Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 24.2.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Секретар Цветомира Баева, като разгледа
докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 31 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 377 от 29.08.2019 г., постановено
по гр.дело № 10 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от „Д.К.Б.Я”АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”** Г, представлявано от
Изп.директор С.И., чрез юриск.И.Н., съд.адрес:*** против Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.
422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК –да се признае за установено, че по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит от 25.01.2018 г. ответникът дължи на ищеца сума в общ размер
на 894.42 лв., от които: главница 749.17 лв. и лихва 142.26 лв. - предмет на Заповед № 1458 от
13.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 2296/2018 г. на PC – Ловеч.
Против решението е подадена въззивна жалба от „Д.К.Б.Я”АД,
чрез юрисконсулт И.Н., който обжалва решението като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда за липса на надлежно уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че като
платежна институция по смисъла на ЗПУПС, с предоставен лиценз от БНБ, няма
задължение по закон да уведомява за настъпила предсрочна изискуемост, каквото
задължение съществува за банките и банковите институции. Поддържа, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила съгласно чл.13.2.1 от Общите
условия , тъй като ответникът е допуснал забава за плащане на което и да било
изискуемо задължение повече от 150 дни. Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, целият кредитен лимит и бил изцяло
изискуем, предвид настъпилия падеж на 15.05.2018 г. Освен това твърди, че
задължението за върне изразходвания кредит възниква не от акта на уведомяване
на длъжника за дължимост или за настъпване на предсрочна изискуемост, а от
факта на изразходване на сумите.
Моли да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него- постановено друго, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на ответника.
Страните не са направили
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът
не се явява, но с писмена молба моли да бъде уважена въззивната жалба и да му
бъдат присъдени разноските по делото. Въззиваемият, редовно призован, не се
представлява.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно,
тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да
бъде разгледан по същество.
Ищецът „Д.К.Б.Я”АД е предявил срещу Н.Д.В. иск
за съществуване на вземане в размер на сумата 894.42 лева, от която : главница
749.17 лева и лихви в размер на 145.25 лева за периода от 01.04.2018 г. до
22.11.2018 година, представляваща неизплатено задължение по Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението. Поискал е присъждане на разноските по делото.
Назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на
ответника- адвокат С.Д. оспорва задължението, като сочи, че не са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не са представени
доказателства, че длъжникът е уведомен писмено за нея.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на
становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 25.01.2018
г. между „Д.К.Б.Я”АД
и Н.Д.В. е подписан Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB , по силата на
който ищецът приел да издаде на ответника револвираща международна кредитна
карта DINERS CLUB и му
предоставя правото да ползва кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 800 лева,
който може да бъде усвояван и ползван с използването на кредитната карта, при
условията и реда, предвидени в Общи условия (чл.1 и чл.2). Срокът за ползване и
погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) е до 31.12.2018 г., като същият може
да бъде подновен автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия
(чл.3). Според чл.4 от договора,
след изтичане на отчетния период, издателят на картата се е задължил да
изпраща в писмена форма на посочения от титуляра адрес за кореспонденция
извлечение по карта. В чл.6 от договора се съдържат договорености, че за всички
операции, извършени с карта, отчетени през един отчетен период, титулярът има
право на гратисен период със срок от 45 дни, през който период не се начислява
уговорената договорна лихва. Това право на гратисен период длъжникът има, само
при условия, че до датата на падежа на отчетния период е погасил пълния размер
на отчетените с картата плащания през съответния отчетен период. В чл.7
страните са уговорили, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер
на задълженията по карта, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми
фиксирана годишна лихва в размер на
19%. За първите 12 месеца от издаването на картата, титулярът ползва
промоционална годишна лихва 12%, при условия, че в този срок не закрие
издадената по негово искане кредитна карта. Между страните е постигнато
съгласие, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период
на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя
върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера
на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие, наказателна лихва в размер на действащата
Тарифа и по реда предвиден в Общите условия, която към датата на
подписване на договора е в размер на
редовната лихва по т.7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта.
При подписване на договора
ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия и Тарифата на издателя
и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и издателя във
връзка със сключване и изпълнение на
договора.
В раздел ХІІІ на Общите
условия -„Предсрочна изискуемост” е предвидена клауза (чл.13.2.1), според която ползваният кредит
става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и издателят предприема незабавно
действия за принудително събиране на вземанията си, без да уведомява титуляра и
без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице
забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към
издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която
това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и ОУ.
От представения Протокол от 01.02.2018 г. е
видно, че ответникът е получил кредитна карта и ПИН код, като е посочил и e-mail, на която да бъдат изпращани
извлеченията за издадената по негово искане карта. От приложените от ищеца
месечни извлечения се установява, че ответникът е усвоил предоставения му
кредитен лимит, като след м.04.2018 г. е преустановил да обслужва картата и не
е внасял минималната погасителна вноска. Последните плащания са с дата
02.04.2018 г. - внесена сумата от 55.00 лв. и 30.04.2018 г. – внесена сума в
размер на 60.00 лв. Към датата на подаване на исковата молба срокът на договора
е изтекъл.
На 21.11.2018 г. „Д.К.Б.Я”АД е депозирало заявление
пред Ловешкия районен съд по реда на чл. 410 от ГПК и в производството по образуваното
ч. гр. дело № 2296/2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за: 749.17 лева главница по договора, ведно със законната лихва,
считано от 21.11.2018 г. и до окончателното изплащане на задължението; сумата 145.25
лева наказателна лихва за периода 01.04.2018 г. до 22.11.2018 година и разноски
по делото: 25.00 лева –държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Поради това, че длъжникът не е намерен на
посочения адрес и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 2296/2018 година на Ловешкия районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от
предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело 2296/2018
година на Ловешкия районен съд, от които е видно, че връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника е извършено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, заявителят
е спазил едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим.
Съдът приема, че между страните са
възникнали облигационни отношения по силата на договор за кредит. Спрямо този
договор следва да намерят приложение и разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП, предвид качеството на потребител, което има ответникът. Съпоставяйки клаузите на приложения
по делото Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) с изискванията на чл.9, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 ЗПК, настоящият
въззивен състав приема, че договорът отговаря на изискванията за
действителност. Той обвързва страните, които са го сключили,съгласно чл.20а
,ал.1 ЗЗД.
Съдът
приема за доказан факта, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да
предостави на ответника револвираща международна кредитна карта с разрешен
кредитен лимит в размер на 800 лв. От
своя страна ответникът не е възразил, че е ползвал отпуснатия му кредитен
лимит, който е усвоил чрез предоставената му кредитна карта DINERS CLUB, поради
което за същия е възникнало задължение да погасява усвоената част от кредитния
лимит в сроковете и по начина, уговорен
в договор и Общите условия, с които се е
съгласил и приел.
От приложените извлечения по кредита, които не са оспорени от
ответната страна, се установява след м.април 2018 кредитът не е обслужван от ответника –
преустановил е плащането на погасителни вноски.
Допуснатата забава е повече от
150 календарни дни, което е дало основание на кредитора да приеме, че са
се осъществили обективните предпоставки за предсрочната му изискуемост. За
настъпването ѝ е необходимо и да се осъществи субективната предпоставка-
уведомяване на длъжника, каквото липсва и в тази насока са възраженията на
особения представител на длъжника. Това е дало и основание на РС да отхвърли
иска.
Настоящият въззивен състав не споделя мотивите и изводите на
първостепенния съд. В съдебната практика ( Решение № 77/10.05.2016 г. по т.д.№
3247/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 169/17.01.2017 г. по т.д.№ 1272/2015 г.
на ВКС, ІІ т.о. и др.) се приема, че исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на препис от нея на ответника по делото. В Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 година на ВКС по т.д.№ 3/2017 г., ОСГТК, т.2 са дадени насоки, че
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главница) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая не е
налице и тази хипотеза, защото към момента на подаване на исковата молба срокът
на договора е изтекъл и само на това основание цялото вземане на кредитора е
изискуемо.
От събраните по делото доказателства не се доказва установява плащане от страна на ответника, а той носи тежестта да докаже този факт (чл.154, ал.1 ГПК). Поради това което съдът приема, че дължи връщане на предоставената му парична сума- главница и лихва за периода на забавено плащане на главницата в уговорения размер. Върху главницата дължи и законна лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението – 21.11.2018 г. и до окончателното ѝ изплащане.
По тези съображения, съдът приема, че ищецът е доказал съществуване на вземане, предмет на издадената по ч.гр.дело № 2296/2018 година на Ловешкия районен съд заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 894.42 лева, от която 749.17 лева главница и 145.25 лева лихва за забава (наказателна лихва) за периода от 01.04.2018 г. до 21.11.2018 година, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 25.01.2018 г. и законна лихва върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред Ловешкия районен съд- 21.11.2018 година и до окончателното изплащане. Разноските в заповедното производство са правилно определени.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд, решението следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 ГПК и вместо него-постановено друго, с което се уважи предявения иск.
При този изход на процеса ответникът дължи на ищеца разноски по делото, които са: пред РС- 75.00 лв. ДТ, за особен представител-200.00 лв и юриск.възнагр. 100.00 лева; пред ОС- 50.00 лв. ДТ, 150.00 лв. за особен представител и 100.00 лв. за юриско.възнаграждение. Общо разноските са в размер на 675.00 лева.
Воден
от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № Решение № 377 от 29.08.2019 г.,
постановено по гр.дело № 10 по описа за 2019 година по описа на Ловешкия
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1,във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ
в полза на „Д.К.Б.Я”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”
ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на „Д.К.Б.Я”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: