1-5
ЗДв.П. Наличните сочат да се е движил в насрещната за автомобила пътна лента.
Като
участник в движението чрез управление на двуколесно превозно средство е
трябвало велосипедът да бъде изправен според чл.79 ЗДв.П и оборудван с устройство
за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад, бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата, както и самият водач да ползва светлоотразителна
жилетка при управление извън населено място през тъмната част на денонощието и
при намалена видимост. По делото не се твърди велосипедът да е бил неизправен,
съответно не са събрани доказателства да е бил с поставени сигнализиращи
елементи или водачът да е носел светлоотразителна жилетка, но тези
обстоятелства не се намират в причинно-следствена връзка с реализирането на
произшествието. От заключението на вещото лице е видно, че застрахованият водач
е възприел като опасност велосипедиста едва при спускането от хълма на завоя на
разстояние от 70м. и с оглед установения механизъм ударът за двамата е бил
непредотвратим поради движение на първия с висока и несъобразена спрямо пътните
условия скорост довело до изгубване контрол на управлението. Следователно дори
и починалият да е бил в нарушение на чл.79 ЗДв.П и чл.80, т.1 ЗДв.П, то това
нарушение обективно не е допринесло за настъпване на произшествието, поради което
не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Не
е спорно ищците да са наследници на починалия Т.Т., съответно негови съпруга и
синове, поради което са от кръга на лицата материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за претърпени от смъртта му вреди.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението.
По делото е разпитан свидетелят М.К.,
от показанията на който се установява, че починалият и ищците живеели заедно в едно
домакинство, отношенията им били добри, разбирали се, помагали си взаимно.
Преди смъртта си Т.Т. бил овчар от много години в селото, в което живеели и се
ползвал с добро име. Синът му Т.Т. отглеждал зеленчуци и бил активно подпомаган
от баща си. Ищците тежко приели загубата на своя близък, често ходели на
гробищата, непрекъснато го споменавали и споделяли със свидетеля скръбта си и
колко им е трудно без него. Свидетелят сочи, че смъртта му се отразила зле на
здравословното състояние на първата ищца, която започнала да се задушава и
претърпяла операция в гр.Бургас, но не знае каква точно. Преди това не е имала
проблеми със сърцето, както и не знае дали е била в болница за сърдечно
заболяване. Поради операцията била инвалидизирана и преустановила работа в
болницата в гр.Ямбол. Другият син Т.Т. получил някакъв страх без свидетелят да
дава повече информация в тази връзка, но сочи, че всички ищци се променили след
смъртта на своя близък.
Като доказателство по делото е
приета епикриза /стр.12/, издадена от „А.С.К.СБАЛК“ ООД гр.Бургас, видно от
която първата ищца Р.Т. постъпила в болничното заведение та 13.03.2017г. поради
заболяване с поставена диагноза „ДСП.Тежкостепенна митрална
недостатъчност;Пулмонална хипертония; ХЗСН ІІ-ф.кл.артериална хипортония ІІІ
ст.; дислипидемия“ с извършена операция по смяна на митрална клапа с механична
протеза. Вещото лице по изслушаната и неоспорена от страните СМЕ сочи, че ищцата има не тежкостепенна, а
средностепенна митрална недостатъчност, която е с вроден характер и се
характеризира с дегенеративен процес даващ изява през периода 4-6 декада на
живота. При нея има и начална форма на ИБС, лекостепенна симетрична ЛКХ,
характерна за промените при артериалната хипертония, а не при МР /митрална
регургитация/, запазена ФИ /фракция на изтласкване/, леко дилатирано
Лпр-порокът е компансиран. Сочи, че преживения стрес от загубата на съпруга си
е най-силният възможен, но той не може да предизвика структурни увреждания на
сърдечните клапи, поради което и появата на симптоматиката на заболяването на
сърцето около 4 месеца след инцидента не може да се докаже като първично
появило се. Високото кръвно налягане допринася за декомпенсация и поява на
задух и отоци и при хора без дегенеративен сърдечен порок /ДСП/, а тежка
хипертонична криза може да доведе до остра лява сърдечна недостатъчност и при
здрави хора. Дава заключение, че заболяването при ищцата не е в
причинно-следствена връзка с кончината на съпруга й, тъй като е съществувало
отпреди това, като проявата на неговата симптоматика е съвпаднала по време с
произшествието и негативните изживявания.
Като доказателство по делото е
приета етапна епикриза /стр.51/ издадена от „Д-р Венелин Стаменов-АИППИМП“ ЕООД
от 2017г., в която е посочено, че при извършени общи медицински прегледи през
периода 2003г.-2016г. са установени множество заболявания на ищеца Т.Т.,
измежду които разстройство на настроението през 2008г. /т.10/. Представен е и амбулаторен лист №
5501/19.05.2017г. за първичен преглед по диагноза „рецидивиращо депресивно
разстройство, неуточнено“ . В графата анамнеза е посочено след психическа
травма се оплаква от напрегнатост, безпокойство, безапетитие и лесна
раздразнителност. Вещото лице по СМЕ сочи, че стресът от загубата на своя баща
има пряка връзка с рецидивиращото депресивно разстройство при този ищец, но
липсват данни за консултация с психиатър, която би подкрепила по достоверен и
неоспорим начин на тази връзка.
При горното съдът намира за доказано
ищците да са претърпели неимуществени вреди от смъртта при ПТП на техния
съпруг, съответно баща. Приживе са били в близки лични отношения и сплотено
семейство, живеели заедно и взаимно се подкрепяли. Установяват се душевни болки
и страдания от всеки един поради внезапното настъпване на трагичното събитие, продължили и впоследствие с негативно
отражение върху емоционалното им състояние-постоянна тъга от загубата на баща и
съпруг, промяна в начина на живот, липсата на бъдеща подкрепа и помощ, както
морална, така и материална с изпитвани във връзка с последното затруднения.
Това предпоставя завишен интензитет на болките и страданията. Същевременно
събраните по делото доказателства опровергават твърдението на първата ищца Р.Т.
влошеното й здравословно състояние да се намира в причинна връзка. Установено
е, че сърдечното заболяване е било налично време преди инцидента, но проявата
на симптомите му и необходимостта от лечение е съвпаднала с него, а изживяния
стрес не е фактор и не е допринесъл за това. Не се установи и по безспорен
начин ищецът Т.Т. да страда от депресивно разстройство, което да се е отключило
повторно непосредствено след смъртта на баща си. Наличните сочат да е имал
констатирано към 2008г. разстройство на настроението при липса на доказателства
дали е психично заболяване, какво и какви са проявленията му. При научно установената
принципна връзка между емоционалния стрес от някакво събитие и психичното
състояние на личността в негативен план /заключението на СМЕ/, по делото не е
доказано причина за последващите при този ищец раздразнителност, напрегнатост,
безпокойство и др. да е изживяния стрес от събитието, поради което не може да
се направи извод за по-големи по интензитет болки и страдания.
Въз основа изложеното съдът намира, че на
ищците следва да се определи еднакво обезщетение, чийто размер с оглед
конкретно установените обстоятелства приема за справедлив по 100 000лв. за
всеки един и до този размер исковете се явяват основателни.
При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД
делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този
момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 15.12.2016г., когато е получена претенцията на ищците за
заплащане на обезщетение. Поради това искането за законна лихва за периода от
деня на деликта-04.11.2016г. до 15.12.2016г. се явява неоснователно и следва да
се отхвърли.
С определение на съда ищците са
освободени от заплащането на държавна такса за исковете на основание чл.83,
ал.2 ГПК.
Направили са разноски от 450лв. за
възнаграждения за вещи лица. Представлявани са от адвокат безплатно при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, уговорено в представените по делото договори за
правна защита и съдействие /стр.18-20/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски от
207.69лв. съобразно уважената част от исковете или на всеки един по 69.23лв.
На основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.Щ.Щ. адвокатско възнаграждение в общ размер
на 8142лв. /за първата ищца-2612лв., а за другите двама-по 2765лв./, изчислено
в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и пропорционално на уважената част от исковете.
Ответникът не е направил разноски
във връзка със събиране на доказателствата. Представляван е от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът определя на 100лв., представляващ минимално
установения размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Поради това и на основание чл.78, ал.8 ГПК ищците следва да заплатят на
ответника разноски от 53.85лв. или всеки един по 17.95лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
за уважените искове от 12 000лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на своя съпруг Т. Д.Т. следствие на ПТП настъпило на 04.11.2016г.,
ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 250 000лв., както и искането за
законна лихва за периода 04.11.2016г.-15.12.2016г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на своя баща Т. Д.Т. следствие на ПТП настъпило на
04.11.2016г., ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 200 000лв., както и искането за законна лихва за периода
04.11.2016г.-15.12.2016г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на своя баща Т. Д.Т. следствие на ПТП настъпило на
04.11.2016г., ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 200 000лв., както и искането за законна лихва за периода
04.11.2016г.-15.12.2016г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** да заплати на Р.Т.Т.,
ЕГН **********, Т.Т.Т., ЕГН **********, и Т.Т.Т., ЕГН **********,***, разноски
по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки един по 69.23лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** да заплати на
адв.Щ.Щ.-***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 8142лв.
ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********, Т.Т.Т.,
ЕГН **********, и Т.Т.Т., ЕГН **********, да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК******,
разноски по делото на основание чл.78, ал.8 ГПК всеки един по 17.95лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от
12 000лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: