Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260080

    гр.Хасково, 10.02.2021 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и пети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Геновева Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3211 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково против Б.С.Д.,***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с  чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на доставчик  е доставил „Ви”К” услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности в периода от 31.01.2014 год. до 08.04.2019 год. на  стойност 1569 лв. Тъй като задължението да се плати посочената сума в срок от страна на ответника не било изпълнено, то същият дължал и лихва за забава в размер на 398.21 лв. за времето от 03.03.2014 год. до 23.07.2019 год. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано Ч.гр.д.№ 2046/2019 год. по описа на РС-Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение на горните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в законоустановения срок подал възражение. Съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът също  в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Твърди, че ответникът е потребител на „В и К” услуги за битови нужди, като същите е получавал на адрес в гр. Хасково. Ищецът в качеството на доставчик по така съществуващите облигационни отношения между страните, възникнали на основание Общите условия  за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, надлежно приети и оповестени съгласно Наредба № 4/14.09.2004 год., изпълнил задължението си и доставил на абоната услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имота, находящ се в **************, за който била открита партида № 162048 за периода от 30.06.2016 год. до 08.04.2019 год. За доставената вода и услуги ищецът издавал редовно фактури, възлизащи на обща стойност 927 лв. Тъй като не постъпвало плащане на падежа на всяка една от фактурите, т.е. не било изпълнявано редовно едно парично задължение, ищецът на основание чл.86 от ЗЗД начислил и претендира мораторна лихва, която за времето от 02.07.2016 год. до 23.07.2019 год. възлиза на сумата 138.38 лв. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 927 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019 год., както и сумата 138.38 лв. - лихва за забава за времето от 02.07.2016 год. до 23.07.2019 год. /след допуснато изменение в размера и периода на предявените искове в съдебно заседание, проведено на 30.07.2020г./, които суми са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът изразява становище за неоснователността на предявените иск. Прави възражение за изтекла погаителна давност на вземането с твърдение, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” от ЗЗД и за тях е приложима кратката тригодишна давност. В този смисъл  вземането за периода от 31.01.2014 год. до 23.07.2016 год. се е погасило поради изтичането на тригодишната погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска и му присъди разноски. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени описаните в исковата молба фактури и от тях е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – гр.Хасково,  като в чл.5, т.6 е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл.44 от Общите условия при неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

Посоченият във фактурите адрес на имота – ***************, не е постоянният и настоящ адрес ***.  

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения приема като компетентни и обективно изготвени. Съдържанието на съдебно-счетоводната експертиза  не следва да бъде обсъждано, т.к. това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор. Съществено е обаче да се отбележи, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза И.И. на 25.08.2020г. е посетил на място имота и е направил оглед, като посочва, че процесният имот е водоснабден. Партида на ответника е открита във В и К Хасково преди 2005 година и с номер 162048. В имота е монтиран водомер, който по данни от карнетите е бил технически изправен за процесния период. Към момента на огледа водомерът бил работещ. По данни от ВиК дружеството потребеното количество вода е отчитано регулярно от инкасатора на дружеството, когато това е било възможно, т.е., когато е имало достъп до водомера в имота, а в другите случаи е начислявано служебно. В.л. посочва още, че начинът на изчисляване на доставеното количество вода съответства на методиката и актовете, но информацията е изцяло дадена от представители на дружеството ищец. На въпроса технически изправен ли е бил процесният водомер, в.л. отговаря, че изправността на един водомер се определя в лицензирана лаборатория, като проверката се извършва от специалисти със специални уреди и проби и завършва с официален протокол. Към момента на огледа водомерът е работел и отчитал преминаващо количество вода през него. Към момента на огледа показанията на водомера са били: 1684 куб.м. Вещото лице е констатирало, че има разлика между отчетените показания в карнетите за процесния водомер и установените му реални показания към момента, а именно: към момента на огледа – 26.09.2020г. показанията на водомера са били 1684 куб.м., а за месец 08.2020г. – показанията в карнета са 2124 куб.м.

За процесното си вземане против ответника ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, възоснова на което е образувано Ч.гр.дело № 2046/2019г. по описа на Районен съд-Хасково. Издадена е била Заповед № 994/24.07.2019г., с която е разпоредено длъжникът Б.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, сумата от 1569 лева за главница, с 398.21 лева – лихва за забава върху нея от 03.03.2014г. до 23.07.2019г. и законната лихва върху главницата от 24.07.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 39.34 лева платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане цената на услуги по водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други /ВиК/ услуги по съществуващо между страните облигационно правоотношение, базирано на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004г. и одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, имащи значение на сключен между страните договор относно имот на длъжника, с открит партиден номер 162048, за което са издадени фактури за периода 31.01.2014г. – 08.04.2019г. Длъжникът е подал възражение в срок, като на 25.09.2019г. заявителят е получил указания да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 24.10.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се намира и процесният имот с адрес в *********.  Ищецът обаче не проведе пълно и главно доказване, че през процесния период 30.06.2016г. – 08.04.2019г. именно ответникът е имал качеството на потребител на така предоставяните ВиК-услуги. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо и предвид събраните по делото доказателства, липсва основание да се направи категоричен извод, че именно ответникът има качеството на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот. Ищецът не доказа ответникът да е собственик на процесния имот. В тази насока недостатъчно съдът намира твърдението на процесуалния му представител, че не се оспорва факта, че процесният имот е деклариран от него. Самата данъчна декларация  не представлява титул за собственост, нито подаването й легитимира лицето като носител на правото на собственост върху конкретен имот. Съществено е да се отбележи, че ищецът не ангажира доказателства, удостоверяващи безусловно правото на собственост на ответника върху процесния имот за исковия период от  30.06.2016г. до 08.04.2019г. Наред с това, налице са данни по делото, че ответникът трайно не пребивава на адреса на имота в ******, а живее в *******. Нещо повече - от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че в продължение на месеци в карнетите е вписван код: необитаем, без достъп, неотчетен, служебно начислено. Наред с това вещото лице твърди, че към момента на огледа – 26.09.2020г., показанията на водомера са 1 684 куб.м., а за месец 08.2020г. показанията в карнета са 2 124 куб.м. Така констатираното буди недоумение, а и житейски нелогично е в по-късен месец - 09.2020г., показанията на водомера в процесния имот да са по-ниски от тези за предходния месец – 08.2020г. Безпорно е, че се касае за случай на неточно отразяване в карнетите на потребеното количество вода в имота, доколкото няма спор, че водомерът е бил работещ към момента на огледа и е отчитал преминаващото количество вода. Няма данни по делото и за процесния период да е бил неработещ, тъй като вещото лице в устния си доклад в съдебно заседание заяви, че в карнетите няма отбелязване за неработещ водомер. Съществено е да се посочи още, че съгласно чл.23, ал.1, т.2 от Общите условия, показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от /т.2/ – 3 месеца, за потребители по чл.3, т.1 /питейно-битови нужди/. В случая обаче, както става ясно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, водомерът е отчитан на много по-голям период от време. Не са били спазени и изискванията, въведени по отношение на В и К оператора в чл.23, ал.3 и ал.4 от Общите условия, а именно, че в междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено възоснова на средния месечен разход от предходните 2 отчета, както и че след отчитане показанията на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Допуснати са били пропуски и в случаите, когато потребителят или негов представител не са били на адреса, тъй като в приетите като писмени доказателства карнети за процесния имот, касаещи исковия период, липсват данни за посочени три имена и адрес на свидетел, който подписва отчета, който разбира се може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.  Подобно отбелязване обаче, както вече бе посочено, в карнетите липсва.

 

С оглед всичко изложено,  съдът приема за недоказано по делото, че през процесния период 30.06.2016г. – 08.04.2019г. именно ответникът е имал качеството на потребител на предоставяните ВиК-услуги от ищеца за процесния имот. Ето защо, липсва основание да се приеме, че ответникът има облигационното задължение да погаси процесното вземане на ищеца. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове изцяло.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 420 лева, от които 370 лева – платено възнаграждение за адвокат и 50 лева –  депозит за вещо лице.

 

          Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, против Б.С.Д., ЕГН **********,***, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца за неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги, предоставени за имот на адрес в *********, за който е била открита партида с номер 162048; сумите от 927 лева – главница за периода от 30.06.2016г. до 08.04.2019г., и 138.38 лева – мораторна лихва за периода 02.07.2016г. – 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 994 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.07.2019г. по Ч.гр.дело № 2046/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, да заплати на Б.С.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 420 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.