О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 20.01.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на
двадесети януари
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното съдия Ваня Богоева в. ч. гр. дело № 571
по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 – чл. 279
във вр. с чл. 419, ал.1 и чл.420, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от Д.И.Б., с адрес: ***, насочена срещу разпореждане за незабавно изпълнение от
18.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 852/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.06.2020 г. и изпълнителен лист.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт е разпоредено да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу Д.И.Б., ЕГН **********
за следните суми: 1 757.00 евро – главница; ** евро – просрочена договорна лихва
за периода от 20.03.2017 г. до 12.03.2020 г. включително; * евро – просрочена договорна лихва
за периода от 13.03.2020 г. до 20.04.2020 г. включително; * евро – просрочена договорна лихва
за периода от 21.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително; * евро – просрочена наказателна
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 17.06.2020 г. включително; * евро – просрочена наказателна
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 17.06.2020 г. включително, произтичащи от
задължение на длъжника по Договор за банков кредит № 211LD – R – 001218 от 20.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сторените
разноски в размер на *
лева държавна такса и *
лева юрисконсултско възнаграждение.
Частният жалбоподател обжалва
разпореждането за незабавно изпълнение, релевирайки доводи относно
недължимостта на признатите със заповедта за изпълнение вземания в размерите и
вида, в който същите са присъдени. Жалбоподателката поддържа искане за спиране
предварителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.06.2020 г. и изпълнителен
лист от същата дата, обосновано с довода, че са нарушени и ограничени нейни
права, както и поради пренасяне спора на плоскостта на образувано по реда на
чл.422 ГПК исково производство. Заявено е и искане с правно основание чл.420,
ал.2 ГПК за спиране на образуваното принудително изпълнение по и.д. № 00519/2020
г. по описа на ЧСИ В.
А.,
рег. № 742, с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил до изясняване спора
по реда на исковото производство. Акцентира, че въз основа на предприетите принудителни
мерки, изразяващи се в насрочване на опис на собствен на длъжницата недвижим
имот, както и наложен запор на трудово възнаграждение и банкови сметки, то за
същата е невъзможно да представи гаранция по реда на чл.180-181 ЗЗД,
обезпечаваща исканото спиране. По същество поддържа искане за отмяна на
обжалваното разпореждане, спиране на производството по принудително изпълнение
на основание чл.420, ал.2 ГПК, както и да бъде отменен насроченият от ЧСИ В. А. опис на недвижим имот.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, която в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Излагат се съображения за неоснователност на частната жалба, приемайки
изложените в същата доводи за неправилност на обжалваното разпореждане за
несъстоятелни. Акцентира се, че съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК
частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по
чл.417 ГПК, може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по тази
норма. За неоснователно се приема и искането по чл.420, ал.2 ГПК, сочейки че
длъжникът не е представил надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и
чл.181 ЗЗД, нито писмени доказателства удостоверяващи, че признатото в
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист изпълняемо право не
съществува. Поддържа искане за оставяне жалбата без уважение, като и искането
за спиране на изпълнителното производство.
Въззивният съд, след като взе предвид
изложените в жалбата доводи и становището на насрещната страна, съобрази
обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
Частната
жалба срещу постановеното от ДнРС разпореждане е допустима - с оглед
постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт. По делото е приложено възражение, депозирано от
частната жалбоподателка – длъжник в заповедното производство по реда на чл.414 ГПК, с което се оспорва признатото в заповедта за изпълнение вземане, с оглед
на което жалбата се приема за процесуално допустима в смисъл на чл.419, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за издаване на основание чл.417, т.2 ГПК
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.И.Б. за посочените в заявлението суми. Към
заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката – заявител;
Договор за
банков кредит №211LD – R – 001218 от 20.04.2014 г. и Методика на банката за
определяне на референтен лихвен процент.
Въз
основа на заявлението и придружаващите го документи на 18.06.2020 г. в полза на
заявителя е било издадено разпореждане за незабавно изпълнение и
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение,
както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК. За да
издаде обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че представеният
документ по чл.417, т.2 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника.
При така констатираното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 413, ал. 1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, като
това се отнася и до издаденият изпълнителния лист. Допустим предмет на
обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист -
чл. 419, ал. 1 ГПК, а според ал. 2 на същата норма жалбата срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от акта по чл. 417 ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните
книги на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали
документът е сред
- 2 -
изчерпателно
посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респективно дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Възраженията си
против постановеното незабавно изпълнение жалбоподателят може да основе само на
съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК. В производството по чл. 418, ал.
2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна
предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно на
изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими
реквизити; дали документът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен
лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. С оглед охрана на
интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно
вземане в полза на заявителя. За тази цел именно в тежест на заявителя е да
установи с безспорни писмени доказателства съществуването на такова вземане
пред заповедния съд, поради което само твърдението, че такова вземане
съществува, не е достатъчно.
Доколкото в Закона за счетоводството
липсва легална дефиниция относно задължителните реквизити на извлечението от
сметка и те не са посочени в друг нормативен акт, минимално необходимото
съдържание на извлечението по сметка, за да отговаря на изискванията за редовен
от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се
извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 118/ 09.02.2011 г.,
постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по
описа на ВКС, на ВКС, ТК, І т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено
по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/
07.05.2009 г., постановено по ч.т.д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
определение № 118/ 24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС,
ТК, определение № 174/ 16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 18/2010 г. на
ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/ 16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №
731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В нея е прието, че представеното от банката
извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна
документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката,
подпечатан е с печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на
сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът
на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
Процесното извлечение от счетоводни
книги, представено от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД представлява документ,
който е предвиден в чл. 417, т. 2 ГПК. Същото е изготвено от длъжностно лице на
банката – заявител и подписано от управителя на ПИБ, клон Кюстендил,
подпечатано е с печат на банката. Настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че процесното извлечение съдържа достатъчна индивидуализация на
претендираното вземане откъм размер и основание. Отразени са броя на вноските,
които не са погасени, както и общия размер на непогасената падежирала сума, към
която се включват суми по главница, възнаградителна и наказателна лихва. В същото са отразени основните параметри на
сключения Договор за ипотечен кредит. Извлечението ясно конкретизира вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, а именно – * евро, с падеж на 20.04.2020 г.,
размера на усвоения кредит, погасената част от кредита, датите на изпадане в
забава за главница и за лихва, броя непогасени вноски за главница и за лихва.
Така посочените данни, съпоставени с приложения към заявлението Договор за
банков кредит №211LD – R – 001218 от 20.04.2014 г. и Методика на банката за
определяне на референтен лихвен процент предоставят необходимата и достатъчна
информация, годна да индивидуализира вземането по основание и размер. Горното обуславя извод за редовност
на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна. Същият удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, доколкото от приложените към заявлението
документи се установява, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.04.2020
г.
Макар в частната жалба да не се излагат
конкретни доводи относно нередовност на документа по чл.417, т.2 ГПК, при
проверка на извлечението от счетоводните книги на банката, такава не се
установява. Доколкото въззивната проверка в случая може да се основава само на
съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, а това е извлечението от
счетоводните книги на банката, и при липса на несъответствия на документа с
установените изисквания за форма и съдържание, то обжалваното разпореждане
следва да се потвърди като правилно.
Изложените от жалбоподателката доводи за
нарушаване и ограничаване на нейни законни права не могат да бъдат обект на
проверка в настоящото производство. Същите длъжницата би могла да релевира в
исковото производство по предявен иск по чл. 422 ГПК, в което производство на
съдебна проверка подлежат всички доводи и възражения във връзка с дължимостта,
респективно недължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми.
При така изложените обстоятелства,
обжалваното разпореждане се приема за правилно и ще бъде потвърдено.
По искането с правно основание чл. 420,
ал.2 ГПК.
По искането за спиране на изпълнението
компетентен да се произнесе е съдът, постановил незабавното изпълнение, а
именно Районен съд – Дупница, който е сторил това с определение от 03.11.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 852 по описа на ДнРС за 2020 г. Така постановеното
определение подлежи на съдебен контрол
по реда на чл.276 и сл. ГПК съгласно изричната разпоредба на чл. 420, ал. 3 от ГПК. В случая обаче от данните по делото не се установява такъв да е иницииран
от заинтересованата страна, жалбоподателка в настоящото производство. Липсват
данни за подадена частна жалба. За жалбоподателката е добре известно
постановеното определение от 03.11.2020 г., тъй като съобщението с приложен
препис от определението са й връчени лично.
За пълнота на изложението, настоящият
състав на въззивната инстанция, намира за нужно да поясни, че издадената
заповед е за незабавно изпълнение, поради което същата придобива изпълнителна
сила още в момента на издаването си. В разпоредбата на чл. 420, ал.1 ГПК е
предвидено, че възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл. 417, т.1-т.8 ГПК,
освен при представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и чл. 181 от ЗЗД. С разпоредбата на
чл. 420, ал.2 ГПК законодателят е уредил хипотезата на спиране на
незабавното изпълнение по искане на длъжника, направено в срока за възражение,
подкрепено с убедителни писмени доказателства. В чл. 422, ал.2 ГПК изрично е
посочено, че предявяването на иск по чл. 422, ал.1 ГПК не спира допуснатото
незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420 ГПК.
По искането за отмяна на наложения по
и.д. № 00519/2020 г. по описа на ЧСИ В.
А.,
рег. №742, с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил насрочен опис на
недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК длъжникът по принудителното изпълнение може да обжалва насочването на
същото към имущество, което смята за несеквестируемо. Доколкото в частната
жалба се излагат доводи за нарушаване несеквестируемостта на длъжниковото
имущество, процесуалният ред за защита, която му предоставя закона, е чрез
обжалване действията на съдебния изпълнител, което се осъществява по реда на
чл.435 и сл. ГПК.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
- 3 -
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно
изпълнение от 18.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 852/2020 г. по описа на
Районен съд – Дупница, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.06.2020 г. и
изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: