№ 11
гр. София , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20201110212306 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, против
наказателно постановление № Р-10-439/21.08.2020г., издадено от заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 644 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ
на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
Със срочно подадена жалба санкционираното дружество обжалва
наказателното постановление с доводи за нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че дружеството -
жалбоподател не е осъществило нарушението, за което му е наложена имуществена
санкция, тъй като се е произнесло с определяне на обезщетението след изискване на
допълни документи от ползвателя на застрахователни услуги и след представянето им
пред застрахователя.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно уведомен, не изпраща
представител. В писмени бележки се прави искане за отмяна на наказателното
постановление по доводите в жалбата. В допълнение се навежда, че наказващият орган
се е произнесъл извън предмета на жалбата, с която е бил сезиран. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - КФН, редовно уведомена, се представляват от юрк. С.
Н., който пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Оспорва наведените от жалбоподателя възражения, като подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
1
С НП № Р-10-986/18.10.2018г., издадено от заместник - председател на КФН,
потвърдено с решение от 22.08.2019г. по НАХД № 19493/2018г. на СРС, НО, 114
състав, влязло в сила на 18.09.2019г., на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева за нарушение на 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба с вх. № 91-02-
558/29.05.2020г. от адв. Н. Д. - пълномощник на К.Ц.М. в която се изразявало
недоволство от забавено плащане на застрахователно обезщетение от страна на ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД на вноска по определено със споразумение от 20.03.2020г.
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП,
по предявена претенция № 0ХХХХ на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност".
Във връзка с извършване на проверка по случая с писма на КФН, изх. № 91-
02-558/03.06.2020г. и изх. № 91-02-558/18.06.2020г. от дружеството били изискани
обяснения по случая, както и заверено копие от документацията, съдържаща се в
преписката по претенцията. Отговорът на застрахователя, както и изисканите
обяснения и доказателства, постъпил в КФН с писма вх. № 91-02-558/15.06.2020г. и
писмо вх. № 91-02-558/30.06.2020г.
След проверка и анализ на цялата документация било установено, че на
26.07.2019г. пред ЗК "ЛЕВ ИНС" АД била предявена претенция № 0ХХХХ от адв. Н.
Д. и адв. Ж. Тасева - пълномощници на К.Ц.М. за изплащане на обезщетение във
връзка с настъпило на 15.06.2019г. в с. Манистирище, обл. Враца, застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие между мотоциклет марка "Хонда", модел
"919RR", без регистрационни табели, управляван от Ц.К.Ц., и лек автомобил марка
"Опел", модел "Астра" с рег. № СА ХХХ МК, управляван от Стефчо Михайлов Тончев,
вследствие на което настъпила смъртта на водача на мотоциклета Ц.К.Ц.. Заведената
претенция била на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, обективиран в полица № BG/22/1ХХХХ, с период
на застрахователното покритие от 09.11.2018г. до 08.11.2019г. включително.
На датата на завеждане на претенцията били представени препис - извлечение
от акт за смърт и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и
пълномощно и удостоверение за настоящ адрес.
На 26.11.2019г. с писмо вх. № 15708 пред ЗК "ЛЕВ ИНС" АД били
представени протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, СМЕ на
труп и СХТЕ.
На 02.12.2019г. с писмо изх. № 10305/02.12.2019г. застрахователят изискал от
Окръжна прокуратура - Враца, както и от адв. Н. Д., заверено копие на влязло в сила
заключително постановление по наказателното производство, образувано по повод
настъпилото ПТП, заверен препис на влязла в сила присъда, ведно с мотиви и заверено
2
копие на автотехническа експертиза.
На 07.02.2020г. с писмо вх. № 1876/07.02.2020г. от адв. Н. Д. на застрахователя
били представени АТЕ и скица, като било посочено, че останалите изискани от
застрахователя документи не са налични предвид етапа, на който се намира
започналото наказателно производство.
На 10.03.2020г. с писмо, постъпило по електронната поща, на застрахователя
били представени копие на лична карта на Кирил М., както и банкова референция за
банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението.
На 20.03.2020г. между ЗК "Лев Инс" АД и К.Ц.М., чрез адв. Н. Д., било
сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което застрахователят се
задължавал да изплати на Мастрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 63 000, 00 лева, както следва: до 24.04.2020г. -
сумата от 10 000 лева, до 22.05.2020г. - сумата от 10 000, 00 лева, до 05.06.2020г. -
сумата от 10 000 лева, до 19.06.2020г. - сумата от 10 000 лева, до 03.07.2020г. - сумата
от 10 000 лева и до дата 13.07.2020г. - сумата от 13 000, 00 лева.
На 04.05.2020г. на М. по посочената банкова сметка била изплатена сумата от
10 000, 00 лева, на 05.06.2020г. - сумата от 20 000 лева и на 24.06.2020г. бил изплатен
остатъкът до пълния размер на обезщетението от 33 000 лева.
Свидетелят В.Ш., на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”,
дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН,
който извършил проверката по подадената жалба, установил, че застрахователното
дружество не се е произнесло по предявената претенция по застраховка "Гражданска
отговорност" в тримесечен срок от завеждането й, с което е нарушило разпоредбата на
чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ и съставил на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД АУАН № Р-06-
458/03.07.2020г. за нарушение на разпоредбата на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, извършено
на 29.10.2019 г. в гр. София.
Актът бил съставен в присъствието на представител на въззивника, който не
изложил възражения при съставяне на акта. Възражения били депозирани извън срока
по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, заведени с вх. № 91-01-409/08.07.2020г., в които се излагали
съображения, сходни на тези в жалбата пред съда.
Въз основа на цитирания АУАН и след преценка за неоснователност на
наведените възражения заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор” издал обжалваното наказателно
постановление № Р-10-439/21.08.2020г., с което на основание чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2
КЗ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева за
нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, извършено в условията на повторност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
3
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля В.Ш., депозирани в хода на съдебното следствие, както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът изцяло кредитира приобщените по делото доказателства, доколкото
същите са единопосочни, последователни и безпротиворечиви. Показанията на
свидетеля В. Шуманов, депозирани в хода на съдебното следствие, изцяло
кореспондират и се подкрепят от приобщените писмени доказателства. Предвид
горното и доколкото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива per
argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, по-подробен неин анализ
не се налага. Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва фактическите изводи
на актосъставителя и наказващия орган, а атакува наказателното постановление с
доводи, че при правилно установена фактическа обстановка, наказващият орган
неправилно е приложил материалния закон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгл. чл. 647
ал. 2 КЗ, според която разпоредба това е заместник-председателят на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор". Идентични
са изводите на решаващия състав и по отношение компетентността на актосъставителя
- налице са доказателства за компетентност на лицето, съставило АУАН („старши
експерт" в отдел „Правоприлагане"). На основание чл. 647 ал. 1 КЗ и видно от
представената Заповед № з-117/12.04.2019г. на заместник - председател на КФН,
ръководещ управление "Застрахователен надзор" страши експерт В.Ш. е упълномощен
да съставя актове за извършени нарушения на разпоредбите на КЗ.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН са спазени и разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на
жалбоподателя и двама свидетели, подписан е от съставителя и свидетелите,
бил е предявен на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му
и същият го е подписал.
В конкретния случай АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, доколкото и в двата документа се съдържа
описание на нарушението, обстоятелствата по неговото осъществяване и фактическите
му особености, като са отразени и нарушените законови разпоредби, без да има
противоречия в АУАН и в НП относно отразените фактически обстоятелства и
правната им квалификация. В наказателното постановление са изложени и
обстоятелствата, обуславящи наличието на признака "повторност".
4
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че при
съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на санкционираното юридическо
лице, поради което не са налице формални основания за отмяна на атакуваното НП.
При извода за процесуална законосъобразност, съдът намира, че правилно е
приложен и материалният закон.
На първо място, следва да се посочи, че не е основателно възражението в
жалбата, че наказващият орган се е произнесъл извън предмета на жалбата, с която е
бил сезиран. Действително, в жалбата пред КФН се прави оплакване от закъсняло
изплащане на вноски от определеното застрахователно обезщетение, но съгласно
разпоредбите на Глава VI от Кодекса за застраховането КФН и заместник-
председателят упражняват постоянен надзор върху дейността на застрахователите и
презастрахователите, за да установят дали дейността ми се осъществява по надежден и
сигурен начин и дали се спазват изискванията на КЗ, на актовете по неговото
прилагане, както и на актовете на Европейската комисия по прилагането на Директива
2009/138/ЕО. В този смисъл при започналата проверка длъжностните лица от
Комисията извършват преценка за спазване разпоредбите на приложимото
законодателство, като не са обвързани от твърденията и оплакванията в жалбата, с
която са сезирани.
Съгласно чл. 496 ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В указания срок застрахователят
следва да се произнесе по един от алтернативно предвидените в чл. 496 ал. 2 КЗ
начини: да определи и изплати размера на обезщетението (т. 1), да даде мотивиран
отговор по предявената претенция, когато: отказва плащане или основанието на
претенцията не е било напълно установено или размерът на вредите не е бил напълно
установен (т.2). Срокът по чл. 496 от КЗ ограничава застрахователя да изисква
допълнителни документи извън рамките на 3-месечния срок и се прилага, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 КЗ.
В настоящия случай застрахователната претенция е предявена на 26.07.2019г.,
когато са представени писмени доказателства, необходими за установяване размера и
основанието на претенцията. Тримесечният срок, в който застрахователят е следвало
да се произнесе по един от алтернативно предвидените в чл. 496 ал. 2 КЗ начини, е
изтекъл на 28.10.2019г. /тримесечният срок изтича на 26.10.2019г., което е
неприсъствен ден - събота, ето защо следва да се приеме, че срокът изтича в първия
следващ присъствен ден - 28.10.2019г./ До 28.10.2019г. застрахователят ЗК "Лев Инс"
5
АД не се е произнесъл по претенцията, като едва на 20.03.2020г. е сключено
споразумение за определяне размера на застрахователното обезщетение, първата
вноска от което е изплатена на 04.05.2020г. Нарушението е довършено с изтичане на
тримесечния срок, в рамките на който застрахователят е бездействал и не се е
произнесъл по предявената застрахователна претенция. Нарушението следва да се
счете извършено на първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил
длъжен, застрахователят не се е произнесъл – на 29.10.2019г., която е и датата на
нарушението, посочена в АУАН и НП.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.
Предвиденият в разпоредбата на чл. 496 ал. 1 КЗ срок е максималният, в който
застрахователят дължи произнасяне по предявената претенция на основание
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и не се продължава при
представяне на допълнителни доказателства от ползвателя на застрахователни услуги
или при изискването на такива от самия застраховател, ето защо не са основателни
възраженията в жалбата, че липсва нарушение, тъй като от страна на ползвателя на
застрахователни услуги са били представени доказателства извън срока по чл. 496 ал. 1
КЗ.
Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в
условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ - извършено е в едногодишен
срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е
наложено наказание за същия вид нарушение – с НП № Р-10-986/18.10.2018г., издадено
от заместник - председателя на КФН, влязло в сила на 18.09.2019г., на дружеството -
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева за
нарушение на 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
Съдът счита, че в конкретния случай приложение не може да намери и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесният случай разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност на нарушения от този вид и с оглед забавата в
произнасянето на застрахователя е засегнал значително обществените отношения,
защитени от нарушената разпоредба. Периодът на забава за изплащането на
обезщетението от дружеството – застраховател е повече от шест месеца след изтичане
на предвидения в чл. 496 ал. 1 КЗ срок, като реалното изплащане на целия размер на
застрахователното обезщетение е станало едва след образуването на проверка в КФН.
Срокът на забавата в произнасянето на застрахователя не може да се определи като
незначителен период, през който за ползвателя на застрахователни услуги е
съществувала несигурност по отношение изплащането на обезщетението, което не
кореспондира на предвидените в чл. 2 КЗ цели - осигуряване защита на интересите на
потребителите на застрахователни услуги и създаване на условия за развитието на
6
стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.
Разпоредбата на чл. 644 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ предвижда налагане на
имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лева в случаите на повторно
нарушение. В настоящия случай на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция минимален размер – 2000, 00 лева. Предвид невъзможността за
налагане на имуществена санкция под този размер /арг. от чл. 27 ал. 5 ЗАНН/,
излагането на съображения досежно нейната индивидуализация не е необходимо.
Независимо от това следва да се посочи, че съдът намира, че именно минималният
размер на санкцията е съответен на обществената опасност на нарушението, като се
съобрази обстоятелството, че застрахователят се е произнесъл с определяне размера на
обезщетението едва десет дни след представяне на банковата сметка, по която да бъде
преведена сумата, че целият размер на обезщетението е изплатен още преди крайната
дата съгласно споразумението от 20.03.2020г., както и че сключването на
споразумението и последващото изплащане на обезщетението е извършено при
усложнена обстановка в страната по време на извънредното положение във връзка с
разпространението на COVID - 19, обявено на 13.03.2020г. Предвид всичко изложено
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а депозираната жалба – оставена без уважение, като неоснователна.
При този резултат от производство право на разноски на основание чл. 63 ал. 3
вр. ал. 5 ЗАНН има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена в съдебно
заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че съдебното производство пред тази съдебна инстанция е
приключило в едно съдебно заседание, съдът счете, че юрисконсултското
възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за
процесуалното представителство на последната, следва да е в минималния, предвиден
в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, размер, а
именно 80, 00 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-439/21.08.2020г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 644 ал. 2 предл. 2 вр.
ал. 1 т. 2 КЗ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1
КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор, с адрес гр. София, ул.
"Будапеща" № 16, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8