№ 1192
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603949 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, във връзка с чл. 341, ал. 2,
249, ал. 3, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.
Образувано е по частен протест срещу определение на Софийски
районен съд, 112 състав, наказателно отделение от 30.09.2021г. по НОХД
№7 006/2021г. по опис на същия, в частта му с което по реда на чл. 248, ал. 1,
т. 6 от НПК е изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Д.К. от
задържане под стража в гаранция в размер на 500 лв.
В частния протест се поддържа, че продължават да са налице
предпоставките за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо подсъдимия. В този аспект за престъплението,
за което му било повдигнато обвинението, се предвиждало наказание
лишаване от свобода. Не било разколебано обоснованото предположение, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което бил обвинен. Налице била
реална опасност от укриване , тъй като подсъдимият няма валиден документ
за самоличност и не пребивавал на постоянния си адрес.
От справката за съдимост на подсъдимия, който бил осъждан два пъти,
както и извършването на престъплението по настоящото обвинение в
изпитателния срок на едно от осъжданията, била изводима реалната опасност
от извършване на друго престъпление от подсъдимия. В тази връзка отбелязва
неотчитането от първостепенния съд на способността лицето да борави с
оръжие, изводима от военното му образование, както и жестокостта и
1
системността на извършване на насилието спрямо жертвата.
Отбелязва и наличието на друго досъдебно производство №ЗМ
636/2021г. по опис на 05 РУ СДВР, пр.пр. №12329/2021г. по опис на
Софийска районна прокуратура, по което предстояло привличане на лицето в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал.
1 от НК и по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.
Счита за необосновано определението на Софийски районен съд
относно извода му за невъзможност да бъдат осигурени необходимите
медицински грижи по време на престоя в ареста, като в тази връзка изтъква
неизискването на актуална медицинска документация. В тази връзка
изготвена по делото СМЕ достигнала до извод, че подсъдимият не страдал от
животозастрашаващо състояние, което да пречи на присъствието му в
следствения арест или в затвора София.
Акцентира върху възможността подсъдимият да повлияе върху
свидетелите по делото, включително и на пострадалата, с оглед
доказателствата за закани спрямо част от свидетелите. Намирайки, че
изтеклия срок на задържане е в разумни граници, счита че предвид
изложеното и завишената степен на обществена опасност на деянието и
дееца, вида и характера на извършеното престъпление, единствено мярката за
неотклонение задържане под стража би обезпечила нормалното развитие на
процеса и приключването му с акт по същество.
Не е депозирано възражение срещу частния протест.
Настоящият съдебен състав намира, че предявения частен протест е в
законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението на
Софийски районен съд и подаден от процесуално легитимиран субект за
надлежно иницииране на въззивна проверка, поради което разглеждането му е
допустимо.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
относно редовността /допустимостта/ на частната жалба, същият пристъпи
към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт.
Наказателното производство по НОХД №7 006/2021г. на Софийски
районен съд, 112 състав, е образувано по внесен от Софийска районна
прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия Д.К. за престъпление по чл.
142а, ал. 5, във връзка с ал. 4 и ал. 1 от НК, който е задържан под стража,
считано от 22.01.2021г.
За да постанови определението си, първостепенният съд е приел, че е
налице обосновано подозрение подсъдимият да е съпричастен към
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и с оглед
2
продължителността на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под
стража опасността подсъдимия да извърши престъпление била снижена.
В тази връзка е отчел, че арестът продължавал вече около девет месеца,
а здравословното състояние на подсъдимия било влошено – същият се
нуждаел от оперативна интервенция и бил установен висок риск от инсулт и
инфаркт. Преценил е продължаването на задържането като неразумно, с оглед
продължителността му към момента на произнасянето си. Изложеното е
мотивирало изменение на мярката за неотклонение в по-лека гаранция в
размер на 500 лв.
Въззивният състав намира за правилен извода на първостепенния съд за
наличие на обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия с
престъплението, за което е обвинен. Отношение към същия извод имат както
показанията на пострадалата, така и тези на съпруга свидетеля П.Й.,
възпроизвеждащ изявления на пострадалата, касаещи въпросния случай, както
и твърденията на свидетелите И.Й., Г.С. и Г.М..
Представените отговор от пострадалата и разписки за предадени храни,
вещи и предмети на подсъдимия в мястото за лишаване от свобода не
разколебават горния извод, представлявайки извънпроцесуални действия,
които съответстват психологическия профил на пострадалата според
заключенията по изготвените съдебно-психиатрични и психологични
експертизи на пострадалото лице. Правилно е преценена продължителността
на периода на задържане, като ново обстоятелство, от което следва промяна
на извода за вида на мярката на процесуална принуда.
В тази връзка настоящия съдебен състав приема за основателен довода на
представителя на обвинението за процесуална пасивност на състава на
Софийски районен съд, с оглед липсата на доказателства за изпълнение от
същия на задължението му по 22, ал. 3 от НПК. Въпреки това и независимо от
причините за забавяне на наказателното производство, обективно е налице
обстоятелството на продължителност на задържането със съответстващите на
същата последици от процесуално естество.
Отчитайки съдебното минало на подсъдимия - твърди се, че същият е
извършил престъплението, за което е обвинен в изпитателния срок на
предходно осъждане, но и продължителността на задържането около девет
месеца, съдът счита, че мярката му на процесуална принуда е имала в
достатъчна степен предупредителен ефект спрямо подсъдимия, поради което
степента на опасност от извършване на престъпление е намаляла значително
към момента. На същата съответства пропорционална необходимост от
намаляване на интензитета на ограниченията в правата на подсъдимия,
присъщи на мярката му на процесуална принуда, както правилно е преценил
състава на първостепенния съд в контролирания съдебен акт.
Тази необходимост не се противоречи на реална опасност от укриване на
3
подсъдимия, тъй като въззивният състав намира, че опасност от укриване не е
налице към момента в степен, изискваща най-тежката мярка за неотклонение.
В това отношение отчита, че подсъдимият има дългогодишен престой в
страната, макар да не е спазвал административните разпоредби, касаещи
задължението за адресна регистрация. Установява се връзка от семеен тип,
която би въздържала подсъдимия от укриване, тъй като в последните години
същият живеел на семейни начала на различни адреси с пострадалата, лице с
установена самоличност, с която видно от представените отговор, разписки и
бележка към момента се намира в добри отношения.
Въззивният състав отчита изминалия продължителен период от време от
около една година от момента на твърдяното извършване на деянието, в който
подсъдимият не е привлечен като обвиняем за друго престъпление, с оглед на
което приема за неубедителни твърденията на представителя на обвинението
за предстоящото му привличане в такова процесуално качество.
В тази връзка от доказателствата по делото не може да се направи
убедителен извод за съпричастност на подсъдимия с друго извършено
престъпление, което със своята степен на обществена опасност да налага
според чл. 56, ал. 3 от НПК продължаване на мярката му за неотклонение
задържане под стража.
Настоящия състав състав не приема за основателен и довода на
представителя на обвинението, че подсъдимият би могъл да повлияе на
свидетелите по делото при депозиране на показанията им при по-лека мярка
за неотклонение, тъй като информацията за такава възможност произлиза от
показанията на пострадалата, а самата тя очевидно не е съгласна със
задържането на подсъдимия.
Предвид изложеното правилно първостепенният съд е преценил вида на
мярката за неотклонение гаранция и размера от 500 лв., която мярка на
процесуална принуда би изпълнила адекватно целите, предвидени в чл. 57 от
НПК.
Поради изложеното настоящият състав счита, че следва да потвърди
контролирания съдебен акт в частта му, с което е изменена мярката му за
неотклонение от задържане под стража в по-лека.
Воден от горното и на осн. чл. 345, ал. 1, във връзка с чл. 249, ал. 3 от
НПК Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.09.2021г. по НОХД
№7 006/2021г. по опис на Софийски районен съд, 112 състав, наказателно
отделение, в частта му с което по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е
4
изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Д.К. от задържане под
стража в гаранция в пари в размер на 500 лв., като законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5