Решение по дело №3773/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 247
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20191720103773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№247

Гр. Перник, 30.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03773/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу В.С.А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 908,58 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 115,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 16.04.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 10.07.2017 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.А. не е подала отговор на исковата молба. В депозираното в хода на ч. гр. дело № 2622/2019 г. по описа на съда възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК същата е оспорила вземанията с твърдение, че са недоказани. В съдебното заседание ответницата посочва, че не усеща доставяната до имота топлинна енергия, като рядко има и вода.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по                        чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответницата за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен имот от 07.04.1977 г. председателят на Градски народен съвет – гр. Перник продава на третите за процеса лица С.Р.А.и В.Г.А. държавен недвижим имот с адрес: ***

Изяснява се, че с декларация с вх. № ***г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот третото за процеса лице С.Р.А.е декларирало пред Община Перник правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 48, находящ се в гр. ***, с вписано придобивно основание – покупка по договор от 07.04.1977 г. с Градски народен съвет –               гр. Перник. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора С.А.и третото за процеса лице В.Г.А. при равни квоти: по ½ идеална част.

Данните по делото, съдържащи се, че приетите заверени копия от удостоверение за наследници с изх. № 16/ГРС-5550/21.12.2016 г., удостоверение за наследници с изх. № 16/СЛУ-6932/30.11.2016 г., издадени от Община Перник и удостоверение от 03.12.2018 г., издадено по гр. дело № 8502/2018 г. по описа на съда, сочат, че деклараторът С.Р.А.е починал на 19.07.2012 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си В.Г.А., дъщерите си А.Ю.Х.и В.С.А. /настоящата ответница/ и сина си К.С.А.. Съпругата му В.Г.А. е починала на 12.01.2016 г., оставяйки за законни наследници дъщеря си В.С.А. и сина си К.С.А.. Последният се е отказал от наследството, оставено му от родителите му С. и В. А. с изричен отказ по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ГПК, който е вписан под № 178/03.12.2018 г. в специалната книга на Районен съд – Перник.

Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ответницата В.А. е била собственик на 7/16 идеални части от процесния имот, придобити по наследство, от които 2/16 идеални части от баща си С.А./притежаващ ½ част от имота и оставил                    4-ма законни наследници с равни дялове от по 1/8 съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и                  5/16 идеални части от майка си В. А. /притежаваща 5/8 ид. части – ½ ид. част по силата на договора за продажба от 07.04.1977 г. и 1/8 ид. част по наследство от съпруга си и оставила двама законни наследници с равни дялове от по 5/6 идеални части/. В тази връзка съдът съобрази, че отказът от наследството, оставено от двамата му родители и първоначални съсобственици на имота – С.А.и В. А., направено от сина им К.А.има действие от вписването му в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН или от 03.12.2018 г., следващ по време процесния период. Ето защо, до този момент А.също има качеството на наследник на лицата, а с това и на съсобственик на имота през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Като носител на правото на собственост през релевантния период ответницата В.А. е придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата ѝ в съсобствеността, в случая на 7/16 части – арг. клаузата на             чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Така приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация на ответницата обосновава проВ.та на съда за наличието на втората предпоставка, обуславяща възникването на процесните притезания – реалната доставка на топлинна енергия, обуславяща възникването в тежест на потребителя на основното му задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение, а именно да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,          вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Между ФДР и ищеца са сключвани договори в тази насока, последният от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че последователно монтираните  в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, резултатите от които са обективирани в издавани свидетелства. Изяснено е, че топломерите са годни да се използват за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.

От заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната са налице работещи четири отоплителни тела. Тези в стаите са с монтирани индивидуални разпределители. Отоплителното тяло в помещението баня – тип щранг-лира е свързано към сградната инсталация и общо по вертикала, без ИРУ, поради техническа невъзможност за монтирането му, за което е начислен разход само през зимния период. През процесния период от страна на абоната не е осигурен достъп за отчет, поради което за всички отоплителни тела е начислен служебен разход – като за такива, работили непрекъснато. Експертизата установява, че през процесния период имотът е свързан към СИ за топла вода. Монтиран е уред за измерване на разхода ѝ – 1 брой водомер, но поради неосигурения достъп за отчет реалното потребление не е установено при годишния отчет, като служебно е начислен разход на топла вода според броя обитатели на имота – 2 лица с дневно потребление от по 140 л. или общо 280 л. Начислен е разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен път, пропорционално на обема на отопляемия имот по проект – 130 м3 и само през зимния отоплителен период. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 23,16 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. За исковия период са издавани изравнителни сметки, за които са били уведомени представители на СЕС. Посочено е, че за неосигурения достъп за отчет е изготвен двустранен протокол от 04.05.2018 г., който фигурира и процесният имот.                            В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректно пресметнати в съответствие с действащата през периода методология. При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е на стойност от 1 902,04 лв., от които 456,09 лв. за БГВ, 170,07 лв. за отопление, 1 252,72 лв. по изравнителна сметка и 23,16 лв. за дялово разпределение.

От заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на обезщетението за забава за процесния период, определено при съобразяване с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания, възлиза на сумата от 114,77 лв. Няма данни за извършвани от абоната плащания. В счетоводството на ищеца за процесния период са осчетоводени изравнителни сметки на обща стойност от 1 252,72 лв. – сума за доплащане. При изслушването си пред съда експертът изяснява, че част от тази сума в размер от 751,34 лв. е за битова гореща вода, а останалата част в размер от 501,38 лв. за отопление.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период, е доставил топлинна енергия.

При определяне стойността на същата съдът намира, че от страна на ищцовото дружество не е установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата на двама потребители. Не е представена молба за откриване на партида или друг документ, който да удостовери, че действително през процесния период имотът е обитаван от две лица. Предвид това и с оглед изричното оспорване от ответната страна на размера на вземанията съдът намира, че дължима е само ½ част от стойността за битова гореща вода, равняваща се на нормативно определения разход на базата на максимално потребление за 1 обитател и възлизаща на сумата от 603,72 лв. / ½ от общата стойност на БГВ за периода в размер от 1 207,43 и включваща сумите от 456,09 лв. по текущ отчет и 751,34 лв. по изравнителни сметки/. Следователно, общата дължима стойност за доставена топлинна енергия през релевантния период възлиза на сумата от 1 298,33 лв., включваща сума за БГВ в размер от 603,72 лв., сума за отопление в размер от 671,45 лв. и вноска за дялово разпределение в общ размер от 23,16 лв.

С оглед правата на ответницата върху процесния топлоснабден имот, равняващи се на 7/16 идеални части, същата дължи 7/16 части от общото задължение или сумата от 568,02 лв.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 568,02 лв. и в тази част следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 1 908,58 лв. или за сумата от 1 340,56 лв. искът е недоказан – поради липсата на права на ответницата върху целия имот, респ. отсъствието на основание за начисляване на съответната част от сумата за БГВ и на сумата от 6,54 лв. /касаеща предходен период/ и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Последната, изчислена върху дължимата главница от 568,02 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г. и определена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 78,89 лв.

Ответницата не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 115,40 лв. или за сумата от 36,51 лв.

По отговорността за разноски:

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената,                      респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 28,92 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 124,81 лв. – платена държавна такса, депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответницата не е претендирала и доказала извършването на разноски по делото, поради което такива не следва да ѝ бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация-Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу     В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:                         гр. ***, ап. 48 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В.С.А. *** АД сумата от 568,02 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, с абонатен № *** и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 16.04.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 10.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 568,02 лв. до пълния предявен размер от 1 908,58 лв. или за сумата от 1 340,56 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация-Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. М. срещу     В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:                         гр. ***, ап. 48 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.С.А. дължи на                „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 78,89 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., за която сума по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 16.04.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 10.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 78,89 лв. до пълния предявен размер от 115,40 лв. или за сумата от 36,51 лв.

ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 28,92 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, НО и сумата от 124,81 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на съда да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: