Р Е Ш Е Н И Е
№247
Гр. Перник, 30.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, ГО, I-ви състав,
в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03773/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
В.С.А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 1 908,58 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 115,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017
г. до 20.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК от 16.04.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение
от 10.07.2017 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.А.
не е подала отговор на исковата молба. В депозираното в хода на ч. гр. дело №
2622/2019 г. по описа на съда възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК същата е
оспорила вземанията с твърдение, че са недоказани. В съдебното заседание
ответницата посочва, че не усеща доставяната до имота топлинна енергия, като
рядко има и вода.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответницата за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
продажба на държавен имот от 07.04.1977 г. председателят на Градски народен
съвет – гр. Перник продава на третите за процеса лица С.Р.А.и В.Г.А. държавен недвижим
имот с адрес: ***
Изяснява
се, че с декларация с вх. № ***г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот третото за процеса лице С.Р.А.е декларирало пред Община Перник
правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 48, находящ
се в гр. ***, с вписано придобивно основание – покупка по договор от 07.04.1977
г. с Градски народен съвет –
гр. Перник. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на
съсобственост между декларатора С.А.и третото за процеса лице В.Г.А. при равни квоти:
по ½ идеална част.
Данните
по делото, съдържащи се, че приетите заверени копия от удостоверение за
наследници с изх. № 16/ГРС-5550/21.12.2016 г., удостоверение за наследници с
изх. № 16/СЛУ-6932/30.11.2016 г., издадени от Община Перник и удостоверение от
03.12.2018 г., издадено по гр. дело № 8502/2018 г. по описа на съда, сочат, че
деклараторът С.Р.А.е починал на 19.07.2012 г., оставяйки за свои законни
наследници съпругата си В.Г.А., дъщерите си А.Ю.Х.и В.С.А. /настоящата
ответница/ и сина си К.С.А.. Съпругата му В.Г.А. е починала на 12.01.2016 г.,
оставяйки за законни наследници дъщеря си В.С.А. и сина си К.С.А.. Последният
се е отказал от наследството, оставено му от родителите му С. и В. А. с изричен
отказ по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ГПК, който е вписан под №
178/03.12.2018 г. в специалната книга на Районен съд – Перник.
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че през процесния
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ответницата В.А. е била собственик на
7/16 идеални части от процесния имот, придобити по наследство, от които 2/16
идеални части от баща си С.А./притежаващ ½ част от имота и оставил 4-ма законни наследници с
равни дялове от по 1/8 съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и 5/16 идеални части от майка си
В. А. /притежаваща 5/8 ид. части – ½ ид. част по силата на договора за
продажба от 07.04.1977 г. и 1/8 ид. част по наследство от съпруга си и оставила
двама законни наследници с равни дялове от по 5/6 идеални части/. В тази връзка
съдът съобрази, че отказът от наследството, оставено от двамата му родители и
първоначални съсобственици на имота – С.А.и В. А., направено от сина им К.А.има
действие от вписването му в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН или от
03.12.2018 г., следващ по време процесния период. Ето защо, до този момент А.също
има качеството на наследник на лицата, а с това и на съсобственик на имота през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Като
носител на правото на собственост през релевантния период ответницата В.А. е
придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение
към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е
да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на
правата ѝ в съсобствеността, в случая на 7/16 части – арг. клаузата
на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Така
приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация на ответницата
обосновава проВ.та на съда за наличието на втората предпоставка, обуславяща
възникването на процесните притезания – реалната доставка на топлинна енергия,
обуславяща възникването в тежест на потребителя на основното му задължение към
насрещната страна по облигационното правоотношение, а именно да заплаща цената
на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1
от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“
АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от
ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено
при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото
дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо
по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Между ФДР и ищеца са сключвани
договори в тази насока, последният от 30.11.2011 г. От заключението се
установява, че последователно монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, резултатите от които са обективирани в издавани свидетелства.
Изяснено е, че топломерите са годни да се използват за търговско измерване и
показанията им могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния
период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната са
налице работещи четири отоплителни тела. Тези в стаите са с монтирани
индивидуални разпределители. Отоплителното тяло в помещението баня – тип
щранг-лира е свързано към сградната инсталация и общо по вертикала, без ИРУ,
поради техническа невъзможност за монтирането му, за което е начислен разход
само през зимния период. През процесния период от страна на абоната не е
осигурен достъп за отчет, поради което за всички отоплителни тела е начислен
служебен разход – като за такива, работили непрекъснато. Експертизата
установява, че през процесния период имотът е свързан към СИ за топла вода.
Монтиран е уред за измерване на разхода ѝ – 1 брой водомер, но поради
неосигурения достъп за отчет реалното потребление не е установено при годишния
отчет, като служебно е начислен разход на топла вода според броя обитатели на
имота – 2 лица с дневно потребление от по 140 л. или общо 280 л. Начислен е
разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен
път, пропорционално на обема на отопляемия имот по проект – 130 м3 и
само през зимния отоплителен период. Ежемесечно са начислявани суми,
представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ
размер от 23,16 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като
дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи
такива. За исковия период са издавани изравнителни сметки, за които са били
уведомени представители на СЕС. Посочено е, че за неосигурения достъп за отчет
е изготвен двустранен протокол от 04.05.2018 г., който фигурира и процесният
имот. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректно пресметнати
в съответствие с действащата през периода методология. При така установените
факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е на
стойност от 1 902,04 лв., от които 456,09 лв. за БГВ, 170,07 лв. за
отопление, 1 252,72 лв. по изравнителна сметка и 23,16 лв. за дялово разпределение.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
обезщетението за забава за процесния период, определено при съобразяване с клаузите
на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно
от периодичните плащания, възлиза на сумата от 114,77 лв. Няма данни за
извършвани от абоната плащания. В счетоводството на ищеца за процесния период
са осчетоводени изравнителни сметки на обща стойност от 1 252,72 лв. – сума за
доплащане. При изслушването си пред съда експертът изяснява, че част от тази
сума в размер от 751,34 лв. е за битова гореща вода, а останалата част в размер
от 501,38 лв. за отопление.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период,
е доставил топлинна енергия.
При
определяне стойността на същата съдът намира, че от страна на ищцовото
дружество не е установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата
на двама потребители. Не е представена молба за откриване на партида или друг
документ, който да удостовери, че действително през процесния период имотът е
обитаван от две лица. Предвид това и с оглед изричното оспорване от ответната
страна на размера на вземанията съдът намира, че дължима е само ½ част
от стойността за битова гореща вода, равняваща се на нормативно определения
разход на базата на максимално потребление за 1 обитател и възлизаща на сумата
от 603,72 лв. / ½ от общата стойност на БГВ за периода в размер от 1 207,43
и включваща сумите от 456,09 лв. по текущ отчет и 751,34 лв. по изравнителни
сметки/. Следователно, общата дължима стойност за доставена топлинна енергия
през релевантния период възлиза на сумата от 1 298,33 лв., включваща сума
за БГВ в размер от 603,72 лв., сума за отопление в размер от 671,45 лв. и
вноска за дялово разпределение в общ размер от 23,16 лв.
С
оглед правата на ответницата върху процесния топлоснабден имот, равняващи се на
7/16 идеални части, същата дължи 7/16 части от общото задължение или сумата от 568,02
лв.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 568,02 лв. и в
тази част следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 1 908,58
лв. или за сумата от 1 340,56 лв. искът е недоказан – поради липсата на права
на ответницата върху целия имот, респ. отсъствието на основание за начисляване
на съответната част от сумата за БГВ и на сумата от 6,54 лв. /касаеща предходен
период/ и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Последната, изчислена върху
дължимата главница от 568,02 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г. и
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор, възлиза на сумата от 78,89 лв.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 115,40 лв. или за сумата от
36,51 лв.
По отговорността
за разноски:
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в заповедното
производство. При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от исковете, имат и двете страни. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена
сумата от 28,92 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 124,81 лв. – платена държавна такса,
депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение в двете съдебни
производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Ответницата не е претендирала и доказала
извършването на разноски по делото, поради което такива не следва да ѝ
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ап. 48
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В.С.А. *** АД сумата от 568,02 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, с абонатен № ***
и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми по
ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 16.04.2019 г.,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 10.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 568,02 лв. до пълния предявен размер от 1 908,58 лв. или за
сумата от 1 340,56 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
предявения от „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. М. срещу В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:
гр. ***, ап. 48 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.С.А. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от
78,89 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018
г., за която сума по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 16.04.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от
10.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 78,89 лв. до пълния предявен размер от 115,40
лв. или за сумата от 36,51 лв.
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата
от 28,92 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на Районен
съд – Перник, НО и сумата от 124,81 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02622/2019 г. по описа на съда да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: